Търсене в текстове за 'Парализа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Главоболие, стомах, парализа и пр.
Във време на дишане можете да четете „Отче наш” или „"Добрата молитва”. Дишайте, задържайте, изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му е била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дешане, не се приема. Ако човек може да задържи въздуха поне 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане.
към текста >>

2. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Главоболие, стомах, парализа и пр.
Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 - 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш" или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и издишайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема.Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбоко дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете изход в дълбокото дишане.
към текста >>

3. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално.
В първите години не ходехме по тази пътека, по която сега се ходи. Ходехме по-наляво. Там имаше една пътечка, която беше по-стръмна, но по-пряка. А тази, днешната пътека, е направена през 1936 година. Защо тогава? Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално. Тогава приятелите изсякоха клека, направиха път между скалите. Направиха така, че запълниха дупките с камъни и дървета. Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше.
към текста >>

4. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Езикът Му беше засегнат от парализата.
Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката, след това излизаше от нея. Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме.
към текста >>

5. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

В.К.: На кой ден получи парализа?
Е.А.: Не доста, цялото лице синини. В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа? На дясна ръка, десен крак? Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние.
към текста >>

В.К.: Значи това си е парализа.
В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи. Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя.
към текста >>

Е.А.: Да, да парализа.
Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво?
към текста >>

В.К.: Парализа.
Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво? Беше много хубав ден.
към текста >>

Езикът Му беше засегнат от парализата.
Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката, след това излизаше от нея. Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме.
към текста >>

6. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

На Рила първите дни Учителя има частична парализа (описана е в спомените), трудно говори.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката На Рила първите дни Учителя има частична парализа (описана е в спомените), трудно говори. Има доста снимки направени пред палатката му. За този период може да се прочете в спомените на Елена Андреева и Катя Грива: 1. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
към текста >>

Езикът Му беше засегнат от парализата.
Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката, след това излизаше от нея. Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме.
към текста >>

Езикът Му беше засегнат от парализата.
Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката, след това излизаше от нея. Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме.
към текста >>

Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и крак.
Побоят върху Учителя през 1936 годинаЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990) Спомен на Катя Грива 25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО Беше 1936 г., когато злосторници бяха нанесли побой на Учителя. Ние бяхме на Рила. Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и крак. Приятелите казваха, че Духът Му работи другаде, а Той беше свързан тук при нас заради нашите грехове. Нека по-нататък духът ми открие какво беше тогава на Учителя. Той беше там някъде горе на палатка и не идваше на беседи. Животът си течеше нормално, както други години на Рила. Всичко бе организирано, лагерът бе устроен, имахме продоволствие.
към текста >>

7. Снимки на Учителя пред палатката му

Общото при тези снимки е, че показват бавното възстановяване на Учителя от парализата, получена при нанесения му побой.
Снимки на Учителя пред палатката му Това са снимките, направени на Учителя (по спомен на Елена Андреева) на следващия ден след пристигането на Рила. Може би някои от тях са в следващите дни, но са поставени заедно в една тема. Общото при тези снимки е, че показват бавното възстановяване на Учителя от парализата, получена при нанесения му побой. Споменът на Елена Андреева може да се прочете от тук. Сн. 3. Учителят Дънов пред бялото знаме. След побоя, 1936 г, Рила Сн. 4.
към текста >>

8. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

За този период на Рила, когато Учителя се възстановява постепенно от парализата в следствие на побоя и за останалите братя и сестри на Рила може да се прочете в спомена на Олга Славчева.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева За този период на Рила, когато Учителя се възстановява постепенно от парализата в следствие на побоя и за останалите братя и сестри на Рила може да се прочете в спомена на Олга Славчева. Описанието започва от 20 юли. Датите са под съмнение. Учителя се възстановява на 12 август според спомените на повечето ученици, а не на 7 август? Спомен на Олга Славчева: Летуване на Рила 20 юли - август Спомен на Олга Славчева
към текста >>

9. Снимка на Учителя с група от Братството при езерото Сърцето, Рила - 1936 г.

