НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Болният страдал от ставен
ревматизъм
и сърцето му било съвсем отслабнало.
Като ми подаде портмонето, ми каза: "Братко колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ - това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града. На един хълм бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите. В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му.
Болният страдал от ставен
ревматизъм
и сърцето му било съвсем отслабнало.
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
към текста >>
2.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишане, според ритъма на сърцето)
, 6.01.1932 г.
Ако страдате от
ревматизъм
, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене и него ще изпъди навън; ако имате главоболие и с него ще се справите.
След такива процеси, човек казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния живот. Ще умреш за анормалния живот, т.е. ще излезеш от него. Правете упражнението за дишането по пет пъти с лявата ръка и пет пъти с дясната ръка.
Ако страдате от
ревматизъм
, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене и него ще изпъди навън; ако имате главоболие и с него ще се справите.
Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ще брои според пулса на своето сърце. Проверете пулса, ритъма на своето сърце. Това е космически ритъм. Ако ритъмът на сърцето не е правилен, може да го регулирате с правата мисъл.
към текста >>
3.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74
, 29.10.1903 г.
Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме
ревматизъм
в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг.
[до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Аз пристигнах в този град на 26-и и снощи се срещнахме с г-н Голов122 в дома му, където имаше някои съобщения. От него се известих, че сте си били във Варна, затова бързам да Ви пиша, докато имам време да постоя тук. С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124 прекарах едно премеждие.
Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме
ревматизъм
в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг.
Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през един мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета. В Айтос пристигнахме много късно. На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни. Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол.
към текста >>
НАГОРЕ