Търсене в текстове за 'Френология'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 147 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология.
През есента на 1887 г. Г. Чакалов постъпва във Филаделфийския медицински университет. В Америка той пребивава 11 години. През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго. След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски. Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей. Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от тридесет страници голям формат. Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността.
към текста >>

2. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
към текста >>

3. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
към текста >>

4. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

по френология и хиромантия
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2:
към текста >>

През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2: 1. Записки на Борис Николов - НАЧАЛОТО2.
към текста >>

Най-вече по френология и прави измервания на черепите.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2: 1. Записки на Борис Николов - НАЧАЛОТО2. Нови данни за живота на Учителя Петър К.
към текста >>

"Родина" от Петър Дънов на тема френология.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2: 1. Записки на Борис Николов - НАЧАЛОТО2. Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година (от Издателство Бяло Братство) Записки на Борис Николов
към текста >>

Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна. Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани. Притежаваме френологични карти от Учителя. Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове на главата. В тези карти Учителят е нанасял своите бележки.
към текста >>

Най-вече по френология и прави измервания на черепите.
Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани. Притежаваме френологични карти от Учителя. Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове на главата. В тези карти Учителят е нанасял своите бележки. Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си.
към текста >>

Учителят имаше идеята да диктува една френология, обаче това нещо не е станало поради различни причини.
Така че наши хора ги изгориха, а не онези, които воюваха срещу Учителя. От тези карти аз имам запазени около 50 броя. Ще ви покажа да видите какво тънко и подробно изследване прави Учителят. Той си имаше специално направени уреди и пособия направени за това. Те също са запазени. Учителят имаше идеята да диктува една френология, обаче това нещо не е станало поради различни причини. По мое време приятелите поискаха да отпечатат една цветна картина по френология. Учителят разреши, но тя не е Негова. Тя бе напечатана от наши приятели.Тази карта е по Фаулър. После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя.
към текста >>

По мое време приятелите поискаха да отпечатат една цветна картина по френология.
От тези карти аз имам запазени около 50 броя. Ще ви покажа да видите какво тънко и подробно изследване прави Учителят. Той си имаше специално направени уреди и пособия направени за това. Те също са запазени. Учителят имаше идеята да диктува една френология, обаче това нещо не е станало поради различни причини. По мое време приятелите поискаха да отпечатат една цветна картина по френология. Учителят разреши, но тя не е Негова. Тя бе напечатана от наши приятели.Тази карта е по Фаулър. После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва.
към текста >>

Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия за това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази наука.
Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френо-логичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват. Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия за това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази наука. Останалите бяха любопитни. Изгревът - Том 2 104. НАЧАЛОТО Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година
към текста >>

Бъчваров.3 Търся статиите по френология от Учителя.
за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина”1 на издателя Тодор И. Бъчваров.3 Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
към текста >>

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901 г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
към текста >>

Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето”
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
към текста >>

Търся статиите по френология от Учителя.
за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
към текста >>

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
към текста >>

Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума”в сп....

Учителя Петър Дънов - статия по френология
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Учителя Петър Дънов - статия по френология
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
към текста >>

Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І.
„Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
към текста >>

Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат.
Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха.
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Устройство на мозъка и черепа” в сп. 'Родина',

Учителя Петър Дънов - статия по френология
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Устройство на мозъка и черепа” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
към текста >>

9. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Учителя Петър Дънов - статия по френология
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в вестник: Братски живот, бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
към текста >>

Статията ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА от вестника:
“Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Статията ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА от вестника: ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФРЕНОЛОГИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ, ПУБЛИКУВАНО В СП. РОДИНА ГОДИНА III, КН. 1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН.
към текста >>

ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА
IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Статията ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА от вестника: ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФРЕНОЛОГИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ, ПУБЛИКУВАНО В СП. РОДИНА ГОДИНА III, КН. 1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г
към текста >>

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФРЕНОЛОГИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ, ПУБЛИКУВАНО В СП.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Статията ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА от вестника: ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ФРЕНОЛОГИЯТА КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФРЕНОЛОГИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ, ПУБЛИКУВАНО В СП. РОДИНА ГОДИНА III, КН. 1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г Човешкият мозък е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа.
към текста >>

10. Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”

френология в читалище „Надежда”
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда” Приблизителната дата на посещението в Търново е опредена от писмото, написано до П.Киров - 22 април 1903 г., Търново. В спомените на Елена Иларионова се разказва за изнесената сказка по фрренология. При почти всички гостувания на Учителя в даден град е имало сказка от него и по френология, както са правени френологични карти на много хора. За съжаление тези карти са изгубени с изключение на две - на семейство Иларионови. При това гостуване на Учителя в Търново, Елена Иларионова все още не се запознава с него лично.
към текста >>

