НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
195
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Той не обича
думата
му да става на две.
Константин Андонов Дъновски е роден на 20. 08. 1830 г. в с.Читак, днес кв. Устово в Смолян. Негови съвременници го описват като човек, едър на ръст, с холеричен темперамент, в очите на когото блести огънят на буден господарски дух.
Той не обича
думата
му да става на две.
Винаги наблюдателен, и когато повежда разговор, подхожда плавно, мелодично, със сдържан тон, като човек, който добре се владее. След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен. Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си.
към текста >>
Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и
хуманната
насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.
Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение.
Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и
хуманната
насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.
Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в.
към текста >>
За него в истинския смисъл на
думата
се отнасят словата на св. ап.
Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си!
За него в истинския смисъл на
думата
се отнасят словата на св. ап.
Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св. Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички
думали
, че Бог е отвърнал на злодейците.
Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими.
След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички
думали
, че Бог е отвърнал на злодейците.
После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата
дума
на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че
думата
му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата
дума
на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че
думата
му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш?
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става
дума
за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.
Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината.
Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става
дума
за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.
Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
към текста >>
5.
Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България
, 16.11.1891 г.
Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година
сумата
е вече 400 $.
Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г. Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри. Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране. Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията.
Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година
сумата
е вече 400 $.
Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия". На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите. Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Думата
„теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение.
„Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън 1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г 2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов
Думата
„теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение.
Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията. Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си. През учебната 1892/1893 г.
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.
, 22.07.1893 г.
На юг от парка е хомеопатичната болница - последна
дума
на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.
Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид.
На юг от парка е хомеопатичната болница - последна
дума
на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.
Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е по последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание.
към текста >>
Обучението наистина е по последна
дума
на медицинската наука.
Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей.
Обучението наистина е по последна
дума
на медицинската наука.
Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей. Освен близката болница, към факултета има диспансер и хирургическа клиника.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка
, 23.01.1895 г.
Била е отпусната
сумата
от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия.
Отново в. „Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише: „България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П. Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година. Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество.
Била е отпусната
сумата
от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия.
Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К. Дънов, който е роден там. Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
Също така е била отпусната
сума
, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К.
„Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише: „България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П. Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година. Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество. Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия.
Също така е била отпусната
сума
, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К.
Дънов, който е роден там. Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
Сумата
е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“.
Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година. Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество. Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия. Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К. Дънов, който е роден там.
Сумата
е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“.
Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
9.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Народът разбирал какво се чете и за какво става
дума
.
Водител е на борбите за църковна независимост във Варненския край. Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български.
Народът разбирал какво се чете и за какво става
дума
.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо.
към текста >>
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито
дума
.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито
дума
.
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени
думата
Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане.
Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени
думата
Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.
А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене?
към текста >>
Не стои ли достойнството на
ума
във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
Не стои ли достойнството на
ума
във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
към текста >>
Ей, ще познаете, че
думата
Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно.
И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви?
Ей, ще познаете, че
думата
Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно.
В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него.
към текста >>
Затова сега укрепи сърцето си и освети
ума
си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога.
Затова сега укрепи сърцето си и освети
ума
си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина.
към текста >>
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на
ума
си, с любовта на душата си.
Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на
ума
си, с любовта на душата си.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
към текста >>
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни
думата
ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ.
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни
думата
ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към текста >>
Не стои ли достойностьта на
ума
въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?
Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате?
Не стои ли достойностьта на
ума
въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?
Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ? А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е?
към текста >>
Ей, ще познаете че
думата
ми е неизменна, и помишлението на сърдцето ми неотменно.
И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние. Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми. Ще забравя ли пѫтищата ви?
Ей, ще познаете че
думата
ми е неизменна, и помишлението на сърдцето ми неотменно.
Въ единъ день ще ви посѣтя съ гласъ когото никога нѣма да забравитѣ и никога втори пѫть не ще се яви въ сърдцето ви желание за да струвате това което днесъ вършите. Месаилъ съмъ, и ще бѫдѫ: Метаксосъ мета калеосъ; Мезонто Иполитосъ, препонето Хели елеосъ. — Месаилъ месаили, мели, Мелекъ бихаръ бихари, Селили Семоилъ, Вари Варисимъ. Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Религиозната вяра, която отвлича
разума
и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра.
В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Религиозната вяра, която отвлича
разума
и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра.
В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат.
към текста >>
Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от
разума
, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема.
Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от
разума
, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел.
към текста >>
Някои богословци покрусяват
разума
, отказват го и го тъпчат.
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
Някои богословци покрусяват
разума
, отказват го и го тъпчат.
Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството.
към текста >>
Осъждат всичките грешки, в които е паднал
разума
, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим.
Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво?
Осъждат всичките грешки, в които е паднал
разума
, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим.
Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир.
към текста >>
Да искаме да заместим
разума
с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго.
Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството.
