Търсене в текстове за 'Преподавател'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали.
Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно- богословско училище в Свищов Учебната 1886/1887 г. Снимка на атестатът Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали. На 24 юни (сряда) 1887 г. Петър Дънов заедно със своите съученици получава атестат (диплома) от Американското научно- богословско училище в Свищов, признаващ пълния петгодишен курс на Богословския отдел на училището. Дипломите са подписани от тогавашния директор на училището И. С. Лад и тримата учители Стефан Томов, Йордан Икономов, Ап. С. Руевски и са заверени от ръководителя на Мисията в Русе.
към текста >>

2. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. За този период от живота на Учителя може да се прочете в следните източници: 1. Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски. Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе. През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква.
към текста >>

7. Учителят като преподавател в село Хотанца,
В първите години на ХХ в. в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите. Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България. В по-късен период в селото е отворено и Адвентистко събрание. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 4. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 141-143.
към текста >>

Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание.
Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.
към текста >>

Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.
Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител. Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер.
към текста >>

Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение.
Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител. Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.
към текста >>

7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота. Изгревът - Том 24 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов.
1. Пътуване към Новия свят 2. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 3. Следване (от книгата Учителя, 1947 г.) Пътуване към Новия свят. След успешната си първа мисия в с. Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов. Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок. 50 км от Ню Йорк. През месец август 1888 г. той отпътува за Америка. Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр.
към текста >>

Отива при големите и прочути преподаватели по теология.
се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г. По това време е регистриран като член на методисткото църковно паство. 14. На 12 октомври 1892 г. заминава за гр. Бостон и се записва в Теологическия факултет на Бостонския университет. Отива при големите и прочути преподаватели по теология. Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология. 15. Редовният теологичен курс е тригодишен. Музикалното образование е силно застъпено. Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат. Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това.
към текста >>

4. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета.
Лекциите започват в четвъртък, 22 септември. Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка. Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю". На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф.
към текста >>

На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф.
Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю". На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им. Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината. Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е!
към текста >>

". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели.
Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината. Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е! Проумей го, колкото можеш сам! ", или: „Приеми го или забрави цялата работа! ". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. В редовния богословски курс е силно застъпено и музикалното образование. Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта. Именно там Петър Дънов се научава да свири и на пиано. По-късно, когато е построен Изгревът, той свири понякога на пианото в салона. По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.
6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията. Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си. През учебната 1892/1893 г. Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г. със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена".
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов.
Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива. Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17)
Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей. Освен близката болница, към факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителят прочете 133 псалом, като каза:- Забележете този псалом.
13 август, сряда Великолепна сутрин. В 4 часа навсякъде тихо, ясно. Изгревът на Слънцето иде из ясно небе, без вятър, и грее свободно. В 10 часа имаме прекрасен, напълно летен ден.В 4 часа сутринта първата група започна бдението, което продължи до 9 часа. А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителят прочете 133 псалом, като каза:- Забележете този псалом. На 13 число всеки месец четете този псалом, за да можете да смекчите това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, когато датата показва 13. Винаги, където и да е, срещнеш ли числото 13 в живота, чети този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласието на братя, а когато такива са единомислени, то няма никаква опасност.По-нататък Учителят прочете от Евангелието на Лука, глава 5, стих 12 и каза следната реч:- Какво отношение има този стих към нашия живот?
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон.
И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

В 7 и половина часа времето е хубаво, Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло.В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателния салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости.
(Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.16 август, събота 1914г. 16 август, събота В 7 и половина часа времето е хубаво, Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло.В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателния салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш", изпяхме „Свят, свят Господ Саваот". Учителят прочете 20 глава от Евангелието на Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш", той прочете 20 стих от прочетената глава и каза:- Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са били трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, всички бяха съсредоточени.
към текста >>

Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон.
Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

В 8 часа и 20 минути преди обед, по разпоредбата на г-н Дънов, Пеню Киров повика в преподавателния салон някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли.
(Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.18 август, понеделник 1914г. 18 август, понеделник В 8 часа и 20 минути преди обед, по разпоредбата на г-н Дънов, Пеню Киров повика в преподавателния салон някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли. Така се събраха 14 души, а именно: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Тодор Бъчваров, Илия Стойчев, Д. Голов, П. Гумнеров, Костадин Иларионов, Никола Ватев, Деню Цанев, Драган Попов, Петър Тихчев, д-р Хр. Дуков, Серафим Шиваров, Петко Епитропов.На тия 14 души се дадоха от г-н Дънов по 9 житни зърна, след което от Него им се каза:- Тези зърна ще ги пазите. Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре.
На жените, участвуващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, в понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъжд.Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля.
към текста >>

Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д".
Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен.
към текста >>

Обаждат се: - Амин.В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон.
Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили.В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.Обаждат се: - Амин.- Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява.Обаждат се: - Амин.- И чрез тях Господ Бог ще се прослави.През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах. Казал съм началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.Да имате благословението на Господа! Обаждат се: - Амин.В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон. Изгревът - Том 11ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
5 август, сряда Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ.В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души. Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна.
към текста >>

Истината когато прави формата, влиза във времето и пространството, но тя не се ограничава от времето и пространството.Петър Чорбаджиев: - И времето е форма.- И времето, и пространството е форма.Беседата завърши в 11 и половина часа преди обед.В 5 и половина часа следобед се събраха в преподавателния салон само жените и на тях Учителят говори отделно от мъжете.
Всяко нещо, което го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, когато е горещо. Може да го ковеш по-рано, но за да го полираш, трябва да изстине. Тъй е във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата, техните форми, или можем да кажем, че истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината когато прави формата, влиза във времето и пространството, но тя не се ограничава от времето и пространството.Петър Чорбаджиев: - И времето е форма.- И времето, и пространството е форма.Беседата завърши в 11 и половина часа преди обед.В 5 и половина часа следобед се събраха в преподавателния салон само жените и на тях Учителят говори отделно от мъжете. Изгревът - Том 11IV.5 август, сряда 1915г.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 6 август

Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година.
След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата и гостите, не се допуснаха. На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи.
Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Същото писмо е публикувано, с дата: Варна, 12.10.1917 г. в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 ------------* Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, коригиране на шпалти. Стилистично обработва беседите.
към текста >>

16. Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци.
Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството. Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/1923 г. В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата на Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.**Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодо р Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да прочете пред класа това писмо.
към текста >>

17. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци.
Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството. Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/1923 г. В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата на Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.** Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя.
към текста >>

18. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци.
Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството. Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/1923 г. В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата на Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.** Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

„Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев.
Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година - Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра на преподавателя си ще покажа.
Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка. Пламнала от милувките на дъжда и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест. Но що мога да кажа за това? Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв дъжд. Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ! Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра на преподавателя си ще покажа. Знанията брат Боев ще ми да провери -нови задачи да ми предаде. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева
към текста >>

21. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

- преподавател във Военната академия.
През 1907 г. завършва Военното училище в София. Завършва Военната академия в Брюксел - Белгия, където учи през 1911 -1914 г. Участва във войните през 1915-1918 г. 1920-1930 г. - преподавател във Военната академия. Военен аташе -1930-1932 г., в Анкара, Атина, Рим. 1934-1935 г. - командва 8-а пехотна Тунджанска дивизия. 1935-1936 г. - началник на 4-та Военна инспекционна област.
към текста >>

- военен преподавател.
През 1912-1918 г. участва във войните. 1920-1924 г. - уволнен от управлението на БЗНС. 1924-1931 г. - военен преподавател. 1932-1935 г. - военно аташе в Рим. 1935-1938 г. - командир на военни гарнизони. 1938-1942 г.
към текста >>

е преподавател във Военното училище.
участва в детронирането на княз Батенберг. През 1887 г. завършва Военното училище в София, през 1898 г. завършва Академията при Генералния щаб в Торино, Италия. През 1901-1909 г. е преподавател във Военното училище. 1912—1913 г. - началник-щаб на Втора българска армия в Балканската война. 1914 г. - началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия. 1915 г.
към текста >>

22. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли

Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната.
Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Специалност й е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г.
към текста >>

23. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли

Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната.
Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Специалност й е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г.
към текста >>

24. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Той беше и преподавател и оратор и разпространител на Учението на Учителя.
Учителят ми каза: „Не трябва да отиваш в Белгия“. А сега ми казва: „Видя ли, защо не трябваше да отиваш в Белгия? “ Аз разбира се знаех, че е обявена война, но подробности не знаех и не се замислях, защо Учителят не ме пусна да ида в Белгия, а то имаше връзка с войната. През време на летуването на Рила 1939 г. там беше и брат Петър Пампоров, известен есперантист, който с „езика“ обиколи света. Той беше и преподавател и оратор и разпространител на Учението на Учителя. Името Пампорово е прякор на дядото на брат Пампоров. Той като тръгвал с конете и катърите от Смолян за Цариград или други турски градове надолу, толкова коне и катъри имал, че турците му изкарали прякор „Пампор“, което значи на турски влак. Той понеже бил много богат купил тая местност около Смолян, именно Пампорово, където косял сено за конете си. Оттам и брат Пампоров носи своето име. Изгревът - Том 7
към текста >>

25. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

След няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за детски летни игрища.
Бихте ли могли да работите заедно? - запита Учителят. - Да, Учителю, ние добре се разбираме. Тя е тъй музикална и считам, че би свършила задачата по-добре от мен. Казах това на министъра, с когото се бяхме вече сработили. След няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за детски летни игрища. Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно. Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта.
към текста >>

26. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №75

Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище.
146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст.
към текста >>

27. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната.
Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По предложение на Учителя написва текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията. Превежда на английски първите четири серии на "Сила и Живот".
към текста >>

През 1940 година Весела Несторова взима изпита си за втора специалност - преподавателка по френски език.
Тя започва да прави преводи на английски език. Още през есента на 1938 г. Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото. А в началото на 1939 тя превежда и “Свещените думи на Учителя” - мисли на Учителя към ученика, записвани в тефтерчето на Савка Керемедчиева лично от Учителя. Превежда и беседата “Големият брат”, държана срещу новата 1939 година от Учителя. През 1940 година Весела Несторова взима изпита си за втора специалност - преподавателка по френски език. Учителят я окуражава преди изпита: “Като гледате планината отдалеч, не виждате пътечка, но като се приближите, все ще намерите някоя пътека нагоре. Ще преодолеете мъчнотиите. Учете и превеждайте! ” През юни 1940 г.
към текста >>

Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател.
Периодът в Америка е характерен с интензивен труд и широка обществена дейност, свързана с представяне на българската култура. С хубавия си глас В. Несторова впечатлява една богата дама, която дарява сума, за уроци по пеене. Връща се в България на същата дата, на която отпътува за Америка – 2 юли 1932 г. От 1932 до 1937 г. Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател. Такава е уговорката й с американските мисионери преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски. 4. Професионално развитие до 1944 г. След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма.
към текста >>

Наново е назначена като преподавател по английски и литература на горните класове.
отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка. През есента на 1942 г. е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, малко по-късно същата година, става езикова гимназия за английски, френски и немски език. Наново е назначена като преподавател по английски и литература на горните класове. Там тя остава до 10 януари 1944 г., когато са големите бомбардировки над София. След това, колежът е затворен. В неделите върви пеш седем километра през ливадите, за да отиде на беседа. 5. Първа среща с Учителя. На 12 юни 1937 г. В.
към текста >>

Несторова има двама мъже, за които тя се грижи като майка – Иван Бацадзе, който благодарение на нея става професор и Димитър Спасов, който става университетски преподавател пак по нейна препоръка.
12. Отново на „Изгрева”. През декември 1944 г. Учителят казва на В. Несторова: „Ако се омъжиш, ще имаш две мъжки деца и с едното 15 г. ще имаш големи тревоги, след това не се знае какво ще стане.” Действително в живота на В. Несторова има двама мъже, за които тя се грижи като майка – Иван Бацадзе, който благодарение на нея става професор и Димитър Спасов, който става университетски преподавател пак по нейна препоръка. В друг разговор преди това Учителя й казва: „Недей да раждаш в този живот, ти си раждала, раждала, раждала. Ако сега родиш ще оставиш корен тук, след това трябва отново да слизаш на земята, за да повдигаш този човек.” На 18 декември 1944 г., понеделник тя написва „Победен химн” и отива да го покаже на Учителя. Тогава той едва слиза до пианото, но прави важни корекции. Казва й: „Победният не е хубава дума, трябва да е „денят на обилната светлина”, а „търж” е неблагозвучно, да се напише „радостно”, след което добавя – и по-хубави работи ще пишете.
към текста >>

е преподавател на Людмила Живкова, дъщеря на Т. Живков.
Пее хор, който сформира и ръководи В. Несторова. Подготвят и пеят нейни песни, не само на Учителя. Тези моменти на хармония и гостоприемство остават трайна следа през целия й живот. В професионалната си кариера В. Несторова най-дълго се задържа да работи в Руската гимназия в София, където в периода 1955-1960 г. е преподавател на Людмила Живкова, дъщеря на Т. Живков. Оттам е познанството и с Димитър Спасов, който също е преподавател по английски и приятел на Иван Бацадзе. За 25 години учителстване тя 12 пъти си сменя службата или поради натиск от директори, или поради уволнения, или поради съкращения. Изобщо живот изпълнен с тежести и препятствия, което е видно и в хороскопа й. В др. период от живота си В.
към текста >>