При почти всички гостувания на Учителя в даден град е имало сказка от него и по френология, както са правени френологични карти на много хора.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда” Приблизителната дата на посещението в Търново е опредена от писмото, написано до П.Киров - 22 април 1903 г., Търново. В спомените на Елена Иларионова се разказва за изнесената сказка по фрренология. При почти всички гостувания на Учителя в даден град е имало сказка от него и по френология, както са правени френологични карти на много хора. За съжаление тези карти са изгубени с изключение на две - на семейство Иларионови. При това гостуване на Учителя в Търново, Елена Иларионова все още не се запознава с него лично. Споменът й е от 1903 г., според книгата: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 1. Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново 2. Спомени на Елена Иларионова
към текста >>

В това време дойде г-н Дънов да държи сказка по френология в читалище „Надежда”.
се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г. Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.117 Става дума отново за десятъка. Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново Спомени на Елена Иларионова В това време дойде г-н Дънов да държи сказка по френология в читалище „Надежда”. Аз я посетих с единия си брат. Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са складирани много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма.
към текста >>

11. Учителя изнася сказка в Русе - френология

Учителя изнася сказка в Русе - френология
Учителя изнася сказка в Русе - френология В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена. На 5-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Следва голям престой в Русе.
към текста >>

12. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

Предишната година, (1903, април) Елена е слушала сказка по френология от Учителя в читалище "Надежда", но не го познава лично.
спомен на Елена Иларионова В началото на 1904 г. Учителя е за около месец в Търново. Запознава се с Константин Иларионов (1868-1929) и с Елена Иларионова (1878- 1946). Първото запазено писмо до тях е от 7 декември (стар стил) 1904 година. Предишната година, (1903, април) Елена е слушала сказка по френология от Учителя в читалище "Надежда", но не го познава лично. Спомени на Елена Иларионова -1904 Спомени на Елена Иларионова -1904 Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова.
към текста >>

13. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука.
На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си. В.К.: Вие лично виждали ли сте тия чертежи? Е. А.: Да. В.К.: А някой от възрастните приятели да е записвал тези сказки случайно? Е.А.: Никой от нас не е присъствал.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Пеню Киров

Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд.
Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
към текста >>

15. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Учителят, (тогава г-н Дънов) дойде в Севлиево и обяви чрез „барабана", че ще държи сказка по френология след обед в театралния салон.
Ръководител е на братската група в Севлиево. За посещението на Учителя в Севлиево (юли, 1906 г.) и за първата си среща с нещо има спомен на Стефан Тошев в "Изгревът - Том 13" Спомен на Стефан Тошев - Запознаването ми с Учителя 2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ Това беше през месец юли 1906 г. Учителят, (тогава г-н Дънов) дойде в Севлиево и обяви чрез „барабана", че ще държи сказка по френология след обед в театралния салон. На определеното време публиката почна да се събира. Дойде и г-н Дънов. Домакинът на салона му поиска 20 лева такса. Г-н Дънов му каза: „Сказките, които държа в цяла България, са научни и никъде не ми взимат такса за салона." Домакинът му заяви, че той иска такса, съгласно правилника на дружество „Развитие" (читалището), чийто е салонът. И че само председателят може да отпусне салона без такса.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Е как върви с френологията?
Той трябва да се ползва от всичко, с което Небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина. Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение. Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение.
към текста >>

Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение.
Слепият се движи в тъмнина. Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение. Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде.
към текста >>

17. Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври

От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава.
В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане."За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг. Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава. Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили. Човек може в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си. Записано от П.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до д-р Дуков, Търново,

Ръководство по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам.
„Обновление" получих. Моето мнение ще ви дам, когато се видим. Относително до четивата, ще вземете 16 гл. от Посланието към Римляном, те ще ви стигнат до края на месец август, след което ще ви се дадат нови, съобразно общата наредба от горе. Вий ще четете по една глава всеки петък. Ръководство по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам. Ще видя, ако намеря някое ново, да е излязло наскоро, ще ви съобщя. По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено. На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове. А всяка опитна наука изисква чисти проверки, само така могат да се избегнат честите грешки, които стават. Това да ви не спъва, след време вие ще имате необходимото упътване как да си служите с по-достъпни методи за наблюдения.
към текста >>

