НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
227
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Българската
реч
се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.
По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди. Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот.
Българската
реч
се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.
Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.
към текста >>
Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги
противоречиви
и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат.
Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги
противоречиви
и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни.
към текста >>
Очите ти непременно ще видят всичко,
речено
от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.
Очите ти непременно ще видят всичко,
речено
от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.
...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
към текста >>
...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми
рече
: "Не е достатъчен отговора ти.
"Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.
...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми
рече
: "Не е достатъчен отговора ти.
За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство.
към текста >>
Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и
рече
: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.
Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и
рече
: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
„Много добре -
рече
той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.
Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора.
„Много добре -
рече
той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.
На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?
към текста >>
На разделение се обърна към мене и ми
рече
: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ?
Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.
На разделение се обърна към мене и ми
рече
: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ?
" „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце? " и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли.
към текста >>
„Синко -
рече
ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?
Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце? " и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.
„Синко -
рече
ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?
". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!.. „Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти.
към текста >>
„Драгий ми синко -
рече
, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.
След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора? ". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!..
„Драгий ми синко -
рече
, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.
И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... " След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти.
към текста >>
Очите ти непременно ще видят всичко,
речено
от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... "
Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!.. „Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
Очите ти непременно ще видят всичко,
речено
от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... "
След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне".
към текста >>
След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми
рече
: „Не е достатъчен отговорът ти.
„Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... "
След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми
рече
: „Не е достатъчен отговорът ти.
За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете".
към текста >>
Тогава вдигна очи и ръце нагоре и
рече
: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци".
За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете".
Тогава вдигна очи и ръце нагоре и
рече
: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци".
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:
към текста >>
„Така, вярно -
рече
, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:
Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747".
„Така, вярно -
рече
, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:
„Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори.
към текста >>
15) Ако
речеше
ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст.
15) Ако
речеше
ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
(ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото?
към текста >>
(ст. 16) И ако
речеше
ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото?
„ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
(ст. 16) И ако
речеше
ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото?
(ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст.
към текста >>
21) И не може окото да
рече
на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст.
(ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст.
21) И не може окото да
рече
на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст.
26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12]. Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1]. И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!...
към текста >>
Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва
речта
си към момъка, той става невидим.
Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ".
Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва
речта
си към момъка, той става невидим.
Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен. Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир!
към текста >>
При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е
наречено
за монах за да го заведе в Света гора.
За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер.
При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е
наречено
за монах за да го заведе в Света гора.
Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ. Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за
речта
; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие).
Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за
речта
; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции. За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка".
към текста >>
За целта се приема нова календарна система,
наречена
Изправен юлиански календар.
(включително) 29.VI (стар стил) е отговарял на 12.VII (нов стил) (поправка от 13 дни). Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов). Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира.
За целта се приема нова календарна система,
наречена
Изправен юлиански календар.
Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г.
към текста >>
Има ли някакво
противоречие
между тези три дати?
В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден. По време на цялата Школа на Учителя, от 1922-1944 г. по времето на Учителя, се е празнувал Денят на Учителя винаги на 12 юли, ден Петровден.
Има ли някакво
противоречие
между тези три дати?
Коя е от тях вярната? И на коя дата е роден Учителят Дънов? ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар.
към текста >>
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше
наречен
Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Източник: I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше
наречен
Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.
към текста >>
Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни
противоречия
.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ
Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни
противоречия
.
В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Учителя - обзорна книга
към текста >>
Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил
наречен
Петър.
Учителя - обзорна книга УЧИТЕЛЯТ Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева.
Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил
наречен
Петър.
Майката си заминала рано от този свят. Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него. Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял. Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо. Бил е слабичък, с деликатно здраве.
към текста >>
Така пророчеството на малкия Петър,
изречено
след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало.
Тя не обърнала внимание на приказките му. Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му.
Така пророчеството на малкия Петър,
изречено
след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало.
Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование.
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Речта
, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
- годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.
Речта
, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство.
към текста >>
5.
Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов
, 24.06.1887 г.
добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (
красноречие
в проповядването) - мн.
добър; физика - мн. добър; химия - удовлетворителен; политическа икономия - липсва оценка; рисуване - мн. добър; тълкувание на Св. Писание - отличен; доказателство на християнството - мн. добър; църковна история - мн.
добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (
красноречие
в проповядването) - мн.
добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
дейност с която
пречи
и затруднява Учителят Дънов.
XIX, с. 928 ще я научите наизуст, за да знаете какво означава Божествената Троица и Живият Бог на Земята - Емануил. 36. Защо споменавам толкова много за Величко Граблашев. Ето защо. След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща
дейност с която
пречи
и затруднява Учителят Дънов.
За този период ще се спрем отделно и подробно на друго място. 37. В. Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г. непрекъснати бели, ядове на Учителя.
към текста >>
Защото трябваше да ми
попречат
.
А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат. Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали. Обеща да ми ги предаде. И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора. А защо?
Защото трябваше да ми
попречат
.
И го сториха колективно. И сега аз запитвам. След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях? А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене. А защо?
към текста >>
За да ми се
попречи
.
И го сториха колективно. И сега аз запитвам. След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях? А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене. А защо?
За да ми се
попречи
.
И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
към текста >>
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше
наречен
Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
За да ми се попречи. И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше
наречен
Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.
към текста >>
Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни
противоречия
.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ
Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни
противоречия
.
В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя
безупречен
християнски начин на живот".
До XIII в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св. Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик". Но П.
Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя
безупречен
християнски начин на живот".
Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.
към текста >>
Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи,
наречени
от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в.
освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св. Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик". Но П. Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот".
Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи,
наречени
от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в.
- Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет
, 7.07.1893 г.
списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи
реч
в града.
Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г. Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран". (17) 6.4. Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г. В последния си брой от есента на 1892 г.
списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи
реч
в града.
Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г.
към текста >>
9.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Това са така
наречените
десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори.
Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя.
Това са така
наречените
десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори.
В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна.
към текста >>
Очите ти непременно ще видят всичко,
речено
от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му. Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.
Очите ти непременно ще видят всичко,
речено
от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие". Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Защото кой е онзи, който ще се
изпречи
и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля?
Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение.
Защото кой е онзи, който ще се
изпречи
и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля?
Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава.
към текста >>
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа,
наречени
царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа,
наречени
царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.
към текста >>
Това ли ще
наречете
Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец?
Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето?
Това ли ще
наречете
Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец?
Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината.
към текста >>
И
рече
Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.
Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце. Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас. Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име.
И
рече
Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.
Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира?
към текста >>
И нека
рече
сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова".
Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде.
И нека
рече
сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова".
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух.
към текста >>
Знай, че в Мене ще се
нарече
твоето наследие, защото ще се
наречеш
избран и помазаник Божий.
Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш, не както попреди.
Знай, че в Мене ще се
нарече
твоето наследие, защото ще се
наречеш
избран и помазаник Божий.
Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви.
към текста >>
Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се
нарече
дом за молитва.
Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно.
Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се
нарече
дом за молитва.
Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?
към текста >>
И
рече
Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята.
И
рече
Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века.
към текста >>
Защото кой е онзи който ще се
испречи
и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля?
Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение.
Защото кой е онзи който ще се
испречи
и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля?
Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава.
към текста >>
Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа,
наречени
царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята.
Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство.
Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа,
наречени
царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята.
Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда. О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ. Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ. Царството му на земята ще бѫде царство на миръ и правда.
към текста >>
Това ли ще
наречете
любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ?
Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ?
Това ли ще
наречете
любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ?
Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ.
към текста >>
Благословено да бѫде неговото име.И
рече
Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.
И силата на ели — мели е съ онзи, който е избранъ отъ Господа на силитѣ. Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце. Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа твоего, твоя спасъ. Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все.
Благословено да бѫде неговото име.И
рече
Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.
Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира?
към текста >>
И нека
рече
сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда.
Месаилъ съмъ, и ще бѫдѫ: Метаксосъ мета калеосъ; Мезонто Иполитосъ, препонето Хели елеосъ. — Месаилъ месаили, мели, Мелекъ бихаръ бихари, Селили Семоилъ, Вари Варисимъ. Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде.
И нека
рече
сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда.
Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята.
към текста >>
Знай че въ мене ще се нарѣче твоето наслѣдие, защото ще се
наречешъ
: избранъ и помазаникъ Божий.
Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бѫдѣте, готови за брань, препасани съ правда и святость прѣзъ чрѣслата. Събуди се „Сионе“ защото днитѣ на сетовението ти се свършиха. Бѫди готовъ да ме приемешъ не както но преди.
Знай че въ мене ще се нарѣче твоето наслѣдие, защото ще се
наречешъ
: избранъ и помазаникъ Божий.
Ето както говирихъ и извършихъ. Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това. Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата. Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето. Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви.
към текста >>
Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се
нарече
домъ за молитва.
Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно.
Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се
нарече
домъ за молитва.
Поклонете се Господу въ духъ и истина. Пѣйте и възпѣвайте въ душата си всички, които го любите. Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ.Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.
към текста >>
И
Рече
Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята.
И
Рече
Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Да искаме да заместим разума с вярата, ще
рече
да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго.
Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството.
Да искаме да заместим разума с вярата, ще
рече
да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго.
Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони.
към текста >>
той започва да издава ново ежемесечно списание -
наречено
“виделина”с материали за духовно усъвършенстване.
“Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот. Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г.
той започва да издава ново ежемесечно списание -
наречено
“виделина”с материали за духовно усъвършенстване.
По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя. В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов. ------------
към текста >>
С мил поглед и блага
реч
, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото.
С мил поглед и блага
реч
, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
към текста >>
Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на
речта
си.
Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на
речта
си.
И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа...
към текста >>
12.
Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”
, 20.09.1898 г.
Светът ще се
пречисти
от небесен огън.
Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно.
Светът ще се
пречисти
от небесен огън.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
към текста >>
И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се
пречисти
и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога.
Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо.
И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се
пречисти
и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога.
20 септември 1898 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>
13.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 3.01.1899 г.
Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките
противоречия
, които днес ни измъчват.
Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.
Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките
противоречия
, които днес ни измъчват.
По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота. Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето. Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила. Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви.
към текста >>
14.
Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 21.01.1899 г.
Знайте, че Дяволът ще ви направи много
пречки
, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл.
Аз чувствам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят дух е с вази и аз се моля за вашето преуспевание в Божията благодат. Дръжте се яко. Онзи, Който е във вази, е по-силен от духа на света, дявола и плътта. Бог е твърдина наша.
Знайте, че Дяволът ще ви направи много
пречки
, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл.
Тимотею 2:19). Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18).
към текста >>
15.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)
, 7.02.1899 г.
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем.
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите.
към текста >>
16.
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 13.02.1899 г.
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа,
наречени
"Свидетелствата Господни".
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни"
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа,
наречени
"Свидетелствата Господни".
На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.през 1995 г.
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Божието обещание62
към текста >>
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? 13 февруари 1899 г., Варна
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон!
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш.
към текста >>
17.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)
, 24.02.1899 г.
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Божието обещание62
към текста >>
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>
18.
Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'
, 24.02.1899 г.
Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел десет въпроса на Духа,
наречени
"Свидетелствата Господни".
Учителя по духовен път приема от Духа - "Божието обещание" На 24 февруари Петър Дънов по духовен път приема и записва "Божието обещание".
Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел десет въпроса на Духа,
наречени
"Свидетелствата Господни".
За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Божието обещание62
към текста >>
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? 13 февруари 1899 г., Варна
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон!
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш.
към текста >>
19.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа,
наречени
"Свидетелствата Господни".
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни"
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа,
наречени
"Свидетелствата Господни".
На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Божието обещание62
към текста >>
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Това впечатление се подсилва и от второто
изречение
в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
(У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? 13 февруари 1899 г., Варна
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон!
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш.
към текста >>
Става въпрос за така
наречените
Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни.
Здравейте, мили приятели. Предстоят много специални дни - Пролетното Равноденствие, което е началото на духовната година на Школата 19- 22.03. А също и по това време се е случило Вселяването на Учителя. Ето защо, дните около Пролетното равноденствие са свещени. Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото на отварянето и създаването на Школата.
Става въпрос за така
наречените
Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни.
Тази информацията е за дълбок размисъл и е пълна с окултни откровения. Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович. Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане дума. На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна.
към текста >>
20.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така
рече
Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му.
Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така
рече
Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ.
към текста >>
21.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се
изпречват
на пътя ни.
с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г.* Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение.
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се
изпречват
на пътя ни.
Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.
към текста >>
22.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 10.11.1899 г.
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25] Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам.
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.03.1900 г.
Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Господа и кой не.
1900 г. Люб. бр. Киров, Според Божията милост и благост ще се видим в град Варна на 6. IV. Аз желая да се срещнем всички тогава, ти, бр. Тодор и д-р Миркович и да дойдем до едно пълно споразумение, което Господ иска.
Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Господа и кой не.
Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в Силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани.
към текста >>
24.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Това са братските срещи,
наречени
събори.
1. Учередяване на съборите 2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.) 3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща.
Това са братските срещи,
наречени
събори.
Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция.
към текста >>
На
уреченият
час тримата заемат своите места.
С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове.
На
уреченият
час тримата заемат своите места.
Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме!
към текста >>
25.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се
нарече
конгрес, след като в него участват само трима души?
Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се
нарече
конгрес, след като в него участват само трима души?
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
към текста >>
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но
безупречен
в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но
безупречен
в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)
, 20.04.1900 г.
Всичко ще си дойде на мястото на
уреченото
време.
Нови пазар, 20 април 1900 г. Л. Б. Киров,Отворената ти карта получих. Съобщението ти ме радва. Не можеше да бъде и другояче - слабият трябваше да даде място на по-силния.
Всичко ще си дойде на мястото на
уреченото
време.
Само бодърствайте. Не давайте място на лукавия. Пазете се от злите работници. Ний преминаваме тежки времена. Изпитът ще пресее всички.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.05.1900 г.
Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко
изречения
и надевам се да Ви послужат.
Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга?
Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко
изречения
и надевам се да Ви послужат.
“Отивайте, ходете, напредвайте. Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени.
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.05.1900 г.
Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато
рече
Господ.
