НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
184
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му
крака
и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир.
Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му
крака
и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата. Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него?
към текста >>
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два
крака
и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени.
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два
крака
и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
към текста >>
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете,
краката
и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.
Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете,
краката
и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.
Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е
счупен
и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е
счупен
и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място.
към текста >>
Но след нея друга пък
счупена
линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Но след нея друга пък
счупена
линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота.След като изпяхме „Господи мил, с нами буди“, г-н Дънов продължи:
към текста >>
2.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
С всяко движение на глата, на ръцете и на
краката
хората сами се правят щастливи или нещастни.
Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила.
С всяко движение на глата, на ръцете и на
краката
хората сами се правят щастливи или нещастни.
Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26) Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта.
към текста >>
Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия
крак
към главата, е Истината; а от главата към десния
крак
е Правдата; от десния
крак
към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия
крак
е Добродетелта.
(Н, 30) Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете.
Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия
крак
към главата, е Истината; а от главата към десния
крак
е Правдата; от десния
крак
към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия
крак
е Добродетелта.
Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения.
към текста >>
Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и
крака
.
Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)
Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и
крака
.
Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно.
към текста >>
Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за
краката
и от леглото – навън.
Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш.
Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за
краката
и от леглото – навън.
Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде.
към текста >>
Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на
крака
, ще идем да посрещнем слънцето!
Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън.
Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на
крака
, ще идем да посрещнем слънцето!
” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? „Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.)
към текста >>
– в читалището), можеха да се разиграят бастуни, можеше да има
счупени
глави,
крака
и др., но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
– на 19, събота) се явиха мечки пред нас, създадоха тревога. Изпъкна, че тези хора револвери са имали, ками. (68 стр.) Видяхте там, вчера (бел. ред. – на 19, събота) на беседата (бел. ред.
– в читалището), можеха да се разиграят бастуни, можеше да има
счупени
глави,
крака
и др., но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
Всички можаха да съсредоточат, да насочат мисълта си като в един фокус отгоре, върху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вътрешна артилерия е това, токове навсякъде – насочите ли я, всички ще мълчат. Никой нищо няма да говори. Тия са някои от задачите на Школата, които може да се реализират. (121 стр.)
към текста >>
(Прочетохме първи път „Молитва на Духа", като коленичихме с десния
крак
на земята и с дясна ръка, вдигната нагоре).
И ние Те познаваме, че Ти Си Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни! Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва.
(Прочетохме първи път „Молитва на Духа", като коленичихме с десния
крак
на земята и с дясна ръка, вдигната нагоре).
Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата - да дойде да се реализира сега в душите ни. (Прочетохме още един път молитвата в същото положение, но с лява ръка вдигната нагоре). (126-127 стр.) Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта и ще Му кажем: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения.
към текста >>
б) Десният
крак
напред.
Моето благословение на всички ви. (17 стр.) Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена стена, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)Гимнастически упражнения (това са шестте упражнения, които по-късно започват да се играят преди Паневритмия) I а) Издигане ръцете отстрани над главата с допрени пръсти.
б) Десният
крак
напред.
в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката. г) Изправяне тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата. Левият крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред.
към текста >>
в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на
краката
.
(17 стр.) Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена стена, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)Гимнастически упражнения (това са шестте упражнения, които по-късно започват да се играят преди Паневритмия) I а) Издигане ръцете отстрани над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред.
в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на
краката
.
г) Изправяне тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата. Левият крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Левият
крак
напред.
(това са шестте упражнения, които по-късно започват да се играят преди Паневритмия) I а) Издигане ръцете отстрани над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката. г) Изправяне тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата.
Левият
крак
напред.
Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Десният
крак
напред.
б) Десният крак напред. в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката. г) Изправяне тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата. Левият крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
напред.
Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Десният
крак
назад.
г) Изправяне тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата. Левият крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
назад.
Точките „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Левият
крак
назад.
Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят.
Левият
крак
назад.
Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу.
към текста >>
Десният
крак
назад.
Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
назад.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. II а) Издигане ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред.
към текста >>
Десният
крак
при левия.
Точките „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
при левия.
Ръцете се свалят покрай тялото надолу. II а) Издигане ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на краката. г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата.
към текста >>
б) Десният
крак
напред.
Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. II а) Издигане ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти.
б) Десният
крак
напред.
в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на краката. г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата. Левият крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред.
към текста >>
в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на
краката
.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. II а) Издигане ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред.
в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на
краката
.
г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата. Левият крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Левият
крак
напред.
Ръцете се свалят покрай тялото надолу. II а) Издигане ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на краката. г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата.
Левият
крак
напред.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Десният
крак
напред.
б) Десният крак напред. в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на краката. г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата. Левият крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
напред.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Десният
крак
назад.
г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата. Левият крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
назад.
Точки „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
към текста >>
Левият
крак
назад.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
Левият
крак
назад.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу.
към текста >>
Десният
крак
назад.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
назад.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. III а) Дясната ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред. б) Десният крак напред.
към текста >>
Десният
крак
при левия.
Точки „в" и „г" се повтарят. Левият крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят.
Десният
крак
при левия.
Ръцете се свалят покрай тялото надолу. III а) Дясната ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред. б) Десният крак напред. в) Приклякане на лявото коляно и поставяне дясната ръка върху дясното коляно. г) Изправяне на тялото.
към текста >>
б) Десният
крак
напред.
Десният крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. III а) Дясната ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред.
б) Десният
крак
напред.