По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено.
Относително до четивата, ще вземете 16 гл. от Посланието към Римляном, те ще ви стигнат до края на месец август, след което ще ви се дадат нови, съобразно общата наредба от горе. Вий ще четете по една глава всеки петък. Ръководство по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам. Ще видя, ако намеря някое ново, да е излязло наскоро, ще ви съобщя. По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено. На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове. А всяка опитна наука изисква чисти проверки, само така могат да се избегнат честите грешки, които стават. Това да ви не спъва, след време вие ще имате необходимото упътване как да си служите с по-достъпни методи за наблюдения. Иска се време за всичко. Природата не бърза и Небето прокарва всичко медленно, но безпогрешно.
към текста >>

19. Димитър Голов завършва земния си път.

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др.
към текста >>

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология.
Какво е мнението на Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в сп. „Духовна култура“. Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква.
към текста >>

Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.
към текста >>

20. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна.
За изненада на всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана на търговеца, а тук такава печалба нямало. Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния език на Природата.
Това са задачи на Школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля." Добре, ние ще създадем градушка, спри тази градушка. (120 стр.) Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? – Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния език на Природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава.
към текста >>

Дьнов е изнасял лекции Френология.
Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук, насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко на земята." А „тук", това значи, да може съвсем да те използват." (Лекция "Съмнение и воля" от 11.02.1923 г., ООК) Читалище „Надежда" - в началото на века П. Дьнов е изнасял лекции Френология. От 1919 до 1922 год. на 19,VIII. (преображение) е изнасял беседи за гражданството. 1922_22 Молитви и формули Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>

22. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Той е гостувал на семейството й след една сказка по френология.
Спомен на Св. Няголов САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 1901 - 1943 Родена в Цариброд. При първата си среща с Учителя, тя е била на 4 години. Той е гостувал на семейството й след една сказка по френология. Скоро след това семейството й се премества в София и майка й става редовна посетителка на беседите. Като дете Савка Керемидчиева е била много любознателна. Тя виждала с какъв интерес майка й приема изнасяното от Учителя знание, и веднъж, когато била вече 12 годишна отишла сама при Учителя. Казала му: “Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас!
към текста >>

Интерес проявила и сериозно изучавала френология, хиромантия, дори ирисовата диагностика.
Учителят приел сериозно тази по детски изнесена молба. Казал й да си купи едно Евангелие и да го чете. След две години тя отново отишла при него. Тогава Учителят й дал духовното име Аверуни, което тя запазила свято в душата си през целия си живот. Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите на Учителя, където е учила духовното познание. Интерес проявила и сериозно изучавала френология, хиромантия, дори ирисовата диагностика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсила основата на нещата. Понякога е изпадала в противоречия между мистичното и официалното знание. Но Учителят е приемал въпросите й естествено и отговарял на всяко привидно противоречие с дълбоко обяснение. Ученолюбието на Савка Керемидчиева по най-естествен начин я задържало около Учителя. Времето прекарано близо до него е било за нея като живот край Източника на Живота.
към текста >>

23. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“.
В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове.
към текста >>

24. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

- Учителю, кажете нещо по френология.
И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

29. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

33. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ.
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т. е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата.
към текста >>

34. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81

Печатаните Ви книжа по френологията163, които бяха оставени в Тодорови, изпратихме с г-н Бъчваров.
Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса. Те не изпратили другите книги, защото не стигнали парите. При това моля, яви ми кои книги са недоставените. Как ги казват? Приложените при историята на баба Мария161 книжки на брой две прочети, те се отнасят до една нападка връх Тодор Стоянов, на която началото Ви е известно162. Печатаните Ви книжа по френологията163, които бяха оставени в Тодорови, изпратихме с г-н Бъчваров. Трябва навярно да си ги получил. Скърбя много, че при твоето пребиваване в града ни164 не можахме с нищо да отговорим на любовта ти към нас, но какво да направя! Засега тъй съм поставен. Затова извинявай ме. Поздрави баща Ви165, сестра Ви166, зетя Ви167 и всички други, тъй и Коста168.
към текста >>

35. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

142. Тук е използван термин от френологията.
141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка.
към текста >>

Френологията (от гр.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>

36. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

37. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

Търся статиите по френология от Учителя.
за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
към текста >>

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
към текста >>

Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп.
към текста >>

38. Учителя държи сказка по френология във Варна

Учителя държи сказка по френология във Варна
Учителя държи сказка по френология във Варна 9 юни 1902 г. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Нови данни за живота на Учителя Петър К.
към текста >>

