Търсене в текстове за 'Риза'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна.
Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие. Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

И ето че се ражда криза в техния живот.
И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на Виделината.
към текста >>

4. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза.
Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота. Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза. Капитан К. Иларионов Френологично изследване на Константин Иларионов Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

5. Учителя пристига в Казанлък

Сега, казваше той, животът ми е харизан.
Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем.
към текста >>

6. Учителя посещава Стара Загора

Сега, казваше той, животът ми е харизан.
Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем.
към текста >>

7. Учителя посещава Чирпан

Сега, казваше той, животът ми е харизан.
Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Чирпан

Сега, казваше той, животът ми е харизан.
Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Защото един търговец си е наредил много добре работите, но през годината настава криза и питам тогава где отиде неговата сметка?
И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги от Горе се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи.“ Добре, но над всички министри стои Друг, Който ги направлява. Така говори се за някой си офицер, който като искал 40 дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската. Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено от Горе и не зависи всецяло от вас. Защото един търговец си е наредил много добре работите, но през годината настава криза и питам тогава где отиде неговата сметка? Тук нека ви явя, че аз искам да опитам един закон как работи по отношение на материалните неща. Този закон е секретен, а от вас ще искам да изпълните това, което ще ви се продиктува. И този опит искам за вас да го направя, а за мене си не искам — мен парите ме спъват. Искам да употребим влиянията на зелената краска. Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

В политиката на Европа се оказа едно уклонение временно, което докара тия усложнения на Балканската криза.
1913 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо от 10 т. на 18. Това са събития, които отдавна се очакваха. В политиката на Европа се оказа едно уклонение временно, което докара тия усложнения на Балканската криза. Но както и да е. Онова, което Господ е определил, не може да се отмени, и кое гради - не може да се развали. Края Господ на Силите ще преобърне за добро. България сега я разпъват онези, които й мислят зло. Но тя ще възкръсне и Господ ще се прослави в своето дело.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до всички (писма до Елена и Константин Иларионови), София

Сегашната криза е на привършване.
София, 27. VII. 1913 г. Л. Е. И.1 Считайте мъчнотиите като Божествени упражнения. Сегашната криза е на привършване. През тази година научихте много неща. Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в Райската градина. С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието. Нека да царува във вас Господ и Негова Дух да ви ръководи всички ви. Господ е вързал ДЯВОЛА...
към текста >>

12. Учителя - Слово за 1913 година, София

Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас.
А пък вие да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава друго освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза.Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр.
към текста >>

Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза.
Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза.Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му.
към текста >>

Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза.Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния.
Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза.Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му. И за да се освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко.
към текста >>

13. Учителя възвестява началото на новата епоха на Водолея и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство

В първата беседа на срещата Учителя говори върху съвременната криза.
Новата 1914 г. Учителя посреща по всяка вероятност в Търново, понеже още на 7.01. пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април. А през лятото Учителя е в Търново, както винаги, няколко дена преди началото на годишната среща. Съборът продължава от 10 до 17 август (23–31 н.ст.) Участват 81 членове на Веригата, отсъстват шестима, а са поканени и гости. В първата беседа на срещата Учителя говори върху съвременната криза. Казва, че са свидетели на едно велико събитие – идването на Христа. Господ, за да ги събере, накарал е България да пази неутралитет. На този събор Учителя говори много за духовния процес на познаване на Христос, за отваряне на духовните очи. Обяснява и вътрешния смисъл на лявата и дясната страна. Поръчва на присъстващите да правят опити, за да се научат да произнасят думата „любов" правилно.
към текста >>

14. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

В първата беседа на срещата Учителя говори върху съвременната криза.
Новата 1914 г. Учителя посреща по всяка вероятност в Търново, понеже още на 7.01. пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април. А през лятото Учителя е в Търново, както винаги, няколко дена преди началото на годишната среща. Съборът продължава от 10 до 17 август (23–31 н.ст.) Участват 81 членове на Веригата, отсъстват шестима, а са поканени и гости. В първата беседа на срещата Учителя говори върху съвременната криза. Казва, че са свидетели на едно велико събитие – идването на Христа. Господ, за да ги събере, накарал е България да пази неутралитет. На този събор Учителя говори много за духовния процес на познаване на Христос, за отваряне на духовните очи. Обяснява и вътрешния смисъл на лявата и дясната страна. Поръчва на присъстващите да правят опити, за да се научат да произнасят думата „любов" правилно.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Стойчева, Бъдете добра да се осведомите дали Пеню има средства да прекара настоящата криза, а така също и Тодор.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 15.10.1914 г.София 15 октомври [1914 г.] Любезна В. Стойчева, Бъдете добра да се осведомите дали Пеню има средства да прекара настоящата криза, а така също и Тодор. Ако се намират в голяма нужда, съобщете ми, да се погрижа за доброто им. Съобщете ми тъй също Боев, учителят от Панагюрище, в Бургас ли е? Той за там замина преди няколко време. С поздрав: П. К. Дънов
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света.
Да ви кажа, нашите приятели от невидимия свят ви считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен.
към текста >>

Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира.
Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала.
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (До всички приятели), Варна

След всяка органическа криза, душата се кали.
(няма дата в източника) Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Величкиният живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование, на смелите Бог всякога помага. П.К.Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

18. Димитър Голов завършва земния си път.

Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА (Епистоларни диалози - част 2) Бележка 122 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце.
към текста >>

Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература.
към текста >>

Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза.
Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917) Димитър Голов Георги Христов Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
към текста >>

Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
към текста >>

Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (телеграма), Варна

След всяка органическа криза, душата се кали.
11.ІІ.1918 г. (препис) Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Великият живот е в сила сам да се грижи за себе си. Кризите не са лош признак. След всяка органическа криза, душата се кали. Имайте твърдо упование. На смелите Бог всякога помага. (Подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>

20. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата.
Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев.
към текста >>

Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл.
Въз основа на чл. 215 п.п. 1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
към текста >>

Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс.
До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат.
към текста >>

21. Създаване на първите комуни в Бялото Братство

Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата.
И там помежду си доста хубаво са живяли, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на смях. По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали. То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата. „Къде е мойта риза? " И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое? ". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот.
към текста >>

„Къде е мойта риза?
По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали. То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата. „Къде е мойта риза? " И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое? ". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново.
към текста >>

" И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое?
То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата. „Къде е мойта риза? " И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое? ". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария.
към текста >>

". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза.
По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата. „Къде е мойта риза? " И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое? ". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън.
към текста >>

22. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата.
Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297) Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.
към текста >>

След това той дохожда до една вътрешна криза.
СРЕДНИЯТ КРЪГ Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174) Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12) Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре.
към текста >>

След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл.
(2, 174) Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12) Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)
към текста >>

При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, претърпява една ужасна криза и после дохожда едно подобрение; след това – наново втора криза, пак подобрение, криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път.
Не, в първо време ще се влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение в първо време не се влоши, вие не сте на правия път, няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте. Такъв е законът. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, претърпява една ужасна криза и после дохожда едно подобрение; след това – наново втора криза, пак подобрение, криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път. Та сега и вие, като влезете в Школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали.
към текста >>

24. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

25. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни.
Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят.
към текста >>

26. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена!
“ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него!
към текста >>

Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал.
Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Щом се изпотите, потната риза на гърба си няма да оставяте да изсъхне.
Падне някой от учениците, и вие му помагате. Не тичайте да му помагате. Ако той ви вика, то е друг въпрос, но, иначе, оставете го. Ще спазвате три правила: На баня няма да ходите, а в къщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1,2,3. Лицето и врата си може да миете всеки ден. Щом се изпотите, потната риза на гърба си няма да оставяте да изсъхне. Изпотите ли се, ще се преоблечете. Правило искате ли? Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо.
към текста >>

Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши.
Ще спазвате три правила: На баня няма да ходите, а в къщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1,2,3. Лицето и врата си може да миете всеки ден. Щом се изпотите, потната риза на гърба си няма да оставяте да изсъхне. Изпотите ли се, ще се преоблечете. Правило искате ли? Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо. Друго правило: Главата ще си миете със сапун само веднъж в месеца. Иначе, без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата.
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева.
към текста >>

Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>

29. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева.
към текста >>

Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде.
Тиха свирна на кавал, като че ли го в люлка люлее.Нашата гостна е чудно хубава сега. Гранките отпуснали свилена шума веселят окото и въздуха. Камъните измити от снега - блещят. Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка. Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми. Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Две кротки очи, дълбоко в душата гледат, като че не гледат, виждат, като че не виждат, казват, като че не казват...Говори Той: Едни се смеят, други се очудват, а трети застават в дълбока размисъл... Кой му изтъка този абен костюм и ризата му накичи с голям брилянт?
Кой е центърът, който я привлича? Кой! Този, който ни научи да обичаме Бога, природата. Като блестящо сребро е копринената му коса, сляла се отзад и към ушите със също такава бяла брада. Като че неземен венец свети над раменете му.Бронзово лице. Две кротки очи, дълбоко в душата гледат, като че не гледат, виждат, като че не виждат, казват, като че не казват...Говори Той: Едни се смеят, други се очудват, а трети застават в дълбока размисъл... Кой му изтъка този абен костюм и ризата му накичи с голям брилянт? Кой? - Майката природа. Около врата му ослепително бяло шалче от лен. Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд.
към текста >>

32. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша!
Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша! Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители.
към текста >>

33. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/.
До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота . Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 166-168, N30;T. VI, с. 107-108; т.
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза.
Призори отиват в кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона. Учителят поема кармата на братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание. Стр. 15/1036 Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза. Той изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?
към текста >>

35. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 февруари

Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила.
Един човек видял мишка в капан. - Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро. - А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак. Дохожда буря.
към текста >>

36. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Спомен на Елена Андреева Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
към текста >>

По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
към текста >>

Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
към текста >>

През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера.
към текста >>

Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината.
към текста >>

При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г.
Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност - взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителят поема цялата карма на Братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителят взема участия във всичките събития касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова Той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г. след преврата, изби много земеделци и комунисти. Лулчев свършва добре работата си,* * Той не казва на никого това, което му поръчва Учителя, но неговият брат Андрю на едно предизборно събрание заявява, че: „Бати няма да позволи да дойде на власт пак Цанков." Но за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев.
към текста >>

37. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г.
Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност - взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителят поема цялата карма на Братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителят взема участия във всичките събития касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова Той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г. след преврата, изби много земеделци и комунисти. Лулчев свършва добре работата си,* * Той не казва на никого това, което му поръчва Учителя, но неговият брат Андрю на едно предизборно събрание заявява, че: „Бати няма да позволи да дойде на власт пак Цанков." Но за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев.
към текста >>

38. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза.
И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося.
към текста >>

После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне.
После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше?
към текста >>

При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г.
Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност - взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителят поема цялата карма на Братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителят взема участия във всичките събития касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова Той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г. след преврата, изби много земеделци и комунисти. Лулчев свършва добре работата си,* * Той не казва на никого това, което му поръчва Учителя, но неговият брат Андрю на едно предизборно събрание заявява, че: „Бати няма да позволи да дойде на власт пак Цанков." Но за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев.
към текста >>

Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Спомен на Елена Андреева Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
към текста >>

По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
към текста >>

Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
към текста >>

През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера.
към текста >>

Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината.
към текста >>

39. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Спомен на Елена Андреева Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
към текста >>

По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
към текста >>

Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
към текста >>

През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера.
към текста >>

Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината.
към текста >>

40. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Елекът му чер, поясът червен, а ризата бяла, бяла.
Макар и жега, на гърба му е тежка черна аба. Застанал всред стадото, измъкна кавал от ноговиците и, засвири. Сядам до Махабур и слушам; и слушам, и гледам. На челото си, под късия овчи калпак, е боднал цяла китка синя тинтява. Вакли очи, вакли вежди на загорялЪ лице. Елекът му чер, поясът червен, а ризата бяла, бяла. От рамото му виси шарена торба с хляб. Овците хрупат ли, хрупат, а кучетата пазят отстрани с изплезени езици. Той свири; сякаш древна приказка. В нея се чува бойният вик на славни победи; задушевен копнеж на далечен непостижим блян; за малка, бяла къщичка. Всред кичест двор, ромонлива чешмица, над нея лоза - натегната от плод.
към текста >>

41. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Спомен на Елена Андреева Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
към текста >>

По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
към текста >>

Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
към текста >>

През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера.
към текста >>

Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината.
към текста >>

42. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни.
Спомен на Елена Андреева Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха.
към текста >>

По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
към текста >>

Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
към текста >>

През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера.
към текста >>

Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя. Казах му и къде е причината.
към текста >>

И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза.
И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося.
към текста >>

После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне.
После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше?
към текста >>

43. Учителя организира събора, 1936 г.

И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза.
И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося.
към текста >>

После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне.
После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше?
към текста >>

44. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете.
Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше.Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне. Винаги, когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея. Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи.Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с. 207/ Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината.
към текста >>

Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с.
се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше.Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне. Винаги, когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея. Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи.Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с. 207/ Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината.Учителят ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно без бързане.
към текста >>

45. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

е бил министър на вътрешните работи със задача да се спре революционната криза и икономическата разруха.
През 1946 г. е осъден на 5 години затвор за антикомунистическа дейност. Умира през 1949 г. в гр. Сливен. През 1919 г. е бил министър на вътрешните работи със задача да се спре революционната криза и икономическата разруха. Накрая идва в конфликт с комунистите през 1946 г., който е траял още от времето на разцеплението >-в широки и тесни социалисти (комунисти). 36. Владимир Дръндаров е бил началник на военната канцелария на цар Борис III и е отстранен под натиска на Военния съюз след преврата от 19 май 1934 г. 37. Идеята за миротворството, която трябва да изучи цар Борис III, не е на Лулчев, а на Учителя Петър Дънов и тя е, че трябва да внесе първо мир в дома си, т.е. в държавата си, и после - мир на света. 38. Недялко Атанасов - роден през 1881 г.
към текста >>

Следва Судетската криза.
А сега Злото също управлява, но под командата на Доброто, защото Злото е изпълнителят на Кесаря в света. В бъдеще Доброто ще управлява и слугите на Злото ще изпълняват. Това е за една друга епоха. 139. На 12 март 1938 г. е «аншлусът» (анексията) на Австрия към Германия. Следва Судетската криза. В Судетската област живее милионно немско население. Тя е присъединена към Чехословакия след разгрома на германия през Първата световна война. Цар Борис III и царицата на 1 септември 1938 г. са в Рим и царят се среща с Мусолини. На 5 септември 1938 г.
към текста >>

46. Снимки на Учителя след Паневритмия на „Бъбрека' с група от Братството - 1939

1. Васил Харизанов. 2.
Снимки на Учителя след Паневритмия на „Бъбрека" с група от Братството - 1939 Снимка №44: На връщане от Паневритмия на „Бъбрека". Л. Лулчев, с каскета и мустаците, върви до Учителя - 1939 г. 1. Васил Харизанов. 2. Димитрина Атанасова. 3. Тодор Маринчевски. 4. Любомир Лулчев с каскета и мустаците. 5. Йордан Бобев (шофьора). 6. Учителят. 7.
към текста >>

47. Снимка на Учителя с ученици и гости от чужбина на Рила

Най-открая на същият ред е Бертоли с бялата риза.
Жената на професора с пуловер 6 7 8. Манджо, над Мариана. Трети ред: 1. Мелита 2. Анна Мазурс 7. Учителят. Най-открая на същият ред е Бертоли с бялата риза. Четвърти ред: 1. Тереза Керемидчиева 2. Савка Керемидчиева 3. Латвийка 4. феликс от Латвия 5.
към текста >>

48. Снимка на ямболската група на събора - Изгрева, 1939 г.