Да искаме да заместим
разума
с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго.
Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони.
към текста >>
Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с
разума
, е същевременно и по-силна.
Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра.
Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с
разума
, е същевременно и по-силна.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.
към текста >>
Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в
ума
му.
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в
ума
му.
От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
към текста >>
Успели са да покварят душата, да поробят
разума
, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта.
Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и други такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като са се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове.
Успели са да покварят душата, да поробят
разума
, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта.
Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр. Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г.
към текста >>
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на
ума
, свежест на душата и бодрост на духа.
За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на
ума
, свежест на душата и бодрост на духа.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
към текста >>
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на
ума
да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща.
Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на
ума
да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща.
Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си. Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие.
към текста >>
Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето,
ума
и волята.
- Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините.
Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето,
ума
и волята.
Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.
към текста >>
12.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 14.09.1898 г.
9. Става
дума
за Архангел Михаил.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) --------------------------------------------------- 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.)
9. Става
дума
за Архангел Михаил.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
към текста >>
10. Вероятно става
дума
за Орифил (вж бел.
бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.)
10. Вероятно става
дума
за Орифил (вж бел.
16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).
към текста >>
Дънов казва: „Под
думата
„отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
Дънов казва: „Под
думата
„отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен.
към текста >>
13.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 26.09.1898 г.
-------------------------------------14. Става
дума
за Тодор Стоименов (вж.
Ваш верен: П. К. Дънов Аз ще съм радостен всякога да чувам [съобщения] от вази. Същий Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
-------------------------------------14. Става
дума
за Тодор Стоименов (вж.
бел. 6). (У., №2, 26.09.1898 г.)
към текста >>
14.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и
разума
наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и
разума
наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината.
към текста >>
Аз съм един и
думата
Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.
Аз съм един и
думата
Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
към текста >>
15.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 18.11.1898 г.
26. Става
дума
за „Божието обещание", прието от П.
К. Дънов Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети.................
26. Става
дума
за „Божието обещание", прието от П.
Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П.
към текста >>
27. Вероятно става
дума
за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П.
26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.)
27. Вероятно става
дума
за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П.
Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
16.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 2.12.1898 г.
36. Тук може би става
дума
за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2.............
36. Тук може би става
дума
за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16).
към текста >>
Дънов, където вероятно става
дума
за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П.
Дънов, където вероятно става
дума
за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
„Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
17.
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 13.02.1899 г.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев.
към текста >>
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.
Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?
към текста >>
18.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)
, 24.02.1899 г.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев.
към текста >>
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>
19.
Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'
, 24.02.1899 г.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев.
към текста >>
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.
Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?
към текста >>
20.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев.
към текста >>
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
60. Става
дума
за „Символ на вярата".
От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.
Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на
ума
си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?
към текста >>
Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане
дума
.
Ето защо, дните около Пролетното равноденствие са свещени. Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото на отварянето и създаването на Школата. Става въпрос за така наречените Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни. Тази информацията е за дълбок размисъл и е пълна с окултни откровения. Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович.
Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане
дума
.
На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна. Тогава те са живеели заедно. Това писмо се е състояло от 6 страници. Първите две са с кратко обяснение, а следващите четири страници са отделно от първите две, но са с изключително важен смисъл.
към текста >>
21.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 14.03.1899 г.
69. Не се разбира дали става
дума
за видението на П.
„Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин. Ваш верен: П. К Дънов...................
69. Не се разбира дали става
дума
за видението на П.
Киров или е цитат отнякъде. (У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03.
към текста >>
22.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.04.1899 г.
75. Петър Тихчев, както ще стане
дума
в следващото писмо на П.
Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................
75. Петър Тихчев, както ще стане
дума
в следващото писмо на П.
Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
23.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 29.04.1899 г.
Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя
ума
ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби.
Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя
ума
ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух.Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето.
към текста >>
24.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)
, 6.05.1899 г.
80. По всяка вероятност става
дума
за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
* Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.)
80. По всяка вероятност става
дума
за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат.
към текста >>
25.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.06.1899 г.
Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става
дума
в писмо №23 на П.
Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П.
Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става
дума
в писмо №23 на П.
Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>
26.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
97. Става
дума
за П.
е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.)
97. Става
дума
за П.
Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Себелюбието от
ума
трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25]
Себелюбието от
ума
трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.
към текста >>
[За] да отмахнем себелюбието от
ума
— трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
[За] да отмахнем себелюбието от
ума
— трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.03.1900 г.
Мисълта дойде в
ума
ми.
По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски. Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства. Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя. Миналата неделя бях във Варна по особна работа. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас.
Мисълта дойде в
ума
ми.
Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното. Аз зная, че Господ ще промисли. Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се съпротивят. „Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш.
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 18.03.1900 г.
С това аз не искам да
умаловажа
спиритизма като наука. Не.
Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да
умаловажа
спиритизма като наука. Не.
Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 25.03.1900 г.