Вероятно снимката е правена в интервала между 12 август (възстановяването на Учителя от частичната парализа) и 14 август (слизането на Учителя с част от Братството).
Снимка на Учителя с група от Братството при езерото Сърцето, Рила - 1936 г. Вероятно снимката е правена в интервала между 12 август (възстановяването на Учителя от частичната парализа) и 14 август (слизането на Учителя с част от Братството). Снимка № 55 Елена Хаджи Григорова с Учителя при езерото Сърцето - 1936 г. Снимката показва панорамата на шестото езеро - „Сърцето".
към текста >>

10. Снимки на Учителя - Паневритмия от I езеро - „Махарзи', Рила, 1936 г.

Вероятно снимките са правена в интервала между 12 август (възстановяването на Учителя от частичната парализа) и 14 август (слизането на Учителя с част от Братството).СНИМКА № 113.
Снимки на Учителя - Паневритмия от I езеро - „Махарзи", Рила, 1936 г. Вероятно снимките са правена в интервала между 12 август (възстановяването на Учителя от частичната парализа) и 14 август (слизането на Учителя с част от Братството).СНИМКА № 113. Паневритмия от I езеро - „Махарзи - Голямата почивка", Учителят е в средата с бяла шапка и бяло палто, август 1936 г.СНИМКА № 114. Паневритмия на I езеро - „Махарзи"
към текста >>

11. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Започва да се оправя от парализата.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев 7 август 1936 г. Атмосферата на Рила помага за възстановяването на Учителя. В дневника си, публикуван в "Изгревът - Том 16", Пеню Ганев е записал някои подробности. Има леко разминаване в датите, дадени в спомените на другите ученици.
към текста >>

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

12. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Започва да се оправя от парализата.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев 8 август 1936 г. Атмосферата на Рила помага за възстановяването на Учителя. В дневника си, публикуван в "Изгревът - Том 16", Пеню Ганев е записал някои подробности. Има леко разминаване в датите, дадени в спомените на другите ученици.
към текста >>

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

13. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Започва да се оправя от парализата.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев 10 август 1936 г. Атмосферата на Рила помага за възстановяването на Учителя. В дневника си, публикуван в "Изгревът - Том 16", Пеню Ганев е записал някои подробности. Има леко разминаване в датите, дадени в спомените на другите ученици.
към текста >>

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

14. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август Този ден е радостен за всички от Братството, които са били край Учителя. Описание на това събитие може да се прочете в спомените на Елена Андреева и Катя Грива: 1.Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година Конкретно за този ден в спомена на Андреева:
към текста >>

Езикът Му беше засегнат от парализата.
Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката, след това излизаше от нея. Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме.
към текста >>

Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и крак.
Побоят върху Учителя през 1936 годинаЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990) Спомен на Катя Грива 25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО Беше 1936 г., когато злосторници бяха нанесли побой на Учителя. Ние бяхме на Рила. Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и крак. Приятелите казваха, че Духът Му работи другаде, а Той беше свързан тук при нас заради нашите грехове. Нека по-нататък духът ми открие какво беше тогава на Учителя. Той беше там някъде горе на палатка и не идваше на беседи. Животът си течеше нормално, както други години на Рила. Всичко бе организирано, лагерът бе устроен, имахме продоволствие.
към текста >>

15. Снимки на Учителя, направени на 12 август 1936 г. при оздравяването му

За възстановяването на Учителя от парализата, получена вследствие нападението му през май, може да се прочете от тук.
Снимки на Учителя, направени на 12 август 1936 г. при оздравяването му За възстановяването на Учителя от парализата, получена вследствие нападението му през май, може да се прочете от тук. Снимка № 8. Учителят пред палатката си. Снимката е от 12.VIII.1936 г. Това е годината на побоя над Учителя, когато Той се качва на второто езеро с парализа на десен крак и дясна ръка. Тук той позира на фотографа.
към текста >>