Търся статиите по френология от Учителя.
Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
към текста >>

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
към текста >>

Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп.
към текста >>

39. Учителя държи сказка по френология във Варна

Учителя държи сказка по френология във Варна
Учителя държи сказка по френология във Варна 16 юни 1902 г. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Нови данни за живота на Учителя Петър К.
към текста >>

Търся статиите по френология от Учителя.
Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
към текста >>

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
към текста >>

Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп.
към текста >>

40. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

Учителя държи сказка по френология във Варна,
Учителя държи сказка по френология във Варна, зала "Централ" 30 юни 1902 г. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа!
към текста >>

Търся статиите по френология от Учителя.
Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
към текста >>

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
към текста >>

Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп.
към текста >>

41. Учителя изнася публична сказка по френология в София

Учителя изнася публична сказка по френология в София
Учителя изнася публична сказка по френология в София За датата само може да се предполага, че е в края на октомври или началото на ноември. Сказката е изнесена в читалище “Славянска беседа”. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Търся статиите по френология от Учителя.
Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
към текста >>

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г.
септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното: “Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
към текста >>

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м.
към текста >>

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К.
Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

държа две сказки по френологията”, а в бр.
Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч.
към текста >>

преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
към текста >>

Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп.
към текста >>

42. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология.
Така двамата братя, Панайот и баща ми сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове.За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие. Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си.Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас.Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др. Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка.
към текста >>

В своите спомени Петър Камбуров е описал впечатления от една среща с него в най-ранните му детски години:“През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология.
Те двамата правят посещения на всички семейства, запознати с новите идеи. Посещават и дома на Камбурови. След срещата Учителят споделя с Ковачев за децата: “Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратили добри духове.” Учителят става желан гост на семейството. Високо хуманните идеи,които проповядва и сам прилага в живота си им отварят врата към един нов свят. Децата от малки свикват с разговорите за Учителя и с особените случки, които съпътстват всяко негово посещение в Стара Загора. В своите спомени Петър Камбуров е описал впечатления от една среща с него в най-ранните му детски години:“През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
към текста >>

43. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология.
Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята.
към текста >>

Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”.
Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека. Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията.
към текста >>

В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека.
Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека. Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията. При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н.
към текста >>

Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели.
От едно изказване на Учителят научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт - първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота. Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева. Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна. Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност.Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя.
към текста >>

44. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия.
Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя?
към текста >>

45. Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд

Метапсихика, радиестезия, характерология, херметизъм, хиромантия, графология, френология, астрология - всичко това са вече научно обосновани дисциплини и за някои, от които съществуват и катедри при някои университети в Англия, Германия, Япония и Америка.
С това ние нищо не можем да допринесем или отнемем на природата. Но отричането на фактите, които не разбираме или не можем в момента да обясним, това не е наука. Ако разполагах с време, бих обяснил много работи, които в Англия, Америка и други части на света отдавна се знаят, и на които у нас някои се присмиват, без да са си дали труд сериозно да ги проучат. Но аз намирам, че те не са виновни за това. Условията на живота у нас са още доста сурови и дават възможност на малцина да надникнат в тези области. Метапсихика, радиестезия, характерология, херметизъм, хиромантия, графология, френология, астрология - всичко това са вече научно обосновани дисциплини и за някои, от които съществуват и катедри при някои университети в Англия, Германия, Япония и Америка. Тук можем само да ги споменем. Но всички те разкриват нови области в науката, имат своите пътища и своите резултати и влияние върху проявите на живота. Възможно е да се срещат и измамници, които работят от името на тези дисциплини, но такива се срещат и във всичките други области на знанието. А трябваше и да напомним, г-да народни съдии, че ако съществува и се продава фалшиво вино, то е само защото съществува и истинското. Природата забавлява глупавите, а на мъдрите разкрива тайните си.Господа народни съдии!
към текста >>

46. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна.
За изненада на всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана на търговеца, а тук такава печалба нямало. Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил.
към текста >>

47. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
към текста >>

48. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия.
Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя?
към текста >>

49. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Когато тя е на 4 години, Учителя гостува в дома й след лекция по френология.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото 27 юли 1901 г (нов стил) - 3 май 1945 г. Родена е в Цариброд. Когато тя е на 4 години, Учителя гостува в дома й след лекция по френология. Скоро след това семейството й се премества в София, за да могат да посещават беседите му. Едва дванадесетгодишна тя отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при вас.” Савка израства покрай Учителя, ученолюбива е, проявява интерес към френология, хиромантия. Често той й дава задачи, наблюдава усилията й да се справи с тях и й дава насоки за духовното й развитие. Савка Керемидчиева учи филология и педагогика в Университета. През 1921 г.
към текста >>

