НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
68
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за
подемането
с по-голяма сила на борбата за освобождение от османско иго.
Дъновски и с други видни български патриоти. С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език. След дълго настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К. Дъновски се позволява да служи на български в църквата „Св. Георги", първоначално само в събота.
Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за
подемането
с по-голяма сила на борбата за освобождение от османско иго.
В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник. С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Спомен на Николай Дойнов
към текста >>
2.
Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'
, 15.10.1890 г.
Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се
подемат
две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.
Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.
Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се
подемат
две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.
Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги
подеме
нова духовна вълна.
То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота.
А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги
подеме
нова духовна вълна.
Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането.
към текста >>
4.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
После тихо се
подемат
от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител.
На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света.
После тихо се
подемат
от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител.
Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш.
към текста >>
- Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах
подем
на духът си. Ликувах.
УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше:
- Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах
подем
на духът си. Ликувах.
И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Сливен
, 20.04.1904 г.
В любовта има сила, има
подем
на человешкия дух.
Пазете се да Го не огорчите в нещо. Постъпвайте според неговите упътвания и краят на всичко ще е добър. Бог сега изпитва само отчасти малко вашата вяра и ако се окажете готови, ще ви даде още повече. В любовта няма страх. В любовта няма противоречия.
В любовта има сила, има
подем
на человешкия дух.
Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.06.1904 г.
Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има
подем
и общо усилвание.
Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете.
Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има
подем
и общо усилвание.
И любовта е чиста и безкористна. Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 8.02.1907 г.
Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите,
подемът
на Духа са потребни винаги в живота.
Мисля да се побавя тук за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя накъде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна. Вий засега сте добре и може да горите по малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път.
Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите,
подемът
на Духа са потребни винаги в живота.
Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия Дух, Той ще ви ръководи и осветлява и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-голямо добро да слугува человек на Бога и да върши Неговата добра Воля. Вий всякога сте се оказвали готов да струвате доброто. Обсъждайте нещата, преценявайте ги и тогава ги вършете. Моят поздрав на Е.
към текста >>
8.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме
подем
на ума и духа — синята и т.н.
При употребяването на разните окултни школи, разни са и начините. Но най-безопасен начин е този, който употребяват християните; защото ако прибегнете до някои окултни школи, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работата се затруднява. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски.
Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме
подем
на ума и духа — синята и т.н.
Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.09.1910 г.
Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух, там, гдето е Духът, там е и животът, а там е и Господнето благословение, а гдето е Господнето благословение, там е и
подемът
и въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия Дух.
Л. К. И. Предайте моя поздрав на всичките приятели. Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще ви съдействувам по пътя на Истината и живота да познаете Божията благост, милост и Любов, която Той храни към всички, които Го търсят с всичката си душа.
Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух, там, гдето е Духът, там е и животът, а там е и Господнето благословение, а гдето е Господнето благословение, там е и
подемът
и въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия Дух.
А гдето е въздигането на душата, там са и плодовете, вечните плодове на живота, които укрепяват и въздигат падналите духом. Пребъдвайте всякога в Господния Дух, изпълнявайте Неговата Воля, ходете по Неговите стъпки и ще вкусите и опитате, че Господ е благ. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен
подем
.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен
подем
.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д. Голов, Т.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 29.01.1913 г.
Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват вашия
подем
, отстранете.
Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкрати ония, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк, направете посвещение на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви.
Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват вашия
подем
, отстранете.
Дайте място на добрите желания, на добрите мисли, да се възцарят във вашата душа и чрез тях да се въдвори във вас Господ. Не само във вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост и веселие. Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм може да падне от главата й.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 7.04.1913 г.
В този
подем
е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа.
Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Вашите мисли са ясни. Животът на человешката душа в проявлението на своите разни фази носи съответствующи мисли и разбирания. Това е необходимо и полезно за самия Дух, който възлиза към по-горните светове.