До него с бялата риза е дядо Ради. 3.
Снимка на ямболската група на събора - Изгрева, 1939 г. Снимка 116. Ямболци на събора на Изгрева - 28. VIII. 1939 г. 1. Седнал, с бяла брада и бяла коса е Тодор Абаджиев. 2. До него с бялата риза е дядо Ради. 3. Под дядо Ради е Йорданка Попова. 4. Клекнал, вдясно е Матей Юлзари.
към текста >>

49. Снимка на Учителя с ямболската група на събора - 1942 г., София

Радко Радев с бялата риза и презрамки.
Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 28.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева. 2. Дядо Ради. 3. Момичето е дъщеря на Петър Пенков. 4. Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5.
към текста >>

50. Снимки на Учителя с участници в последната екскурзия до Черни връх

Неделчо Попов с ризата, 8 Боян Боев, 9.
Учителят, 3. Борис Николов, 4. Весела Несторова. Отпред: 5. Отляво с мантото на квадрати и такето е Теофана Савова, 6. 7. Неделчо Попов с ризата, 8 Боян Боев, 9. Йордан ... шофьора.
към текста >>

51. Учителя дава песента 'Не ли думах' - София, Изгрева.

с чиста бяла риза, с хубава премяна,
но сърце си трябва да научи, мамо, момците да не посмива. Сутрин рано на чешмата да отива, в бели менци, мамо, вода да налива, бодра, весела, засмяна, с чиста бяла риза, с хубава премяна, та за пример тя да стане. Кой я види как работи из селото, как на всекиго помага, да обикне и да прояви Доброто като тая душа блага.
към текста >>

52. Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево

Неделчо Попов с отворената яка на ризата си, 4.......... 5......... 6.
Същата снимка, както № 155, но в по-близък план. Лицата се виждат по-добре. Отляво: 1. С бялата забрадка е Търса Лозанова, сестра на Петър Киров, 2. Станка, съпруга на Иван каруцаря, 3. Неделчо Попов с отворената яка на ризата си, 4.......... 5......... 6. Николина Балтова, облечена в бяло, 7. Вижда се главата на Весела Несторова, 8. Учителят, 9. Д-р Давидова, 10. Косена, дъщерята на Темелко.
към текста >>

53. Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев

Той разреши да вдигна горната дреха и ризата и долепих ухото през кърпичка до гърба Му.
Направи ми впечатление, че краката Му са отекни, видно беше даже през белите вълнени чорапи. Лицето Му беше изпито, бледо, погледът - блуждаещ, уморен. Проверих пулса му: 66 в минута - нещо, което ме успокои. Обаче долових няколко - не много - прескачания. Налице беше сърдечна слабост. Той разреши да вдигна горната дреха и ризата и долепих ухото през кърпичка до гърба Му. Долових под двете плешки средно мехурчести хрипове. Нямаше температура - бяха я вече мерили. Счетох, че се касае до бронхопневмония, която именно при Него можеше да бъде без температура - възрастните хора мъчно правят температури. - Учителю, може би ще се наложи да Ви се направят някои инжекции - казах аз, като мислех за ултрасептил, какъвто тогава беше прилаган при такива случаи. Той се усмихна и каза бавно:
към текста >>

54. Погребението на Учителя

Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче.
В средата на салона под катедрата, от която години Той учи хората на Любов, Благост и Добро...видях съвършения човек, гост както всички на земята, да лежи върху бялото си легло. Кой бе той? Човека. Човека какъвто трябва да бъде. Отляво и дясно на катедрата са поставени двата лимона, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек. Целият е облечен в бяло. Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче. Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния десен ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон. Ръцете Му скръстени, отдясно до тях Библията - извора на беседите Му. Наистина. Где ли на тоя свят и до кого ли тя би била по на мястото си? В салона бяхме трима-четирима. Гледах Го прикован не зная колко.
към текста >>

55. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце.
към текста >>

Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
към текста >>

56. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна.
Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие. Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство.
към текста >>

57. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации.
Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез. 7.1.2000 г. Източник: I.
към текста >>

58. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

високи, през време когато е кризата за хляб.
В последващите месеци заедно с брат Г. Куртев обикалят околните селата с една магарешка каручка. В много от селата Бата, Страцин и др. по онова време има братства. Братята там им постилат на земята една черга, покривка и наслагат големи бели самуни, 10 см. високи, през време когато е кризата за хляб. Приятелите дават всичко, което имат – бадеми, мед и др. На Никулден, 19 декември по старо, в Тополица по традиция има празненство. През тази 1945 г. присъстват повече от 300 души от провинцията и правят голям концерт. Пее хор, който сформира и ръководи В. Несторова.
към текста >>

59. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Васил Харизанов.
Пловдив, 2. Петър Пампоров, 3............ 4. Весела Несторова, 5. Учителят, 6. Олга Славчева, 7. Васил Харизанов. Петър Манев и Олга Славчева наблюдават как Георги Томалевски изчуква с длето "Север-Юг" За историята на тази снимка и стрелката „север - юг", виж „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с. 810-811 и снимка № 75. Виж и „Изгревът" том I (l-во издание 1993 г.), с. 474-476 или „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с.
към текста >>

60. Упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянието

Например вие сте неразположени духом, минавате през някаква криза, седнете тогава и мислено си направете една хубава, зимна екскурзия: отиване, връщане, пътя, през който ще минете, всичко това ще извършите мислено.
Ще усещате, че отивате на една приятна екскурзия, по възможност една от най-приятните екскурзии, която сега съществува – на Слънцето. Сега всички ще си затворите очите, ще утихнете и ще насочите веднага съзнанието си към Слънцето. „Положителни и отрицателни сили в Природата“, „Значение на ръцете и пръстите“, стр. 32-34. Който иска да си влияе добре, зимните екскурзии със сняг са за предпочитане пред другите. От чисто окултно гледище вие може да си правите и умствени екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Например вие сте неразположени духом, минавате през някаква криза, седнете тогава и мислено си направете една хубава, зимна екскурзия: отиване, връщане, пътя, през който ще минете, всичко това ще извършите мислено. „Разумният живот“, „Езикът на Природата“, стр. 167. Източник: 2_5 Пътешествия до СлънцетоПсихични упражнения Окултни упражнения
към текста >>

61. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее".
8. Последната група латвийци от 1939 г., която летува на Рила. Учителят ги изпраща с 91.Псалом. След тяхното заминаване започва войната и се затварят границите. Има няколко случаи разказани за премеждията на латвийската група докато стигне в Латвия. Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги.
към текста >>

Радко Радев с бялата риза и презрамки.
Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 24.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева. 2. Дядо Ради. 3. Момичето е дъщеря на Петър Пенков. 4. Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5.
към текста >>

62. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее".
8. Последната група латвийци от 1939 г., която летува на Рила. Учителят ги изпраща с 91.Псалом. След тяхното заминаване започва войната и се затварят границите. Има няколко случаи разказани за премеждията на латвийската група докато стигне в Латвия. Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство. 9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги.
към текста >>

Радко Радев с бялата риза и презрамки.
Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 24.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева. 2. Дядо Ради. 3. Момичето е дъщеря на Петър Пенков. 4. Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5.
към текста >>

63. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи.
На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си. В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като безкористие, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава. Въпреки всичко написва своите книги.
към текста >>

Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и бяла риза.
Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След 9 септември Методи Константинов е работил в бригадата на Борис Николов. Получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно пожелал да види своя бивш кабинет, в който е работил някога като началник. Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и бяла риза. Обул сандали, захвърлил работническите дрехи настрани, но си завил гумените цървули във вестник и ги взел под мишница, за да не му ги вземе някой. А мозайкаджиите работят с гумени цървули, защото газят много често във вода. Методи минава покрай портиера, който го познава вече, полека-лека се изкачва по стълбите и си припомня за предишното време, когато е бил тук директор. Качва се на третия етаж и с голямо вълнение се запътва към своя бивш кабинет. От същия този кабинет излиза един невзрачен човек.
към текста >>

64. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Васил Харизанов.
Пловдив, 2. Петър Пампоров, 3............ 4. Весела Несторова, 5. Учителят, 6. Олга Славчева, 7. Васил Харизанов. Петър Манев и Олга Славчева наблюдават как Георги Томалевски изчуква с длето "Север-Юг" За историята на тази снимка и стрелката „север - юг", виж „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с. 810-811 и снимка № 75. Виж и „Изгревът" том I (l-во издание 1993 г.), с. 474-476 или „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с.
към текста >>

65. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Той опитва един метод за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списание „Житно Зърно“ материали из текущи беседи върху дадена тема.
Една част от статиите му там, третиращи най-различни проблеми в окултна светлина, са издадени в сборника „Пътят на звездата“. Математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани, тези статии ще бъдат образец на език и стил на бъдещето и ще държат автора им на едно от първите места между българските есеисти. Още в първата си самостоятелна публикация – малка брошура върху „Живите сили на Слънцето“ (1926 г.), проличава както неговата научна подготовка, така и блестящите му полемични качества. По късно тези статии са издадени под името „В царството на живата Природа“. С книгите си „Учителят говори“ и „Живот за Цялото“ Георги Радев пръв на наша почва посочва два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Той опитва един метод за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списание „Житно Зърно“ материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии именно по-късно се ражда „Живот за Цялото“. Част от неговите характерологични проучвания са издадени под заглавие „Лица и Души“, една твърде интересна работа, която му донася ласкав отзив на проф. Д. Михалчев. Той прави и цяла дузина преводи, между които „Астрология“ от Сефариал, „Хирология“ от Вреде, „Четене на характера“ от Дюрвил, „Занони“ от Б. Литон , една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р.
към текста >>

66. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема.
Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев.По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни.Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя.Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми.За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България.Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение.Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел.
към текста >>

67. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Потта залепва мократа риза за тялото му.
В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече. Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините. Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда. Потта залепва мократа риза за тялото му. Горе вече стягат багажите. Крум е навсякъде, всички прибират палатки и вързват денкове. Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора.
към текста >>

Никога не го бях виждал в този странен вид спретнат, в официален костюм и с безупречно изгладена риза; същински тиролски турист.
Та нали имаме саморъчно написаното разрешение от коменданта на Рила нашия приятел бай Кънчо. Измъквам се от палатката и отворям широко очи. Пред скалите вляво се откроява странен силует. Взирам се и разпознавам Вено, седнал с достолепието на болярин върху голям скален къс. Стройната фигура на Мария е вече до него. Никога не го бях виждал в този странен вид спретнат, в официален костюм и с безупречно изгладена риза; същински тиролски турист. Непознатите се отправиха към него. Той се представи, като подаде ръка на очевидно отговорните личности, между които имаше полицийски инспектор и представител на Българския туристически съюз. Проведе се кратък разговор, от който те разбраха, че Вено е турист с дългогодишен опит. В ръцете си той държеше документа, който оправдаваше нашето присъствие на това място. Като се увериха в абсолютния ред и чистота в лагера ни, отговорните личности заявиха: „Можете да останете тук, колкото желаете." Какво облекчение и каква радост от неочаквания обрат на събитията!
към текста >>

68. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Мек е бил, когато Царят е в криза и твърд, когато Царят му опонира.
Учителят не е казал за кого се отнасят тези Му думи, макар че погледа Му е бил в посока към Лулчев. Учителят не може на всеослушание в салона да каже, че на Царя, което е трябвало да се каже, не е казано. Учителят е пращал Лулчев при Царя, но това не е било пред всички изг-ревяни и Лулчев се е връщал и докладвал на Учителя за разговорите си с Царя, но дискретно, защото тази връзка: Учителят-Лулчев-Царя, не е трябвало да се огласява. Лулчев единствен от Изгрева е бил във връзка с Царя. Учителят правилно е преценил, че като интелект и бивш офицер Лулчев е можел да разговаря с Царя по всички въпроси. Мек е бил, когато Царят е в криза и твърд, когато Царят му опонира. Кой може да си позволи от Изгрева да говори на един Цар на "ти" и да му каже в един момент, когато Царят иска да абдикира, че в България ще се намери и друг, който може да управлява! Това само смелият Лулчев може да си позволи без да мисли дори, че Царят има власт и в затвор да го прати, а и главата му да падне. Когато Лулчев се сближава с Царя малко нетактично, както той сам си го признава, е казал в разговор с Борис III. "Вие ме уволнихте, но Стамболийски ме възстанови! " Царят се смутил и изчервил, но замълчал.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17703890800476