Следователно никой да не ви съди за нищо. Иде време и сега е, казва Господ, когато истинските поклонници ще се покланят Богу в Дух и Истина. Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен. Защото гдето е Духът, там е и свободата.
Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато
рече
Господ.
Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее. Още една минута за живота, която е важна тя в себе си. „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа. Стойте там, гдето ви е поставил Той. Бъдете уверени, Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза.
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
„Ако някой не се
отрече
от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.
Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна.
„Ако някой не се
отрече
от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.
" [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
към текста >>
30.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор първи - УПЪТВАНЕ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.)
към текста >>
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
„Чакай, ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
към текста >>
Защото, ако има някой да се
нарече
дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва.
Аз зная самата Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази Истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници.
Защото, ако има някой да се
нарече
дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва.
Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка.
към текста >>
Грехът всякой може да извърши, щом се
отрече
от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце.
Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
Грехът всякой може да извърши, щом се
отрече
от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце.
Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.
към текста >>
Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се
отрече
от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.
Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се
отрече
от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен.
към текста >>
31.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 27.06.1900 г.
Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и
пречисти
.
Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет.
Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и
пречисти
.
Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч.
към текста >>
32.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.)
към текста >>
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
„Чакай, ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
към текста >>
Ако се не
отречеш
от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.
Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно, а същинските и добри неща – те са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвания.
Ако се не
отречеш
от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.
Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, Животът не седи в тях. Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал?
към текста >>
33.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен -трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.)
към текста >>
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
„Чакай, ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
към текста >>
Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една
пречка
на живота ти.
Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една
пречка
на живота ти.
С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите?
към текста >>
34.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.)
към текста >>
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
„Чакай, ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
към текста >>
35.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.)
към текста >>
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
„Чакай, ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
към текста >>
Противоречията
, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.
Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Противоречията
, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато
противоречията
на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато
противоречията
на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво
противоречие
в себе си.
Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво
противоречие
в себе си.
Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.
към текста >>
36.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.)
към текста >>
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
„Чакай, ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
към текста >>
37.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така
наречената
пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Петър Дънов пребивава при баща си в гр. Нови пазар. Там дочаква привършването на последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото на Новия 20 век. Всички очакват Новия 20 век като поличба от Небето за онова, което трябва да дойде. Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките
пречки
и да се убедим кой ще слугува на Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.)
към текста >>
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
„Чакай, ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречие
помежду ви, да ви не сполети някое зло.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
към текста >>
До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до
уреченото
време.
Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен.
До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до
уреченото
време.
Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии.
към текста >>
38.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.07.1900 г.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречия
помежду ви, да ви не сполети някое зло, гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.
Чакай ме, повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам, братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял.
Да ви не блазни нищо, нито да има
противоречия
помежду ви, да ви не сполети някое зло, гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.
Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски. Аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов за Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате.
към текста >>
39.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се
нарече
конгрес, след като в него участват само трима души?
Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се
нарече
конгрес, след като в него участват само трима души?
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
към текста >>
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но
безупречен
в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но
безупречен
в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 21.08.1900 г.
Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ,
наречен
Емануил". (вж.
7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази".
Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ,
наречен
Емануил". (вж.
писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар
, 27.11.1900 г.
Няма
пречка
, която Той да не може да отмахне.
Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно. Помни, че си крепен от благодат.
Няма
пречка
, която Той да не може да отмахне.
Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно.
към текста >>
Колкото
изречения
има в нея, през толкова врати ще минеш.
(У., № 51, 27.11.1900 г.) 164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск.
Колкото
изречения
има в нея, през толкова врати ще минеш.
Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си. „Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството.
към текста >>
42.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
Като прочетете първото
изречение
: „Господи Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще
Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си.
Като прочетете първото
изречение
: „Господи Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще
продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък. И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате. Добрата молитва.
към текста >>
Речете
ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача на върха!
Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте.
Речете
ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача на върха!
Туй обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила. Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос - „ Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел.
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа
реч
.
Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно.
Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа
реч
.
Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
към текста >>
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се
пречупва
и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се
пречупва
и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог.
към текста >>
44.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Отначало Учителят не ги
отрече
, а напротив.
Така Той тури основите на Братството. Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им. Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството. Това бе първият етап.Втория етап. Много от тези групи се занимават със спиритизъм и работят с медиуми.
Отначало Учителят не ги
отрече
, а напротив.
Спиритизмът тогава проповядва и доказва чрез медиумите, че има невидим свят, че животът не свършва с органическият живот и форми, но има и след него живот. И човек може да влезе във връзка със съществата, които живеят там. Спиритизмът бе едно силно течение срещу материализма през това време. То е друг полюс. Материализмът отрича невидимия свят, че извън сетивния свят друга реалност няма.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък,
наречен
“Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък,
наречен
“Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
45.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък,
наречен
“Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък,
наречен
“Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
46.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 5.03.1901 г.
Ако
рече
дяволът да ти препятства още, съобщи ми.
Двете ви писма от 20 и 28 фев[руарий] получих. Имайте вяра и надежда, Любовта на Господа ще заглади всичко. Вашите домашни с постъпката си са насипали жар на главата. Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител. Аз бих произнесъл думите, но заради твоето добро ще премълча, за да се прослави Този, Който говори.
Ако
рече
дяволът да ти препятства още, съобщи ми.
Бъди бодър и трезвен духом, всичко е за добро. Онзи, Който е откъм нас, е по-силен от онзи, който е с тях. Покажи сега на дело, че ти любиш Господа Исуса повече от всичко земно. ,Дом бащин е небето нам." Проси и ще ти се даде, търси и ще намериш. Сега е време за Господа да покаже и своята сила, и своята благодат.
към текста >>
47.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен
, 25.03.1901 г.
Има две големи
пречки
на пътя ни, които възпират всичко.
Ако и през този батак, в който сме се забатачили, излезем невредими - добре. Ако не - нека да бъде Волята Божия. Человешките работи са суетни. Онова, което Господ е наредил, то ще и да бъде. Няма друг път, няма друга основа.
Има две големи
пречки
на пътя ни, които възпират всичко.
Ако се отмахнат, то ще бъде едно голямо благословение от Господа за всинца ни. Пишете на Д-ра, че аз мисля да се завърна къде Варна в месец април. Той ще трябва да има търпението да дочака всичко, според както се нареждат работите. Другояче не може да има и благословение. Ако той има същата непоколебима вяра, както и досега, във всичко, което Бог върши, ще има сполука.
към текста >>
48.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и
пречистване
.
Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват.
Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и
пречистване
.
Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1.
към текста >>
49.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти
отрече
, казваш: „Ако е рекъл Господ!
Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти
отрече
, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете! “, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!
към текста >>
50.
Учителя държи сказка и проповед в Сливен
, 15.08.1901 г.
Държахме
реч
в салона „Зора", имаше доста публика.
На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре.
Държахме
реч
в салона „Зора", имаше доста публика.
Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>
51.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
, 21.08.1901 г.
Държахме
реч
в салона „Зора", имаше доста публика.
На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре.
Държахме
реч
в салона „Зора", имаше доста публика.
Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>
52.
Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 8.09.1901 г.
Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти
отрече
, казваш: „Ако е рекъл Господ!
Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти
отрече
, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете! “, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!
към текста >>
53.
Учителя посещава Пазарджик
, 10.09.1901 г.
Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти
отрече
, казваш: „Ако е рекъл Господ!
Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти
отрече
, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете! “, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!
към текста >>
54.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...
, 02.1902 г.
Масата на мозъка е съставена от две главни части,
наречени
церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия.
В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък.
Масата на мозъка е съставена от две главни части,
наречени
церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия.
Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
към текста >>
Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е
наречена
тенториум.
В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия.
Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е
наречена
тенториум.
В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък.
към текста >>
Обаче неговата повърхност е
напрече
- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия.
Обаче неговата повърхност е
напрече
- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа.
към текста >>
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък,
наречен
столица на гръбначния стълб.
Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък,
наречен
столица на гръбначния стълб.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
към текста >>
Големият или главният мозък е разделен на две главни части,
наречени
дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа.
Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария.
Големият или главният мозък е разделен на две главни части,
наречени
дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа.
Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
към текста >>
55.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 26.03.1902 г.
Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по
уреченото
време63.
Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг. Имайте надежда, това Ви казвам. И думите, които Ви говоря, ще се проверят.
Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по
уреченото
време63.
Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат. Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай.
към текста >>
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „
уречено
време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
За поговорението на другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо. Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е]. Всички ще сложат оръжията си. Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „
уречено
време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г.
към текста >>
56.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 15.06.1902 г.
А за
речената
наша сестра Господ ще се погрижи.
Киров,Отворената Ви карта получих. Разбирам Вашето положение, види се неприятелят прави някои усилия да Ви обсажда, но не бойте се. Господните сили са близо и ние трябва да стоим верни на званието си. С вяра да ходим. Казано е в Словото Божие, че тези, които чакат Господа, техните сили ще се възобновят.
А за
речената
наша сестра Господ ще се погрижи.
Бог, Който се грижи и съблюдава всички във великата си милост, да устрои всичко за Негова Слава и наше добро. Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля. Учете се и нараствайте в мъдрост и знание. Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен.
към текста >>
57.
Учителя организира поредния събор, Бургас
, 08.1902 г.
Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по
уреченото
време63.
За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. Може да се каже, че това е среща на съмишленици. Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. [отворена карта] От писмото:
Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по
уреченото
време63.
Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат. Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай.
към текста >>
63 Това „
уречено
време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.
Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай. Коментар към писмото:
63 Това „
уречено
време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.
Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща.
към текста >>
Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по
уреченото
време63.
Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг. Имайте надежда, това Ви казвам. И думите, които Ви говоря, ще се проверят.
Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по
уреченото
време63.
Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат. Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай.
към текста >>
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „
уречено
време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
За поговорението на другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо. Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е]. Всички ще сложат оръжията си. Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „
уречено
време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>
58.
(стар стил) Учителя посещава Хасково
, 31.10.1902 г.
От писмата на Пеню Киров до Учителя по същото време се вижда, че в Бургас последователите на Новото учение имат проблеми с протестантската църква, която внася
противоречия
в групата.
Учителя посещава Хасково На 31 октомври (стар стил) 1902 година пристига в град Хасково. От Хасково има написани две писма до П.Киров.
От писмата на Пеню Киров до Учителя по същото време се вижда, че в Бургас последователите на Новото учение имат проблеми с протестантската църква, която внася
противоречия
в групата.
1. Писмо до Пеню Киров, Хасково, 1 ноември 1902 г. 2. Писмо до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Хасково, 1 ноемврий 1902 г. 89 [отворена карта]
към текста >>
59.
Учителя посещава Пловдив
, 10.11.1902 г.
Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази
пречка
за делото.
Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила. Аз мисля Любовта да бъде за ръководител на всинца ни. Ако дойде до разправии и назидания, това мен не ме радва. Както и да е, някои лоши духове упражняват своето влияние помежду вази.
Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази
пречка
за делото.
Мен ми са открити причините за вашето охладняване. То е просто от неразбиране истинския смисъл на живота. Всякой от вас търси своите си облаги. Най-после свободни сте всички да мислите и вършите, което вам се струва добро. Аз нямам нищо против това.
към текста >>
Викайте Бога на помощ и ще ви помогне.Не се съблазнявайте от малки
пречки
.
СЪОБЩЕНИЕ И ПИТАНИЕ „Как мислите да служите на Бога - със сила ли, или с Любов? Наказание ли искате, или благословение? Не изкушавайте Господа. Ако имате нужда от нещо, искайте и ще ви се даде.
Викайте Бога на помощ и ще ви помогне.Не се съблазнявайте от малки
пречки
.
И кога се изпитвате, не се двоумете. Ако падате, ставайте пак. Ако и да срещнете несполука, постоянствайте. Никога не се обезсърчавайте. Никога не отслабвайте.
към текста >>
60.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Съобщение и питане) (снимка на писмото), Пловдив
, 22.11.1902 г.
Викайте Бога на помощ и ще ви помогне.Не се съблазнявайте от малки
пречки
.
СЪОБЩЕНИЕ И ПИТАНИЕ „Как мислите да служите на Бога - със сила ли, или с Любов? Наказание ли искате, или благословение? Не изкушавайте Господа. Ако имате нужда от нещо, искайте и ще ви се даде.
Викайте Бога на помощ и ще ви помогне.Не се съблазнявайте от малки
пречки
.
И кога се изпитвате, не се двоумете. Ако падате, ставайте пак. Ако и да срещнете несполука, постоянствайте. Никога не се обезсърчавайте. Никога не отслабвайте.
към текста >>
61.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 22.11.1902 г.
Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази
пречка
за делото.
Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко. Вий ще опитате на себе си Неговата сила. Аз мисля Любовта да бъде за ръководител на всинца ни. Ако дойде до разправии и назидания, това мен не ме радва. Както и да е, някои лоши духове упражняват своето влияние помежду вази.
Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази
пречка
за делото.
Мен ми са открити причините за вашето охладняване. То е просто от неразбиране истинския смисъл на живота. Всякой от вас търси своите си облаги. Най-после свободни сте всички да мислите и вършите, което вам се струва добро. Аз нямам нищо против това.
към текста >>
62.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], Пловдив
, 10.12.1902 г.
-----------------------------------------------97 От последното
изречение
се разчита само: „Ще пре... и сега…“
[...] 97. С поздрав. Ваш верен: П. К. Д. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
-----------------------------------------------97 От последното
изречение
се разчита само: „Ще пре... и сега…“
към текста >>
63.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 22.01.1904 г.
На
уреченото
време от Господа, Той ще ни събере всички.
Което Господ иска, това ще сторим. На Милкана ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново. Поздравете всички братя и сестри от Дома Господен.
На
уреченото
време от Господа, Той ще ни събере всички.
Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави д-ра и му кажи да има тихо упование. Божиите дела и наредби са неизследими. Константинов се ожени.
към текста >>
64.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
Има добре развита памет,
реч
и много добре си излага мислите; тя е боязлива и доста замислена за последствията на живота си.
