Търсене в текстове за 'Оса'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 188 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли?
А това прави 42 дни и като се извадят 30 дни за месец юни, то за месец юли остават 12 дни. Така рождената дата се премества на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят Дънов празнува своят рожден ден на 12 юли, което е било и денят Петровден. А преди 1916 г. Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския календар. Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли? Рождената дата на Петър Константинов Дънов е 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар, ден Петровден. Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар. Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г. и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
към текста >>

2. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени.
За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седянки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действуващи направо на техните детски сърдечни страни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка. Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.
към текста >>

3. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е!
На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им. Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината. Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е! Проумей го, колкото можеш сам! ", или: „Приеми го или забрави цялата работа! ". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. В редовния богословски курс е силно застъпено и музикалното образование. Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.
ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги.
към текста >>

Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.
Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.
към текста >>

Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели.
Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.
към текста >>

Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден!
Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно.
към текста >>

Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини.
Оригинал за тегленеКопие на оригинала Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912
към текста >>

Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса.
Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа.
към текста >>

Осана, осана.
Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели.Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь. Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ. Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие.
към текста >>

Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день!
Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя. Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ! Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно.
към текста >>

5. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят.
към текста >>

6. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Учителя по духовен път приема десет въпроса
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.
към текста >>

На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.през 1995 г.
към текста >>

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т.
на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>

7. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
Учителя по духовен път приема от Духа - "Божието обещание" На 24 февруари Петър Дънов по духовен път приема и записва "Божието обещание". Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.
към текста >>

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
Учителя по духовен път приема от Духа - "Божието обещание" На 24 февруари Петър Дънов по духовен път приема и записва "Божието обещание". Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>

8. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни"
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа.
към текста >>

На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
към текста >>

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>

9. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз ще ви отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време.
Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г.* Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел.
към текста >>

10. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.
към текста >>

на въпроса какво е личното мнение на Т.
Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята!
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят.
Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий. Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро. И сега Аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост! Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо.
към текста >>

12. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа?
Докога ще слугувате на два ума, докога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия Живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие.
към текста >>

13. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.
към текста >>

на въпроса какво е личното мнение на Т.
Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята!
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар

Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее.
(отворена карта) Нови пазар, 11 сеп[темврий] 1900 г. Л. Б. Киров, Отворената ви картичка получих (Писма 41 или 42). Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон. Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света.
към текста >>

15. Учителя дава 'Добрата молитва'

При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати.
Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните).
към текста >>

Задавайте си въпроса, без да си отговаряте.
Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача на върха! Туй обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила. Ще отговаряте в положителен смисъл.
към текста >>

Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър?
Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила. Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос - „ Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? - Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат?
към текста >>

На въпроса „Мога ли да бъда богат?
Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? - Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
към текста >>

На въпроса „Мога ли аз да бъда силен?
Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот? ", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си.
към текста >>

На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот?
Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот? ", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си. Без Истината няма живот.
към текста >>

16. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди.
към текста >>

няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8!
Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
към текста >>

17. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди.
към текста >>

няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8!
Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
към текста >>

18. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.
biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг.
към текста >>

Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице.
Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг. 9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и кръвоносните съдове. Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти.
към текста >>

Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти.
Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ.
към текста >>

Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице.
Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
към текста >>

Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела.
психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си.
към текста >>

Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело.
Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите.
към текста >>

Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение.
От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.
към текста >>

19. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование.
към текста >>

20. Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова

Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Търново

Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>

22. Учителя прави обиколка из Северозападна България

тя постоянно посажда скромни малки семена
Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме
към текста >>

от небесната утренна роса.
като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп.
към текста >>

23. Учителя посещава град Плевен

тя постоянно посажда скромни малки семена
Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме
към текста >>

от небесната утренна роса.
като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп.
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

тя постоянно посажда скромни малки семена
Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме
към текста >>

от небесната утренна роса.
като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп.
към текста >>

25. Учителя е в Добрич - трета обиколка на България

Вашият приятел, фелдмаршалът, ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа.
Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени Вам. Има нужда да ги употребим за Делото Божие, това е според добрата Воля Господня. Надявам се да растете духом, да сте весела и да живеете в благодат. Образа на Христа Ви пратих от Варна. Получихте ли го? Вашият приятел, фелдмаршалът, ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа. За операция - не бива да правят; ни голяма, ни малка. Нека да положат всичката си вяра в Господа и ще им се даде помощ. Ако направят операция, облекчението ще е временно. Нека се подвизават с вяра. Намажете болното място с масло и се помолете единодушно.
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Добрич