в) Приклякане на лявото коляно и поставяне дясната ръка върху дясното коляно. г) Изправяне на тялото. д) Лявата ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред. е) Левият крак напред. ж) Приклякане на дясното коляно и поставяне лявата ръка на лявото коляно.
към текста >>
е) Левият
крак
напред.
III а) Дясната ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред. б) Десният крак напред. в) Приклякане на лявото коляно и поставяне дясната ръка върху дясното коляно. г) Изправяне на тялото. д) Лявата ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред.
е) Левият
крак
напред.
ж) Приклякане на дясното коляно и поставяне лявата ръка на лявото коляно. з) Изправяне на тялото. Точки „а, б, в, г" се повтарят. Лявата ръка описва полукръг (виж точка „д"). Десният крак назад.
към текста >>
Десният
крак
назад.
е) Левият крак напред. ж) Приклякане на дясното коляно и поставяне лявата ръка на лявото коляно. з) Изправяне на тялото. Точки „а, б, в, г" се повтарят. Лявата ръка описва полукръг (виж точка „д").
Десният
крак
назад.
Точки „ж" и „з" се повтарят. Точка „а" се повтаря. Левият крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Точка „д" се повтаря.
към текста >>
Левият
крак
назад.
Точки „а, б, в, г" се повтарят. Лявата ръка описва полукръг (виж точка „д"). Десният крак назад. Точки „ж" и „з" се повтарят. Точка „а" се повтаря.
Левият
крак
назад.
Точки „в" и „г" се повтарят. Точка „д" се повтаря. Десният крак назад. Точки „ж" и „з" се повтарят. Прибиране десния крак при левия.
към текста >>
Десният
крак
назад.
Точки „ж" и „з" се повтарят. Точка „а" се повтаря. Левият крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Точка „д" се повтаря.
Десният
крак
назад.
Точки „ж" и „з" се повтарят. Прибиране десния крак при левия. IV а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височина на раменете). б) Десният крак напред. в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете).
към текста >>
Прибиране десния
крак
при левия.
Левият крак назад. Точки „в" и „г" се повтарят. Точка „д" се повтаря. Десният крак назад. Точки „ж" и „з" се повтарят.
Прибиране десния
крак
при левия.
IV а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височина на раменете). б) Десният крак напред. в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете). г) Левият крак напред. д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а".
към текста >>
б) Десният
крак
напред.
Точка „д" се повтаря. Десният крак назад. Точки „ж" и „з" се повтарят. Прибиране десния крак при левия. IV а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височина на раменете).
б) Десният
крак
напред.
в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете). г) Левият крак напред. д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а". Точка „б" се повтаря. Точка „в" се повтаря.
към текста >>
г) Левият
крак
напред.
Точки „ж" и „з" се повтарят. Прибиране десния крак при левия. IV а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височина на раменете). б) Десният крак напред. в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете).
г) Левият
крак
напред.
д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а". Точка „б" се повтаря. Точка „в" се повтаря. е) Десният крак назад. Точка „д" се повтаря.
към текста >>
е) Десният
крак
назад.
в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете). г) Левият крак напред. д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а". Точка „б" се повтаря. Точка „в" се повтаря.
е) Десният
крак
назад.
Точка „д" се повтаря. ж) Левият крак назад. Точка „в" се повтаря. Точка „е" се повтаря. Точка „д" се повтаря.
към текста >>
ж) Левият
крак
назад.
д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а". Точка „б" се повтаря. Точка „в" се повтаря. е) Десният крак назад. Точка „д" се повтаря.
ж) Левият
крак
назад.
Точка „в" се повтаря. Точка „е" се повтаря. Точка „д" се повтаря. з) Прибиране десния крак при левия. и) Ръцете се изнасят напред хоризонтално.
към текста >>
з) Прибиране десния
крак
при левия.
Точка „д" се повтаря. ж) Левият крак назад. Точка „в" се повтаря. Точка „е" се повтаря. Точка „д" се повтаря.
з) Прибиране десния
крак
при левия.
и) Ръцете се изнасят напред хоризонтално. к) Ръцете се разтварят хоризонтално, надлъж на раменете. л) Сваляне на ръцете. V а) Изнасяне ръцете настрана, прегъване и слагане пръстите върху раменете. б) Десният крак напред, без да се слага на земята.
към текста >>
б) Десният
крак
напред, без да се слага на земята.
з) Прибиране десния крак при левия. и) Ръцете се изнасят напред хоризонтално. к) Ръцете се разтварят хоризонтално, надлъж на раменете. л) Сваляне на ръцете. V а) Изнасяне ръцете настрана, прегъване и слагане пръстите върху раменете.
б) Десният
крак
напред, без да се слага на земята.
в) Движение на същия крак наляво. г) Движение на същия крак надясно. д) Движение наляво. е) Движение надясно. ж) Движение наляво.
към текста >>
в) Движение на същия
крак
наляво.
и) Ръцете се изнасят напред хоризонтално. к) Ръцете се разтварят хоризонтално, надлъж на раменете. л) Сваляне на ръцете. V а) Изнасяне ръцете настрана, прегъване и слагане пръстите върху раменете. б) Десният крак напред, без да се слага на земята.
в) Движение на същия
крак
наляво.
г) Движение на същия крак надясно. д) Движение наляво. е) Движение надясно. ж) Движение наляво. з) Десният крак напред, допрян на земята.
към текста >>
г) Движение на същия
крак
надясно.