В този
подем
е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа.
Нека Видимата природа с безбройните свои форми, действия да ви бъде един стимул за размишление и съзерцание на Божественото, което стои по-далеч пред всякой взор. Знанието е потребно за уяснение на вечния порядък на нещата. Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния
подем
в делото Господне.Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ Тазгодишната среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем.
Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния
подем
в делото Господне.Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година.
Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени.Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария.Присъствуват 81 души, членове на Веригата. Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила,
подем
, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила,
подем
, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила,
подем
, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила,
подем
, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце.
И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.05.1915 г.
Ако има нещо добро, възвишено, което да внесе светлина и
подем
на сърцето, на душата, това търсете.
Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света отлив. Оставете дребнавите работи настрана.
Ако има нещо добро, възвишено, което да внесе светлина и
подем
на сърцето, на душата, това търсете.
Другото е опитано. Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и благородство. Защо да се стои в това непоносимо състояние. Лъжите вън. Поставете Истината за ваш учител.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един
подем
на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление.
Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак? " - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни.Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни.
Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един
подем
на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление.
И какво казва Господ? -Готов ли си да направиш нещо? Има там много хора, които страдат, готов ли си да отидеш и да им помогнеш? Господ ще заобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговата мисъл, готов да изпълни Неговата воля.И сега Христос като казва в прочетения стих „Прослави името Си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца Ми и каквото Ми е казал, това върша." Сега ние всички можем ли да изпълним тази Негова воля? Някой от нас може в 50, в 1000 години.
към текста >>
18.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
Синодът и църквата
подемат
акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта.
Синодът и църквата
подемат
акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>
19.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да
подеме
братската работа в Бургаския край.
Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят.
В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да
подеме
братската работа в Бургаския край.
Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г. и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него. Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа." Пеньо Киров е голям стълб в Братството.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 12.03.1918 г.
Нека Божията Любов да пълни сърдцата ви, Вярата да ви дава сила и
подем
, а Надеждата да реализира стремежа на вашата душа.
Бъдете всички готови всякога и на всяко време. Поздрав от Величка вам и на Стевка.* Дайте книжката, кърпата и Пентограма на г-жа Габровска. Тя заслужава. Величка сега е по- свободна да работи за Господа. Тя ще има широко поле за работа.
Нека Божията Любов да пълни сърдцата ви, Вярата да ви дава сила и
подем
, а Надеждата да реализира стремежа на вашата душа.
Моите Благословения вам, на Стевка, а така също и на Величка. В. В. Ж. К. В, О. ** (Свещеният подпис) 12.ІІІ.1918
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков
, 12.09.1920 г.
Аз се радвам за вашия
подем
.
12.IX.1920 г. Любезни Иване, Писмото ви получих.
Аз се радвам за вашия
подем
.
Нема Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Това е смисълът на земния живот, физическия живот е резултат на Божествения. На Елена може да пишете чрез Теню Стефанов, учител ул. „В.Търново“ No 30, Пловдив.
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Леко се
подема
песента, като мъгли през пролетта.
Очите се пълнят със сълзи. Стоиш прикован на мястото, като че все тъй отколе и тъй во веки ще останеш. Но, о, чудо! Постепенно и бързо тоновете се сменят в друг ритъм. Пръстите живо бягат по металическия инструмент... Лицето на свиреца нищо не изразява, но чудото излиза само през пръстите му, направо през сърцето.
Леко се
подема
песента, като мъгли през пролетта.
Зачестява бързи удари с дълги паузи, на които е нанизана една велика радост. Като че ли мрачното облачно небе се разкъсва и сини процепи откриват чистия лазур. Отдъхват си гърдите - сълзите слизат отново към своя извор, сърцето ги надваря с бърз и радостен ритъм, като млад левент размахал над глава свален пош - играе и се весели, [пош - парче плат, кърпа] Пред очите се ниже друга картина, съсипиите оживяват. Издигат се no-красиви и чисти селища. Мъртвите оживяват.