18:27] С една
дума
, за Бога няма нищо невъзможно.
Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.
18:27] С една
дума
, за Бога няма нищо невъзможно.
Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне.
към текста >>
114. Става
дума
за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................
114. Става
дума
за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
(У., №34, 25.03.1900 г.)
към текста >>
31.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
18:27] С една
дума
, за Бога няма нищо невъзможно.
Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.
18:27] С една
дума
, за Бога няма нищо невъзможно.
Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне.
към текста >>
114. Става
дума
за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................
114. Става
дума
за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
(У., №34, 25.03.1900 г.) Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 25 март 1900 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров,
към текста >>
С една
дума
, аз бях съвсем поразен, което чувах от него.
Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът.
С една
дума
, аз бях съвсем поразен, което чувах от него.
Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.
към текста >>
Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на
ума
и да вземе да ни спре.
Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса.
Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на
ума
и да вземе да ни спре.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
към текста >>
А за по-нататък имат
думата
: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства.
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината.
А за по-нататък имат
думата
: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства.
Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче.
към текста >>
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква
сума
, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква
сума
, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.
към текста >>
Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето,
ума
и волята.
От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините.
Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето,
ума
и волята.
Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци." 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
към текста >>
32.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.05.1900 г.
17, 30 ст., гдето Павел употребява
думата
повеление.
Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За изяснение ще ви преведа от Деян.
17, 30 ст., гдето Павел употребява
думата
повеление.
Като казва: „Сега повелявам на всичките человеци", повелява какво да се показва да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Повелението има сила само тогава там, дето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре станало, че сте се срещнали с д-ра.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на
ума
си — да го намериш.Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
Той трябва да приеме първото място в твоето сърце.Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора.
Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на
ума
си — да го намериш.Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13]Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш смелостта и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине".
към текста >>
34.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Думата
ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро.
Казва се: който победи, нему ще се даде венеца на Живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за Доброто – да сторят плод, достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека у Бога са възможни.
Думата
ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро.
И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството – в познанието Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител.
към текста >>
Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат
ума
ти.
В това седи съвършенството – в познанието Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, конто Го любят. Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.
Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат
ума
ти.
И мога ли Аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога.
към текста >>
35.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка
дума
, която излиза от устата Божии.
Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят.
Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка
дума
, която излиза от устата Божии.
Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. 30 юни 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
към текста >>
36.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на
ума
, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.
Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на
ума
, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
към текста >>
37.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на
ума
ти.
Седем разговора с Духа Господен Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на
ума
ти.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.
към текста >>
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават
ума
му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават
ума
му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на
ума
, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на
ума
, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>
Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на
ума
.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред.
Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на
ума
.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.
към текста >>
Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на
ума
ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.
Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на
ума
ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш.
към текста >>
38.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Докога ще слугувате на два
ума
, докога ще стоите между две мъдрувания.
Изгревът - Том 2 От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание Седем разговора с Духа Господен Разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ Извикай яко и не щади, казва Господ.
Докога ще слугувате на два
ума
, докога ще стоите между две мъдрувания.
Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия Живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа?
към текста >>
Тоя народ, за когото е
думата
, има да претърпи едно вътрешно изменение.
Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
Тоя народ, за когото е
думата
, има да претърпи едно вътрешно изменение.
Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел, в очите му ще има запален Божествен огън.
към текста >>
39.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
С една
дума
, аз бях съвсем поразен, което чувах от него.
Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът.
С една
дума
, аз бях съвсем поразен, което чувах от него.
Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.
към текста >>
Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на
ума
и да вземе да ни спре.
Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса.
Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на
ума
и да вземе да ни спре.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
към текста >>
А за по-нататък имат
думата
: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства.
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината.
А за по-нататък имат
думата
: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства.
Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче.
към текста >>
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква
сума
, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква
сума
, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.
към текста >>
Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето,
ума
и волята.
От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините.
Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето,
ума
и волята.
Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци." 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 16.09.1900 г.
150. Като дете Учителя Петър Дънов често е боледувал, вероятно тук става
дума
за това.
К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................
150. Като дете Учителя Петър Дънов често е боледувал, вероятно тук става
дума
за това.
(У., № 48, 16.09.1900 г.)
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 8.11.1900 г.
Става
дума
за Кърджиев.
Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) .................... 157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „младият приятел" в писмото на П. Дънов от 7 февруари 1901 г.
Става
дума
за Кърджиев.
(У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с.
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар
, 27.11.1900 г.
Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и
ума
ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.
Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги.
Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и
ума
ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.
Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
към текста >>
43.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
В
ума
има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа.
Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон.
В
ума
има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа.
Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум.
към текста >>
В това отношение всяка
дума
е само един удар върху човешкия ум.
В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум.
В това отношение всяка
дума
е само един удар върху човешкия ум.
Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). Понеделник, 24 август 1925 год. 5ч. с.