Вашият приятел, фелдмаршалът, ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа.
Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени Вам. Има нужда да ги употребим за Делото Божие, това е според добрата Воля Господня. Надявам се да растете духом, да сте весела и да живеете в благодат. Образа на Христа Ви пратих от Варна. Получихте ли го? Вашият приятел, фелдмаршалът, ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа. За операция - не бива да правят; ни голяма, ни малка. Нека да положат всичката си вяра в Господа и ще им се даде помощ. Ако направят операция, облекчението ще е временно. Нека се подвизават с вяра. Намажете болното място с масло и се помолете единодушно.
към текста >>

27. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Ний ще уредим въпроса най-после.
Да не би да ви стане спънка в живота. Това д-во имущество мяза на жена неразведена от мъжа си. Милкана искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам да гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва. Господ върши всичко за добро. Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Милкана ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново. Поздравете всички братя и сестри от Дома Господен.
към текста >>

28. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

На въпроса, даденото от С.
Всеки от вас самоволно се лишава от живота и свободата си. Който не люби Бога и мене не люби, няма ни свобода, ни живот в себе си. Ако ме любите, изпълнете моя закон и Отец мой ще ви изпроводи Своето благословение за вашето послушание. Изпълнете всичко, което съм говорил отначало и Духът ми ще пребъде във вас. Аз зная, вие имате спънки в живота си, но такива имах и аз, когато бях на земята. На въпроса, даденото от С. дали е вярно – отговор: "Всяко добро даване е от Отца на виделината." - Разбираш ли защо ти привеждам тия думи? – Защо, Господи? – Всичките добрини, що се диктуват, са чрез един и същ Дух. На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните.
към текста >>

– На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не.
- Разбираш ли защо ти привеждам тия думи? – Защо, Господи? – Всичките добрини, що се диктуват, са чрез един и същ Дух. На всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните. А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са? – На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания?
към текста >>

Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада.
Ако ме търсите с всичкото си сърце, няма да има нещо невъзможно. Когато ме призовете, не трябва да има разногласие в сърцето ви. Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. Когато те никнат като гъби, вие събирате и казвате: "Ето обещанията Божии." Да, обещанията на вашето сърце. Когато аз говоря на една душа, там ще има съживление на духа. Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но когато Дървото на Живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки. Всяко сърце, което съхне, и ум, който се помрачава, показват, че моята виделина не присъствува в техните души. Бих желал да подражавате на непокорния син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името аз поставих за пример на вас.
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии.
Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб.
към текста >>

30. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Гледам, да не би тия, които управляват тоя народ, да му не осакатят развитието.
Говорил ви е и отблизо и отдалеч. Слушали сте Негова глас и по-силно, и по-слабо. Господ е Неговото име. Той ви се е явявал много пъти, някой път сте го познавали, някой път не, както учениците в пътя на Емаус. Уреждането, за което ви бях говорил, се отнася до политическия вървеж на работите. Гледам, да не би тия, които управляват тоя народ, да му не осакатят развитието. Трябва да се обуздават злите. Поздрав на всички. Моите приятели ми съобщиха, че вий вървите добре. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

31. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение.
На първите человеци мястото беше много добро, но те им се поревнаха големи работи, да са богове и станаха богове, но оголяха. (...) знаете това е за ваше добро. Вий има много нещо да се учите, а така също и Юрдана. Бог всички люби и всяко едного води по особен път. Високи са Неговите мисли и неизследими Неговите пътища. В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него.
към текста >>

32. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение.
Той ме прие много любезно. Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в безсмъртието на душата чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати. Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града. Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда. Водихме обширни разговори по различни въпроси. Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение. Разговорът ни продължи повече от три часа. Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна литература. Позагатна ми за прераждането на човешките души и пр. През 1907 г. като учител в село Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията.
към текста >>