към текста >>
23.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Всички
подемаме
; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас.
Тука ще се нощува. Над нас небето опна своята звездна плащаница. Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете весело пращят и издават приятна грейка. Наобиколихме го. Чуват се песни.
Всички
подемаме
; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас.
Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела. Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем.
към текста >>
24.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Подемат
разговор с Учителя.
Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват.
Подемат
разговор с Учителя.
Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?
към текста >>
25.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Подемат
разговор с Учителя.
Интересното на това събитие е, че тогава се е състояла единствената среща на Учителя с цар Борис. Ето източниците: 1. Паневритмия на небето на връх Мусала Светозар Няголов Сутринта стават, раздвижват се, закусват.
Подемат
разговор с Учителя.
Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?
към текста >>
Подемат
разговор с Учителя.
Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват.
Подемат
разговор с Учителя.
Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Вятърът
подема
буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък.
Всеки иска да бъде чут. Или „прочут”, както се подкачахме помежду си. Този ден мнозина станаха прочути, накацали по канарите се надпяват. Всеки тук можеше да пее колкото си иска и колкото му глас държи. Широка е планината.
Вятърът
подема
буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък.
Обаче никой не можеше да надмине величието на природата, да я надвика, да я надпее. Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен. Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор.- Гимнастика! , изкомандва Учителят. Свити до огнището станахме да се наредим.
към текста >>
27.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти.
към текста >>
28.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти.
към текста >>
29.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти.
към текста >>
30.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти.
към текста >>
31.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува
подем
.
Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти.
към текста >>
32.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
От канарата я
подемат
мощни гласове, хълмове и долини я
подемат
и разнасят навред.
Около врата му ослепително бяло шалче от лен. Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд. В плетени бели терлици почиват нежните му изморени нозе. Те приличат на два бели гълъба; тъй бели и чисти, като че ли ще полетят...Чуват се песни.
От канарата я
подемат
мощни гласове, хълмове и долини я
подемат
и разнасят навред.
Като че ли и самото небе ни приглася, грабва ги и ги разлива чак дори до Бога.Прелестен ден. Слънцето си играе по разнобагрените листа на дърветата. Лежим на припек по треви и скали, като морно стадо край своя пастир. Като че ли няма Време и Пространство. Тук всичко изчезва, като че ли няма материя, ни това, което я мери и дели.Колко хубаво!
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
35.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
36.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя:
- Това състояние на
подем
как да се задържа завинаги?
- Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема. Ти ще си поплачеш. Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ти ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>
42.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
„Отче наш” дружно се
подема
от всички, сърдечно и топло.
Много се смяхме за „сир” и „бога”.Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота. Сега Витоша прилича на Сребърна планина, която се топи и тече. Рила е синкаво бяла. Стара планина се не вижда под мъгла.Към пладне свирката ни събира за път. Грабваме тояги и раници, и на полянката няколко минутна молитва.
„Отче наш” дружно се
подема
от всички, сърдечно и топло.
Шапки горе! Ходом-марш! Слизаме заедно през Симеоново. Понявга, без да очакваме, се хлъзгаме по разтапящия се сняг и правим нежелателни почивки... Смях, викове, празните чайници с трясък се клатят навързани по раниците, като излишни вече бойни снаряжения. Грамадна чугунена тенджера похлюпена върху една раница, блещи на слънцето като тайнствено бойно оръдие.
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
- Учителю, днес чувстваме особен вътрешен
подем
, като че ли сме в рая!
детето ще дойде да ти се извинява. * Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе. И така, двете души, съединени В една плът, ще работят. Това е идването на Шестата раса.
- Учителю, днес чувстваме особен вътрешен
подем
, като че ли сме в рая!