към текста >>
Животът извиква сърцето; мисълта извиква
ума
; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл.
Животът извиква сърцето; мисълта извиква
ума
; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага.
към текста >>
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владаме
ума
си.
5ч. с. Утринна молитва Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владаме
ума
си.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот.
към текста >>
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка
дума
да се влага смисъл.
Утринна молитва Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владаме ума си.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка
дума
да се влага смисъл.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
към текста >>
Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата
дума
налюбовта!
„Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело.
Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата
дума
налюбовта!
Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: Милостиви, Святий, Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже' „многомилостиви" вместо „милостиви". Не, няма по-силни думи от „Милостиви, Святи и Благи Господи".
към текста >>
Извикай най-красивата мисъл от
ума
си и покажи й най-хубавата светлина!
Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума налюбовта!
Извикай най-красивата мисъл от
ума
си и покажи й най-хубавата светлина!
Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: Милостиви, Святий, Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже' „многомилостиви" вместо „милостиви". Не, няма по-силни думи от „Милостиви, Святи и Благи Господи". Когато произнасяте тия думи Господ ще ви слуша.
към текста >>
Ще ви дам едно правило: Пази
ума
си чрез светлината, душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата!
от Матея; 1 гл. от Лука; 7 гл. от Марка; 2 гл. от Йоана. Да се прочете 23-а беседа: „Да се не смущава сърцето ви"!
Ще ви дам едно правило: Пази
ума
си чрез светлината, душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата!
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината - в студенина и чистотата - в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
към текста >>
Този стих може да се запише на три места: на книга, в
ума
и в сърцето.
Днес ще се стремите да реализирате две думи: съгласие и правда. Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна."
Този стих може да се запише на три места: на книга, в
ума
и в сърцето.
Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение.
към текста >>
44.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
Думата
„внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде.
Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.
Думата
„внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде.
Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение.
към текста >>
Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на
ума
, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум.
Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на
ума
, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето.
към текста >>
Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду
ума
ни и сърцето ни.
Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма.
Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду
ума
ни и сърцето ни.
Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен.
към текста >>
Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на
ума
, а съдържанието чрез силата на сърцето.
Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни.
Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на
ума
, а съдържанието чрез силата на сърцето.
Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето.
към текста >>
Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством
ума
ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето.
Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством
ума
ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
към текста >>
На
ума
говори светът, на сърцето Бог.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
На
ума
говори светът, на сърцето Бог.
Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко.
към текста >>
45.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
46.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
47.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума”в сп....
, 03.1901 г.
“Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”
Учителя Петър Дънов - статия по френология
“Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”
в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
към текста >>
“Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”, Г.
в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Взаимните връзки и отношения на мозъка и
ума
”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис;
към текста >>
48.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 2.03.1901 г.
---------------------------------------------------23 Става
дума
за писмото от 20 февруари 1901 г.24 След година и половина пребиваване в Нови пазар П.
Ще видим как ще се сложат обстоятелствата. Поздрави всички. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
---------------------------------------------------23 Става
дума
за писмото от 20 февруари 1901 г.24 След година и половина пребиваване в Нови пазар П.
Дънов напуска града.
към текста >>
49.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.
, 18.03.1901 г.
Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари
ума
, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа.
Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени. Образът на тоя свят прехожда. Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои - и той работи усърдно за своето дело.
Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари
ума
, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа.
И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи на живота, познава добре мислите на всички.
към текста >>
50.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен
, 25.03.1901 г.
За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става
дума
в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят.
То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става
дума
в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят.
Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).
към текста >>
51.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни
хуманитарни
науки. І.
„Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“.
Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни
хуманитарни
науки. І.
Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
към текста >>
Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на
ума
, афектира умствените изявления.
Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение.
Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на
ума
, афектира умствените изявления.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
към текста >>
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на
ума
, а особено на характера на външните му черти.
Думата
„темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части.
Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на
ума
, а особено на характера на външните му черти.
Думата
„темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части.
Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
към текста >>
Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за
ума
.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за
ума
.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат.
към текста >>
Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на
ума
.ІV.
термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите.
Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на
ума
.ІV.
Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително.
към текста >>
52.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 5.07.1901 г.
Добрев внесе
сумата
на мене, само че желае да му се изпрати полицата.
Аз се моля за вас Бог да ви укрепи и уякчи духом. Ваш верен: П. К. Дънов Писъмцето на д-р Миркович предадох на Добрев и работата, както я устрои Бог, добре се посрещна. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че кога се срещнем според Божието определение, ще се разговаряме.
Добрев внесе
сумата
на мене, само че желае да му се изпрати полицата.
Същий Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
53.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>
54.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>
55.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>
56.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>
57.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Киров.Вероятно става
дума
за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас.
През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
Киров.Вероятно става
дума
за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас.
В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас.
към текста >>
Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става
дума
за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли.
Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П.
Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става
дума
за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли.