Оттам е познанството и с Димитър Спасов, който също е преподавател по английски и приятел на Иван Бацадзе.
Подготвят и пеят нейни песни, не само на Учителя. Тези моменти на хармония и гостоприемство остават трайна следа през целия й живот. В професионалната си кариера В. Несторова най-дълго се задържа да работи в Руската гимназия в София, където в периода 1955-1960 г. е преподавател на Людмила Живкова, дъщеря на Т. Живков. Оттам е познанството и с Димитър Спасов, който също е преподавател по английски и приятел на Иван Бацадзе. За 25 години учителстване тя 12 пъти си сменя службата или поради натиск от директори, или поради уволнения, или поради съкращения. Изобщо живот изпълнен с тежести и препятствия, което е видно и в хороскопа й. В др. период от живота си В. Несторова пее в хора към Българското национално радио.
към текста >>

28. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Минаха няколко години и аз се запознах с една преподавателка по френски език и професионална преводачка.
Тъй бяхме страхливи. Та Учителят насърчаваше по-свободното редактиране на беседите.И друг пример: Стенографката Савка Керемидчиева издаде „Свещени думи на Учителя". Сестра Маркова, която беше чужденка - белгийка, пожела да я преведе на френски. Учителят й разреши. Изобщо Той я насърчаваше да превежда и тя я преведе. Минаха няколко години и аз се запознах с една преподавателка по френски език и професионална преводачка. Аз работех в нейната къща някаква мозайка и я помолих: „Можете ли да ми преведете една книжка от български на френски език? " Тя се съгласи. И аз и дадох френския превод на Маркова и българската книжка, която да преведе на френски и по този начин да провери превода на Маркова. Тя направи превода, но ми каза: „Толкова промени са направени, толкова съществени работи са изменени в книжката на Маркова, че аз се чудех как да превеждам. Но накрая реших да превеждам като професионалист." И тя ми даде нейния превод и превода на Маркова.
към текста >>

29. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Минаха няколко години и аз се запознах с една преподавателка по френски език и професионална преводачка.
Тъй бяхме страхливи. Та Учителят насърчаваше по-свободното редактиране на беседите.И друг пример: Стенографката Савка Керемидчиева издаде „Свещени думи на Учителя". Сестра Маркова, която беше чужденка - белгийка, пожела да я преведе на френски. Учителят й разреши. Изобщо Той я насърчаваше да превежда и тя я преведе. Минаха няколко години и аз се запознах с една преподавателка по френски език и професионална преводачка. Аз работех в нейната къща някаква мозайка и я помолих: „Можете ли да ми преведете една книжка от български на френски език? " Тя се съгласи. И аз и дадох френския превод на Маркова и българската книжка, която да преведе на френски и по този начин да провери превода на Маркова. Тя направи превода, но ми каза: „Толкова промени са направени, толкова съществени работи са изменени в книжката на Маркова, че аз се чудех как да превеждам. Но накрая реших да превеждам като професионалист." И тя ми даде нейния превод и превода на Маркова.
към текста >>

30. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев.
един от най-активните и приближени ученици на Учителя (11.09.1902 – 05.02.1974) Роден е в с. Поибрене, Панагюрско. Като млад се увлича по идеите на анархиста Кропоткин. Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев. Той го запознава с неговите идеи и философия. От този момент нататък Влад става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов участва в издателската дейност на Братството. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул.
към текста >>

Когато е в гимназията, в Панагюрище преподавател му е именно Боян Боев, който го запознава с новите идеи и с философията на Учителя.
Източник: Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов – ученикът от Школата на Учителя Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е роден в с. Поибрене, Панагюрско. Той е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез Боян Боев. Когато е в гимназията, в Панагюрище преподавател му е именно Боян Боев, който го запознава с новите идеи и с философията на Учителя. Разкрива му богатството на знанието, показва му пътя към него, и у Влад Пашов се събужда неутолим стремеж към знание. Пред него се разкрива един нов свят. От този момент нататък той става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов идва в София и избира печатарското изкуство и издателската дейност – това е свещената му идея – Словото на Учителя да мине през неговите ръце. Тази идея му дава сили през целия живот да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път е труден.. През 1923 г.
към текста >>

31. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев.
(11.09.1902 – 05.02.1974) Влад Пашов,е един от най-активните и приближени ученици на Учителя. Роден е в с. Поибрене, Панагюрско. Като млад се увлича по идеите на анархиста Кропоткин. Когато е в гимназията, преподавател му е ученик на Учителя – Боян Боев. Той го запознава с неговите идеи и философия. От този момент нататък Влад става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов участва в издателската дейност на Братството. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул.
към текста >>

32. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

След това започва неговото ученичество – в Школата на Изгрева при Учителя и в Музикалната академия при най-добрите по онова време преподаватели: Димитър Ненов – пиано и Веселин Стоянов – композиция.
- Какво ти трябва? - Една стая, пиано, стол, маса, легло и печка. Най-необходимото, нищо повече. - Донеси си пианото, останалото аз ще го наредя. След този разговор всичко бързо се нарежда: Учителя намира за него стая в една новопостроена къща, донасят му масата на стенографките, легло, печка от Учителя, стол от салона, изпращат от Пловдив пианото му и накрая Учителя слага върху масата му една гарафа с вода. След това започва неговото ученичество – в Школата на Изгрева при Учителя и в Музикалната академия при най-добрите по онова време преподаватели: Димитър Ненов – пиано и Веселин Стоянов – композиция. Посвещението Но пътят на ученика не е лишен от противоречия, съмнения, изпитания. В душата на младия човек назрява съмнението, че вместо да се отдаде напълно на изграждането си като музикант, той само “се залъгва” с идейни, философски разсъждения. “Тогава веднъж на поляната – разказва той – Учителя ми каза: - Слушай, остави за този живот да те излъжа Аз, след това никой вече не може да те излъже
към текста >>

33. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Галилей Величков разказваше, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа, и който е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург.
2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО В самото начало Учителят Дънов е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал, гладен, беден и леко облечен. Тогава Той нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят казва, че Борис Георгиев е дошъл от Слънцето - Сириус и се ражда през 1888 г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков разказваше, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа, и който е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург. Така е според Учителя Дънов. Според Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които излизали оттам. Не е могъл да почне да Го рисува. Ето защо Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. А защо е направил това, ще прочетете от пасажа, който Ви прилагаме от една беседа:
към текста >>

34. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград.
1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА Казвам се Крум Янакиев Въжаров, роден съм в София през 1908 г. на 3 април. Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци, Трънско. Баща ми живя 100 години, а майка му 93 години. Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград. Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал. И така тя останала без баща на 2 ^ 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години. Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина. Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо.
към текста >>

Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота.
Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек. Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали близостта на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде. Всички около него са месоядци, а той е вегетарианец. И въпреки усърдието му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето. Това противоречие между добрите условия за учение и резултатите от него, които той не е виждал да се осмислят в своето ежедневие, го довеждат до решението да прекрати следването си. Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота. Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи. Учителя обаче не одобрява прекъсването на учението му. Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване. Той разбира още, че физическото отдалечаване от Учителя не трябва да отслабва вътрешната му връзка с него. Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно.
към текста >>

Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно.
Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота. Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи. Учителя обаче не одобрява прекъсването на учението му. Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване. Той разбира още, че физическото отдалечаване от Учителя не трябва да отслабва вътрешната му връзка с него. Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно. Те отново го питат: „Какви бяха мотивите на решението ви да се завърнете при нас? " Крум отговаря: „Завърнах се, защото тук имам необходимите условия за самостоятелна работа върху себе си." Всички са задоволени от отговора му и той продължава успешно следването си. Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват. Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи. На церемонията по връчване на дипломите, директорът на института го поздравява и недвусмислено му казва: „Когато вървите напред, обръщайте се и назад, за да видите дали някой ви следва." Тези думи впечатляват Крум и той ги запомня добре.
към текста >>

Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват.
Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване. Той разбира още, че физическото отдалечаване от Учителя не трябва да отслабва вътрешната му връзка с него. Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно. Те отново го питат: „Какви бяха мотивите на решението ви да се завърнете при нас? " Крум отговаря: „Завърнах се, защото тук имам необходимите условия за самостоятелна работа върху себе си." Всички са задоволени от отговора му и той продължава успешно следването си. Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват. Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи. На церемонията по връчване на дипломите, директорът на института го поздравява и недвусмислено му казва: „Когато вървите напред, обръщайте се и назад, за да видите дали някой ви следва." Тези думи впечатляват Крум и той ги запомня добре. Преди да се завърне в София узнава, че стипендията му не е била държавна. Тайнственият благодетел не успява да скрие благодеянието си. Словото на Учителя и размишленията в слънчева Елада върху съществени проблеми на битието оформят характера и мирогледа на Крум.
към текста >>

НАГОРЕ

0.135990858078