Едва дванадесетгодишна тя отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при вас.” Савка израства покрай Учителя, ученолюбива е, проявява интерес към френология, хиромантия.
ученичка на Учителя и стенографка на Словото 27 юли 1901 г (нов стил) - 3 май 1945 г. Родена е в Цариброд. Когато тя е на 4 години, Учителя гостува в дома й след лекция по френология. Скоро след това семейството й се премества в София, за да могат да посещават беседите му. Едва дванадесетгодишна тя отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при вас.” Савка израства покрай Учителя, ученолюбива е, проявява интерес към френология, хиромантия. Често той й дава задачи, наблюдава усилията й да се справи с тях и й дава насоки за духовното й развитие. Савка Керемидчиева учи филология и педагогика в Университета. През 1921 г. заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова започва да стенографира лекциите на Учителя. Живее с другите две стенографки на „Изгрева”.
към текста >>

Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота.
Савка е била на 4 години, когато Учителя е отишъл у тях. Майка й Тереза е германка, от Берлин. Баща й Георги е преселник от Македония, железничар. По това време са живеели в Цариброд. Учителя е обикалял цяла България, села и градове, главно със задача да изследва българския народ, предимно френологично. Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота. След лекцията тя поканва Учителя у дома си на разговор. Като влиза у тях, той се вглежда в четиригодишното дете, взема го на колене и започва да измерва главата му. Савка поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек? " А Учителя казва на майката: „Каква мома ще стане тя! "
към текста >>

Изучава френология, хиромантия, рисуване, диагностика.
" Този стих й е произвел невъобразимо впечатление и тя го поставя за основа на целия си бъдещ живот. „Храм Божий" - думи, свързани с чистотата и светостта в живота. Минават много години, през които Савка посещава училището. През това време посещава частно Учителя и той й преподава духовно знание. Тя усилено изучава Библията, Евангелието, учи известни стихове наизуст. Изучава френология, хиромантия, рисуване, диагностика. Веднъж тя със смях ми каза: „Аз изучих даже педология, но това няма да го казваш никому, нали? " Всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко. Винаги се е стремяла да намери истинското знание. Често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното познание. Много често е плакала пред Учителя и го е питала: „Учителю, где е истината?
към текста >>

50. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер.
При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нежни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват.Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни.За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път.Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б.
към текста >>

В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология.
Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени.
към текста >>

51. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Среща за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология.
ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос (3 март 1870 г., Айтос - 14 февруари 1961) Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос. По време на Първата световна война служи като фелдшер в Скопие. Среща за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. Става не само последовател и ученик на Учителя, но участва и в организационния живот на братствата в Бургас и Айтос. През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. След няколко години там се изгражда Айтоската братска градина. До деня на своето заминаване - 14 февруари 1961 година, Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България. За Георги Куртев може да се прочете в:
към текста >>

Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология.
След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината. По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен. След 1907 г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си. Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. През следващата година, Г. Куртев присъствал на друга сказка на Учителя в Айтос, този път по хиромантия. След сказката, той поканил Учителя да му гостува. Вкъщи, между другите разговори, Учителят казал много любопитни неща за членовете на семейството му. През 1912 г. Г.
към текста >>

52. Заминава си Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос,

Среща за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология.
ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос (3 март 1870 г., Айтос - 14 февруари 1961) Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос. По време на Първата световна война служи като фелдшер в Скопие. Среща за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. Става не само последовател и ученик на Учителя, но участва и в организационния живот на братствата в Бургас и Айтос. През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. След няколко години там се изгражда Айтоската братска градина. До деня на своето заминаване - 14 февруари 1961 година, Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България. За Георги Куртев може да се прочете по-подробно в темата:
към текста >>

53. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология.
„Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69. В същият район живее и семейството на Бъчваров. Списанието се печата предимно в София, но понякога и в печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология. Също така Учителя е бил отговорник на списание „Родина“, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.Тодор Бъчваров се запознава с Петър Дънов някъде около 1900 г.
към текста >>

54. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология.
„Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69. В същият район живее и семейството на Бъчваров. Списанието се печата предимно в София, но понякога и в печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология. Също така Учителя е бил отговорник на списание „Родина“, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.Тодор Бъчваров се запознава с Петър Дънов някъде около 1900 г.
към текста >>

55. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология.
Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя. Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология. Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20562100410461