След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“]. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)
към текста >>
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в
ума
си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>
58.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Киров.Вероятно става
дума
за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас.
През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
Киров.Вероятно става
дума
за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас.
В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас.
към текста >>
Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става
дума
за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли.
Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П.
Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става
дума
за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли.
След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
към текста >>
59.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 26.06.1902 г.
Кажете на д-р Миркович, че Добрев79 ми се обеща да изплати половината от полицата; щом получа
сумата
, ще му я пратя.
Не бързайте. Не с бързание става. Аз ще дойда навреме, точно когато е Господ определил, и ще ви донеса Неговите благословения. Ний ще приемем всичко от Него през тази година. Засега малко търпение.
Кажете на д-р Миркович, че Добрев79 ми се обеща да изплати половината от полицата; щом получа
сумата
, ще му я пратя.
Не бойте се, Божиите източници на благост и милост не са се изтощили. Помощта ще дойде оттам, отгдето е отредено. С искрен поздрав към вази всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)----------------------------------------------------79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г.
към текста >>
60.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас
, 18.08.1902 г.
Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и
усъвършенствумаме
в добродетелта.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота.
Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и
усъвършенствумаме
в добродетелта.
А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов.
към текста >>
Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте
ума
си, времената са зрели.
И Аз бързам да Ви принеса тази радост. Изпитите на Вашия живот са били стъпала, които да Ви доведат по-близо до Истината и до Тогова, Който Ви Люби. Да, пътищата Господни са чудни! И Аз се радвам като съзирам Вашето вътрешно стремление към Истината на живота. Дерзайте, прочее!
Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте
ума
си, времената са зрели.
Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов. Всички онези, които спират неговия напредък, ще се премахнат. Ние ще бъдем свидетели на Неговия Дух. Един наш приятел тръгна за към Търново като турист и Аз му препоръчах да се срещне с вас. Надявам се да Ви е посетил.
към текста >>
61.
(стар стил) Учителя пристига в Ямбол
, 29.08.1902 г.
Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и
усъвършенствумаме
в добродетелта.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота.
Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и
усъвършенствумаме
в добродетелта.
А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов.
към текста >>
Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте
ума
си, времената са зрели.
И Аз бързам да Ви принеса тази радост. Изпитите на Вашия живот са били стъпала, които да Ви доведат по-близо до Истината и до Тогова, Който Ви Люби. Да, пътищата Господни са чудни! И Аз се радвам като съзирам Вашето вътрешно стремление към Истината на живота. Дерзайте, прочее!
Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте
ума
си, времената са зрели.
Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов. Всички онези, които спират неговия напредък, ще се премахнат. Ние ще бъдем свидетели на Неговия Дух. Един наш приятел тръгна за към Търново като турист и Аз му препоръчах да се срещне с вас. Надявам се да Ви е посетил.
към текста >>
62.
(стар стил) Учителя посещава Хасково
, 31.10.1902 г.
Моля, приехте ли
сумата
от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете.
Хасково, 1 ноемврий 1902 г. 89 [отворена карта] Л. б. Киров,Завчера пристигнах тук и с днешната поща Ви изпращам 17 лв., които, моля, предайте на бр. Тодор за сметка.
Моля, приехте ли
сумата
от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете.
Адрес: П. Р.90 Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви. Надявам се да сте всички добре. Тук вали днес сняг. Пътуването е доста трудно.
към текста >>
95 Става
дума
за списание „Виделина“(1902-1910).
--------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан.
95 Става
дума
за списание „Виделина“(1902-1910).
Писмо до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г.
към текста >>
63.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Хасково
, 1.11.1902 г.
Моля, приехте ли
сумата
от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете.
Хасково, 1 ноемврий 1902 г. 89 [отворена карта] Л. б. Киров,Завчера пристигнах тук и с днешната поща Ви изпращам 17 лв., които, моля, предайте на бр. Тодор за сметка.
Моля, приехте ли
сумата
от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете.
Адрес: П. Р.90 Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви. Надявам се да сте всички добре. Тук вали днес сняг. Пътуването е доста трудно.
към текста >>
64.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Хасково
, 8.11.1902 г.
95 Става
дума
за списание „Виделина“(1902-1910).
--------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан.
95 Става
дума
за списание „Виделина“(1902-1910).
към текста >>
65.
Учителя посещава Пловдив
, 10.11.1902 г.
Приятелите, за които идеше
дума
във вашето писмо, ги нямаше.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Съобщение и питане), 22 ноември 1902 г., Пловдив Писмо на Учителя до Пеню Киров Пловдив, 22 ноемврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Последното Ви писмо получих, още когато бях в Хасково.
Приятелите, за които идеше
дума
във вашето писмо, ги нямаше.