- Една група напреднали същества слязоха сега да работят на Земята. Минаха през Бивака и вие почувствахте тяхното влияние. Да, те слизат на Земята като работници. Разговори на Ел Шадай Глава: Екскурзия на 19 януари 1932 година
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Пресата
подема
голяма кампания срещу братството и Учителя.
В началото на 1930 г. Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото там я очаква смърт, от строшаване на черепа, през месец май. Жена му не вярва в неговите предсказания. Черната огърлица става причина Гела да бъде убита от своята прислужница, Малина и майка й Станка Тимева на 18.05.1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството.
Пресата
подема
голяма кампания срещу братството и Учителя.
Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”.
към текста >>
45.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали.26 февруари, неделя, 10 часа преди обедДве идеи трябва да се
подемат
- човещина и братство.22 март, 5,40 часа сутринтаДнес е празникът на пролетта.
-- Външната линия на ушите - отговаря Учителя.Къде е отбелязано как разбира човек отвътре нещата? - Носът.Как ще използва човек нещата в света? - Неговата уста показва това.Как ще се радва на света? - Неговите очи показват това.Знание в света има много, но човек не е готов да го възприеме.Зимно време върви последен, а лятно време върви пръв. Или бъди в доброто пръв, в злото - последен.Тялото ни представлява една христоматия.
Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали.26 февруари, неделя, 10 часа преди обедДве идеи трябва да се
подемат
- човещина и братство.22 март, 5,40 часа сутринтаДнес е празникът на пролетта.
Наряд:Добрата молитва. Молитвата на Царството. 91 псалом. Пътят на живота. Отче наш.Матея 12 гл., 20 - 30 ст.
към текста >>
46.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Създават един
подем
в него.Движенията в Паневритмията се сменят, както мелодията и ритъмът.
Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега. Паневритмията внася хармония в участващите. Човек изпитва радост, вътрешно облекчение, когато е в хармония със своите близки.Ритъмът и движенията в Паневритмията са взети от Природата. Те хармонизират и тонират човека с нея. Обновяват го и го укрепяват.
Създават един
подем
в него.Движенията в Паневритмията се сменят, както мелодията и ритъмът.
В тях вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. Между силите на човека и силите на Живата Природа става правилна, хармонична обмяна. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно.Има упражнения, които въздействат върху ума,има упражнения, които въздействат върху чувствата, други пък регулират теченията на силите във физическото тяло. Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем на силите в целия организъм и бодрост на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното изпълнение малко ползва.
към текста >>
Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един
подем
на силите в целия организъм и бодрост на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
Обновяват го и го укрепяват. Създават един подем в него.Движенията в Паневритмията се сменят, както мелодията и ритъмът. В тях вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. Между силите на човека и силите на Живата Природа става правилна, хармонична обмяна. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно.Има упражнения, които въздействат върху ума,има упражнения, които въздействат върху чувствата, други пък регулират теченията на силите във физическото тяло.
Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един
подем
на силите в целия организъм и бодрост на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека.
към текста >>
Това освобождение носи
подем
и растене на всички заложби в човешката душа.
Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Това освобождение носи
подем
и растене на всички заложби в човешката душа.
Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери.
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1935 г.
Хубаво е човек да се откъсне, макар и за малко време, от шумния град и да дойде да си отдъхне в разтворените обятия на планината, при нейните върхове и кристални езера, при чист и здравен въздух, за добиване на нови сили, добро здраве и духовен
подем
.
Спомен на Елена Хаджи Григорова 30. Писмо от лагера - Рила 9. VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа. Елбур, лагера на учениците на Бялото Братство Ето, от няколко дена насам жителка съм на свещената планина Рила, заедно с великия Учител и Неговите ученици.
Хубаво е човек да се откъсне, макар и за малко време, от шумния град и да дойде да си отдъхне в разтворените обятия на планината, при нейните върхове и кристални езера, при чист и здравен въздух, за добиване на нови сили, добро здраве и духовен
подем
.