Писах на автора да ми отговори на няколко въпроса, като му казах, че съм член на Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников.
В началото на 1911 г. се научих, че в Казанлък почнал да излиза окултен вестник „Обновление". Абонирах се за него. Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев. Тази книга много ми хареса. Писах на автора да ми отговори на няколко въпроса, като му казах, че съм член на Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников. Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски лекар, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове на Теософското общество. И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от дългия разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите". И ми съобщи адреса му в София. Аз писах на г-н Дънов, като му обясних откога се познавам с него и му сложих едно портретче в писмото си, И го запитах къде и кога мога да се срещна с него. Той ми съобщи: Ако през Великденската ваканция не мога да отида в София, към 15 август да отида за среща с него в Търново, като ми съобщи адреса си там.
към текста >>

33. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
към текста >>

34. В Бургас се създава първата духовна група

Англосаксонската и тевтонската раси са в залез.
Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат.
към текста >>

35. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете.Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е невъзможно да се изгубите – Бог, който е всесилен, ще избави всичките.Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие Го не познавате. Научете се да Го познавате. Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е. Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете.Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна.Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре.
към текста >>

36. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

По въпроса П.
София, 9. XI. 1907 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени.
към текста >>

37. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август

Един лош дух никога не може да влезе през носа, а винаги ще влезе през устата и като отиде в стомаха ви, по течението на кръвта, връща се в сърцето, и то чрез вените, а не чрез артериите.
А понеже дробовете имат за цел пречистването на кръвта, то кръвта съответствува на живота. Когато душата е на мястото си, никакви болести не може да съществуват, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, - тя се поддава на наемник, бива обсебена. Когато един человек е обсебен, дишането му най-напред се намалява, ускорява; и с намаляването на дишането душата почва да се излъчва. Когато человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете; и затова ви казвам, че трябва да дишате дълбоко, за да гоните от вас онзи дух, който иска да ви обсеби. А щом го изгоните от физическото поле, то в по-висшите полета е по-лесно да го гоните. Един лош дух никога не може да влезе през носа, а винаги ще влезе през устата и като отиде в стомаха ви, по течението на кръвта, връща се в сърцето, и то чрез вените, а не чрез артериите. И ако настъпи кихане, то не е нищо друго освен изхвърляне на духа из устата. Говоря ви това; за да ви покажа отгде са вратата на лошите духове. Ето защо индуските учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко. И забележителното е, че когато човек е здрав, диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се и дишането. Опитайте да видите дали нямате загнезден някой дух в себе си.
към текста >>

38. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват.
А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна. Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази борба между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение. Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която подига народите.
към текста >>

39. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят.
Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага.За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото е човешкият свят. Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата.
към текста >>

Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят.
(Фиг. 6) Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се повдигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат.
към текста >>

40. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят.
За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото е човешкият свят. Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир. Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия.
към текста >>

Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят.
Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага.За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото е човешкият свят. Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата.
към текста >>

41. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Ето въпроса, който мъчи духовете.
Ако аз бях преживяла моите години на Земята, щях да ги употребя другояче. По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди65. Вие мислите, че много работа вършите, нали е така? Така мислех и аз, но не е въпросът колко голяма работа сме захванали, но колко добро от нея е свършено. Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“.
към текста >>

42. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде.Свети Иван Рилски се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България.
Тези, които воюват, ако бъдат внимателни, ще получат благословение. Но ако изгубите силата си, тогава ще изпаднете. Ако някога се намерите в утеснение, зор, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се обръщате към мене от духовни съображения, добре, но ако от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди някоя мисъл: „защо да се обърнем към него", тогава вие губите, защото заради вярата вие се благославяте.Славяните са по-близо до духовния свят и сърцето трябва да се развие. Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде.Свети Иван Рилски се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България. И сега той работи за България. Тогава е живял около 80-90 години.Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.Цар Борис е бил ръководен от един дух, който е обединявал славянството.Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години.Този век е определен като век за чистене.
към текста >>

Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.
III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи. Трета беше Г.
към текста >>

В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров: двама хора.100 Тук в протокола на П.
към текста >>

43. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.
III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи. Трета беше Г.
към текста >>

В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.98 Царят-освободител – става дума за руския император Александър II (1818–1881). Освен че освобождава България чрез Руско-турската война (1877–1878), той премахва крепостното право в Русия (1861), въвежда местното самоуправление, провежда реформи в съдилищата, във военната и образователната система.99 Двама слепи хора – в протокола на П. Гумнеров: двама хора.100 Тук в протокола на П.
към текста >>

44. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

По въпроса за душата на жената ето що се казва: „И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжкий и женский пол ги създаде.” Тогава излиза, человекът е цялото, а мъжът и жената, това са двете лица на человека по проявление, а по същност са едно.
София, 27.Х.1909 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви и ръкописа. Мислите изложени са добри. По въпроса за душата на жената ето що се казва: „И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжкий и женский пол ги създаде.” Тогава излиза, человекът е цялото, а мъжът и жената, това са двете лица на человека по проявление, а по същност са едно. Мъжът и жената, това са символи на человешкия дух и душа. Те ще се съединят, когато Бог влезе да живее в тях. В Христа, казва духът в Словото, нема мъжки и женски пол. И във възкресението те ще бъдат като ангелите. Следователно в полето на Мъдростта, в рая, в Третото Небе те ще се обединят.
към текста >>

45. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Няма ли тия качества, вълните решават въпроса.
1909 г. Люб. д-р Дуков, Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен. Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации. Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява. Няма ли тия качества, вълните решават въпроса. Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя дълг, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай. Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро. Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка. Имайте вяра, ний ще сторим това, което е най- добро. Гледайте нагоре и напред, защото избавлението е оттам.
към текста >>

46. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Христос дойде между англосаксонските народи, те Му казаха: ние няма да те разпъваме, нито ще създаваме инквизиция за Теб, ако искаш да ти бъдем полезни, ако искаш да работим за Теб, дай ни пари, плати ни добре, ний ще работим прилежно за Твоето дело.
Получих писмото ви. Аз съм доста занят сега. Ще ви дам само някои упътвания, по които можете да напишете речената статия. Христос дойде между евреите, те го отхвърлиха и разпнаха, като се убояха от Неговото учение, да не би да стане причина за разрушението на техния народ. Христос дойде между латинската раса, те създадоха инквизицията за Него. Христос дойде между англосаксонските народи, те Му казаха: ние няма да те разпъваме, нито ще създаваме инквизиция за Теб, ако искаш да ти бъдем полезни, ако искаш да работим за Теб, дай ни пари, плати ни добре, ний ще работим прилежно за Твоето дело. Христос иде при славяните, какво ще изберат те и какво ще поискат от Него? Ето въпросът. На миналото историята е пред нас, тя е разкрита, остава да се разкрие бъдещата. Какъв лист ще обърне славянството, това е важното. Ако то иска да тръгне по широкия път на отъпкалите се минали култури, няма какво да се говори.
към текста >>

47. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа.
После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее в горния етаж. Но и двете са едно — разумността и животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее.
към текста >>

48. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа.
Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа. По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти. Имаме няколко приятели, които са в затруднено положение и за които Веригата трябва да пожелае, но не само че трябва да им пожелае; но дълбоко да пожелае, щото на всякой един от тях да се помогне. Ние трябва да помагаме на хората. От това, което имаме, трябва да дадем — да им дадем онзи стимул, който да ги подигне и помогне. По тоя начин може да си помогнете и работите ви ще вървят много добре.
към текста >>

49. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

На втората час на въпроса на г-н Гръблашев Духът казва, че за тази година няма условия.
Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят. На втората час на въпроса на г-н Гръблашев Духът казва, че за тази година няма условия. СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало.
към текста >>

Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В.
Ако подобно нещо е обещала, то е защото е била на физическото поле. За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е, добави Казакова, да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В. Гръблашев отговори: — Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват.На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: — Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята.
към текста >>

— Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват.На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори:
Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е, добави Казакова, да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В. Гръблашев отговори: — Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват.На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: — Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук.
към текста >>

— Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д.
В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е, добави Казакова, да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В. Гръблашев отговори: — Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват.На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: — Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят.На въпроса от Пенка Бъчварова г-жа Казакова отговори:
към текста >>

Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят.На въпроса от Пенка Бъчварова г-жа Казакова отговори:
— Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят.На въпроса от Пенка Бъчварова г-жа Казакова отговори: — Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница.Мария Казакова добави: — Дребните работи в живота, това са сенките, които са тоже потребни. Но делото ще има успех в България.Пенка Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на земята? — Моите възгледи са сега малко по-определени.Д.
към текста >>

50. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете — но те са и, които могат да ни осакатят.
И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. „Религиозен живот“ не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете — но те са и, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум. Тази година ще ви са раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях.
към текста >>

51. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.На въпроса, зададен от Сим.
Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.На въпроса, зададен от Сим. Драганов, г-н Дънов отговори: Че Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде. Но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век.На въпроса от Ан. Бойнов г-н Дънов отговори: Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света.
към текста >>

