Търсене в текстове за 'Разсъждение'

Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра.

В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат.
към текста >>

В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление.

Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала.
към текста >>

Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?

Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения:"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>

Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата.

Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата. Ето защо аз ви казвам, че на първо място за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живеете добре, разумно." (стр. 7) „Тази сутрин, за пример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? - Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви.
към текста >>

Сега има много начини за разсъждение.

И като го запитали защо бяга толкова, той казал: „Опасно нещо е това! “ – „Какво ти опасно, то е малко животно.“ – „Не, страшна работа е, жили много.“ Та, сега това, което ви смущава в света, е вашият стършел, който ви безпокои и от който всички бягате. Казват ви, че е малък, но вие не вярвате, вие си го представяте 10 пъти по-голям от вас. Казват ви, че е много малък, може да го турите в едно шишенце и да го гледате само. Сега има много начини за разсъждение. Съвременното общество върви по един път на внушения и на самовнушение. Вземете вестниците, всички пишат: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все по-на зле, няма да излезе нищо от нас“ и т.н. Дето и да се обърнете, ще чуете, че баби, майки, бащи, деца, все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът. Че, как ще се оправи светът?
към текста >>

Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко, противоречие.

Като казваме „Любовта произтича от Бога“ и „Бог е Любов“, това са различни неща. Има разлика между тези две изречения. Любовта у Бога е заставила Бога да изпрати Духа си и заради Любовта Духът слиза и тогава любовта сама се ограничава, за да стане плод на Духа. Като вижда любовта на Бога, Духът излиза и слиза, за да реализира Божията Любов. Ако схванеш това, тогава другояче ще бъдат отношенията ти към всички хора. Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко, противоречие. Ще имаш съвсем друго отношение към всички хора. Въпросът за Любовта е решен в света, но хората не са го разрешили. Слънцето изгрява, всички цветя зреят и хората живеят благодарение на Любовта. Светът е създаден по Закона на Любовта. Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден.
към текста >>

Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без разсъждение.

Разумна вяра има тоя, който вярва без да критикува. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, сто, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи. Христос казва: "Като попросите, ще ви бъде...". Молба трябва един за друг: мъж за жената и жената за мъжа. Да приближите ума си към Бога и да работим. Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без разсъждение. Как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим на страна знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му. Човешките души нямат качествата на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти. ______________
към текста >>