НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
55
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
2.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
3.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
4.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
5.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
6.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
7.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
8.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
10.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
12.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
13.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
15.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
16.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
18.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
19.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
20.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
21.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
22.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
23.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
25.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
26.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
29.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с
филмовото
си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
към текста >>
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха. Озърнах се около си -никой няма. Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене. Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя. Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи на хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия на един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като на
кинофилм
много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Звездите течаха като водни струи и чертаят фигури в това коронно изображение вътре. Аз гледах особно големите звезди. Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина на ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла. Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
към текста >>
31.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
” – „Готов съм.” Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат
филма
на събитията.
” – „Първо ще свалиш тези марсови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода.” Лулчев козирувал и казал: „Слушам.” И си отива. Той се отличавал с голяма изпълнителност. След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: „Готов ли си?
” – „Готов съм.” Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат
филма
на събитията.
Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провежда дълги разговори. Още отвън той събувал обущата си и по чорапи влизал при Учителя. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев откъде, по кой път ще си отиде.
към текста >>
32.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Вижте на
филма
Учителят как играе „Аоум" и се поучете от него.Във връзка с това Учителят отбелязва:
от повърхността на Земята има две малки кълба (земи), които представляват центърът на Земята, където живеят наказаните за престъпления души и работят там без почивка. Всеки наказан е пазен от двама-трима рогати с тринога в ръка, и щом някой от наказаните спре да работи, пазачите веднага го мушкат с триногите си. До центъра на Земята има девет различни по интензивност полета, или девет свята. Значи, когато някой новонаучен от „ръководителите" на Паневритмията играе упражнението „Аоум", по този начин с дясната си ръка, насочена напред и нагоре под ъгъл 45°, той се свързва със силите на небето и след това унищожава всичко, възприето отгоре, защото то изтича по лявата ръка, насочена надолу и назад под ъгъл 45° към ада. Това не е изтичане на злото от нас към ада, както някои тълкуватели на Паневритмията казват, а е свързано с адовите сили, към които ние имаме атавистични навици още от падението на човечеството и щом сме свързани с тях, много мъчно можем да се освободим.
Вижте на
филма
Учителят как играе „Аоум" и се поучете от него.Във връзка с това Учителят отбелязва:
„Упражненията, които играете, трябва да се коригират. Тъй, както вие ги правите, само губите част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а тази, която придобивате, я губите. Всичко се прахосва. В тези движения има движения на растенията, на животните, на човека- те са свързани и преплетени в живота." (Мисли за всеки ден 1991-1992г., с. 105)
към текста >>
33.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
към текста >>
34.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
към текста >>
35.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
към текста >>
36.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим.
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
към текста >>
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
37.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим.
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
към текста >>
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
38.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим.
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
към текста >>
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
39.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
към текста >>
40.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив.
В същия миг в съзнанието ми като на
филмова
лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.
Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
към текста >>
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим.
Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв
филм
ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде.
към текста >>
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени
филми
трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял
филма
на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
41.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Посетих три
филма
: „Ромео и Жулиета", „Четиримата мускетари от Санта Круц" и „Тя, царицата на вековете".
..... Дневник на Пеню Ганев (19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.) 1937 година 18.I.1937 год., понеделникКоледната ваканция прекарах в дома си в София.
Посетих три
филма
: „Ромео и Жулиета", „Четиримата мускетари от Санта Круц" и „Тя, царицата на вековете".
Слушах необикновено хубави беседи от Учителя, който отпреди 2 месеца не бе излизал на лекции, ни на сказки.На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София. Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение.
към текста >>
42.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 27 септември
, 27.09.1937 г.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
Слънцето изгря между Белмекен и Ибър. Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния филм. И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение.
към текста >>
И те ще копират от реалния
филм
.
Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно. В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния
филм
.
И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение. Аюбовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива.
към текста >>
43.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 28 септември
, 28.09.1937 г.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
Слънцето изгря между Белмекен и Ибър. Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния филм. И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение.
към текста >>
И те ще копират от реалния
филм
.
Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно. В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния
филм
.
И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение. Аюбовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива.
към текста >>
44.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 29 септември
, 29.09.1937 г.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
Слънцето изгря между Белмекен и Ибър. Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния филм. И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение.
към текста >>
И те ще копират от реалния
филм
.
Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно. В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния
филм
.
И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение. Аюбовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива.
към текста >>
45.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 30 септември
, 30.09.1937 г.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
Слънцето изгря между Белмекен и Ибър. Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно.
В бъдеще ще има
филми
, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния филм. И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение.
към текста >>
И те ще копират от реалния
филм
.
Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: Отче наш, Добрата молитва, 65 гл. от Исайя, в начало бе Словото. Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп, който се е оформил по-късно. В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята.
И те ще копират от реалния
филм
.
И в бъдеще хората ще го виждат. Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение. Аюбовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива.
към текста >>
46.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 9 февруари
, 9.02.1938 г.
1. Спомен на Ана Шишкова: Идеите се
филмуват
, записват
По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
1. Спомен на Ана Шишкова: Идеите се
филмуват
, записват
Спомен на Ана Шишкова 131. Идеите се филмуват, записват 9. II. 1938 г. В нас има всичко: войни, ядене, пиене.
към текста >>
131. Идеите се
филмуват
, записват
Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Идеите се филмуват, записват Спомен на Ана Шишкова
131. Идеите се
филмуват
, записват
9. II. 1938 г. В нас има всичко: войни, ядене, пиене. 250 души от голямо напрежение прогледнаха. Децата лазят - отговарят на вашите влияния от разговорите.
към текста >>
Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват,
филмуваме
нашите идеи.
Във време на пост храни се с въздух. Сега да ядете, да се веселите, да играете. Нашите упражнения са полезни за неврастеници. Лимоните да се поливат с малко топла вода. Радвайте се на онова, което става сега.
Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват,
филмуваме
нашите идеи.
Един ден ще са на филм. В невидимия свят всичките идеи се филмуват. Изгревът - Том 17 131. Идеите се филмуват, записват
към текста >>
Един ден ще са на
филм
.
Сега да ядете, да се веселите, да играете. Нашите упражнения са полезни за неврастеници. Лимоните да се поливат с малко топла вода. Радвайте се на онова, което става сега. Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват, филмуваме нашите идеи.
Един ден ще са на
филм
.
В невидимия свят всичките идеи се филмуват. Изгревът - Том 17 131. Идеите се филмуват, записват
към текста >>
В невидимия свят всичките идеи се
филмуват
.
Нашите упражнения са полезни за неврастеници. Лимоните да се поливат с малко топла вода. Радвайте се на онова, което става сега. Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват, филмуваме нашите идеи. Един ден ще са на филм.
В невидимия свят всичките идеи се
филмуват
.
Изгревът - Том 17 131. Идеите се филмуват, записват
към текста >>
131. Идеите се
филмуват
, записват
Радвайте се на онова, което става сега. Колят овца, кокошка, радват се, а един ден на друго ще се радват, филмуваме нашите идеи. Един ден ще са на филм. В невидимия свят всичките идеи се филмуват. Изгревът - Том 17
131. Идеите се
филмуват
, записват
към текста >>
47.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Един ден във
филм
ще видиш всичко откъде иде.
Хиляди същества са работили. Като мисли за противоречията, се наскърби, после види защо са и каже: „Добре." С надпреварването се подобряват и условията. Като риба си бил гълтан. Като птица си бил, млекопитающе, после - човек и още колко ще мине!
Един ден във
филм
ще видиш всичко откъде иде.
От 100 прераждания се събира, та образуват един живот, сглобяват. И от 100, 200, 300, 400 прераждания се събират, та образуват един живот. И иде сега новият живот, иде и оживява. Настоящият живот е Божественото. Старото дава тон.
към текста >>
48.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Учителят е бил заведен на кино, за да види
филма
за големия полски пианист Игнац Падеревски - за него вж.
1943-1944 г. - министър-председател на България. Осъден на смърт от Народния съд. 101. Царят отива в Италия на сватбата на Мария Савойска, сестра на жена му, за принц Луи Бурбон-Пармски. 102. Учителят често е ходел на концерти на инструментални изпълнители и на симфонични концерти.
Учителят е бил заведен на кино, за да види
филма
за големия полски пианист Игнац Падеревски - за него вж.
в «Изгревът», том I, стр. 9-12; том XVI, стр. 724, № 329, 330 и стр. 745-748. А за посещението на концерта на Ваша Пшихода вж. «Изгревът», том XVII, стр.
към текста >>
49.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 28 декември
, 28.12.1938 г.
В оня свят, като ти стане тъжно за тук, във
филм
виждаш всичко.
Човек, като ходи, е зависим от главата си, от сърцето си, от ръцете си, от краката си. Най-добро и най-своенравно същество е ангелът. Като е добър, по-добър от него няма; като е лош, по-лош от него няма. Казва ти: „Вече не желай! "
В оня свят, като ти стане тъжно за тук, във
филм
виждаш всичко.
Ние тук филмуваме работите, дето играем ролите. Изгревът - Том 17 21. Възможностите
към текста >>
Ние тук
филмуваме
работите, дето играем ролите.