к) Ръцете се разтварят хоризонтално, надлъж на раменете. л) Сваляне на ръцете. V а) Изнасяне ръцете настрана, прегъване и слагане пръстите върху раменете. б) Десният крак напред, без да се слага на земята. в) Движение на същия крак наляво.
г) Движение на същия
крак
надясно.
д) Движение наляво. е) Движение надясно. ж) Движение наляво. з) Десният крак напред, допрян на земята. и) Приклякане на лявото коляно.
към текста >>
з) Десният
крак
напред, допрян на земята.
в) Движение на същия крак наляво. г) Движение на същия крак надясно. д) Движение наляво. е) Движение надясно. ж) Движение наляво.
з) Десният
крак
напред, допрян на земята.
и) Приклякане на лявото коляно. к) Изправяне на тялото. л) Левият крак напред, без да се слага на земята. м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти. н) Левият крак напред, допрян на земята.
към текста >>
л) Левият
крак
напред, без да се слага на земята.
е) Движение надясно. ж) Движение наляво. з) Десният крак напред, допрян на земята. и) Приклякане на лявото коляно. к) Изправяне на тялото.
л) Левият
крак
напред, без да се слага на земята.
м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти. н) Левият крак напред, допрян на земята. о) Приклякане на дясното коляно. п) Изправяне на тялото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л" се повтарят.
към текста >>
м) Движение на същия
крак
надясно, наляво, последователно по три пъти.
ж) Движение наляво. з) Десният крак напред, допрян на земята. и) Приклякане на лявото коляно. к) Изправяне на тялото. л) Левият крак напред, без да се слага на земята.
м) Движение на същия
крак
надясно, наляво, последователно по три пъти.
н) Левият крак напред, допрян на земята. о) Приклякане на дясното коляно. п) Изправяне на тялото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л" се повтарят. р) Десният крак назад, без допиране на земята.
към текста >>
н) Левият
крак
напред, допрян на земята.
з) Десният крак напред, допрян на земята. и) Приклякане на лявото коляно. к) Изправяне на тялото. л) Левият крак напред, без да се слага на земята. м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти.
н) Левият
крак
напред, допрян на земята.
о) Приклякане на дясното коляно. п) Изправяне на тялото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л" се повтарят. р) Десният крак назад, без допиране на земята. Точки „в, г, д, е, ж" се повтарят.
към текста >>
р) Десният
крак
назад, без допиране на земята.
м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти. н) Левият крак напред, допрян на земята. о) Приклякане на дясното коляно. п) Изправяне на тялото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л" се повтарят.
р) Десният
крак
назад, без допиране на земята.
Точки „в, г, д, е, ж" се повтарят. с) Десният крак назад, допрян до земята. т) Приклякане на дясното коляно. у) Изправяне на тялото. ф) Левият крак назад, без допиране на земята.
към текста >>
с) Десният
крак
назад, допрян до земята.
о) Приклякане на дясното коляно. п) Изправяне на тялото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л" се повтарят. р) Десният крак назад, без допиране на земята. Точки „в, г, д, е, ж" се повтарят.
с) Десният
крак
назад, допрян до земята.
т) Приклякане на дясното коляно. у) Изправяне на тялото. ф) Левият крак назад, без допиране на земята. Точки „г, д, е, ж, г" се повтарят. х) Левият крак назад, допрян до земята.
към текста >>
ф) Левият
крак
назад, без допиране на земята.
р) Десният крак назад, без допиране на земята. Точки „в, г, д, е, ж" се повтарят. с) Десният крак назад, допрян до земята. т) Приклякане на дясното коляно. у) Изправяне на тялото.
ф) Левият
крак
назад, без допиране на земята.
Точки „г, д, е, ж, г" се повтарят. х) Левият крак назад, допрян до земята. Точки „и, к" се повтарят. Точки „р, в, г, д, е, ж, с, т, у" се повтарят. ц) Прибиране на десния крак при левия.
към текста >>
х) Левият
крак
назад, допрян до земята.
с) Десният крак назад, допрян до земята. т) Приклякане на дясното коляно. у) Изправяне на тялото. ф) Левият крак назад, без допиране на земята. Точки „г, д, е, ж, г" се повтарят.
х) Левият
крак
назад, допрян до земята.
Точки „и, к" се повтарят. Точки „р, в, г, д, е, ж, с, т, у" се повтарят. ц) Прибиране на десния крак при левия. ч) Поставяне ръцете настрани (надлъж на раменете). ш) Сваляне ръцете надолу.
към текста >>
ц) Прибиране на десния
крак
при левия.
ф) Левият крак назад, без допиране на земята. Точки „г, д, е, ж, г" се повтарят. х) Левият крак назад, допрян до земята. Точки „и, к" се повтарят. Точки „р, в, г, д, е, ж, с, т, у" се повтарят.
ц) Прибиране на десния
крак
при левия.
ч) Поставяне ръцете настрани (надлъж на раменете). ш) Сваляне ръцете надолу. VI а) Ръцете назад и нагоре в полукръг до отвесно положение. б) Десният крак напред. в) Приклякане на лявото коляно и снемане ръцете напред в хоризонтално положение.
към текста >>
б) Десният
крак
напред.
Точки „р, в, г, д, е, ж, с, т, у" се повтарят. ц) Прибиране на десния крак при левия. ч) Поставяне ръцете настрани (надлъж на раменете). ш) Сваляне ръцете надолу. VI а) Ръцете назад и нагоре в полукръг до отвесно положение.
б) Десният
крак
напред.
