Търсене в текстове за 'Пост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 329 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.
Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.
към текста >>

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.
През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.
към текста >>

Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език.
В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците. В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.
към текста >>

Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г.
В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение.
към текста >>

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.
Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... " След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
към текста >>

А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.
И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ".
към текста >>

После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.
към текста >>

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел.
към текста >>

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:
№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
към текста >>

Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба.
Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението.
към текста >>

Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.
Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук. Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса. Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие.
към текста >>

На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие.
Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса. Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие. Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа. Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от висшето духовнество са били посветени.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
към текста >>

Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски За родословието на Учителя Петър Дънов
към текста >>

Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли?
А това прави 42 дни и като се извадят 30 дни за месец юни, то за месец юли остават 12 дни. Така рождената дата се премества на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят Дънов празнува своят рожден ден на 12 юли, което е било и денят Петровден. А преди 1916 г. Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския календар. Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли? Рождената дата на Петър Константинов Дънов е 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар, ден Петровден. Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар. Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г. и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
към текста >>

По този начин ще се определи трайно и постоянно рождената дата на Учителя, която е била рождена дата на Учителя по време на Школата 1922-1944 г., и е била Денят на Учителя.
Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се прибавят 13 дни към Юлиянския календар, така че следващият век също няма да се промени тази дата. Датата 12 юли няма да се промени от 2000 до 2100 г. Така че, в разстояние на 200 години, датата 12 юли за рождена дата на Учителя ще остане, която се е празнувала по времето на Школата на Учителя. Датата 12 юли, като рождена дата на Учителя през 1864 г., трябва да остане като такава не само до 2100 г., но и за следващите векове и хилядолетия. А защо ли? По този начин ще се определи трайно и постоянно рождената дата на Учителя, която е била рождена дата на Учителя по време на Школата 1922-1944 г., и е била Денят на Учителя. Денят на Учителя е 12 юли за Школата на Учителя. Тя трябва да остане за следващите векове и хилядолетия. И да бъдем най-точни, ще кажем: че Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар, или на 12 юли 1864 г. по Григорианския календар.
към текста >>

постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год.
Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с.
към текста >>

След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие.
към текста >>

В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.
Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Учителя - обзорна книга УЧИТЕЛЯТ
към текста >>

Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.
Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря". Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
към текста >>

Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование.
Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен.
към текста >>

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

е построена специална сграда с две стаи: едната е за училище, а другата – за църква.
Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г. Тогава 17-годишният Константин Дъновски е назначен на работа за 500 гроша заплата и храна. Младият учител започва с 10-15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. През следващата 1848 г. е построена специална сграда с две стаи: едната е за училище, а другата – за църква. Гръцките интриги спират строителството и тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.Х.1854 год., в присъствието на много селяни от съседните села, сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става Константин Дъновски. Тогава започват наново и училищните занятия, тъй като през 1853 г. те са преустановени заради обявяването на Кримската война. През 1856 г.
към текста >>

редовна тържествена литургия в новопостроената българска църква „Св.
войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов, а след него – Курти Добрев –и двамата от същото село. Те са същите двама „прочути църковни певци“, участвали в отслужената от отец Константин на 17 февруари1865 г. редовна тържествена литургия в новопостроената българска църква „Св. Арахангел Михаил“. За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866/68 г., тук работи Иванчо, а след него, до 1871 г.
към текста >>

Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
към текста >>

Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872.
След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.(„ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр.
към текста >>

Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен.
Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.
към текста >>

5. Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов

За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години.
То има два отдела – първоначално (основно) и класно (гимназиално) с пансион. Класното училище е само за момчета и има три курса: І курс, тригодишен – с подготовка за Роберт Колеж в Истанбул; ІІ курс, петгодишен – научен; ІІІ курс, петгодишен – богословски. Създаден е и двугодишен курс по богословие за ученици, завършили класно училище. По онова време транспортната връзка между Варна и Свищов се осъществява през Русе с влак и оттам – с кораб на някоя от двете корабни агенции – руската или австрийската. В началото на календарната 1885 година, през второто учебно полугодие (срок), Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов. За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

6. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов.
Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.
към текста >>

При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г.
Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов. Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие.
към текста >>

7. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа.
Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок. 1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане. Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа. Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите. Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото. Службите винаги са придружени с хорово пеене. Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г.
към текста >>

Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой.
Напускали класът преобразени. Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител.
към текста >>

Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.
Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота. Изгревът - Том 24 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Чакалов постъпва във Филаделфийския медицински университет.
Георги Николов Чакалов е роден на 20.04.1867 г. в Самоков. Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града. Васил Левски е нощувал известно време на тавана на дюкяна му в Самоков. През есента на 1887 г. Г. Чакалов постъпва във Филаделфийския медицински университет. В Америка той пребивава 11 години. През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго. След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски. Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.
към текста >>

Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".
Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от тридесет страници голям формат. Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет". В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г. Чакалов и на Алеко Константинов. Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка. Тези бележки могат да се прочетат в книгата „Младият Петър Дънов“ - Георги Христов А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
към текста >>

постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е.
XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т. XI, с. 332-333 5. 1879 г. постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е. след две години. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331-334. 6. Отива да учи в Свищов чрез евангелистите-методисти и се записва в Богословския отдел с двугодишен курс през 1883 г. На 25 юли 1886 г.
към текста >>

Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна.
Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г. висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г. в САЩ, завършил също висшия курс. И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър на изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки. 11. На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна. По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey
към текста >>

В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.
Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>

9. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ. 9. Учебната 1888/1889 г. „Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява. Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда.
към текста >>

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ. 9. Учебната 1888/1889 г. „Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява. Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда. Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката.
към текста >>

Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда.
новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ. 9. Учебната 1888/1889 г. „Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява. Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда. Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти.
към текста >>

„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.
Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука. Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.
към текста >>

Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17)
Пето - Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин - държавника, генерала, императора, историка, както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17) Издръжката на Петър Дънов тогава според негов съученик е скромна. Той получава малка стипендия, а през свободното си време ходи на пристанището в Ню Йорк и чака пристигащите кораби от Европа. На пътниците предлага своите услуги за разтоварване на багажа. Когато го питат: „Какво струва? ", той отговаря: „Каквото дадете".
към текста >>

10. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г.
В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен.
към текста >>

11. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Петър Дънов постъпва в Богословския факултет
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г.
към текста >>

6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси
към текста >>

На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф.
Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф. Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю". На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им. Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината. Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е!
към текста >>

По-късно, когато е построен Изгревът, той свири понякога на пианото в салона.
", или: „Приеми го или забрави цялата работа! ". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. В редовния богословски курс е силно застъпено и музикалното образование. Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта. Именно там Петър Дънов се научава да свири и на пиано. По-късно, когато е построен Изгревът, той свири понякога на пианото в салона. По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната. Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин на пристанището и др. Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си. Веднъж с току-що спечелените пари си купува нов костюм. Близо до жилището си вижда просяк в доста окаян вид.
към текста >>

12. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка.
Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г. със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена". Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец. Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка. На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема. Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и
към текста >>

Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език.
Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес". Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството. До XIII в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св.
към текста >>

Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.
Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I.
към текста >>

Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).
Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в.
към текста >>

13. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд.
В последния си брой от есента на 1892 г. списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града. Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни.
към текста >>

14. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Учителя Петър Дънов постъпва в
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България".
към текста >>

7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет.
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.
към текста >>

Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия.
Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.
към текста >>

При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей.
Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е по последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей.
към текста >>

15. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие.
към текста >>

Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий.
към текста >>

Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър.
Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига.
към текста >>

Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви.
Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори.
към текста >>

в долния етаж на българското училище, построено в 1862г.
През 1857 г. е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г. в долния етаж на българското училище, построено в 1862г. Водител е на борбите за църковна независимост във Варненския край. Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български.
към текста >>

16. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.
ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги.
към текста >>

Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони?
Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго.
към текста >>

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?
Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. Ето това е Словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
към текста >>

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.
Ето това е Словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си?
към текста >>

Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.
Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде?
към текста >>

Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова.
Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго.
към текста >>

Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите.
Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки.
към текста >>

А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.
Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде.
към текста >>

Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват.
Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?
към текста >>

Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята?
Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?
към текста >>

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>

Ето Бог те е поставил цар на вековете.
Това е истинно. Хвалете Господа чудесен! Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат" Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!
към текста >>

Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си?
Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате?
към текста >>

Ще постигнете ли желанията на душата си?
Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.
към текста >>

Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха.
към текста >>

Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон?
Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век.
към текста >>

Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира.
Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог Тайна Велика. Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя.
към текста >>

От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява.
Станах присмех на своите си. Чакам за Виделина, но я няма. Кой може да умилостиви Господа - ако Той е решил, кой ще Го възпре? Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога?
към текста >>

Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава?
Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?
към текста >>

Нели за храна и облекло се луташ постоянно?
В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.
към текста >>

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.
Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия.
към текста >>

Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания.
Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало.
към текста >>

Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини.
Оригинал за тегленеКопие на оригинала Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912
към текста >>

Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони?
Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго.
към текста >>

Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески?
Ето ще се сѫди Господъ съ този родъ при въдворяването на своето царство. Радвай се Сионе денъть на спасението ти изгрѣ.Ето това е словото Господне. Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость? Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му? Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ.
към текста >>

Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни.
Радвай се Сионе денъть на спасението ти изгрѣ.Ето това е словото Господне. Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость? Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му? Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ?
към текста >>

Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ.
Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде?
към текста >>

Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова.
Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу. Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова. Пригответе се вече за денътъ Господенъ.Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ. Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми. Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте сестри и братия. Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго. Ето Словото Божие, духътъ на завѣта.
към текста >>

Пригответе се вече за денътъ Господенъ.Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ.
Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу. Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова. Пригответе се вече за денътъ Господенъ.Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ. Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми. Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте сестри и братия. Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго. Ето Словото Божие, духътъ на завѣта. Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки.
към текста >>

А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ.
Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде.
към текста >>

Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ.
Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже?
към текста >>

Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята?
Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате? Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?
към текста >>

Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.
Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви.Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>

Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ.
Това е истинно. Хвалете Господа чудесенъ? — Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа. Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ, любовьта му пребѫдва въ вѣки. Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ. Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда. Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А —Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание.
към текста >>

Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си?
Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си? Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ?
към текста >>

Ще постигнете ли желанията на душата си.
Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми.
към текста >>

Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ.
Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде. И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бѫдѣте, готови за брань, препасани съ правда и святость прѣзъ чрѣслата. Събуди се „Сионе“ защото днитѣ на сетовението ти се свършиха.
към текста >>

Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ?
Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината.
към текста >>

Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.
Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ. Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. Словото ми е духъ и истината. Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими. Богъ е Богъ Тайна вѣлика. Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява.
към текста >>

Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява.
Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма. Кой може да умилостиви Господа? - Ако той е рѣшилъ, кой ще го въспрѣ? Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога?
към текста >>

Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава?
Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди?
към текста >>

Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно?
Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си.
към текста >>

Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ.
Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия.
към текста >>

Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети.
Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ. Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения. Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ. Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ. Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове.Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите. Азъ ида днесъ ида да тя благословя. Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий.
към текста >>

17. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>

Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр. Търново наброяват 200-300-400 човека. (Изгревът - Том 2) Първите ученици: 1. Д-р Миркович (1825-1905) 2. Пеню Киров (1868-1918)
към текста >>

Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище.
заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там.
към текста >>

Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия.
“Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
към текста >>

Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир.
Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра.
към текста >>

Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.
Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
към текста >>

След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война.
ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща.
към текста >>

Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя?
към текста >>

Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор.
Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница. Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него.
към текста >>

От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него.
Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П. Киров дълги години. В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот. София 25. X.
към текста >>

Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа.
За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа. Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
към текста >>

Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща.
Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа. Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си. Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие.
към текста >>

Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община.
Пеню Киров (1868-1918) ТОДОР СТОИМЕНОВ 1872 - 1952 Роден е в Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. От 1892 г се преместил да живее в Бургас. Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П.
към текста >>

Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци...
към текста >>

18. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него.
„Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13) Ние имаме да благодарим на Господа Бога нашего , че ни е открил Своята истина в Своето свято слово и ни е избрал да станем Негови чада. Това е , върху което цялото небе сега иде да ни насърчава — да сме бодри, докато Господ победи. Защото , казва наш един приятел близък и служител Господен10, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще реши всичкия спорен въпрос. Защото, казва той, същият , тогава ние ще съберем нечестивите от тая земя и ще ги изхвърлим вън , във външната тъмнина , и земята ще се засели с нови жители от горе11. Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него. Ето аз ви нося радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби. Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак.
към текста >>

Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи.
Защото, казва той, същият , тогава ние ще съберем нечестивите от тая земя и ще ги изхвърлим вън , във външната тъмнина , и земята ще се засели с нови жители от горе11. Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него. Ето аз ви нося радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби. Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12. Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там. Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас.
към текста >>

19. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили.
Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление.
към текста >>

Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех.
Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.
към текста >>

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление.
Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне.
към текста >>

О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство.
към текста >>

20. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си.
Киров,Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо.
към текста >>

21. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
към текста >>

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
към текста >>

22. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ е наша крепост и спасение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се. Господ е наша крепост и спасение. Трябва всичко да пожертвуваме. Ний ще дадем благата вест. Заповядано ми е да Ви кажа да отложите напечатванието на „Призванието" до Нова Година. Има нещо важно да се притури и тъмните места да се направят ясни. Това е Заповедта на Архангел Михаила, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия.
към текста >>

23. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни.
Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ. Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под чукат на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия. Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни. Най-дълбоките ви помисли са нему явни. Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявайте затова. Работете усърдно с вера, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори.
към текста >>

24. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Друг е нашата крепост.
К. Дънов Аз писах на Д-ра51, но не ми е отговорил още, но не важи отговорил или не, все едно, делото ще върви. Помощ52 от друго място ще дойде. Нашата надежда не е в человеци. Който мисли това, се лъже. Друг е нашата крепост. Мир вам — приемете даденото обещание. .................* Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
към текста >>

25. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни.
Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото.
към текста >>

26. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.
Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите. Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му. Ваш верен: П.
към текста >>

27. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила.
към текста >>

Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон!
към текста >>

28. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила.
към текста >>

Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон!
към текста >>

29. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила.
към текста >>

Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон!
към текста >>

30. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола.
Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола. Господ е вече възтържествувал. Главата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар. Ние двама смазахме главата на една голяма змия.
към текста >>

31. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
към текста >>

Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията.
Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа.Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов.Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.
към текста >>

Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа.Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов.Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни моибратя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата.Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно.
към текста >>

Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание.
20).На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни моибратя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата.Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12]Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак.
към текста >>

Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти.
Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г.
към текста >>

32. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.
„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му.
към текста >>

От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.
Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
към текста >>

Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.
Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.
към текста >>

33. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.
Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
към текста >>

34. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш.
към текста >>

Казано е, че България ще пострада.
За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.
към текста >>

35. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
към текста >>

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.
Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота. Аз ще се бавя в село може би още десетина дни. Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг.
към текста >>

Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота.
Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота. Аз ще се бавя в село може би още десетина дни. Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг. Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от него. Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече.
към текста >>

36. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време.
Аз се радвам за любовта на Вашите домашни. Господ да ги благослови и да им даде мир и радост. От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта. Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови.
към текста >>

37. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.
Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 ноем. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих. Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
към текста >>

38. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение.
Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57. В друго едно писмо ще изпълня вашето желание. Ваш верен: П.
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави.
Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е. те пребъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко. Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод. Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне.
към текста >>

По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух.
Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е. те пребъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко. Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод. Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса.
към текста >>

Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време.
Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие. Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини.
към текста >>

Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.
[Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие. Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини. Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора.
към текста >>

Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
към текста >>

40. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.
Нови пазар, 10 фев[руарий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат. 21: 21, 22). На друго място Господ казва: „Жетвата е голяма, а работниците малко, молете се на Господаря на жетвата да изпроводи повече работници" [Мат. 9: 37, 38]. „Време е вече, малко остава. Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7].
към текста >>

Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава.
Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате. Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени.
към текста >>

от Йоана постоянно.
Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща. Ваш верен бр.: П. К. Дънов
към текста >>

41. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства.
Получено на 21. III. [бел. на П. К.]112 Любез. бр. Киров, По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски. Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства. Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя. Миналата неделя бях във Варна по особна работа. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми. Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно.
към текста >>

42. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
към текста >>

43. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно.
Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов. Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем.
към текста >>

Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея.
Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени. Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея. Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше.
към текста >>

Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва.
Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.На друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха. Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше.
към текста >>

Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.
Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
към текста >>

Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
към текста >>

44. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
към текста >>

Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т.
към текста >>

Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
към текста >>

Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов."
Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София.
към текста >>

Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини.
към текста >>

45. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния.
1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2-ри того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. Закон и повеление не е едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За изяснение ще ви преведа от Деян. 17, 30 ст., гдето Павел употребява думата повеление.
към текста >>

Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото постоянно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели.
Повелението има сила само тогава там, дето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре станало, че сте се срещнали с д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-р не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото постоянно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели. Приетото е Новият Дух, Духът на осиновлението. С този Свят Дух ние сме свързани. Относително до брат Тодора, преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призовал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си.
към текста >>

Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов.
Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо. Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ние не сме отговорни за нищо.Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ние живеем в свободата сега на Божията благодат. Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която църква да посещавате, все напразно.
към текста >>

Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги.
Ние живеем в свободата сега на Божията благодат. Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която църква да посещавате, все напразно. Следователно никой да не ви съди за нищо. Иде време и сега е, казва Господ, когато истинските поклонници ще се покланят Богу в Дух и Истина. Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен. Защото гдето е Духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее. Още една минута за живота, която е важна тя в себе си.
към текста >>

Стойте там, гдето ви е поставил Той.
Защото гдето е Духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее. Още една минута за живота, която е важна тя в себе си. „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа. Стойте там, гдето ви е поставил Той. Бъдете уверени, Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя Слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е до вази и бодърствува за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му.
към текста >>

46. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество.
Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим.
към текста >>

Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро.
към текста >>

Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил.
Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
към текста >>

Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото.
В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.
към текста >>

Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб.
И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да ме слушаш докрай. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на Живота е продължителен и при това – труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство.
към текста >>

Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да ме слушаш докрай. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на Живота е продължителен и при това – труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно.
към текста >>

Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство.
Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да ме слушаш докрай. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на Живота е продължителен и при това – труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: който победи, нему ще се даде венеца на Живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за Доброто – да сторят плод, достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
към текста >>

И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки.
Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
към текста >>

47. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на Виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.
към текста >>

Съмненията, които постоянно проникват в душата и умът ти, възпират временно твоя успех.
Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим Истината, а не да я прикриваме. И Аз затова съм дошъл – да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в животът си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата и умът ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти.
към текста >>

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно.
Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим Истината, а не да я прикриваме. И Аз затова съм дошъл – да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в животът си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата и умът ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти. И това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.
към текста >>

Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал?
Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, Животът не седи в тях. Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал? За да научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали; решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на Живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг.
към текста >>

И сега Аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно.
И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий. Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро. И сега Аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост! Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не отегчава сърцето ти. Сега е време за бодрост.
към текста >>

И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето.
Всичките му средства са приготвени. В Него няма нещо невъзможно, което ти казвам. Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>

Постави ги и гледай на тях докато оживеят.
В Него няма нещо невъзможно, което ти казвам. Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. 30 юни 1900 г.
към текста >>

48. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове.
Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите?
към текста >>

Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй?
Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо.
към текста >>

Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш.
Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях. Знаеш ли че тъмнината всичко разваля?
към текста >>

49. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно.
Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго.
към текста >>

Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш.
Истината съм Аз, Господ твой, и Животът съм Аз, Бог твой, и Духът ми е твоят ръководител, който те ръководи, който те учи и който оживотворява Словото ми всякой ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всякой ден моето Слово. Ето вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите истини на Живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро. 5 юли 1900 г.
към текста >>

50. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.
Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>

Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти.
Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко.
към текста >>

И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения.
към текста >>

Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.
Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.
към текста >>

Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
към текста >>

В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание.
Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
към текста >>

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни.
към текста >>

Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден.
Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта Му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е Един чист и свят. За Него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля.
към текста >>

Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми.
А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари.
към текста >>

Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен.
към текста >>

Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.
И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат. 5 юли 1900 г.
към текста >>

51. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала?
Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
към текста >>

Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел.
И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. „Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения.
към текста >>

Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидещо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи.
към текста >>

Той е сам Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидещо, който претегля и оценява всички постъпки.
В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидещо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца изведнъж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам: една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето – в първия смъртта очаква детето, във втория смъртта поглъща детето още вътре.
към текста >>

Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“ 8 юли 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>

52. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие.
Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
към текста >>

Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи.
Когато Духът Святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото рождение – Раждане от Духа. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има – самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: „Горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.“ Но ти в нищо да се не смущаваш от мен, защото Аз ти казвам: верен е Господ.
към текста >>

Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си.
И както е казал Господ: „Горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.“ Но ти в нищо да се не смущаваш от мен, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка Добродетел и Благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божий благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят, както работите в тоя свят. Ако техните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, вяра – тя е необходима.
към текста >>

Ще има постоянни преговарения на земните царства, но в края Господ ще ги смути!
За материални средства, които ви Трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди. Той ще достави всичко на времето си. Като имате Неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват надлъж и нашир по Земята. Ще има постоянни преговарения на земните царства, но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от ядене и пиене на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии.
към текста >>