Най-добро и най-своенравно същество е ангелът. Като е добър, по-добър от него няма; като е лош, по-лош от него няма. Казва ти: „Вече не желай! " В оня свят, като ти стане тъжно за тук, във филм виждаш всичко.
Ние тук
филмуваме
работите, дето играем ролите.
Изгревът - Том 17 21. Възможностите
към текста >>
50.
Филм от Заминаването на Учителя
, 30.12.1944 г.
Филм
от Заминаването на Учителя
Филм
от Заминаването на Учителя
към текста >>
51.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Андрейчин, научно-популярен
филм
„Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”…
След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф.
Андрейчин, научно-популярен
филм
„Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”…
В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима. Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Андрейчин и научно-популярният
филм
“Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива.
Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др. През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф.
Андрейчин и научно-популярният
филм
“Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива.
През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.” Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г.
към текста >>
52.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни
филми
„Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография.
Композитор, общественик, документалист. Роден е в Нова Загора. Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г.
в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни
филми
„Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография.
Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев.
към текста >>
Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските
филмови
дейци.
Роден е в Нова Загора. Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография.
Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските
филмови
дейци.
Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри.
към текста >>
Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни
филми
; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци.
Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни
филми
; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Многократно е награждаван у нас и в чужбина за
филмова
музика.
От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.
Многократно е награждаван у нас и в чужбина за
филмова
музика.
Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър. През 1974 г.
към текста >>
“Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна –
филмов
композитор – е като такава вода.
А на Димитър Грива обяснява: “Ти имаш карма с този народ. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия, ще работиш”. След много време, когато се сеща за тези думи на Учителя, Димитър Грива си спомня, че още като ученик, когато писал за величието на водата, освен за големите известни реки, езера, водопади – той включил и една незабележима вода, която като тече под земята, дава от себе си на другите и усетил, че би искал да е като нея. Години по-късно вижда, че творческият му път е подобен на тази невидима подземна река.
“Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна –
филмов
композитор – е като такава вода.
Защото най-сполучлива е онази филмова музика, която остава незабележима в цялата творба. Ако гръмне, тя се намесва. А ролята й е да въздейства незабележимо. А и аз обичам да направя нещо, и да се скрия”. Да живееш на Изгрева
към текста >>
Защото най-сполучлива е онази
филмова
музика, която остава незабележима в цялата творба.
Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия, ще работиш”. След много време, когато се сеща за тези думи на Учителя, Димитър Грива си спомня, че още като ученик, когато писал за величието на водата, освен за големите известни реки, езера, водопади – той включил и една незабележима вода, която като тече под земята, дава от себе си на другите и усетил, че би искал да е като нея. Години по-късно вижда, че творческият му път е подобен на тази невидима подземна река. “Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна – филмов композитор – е като такава вода.
Защото най-сполучлива е онази
филмова
музика, която остава незабележима в цялата творба.
Ако гръмне, тя се намесва. А ролята й е да въздейства незабележимо. А и аз обичам да направя нещо, и да се скрия”. Да живееш на Изгрева Още в болницата Димитър Грива решава да се посвети на музиката, след това отива на Изгрева.
към текста >>
За
филмите
трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква.
той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение. Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам.
За
филмите
трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква.
Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”. Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави филм “Паметта на славянството” е решено музиката към филма да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача. Филмът излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО. “Имаше старинна песен – спомня си Грива – имаше камбани, имаше и тема – общочовешката, голямата. Това беше музика, написана за 20 дена.
към текста >>
Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави
филм
“Паметта на славянството” е решено музиката към
филма
да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача.
Писах с голямо вдъхновение. Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”.
Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави
филм
“Паметта на славянството” е решено музиката към
филма
да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача.
Филмът излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО. “Имаше старинна песен – спомня си Грива – имаше камбани, имаше и тема – общочовешката, голямата. Това беше музика, написана за 20 дена. Беше и рисковано, защото в музиката не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш.
към текста >>
Филмът
излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО.
Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”. Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави филм “Паметта на славянството” е решено музиката към филма да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача.
Филмът
излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО.
“Имаше старинна песен – спомня си Грива – имаше камбани, имаше и тема – общочовешката, голямата. Това беше музика, написана за 20 дена. Беше и рисковано, защото в музиката не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там?
към текста >>
С такова творческо вдъхновение Димитър Грива създава и авторския си
филм
Беше и рисковано, защото в музиката не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там? Ами ако те допусне, а не можеш да свалиш нищо? Ние нямаме понятие за творческия процес.”