в) Приклякане на лявото коляно и снемане ръцете напред в хоризонтално положение. г) Прибиране ръцете назад и поставяне дланите отстрана на гърдите и едновременно вдишване. д) Изнасяне ръцете напред хоризонтално и издишване през устата (във вид на струя). Точки „г, д" се изпълняват по 6 пъти. е) Разтваряне ръцете настрани хоризонтално.
към текста >>
к) Прибиране на десния
крак
при левия.
е) Разтваряне ръцете настрани хоризонтално. ж) Поставяне ръцете с дланите навътре пред устата, с допрени пръсти и вдишване. з) Обръщане дланите навън, разтваряне ръцете настрани и издишване леко, тихо. Точки „ж, з" се изпълняват по 6 пъти. и) Изправяне на тялото.
к) Прибиране на десния
крак
при левия.
л) Сваляне ръцете надолу. Забележка. При изпълнението на всяка точка от упражнението се брой до шест. (8-13 стр.) Воля на Любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля.
към текста >>
И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце,
крака
, да стане тялото ви Божествено.
Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа - плода, го вземам и занасям горе". (14-16 стр.)Окултната музика В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз — тъй Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения Живот, чистия, святия, неопетнения Живот.
И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце,
крака
, да стане тялото ви Божествено.
Разбирате ли? Туй е красота! Това ще възстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за Небето.
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 15.04.1925 г.
Счупено
, изядено не търси.
Толкова очила, колкото Бог е положил в очите на душата те са достатъчни. Дръж Любовта високо. Ходи с крилата на Мъдростта. Дишай чистия въздух на Истината и винаги ще бъдеш свободен. В грешките на хората много не се чопли.
Счупено
, изядено не търси.
Ново направи, ново извади от хранилището на живота. Сегашните хора са деца. Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
към текста >>
Тури си
крака
от Стария завет в Новия.
Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя.
Тури си
крака
от Стария завет в Новия.
Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов.
към текста >>
4.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със
счупен
крак
, пукната глава...
Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло.
Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със
счупен
крак
, пукната глава...
59 гл. Исайя. Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача. По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата.
към текста >>
От целия труп, леш, само
краката
стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята.
От целия труп, леш, само
краката
стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план.
към текста >>
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на
краката
му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на
краката
му, докато умре.
Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>
Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на
краката
на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на
краката
на мъртвец.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>
Носихме вечерта дърва.Понеже левият ми
крак
е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да сиспя.29.VII.1932 год., петъкИмаше на изток тъмни облаци.
Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков.28.VII.1932 год., четвъртъкИмаше хубав изгрев. Учителят говори мъдри изречения. После говори, че днес ще почистим лагера до обед, а от обед до петък обед ще имаме почивка (пост). От обед аз бях дежурен. Носих вода да чистят зарзавата за петък за обед.
Носихме вечерта дърва.Понеже левият ми
крак
е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да сиспя.29.VII.1932 год., петъкИмаше на изток тъмни облаци.
Слънцето не се показа. Тъмни облаци, тъмни и мъгляви, се носеха във висините. В низините къде Маджарите мъглата бе като бяло море. После постепенно се покачи мъглата нависоко.Учителят ни говори беседа върху 5 глава на Матея - върху блаженстваха.След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода.Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил. Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа.
към текста >>
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете
краката
и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете
краката
и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
към текста >>
5.
Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май
, 18.05.1934 г.
Като видиш човек със
счупен
крак
, ти му кажи вътрешно: „Бог не те е създал да бъдеш болен.
Можем да кажем, че той е представител на шестата раса, защото човекът на шестата раса взима участие в живота на всички. Вяра: Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи. Пример: Ако видиш болен или затворник и махнеш с ръка и кажеш: „Не искам да гледам, не мога да гледам", то след време ти ще се намериш в същото положение.
Като видиш човек със
счупен
крак
, ти му кажи вътрешно: „Бог не те е създал да бъдеш болен.
Всичко ще се уреди. Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен.
към текста >>
6.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв.
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
към текста >>
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка.
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
към текста >>
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно.
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
към текста >>
Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и
крак
- частична пареза, и трудно се движи.
Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите.
Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и
крак
- частична пареза, и трудно се движи.
Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата.
към текста >>
Усеща силна болка в
крака
.
Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява.
Усеща силна болка в
крака
.
Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я? " Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца.
към текста >>
" Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния
крак
и слага йод.
Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я?
" Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния
крак
и слага йод.
След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо. Преплитат й се краката, започват да се подуват и не може да се движи. Така вървят един час, времето е променливо - ту слънчево, ту облачно. С брат Костадин бързаме напред и пеем братски песни.
към текста >>
Преплитат й се
краката
, започват да се подуват и не може да се движи.
Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я? " Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо.
Преплитат й се
краката
, започват да се подуват и не може да се движи.
Така вървят един час, времето е променливо - ту слънчево, ту облачно. С брат Костадин бързаме напред и пеем братски песни. Приближаваме отдясно на пътя два големи камъка и майка ми предлага да спрем, за да си починем. Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия.
към текста >>
В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи
краката
.
Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея.
В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи
краката
.
Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване.
към текста >>
Учителят върви бавно и си влачи
краката
.
" Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя. Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва.
Учителят върви бавно и си влачи
краката
.
При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят.
към текста >>
Краката
й се подуват повече, очите й се затварят.
Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва. Учителят върви бавно и си влачи краката. При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва.
Краката
й се подуват повече, очите й се затварят.
Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата.
към текста >>
Измива й
краката
и прави легло от дървета пред колибата.
Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
Измива й
краката
и прави легло от дървета пред колибата.