Това е годината на побоя над Учителя, когато Той се качва на второто езеро с парализа на десен крак и дясна ръка.
оздравяването му За възстановяването на Учителя от парализата, получена вследствие нападението му през май, може да се прочете от тук. Снимка № 8. Учителят пред палатката си. Снимката е от 12.VIII.1936 г. Това е годината на побоя над Учителя, когато Той се качва на второто езеро с парализа на десен крак и дясна ръка. Тук той позира на фотографа. Сн. 13. Учителят Дънов - първата разходка след оздравяването до извора „Ръцете", 12 август 1936 г., Рила Сн. 14. Учителят Дънов пред извора „Ръцете" след оздравяването, 12 август 1936 г., Рила
към текста >>

16. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Езикът Му беше засегнат от парализата.
Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката, след това излизаше от нея. Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме.
към текста >>

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

В.К.: На кой ден получи парализа?
Е.А.: Не доста, цялото лице синини. В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа? На дясна ръка, десен крак? Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние.
към текста >>

В.К.: Значи това си е парализа.
В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи. Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя.
към текста >>

Е.А.: Да, да парализа.
Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво?
към текста >>

В.К.: Парализа.
Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво? Беше много хубав ден.
към текста >>

17. Учителя организира събора, 1936 г.

След възстановяването си на Рила от парализата, получена при побоя, нанесен му през май, Учителя слиза в София на 14 август 1936 г.
Учителя организира събора, 1936 г. След възстановяването си на Рила от парализата, получена при побоя, нанесен му през май, Учителя слиза в София на 14 август 1936 г. На 19 август на Изгрева се провежда събор на Братството, на който присъстват много хора от страната. Учителя изнася беседи. За събора може да се прочете в спомените на Елена Андреева. 1. Спомени на Елена Андреева: Възкресението след побоя Тъй като споменът на Елена Андреева е доста обширен и включва голям период от време - ето конкретно за събора:
към текста >>

В.К.: На кой ден получи парализа?
Е.А.: Не доста, цялото лице синини. В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа? На дясна ръка, десен крак? Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние.
към текста >>

В.К.: Значи това си е парализа.
В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи. Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя.
към текста >>

Е.А.: Да, да парализа.
Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво?
към текста >>

В.К.: Парализа.
Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да. В.К.: Значи това си е парализа. Е.А.: Да, да парализа. В.К.: Парализа. Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво? Беше много хубав ден.
към текста >>

18. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102

тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г.
3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г. завършва земния си път в София. За първи път срещаме името му в писмо на П. Дънов до М. Казакова от 21.11.1905 г., където пише: „М. Георгиев идва и ми връчи Ваш ръкопис, пратен до него, да го прегледам“.
към текста >>

19. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

" А парализата й била на дясната половина на лицето.
В продължение на 7 дни, денонощно, на всеки кръгъл час тя се е молела за своето оздравяване. На седмия ден тя оздравяла напълно. Елена Андреева в своите спомени пише, че Савка се е оплаквала, че не вижда Учителя на два метра пред себе си, когато е стенографирала. При друг случай получава изкривяване на лицето. Учителя отива при стенографките и пита: „Къде е Савка? " А парализата й била на дясната половина на лицето. Учителя й се кара. Тя избягва и отива в гората, скрива се и плаче. Учителя пак идва и пита стенографките: „Къде е Савка? ". Елена отива да я търси и я намира свита на кълбо в гората да плаче. Савка отива при Учителя и Той пак започва да й се кара.
към текста >>

20. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

и последващата парализа на дясна ръка и десен крак.
Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева. Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г. и последващата парализа на дясна ръка и десен крак. Всички са радостни и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта". Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд. 2011), с.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12254786491394