Посетих всички места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили ми бяха тези места, защото ме свързваха с тебе и с ония изживени минути в духовен изблик на душите ни! Тук времето е хубаво, а често пъти и променчиво - мъгляво, дъждовно, ветровито и пак слънце топло, което разполага душата да се унася в по-висши светове. Палатките ни са построени по брега на вълшебното езеро и са кацнали като бели гълъби в предверието на Елбур. Аз вярвам, че такива красиви селца съществуват само в приказните светове извън нашата земя.
към текста >>
48.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Цигулките тихо
подемат
песен - „Благославяй, душе моя, Господа”, „Благословен Господ Бог наш” и дивната песен от Ямболския младеж [Борис Хаджи Андреев от гр.
Стройни рамене, като везните на Temida [Темида]. Седна върху ниско столче край огъня и всички живущи на бивак от край до край, по магичен начин слетяха край огнището, подобно ято птици. А по лицата на всички голяма усмивка и не си отива. Очите ронят сълзи, що се търкалят по бузите и огънят блести по тях, блести, блести...Той ни гледа - тихо, кротко, по ред ни гледа. Мълчание и радост, мълчание и сълзи, сълзи.
Цигулките тихо
подемат
песен - „Благославяй, душе моя, Господа”, „Благословен Господ Бог наш” и дивната песен от Ямболския младеж [Борис Хаджи Андреев от гр.
Ямбол - виж “Изгревът”, т. VII, с. 152]:На Учителя покорен аз ще служа до конца;Той за мен е път отворен, що ме води към Отца.Ах, как пеяхме всички! Даже и звездите слезнаха по-ниско до нас и запяха. А над огнището - сякаш се възнася дима от велика жертва - нашата благодарност. Молитва.
към текста >>
49.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
50.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
51.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
52.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да
подеме
въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
53.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия
подем
, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него.
" Те приемат и до вечерта кухнята била поправена. 3. Спомен на Гради Минчев: Строежът на кухнята на 7-те езера (В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на кухнята за който говори Гради Минчев е през 1937 г.) 4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината През 1937 г.
Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия
подем
, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него.
Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд?
към текста >>
Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия
подем
, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него.
61/ Учителят препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание.„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/През 1937 г.
Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия
подем
, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него.
Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд?
към текста >>
54.
Разговор с Учителя ('Разговор за Любовта'), записан от Боян Боев, 24 декември 1937 г.
, 24.12.1937 г.
Сега се
подема
, но не е дошла още в същинската си сила.
А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща.Да се използува духовната вълна, която иде сега - никакво отлагане! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? “ Учителя каза:Не е дошла още.
Сега се
подема
, но не е дошла още в същинската си сила.
Затова можем да кажем, че тази вълна иде. Който е дошъл на земята, трябва да използува това, тези хубави условия на живота, да не отлага. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето, не е хубаво нещо. Радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници и съслужители Божии.
към текста >>
55.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
9. Според Словото на Учителя Дънов, има благоприятни дни от седмицата и месеца, когато има прилив на енергия и психически
подем
, което се предава от Невидимия свят и което е свързано с астрологическите аспекти на планетите и Слънцето.
8. Идеалният гражданин на света трябва да притежава най-добрите качества, които има всеки един народ. Тук са изложени тези качества, които Лулчев е взел от Словото на Учителя Дънов. А този идеален световен гражданин се ръководи от друго място - от разумния Невидим свят, който царят не познава и не може да приеме, въпреки че чрез Лулчев му се доказва непрекъснато, че той съществува. Не може да приеме, понеже няма сетива и организирани центрове в мозъка си, за да приеме това. Той е имал един развит център - имал е феноменална памет, според изказванията на Лулчев.
9. Според Словото на Учителя Дънов, има благоприятни дни от седмицата и месеца, когато има прилив на енергия и психически
подем
, което се предава от Невидимия свят и което е свързано с астрологическите аспекти на планетите и Слънцето.
