Търсене в текстове за 'Франция'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя".
Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72). Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие. Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота". На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие". Трето - Божественият дух на християнството прониква в дълбините на човешката душа и дава живот на човешкия дух. Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот".
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие.
Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник

Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, ФранцияиРусиящеучастватвдаването на свободата.
На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва. До 1914 г. все ще има преговори, дипломатически преговори, интриги и разпри между европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, ФранцияиРусиящеучастватвдаването на свободата. Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния [Далечния] изток, ще започне да борави с политиката си на Близкия изток. Ако слушате Небето, ще ви употребят като посланици и ще работят чрез вас. Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Присъствува: г-жа Казакова, д-р Миркович, Йоан Рилски, Паисий; после имаме представители и от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр.
И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя. Присъствува: г-жа Казакова, д-р Миркович, Йоан Рилски, Паисий; после имаме представители и от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. и всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. И ако не стане нещо от онуй, което желаете, вашата опърничавост е причината на всичко туй. Не сте само вие, които сте викани. Викани са и множество други и всички съвокупно образуват съвременния Ерусалим. Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на самоотричане и смелост.
към текста >>

5. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва.
Речта, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години. Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. Това е ЕРУСАЛИМ. Всички съвкупно представят съвременния ЕРУСАЛИМ. Това е ЕРУСАЛИМ, който сме ние. Ние трябва да дадем пример на хората – някой със Словото, някой с делото и с помишления, да се създаде образец на себеотрицание и смелост Бъдете смели! Няма от какво да се боим, ние трябва да помагаме на този народ.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото.
Адът е мястото на най-силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например, тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук на земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото. Обаче, след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка.
Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.14 август, четвъртък 1914г.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия.
И вие можете да имате всевъзможни разбирания. Аз не се интересувам от вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своята кукла, или какво нагажда търговецът за своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне.Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета.Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света.Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка.
Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.16 август, събота 1914г.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

За франция още повече.
Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори историята с нея, както що стана с евреите, които, знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочие, и за да може да стане правилно тяхното развитие, то в пентаграма има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие.Самата картина на Пентаграма говори и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се появи по-осезателно. Важните години са; 1911, 1912,1913,1914,1915. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел етогаз. Останалите години: 1916,17,18 и 19, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа.Сега вас би интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За франция още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже112 идат страдания и от нея Англия е, която ще се възползува.А нас ще ни ползува в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкова се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, тоест като мислим за Него, да се ползуваме от Него, също както се обръщаме и мислим в Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползуваме от тях.
към текста >>

11. Димитър Голов завършва земния си път.

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев.
към текста >>

12. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ.
Учителят за Фердинанд и Европейската война Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет.
към текста >>

13. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение.
Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год.
към текста >>

Председател на алхимическото дружество във Франция, г.
Перевод доцента П. Пономарева. Казан - 1904 г. [2] Вж. статията му в тази книжка върху преживяването. [3] Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността де се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председател на алхимическото дружество във Франция, г. Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията.
към текста >>

14. Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София

Духовенството в Италия, Испания, Франция, отслабва.
И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи - това тяхното не е възпитание, а е дресировка. Духовенството в Италия, Испания, Франция, отслабва. Само в Испания за сега има повечко влияние, но духовенството вече си отива.Ако дойде едно ново правителство, например земледелско, какво ще стане? - Те се опозориха. Ако дойдат „левите"? - Не се забравя станалото! Но не се занимавайте с тях - с духовенството, а противодействувайте с мисълта си.
към текста >>

15. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Има един французин от Франция, КОЙТО държал връзки с наши приятели, изучавал българския език и искал да дойде да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни.
Същото е и в духовния свят - енергиите се разпределят.От странство, от много места искат вече да правят връзки с нас: от Италия, Англия, Чехия, Норвегия, Япония. Преди две седмици идват двама норвежки професори. Те били в свръзка още от Норвегия с наши някои братя и нарочно, идвайки на изток, потърсили Учителя, гдето ги завеждат от ул. "Опълченска" № „66" на „ Изгрева" при Учителя. Почувствува ли се особено радостни като стъпили на нашето място и всичко харесали. Има един французин от Франция, КОЙТО държал връзки с наши приятели, изучавал българския език и искал да дойде да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни. Търсят, търсят вече свръзка. Лошите хора ще се бият, а добрите хора ще се групират. Часа е 81/2. Отче наш. Всички ръководители на „Изгрева" гдето се събрахме в 11 часа.5 часа след пладне,на „Изгрева", на двора.Луната при пълнолуние, отначало издига водата, действува с издигане на водата до 50-60 метра нагоре и затова е полезно тогава да се сее, присажда, копае и пр.
към текста >>

16. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

Както сега в Далечния Изток всички държави една по една - Америка, Франция, Япония, се оттеглят и Англия остава сама.Балканският полуостров постепенно се снишава и ще потъне, особения спорен въпрос, южна Тракия, в Средиземно море, което ще дойде до Родопите и тогава българите ще имат пристанище.
Сегашното затишие е почивка временна и после пак „път". Но понеже е общо, всичко се носи лесно. Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила. Другите разтоварят, както конете, а нея товарят. Англия ще се загуби, за да излезе нова Англия. Както сега в Далечния Изток всички държави една по една - Америка, Франция, Япония, се оттеглят и Англия остава сама.Балканският полуостров постепенно се снишава и ще потъне, особения спорен въпрос, южна Тракия, в Средиземно море, което ще дойде до Родопите и тогава българите ще имат пристанище. Та няма защо българите да се борят за излаз на Бяло море - на Средиземно море - ще го дочакате, било в плът или вън от плътта. Землетресенията се определят по точки и сега вървят постепенно, но още не е дошло до тук. Сега се например към формоза. Япония, Америка, а Балканския полуостров е оставен за по-далечни времена. Част от гръцките острови, Мала Азия ще потънат.
към текста >>

17. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни.
От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни. През 1940 година - вече военна година, бушуваше Втората световна война - общ бивак на езерата не е имало, но Учителя с малка група е прекарал там шест дена от 14 до 19 август. Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала. Ето тук описание на една такава екскурзия, станала между 5 и 9 октомври 1938 година, дадено от Боян Боев, който е присъствал на нея: „На 5 октомври Учителя тръгна на екскурзия до Мусала, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта.
към текста >>

18. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

В Лондон се говори, в Русия, във Франция се говори - вие може да гледате нещата как стават.
Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: „Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва. Даже някои от вас сте пресрочили. Трябваше по- рано да се завземете. И сега не е късно, но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има.Та сега трябва да употребявате Божествената мисъл, като едно средство за вътрешна работа или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена да можем да говорим с Невидимия свят. Най-първо да слушате. В Лондон се говори, в Русия, във Франция се говори - вие може да гледате нещата как стават. Казвам, че е дошло времето за тази антена. Първите християни и всички хора от създаването на мира досега, които са имали знания, са знаели този закон. И докато не се образува антена с Невидимия свят, да имате съобщение, работата не може да върви. Та от вас сега искам три неща, три неща иска от вас Небето. Можете ли в името на Любовта да работите?
към текста >>

19. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

Имахме и много гости от чужбина, най-вече от Франция, Рига и други страни.
всички с възторг и голяма радост, разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от седемте езера. От тази година, започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци, път който се оказа и по- удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя, продължи до 1939 г. включително. През тази година имаше и най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от Франция, Рига и други страни. През 1940 г. вече военна година, бушуваше Втората световна война, общ бивак на езерата не е имало, но Учителят с малка група приятели е прекарал там шест дена - от 14 до 19 август. Изгревът - Том 15 Глава: 75. ЯВОРОВО ПРИСОЕ
към текста >>

20. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември

То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните.
Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората. А те го правят да не е привлекателно, и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните. И където дойде то, има култура, всичко се двшки и развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-нисше. Например къртицата, понеже живее в земята, е пo-нисша. Има същества, които живеят в земната кора. Те се ползуват с особени лъчи.
към текста >>

21. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември

То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните.
Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората. А те го правят да не е привлекателно, и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните. И където дойде то, има култура, всичко се двшки и развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-нисше. Например къртицата, понеже живее в земята, е пo-нисша. Има същества, които живеят в земната кора. Те се ползуват с особени лъчи.
към текста >>

22. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември

То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните.
Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората. А те го правят да не е привлекателно, и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните. И където дойде то, има култура, всичко се двшки и развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-нисше. Например къртицата, понеже живее в земята, е пo-нисша. Има същества, които живеят в земната кора. Те се ползуват с особени лъчи.
към текста >>

23. Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава там общество 'Бяло Братство'

Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава
Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава там общество "Бяло Братство" През 1937 година, есента, по време на Световното изложение, Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).
към текста >>

През 1937 година, есента, по време на Световното изложение, Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).
Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава там общество "Бяло Братство" През 1937 година, есента, по време на Световното изложение, Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).
към текста >>

24. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

завършва право във Франция.
Той е заместник-председател на Народното събрание и с група депутати заминава на 8 и 9 август 1939 г. и се среща с Молотов, който е председател на съветското правителство. 45. Стойчо Мошанов - роден през 1892 г. в гр. Дряново. През 1912 г. завършва право във Франция. 1912-1919 г. - член на ръководството на Демократическата партия. 1920-1923 г. - участва във Военната лига. През 1923 г.
към текста >>

Англия и Франция обявяват война на Германия.
На 23 август 1939 г. в Москва се подписва германско-съветският пакт за ненападение и се сключва тайна клауза за подялба на Полша от СССР и Германия. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. На 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявяват война на Германия. За една седмица Полша е превзета. На 3 септември 1939 г. Германия предлага на СССР да завземе полските земи съгласно протокола от 23 август 1939 г., а от 17 септември 1939 г. съветските войски започват бойни действия за присъединяване на земите, отнети от Русия след 1918 г. и включени към Полша.
към текста >>