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух.
Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от ядене и пиене на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него?
към текста >>

53. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т.
към текста >>

Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
към текста >>

Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов."
Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София.
към текста >>

Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини.
към текста >>

54. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях.
20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко.
към текста >>

И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва. Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази.
към текста >>

Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна.
Не трябва да огорчаваме Духа Христов, Духа, Който ни благослови и привлече при Господа Бога, Нашия Спасител. Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух.
към текста >>

Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра?
Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето.
към текста >>

Да не бъде, както казва [апостол] Павел.
Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга.
към текста >>

Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея.
Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи.
към текста >>

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.
................. 146. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
към текста >>

55. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава.
Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.
към текста >>

56. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели.
Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.
към текста >>

57. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели.
Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тие оръжия ще победиш.
към текста >>

58. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал.
Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий На бр. Тодора кажи да се пази от грях. Той има един таен грях, който трябва да напусне. Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) .................... 157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „младият приятел" в писмото на П.
към текста >>

59. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе.
към текста >>

Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух.
Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога.
към текста >>

60. Учителя дава 'Добрата молитва'

Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.).
Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно.
към текста >>

Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд.
Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати. Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София.
към текста >>

Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон.
2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година Люб.брат... М. Краев..., НЛ.К.БА Помолиха ме братята от с. Мъглиж (Казан. Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело.
към текста >>

Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат.
Мъглиж (Казан. Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с. Мъглиж. З.III.1925 ГОД. Казанлък С братски поздрав: Н. П. Камбуров.
към текста >>

При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати.
Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните).
към текста >>

Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме.
Ще ви дам едно малко разяснение за Истината. Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината. Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката.
към текста >>

При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи.
Вторник, 25 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владаме ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи.
към текста >>

61. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов.
Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е? " Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде.
към текста >>

Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум.
В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни.
към текста >>

И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко.
На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила.
към текста >>

Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието.
посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме.
към текста >>

62. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват.
Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френо-логичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват. Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия за това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази наука. Останалите бяха любопитни. Изгревът - Том 2 104. НАЧАЛОТО Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов
към текста >>

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

63. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

64. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен

Стойте, прочее, твърди и постоянни във вярата.
Затвореното Ви писмо от 11 -и того получих навреме. Всичко, което ми съобщавате, тъй трябваше да се свърши. Все, що Господ отрежда, е добро. Трябва да се внимава на всичко. Думите казани ще се утвърдят скоро или късно. Стойте, прочее, твърди и постоянни във вярата. Днешната тъмнина ще се преобърне на духовна виделина. Засега от няколко време се намирам тук привременно8. Дойдох да свърша една работа и кога я свърша, ще се върна. Всичко върви добре. Господ оправя пътя ни.
към текста >>

65. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Господ иска с постоянство във вярата да ходите във Неговия Дух.
Мир вам, Аз си отивам.Вест II17 гр. Нови пазар, 24 декемврий 1900 г. Афаил Четете Йоан, 1 глава. Мир ви нося от горе. Господ иска с постоянство във вярата да ходите във Неговия Дух. Ето аз днес съм пратен да ви съобщя, че неговата милост е голяма. Дерзайте! Дали вярата ни в Бога е твърда? - Господ ви призовава, ето, Той е близо сега при вази. Той ви заобикаля със силата си, бъдете радостни. Колко години има още до скончанието на века?
към текста >>

16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.
Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат.
Има трудни въпроси за разрешение. Има тъмни ъгълчета в живота. Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам. Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко. Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си и своите условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия.
към текста >>

Вий ще можете постепенно да постигнете желанието си, но условията още възпират някои неща.
Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория. Вий ще можете постепенно да постигнете желанието си, но условията още възпират някои неща. Аз съм засега във Варна24 и мисля да се побавя за няколко дена още. Д-рът ми писа преди няколко дена, оплаква се, че отслабвал физически. Ще видим как ще се сложат обстоятелствата. Поздрави всички. Ваш верен: П.
към текста >>

67. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Вашите домашни с постъпката си са насипали жар на главата.
Варна, 5 март 1901 г. Люб. бр. Киров,25 Двете ви писма от 20 и 28 фев[руарий] получих. Имайте вяра и надежда, Любовта на Господа ще заглади всичко. Вашите домашни с постъпката си са насипали жар на главата. Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител. Аз бих произнесъл думите, но заради твоето добро ще премълча, за да се прослави Този, Който говори. Ако рече дяволът да ти препятства още, съобщи ми. Бъди бодър и трезвен духом, всичко е за добро. Онзи, Който е откъм нас, е по-силен от онзи, който е с тях.
към текста >>

Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител.
Варна, 5 март 1901 г. Люб. бр. Киров,25 Двете ви писма от 20 и 28 фев[руарий] получих. Имайте вяра и надежда, Любовта на Господа ще заглади всичко. Вашите домашни с постъпката си са насипали жар на главата. Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител. Аз бих произнесъл думите, но заради твоето добро ще премълча, за да се прослави Този, Който говори. Ако рече дяволът да ти препятства още, съобщи ми. Бъди бодър и трезвен духом, всичко е за добро. Онзи, Който е откъм нас, е по-силен от онзи, който е с тях. Покажи сега на дело, че ти любиш Господа Исуса повече от всичко земно.
към текста >>

68. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.

Наредбите на тоя свят са непостоянни.
с. Гьозекен26 - Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901 г. Л. б. Киров, Писах Ви от Варна (2 март и 5 март) и се надявам да сте получили писмото ми. Надявам се да сте сега по-добре, отколкото преди. Не трябва да се смущавате. Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени. Образът на тоя свят прехожда. Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои - и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Той е постоянно с нас и около нас.
Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко. Вън [от] ония мрачни минути животът е благословение, той е Божествено дихание. Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му благодарни. Той е постоянно с нас и около нас. Той ни говори, Той ни учи, но различаваме ли Неговия глас? Това е то - все и во все. Поздрави брат Тодор и всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

70. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4.
Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
към текста >>

Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2.
към текста >>

Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения.
Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент.
към текста >>

71. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

“ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“.
към текста >>

Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>

Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

72. Учителя предприема първата обиколка на България

“ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“.
към текста >>

Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>

Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж.
Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня.
към текста >>

73. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

“ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“.
към текста >>

Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>

Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

74. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

“ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“.
към текста >>

Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>

Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

75. Учителя посещава Ямбол

“ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам. Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“.
към текста >>

Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>

Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

76. Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж.
Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня.
към текста >>

77. Учителя посещава Пазарджик

Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж.
Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня.
към текста >>

78. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа.
Киров,Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най- доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно.
към текста >>

Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно.
Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно. Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил. Но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование, непоколебима вяра. Не се ли изпитваме ний сега един друг? Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае? Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови.
към текста >>

79. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум.
В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък.
към текста >>

80. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко.
Не се смущавайте духом. Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот. Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава. Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко. Така казва носителят на Божиите благости. Ще ви даде помощ и подкрепа. П. К. Д. Поздрави бр. Тод[ор], Мелкон, Никол[ай].
към текста >>

81. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг.
Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява. След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се. Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви. Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар.
към текста >>

82. Учителя държи сказка в Шумен

Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

83. Учителя пристига в Русе

Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

84. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе

Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе----------- Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

85. Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова

Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>

Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля.
Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П.
към текста >>

86. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Търново

Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>

87. Учителя се завръща във Варна

Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля.
Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П.
към текста >>

88. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля.
Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П.
към текста >>

89. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля.
Господните сили са близо и ние трябва да стоим верни на званието си. С вяра да ходим. Казано е в Словото Божие, че тези, които чакат Господа, техните сили ще се възобновят. А за речената наша сестра Господ ще се погрижи. Бог, Който се грижи и съблюдава всички във великата си милост, да устрои всичко за Негова Слава и наше добро. Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля. Учете се и нараствайте в мъдрост и знание. Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен. Този Дух е Дух на Мир и Радост и дълготърпение. [Гал. 5:22] Дръжте се яко за Господа и не бойте се.
към текста >>

Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен.
А за речената наша сестра Господ ще се погрижи. Бог, Който се грижи и съблюдава всички във великата си милост, да устрои всичко за Негова Слава и наше добро. Изпитвайте постоянно що е добрата Божия Воля. Учете се и нараствайте в мъдрост и знание. Гледайте с вяра на бъдещето. Молете се постоянно и вършете с кротост и смирение всичко, което ви се диктува от Светия Дух Господен. Този Дух е Дух на Мир и Радост и дълготърпение. [Гал. 5:22] Дръжте се яко за Господа и не бойте се. Ако Той е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кога се изпитва нашата вяра, нека да бъдем твърди в служението си. А след всичко имайте Любов.
към текста >>