Тези дати всеки може да си ги намери и да ги използува. А Лулчев ги е дал на царя и той се възползува от тях и съответно ги проверява, че всичко това е вярно. Проверява ги, признава, че са верни, но не може да приеме, че това знание е дадено чрез Учителя Дънов. 10. Цар Борис III има хороскоп. Той го е дал на Лулчев да го прегледа, за да види кои са благоприятните дни и години за него.
към текста >>
56.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Годината на духовен
подем
в Братството.
Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания." Това е последната година при която се прави лятната духовна школа на езерата с Учителя.
Годината на духовен
подем
в Братството.
1. Спомен на Весела Несторова: Беседата "Големият брат" 2. Големият брат - беседа, изнесена на 31 декември 1938 г., 12 ч.в. 3. Малкият брат - беседа изнесена на 1 януари 1939 г., 10 ч.с. Спомен на Весела Несторова 101. Беседата "Големият брат"
към текста >>
57.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93
, 19.09.1905 г.
е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „
Подем
“.
Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г.
е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „
Подем
“.
Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски. Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г.
към текста >>
58.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да
подеме
братската работа в Бургаския край.
Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят.
В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да
подеме
братската работа в Бургаския край.
Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г. и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него. Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа." Пеньо Киров е голям стълб в Братството.
към текста >>
59.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария — кралица Елизабет II, при която започва
подемът
на Англия.
След малко се обръща към Шиваров и го пита: „Има ли риба във Варна? " Той отговоря, че има. При този разговор очите на Тодор Стоименов светват. Учителя започва да разказва как се приготовлява рибата, а Тодор Стоименов казва: „Това е най-хубавото нещо в живота." Приятелите питат Учителя: „Нали не трябва да ядем риба, а защо Тодор яде? " Учителя обяснява: „Ще види Тодор, като отиде в другия свят.
Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария — кралица Елизабет II, при която започва
подемът
на Англия.
Съня си той не споделя с никого. Често го боли и изтръпва лявата му ръка. Много от неговите връстници са заминали от този свят и той започва да се моли на Бога да си замине. На 16 август 1910 г на сеанс, в който се явява доктор Миркович Тодор пита доктора: „Господин докторе, още колко години ще съм тук, на Земята? " Докторът отговаря: „Докато свършиш работата си, а можеш да я свършиш в 10 или в 25 години.
към текста >>
60.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя
подем
, в своя възход.
Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са вили на чело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и творчество. И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи.
Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя
подем
, в своя възход.
И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес?
към текста >>
61.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и
подем
на духа.
Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! " Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха.
Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и
подем
на духа.
Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива.
към текста >>
62.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се
подема
от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВКратка биография Изгревът - Том 8 ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО? (от Тодор Маринчевски) Едва ли има човек на Изгрева, който да не е хвърлил буца пръст, да не кажа нещо по-нечисто върху личността на Любомир Лулчев.
Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се
подема
от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя.
По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя. Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1. Лулчев бил създал своя школа в Школата на Учителя, с така наречената "Упанишада". А знаят, че Учителят насърчава такива групи - прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225.
към текста >>
Вестниците веднага
подемат
голяма кампания против братството и Учителя.
За това той не казва на никого. При един разговор Учителя му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея. Тогава той я подарява на жена си Ангелина Радойкова. Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимеви на 18 май 1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството.
Вестниците веднага
подемат
голяма кампания против братството и Учителя.
Преди погребението Лулчев успява да отиде при Учителя да пита какво да прави. Учителя го съветва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си." Когато шествието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Марина и Станка Тимеви и гледат през решетките на прозореца, Учителя им пробужда съзнанието, те започват да викат и си признават, че са извършили престъплението. Така отпада тежкото обвинение срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор. В братството Лулчев изпълнява задачата на връзка на Учителя с обществото.
към текста >>
НАГОРЕ