Австрия ще бъде окупирана и поделена на две от съюзниците: от една страна - САЩ, Англия и Франция, а от другата страна - СССР.
А Хитлер не е германец, а австриец. Това е т.нар. аншлус, който става на 11 срещу 12 март 1938 г. Аншлусът е анексията на Австрия към Третия райх на Хитлер. И оттам започват страданията на австрийците, които по-късно ще бъдат въвлечени във войната, а след 1945 г. Австрия ще бъде окупирана и поделена на две от съюзниците: от една страна - САЩ, Англия и Франция, а от другата страна - СССР. После, след 10 години я обединяват с договор да спазва строг неутралитет между Изтока и Запада. 107. Цар Борис III не е обичал добрите хора. Това го вижда не само Евдокия - сестра му, но и Лулчев, който го упреква, че изкарва на преден пост в държавата лошите хора. Това не е недостатък на царя, а негов хитър ход, за да може после да се измъкне, като каже, че не той е виновен, а този или онзи министър. Този ход той непрекъснато го прави, оправдава се чрез Народното събрание, чрез политиците и т.н.
към текста >>

126. Грешките на Англия и Франция идват от Ньойския договор, който е бил подписан на 27 ноември 1919 г.
Масоните изместват католическата църква от светската власт и те се разпореждат със съдбините на Европа и на света. Оттам идва конфликтът между Ватикана и масоните. През 1939 г., в началото на войната, масоните се опитват да изгладят разногласията, но не успяват. На 8 декември 1962 г. при папа Йоан XXIII- бившия кардинал Анджело Ронкали, който е бил папски нунций в София по времето на Учителя - се поставя отново този въпрос от един епископ от Мексико - да се снеме анатемата срещу масоните. 126. Грешките на Англия и Франция идват от Ньойския договор, който е бил подписан на 27 ноември 1919 г. от Ал. Стамболийски и България е обложена с големи репарации и отнемане на територии с българско население. Този договор на победителките от Първата световна война - САЩ, Англия, Франция -е бил несправедлив към Германия и Италия. Ето защо сега Провидението е турило Германия и Италия за съдебни пристави - да си изправят грешките. Но това те не изпълняват - както едните, така и другите.
към текста >>

Този договор на победителките от Първата световна война - САЩ, Англия, Франция -е бил несправедлив към Германия и Италия.
На 8 декември 1962 г. при папа Йоан XXIII- бившия кардинал Анджело Ронкали, който е бил папски нунций в София по времето на Учителя - се поставя отново този въпрос от един епископ от Мексико - да се снеме анатемата срещу масоните. 126. Грешките на Англия и Франция идват от Ньойския договор, който е бил подписан на 27 ноември 1919 г. от Ал. Стамболийски и България е обложена с големи репарации и отнемане на територии с българско население. Този договор на победителките от Първата световна война - САЩ, Англия, Франция -е бил несправедлив към Германия и Италия. Ето защо сега Провидението е турило Германия и Италия за съдебни пристави - да си изправят грешките. Но това те не изпълняват - както едните, така и другите. Съдебните пристави също не изпълняват заповедите на съда. Вместо Германия да бъде съдебен пристав на Англия, Англия я насочва на изток - към СССР-Русия. 127. «Да не му скроят някой долап» - казва Учителят.
към текста >>

136. Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война.
За оправдаването на Любомир Лулчев вж. на стр. 428, от 19 ред отдолу. 135. Нурижан Жорж е журналист от Италия, който се е специализирал по историята и проблемите на България и Македония. Заема критично отношение към цар Борис III, поради неговото безпринципно поведение. 136. Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война. От този Ньойски договор в Париж страда и България. И трябва да върнат на Германия заграбените колонии, териториите с немско население. Но те не го правят. Ако го направят, ще образуват предпазен клапан, както в парния локомотив и котелът с парата няма да се пръсне и да разруши всичко. Ако го направят, то силата на Германия и Италия чрез клапана ще намалее.
към текста >>

учи право във Франция.
137. Кошницата на Мушанов. Отнася се за Никола Мушанов, роден през 1872 г. в гр. Дряново. От 1889 г. до 1897 г. учи право във Франция. Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г. и 1911-1944 г. 1908-1910 г. - министър на народното просвещение. 1910-1911 г.
към текста >>

В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция.
Среща се с министър-председателя Чембърлейн. На тази среща цар Борис III носи идеята за мир, предадена от Учителя Дънов чрез Лулчев. На 14 септември 1938 г. напуска Лондон, заминава за Париж и престоява там до 18 септември 1938 г. Първата среща между Чембърлейн и Хитлер е на 15 септември 1938 г. В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция. От Париж заминава за Кобург - родовото имение на баща си, цар Фердинанд. На 22 септември 1938 г. пристига в Берлин. Същия ден започва втора среща между Хитлер и Чембърлейн. На 25 септември Чембърлейн отпътува за Лондон и в същия ден Хитлер приема цар Борис.
към текста >>

141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора.
Така, по време на Балканската война той си поръчва златна каляска със специален впряг, с която трябва да влезе в Цариград (Истанбул) като победител. А какво става - вж. в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г.
към текста >>