Съобщавайте постоянно нуждите си Нему.
Знанието Господне е приятно. Не само вие, аз съм срещал хиляди мъчнотии и препятствия отвсякъде. Зная източника на злото, но Господ ще се възцари най-после. Този път, по който вървите сега, е Божият път, радвайте се, че Великият Му свят Дух ви ръководи и утешава. Бъдете весели, благодарни от всичко. Съобщавайте постоянно нуждите си Нему. Просете все, що ви е потребно, не се колебайте. Търсете, хлопайте - ще ви се даде. Зная коя е вашата нужда и съм представил всичко Нему, да ви се даде помощ и сила на всяко време. А преди всичко аз бдя за вашия живот, старая се да ви укрепявам във всяко време. Мен ми се съобща[ва] винаги за вашия вървеж.
към текста >>

90. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Бог не е человек, та да може някой да прикрие своите постъпки.
Варна, 26 юний 1902 г. Люб. бр. Киров,Отвореното Ви писмо получих и разбирам Вашите желания. Във всичката тая работа има нещо криво. Бог не е человек, та да може някой да прикрие своите постъпки. Оставете работите да вземат своя естествен път. Нека Д-рът стори това, което той мисли за добре. Аз съм осветлен върху работите, но ми е казано да чакам и да пазя всичко в тайна, да не би лукавите духове да се възползват. За моето идвание нямам още заповед и не мога да дойда преди време. Трябва да се почака още.
към текста >>

91. Писмо от Учителя (Пощенска карта) до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото), Варна

Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки.
Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога.
към текста >>

Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той.
Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа.
към текста >>

Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.
Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.
към текста >>

А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява.
Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни. А знайте, че духовния свет се не шегува.
към текста >>

92. Учителя предприема втора обиколка на България

Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки.
Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога.
към текста >>

Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той.
Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа.
към текста >>

Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.
Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.
към текста >>

А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява.
Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни. А знайте, че духовния свет се не шегува.
към текста >>

Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка.
Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 20-и того приех. Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, Лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи. Зная аз где е болката. Имайте вяра и упование, Господ ще уреди всичко за добро. Той ще изправи.
към текста >>

93. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка.
Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 20-и того приех. Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, Лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи. Зная аз где е болката. Имайте вяра и упование, Господ ще уреди всичко за добро. Той ще изправи.
към текста >>

94. Учителя организира поредния събор, Бургас

Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг.
Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява. След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се. Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви. Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар.
към текста >>

95. (стар стил) Учителя тръгва от Варна за Бургас

Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка.
Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 20-и того приех. Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, Лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи. Зная аз где е болката. Имайте вяра и упование, Господ ще уреди всичко за добро. Той ще изправи.
към текста >>

96. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас

Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно.
Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов. И Аз зная, че Той ще стори това, за да имате Неговия мир и Неговата радост. А това е велико благословение. Мене ми е казано да Ви съобщя това.
към текста >>

97. (стар стил) Учителя пристига в Ямбол

Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно.
Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов. И Аз зная, че Той ще стори това, за да имате Неговия мир и Неговата радост. А това е велико благословение. Мене ми е казано да Ви съобщя това.
към текста >>

98. (стар стил) Учителя пристига в Сливен

Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне.
Киров,На 13-и того пристигнах тук и се срещнахме с Д-ра. Той е добре. Моля, съобщете ми получихте ли парите от Варна (16 лв. )85. Аз писах на г-н Велчев86 да ги прати до Вази. Надявам се да сте добре всички и да успявате. Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне. Имате поздрав от Д-ра. Поздрави бр. Тодор, Арнаудов и Николай. Ще чакам Вашия отговор. С поздрав.
към текста >>

„Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради?
Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
към текста >>

И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват.
В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата .
към текста >>

99. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне.
Киров,На 13-и того пристигнах тук и се срещнахме с Д-ра. Той е добре. Моля, съобщете ми получихте ли парите от Варна (16 лв. )85. Аз писах на г-н Велчев86 да ги прати до Вази. Надявам се да сте добре всички и да успявате. Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне. Имате поздрав от Д-ра. Поздрави бр. Тодор, Арнаудов и Николай. Ще чакам Вашия отговор. С поздрав.
към текста >>

100. Учителя посещава Стара Загора

„Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради?
Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
към текста >>

И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват.
В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата .
към текста >>

НАГОРЕ

0.55696082115173