В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още? Защо не вземете мерки?
към текста >>
Намериха такива, извършиха покушението, нанесоха побой и Учителят бе парализиран с дясната ръка и десният
крак
няколко месеца.
Спомен на Борис Николов 185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ През 1936 г. някои от съветниците на Царя бяха подкупили наемници, които да нападнат Учителя, да Го убият, за да докажат на Цар Борис III,че Учителят няма свръхестествени сили.
Намериха такива, извършиха покушението, нанесоха побой и Учителят бе парализиран с дясната ръка и десният
крак
няколко месеца.
Той се качи на езерата с Братството. Не можеше да се движи и говори, но от време на време произнасяше някоя дума или изречение. Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това.
към текста >>
7.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния
крак
, половината тяло е парализирано.
В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна.
В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния
крак
, половината тяло е парализирано.
Сега и след като се качихте горе на Рила? 2. Записки на Светозар Няголов: Побоят нанесен на Учителя 3. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година Конкретно за тръгването към Рила и изкачването, описани в спомена на Елена Андреева: Всичко бе готово.
към текста >>
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. Спомени на Елена Андреева
към текста >>
На дясна ръка, десен
крак
?
В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа?
На дясна ръка, десен
крак
?
Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден?
към текста >>
В.К.: И влачеше ли си
крака
?
Понеже ние бяхме всеки ден поканени да ходим на обядите използвах случаите, когато Учителят е на обед винаги да ходя, защото жал ми беше, много ми беше мъчно. Но през цялото време е идвал на Паневритмия. През цялото време. В.К.: Играеше или стоеше? Е.А.: Играеше.
В.К.: И влачеше ли си
крака
?
Е.А.: Влачеше си. Отначалото не, но после - да. В.К.: Почна да влачи и десния си крак, и дясната ръка не можеше да я вдига. Е.А.: Не можеше да я вдига, да. Не можеше да си вземе лъжицата да яде.
към текста >>
В.К.: Почна да влачи и десния си
крак
, и дясната ръка не можеше да я вдига.
В.К.: Играеше или стоеше? Е.А.: Играеше. В.К.: И влачеше ли си крака? Е.А.: Влачеше си. Отначалото не, но после - да.
В.К.: Почна да влачи и десния си
крак
, и дясната ръка не можеше да я вдига.
Е.А.: Не можеше да я вдига, да. Не можеше да си вземе лъжицата да яде. В.К.: Ами кой Го обличаше? Той не може да се закопчава, не можеше да се облича? Е.А.: Ами вероятно Савка Му е помагала.
към текста >>
В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния
крак
, половината тяло е парализирано.
В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна.
В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния
крак
, половината тяло е парализирано.
Сега и след като се качихте горе на Рила? Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече. Но винаги излизаше пред палатката си, там имаше този стол, такъв плетен стол. Там сядаше, аз Му слагах, те не разбраха, че са мои одеала, иначе щяха да ги направят 20 едно до друго, за да бъде тяхното отгоре одеало. В.К.: Тяхното отгоре над другите?
към текста >>
Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и
крак
- частична пареза, и трудно се движи.
Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите.
Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и
крак
- частична пареза, и трудно се движи.
Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата.
към текста >>
Усеща силна болка в
крака
.
Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява.
Усеща силна болка в
крака
.
Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я? " Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца.
към текста >>
" Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния
крак
и слага йод.
Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я?
" Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния
крак
и слага йод.
След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо. Преплитат й се краката, започват да се подуват и не може да се движи. Така вървят един час, времето е променливо - ту слънчево, ту облачно. С брат Костадин бързаме напред и пеем братски песни.
към текста >>
Преплитат й се
краката
, започват да се подуват и не може да се движи.
Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я? " Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо.
Преплитат й се
краката
, започват да се подуват и не може да се движи.
Така вървят един час, времето е променливо - ту слънчево, ту облачно. С брат Костадин бързаме напред и пеем братски песни. Приближаваме отдясно на пътя два големи камъка и майка ми предлага да спрем, за да си починем. Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия.
към текста >>
В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи
краката
.
Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея.
В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи
краката
.
Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване.
към текста >>
Учителят върви бавно и си влачи
краката
.
" Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя. Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва.
Учителят върви бавно и си влачи
краката
.
При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят.
към текста >>
Краката
й се подуват повече, очите й се затварят.
Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва. Учителят върви бавно и си влачи краката. При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва.
Краката
й се подуват повече, очите й се затварят.
Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата.
към текста >>
Измива й
краката
и прави легло от дървета пред колибата.
Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
Измива й
краката
и прави легло от дървета пред колибата.
В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още? Защо не вземете мерки?
към текста >>
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв.
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
към текста >>
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка.
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
към текста >>
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно.
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
към текста >>
8.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв.
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
към текста >>
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка.
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
към текста >>
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно.
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
към текста >>
Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и
крак
.
Побоят върху Учителя през 1936 годинаЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990) Спомен на Катя Грива 25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО Беше 1936 г., когато злосторници бяха нанесли побой на Учителя. Ние бяхме на Рила.
Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и
крак
.
Приятелите казваха, че Духът Му работи другаде, а Той беше свързан тук при нас заради нашите грехове. Нека по-нататък духът ми открие какво беше тогава на Учителя. Той беше там някъде горе на палатка и не идваше на беседи. Животът си течеше нормално, както други години на Рила. Всичко бе организирано, лагерът бе устроен, имахме продоволствие.
към текста >>
9.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв.
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
към текста >>
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка.
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
към текста >>
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно.