Религиозното чувство — развито. Обича да има, по натура е пестелива, нищо не би харчила за непотребни работи. Има любов към живота, в това отношение. 4. Ще иска по-напред да се осигури материалното й положение. Силно развита впечатлителност, но не задържа дълго време впечатленията си.
Има добре развита памет,
реч
и много добре си излага мислите; тя е боязлива и доста замислена за последствията на живота си.
Чувствата си повече задържа вътрешно, отколкото да ги изказва. Всяка една постъпка сериозно обмисля; въобще, нещата не ги възприема бърже, т.е. доста е консервативна и за докачение може да даде отпор само без думи. Ще обича да има приятели или познати, но не обича да поверява своите чувства комуто и да било. В характера й има повече издържливост без инициатива, но не и предприемчивост.
към текста >>
65.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 20.02.1904 г.
Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на
противоречията
.
Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем. Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано отдавна - не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа.
Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на
противоречията
.
Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос.
към текста >>
Работите, както отиват сега със света, като че почва да се изпълня
реченото
.
Моля, бъдете добри да пишете, понеже тя е мъчно, гдето не сте писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо. Поздрави Мелкона нарочно от мен. Докъде мислите да пропътувате в тази си обиколка? Ще ли минете през Русе?
Работите, както отиват сега със света, като че почва да се изпълня
реченото
.
Само че започва по-рано три години.И тъй, Господ иде да се възцари. Пази духа си бодър и крепък. Ходи с кротост и вътрешно смирение, като уповаваш, че Господ е крепост и сила. Любовта Божия изглажда всичко. Приеми моя сърдечен поздрав.[/color
към текста >>
66.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Сливен
, 20.04.1904 г.
В любовта няма
противоречия
.
Поздравява ви и д-ра Засега вие имате такива добри изявления на благия Дух Господен. Пазете се да Го не огорчите в нещо. Постъпвайте според неговите упътвания и краят на всичко ще е добър. Бог сега изпитва само отчасти малко вашата вяра и ако се окажете готови, ще ви даде още повече. В любовта няма страх.
В любовта няма
противоречия
.
В любовта има сила, има подем на человешкия дух. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
67.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.06.1904 г.
Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и
пречистят
.
И любовта е чиста и безкористна. Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте.
Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и
пречистят
.
Само нека възлагат упованието си горе. Нека търсят първом Царството Божие и всичко друго ще им се приложи. Бързането и колебанието нищо не принася. То са вечните неща, които нас ни интересуват. То е Божията любов, която ний възприемаме.
към текста >>
68.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 9.07.1904 г.
Ний сме добре,
пречистяме
стари сметки и кога ги свършим, ще се освободим.
Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи. Прави са думите на Писанието: „Изкупувайте времето, защото дните са лукави“ [Еф. 5:16]. И всякой, който стои, да гледа да не падне.
Ний сме добре,
пречистяме
стари сметки и кога ги свършим, ще се освободим.
Поздравете Мелкона, Тодора, Арнаудова. Със сърдечен поздрав. Ваш: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-------------------------------------------------173 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
69.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 21.VII.1904 г.
, 21.07.1904 г.
Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да
пречи
в действието на Божия Дух.
Варна, 21 юлий 1904 г. Люб. бр. Киров, С настоящето си Ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият събор. Мястото и датата не ми са още съобщени, но ми се каза, че Господ скоро ще ги съобщи174 .
Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да
пречи
в действието на Божия Дух.
Да се изхвърлят всички нечисти мисли и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов. Другояче е немислимо да се служи на Бога. Аз не искам вече да разпъваме Господа помежду си. За мен Неговите страдания много значат. Длъжен съм да ви предупредя с Докторовото имущество - да се пазите, да не би пак Лукавият да посее някой горчив корен.
към текста >>
70.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Но вас ви съблазняват най-малките
противоречия
на живота.
Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. "Още малко" – това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. В такива минути аз винаги съм се вестявал пред вас.Ев. Матея 12:12"А колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете земни, нима Той ще да забрави вас? – Не, няма да ви забрави.
Но вас ви съблазняват най-малките
противоречия
на живота.
Не сте се научили да служите на Бога. Вие все търсите вашето „хляба и рибите". Искате чудеса, искате знамения. Ще ви се дадат, но не тия, които вие очаквате. Аз ще извърша това така, щото да не остане никакво съмнение в сърцето ви.
към текста >>
В един миг вие сте готови пред една слугиня да се
отречете
от мене.
И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа.
В един миг вие сте готови пред една слугиня да се
отречете
от мене.
Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: "На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви. Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте. Ако вие оставяте да израснат трънките наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това?
към текста >>
71.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
„И отговори един от старците, та ми
рече
: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли?
Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота.
„И отговори един от старците, та ми
рече
: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли?
И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта.
към текста >>
И
рече
ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш.
И
рече
ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре.
към текста >>
72.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 19.09.1904 г.
Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви
пречистя
.
Разбирам Вашето положение. Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв.
Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви
пречистя
.
Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух.
към текста >>
Рече
ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли?
Не мислете, че вашите страдания ви унижават. Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа. Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него.
Рече
ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли?
". [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание.
към текста >>
7:13] И
рече
ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си".
Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него. Рече ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли? ". [Откр.
7:13] И
рече
ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си".
[Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 .
към текста >>
73.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много
противоречия
.
Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп. Учителят не е казал, че е неговият хороскоп, но по датата вади заключението, че е негов хороскоп. И аз го попитах, какво беше интересното в този хороскоп? „Много имаше квадратури". Това ми каза.
Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много
противоречия
.
После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото. Това ми каза още за хороскопа. Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали? Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети.
към текста >>
От тази среща е останало само едно
изречение
, което Учителят им е казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина".
Е.А.: Не. Само така. Вижте, Учителят беше при нас. Нямаше какво да питаме. Но от срещата на Учителя с тримата и от това, което Учителят им е говорил, нямаме нищо запазено.
От тази среща е останало само едно
изречение
, което Учителят им е казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина".
Следващите шест години по ред пак са имали събор и срещи с Учителя, но от тези срещи до нас нищо не е запазено или още не е намерено. Кои са били другите лица присъствали на срещите пак не знаем точно. Първите бележки записани от приятелите от това, което Учителят е говорил са от 1907 год. Тогава не е имало стенограф. Бележките са записани на ръка.
към текста >>
74.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 24.12.1904 г.
Това, което в настоящия живот се вижда
противоречиво
, в бъдещия ще се оправдае.
Поздравете вашата любезна г-жа нарочно от Мен. Вярвам тя да е весела и бодра духом. Господ ще я ръководи и упътва в живота. Да възлага тя всичките си надежди Нему и всичко най-после ще излезе на добре. В земния живот има много неща необясними.
Това, което в настоящия живот се вижда
противоречиво
, в бъдещия ще се оправдае.
Когато се схване животът в неговата целокупност, когато се разбере Божият път, тогава всичко ще се уясни. И Царството Божие иде на земята, за да даде мир и веселие на человеците и да ги избави от всички злини. Не бойте се, Господ, Който ви обича, Той се грижи за вази. Неговата обич не е както на человеците. Доверявайте Му се напълно, изказвайте Нему своите нужди и желания и Той ще ви благославя повседневно.