Те, както Ви съобщих и по-преди, се задомили, както всички хора. Мисля, това е по-добре, отколкото да ги изкушава Лукавият другояче. Аз съм сега в това място, отгдето Ви пиша. Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после, нека всякой да се стреми към изпълнение Волята Божия.
към текста >>
66.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 22.11.1902 г.
Приятелите, за които идеше
дума
във вашето писмо, ги нямаше.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Пловдив, 22 ноемврий 1902 г. Люб. бр. Киров,Последното Ви писмо получих, още когато бях в Хасково.
Приятелите, за които идеше
дума
във вашето писмо, ги нямаше.
Те, както Ви съобщих и по-преди, се задомили, както всички хора. Мисля, това е по-добре, отколкото да ги изкушава Лукавият другояче. Аз съм сега в това място, отгдето Ви пиша. Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после, нека всякой да се стреми към изпълнение Волята Божия.
към текста >>
67.
Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание 'Виделина'
, 1.12.1902 г.
За това списание става
дума
в писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г.
Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание "Виделина" През 1902 година под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание "Виделина", продължение на списание "Нова светлина", което публикува статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм и хомеопатична медицина, окултни тълкувания на евангелски текстове.
За това списание става
дума
в писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г.
Списанието се издава в периода 1902 - 1910 г. Датата 1 декември 1902 г. е дадена в коментарите към "Епистоларни диалози - том ІІ", бележка 98: (Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г.) 1. Тази бележка е дадена към писмото на Пеню Киров до Учителя от 15 декември 1902 г.
към текста >>
95 Става
дума
за списание „Виделина“(1902-1910).
--------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан.
95 Става
дума
за списание „Виделина“(1902-1910).
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо от Пеню Киров до Учителя №68 Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон. Една година след това - през 1904 година започва да излиза и първото теософско списание в България - "Български теософски преглед".
към текста >>
68.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], Пловдив
, 10.12.1902 г.
получена
сумата
[бел.
Пловдив, 10 декемврий 1902 г. [отворена карта] 11. XII. 1902 г.
получена
сумата
[бел.
на П. Киров.] Л. б. Киров, На девети Ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението . Съобщете ми, кога[то] я получите. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор.
към текста >>
На девети Ви изпратих една
сума
от единадесет лева, на която знаете предназначението .
11. XII. 1902 г. получена сумата [бел. на П. Киров.] Л. б. Киров,
На девети Ви изпратих една
сума
от единадесет лева, на която знаете предназначението .
Съобщете ми, кога[то] я получите. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога[то] получа, ще Ви отговоря. Надея се занапред да бъдете по-предвидлив. И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
към текста >>
69.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)
, 20.12.1902 г.
------------------------100 Става
дума
за кн.
Кажи му, че получих неговото писмо. Кога му дойде времето, аз ще му пиша, да има търпение. Имате поздрав от г-н Бъчваров. Пишете на горе дадения адрес в писмото. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
------------------------100 Става
дума
за кн.
ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
към текста >>
70.
(стар стил) Учителя пристига в София
, 30.12.1902 г.
------------------------100 Става
дума
за кн.
Кажи му, че получих неговото писмо. Кога му дойде времето, аз ще му пиша, да има търпение. Имате поздрав от г-н Бъчваров. Пишете на горе дадения адрес в писмото. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
------------------------100 Става
дума
за кн.
ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
към текста >>
71.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 4.01.1903 г.
------------------------100 Става
дума
за кн.
Кажи му, че получих неговото писмо. Кога му дойде времето, аз ще му пиша, да има търпение. Имате поздрав от г-н Бъчваров. Пишете на горе дадения адрес в писмото. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
------------------------100 Става
дума
за кн.
ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г.
към текста >>
72.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], София
, 11.01.1903 г.
С днешната поща Ви изпращам известна
сума
(20 лева), която да внесете за предназначеното и място.
София, 11 януарий 1903 г.101 [отворена карта] Л. б. Киров, Надявам се да сте приели моето прежно писмо и да сте добре, което е най-желателно.
С днешната поща Ви изпращам известна
сума
(20 лева), която да внесете за предназначеното и място.
Поздрави всички приятели. Подвизавате ли се и как посрещнахте Новата година? Изисква се усърдие и постоянство от всинца ви. Това е необходимо. Колебанието е вредително, а такожде [е] и съмнението.
към текста >>
73.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
104 Предните две статии, за които става
дума
в писмото, са следните: сп.
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
104 Предните две статии, за които става
дума
в писмото, са следните: сп.
„Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с.
към текста >>
74.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
104 Предните две статии, за които става
дума
в писмото, са следните: сп.
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
104 Предните две статии, за които става
дума
в писмото, са следните: сп.
„Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с.
към текста >>
75.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
104 Предните две статии, за които става
дума
в писмото, са следните: сп.
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
104 Предните две статии, за които става
дума
в писмото, са следните: сп.
„Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с.
към текста >>
76.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.117 Става
дума
отново за десятъка.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------115 Поръчаните френологически карти.116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г.
Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.117 Става
дума
отново за десятъка.
Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново Спомени на Елена Иларионова В това време дойде г-н Дънов да държи сказка по френология в читалище „Надежда”. Аз я посетих с единия си брат. Читалищният салон беше препълнен.
към текста >>
Аз жадно поглъщах всяка
дума
и всяка мисъл, изказани от Учителя и ги приех за една велика истина, която той изнесе.
Тъй че, по външния вид на човека може да се определи и неговият живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дъх и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере и се свърже с великите закони на природата, сам ще се лекува. На това д-р Георгиев му възрази, но Учителя отговори на неговите въпроси задоволително.
Аз жадно поглъщах всяка
дума
и всяка мисъл, изказани от Учителя и ги приех за една велика истина, която той изнесе.
Исках да му благодаря, но толкова много народ го заобиколи, та не бе възможно да се срещна с него. Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло.
към текста >>
Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез
медиума
Саша: „Костадин да не пуши.
Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно.
Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез
медиума
Саша: „Костадин да не пуши.
Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски.
към текста >>
Мъчно ми е за
Крума
, че го оставих малък, като кораб без кормило”.
Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана.
Мъчно ми е за
Крума
, че го оставих малък, като кораб без кормило”.
Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски. „Аз бдя над България — каза той. Тя е страдала и има още да страда.
към текста >>
77.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 22.04.1903 г.
Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.117 Става
дума
отново за десятъка.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------115 Поръчаните френологически карти.116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г.
Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.117 Става
дума
отново за десятъка.
към текста >>
78.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 12.06.1903 г.
„Ако вий устоите в моята
дума
, наистина сте мои ученици.
VI. 1903 Люб. Г-жа Казакова, Вярвам да се подвизавате в познанието на Истината. В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго. Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана.
„Ако вий устоите в моята
дума
, наистина сте мои ученици.
И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни.
към текста >>
79.
Учителя във Варна - Слово на 10 август 1903 г.
, 10.08.1903 г.
Всичките Ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя
ума
ви, да разбирате благите Божии пътища.
Слово 1903, Варна Поздрав на всички Мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име.
Всичките Ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя
ума
ви, да разбирате благите Божии пътища.
В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота.
към текста >>
Не, не туряйте тази мисъл в
ума
си.
Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва.
Не, не туряйте тази мисъл в
ума
си.
Може ли Бог, великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен.
към текста >>
80.
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден
, 14.08.1903 г.
Наличната
сума
на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса.
Дънов 40 лв. г-жа А. Д-р Желязкова 40 лв. III. През втората годишнина да се изостави печатанието тълкованието на евангелието в списание „Виделина". IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спирити-чески явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина".
Наличната
сума
на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса.
Настоящият протокол се подписа от присъствующите. Оригиналът на настоящия протокол е в деловодителя. 19 август 1903 г. Вторник; заминах за град Балчик*; минах отдясно на с. Ени-кьой (днес с.
към текста >>
81.
Молитва, дадена от Учителя в гр. Варна - 1903 г.
, 19.08.1903 г.
Благодарим Ти за
ума
, който Си вложил в нас.
ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ В ГР. ВАРНА - 1903 г. 19 август 1903 г. Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който Си ни дал.
Благодарим Ти за
ума
, който Си вложил в нас.
Благодарим Ти за добродетелта, която Си турил като основа на нашия живот, благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил, благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил. Ще се радваме на живота, който Си ни дал, и изпълняваме Твоята воля. Сега заради Духа, който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога - Амин. *
към текста >>
82.
Учителя прави малка обиколка на Североизточна България
, 10.1903 г.
Писмото ви и
сумата
получих.
Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо на Учителя до Мария Казакова Варна, 13. X. 1903 г Любезна сестро М. Казакова,
Писмото ви и
сумата
получих.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа.
към текста >>
83.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 13.10.1903 г.
Писмото ви и
сумата
получих.
Писмо на Учителя до Мария Казакова Варна, 13. X. 1903 г Любезна сестро М. Казакова,
Писмото ви и
сумата
получих.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа.
към текста >>
84.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>
85.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>
86.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>
87.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте
думата
ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н.
Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става
дума
за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>
88.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на
ума
съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам.
Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам. На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти.
В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на
ума
съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам.
4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно.
към текста >>
89.
Учителя пристига в Сливен
, 23.03.1904 г.
Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред
ума
си Божиите обещания.
Люб. бр. Киров, Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.
Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред
ума
си Божиите обещания.
Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих".
към текста >>
Той е хвърлил светлина в
ума
Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре.
Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка.
Той е хвърлил светлина в
ума
Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре.
Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак. Не, то е Божие благословение за Вас.
към текста >>
90.
Учителя се завръща във Варна - приключва третата обиколка на страната
, 25.05.1904 г.
Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред
ума
си Божиите обещания.
Люб. бр. Киров, Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.
Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред
ума
си Божиите обещания.
Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих".
към текста >>
Той е хвърлил светлина в
ума
Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре.
Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка.
Той е хвърлил светлина в
ума
Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре.
Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак. Не, то е Божие благословение за Вас.
към текста >>
91.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 2.06.1904 г.
Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред
ума
си Божиите обещания.
Люб. бр. Киров, Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.
Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред
ума
си Божиите обещания.
Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих".
към текста >>
Той е хвърлил светлина в
ума
Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре.
Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка.
Той е хвърлил светлина в
ума
Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре.
Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак. Не, то е Божие благословение за Вас.
към текста >>
92.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 9.09.1904 г.
Бургас.181
Сума
, отделяна от членовете на Веригата за Бога.182 Учителя Христос.
22.08.1904 г. Тогава има и слово, държано от П. Дънов. Досега с тази дата се свързваше годишната среща на Веригата, но както става ясно от записките на П. Киров, това се е случило на 8.08.1904 г. в гр.
Бургас.181
Сума
, отделяна от членовете на Веригата за Бога.182 Учителя Христос.
към текста >>
93.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на
ума
и с благост на духа.
И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости. Слушай постоянно Негова глас, изпълнявай волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като дреха. Моето желание е всички вий там, в Търново, да имате тази пълнота.
Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на
ума
и с благост на духа.
Това е желанието на вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви. Колко е велика Неговата грижливост и благост! Имайте упование в него и няма да бъдете лишени от нищо добро. Вашите нужди, вашите желания, всички са взети предвид. Не бързайте, с бързане нищо не става.
към текста >>
94.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.12.1904 г.
Писмото ви получих, а тъй също и пратената
сума
Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро.
София, 9. XII. 1904 г Любезна сестро М. Казакова,
Писмото ви получих, а тъй също и пратената
сума
Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро.
Всичко в света върви по един строго определен Божествен път Когато духът се развива съобразно с тия Божествени начертания от горе, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма ясно говорят. Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме. Това, което сега придобивате, само в бъдещето ще оцените неговата стойност. Вашият Учител е от ония, Който цени доброто.
към текста >>
95.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.01.1905 г.
Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от
ума
Христов и да ти е ясна Истината.
София, 9 I. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, И рече Господ на Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш. Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град.
Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от
ума
Христов и да ти е ясна Истината.
В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата. Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд.
към текста >>
96.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова
дума
, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър.
Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах.
Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова
дума
, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър.
Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
към текста >>
Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже
дума
, продължавал пътя си.
От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него.
Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже
дума
, продължавал пътя си.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля.
към текста >>
Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го
придумал
, та седнали и двамата.
Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки.
Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го
придумал
, та седнали и двамата.
Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме...
към текста >>
97.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова
дума
, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър.
Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах.
Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова
дума
, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър.
Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
към текста >>
Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже
дума
, продължавал пътя си.
От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него.
Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже
дума
, продължавал пътя си.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля.
към текста >>
Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го
придумал
, та седнали и двамата.
Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки.
Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го
придумал
, та седнали и двамата.
Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме...
към текста >>
98.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 16.04.1905 г.
Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в
ума
си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове. Гледай да захванеш тая работа, която Господ ти отрежда. За твоите проповеди можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази.
Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в
ума
си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
Обаче този му план не се е постигнал по причина на някои пречки. От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз Ви предпазвах чрез д-р Миркович да не би Вий пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот.
към текста >>
99.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.08.1905 г.
Една добра
дума
на своето време, едно добро дело на своето място може да принесе стократно плод.
АЗ СЪМ, КОЙТО НАПРАВЛЯВАМ ВСИЧКО. Помни, на тебе гледат много твои сестри. Ти трябва пример да дадеш. На олтаря на твоя народ ти трябва да принесеш твоята лепта — ни повече от това, и самия твой живот. Работа, жено, работа за бедните, за страдующите, за съкрушените духом.
Една добра
дума
на своето време, едно добро дело на своето място може да принесе стократно плод.
Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват в тебе, ще просиш и ще ти бъде. Всичко ще се изпълни на своето време. Слушай благия Ми Дух. ТВОЙ ГОСПОД ЕМАНУИЛ
към текста >>
100.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София
, 14.01.1906 г.
Турете тези мисли в
ума
си.
Писмото ви получих, засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да ви посетя. Животът понякога се вижда да е пълен с много невзгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се и учи. С други думи, приготовлявай се за един по-висок и благороден живот.
Турете тези мисли в
ума
си.
Бъдещето носи добри неща в себе си. Предай моя сърдечен поздрав на Е. Добрите приятели от невидимия свят са винаги на ваша помощ. Те се грижат повече за вашето добро, отколкото вие сами. Със сърдечен поздрав ваш П.
към текста >>
НАГОРЕ