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
към текста >>
Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и
крак
.
Побоят върху Учителя през 1936 годинаЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990) Спомен на Катя Грива 25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО Беше 1936 г., когато злосторници бяха нанесли побой на Учителя. Ние бяхме на Рила.
Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и
крак
.
Приятелите казваха, че Духът Му работи другаде, а Той беше свързан тук при нас заради нашите грехове. Нека по-нататък духът ми открие какво беше тогава на Учителя. Той беше там някъде горе на палатка и не идваше на беседи. Животът си течеше нормално, както други години на Рила. Всичко бе организирано, лагерът бе устроен, имахме продоволствие.
към текста >>
10.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв.
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
към текста >>
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка.
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
към текста >>
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно.
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
към текста >>
Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми
крака
.
От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе.
Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми
крака
.
Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола.
към текста >>
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около
краката
ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума.
С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил.
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около
краката
ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума.
Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена.
към текста >>
Усетих, че тя ми докосна
крака
, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола.
Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака. Змията усойница много дълга, около метър, но шарките й по гърба като на пепелянка. Попадна в ръката ми козенов кьостек, с който Иван си спъва кобилата да не бяга, и аз я запуах в уплахата си, като се съмнявам, че може би тя да ме е ухапала вече, но аз не съм усетил. От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам.
Усетих, че тя ми докосна
крака
, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола.
Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се.
към текста >>
Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите
крака
, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж.
Дойде при мен Георги Тахчиев, Иска да спим тук. Аз му казвам, че на прокоба някаква е и трябва да се пазя, защото съм сънувал, че ме хапала и съм разкъсал една усойница, като пепелянка - шарена и че счупването на камертона, и то е било сън и че тия сънища не са на добро. Трябва да се пазя.Смени се картината. Намирам се в голямо здание, учреждение, кой знае министерство ли бе. Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна.
Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите
крака
, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж.
След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и другиинструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6.
към текста >>
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос
крак
при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук.
Само на далечните хоризонти се забелязваха облаци, а иначе ясно. Слана паднала по земята, но денят ще бъде ясен, топъл.Сьн: Сънувам, че съм при учениците в занятие. Внезапно влезе инспекторът, училищният инспектор, по име се каза Бръчков, обаче по физиономия бе човек с малко продълговато бяло лице, с бяла брадичка, мустаци и коса, разчесана наназад. Приятна физиономи. Влезе и веднага се залови на работа с учениците.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос
крак
при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук.
Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
към текста >>
Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за
краката
и започнах да го въртя в кръг.
Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря.
Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за
краката
и започнах да го въртя в кръг.
Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява. * Времето тая заран е хладничко. Небето - облачно, полуоблачно.
към текста >>
На бос
крак
съм по сандали.
От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона.
На бос
крак
съм по сандали.
Малко ми е срамно, че не съм облечен както трябва. До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи.Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала.
към текста >>
То е вече цяло, от главата до
краката
, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това.
От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен. Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето.
То е вече цяло, от главата до
краката
, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това.
Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс. Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми.
към текста >>
Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и
крак
и едва ги движел.
Пътувахме в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах.
Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и
крак
и едва ги движел.
И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида.
към текста >>
е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и
крак
.
Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м. май 1936 г.
е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и
крак
.
На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв.
към текста >>
То полека се повдигна на
краката
, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва.
Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах.
То полека се повдигна на
краката
, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва.
Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.7.Х.1936 год., срядаСънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж.
към текста >>
Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като
краката
ми бяха малко преплетени и с
крака
аз направих един реверанс с малко приклякване.
В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като
краката
ми бяха малко преплетени и с
крака
аз направих един реверанс с малко приклякване.
Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме.
към текста >>
Когато приклекнах и се наведох, то
краката
ми останаха преплетени, като парализирани.
Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване.
Когато приклекнах и се наведох, то
краката
ми останаха преплетени, като парализирани.
Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина.
към текста >>
Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на
краката
ми.
Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани.
Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на
краката
ми.
Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме. Той си замина. Аз говорих с Учителя за тая случка, също и с братя и сестри.
към текста >>
Краката
ми са като парализирани.
За наряда аз се бях успал, и то не успал, а часовникът ми останал назад.Душевното ми състояне е разнообразно, понеже минават разни недобри мисли в ума ми, но [със] светлината на Учителювите мисли съобразно Любовта. Мъдростта и Истината, аз ги пропъждам и в Божията любов всичко превръщам в добро. Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.26.Х.1936 год., понеделникСън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се.
Краката
ми са като парализирани.
Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил.
към текста >>
Обтягам десния
крак
от коляното, но една жила ме силно боли и
кракът
не се обтяга.
Мъдростта и Истината, аз ги пропъждам и в Божията любов всичко превръщам в добро. Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.26.Х.1936 год., понеделникСън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани.
Обтягам десния
крак
от коляното, но една жила ме силно боли и
кракът
не се обтяга.
Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен.
към текста >>
Вървя като с кокили и като че левият ми
крак
прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен
крак
.
Получих резюмета от Еленка с много хубави мисли и цял ден тях четох и си превождах хубави мисли. Вечерта Зара ме каниха на вечеря у тях, на тиквеник.26.Х.1936 год., понеделникСън: След многогодишното си учителствуване в Равна, аз съм си отишъл във Водица, Наизлязоха да ме посрещат разни познати съселяни. И чудното е, че аз вървя с две патерици, подпирайки се. Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга.
Вървя като с кокили и като че левият ми
крак
прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен
крак
.
Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи.