към текста >>
75.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 29.12.1904 г.
И от този хаос, от това человешко
противоречие
той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага.
Той е винаги благият, дълготърпеливият, вселюбящият Господ, Който не презира никого. Той е навсякъде. Той живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и учители, и служители. Той живее в душите на бедните, немощните, слабите и огорчените души, тях Той постоянно повдига и оживява и им дава сила и надежда, че Той е, Който избавлява. И Този Праведният Господ е дошъл да следи и оправи света и Негова Дух днес се тъй носи върху стихийните человешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформена земя.
И от този хаос, от това человешко
противоречие
той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага.
Сърца трябват на хората, добри сърца, добри умове, мисли чисти, желания бистри и ясни, както живата вода. Светът се движи, светът се колебай, страх и трепет съвзема всички. Страх и любов са несъвместими. Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват. Но към вас Небето се обръща и ви посочва пътя.
към текста >>
76.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.01.1905 г.
И
рече
Господ на Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш.
София, 9 I. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова,
И
рече
Господ на Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш.
Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град. Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината. В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата. Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост.
към текста >>
В тоя свят на общо
противоречие
потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата.
1905 г. Любез. сестро М. Казакова, И рече Господ на Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш. Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град. Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината.
В тоя свят на общо
противоречие
потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата.
Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това.
към текста >>
77.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Пречисти
се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб.
И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята.
Пречисти
се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб.
„Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана.
към текста >>
78.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Пречисти
се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб.
И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята.
Пречисти
се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб.
„Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана.
към текста >>
79.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 16.04.1905 г.
Обаче този му план не се е постигнал по причина на някои
пречки
.
Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове. Гледай да захванеш тая работа, която Господ ти отрежда. За твоите проповеди можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази. Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
Обаче този му план не се е постигнал по причина на някои
пречки
.
От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз Ви предпазвах чрез д-р Миркович да не би Вий пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот. Трябва добре да се поучиш.
към текста >>
80.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 18.06.1905 г.
Те са пътеводители към вечния - към очистването и
пречистването
на душата, усъвършенствуването на духа Смисълът на живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля.
Има минути, часове и дни в живота, когато кръгозорът на душевния мир се помрачава. Но това е тъй естествено, както развалата на времето. Под ясното и горещо небе всичко би изсъхнало, ако от време на време не се показваха тъмните облаци - неприятни са те на человеците, неугодни са те на техните чувства, но и те носят свои благословения на земята и растенията. Онзи, Който е устроил всичко, предвидил е кое ще бъде най-добро. Земният живот, земното щастие не са цел, те са средства за постигане на небесните блага и добрини.
Те са пътеводители към вечния - към очистването и
пречистването
на душата, усъвършенствуването на духа Смисълът на живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля.
Вий всинца се нуждаете от пълна чистота на сърцето - чистите по сърце ще видят Бога. Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето.
към текста >>
81.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 19.09.1905 г.
Когато душата ви се
пречисти
, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие.
1905 г. Люб. г-н Ил. Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна.
Когато душата ви се
пречисти
, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие.
Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов към Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава. Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко.
към текста >>
82.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови
, 31.12.1905 г.
Когато душата Ви се
пречисти
, когато умът Ви се освободи от миналото и Вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен мир и душевно спокойствие.
Адресирано до Цариброд Люб. г-н Иларионов, Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да Ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна.
Когато душата Ви се
пречисти
, когато умът Ви се освободи от миналото и Вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен мир и душевно спокойствие.
Вашата вяра, Вашата надежда и любов към ближните Ви ще Ви спаси и ще Ви избави от това, което Ви смущава. Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко.
към текста >>
83.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
По повод на този въпрос стана
спречкване
между присъстващите.
„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай".Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
По повод на този въпрос стана
спречкване
между присъстващите.
Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов - бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз. Той избухна и каза:
към текста >>
84.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Варна – от Учителя,
наречен
г-н Петър Дънов.
7. На 27-годишна възраст, 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа – дух-скиталец, който молел за помощ. 8. На 32-годишна възраст, 1900 г, на 23 юли, неделя, 5 ч. сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп. линия край гр.
Варна – от Учителя,
наречен
г-н Петър Дънов.
9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина. Спрял се в манастира „Св. Параскева, Св.
към текста >>
Водачите на така
наречената
Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в своя висок идеал.
Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др. против всички прогресивни хора, общества и партии.
Водачите на така
наречената
Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в своя висок идеал.
Те се опитваха да окарикатурят това велика учение, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости на онези, на които дори и на ум не им е минавало за подобни деяния. Така е: „Бухалите се плашат от светлината.” Но въпреки всичко силите на тъмнината не успяха в своите пъклени намерения. „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.” През същия режим /1923-29 г./ не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или се правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи /И. А.
към текста >>
85.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата).
, 15.08.1907 г.
Това
пречи
на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях.
Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи.
Това
пречи
на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях.
Гордост и лицемерие, притворство.В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател.Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент.Първата стъпка. Мълчание да се пази, когато се борят духовете, но да се молим вътрешно да победят нашите защитнициЧовек - вътрешният е вън от тялото, той е свързан с тялото.Мълчим, за да слушаме: Бог, кога говори - воюва.„Не ви е позволено да ме ударите." - Кога се каже на един побойник, тая мисъл ще го запре.
към текста >>
86.
Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя
, 14.10.1907 г.
Когато дойде Духът, ще бъде такова велико движение, щото който се огъва, ще мине, а който се противи, ще се
пречупи
.
Да гледате да изхвърлите от вас гнева, себелюбието и страха. Забелязва се, че вие воювате отделно. Помежду вас има механическа връзка, а не духовна. Помежду вас има антагонизъм.(Прочете Галатяном: 5; 18-26.) Да държите тия правила.Щом се съедините с Духа на нашите трима приятели, този Дух ще извърши у вас всичко. Ако ви кажех самата истина какво ви предстои да направите, то ще срещнете такива съпротивления, щото щяхте да се видите в голяма борба; като ви кажа истината, ще въстанат у вас всичките лоши мисли на миналото и у вас ще се образува ужасно клокотене.В 1907 година вие вземате първата стъпка и до 1914 година трябва да направите [...]И вие трябва да бъдете готови, за да посрещнете тази сила, за да се не стопите.
Когато дойде Духът, ще бъде такова велико движение, щото който се огъва, ще мине, а който се противи, ще се
пречупи
.
Един ще носи, а друг ще занася.Вие трябва да гледате вътре във вас какви са отношенията ви спрямо Бога, а не спрямо человеците.Вие се старайте да изхвърлите вашето минало и всичките мисли, които ви смущават, са останки от ваши минали животи. Сега само си внушавайте и казвайте: „Ще бъдем добре, ще бъдем изпълнители на Царството Божие", и така във внушение след внушение и ще сполучите. Внушавайте си: „Ще се подчинявам за изпълнението на Божията воля, ще бъдем готови да изпълним Неговата воля."Най-подире дадоха се: за Бъчваров - Йоана 12; 12. За Мих. ГеоргиеВ - Матей Ю;9.
към текста >>
87.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 24.12.1907 г.