Германия напада Полша, след като Франция и Англия обявяват война на Германия.
Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които отвътре са подкопавали републиканската власт. Затова генерал франко заявява тогава, че напада с пет колони. На 7 април 1939 г. Италия окупира Албания и иска Македония, дори и Солун. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, след като Франция и Англия обявяват война на Германия. На 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция, но войските й биват отблъснати до Албания. Германия се притичва на помощ, а това може да стане, ако германски войски минат през България и нападнат Гърция от север. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт.
към текста >>

от войските на САЩ, Англия и Франция и с това се прави пробивът на юг и оформянето на Южния фронт.
Защо Рим е нестабилно съединение? Защото там е Ватиканът, който е държава в държавата и Ватиканските папи още не са се отказали да водят политиката на света. Тяхното двойствено поведение, което е почти винаги противоположно на действията на италианското правителство на Мусолини, довежда до подкопаване на италианската политика вътре в страната. Накрая Мусолини е свален на 25 юли 1943 г., арестуван, за да бъде съден. А преди това се прави десант на остров Сицилия на 10 юли 1943 г. от войските на САЩ, Англия и Франция и с това се прави пробивът на юг и оформянето на Южния фронт. Мусолини е арестуван от правителството на Бадолио и е интерниран в планината Гран Сасо. На 12 септември 1943 г. е освободен от немски парашутисти и прехвърлен в окупираната от хитлеристите Северна Италия, където възглавява правителство на Италианската социалистическа република. При отстъплението на немските войски прави опит да избяга в Швейцария, но е заловен от партизаните и убит на 27 април 1944 г. Това е нестабилното съединение.
към текста >>

25. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

имахме много чужденци в лагера - от Латвия, от Естония, от Югославия, от Франция, от Америка, изобщо много гости.
„Кажи ми какво ти трябва, за да ти оставя.“ „Е, наистина, много хубава идея“, казва, и ми остави една торбичка, та аз като дойдат продуктите, веднага му заделя каквото му трябва и той като дойде, получи си ги, плати си и си отиде. Този случай го разправям, понеже той нарисува веднъж една хубава картина от Молитвения връх с поглед към Говедарци и първите борчета, които са от Молитвения връх надолу, в скалите. Той ги беше нарисувал и ми я подари. Та имам един много хубав спомен от брат Иван Тричков. През време на лагеруването 1939 г. имахме много чужденци в лагера - от Латвия, от Естония, от Югославия, от Франция, от Америка, изобщо много гости. По едно време, нали Хитлер обяви война на французите. Нашите приятели от Франция бяха много обезпокоени от това нещо. Учителят ги успокояваше. По едно време се завърнахме в София, французите още бяха в България. Учителят им разправя някои работи.
към текста >>

Нашите приятели от Франция бяха много обезпокоени от това нещо.
Той ги беше нарисувал и ми я подари. Та имам един много хубав спомен от брат Иван Тричков. През време на лагеруването 1939 г. имахме много чужденци в лагера - от Латвия, от Естония, от Югославия, от Франция, от Америка, изобщо много гости. По едно време, нали Хитлер обяви война на французите. Нашите приятели от Франция бяха много обезпокоени от това нещо. Учителят ги успокояваше. По едно време се завърнахме в София, французите още бяха в България. Учителят им разправя някои работи. Един ден аз се разхождах по поляната където играехме Паневритмия. Гледам, Учителят идва, целувам Му ръка и Той ме гледа така: „Видя ли, рекох, защо не трябваше да отиваш в Белгия?
към текста >>

Ще дойдат и от франция братя и сестри, които още не са идвали.
Частните къщи също се боядисват, белосват, приготовляват. Влизат и излизат делово много братя и сестри при Учителя да Му докладват как вървят приготовленията, да искат съвет и т.н. Сам Той е тук в някой от салоните, ту в градината при работещите, при пейките и т.н... Направлява работата. Радостни ми съобщават сестрите, че това лято ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления. Поканени са от много страни. Ще дойдат и от франция братя и сестри, които още не са идвали. Първите пролетни птички долетяха от север. Това~бяха гостите от Латвия, Литва, Естония. След тях дойдоха от Югославия. Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние.
към текста >>

Метлата на врага мина и над Франция, както и над България и помете много нещо.
Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко. Можаха ли да го погълнат, асимилират и да го претворят в живота си и да изпълнят задача си, за която бяха дошли? Не зная. Метлата на врага мина и над Франция, както и над България и помете много нещо. Но аз не вярвам да не са останали души, в които семенцата посети тогава с толкова любов да не дадат рано или късно своя плод. Бъдещето е пред нас. Още всичко не е загубено. Велик е Бог! Казано е в Писанието: „Няма да се върне Словото Божие, от да не принесе плод!
към текста >>

26. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя!
От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме. “Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се тълпят край нас, искат да ни помогнат, но не успяват и поради това, че и сърцето е препълнено с възторг, с обич и думите са слаби, слаби! През очите на въображението, те за мен са същите от революцията, същите от гилотината, а сега идат с учетворени сили отново в кошарата на Витлеем, да видят с очите си, че „Той не умира”, че „те не умират”, защото ако българските богомили станаха за света „катари, бугри, албигойци, патаренди” и всяка свежа кръв в сърцата на тия, които жадуваха за правда; измряха, но днес Пак идат със същата жар и обич, да вземат новото семе и го посеят в света.„Жана д’Арк”, вика една французойка и ме прегръща през рамото от радост; всички виждаме привидения от миналото, и самички им вярваме... Па кой знае, дали са само привидения! Най-после се изкачваме на Елбур, гдето ни срещат с развети бели кърпи, с прегръдки и целувки. Настаняваме ги по палатки - специално за тях приготвени, ушити и импрегнирани от наша майсторица Елена.
към текста >>

“Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се тълпят край нас, искат да ни помогнат, но не успяват и поради това, че и сърцето е препълнено с възторг, с обич и думите са слаби, слаби!
Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме. “Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се тълпят край нас, искат да ни помогнат, но не успяват и поради това, че и сърцето е препълнено с възторг, с обич и думите са слаби, слаби! През очите на въображението, те за мен са същите от революцията, същите от гилотината, а сега идат с учетворени сили отново в кошарата на Витлеем, да видят с очите си, че „Той не умира”, че „те не умират”, защото ако българските богомили станаха за света „катари, бугри, албигойци, патаренди” и всяка свежа кръв в сърцата на тия, които жадуваха за правда; измряха, но днес Пак идат със същата жар и обич, да вземат новото семе и го посеят в света.„Жана д’Арк”, вика една французойка и ме прегръща през рамото от радост; всички виждаме привидения от миналото, и самички им вярваме... Па кой знае, дали са само привидения! Най-после се изкачваме на Елбур, гдето ни срещат с развети бели кърпи, с прегръдки и целувки. Настаняваме ги по палатки - специално за тях приготвени, ушити и импрегнирани от наша майсторица Елена. Някои от гостите си носят малки палатчици, колкото за един човек. Измъкват някакви дълги торби, които ще им послужат за легла.
към текста >>

27. Чужденци на Рила - палатката на французите

Той беше във Франция и я доведе, а пък тогава, същата година Михаил Иванов замина за Франция.
Е.А.: Чужденците ли? Те дойдоха в 1935 год. латвийците. В 1936 год. дойде Стела Белмен. Бертоли я доведе. Той беше във Франция и я доведе, а пък тогава, същата година Михаил Иванов замина за Франция. И тя, когато видя Учителя, не беше още видяла Михаила. И после тя като отива оттука, тя имаше много хубав образ на Учителя. От всичко, което досега съм чула и разбрала от нея. Щото и аз малко говоря френски, та съм имала случай да говоря с нея и книгата, която беше написала за Михаил на френски. Тя има една книга за него написана.
към текста >>

Михаил вече беше заминал за Франция, за световното изложение.
Това е история, а не спомени. В.К.: Как дойдоха французите? Е.А.: Първо дойде Стела Белмен. Доведе я брат Бертоли през 1937 год. В 1937 год. Михаил вече беше заминал за Франция, за световното изложение. А Бертоли се беше запознал със Стела Белмен и тя пожела да дойде. Тя беше първата, която дойде, на другата година тя не дойде. Тя в това време като се връща във Франция се запознава с Михаил и те се сработват и тя му става дясна ръка. Помага му в цялата негова дейност и досега даже още. А после другите две сестри дойдоха - Сабхай и Карден.
към текста >>

Тя в това време като се връща във Франция се запознава с Михаил и те се сработват и тя му става дясна ръка.
Доведе я брат Бертоли през 1937 год. В 1937 год. Михаил вече беше заминал за Франция, за световното изложение. А Бертоли се беше запознал със Стела Белмен и тя пожела да дойде. Тя беше първата, която дойде, на другата година тя не дойде. Тя в това време като се връща във Франция се запознава с Михаил и те се сработват и тя му става дясна ръка. Помага му в цялата негова дейност и досега даже още. А после другите две сестри дойдоха - Сабхай и Карден. Тази дойде, която на няколко снимки я виждам, но не си спомням как се казваше, една възрастна сестра. Но тя после се отделила от Михаил. Дойдоха от Бордо един професор, дойде братът на Стела Белмен.
към текста >>

Е.А.: Във Франция когато отива той държи конферанс.
Учителят казва открито не може човек в един живот да стане Учител. Пък това, което казва Учителят, аз го смятам за истина и затуй това не мога да го приема. Пък виж да ти кажа Михаил такъв какъвто го познавам, ех не можеше да бъде Учител. В.К.: Той е обикновен човек. Като отива там започва да изпраща на френски негови публикации. Е.А.: Във Франция когато отива той държи конферанс. И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал. Сега това нито ме засяга, но не е обективен. Това показва липса на обективност.
към текста >>

В.К.: Той сега отнесе го във Франция?
Чухме го. В.К.: Чухте гласа на Учителя? Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така? И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие". Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо.
към текста >>

Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така?
В.К.: Чухте гласа на Учителя? Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така? И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие". Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо. Е.А.: Така знам.
към текста >>

лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила.
Изгревът - Том 9 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА Спомен на Борис Николов 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ През 1939 г. лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин.
към текста >>

28. Снимка на ямболци на Рила

Шарлота, с белия шлифер, от Франция. 2.
Снимка на ямболци на Рила Снимка 113. Ямболци на Рила ядат мекици - 1939 г. 1. Шарлота, с белия шлифер, от Франция. 2. Нейчо Георгиев. 3. Русава, дъщеря му, правят мекици на Рила през 1939 г.
към текста >>

29. Снимки на Учителя след Паневритмия на „Бъбрека' с група от Братството - 1939

Люмиер - професор от Франция. 8.
Димитрина Атанасова. 3. Тодор Маринчевски. 4. Любомир Лулчев с каскета и мустаците. 5. Йордан Бобев (шофьора). 6. Учителят. 7. Люмиер - професор от Франция. 8. Зад Любомир Лулчев е Виктор от «Упанишадите».
към текста >>

30. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г. Най-големи са групите през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII.
към текста >>

Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му.
2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота!
към текста >>

По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция.
В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство.Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова.
към текста >>

С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова.
По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство.Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук!
към текста >>

Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света.
Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет.
към текста >>

Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство.
Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели.
към текста >>

Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата.
Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година.
към текста >>

Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост.
Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г.
към текста >>

Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци.
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача.
към текста >>

Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците.
Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят.
към текста >>

на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи.
Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде.
към текста >>

Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир.
Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее. Учителя с гости от чужбина ---------------------------------------------------------------------11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г.
към текста >>

емигрира във Франция.
После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее. Учителя с гости от чужбина ---------------------------------------------------------------------11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г. емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той създава Fraternite Blanche Universelle (Всемирно Бяло Братство). Известен е сред последователите си в чужбина като Омраам Микаел Айванхов. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Учителя - обзорна книга
към текста >>

Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Учителя - обзорна книга ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция.Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент.
към текста >>

След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция.Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила.
Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция.Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания."Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас."И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им.Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея.
към текста >>

Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания."Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция.
Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция.Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания."Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас."И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им.Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство!
към текста >>

Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи.
Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност.Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора.После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя.
към текста >>

В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято.Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство.
Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято.Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи. Роже Фаетаз, Доктор по физика от Парижкия университет Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8
към текста >>

31. Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април

В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите.
Германците, убити от англичаните, ще бъдат преродени в английския народ, а англичаните, убити от германците, ще бъдат преродени в германския народ, та ще има едно опознаване. И така се предават хубавите характерни черти. Германците ще научат хубавото от англичаните и англичаните ще научат хубавото от германците. И едните, и другите ще си изменят мнението за другия народ. Законът на Любовта изисква това. В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите. Не се позволява да убиеш никого. В света само Бог има право да разрушава формите, понеже Той ги създава. Който убие някого, ще му бъде длъжен, ще го роди. Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Поздрав на всички братя и сестри.
към текста >>

32. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

Париж, Франция), в което те нарочно поздравява.
Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris. Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен. И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи.
към текста >>

33. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №54

Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона.
гр. Бургас, 3 септемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Пловдив Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48. Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце. Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона. Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него. Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие.
към текста >>

34. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

35. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

заминава за Франция със задача да популяризира Учението.
Основава френското отделение на Всемирното бяло братство. Роден е на 31 януари 1900 в в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17 годишният Иванов се запознава с Учителя. От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“.
към текста >>

Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни.
От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната.
към текста >>

Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр.
Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство. На юг, недалеч от Лазурния бряг, от 1953 г. Братството притежава малък парцел, наречен Бонфен. През 1959 г.
към текста >>

Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г.
Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г.
към текста >>

открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция.
до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г. посещава Индия, на 17 юни се среща там с Бабаджи и приема името Омраам Микаел Ай-ванхов. Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове.
към текста >>

Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г.
Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове. И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско.
към текста >>

за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г.
- Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира. Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му.
към текста >>

36. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия?
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие.
към текста >>

Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
към текста >>

Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана.
Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж.
към текста >>

Какво видях във Франция, в Лагард?
И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р. Гарона придошла през пролетта - 1930 г. и много села са обърнати в развалини.
към текста >>

Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
“Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
към текста >>

Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот.
В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
към текста >>

Един много ценен урок от Франция.
Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
към текста >>

Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро.
към текста >>

Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто.
Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
към текста >>

Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ.
към текста >>

Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
към текста >>

Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6
към текста >>

Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н.
Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено.
към текста >>

Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г.
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение. Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. ............................... Източник: В стан "Изгрев" край София Изгревът - Том 24 Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците
към текста >>

37. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия?
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие.
към текста >>

Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
към текста >>

Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана.
Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж.
към текста >>

Какво видях във Франция, в Лагард?
И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р. Гарона придошла през пролетта - 1930 г. и много села са обърнати в развалини.
към текста >>

Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
“Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
към текста >>

Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот.
В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
към текста >>

Един много ценен урок от Франция.
Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
към текста >>

Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро.
към текста >>

Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто.
Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
към текста >>

Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ.
към текста >>

Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
към текста >>

Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6
към текста >>

Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н.
Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено.
към текста >>

Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г.
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение. Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. ............................... Източник: В стан "Изгрев" край София Изгревът - Том 24 Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците
към текста >>

38. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

следва медицина в Монпелие, Франция, където на 30 юли 1856 г.
редактира и издава сп. “Виделина”. Ученик е на Сава Доброплодни. Продължава образованието си в Духовната семинария в Киев, след което завършва гръцко и френско училище в Цариград. Между 1851 г. и 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция, където на 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат. Между 1857 г. и 1858 г. се установява на частна лекарска практика в Сливен, а през 1859 г. става градски лекар в Стара Загора.
към текста >>

заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие.
Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си. След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитил докторска теза и получил докторат. Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува.
към текста >>

Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила.
През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитил докторска теза и получил докторат. Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал.
към текста >>

Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие.
Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
към текста >>

заминава във Франция и завършва през 1856 г.
Тук ще разкажа накратко за неговия спиритизъм. Около 1848 г. той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград. Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си. През 1851 г. заминава във Франция и завършва през 1856 г. медицина в Монпелие. Тук се запознава на практика с ясновидството. По това време брат му богат търговец, който го издържа изпраща редовно месечни вноски в тамошната банка. Изведнъж вноските спират и той е подложен на лишение и е принуден да гладува. Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите.
към текста >>

39. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

заминава за Франция със задача да популяризира Учението.
Основава френското отделение на Всемирното бяло братство. Роден е на 31 януари 1900 в в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17 годишният Иванов се запознава с Учителя. От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“.
към текста >>

Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни.
От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната.
към текста >>

Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр.
Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство. На юг, недалеч от Лазурния бряг, от 1953 г. Братството притежава малък парцел, наречен Бонфен. През 1959 г.
към текста >>

Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г.
Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г.
към текста >>

открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция.
до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г. посещава Индия, на 17 юни се среща там с Бабаджи и приема името Омраам Микаел Ай-ванхов. Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове.
към текста >>

Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г.
Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове. И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско.
към текста >>

за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г.
- Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира. Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му.
към текста >>

40. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Но ги издава във Франция: през 1963 г.
Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава. Въпреки всичко написва своите книги. Но ги издава във Франция: през 1963 г. излиза от печат “Новата култура" в епохата на водолея, а през 1972 г - “Световна астросоциология. Новото човечество в светлината на космическата астросоциология.” И двете донасят европейска известност не толкова на своя автор, колкото на Учителя. В последната книга четем: “Новите мистични вълни, които намират израз в словото на Учителя, сега проникват в аурата на земята, за да я пречистят и подготвят за постепенно настъпващото възшествие подобно на идващата пролет, когато цялата природа започва да се пробужда. Мощната мистична вълна ще завърти колелото на историята към пътя на съвършенството във всички области на живота.”
към текста >>

А на същите тези срещи, които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да запиша Паневритмията за голям оркестър.
Д: Вижте какво, Методи Константинов беше един много предан човек на Учителя, до фанатизъм. Аз се сприятелих с него. В ония времена нямаше хора. Плюс това той написа някои книги, които се издадоха в чужбина и някакси имаше едно несправедливо и недобро име в братските среди останали от някога си и аз исках просто да го реабилитирам някакси и даже го сприятелих с Томалевски. После видях Томалевски, казвам: "Сега не можем да вдигнем паметници на грешките на хора, но това е един предан и интересен човек". А на същите тези срещи, които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да запиша Паневритмията за голям оркестър. Защото Паневритмията ми е възложил Учителя във време на бомбардировките. Аз съм ти казал този случай. И партитурата беше готова. Тогава аз решавам да взема книгата на Методи Константинов и книгата също беше изпратена вече, защото беше преведена там. В: Коя книга?
към текста >>

41. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.
Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
към текста >>

Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра.
Години по-късно Димитър Грива успява да направи два студийни записа на Паневритмията – единият, през пролетта на 1973 г. с оркестъра на Монте Карло; а другият, през 1979 г. в зала “България”, със Софийска филхармония. Поради шума от огромните строежи в града по онова време записът в Монте Карло не става съвсем сполучлив. Но при уреждането на този запис Грива се среща с розенкройцери в Алпите, които са запознати със Словото на Учителя и дори един от тях, Жерар Жерве, продава караваната си, за да подпомогне идеята. Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра. Музиката на Изгрева Когато Димитър Грива се установява на Изгрева, там вече има много музиканти, освен това и всички други пеят, свирят, учат музика. Има голям хор, оркестър от 50 души, Учителя дава нови песни, които музикантите записват. “Беше Рождество Христово, в малкия салон – разказва Димитър Грива – Учителя запя и аз започнах да записвам, бях на стария жълт роял.” Така се появява песента “Той иде! ”
към текста >>

42. Заминава си Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя, 24.II.1994 г.

Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.
Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
към текста >>

43. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта.
Източник: Лиляна Табакова (1913-1995)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА (Спомен на Борис Николов) Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова.Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише.
към текста >>

По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева.
Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това? Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше.
към текста >>

44. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

И днес е цитиран в научни издания в Германия, Франция и Русия.
прави първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие. Той е и началник на разузнавателната, хидрографската и метеорологична секция. В 1946 г. капитан I ранг Рогев става началник на Държавния военен географски институт – София, а през 1951 г. – началник на катедра “Математика” във Военна академия, София. И днес е цитиран в научни издания в Германия, Франция и Русия. След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система. В книгата си "Астрономически основи на първобългарското летоброене", издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календарни системи. Календарът е признат от ЮНЕСКО за един от най-точните в историята.
към текста >>

И вместо да поставяме въпроса кой всъщност се крие зад формули, а и «какви» и «чии» формули, тук е мястото да припомним основни моменти от биографията му: той е с висше военно образование (България) и висше математическо образование (Сорбоната Париж), награждаван е с ордени и медали, включително и Почетен легион на Франция, учен и офицер е от Царския военен флот на Негово величество Борис III.
със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн. 19 и 20), когато той с небивал остракизъм отрича труда на Борис Рогев. Един «литератор» отхвърля концепцията на математически труд, писан от доктор по математическите науки, защото той, докторът, се криел зад... «зад нищо не значещи формули»... Наивността, меко казано, на подобна позиция има своеобразното си продължение и днес, тъй като също не-математици и не-физици отхвърлят високите професионални достижения на Борис Рогев, представяйки първобългарския календар като само слънчев, а не какъвто го показва и доказва Рогев слънчево-лунен. И вместо да поставяме въпроса кой всъщност се крие зад формули, а и «какви» и «чии» формули, тук е мястото да припомним основни моменти от биографията му: той е с висше военно образование (България) и висше математическо образование (Сорбоната Париж), награждаван е с ордени и медали, включително и Почетен легион на Франция, учен и офицер е от Царския военен флот на Негово величество Борис III. Днес част от архива му е на разположение във Военноморския музей във Варна. Борис Рогев до края на дните си остава един от «тихите» интелектуалци на България. Пенсионира се през 1954 г. като военен (ръководител на катедра във Военна академия София) и постъпва на работа в Българска академия на науките в Централната лаборатория по геодезия, където е до 1964 г. А за годините си дотогава той сам разказва (текстът се публикува за първи път) така:След завършване на първите два класа на Военното училище София, със заповед N° 7 от 1920 г.
към текста >>

Цитирания на трудовете му се проследяват в издания в ФРГ, Франция и СССР.
Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”; 1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот. 1946 – капитан I ранг Рогев – началник на Държавния военен географски институт – София. 1951 – Началник на катедра „Математика” във Военна академия - София и Военнотехническата академия в София. 1954 – пенсиониран, но продължава научната си дейност в Централната лаборатория по геодезия към БАН. Цитирания на трудовете му се проследяват в издания в ФРГ, Франция и СССР. Носител на ордените “Свети Александър”, офицерски кръст “Св. Александър” – от 1940 и 1943 г, кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” (1939 г). ____________________________Източник БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
към текста >>

" "Аз съм завършил във Франция, на френски".
За пръв път идва един астроном, идва на гости на историците". Той не казва края на тоя век и началото другия. Той ти казва точно. Днеска математиката ти открива движението на небесните тела за част от секундата даже. Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш? " "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит.
към текста >>

45. Заминава си капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя, 21 февруари 1976 г.

И днес е цитиран в научни издания в Германия, Франция и Русия.
прави първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие. Той е и началник на разузнавателната, хидрографската и метеорологична секция. В 1946 г. капитан I ранг Рогев става началник на Държавния военен географски институт – София, а през 1951 г. – началник на катедра “Математика” във Военна академия, София. И днес е цитиран в научни издания в Германия, Франция и Русия. След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система. В книгата си "Астрономически основи на първобългарското летоброене", издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календарни системи. Календарът е признат от ЮНЕСКО за един от най-точните в историята.
към текста >>

46. Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя

Когато ходих до Франция ме помоли да му купя книга за движениегто на Плутон.
- Лалка Кръстева ме запозна с видните последователи на Беинса Дуно у нас. Спомням си Методи Константинов – благ и много интелигентен човек. Познавах и Николай Дойнов, бивш фабрикант, който дълго е финансирал братството до 9 септември 1944 г. Той беше един от най-големите наши астролози. Посетих го в малката му къщичка в Симеоново. Когато ходих до Франция ме помоли да му купя книга за движениегто на Плутон. Не успях, но му купих една сметачна машинка, тогава още ги нямаше “елките” – така по-лесно изчисляваше движението на планетите и правеше много точните си хороскопи. Приятел съм е на Димитър Калев, който състави най-доблите сборници с мисли на Учителя. - През 70-те години баща ви Пантелей Зарев написа нещо необичайно за академичен човек като него. Това беше нещо като репортаж или пътепис за близкото му общуване с Тодор Живков. На времето това беше нещо нечувано – да се пише за Живков съвсем човешки, без обичайните шаблони и щампи...
към текста >>

47. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него.
Той не си взе дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22133302688599