С такова творческо вдъхновение Димитър Грива създава и авторския си
филм
“Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди. Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио. Трите ключови думи Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той.
към текста >>
“Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни
филми
; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество
филми
с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към
филма
на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди.
Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там? Ами ако те допусне, а не можеш да свалиш нищо? Ние нямаме понятие за творческия процес.” С такова творческо вдъхновение Димитър Грива създава и авторския си филм
“Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни
филми
; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество
филми
с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към
филма
на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди.
Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио. Трите ключови думи Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той. Ако нямаш смирение, не можеш да направиш нищо истинско, сам се спъваш”.
към текста >>
53.
Заминава си Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя, 24.II.1994 г.
, 24.02.1994 г.
в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни
филми
„Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография.
Композитор, общественик, документалист. Роден е в Нова Загора. Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г.
в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни
филми
„Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография.
Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев.
към текста >>
Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските
филмови
дейци.
Роден е в Нова Загора. Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография.
Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските
филмови
дейци.
Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри.
към текста >>
Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни
филми
; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци.
Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни
филми
; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Многократно е награждаван у нас и в чужбина за
филмова
музика.
От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.
Многократно е награждаван у нас и в чужбина за
филмова
музика.
Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър. През 1974 г.
към текста >>
54.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
В присъствието на Жечо Панайотов аз предложих да запишем на магнетофон изпълнението на нейните песни, да направя
филм
за нея с кинокамера и да направя съответни снимки, с които да илюстрирам нейния живот.
Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252. С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя. Тя беше се преместила със своята къщурка, състояща се от една барака в двора на Жечо Панайотов и там престоя, докато не разрушиха квартала за новите строежи.
В присъствието на Жечо Панайотов аз предложих да запишем на магнетофон изпълнението на нейните песни, да направя
филм
за нея с кинокамера и да направя съответни снимки, с които да илюстрирам нейния живот.
Тя посрещна с интерес моето предложение, но ме запита: „Какво ще ги правите тези неща, които ще направите с мене? " Отговорих: „Ще ги сложа в специални кутии и ще ги прибера за следващите поколения като историческа документация, че на земята се е родила Цветана Табакова и има документация за нейното присъствие." Лиляна мисли дълго и след това каза: „Не съм съгласна да бъда поставена в кутия. Аз искам да бъда показана на филм, да ме видят всички. Аз искам да бъда показана по телевизията. Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде.
към текста >>
Аз искам да бъда показана на
филм
, да ме видят всички.
С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя. Тя беше се преместила със своята къщурка, състояща се от една барака в двора на Жечо Панайотов и там престоя, докато не разрушиха квартала за новите строежи. В присъствието на Жечо Панайотов аз предложих да запишем на магнетофон изпълнението на нейните песни, да направя филм за нея с кинокамера и да направя съответни снимки, с които да илюстрирам нейния живот. Тя посрещна с интерес моето предложение, но ме запита: „Какво ще ги правите тези неща, които ще направите с мене? " Отговорих: „Ще ги сложа в специални кутии и ще ги прибера за следващите поколения като историческа документация, че на земята се е родила Цветана Табакова и има документация за нейното присъствие." Лиляна мисли дълго и след това каза: „Не съм съгласна да бъда поставена в кутия.
Аз искам да бъда показана на
филм
, да ме видят всички.
Аз искам да бъда показана по телевизията. Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало." Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас.
към текста >>
55.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Димков от встъпителните думи на Константин Златев, както и от прожекцията на документални
филми
с участието на юбиляра, напуснал нашия свят през 1981 г.
В-к Братски живот, бр.16, 2006 г. На 2 и 20 октомври т.г. съответно в Шумен и Търговище бе отбелязана 120-ата годишнина от рождението на един забележителен българин - Петър Димков, Лечителя. Проявите бяха организирани от групите на Бялото братство в двата града и протекоха при значителен интерес от страна на обществеността. Тя бе запозната с личността на П.
Димков от встъпителните думи на Константин Златев, както и от прожекцията на документални
филми
с участието на юбиляра, напуснал нашия свят през 1981 г.
на 95-годишна възраст. Срещите с шуменската и търговищката общественост бяха повод и за представянето на прекрасната книга на Лили Димкова - дъщеря на Лечителя, под заглавие „Петър Димков - моят баща”. На 12 октомври 2006 г. в Радиотелевизионен център и в Благоевград се състоя представяне на новата книга на Лили Димкова. Позната предимно като художничка за повечето от нас, дъщерята на големия лечител предлага на вниманието на читателите своите скъпоценни, „съкровени спомени”, които „бликат от сърцето й, изпълнено с любов”.
към текста >>
НАГОРЕ