Ако
речем
да приложим Божията правда и да почнем да търсим кой е крив и кой е прав, тя ще иде надълго и нашироко.
Хранете гладните, а не ситите. Молете се и уповавайте на Господа и Той ще Ви изведе безопасно през всичките мъчнотии. Стиховете може да ги дадете и на другите, но само на тези, които имат нужда. Всякой — на своята работа. Не се занимавайте с грешките си един на друг.
Ако
речем
да приложим Божията правда и да почнем да търсим кой е крив и кой е прав, тя ще иде надълго и нашироко.
Времето и животът ще Ви научи всички как да разбирате Истината. При това ще Ви научи и как да се обхождате и със себе си, и с другите. Важното е душата да се развива и усъвършенствува. Важното е дървото, не сянката. Кой какво казва, оставете за негова сметка.
към текста >>
88.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 22.04.1908 г.
Е можа ли да запълни празнотата на своята
реч
?
Ще запълня тази празнота с третата глава от Ев. на Йоана. Колко е важно всякога в живота подобни празнини да се запълнят с ценните добродетели на Небето. Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие на Господа и да се ползвате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всички да се извлича Мъдрост и знание.
Е можа ли да запълни празнотата на своята
реч
?
Надявам се, мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят, тъй както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно. „Религия", това е вътрешната связ на живота с Негова източник. Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина.
към текста >>
89.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
А понеже дробовете имат за цел
пречистването
на кръвта, то кръвта съответствува на живота.
Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее.
А понеже дробовете имат за цел
пречистването
на кръвта, то кръвта съответствува на живота.
Когато душата е на мястото си, никакви болести не може да съществуват, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, - тя се поддава на наемник, бива обсебена. Когато един человек е обсебен, дишането му най-напред се намалява, ускорява; и с намаляването на дишането душата почва да се излъчва. Когато человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете; и затова ви казвам, че трябва да дишате дълбоко, за да гоните от вас онзи дух, който иска да ви обсеби. А щом го изгоните от физическото поле, то в по-висшите полета е по-лесно да го гоните. Един лош дух никога не може да влезе през носа, а винаги ще влезе през устата и като отиде в стомаха ви, по течението на кръвта, връща се в сърцето, и то чрез вените, а не чрез артериите.
към текста >>
90.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
Според старите учители и кабалисти думата „Яме" е сила и значи, че да се събираме в Името Божие, то ще
рече
да се събираме вие Неговата сила.
Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде сапуна. Но ако той почне да се съмнява, да отказва да отиде на мястото, където би могъл да продаде стоката, ще заприлича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие като сте се помолили и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа. Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и гръбнаци. Господ всичко върши от любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да Му се сърдим, че не е сторил според както ние сме искали.
Според старите учители и кабалисти думата „Яме" е сила и значи, че да се събираме в Името Божие, то ще
рече
да се събираме вие Неговата сила.
Името Божие е сила, а не само понятие. И който призовава Името Божие като активна сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато Името Божие като книжен кон -не се разочаровайте за последствията. Всякога, когато се призовава Името Божие, трябва да се приема, че се призовава сила. За да се произведе растителността на Земята, трябваше да има Земя и Слънце, а не само въздух.Вие често усещате, че сте изолирани от света. Защо?
към текста >>
91.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
И вие ще прочетете в Библията: „И
рече
Господ: да слезем и видим суматохата на Земята." Человек трябва да познава своето гражданство и като знае как трябва да работи, ще преминава от поле в поле и ще напредва.
Кората на Земята-обвивката й - не е по-дебела от 300 километра. Вулканите в Средиземно море като Етна, Везувий и пр. са с които издишат тези средиземни същества. Представете си астралната сфера над нас, гдето живеят астралците. И там има вулкани, които пък образуват человеците на Земята, и тези са например събитията в Египет и затова те, горе, за да бъдат свободни, стремят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препятствува, за да се подигат нагоре.
И вие ще прочетете в Библията: „И
рече
Господ: да слезем и видим суматохата на Земята." Человек трябва да познава своето гражданство и като знае как трябва да работи, ще преминава от поле в поле и ще напредва.
Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки по известно течение. Забелязано е, че мъжете умират по-често сутрин, а жените - вечер; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време. Всичко е абсолютно математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 часа се започва идването на добрите духове и така до 4-5 часа, но най-усилено е от 3 часа.
към текста >>
92.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)
, 9.05.1909 г.
14 „Защото всичкият закон в една
реч
се изпълнява,
сиреч
в тази: „Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.” (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ----------------------------------------------------------------------------- **Текстът е на картичката е: Познай Истината. Надежда. С инициали върху стих от Евангелието - Послание към Галатяните, гл. 5, ст.
14 „Защото всичкият закон в една
реч
се изпълнява,
сиреч
в тази: „Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.” (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>
93.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Аспектът
пречи
изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности.
То огрява детинството й и го прави леко. Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена.
Аспектът
пречи
изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности.
Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година.
към текста >>
Личните й дела ще срещнат много
пречки
, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности.
Личните й дела ще срещнат много
пречки
, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г.
към текста >>
94.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се
изрече
).
Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа.
Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се
изрече
).
Но когато се повдигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат. Още: в тази Пръчка имате Света Троица в християнството. Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата.
към текста >>
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри (починали)? Отговор: ... Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: ...
Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Отговор: ... Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: ... Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря?
към текста >>
Например не ти трябва по-голям пъкъл от това, да гледаш в едно море морско сражение.След това г-н Дънов
рече
:
Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът. Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре и този пъкъл е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме.
Например не ти трябва по-голям пъкъл от това, да гледаш в едно море морско сражение.След това г-н Дънов
рече
:
Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа.Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания.“На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то. Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти.“След това се разотидохме, за да се съберем довечера в 7,30 ч.
към текста >>
95.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Всичките души, които са излезли от Бога,
пречупват
права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение.
Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете.Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли:
Всичките души, които са излезли от Бога,
пречупват
права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение.
После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар.
към текста >>
Може да го извървите за една, за десет, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се
изпречва
.
Понеже вие тръгвате по тази линия от единия център, от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година от горе ще се разреши и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душите ви. Но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да извърви пътя. Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път.
Може да го извървите за една, за десет, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се
изпречва
.
Когато дойдете в тази фигура, вече няма падане. Тръгнете ли в този Божествен път, няма сила, която може да ви извади от него.Из протокол от среща на Веригата през 1912 г., Търново Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята, или мир с Небето; друг път няма. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
96.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Отговор: Ще изпълня.Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата любов?
Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми, заверете истината на Завета Ми с живота си.Дайте Свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата вярност към Него.Засвидетелствувайте истината на Бога чрез изповед, явно пред Неговия свидетел-пророк.Отговорете с пълнотата на сърцето си и ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и дава всичко, ще ви даде според Своята неизмерна благост и вечна милост.Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствувайте я и пред Небето.Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на живота, Който е говорил? Отговор: Вярвам.Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Отговор: Вярвам.Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Отговор: Вярвам.Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри? Отговор: Вярвам.Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание?
Отговор: Ще изпълня.Шесто свидетелство: Ще ли се
отречеш
от себе си и от всичко световно за Неговата любов?