към текста >>
Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на
краката
ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил.
Краката ми са като парализирани. Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял.
Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на
краката
ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил.
И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи. Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без крака и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически.След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци. Че уж на Христо Модев Верка (сега е моя ученичка в III отделение), и тя учителка. Но си взема за завивка едно палто.
към текста >>
И че аз, за да ми се повредят
краката
, не съм духовно добродетелен.
Обтягам десния крак от коляното, но една жила ме силно боли и кракът не се обтяга. Вървя като с кокили и като че левият ми крак прерязан от под коляното или точно на коляното, като Нико Модев и вървя като него, с такъв дървен крак. Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил.
И че аз, за да ми се повредят
краката
, не съм духовно добродетелен.
В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи. Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без крака и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически.След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци. Че уж на Христо Модев Верка (сега е моя ученичка в III отделение), и тя учителка. Но си взема за завивка едно палто. Аз я увещавам, че това е невъзможно, тя ще изстине с такава завивка.
към текста >>
Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без
крака
и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически.След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци.
Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи.
Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без
крака
и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически.След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци.
Че уж на Христо Модев Верка (сега е моя ученичка в III отделение), и тя учителка. Но си взема за завивка едно палто. Аз я увещавам, че това е невъзможно, тя ще изстине с такава завивка. Имаше и много други познати учителки, но все сега мои ученички, с които заминавахме заедно. *
към текста >>
Усещам си, че левият
крак
настинал в коляното и го усещам, че ме боли.
Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината.
Усещам си, че левият
крак
настинал в коляното и го усещам, че ме боли.
Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша.
към текста >>
Кракът
ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи.
И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли. Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията.
Кракът
ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи.
Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал. движа се, ходя.
към текста >>
Почнах да бързам, но
кракът
не ме слуша.
Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли. Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи.
Почнах да бързам, но
кракът
не ме слуша.
Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.)
към текста >>
Претекох някои, но
кракът
ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си.
Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка.
Претекох някои, но
кракът
ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си.
Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.) Изгревът - Том 16 Дневник VI.
към текста >>
Едно е, че загубих бастоня и
кракът
ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал.
Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си.
Едно е, че загубих бастоня и
кракът
ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал.
движа се, ходя. (Бел. М. И.) Изгревът - Том 16 Дневник VI. 19.ХI.1934 год.
към текста >>
На дясна ръка, десен
крак
?
В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа?
На дясна ръка, десен
крак
?
Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден?
към текста >>
В.К.: И влачеше ли си
крака
?
Понеже ние бяхме всеки ден поканени да ходим на обядите използвах случаите, когато Учителят е на обед винаги да ходя, защото жал ми беше, много ми беше мъчно. Но през цялото време е идвал на Паневритмия. През цялото време. В.К.: Играеше или стоеше? Е.А.: Играеше.
В.К.: И влачеше ли си
крака
?
Е.А.: Влачеше си. Отначалото не, но после - да. В.К.: Почна да влачи и десния си крак, и дясната ръка не можеше да я вдига. Е.А.: Не можеше да я вдига, да. Не можеше да си вземе лъжицата да яде.
към текста >>
В.К.: Почна да влачи и десния си
крак
, и дясната ръка не можеше да я вдига.
В.К.: Играеше или стоеше? Е.А.: Играеше. В.К.: И влачеше ли си крака? Е.А.: Влачеше си. Отначалото не, но после - да.
В.К.: Почна да влачи и десния си
крак
, и дясната ръка не можеше да я вдига.
Е.А.: Не можеше да я вдига, да. Не можеше да си вземе лъжицата да яде. В.К.: Ами кой Го обличаше? Той не може да се закопчава, не можеше да се облича? Е.А.: Ами вероятно Савка Му е помагала.
към текста >>
В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния
крак
, половината тяло е парализирано.
В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна.
В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния
крак
, половината тяло е парализирано.
Сега и след като се качихте горе на Рила? Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече. Но винаги излизаше пред палатката си, там имаше този стол, такъв плетен стол. Там сядаше, аз Му слагах, те не разбраха, че са мои одеала, иначе щяха да ги направят 20 едно до друго, за да бъде тяхното отгоре одеало. В.К.: Тяхното отгоре над другите?
към текста >>
11.
Задача дадена от Учителя на 30 октомври
, 30.10.1936 г.
Когато пътувал до един град, станала железопътна катастрофа, при която му се счупил
кракът
и от болки изгубил съзнание.
Някой път по десет стръка израстват от едно зърно и всеки стрък дава по 45 зърна. Всичко 450 зърна от едно зърно. Моисей много хубаво е приложил този закон за десятъка. Въпрос: Ами ако някой дава користно, за да получи после повече, тогава работи ли пак законът? Един американец дал една сума като жертва и очаквал десет хиляди долара приход.
Когато пътувал до един град, станала железопътна катастрофа, при която му се счупил
кракът
и от болки изгубил съзнание.
Като се събудил, намерил до себе си десет хиляди долара, но кракът му – счупен. Този закон е действал: той получил сумата, но понеже е вложил користна цел, получил я при такива обстоятелства. Моисей е казал: „Една част за Господа и девет части за лицето.“ Въпрос: Но нали е възвишено всичко да се даде за Господа? Как ще даде всичко за Господа онзи, който не може да даде и една десета част?
към текста >>
Като се събудил, намерил до себе си десет хиляди долара, но
кракът
му –
счупен
.
