Търсене в текстове за 'Талант'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин.
Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева.
към текста >>

Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни.
към текста >>

Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!
Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9).
към текста >>

2. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.
През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов. Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".
Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес". Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството. До XIII в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св. Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик".
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат.
Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30]. А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат.
Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си. Колкото Любовта и самоотричанието са по-големи, толкова и духът е по-силен. Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността.
към текста >>

7. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува.
Едно от тия звания можете да изпълнявате в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе. Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

— Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим.
— Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи.Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е.На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е притчата за двата таланта.
16 август, събота В 7 и половина часа времето е хубаво, Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло.В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателния салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш", изпяхме „Свят, свят Господ Саваот". Учителят прочете 20 глава от Евангелието на Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш", той прочете 20 стих от прочетената глава и каза:- Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са били трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една молба. Исус Христос ги повика и ги попита: Какво искате? Те отговориха: „Искаме да ни отвориш очите".Знаете ли кои бяха тези слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр.
към текста >>

Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствувате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите, за вашите мазни ястия, и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви изведа из църквата. Не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистични съчинения, то всичко е със значение и сила.Разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото вие можете да ги разбирате. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствувате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, вие искате да ме учите, аз ще ви кажа: Слушайте, хвърлете тия дрипи.Като наблюдавам вашия живот, аз се ползувам, ставам по-богат, но за вас не е добре, защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползуват - зло, дявол, всичко впрягат на работа. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи." И питам дявола; „Какво ще спечелиш, като се занимаваш с мене? ", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи.
На Абаджиева праща ли от „Haуката и Възпитанието"? Беседите вървят ли? Няма съмнение, ще вървят. Hacкopo ще имате и четвъртата, и петата беседа. Там, гдето ви укажат пътя, туряйте ги на работа. Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи. Светът се чисти. Хората се смущават. Те са катo жена, която й е дошло времето да ражда. Няма изходен път. През това място на Божественото чистене всички ще минат.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Николай Дойнов и Олга Славчева 1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци.
към текста >>

12. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант.
Когато станете съвършени ще искат Да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни, във всинца ви има това. Всеки в братството иска да изпъкне. Какво ще изпъкнеш? Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря, няма какво да изпъквам. Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант. Защо да изпъкна затова, че много знам? Ако знаеш нещо кажи го на братята си да се ползуват. Искаш да бъдеш главатар, ще носиш най-големият товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш учението.
към текста >>

13. Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София

В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели.
Всичките се провеждат в София. Цветът на младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителят с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случай наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност, започва издаването на „Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови.
към текста >>

14. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни

Щом искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти.
Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, Чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на Живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква Чистота не може да придобие. Великата Йерархия си има план за България и за всички други страни. Щом искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Проучвайте пътищата на Белите Братя. Те са мислили и са изработили най-добрия път – Божествения път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува, на друг – друга дарба. Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне на човечеството.
към текста >>

15. Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929

Като искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти.
Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. „Великата Йерархия" - Те си имат план за България и за другите страни. Като искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Ще проучвате техните пътища. Те са мислили и са изработили най-добрия Път. Той е Божественият път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува...
към текста >>

16. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии.
Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по отъпкания път.
към текста >>

Някои от вас са талантливи.
Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по отъпкания път. Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава. Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки.
към текста >>

17. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята.
към текста >>

18. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.
И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя. Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони. Проверете след години живота му и ще се убедите в това. Казваше се Гриша. Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант. Той имаше способността като слуша, веднага да запише на нотен лист дадена мелодия. Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам за някои неща. По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот.
към текста >>

Беше един талант от поезия, музика и слово.
По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот. Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси. Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате.
към текста >>

19. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята.
към текста >>

20. Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София

Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото.
ЗЕМЯТА Е ГОСПОДНЯ Яворови присои, 8 юли 1934 г. Привечер бяхме се събрали около Учителя. В разговор Той каза: Първоначално хората са излезли от Бога равни, но сега се раждат различни, понеже през вековете някои от тях са дремали, а други са работили. Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото. Светът е обезверен, там е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Адепт е човек със знание. Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си.
към текста >>

21. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Има някои надарени днес, а други не, защото последните не са разработвали талантите си в миналото.
При силния огън, т. е. при умните, ще туриш слаб огън, т. е. глупавите. А последните, като се запалят, ще станат силни. Хората първоначално са излезли от Бога равни, но сега тe се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили. Има някои надарени днес, а други не, защото последните не са разработвали талантите си в миналото. Светът е обезверен. Това е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже те минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Не може да имаш права мисъл, докато нямаш любов. Не може да мислиш право за един човек, ако не го обичаш.
към текста >>

22. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята.
към текста >>

23. Учителя дава песента 'Там далече'

Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята.
към текста >>

24. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март

Като претърпиш страданията, ще станете гениални, талантливи, светии.
В Америка се говори, тук се чува. Детето, каквото вземе, такова ще стане - както животното: ако е месоядно, яде месото, ако не е месоядно, яде тревата. Един богаташ се задавил и умрял. Апаш стъпил на гърдите му, да го обира. Изскочило парчето и той се съживил и го наградил. Като претърпиш страданията, ще станете гениални, талантливи, светии. Огънят на треската сега е полезен. Изгревът - Том 17 110. Душата е съкровище
към текста >>

25. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

Талантливите едва са започнали да го изучават.
И на вас ви препоръчвам, не ви трябва нищо друго освен запалката на свещения огън. Когато вие любите, обичате някого, вие извършвате едно свещено дело. Не е ли хубаво да запалите неговото сърце без да изгаря. Не е ли хубаво да запалите човешката душа без да я опетниш и да стане тя чиста, и да бъде облечена в бели дрехи. Само посветените, гениалните и светиите знаят как да употребяват свещения огън. Талантливите едва са започнали да го изучават. А обикновените почнали сега да си го въобразяват. Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител.
към текста >>

Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив.
Не е ли хубаво да запалите човешката душа без да я опетниш и да стане тя чиста, и да бъде облечена в бели дрехи. Само посветените, гениалните и светиите знаят как да употребяват свещения огън. Талантливите едва са започнали да го изучават. А обикновените почнали сега да си го въобразяват. Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия.
към текста >>

Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив.
А обикновените почнали сега да си го въобразяват. Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител. Празен човек е онзи, който унищожава свещения огън. Когато изгасне свещения огън настават всичките катаклизми.Ти казваш някой път, никой не ме обича, това не е вярно.
към текста >>

Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален.
Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител. Празен човек е онзи, който унищожава свещения огън. Когато изгасне свещения огън настават всичките катаклизми.Ти казваш някой път, никой не ме обича, това не е вярно. Бог те обича и ако не те обича ти не би се явил на света.
към текста >>

26. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив.
В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа.
към текста >>

27. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Пророческо слово на Молитвения връх

Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив.
В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа.
към текста >>

28. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин.
Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева.
към текста >>

Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни.
към текста >>

Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!
Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9).
към текста >>

29. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще.
Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си. Подробни сведения за живота на художника научихме именно от внучката – музикалният педагог госпожа Мария Мазарова-Гинева (Фиг. 10), автор на биографичната книга „Тодор Мазаров” (София, 1980 г.). Тя е дъщеря на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров. Като студентка по пиано в Консерваторията Слава се е запознала и по-късно се омъжила за своя състудент Тодор Мазаров. Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще. Фиг10 – ВНУЧКАТА НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – МАРИЯ МАЗАРОВА-ГИНЕВА (в средата), с Величка Драганова (вляво) и Людмила Димитрова (вдясно) От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст.
към текста >>

30. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание.
Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По предложение на Учителя написва текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията. Превежда на английски първите четири серии на "Сила и Живот". През 1977 превежда, Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г.
към текста >>

31. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

32. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя.
Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдействува на младите поети.
към текста >>

33. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

На лятната школа на Рила Борис Николов използва таланта си на резбар, за да остави послания за идващите поколения.
Когато Учителя им казва: „Всеки, който е започнал да учи в университета, трябва да го завърши, но научете и по един занаят, за да сте свободни”, Борис Николов започва да чиракува при различни майстори. Първо е резбар, после помага на един лютиер при изработката на музикални инструменти. После учи изкуството на работата с камък при майстор на мозайки. Пише разкази за животните, издава сборник с разкази – спомени „Среща с малките братя”. На „Изгрева” записва заедно със стенографките Словото на Учителя. На лятната школа на Рила Борис Николов използва таланта си на резбар, за да остави послания за идващите поколения. Текстовете в гладките скали под Молитвения връх, на Салоните и до извора „Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. След заминаването на Учителя на 27.12.1944 г., Борис Николов е избран за председател на Братския съвет. Този избор е следване на съвета, който Учителя е дал, преди да си замине. Първото, с което се захваща, е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното – да се запази Словото. Започва процес на допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя.
към текста >>

34. Заминава си Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

На лятната школа на Рила Борис Николов използва таланта си на резбар, за да остави послания за идващите поколения.
Когато Учителя им казва: „Всеки, който е започнал да учи в университета, трябва да го завърши, но научете и по един занаят, за да сте свободни”, Борис Николов започва да чиракува при различни майстори. Първо е резбар, после помага на един лютиер при изработката на музикални инструменти. После учи изкуството на работата с камък при майстор на мозайки. Пише разкази за животните, издава сборник с разкази – спомени „Среща с малките братя”. На „Изгрева” записва заедно със стенографките Словото на Учителя. На лятната школа на Рила Борис Николов използва таланта си на резбар, за да остави послания за идващите поколения. Текстовете в гладките скали под Молитвения връх, на Салоните и до извора „Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. След заминаването на Учителя на 27.12.1944 г., Борис Николов е избран за председател на Братския съвет. Този избор е следване на съвета, който Учителя е дал, преди да си замине. Първото, с което се захваща, е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното – да се запази Словото. Започва процес на допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя.
към текста >>

35. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия.
Родена е в Панагюрище в заможно семейство. Духовните й търсения я отвеждат при Учителя Петър Дънов и става негов последовател. Често води разговори с него в дома на ул. Опълченска 66. В началото Учителя й задава малки духовни задачи – първо работа с Библията, после в областта на психологията. Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия. Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.”
към текста >>

Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си.
Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта. Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното.
към текста >>

Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта.
“Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта. Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване.
към текста >>

36. Заминава си Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя, 18 юли 1976 г.

Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия.
Родена е в Панагюрище в заможно семейство. Духовните й търсения я отвеждат при Учителя Петър Дънов и става негов последовател. Често води разговори с него в дома на ул. Опълченска 66. В началото Учителя й задава малки духовни задачи – първо работа с Библията, после в областта на психологията. Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия. Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.”
към текста >>

37. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др.
Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф. Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”… В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима. Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му. Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др.
към текста >>

Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500.
Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500. В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост. Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. ___________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.85) Когато радостта и мъдростта се докоснат
към текста >>

Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“.
Окултните сили на Доброто действат веднага. Г. Томалевски е един от първите български есеисти. Неговото име е свързано със създаването и утвърждаването на есето като художествен жанр у нас. Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти. Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето. Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“. БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу.
към текста >>

Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик.
Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света.
към текста >>

38. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Наричали са я славейчето... По късно се преместват да живеят в Троян, където тя отново участва в детски представления, благодарение на своя музикален талант.
ЛИЛЯНА ТАБАКОВА 1913-1995 Родена на 1 януари 1913 г. В гр. Сливен. Музикалните й изяви започват още от най-ранна детска възраст, с нейни участия в оперетките “Деца и птички”, “Двете пролетни царици” и др. Наричали са я славейчето... По късно се преместват да живеят в Троян, където тя отново участва в детски представления, благодарение на своя музикален талант. С успешно взет конкурсен изпит в музикалното училище в София, е приета в класа на Мара Маринова-Цибулка, и за три години взима изпитите си за редовното петгодишно обучение. Заминава на специализация в Париж. Приета е в EcoleI Normale de Musique, където учи пет години в класа на мадам Гийо - колоратурен сопран.През ваканциите остава там,не се връща в България. Учила е и в класа на Алфред Корто - световно известен пианист, шопенист. Завършила е двата отдела - концертен и оперен,на това известно учебно заведение.
към текста >>

Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет.
Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА (Спомен на Борис Николов) Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова.Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти.
към текста >>

Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера.
Ние приехме, че тези песни дадени чрез Цветана Табакова са от Учителя и след като ги прегледа Мария Тодорова основно, видя и се убеди, че са на Учителя. Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме възможност да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят.След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия.
към текста >>

39. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя.
Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдействува на младите поети.
към текста >>

40. Заминава си Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя, 06.08.1986 г.

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

41. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Полиглот, Борис Георгиев носи харизмата на артистична личност с високо развит интелект и талант.
Картините му носят особена ефирност и нежност, сияещи в светли багри и фини щрихи. В портретите сякаш не физиката, а духът е изобразен. Варненецът избира пътя на вечния скиталец. Изкуството му минава през различни култури и само създава такива. Наситеният със странствания живот на художника определя изключителното му място в българското и европейското изкуство от 30-те и 40-те години. Полиглот, Борис Георгиев носи харизмата на артистична личност с високо развит интелект и талант. Той знае 12 езика, свири на пиано, увлича се от техниката Създава приятелства с едни от най-прочутите интелигенти и артисти в Европа между двете войни. В София за първи път показва изкуството си през 1922 г. През 1929 г. в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист.
към текста >>

Николай Рьорих пръв открива големия му талант
През 20-те и 30-те открива изложби в България, Италия, Берлин, Лондон, Индия, Бирма, о. Цейлон. В София за последен път се завръща през 1943 г. През 50-те живее в Бразилия и Латинска Америка, но основно е свързан с Италия до смъртта си през 1962 г. в Рим. В Петербург, където завършва Художествената академия, Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г. Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб". Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло.
към текста >>

42. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще.
Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си. Подробни сведения за живота на художника научихме именно от внучката – музикалният педагог госпожа Мария Мазарова-Гинева (Фиг. 10), автор на биографичната книга „Тодор Мазаров” (София, 1980 г.). Тя е дъщеря на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров. Като студентка по пиано в Консерваторията Слава се е запознала и по-късно се омъжила за своя състудент Тодор Мазаров. Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще. Фиг10 – ВНУЧКАТА НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – МАРИЯ МАЗАРОВА-ГИНЕВА (в средата), с Величка Драганова (вляво) и Людмила Димитрова (вдясно) От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16690516471863