Отговор: Ще се отрека.Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: Ще посветя.Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, които ти говоря? Отговор: Ще слушам.Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко колебание? Отговор: Готов съм.Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моите овце с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчиш? Отговор: Ще ходя.БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ„И тъй във всичко, що обещаеш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.
към текста >>
Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съобщение с вас, това обяснява само
противоречието
.Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка.
Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци. Умира бащата и синовете му взимат парите и навсякъде казват все Свинаровци. Кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят долно за него. Разбирате ли тази аналогия?
Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съобщение с вас, това обяснява само
противоречието
.Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка.
Тази сутрин ви се говори за тази вътрешна мрежа и действително, че ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен; другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както и на мене беше тъмно на Земята.Разбирам, да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много други работи, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Вие мислите да оправите света. И тези желания не са лоши, но пристъпете към една по-положителна работа, а именно работа над себе си. Бъдете отстъпчиви един към друг, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради живота, а е любовта.Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна: нямала съм в себе си задни мисли.
към текста >>
Това обяснява само
противоречието
.
И кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят добро за него. Разбирате ли тази алегория? Може да го кажете както искате, безразлично е. Това не значи още, че аз не мога да имам съобщение с вас.
Това обяснява само
противоречието
.
Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава Духовният свят ще ви стане ясен. Другояче всичко ще ви бъде тъмно, както на мен ми беше тъмно на Земята. Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света.
към текста >>
60 Божественият ум е свръх всичките същества – това
изречение
липсва в протокола на Д.
Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа й, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" -------------------------
60 Божественият ум е свръх всичките същества – това
изречение
липсва в протокола на Д.
Голов.61 Привлякох ги с нишките на Любовта – неточен цитат на Осия 11:4: Привлякох ги с човечески въжя, с узи на любов. В протокола на П. Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта.62 Каза се проповедта на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П. Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа.64 Нашето развитие – в протокола на Д.
към текста >>
Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта.62 Каза се проповедта на Казакова – това
изречение
липсва в протокола на Д.
от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ------------------------- 60 Божественият ум е свръх всичките същества – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.61 Привлякох ги с нишките на Любовта – неточен цитат на Осия 11:4: Привлякох ги с човечески въжя, с узи на любов. В протокола на П.
Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта.62 Каза се проповедта на Казакова – това
изречение
липсва в протокола на Д.
Голов.63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П. Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа.64 Нашето развитие – в протокола на Д. Голов: развитие.65 По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди – в протокола на П. Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото десет клосни и луди.66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д. Голов: графични евангелия.67 Не са ваши – в протокола на П.
към текста >>
97.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
За да се избегне
противоречието
, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него.
Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване.Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство.
За да се избегне
противоречието
, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него.
Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере.
към текста >>
Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно
пречупване
на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е.
Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия.
Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно
пречупване
на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е.
движението на всичката материя около спирална форма и така са образувани великите97 това, което ви се дава, то е друг въпрос.Тия принципи в Библията трябва да се оползотворят. Те имат практическо приложение в живота. Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние. Материалните богатства са само за добрите хора.
към текста >>
За да се избегне това
противоречие
, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство.
За да се избегне това
противоречие
, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
към текста >>
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно
пречупване
на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно
пречупване
на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
към текста >>
Голов.81 Дванадесет милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години.82
Изречението
липсва в протокола на Д.
Голов.76 И ще са потребни още десет милиарда години – липсва в протокола на Д. Голов.77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена.78 Временните ваши страдания – в протокола на П. Гумнеров: съвременните ваши страдания.79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П. Гумнеров: вибрациите на цветето.80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д.
Голов.81 Дванадесет милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години.82
Изречението
липсва в протокола на Д.
Голов.83 Думата „няма“ у Него не съществува – в протокола на П. Гумнеров: В Него няма думата „не съществува“.84 Да се оправят – в протокола на Д. Голов: да се управляват.85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат.86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание?
към текста >>
98.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще
пречисти
всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр.
Тогава е живял около 80-90 години.Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.Цар Борис е бил ръководен от един дух, който е обединявал славянството.Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години.Този век е определен като век за чистене. И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка.
Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще
пречисти
всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр.
Но има всичките условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянията в Европа му съдействуват да се подигне, а именно английското и германското влияние му съдействуват да се подигне. Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на ядене и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството.Цар Освободител (Александър //) е бил оръдие на духа, който обединява славянството, той е именно, който му е заповядал и той не можеше да не послуша да не освободи България. Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на фактите.Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако се подигне едно гонение, колко от вас ще изтърпите?
към текста >>
Обръщайте се към Господ,
наречен
Емануил.
Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват. Зададоха се разни въпроси.Въпрос на Илия Стойчев: Какво трябва да си представяме, когато се обръщаме към Веригата? Г-н Дънов отговори:
Обръщайте се към Господ,
наречен
Емануил.
И в молбата си всякога, когато се молите, гледайте да няма разделение. Вие всякога ще усещате, че има вратник над вас и ще се стараете да разведрите тази атмосфера. Ако бъдете внимателни, тоя, който ще воюва, ще получава благословение, но ако изгубите силата си, тогава ще изпадате. Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите.
към текста >>
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще
пречисти
всичко негодно.
Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще
пречисти
всичко негодно.
И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
към текста >>
Голов: Този е един цикъл.93
Изречението
липсва в протокола на Д.
Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл.93
Изречението
липсва в протокола на Д.
Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881).
към текста >>
Голов: Македонската раса.96
Изречението
липсва в протокола на Д.
----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
Голов: Македонската раса.96
Изречението
липсва в протокола на Д.
Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров: двама хора.100 Тук в протокола на П. Гумнеров следва текст на молитвата Хвала, записана в протокола от 19 август 1907 г.
към текста >>
99.
Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1909 г.
Обръщайте се към Господ,
наречен
Емануил.
Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват. Зададоха се разни въпроси.Въпрос на Илия Стойчев: Какво трябва да си представяме, когато се обръщаме към Веригата? Г-н Дънов отговори:
Обръщайте се към Господ,
наречен
Емануил.
И в молбата си всякога, когато се молите, гледайте да няма разделение. Вие всякога ще усещате, че има вратник над вас и ще се стараете да разведрите тази атмосфера. Ако бъдете внимателни, тоя, който ще воюва, ще получава благословение, но ако изгубите силата си, тогава ще изпадате. Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите.
към текста >>
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще
пречисти
всичко негодно.
Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще
пречисти
всичко негодно.
И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
към текста >>
Голов: Този е един цикъл.93
Изречението
липсва в протокола на Д.
Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл.93
Изречението
липсва в протокола на Д.
Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881).
към текста >>
Голов: Македонската раса.96
Изречението
липсва в протокола на Д.
----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
Голов: Македонската раса.96
Изречението
липсва в протокола на Д.
Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров: двама хора.100 Тук в протокола на П. Гумнеров следва текст на молитвата Хвала, записана в протокола от 19 август 1907 г.
към текста >>
100.
Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври
, 4.10.1909 г.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то
рече
на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане."За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг.
Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то
рече
на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане."За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг.
Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава. Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили.
към текста >>
НАГОРЕ