Всичко 450 зърна от едно зърно. Моисей много хубаво е приложил този закон за десятъка. Въпрос: Ами ако някой дава користно, за да получи после повече, тогава работи ли пак законът? Един американец дал една сума като жертва и очаквал десет хиляди долара приход. Когато пътувал до един град, станала железопътна катастрофа, при която му се счупил кракът и от болки изгубил съзнание.
Като се събудил, намерил до себе си десет хиляди долара, но
кракът
му –
счупен
.
Този закон е действал: той получил сумата, но понеже е вложил користна цел, получил я при такива обстоятелства. Моисей е казал: „Една част за Господа и девет части за лицето.“ Въпрос: Но нали е възвишено всичко да се даде за Господа? Как ще даде всичко за Господа онзи, който не може да даде и една десета част? А когато се подготви, чак тогава идва по-дълбокото – всичко да бъде на разположение на Бога.
към текста >>
Изпотяването дойде и на другия ден стана на
крака
.
Един наш брат провери закона на точността. Той беше заболял. Казах му да изпие 4-5 чаши топла вода, а той изпил 4-5 чаши топла вода за 4-5 часа и нямаше резултат. Посетих го и му казах в мое присъствие да изпие 4-5 чаши гореща вода за половин час. И имаше резултат.
Изпотяването дойде и на другия ден стана на
крака
.
Акордиране на човешката душа - т.3 Глава: 28. Живот на жертвата
към текста >>
12.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с
крака
започна да се изравя старата жълта слама.21.I.1937 год., четвъртъкСън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила.
И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица. От тамо с две големи дървета се захвърлям да скоча към Стефан Цанев и така, че като че ли хвъркам. И това многократно повтарях.
Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с
крака
започна да се изравя старата жълта слама.21.I.1937 год., четвъртъкСън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила.
Учителят заедно с братя и сестри са към моето място люцерната, а аз - на могилата на върха. Веднага се яви една много силна вихрушка, която иде откъм Каранфиликя. По нивите - дебели откоси, като овес, фий. Вихрушката всичко вдига и го върти високо като смерч - циклон. Аз се поизплаших, но се отбих малко от пътя и легнах на земята.
към текста >>
Потърсих я, но намерих от половината на копанята й
счупена
, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери.
Потърсих я, но намерих от половината на копанята й
счупена
, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче.
към текста >>
И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне.Съглеждам една усойница, която се закриви из
краката
ми, аз отбягнах.
" Но изядох около 3. Потърсваха ми се, но ги ядох. Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се срамуваме от голотата си. Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии.
И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне.Съглеждам една усойница, която се закриви из
краката
ми, аз отбягнах.
Завиках на другаряси, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата. * Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло.
към текста >>
Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото
краката
ме силно боляха в коленете.
РавнаСън: Сънувах, че сме събрани много на едно място. Все мъже бяхме. Строил ни е някой си офицер. Другите откъм десния фланг се построиха много бързо при командата: „Надясно, равнис! ", обаче аз останах на левия фланг.
Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото
краката
ме силно боляха в коленете.
Болят и аз не мога да вървя, не мога да се оправя. Стана ми мъчно, че краката ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите. Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор.
към текста >>
Стана ми мъчно, че
краката
ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите.
Строил ни е някой си офицер. Другите откъм десния фланг се построиха много бързо при командата: „Надясно, равнис! ", обаче аз останах на левия фланг. Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото краката ме силно боляха в коленете. Болят и аз не мога да вървя, не мога да се оправя.
Стана ми мъчно, че
краката
ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите.
Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор. Сбогувахме се и си говорим с народа, уж тези са приятели, които ни изпращат. Събудих се с тежкото състояние, че краката ми в коленете ме болят.
към текста >>
Събудих се с тежкото състояние, че
краката
ми в коленете ме болят.
Стана ми мъчно, че краката ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите. Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор. Сбогувахме се и си говорим с народа, уж тези са приятели, които ни изпращат.
Събудих се с тежкото състояние, че
краката
ми в коленете ме болят.
* Време може би на промени. Рила, Витоша ясни, прозрачни. Небето бе ясно, но при изгрев се забули с облаци.26.II.1937 год.Ясен слънчев ден. Снегът се топи и около училището почти започна да изсъхва.
към текста >>
А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на
краката
ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено.
Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето.
А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на
краката
ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено.
* До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта. Изморих се.
към текста >>
13.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Когато
кракът
страда, човек е причина.
Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина?
Когато
кракът
страда, човек е причина.
Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек.
към текста >>
Казвате:
кракът
е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен.
Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина.
Казвате:
кракът
е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен.
Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи.
към текста >>
", кажи: „Да донеса по-хубава,
счупената
беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си.
Нито трябва да се осъждаме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи? " Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи?
", кажи: „Да донеса по-хубава,
счупената
беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си.
Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си.
към текста >>
Запример някой път вас ви са студени
краката
.
„Ама защо я счупи? " Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи? ", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората.
Запример някой път вас ви са студени
краката
.
Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени.
към текста >>
Щом са студени
краката
ви, на
краката
си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на
краката
си.
", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно.
Щом са студени
краката
ви, на
краката
си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на
краката
си.
Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш.
към текста >>
Мислете 15 минути, и
краката
ви ще се стоплят.
Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си.
Мислете 15 минути, и
краката
ви ще се стоплят.
Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш?
към текста >>
Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и
краката
, каква сила имаш?
- Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят.
Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и
краката
, каква сила имаш?
Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят?
към текста >>
Животните, които нямат огън, как си стоплят
краката
?
Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес.
Животните, които нямат огън, как си стоплят
краката
?
Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много.
към текста >>
НАГОРЕ