Възможно е да дойде още в този век.На въпроса от Ан.
Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.На въпроса, зададен от Сим. Драганов, г-н Дънов отговори: Че Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде. Но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век.На въпроса от Ан. Бойнов г-н Дънов отговори: Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света. И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете на вашата вяра и градете върху това, което е вече направено от вас.Събранието се преустанови до довечера в 9 часа.
към текста >>

52. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате.
Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте.
към текста >>

53. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят истината, а другите не. Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват. Така е с истината. Когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади.
към текста >>

54. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме.
И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4
към текста >>

55. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка.
Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. — Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: — Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място. Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото
към текста >>

56. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски.
Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година. Завършва без успех с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера. На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От холера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българския народ. Избухването на холерата не бе случайно явление. Имаше причина за нея - това бе отказът да се приеме мирът. Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея.
към текста >>

57. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса.
Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса. Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

58. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Лукавият не ходи между хората освен да разрушава и осакащава.
Не може злото да принесе добри плодове, нито доброто - зли. Не може лъжата да донесе живота, нито любовта - смъртта. Дано да биха всички дошли в познанието на Истината. Да се хранеха от думите на Господа, Всичките им недъзи биха изчезнали и всичките им болести биха се махнали. Всички страдат от тайните си прегрешения. Лукавият не ходи между хората освен да разрушава и осакащава. Колко умове има развалени, колко сърца покварени, колко тела заразени. Любов, Мир и Радост ви трябват на всички. Любов, безкористна Божествена; Мир Божествен величествен; Радост Господня. Дано да дадехте да се всели във вас Божествената Любов, Божественият Живот, Божествената Мисъл, Божествената Воля. Аз ще ви посетя към март.
към текста >>

59. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?
Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството? “ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето?
към текста >>

Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина.
Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела. И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: „Кесарят е моят цар“, но последствията ще бъдат същите. Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод.
към текста >>

Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод.
Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.
към текста >>

И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица.
Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?
към текста >>

Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?
Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо.
към текста >>

Така трябва да схващате въпроса.
“ Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч човек с малка свещ и аз ви казвам: „Ето човека, който ви носи светлина.“ Вие обаче виждате свещта, не виждате човека. Него кога ще видите? – Когато изгрее Слънцето. Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там, в онзи ъгъл, има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“ – възразявате. Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи.
към текста >>

Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението.
То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всички ще се примирим. 29 март 1914 г., София
към текста >>

60. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата. Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка. Верен, истинен в дух брат Тодор Стоименов". На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2.
към текста >>

61. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

" Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци.Стремеж и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре.На въпроса на Симеон Драганов Учителят отговори:- Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и бих си прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е волята Божия.
Желание и мисъл не са едно и също нещо. Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш. Желание и искане също не е едно и също.Най-умният Божествен човек беше Адам, който даде име на всяко нещо и първоначално всяка дума си има свое определено значение.Във вас, във всички вас аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои - по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряне. Някои казват: „Дали ще мога да направя това, което ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци.Стремеж и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре.На въпроса на Симеон Драганов Учителят отговори:- Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и бих си прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е волята Божия. Господ когато каже, че ще даде, Той ще даде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисея. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате, даже аз с готовност ще препоръчам четиво, книги каквито искате, обаче не изпускайте из предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползува, за да можете да работите. И отсега нататък за мене е важно всинца да бъдете верни и истинни: верни - да не лъжете и истинни - да не ви лъжат.Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът дали да Го поставим от лява или от дясна страна.Аз ви считам и гледам на вас като по-малки мои братя, на които се радвам, когато успявате, но и когато грешите, ще ви поопъна за ухото. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате.
към текста >>

Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде.
Вие можете да четете каквото искате, даже аз с готовност ще препоръчам четиво, книги каквито искате, обаче не изпускайте из предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползува, за да можете да работите. И отсега нататък за мене е важно всинца да бъдете верни и истинни: верни - да не лъжете и истинни - да не ви лъжат.Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът дали да Го поставим от лява или от дясна страна.Аз ви считам и гледам на вас като по-малки мои братя, на които се радвам, когато успявате, но и когато грешите, ще ви поопъна за ухото. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате. Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете; где иска именно вашата майка да ви тури. Искам да се освободите от всички лоши привички и като узнаете отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна.Днес ще се започне нашето бдение от 5 часа до 7, а утре от 12-ого, вторник, от 5 часа сутринта до 9 - по трима. Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде. Аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост.Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед.В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка:Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят.Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страдащи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях заедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето.Амин.- Тези са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден и час, който вие ще си изберете, но предпочитателно е сутрин, ще четете тази „Лозинка", било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите наедно.
към текста >>

62. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Подир това съобщение Учителят каза:- Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват.Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос.
В този закон стои спасението на българския народ и на всички нас.Щом нашата вяра започва да се упреква, да се съкратява, Христос казва: Малко дайте.Дядо Петър Тихчев: - Слава на Господа, това е така, опитал съм го.- Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите.В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обяд жените започнаха своето бдение, което свърши в 6 часа.В 6 и половина часа вечерта всички мъже и жени се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата".След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов. Тази е групата, която утре. на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съобщение Учителят каза:- Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват.Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички? " На този въпрос именно Учителят отговори:- Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас.
към текста >>

63. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува.Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?
Но ще кажете, че не сме прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува.Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се? " И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства.
към текста >>

64. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда].
Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб.
към текста >>

65. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Благодарение на тази жертва ние отново се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета.Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка.
Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли.Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето. Благодарение на тази жертва ние отново се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета.Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка. Чрез знанието, което те притежават, греди хиляди години хората не са имали тези съобщения, които ние сега имаме. Сега може да предадете една телеграма и за 6 часа да отиде чак в Америка. Също и писмо ако предадете, за 5-6 деня е също в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира.Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима, Тогава и да искате да работите, не можете.
към текста >>

Това е едно криво схващане на въпроса.
Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима, Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в един богат земеделец, нима няма да ви прати на неговата нива да орете и жънете? Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата.Има един пример от Североамериканската война.
към текста >>

Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко?
Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия. Защото знаете, повече ще бъдете бити.Сега, например, ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да може да се ползувате.
към текста >>

66. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Аз съм виждал хора при големи опасности да си вържат ръцете, да скубят косата, но няма да им помогне, да ги послуша Господ.
И когато работим по този път, да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той не отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички тук, които присъствувате, сте изложени на големи опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, призовават името Божие. Успокойте първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си вържат ръцете, да скубят косата, но няма да им помогне, да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си", Господ ще те послуша и ще ти помогне.Ще направим още няколко бележки и ще завърша тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнавате, че някой има недостатъци, не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб.
към текста >>

Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега?
По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл.
към текста >>

67. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш.
" На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромасите хора. Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука. Джобчилъкът, това е сръчност. Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат „образ и подобие". Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят. И ние търсим изгубения този базиргянин, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера." И затуй Христос казва: Онази жена изгуби една драхма, оставя 99-те и отива да търси едната. Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот.
към текста >>

Някой пусне дълга коса.
Искаш да родиш деца - като се ожениш, Господ ще те благослови. Но като не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците. Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените.
към текста >>

Дългата коса показва подчинение като жената.
Но като не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците. Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни.
към текста >>

И косата трябва да бъде израз на реалността.
Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни.
към текста >>

Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен.
На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото.Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса.
към текста >>

68. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация.
Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война. Наистина България бе вън от тази война, но се увеличаваше вероятността и за нейната намеса, Бяха тъй съблазнителни възможностите за достигане на националния идеал „Обединението на българското племе по целия Балкански полуостров". Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България. В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация. Нашето спокойствие в тези дни не беше смутено. Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни. Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се разотидем по местожителствата си. Спомям си, че вечерта няколко братя и сестри се събрахме в дома на брат Драган Попов, който тогава още живееше в Търново, направихме молитва да се размине това нареждане, като всеки един от нас се помоли със свои думи, да апелираме към Небето за помощ. На другият ден разбрахме, че нареждането е още в сила и на нас не ни оставаше нищо друго освен да се подчиним.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Понеже законът царува навсякъде, то той ще тури разрешение на въпроса.
Румъния ще приеме заслуженото. В Бога лицеприятие няма. Всеки народ приема заслуженото. Правдата, това е основата на Божието Царство. Европейската война приближава към края на своята развязка. Понеже законът царува навсякъде, то той ще тури разрешение на въпроса. Само търпение и вяра трябват. След тия усилни времена идат добрите дни, които Бог е турил за свое разположение. Моят поздрав на всички приятели и на вашия дом, и на вас. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

70. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят на човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред.
Дядо ви е добре. Да гледат да го не спъват, той ще може по-добре да прояви своята енергия от другия свят. Понеже Христос вече слиза от горните светове, то от тоя свят трябва да се изпрати една много голяма делегация от всичките народи да го посрещнат. Дядо ви замина като делегат от вашия дом. Блажени, които посрещат Христа. Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят на човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред. Моят привет вам, на домашните ви и на всички приятели в Казанлък. Бъдете благословени от Отца всички, които вършите Неговата свещена Воля. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

71. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите".
Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства.
към текста >>

72. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
към текста >>

73. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми.
Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради". /Свещеният подпис/ МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г. И Духът казва:
към текста >>

74. Димитър Голов завършва земния си път.

Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХIХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
към текста >>

Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>

75. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка.
Само тя си знае защо. Била е заможна, а баща й бил богат за времето. Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб. Тя се казвала Ерефели. Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки. Но го търпяли понеже уважавал и обичал жена си. Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва хляба с някакъв занаят. Пеню опитал много неща: бил е шивач, книжар, застрахователен агент, чиновник, но домашните му не били доволни от него.
към текста >>

Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години.
Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила. Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел.
към текста >>

Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата.
Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване". Кой как влезел, оглеждал цената, плащал си сам, вземал каквото му трябвало и си излизал. Това е било чудо за всички, чудо невиждано и несрещано.
към текста >>

(Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и на когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога на Петър Дънов.
И аз да не го позная! " Веднага излиза навън да го потърси. Минава по една улица, по друга, но не го намира. Разпитва хората, но те изобщо не са виждали такъв човек. Връща се и съобщава на Дънов, че човекът - Христос, е изчезнал. (Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и на когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога на Петър Дънов. Всеки четвъртък Пеньо има среща с Архангел Михаил. От него получава задачи, които изпълнява точно и на следващата среща дава отчет за извършената работа. При едно посещение на Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил на среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а на него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много на тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил. На следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано. Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие.
към текста >>

76. Писмо до приятели (Молитва), Варна

Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми.
Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради". /Свещеният подпис/ МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/ Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9 По спомени на Елена Андреева – Интерниран в хотел „Лондон“
към текста >>

77. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Ще съберем глухи, клосани, неми на работа.
Висотата на вашата вяра всякога да показва силата на вашата обич и любов към Господа. На Земята това е незаменимата радост. С Него ние ще извършим всичко. Ние сме пак в София. Намирам старите листа слетели, гнилите плодове окапали и новото посято, поникнало. Ще съберем глухи, клосани, неми на работа. Ще превърнем болните в здрави, глупавите в умни. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) София, 26.VI. 1918 г.
към текста >>

78. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.'
Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф.
към текста >>

Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж.
1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г. министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа".
към текста >>

Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише:
Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор"
към текста >>

Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
към текста >>

В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта.
2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си.
към текста >>

Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното.
Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава.
към текста >>

И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата.
И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване.
към текста >>

Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата.
Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата.
към текста >>

В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
към текста >>

Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор.
Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче?
към текста >>

Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани.
Вероотстъпничество води към родоотстъпничество. Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица!
към текста >>

- На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави?
към текста >>

На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
към текста >>

Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището?
Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери.
към текста >>

Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори.
Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница".
към текста >>

съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст.
към текста >>

Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
към текста >>

79. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

В трите, човека го посаждат, в шестте пониква, а в деветте оживява и възкръсва.
Солта е потребна в развитието на духовния живот. Христос казва на свойте ученици: Вие сте солта на земята. Всички вътрешни ферментации се спират чрез солта. Аз ви пожелавам добре да посрещнете пролетта на живота. 9. Това числото на възкресението. В трите, човека го посаждат, в шестте пониква, а в деветте оживява и възкръсва. Някои сега преминават числото три, други числото шест, а трети числото девет. А Господ да ви даде по-голяма виделина и свобода на духа. Да живеем всички в единомислие. Според вас как върви растението по вас? Ако дърветата ви растат правилно ще имате и добър плод.
към текста >>

80. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

Общо тъй стои по принцип въпроса за заеманието на длъжност, а в частност вие сам ще си го разрешавате.
Тогава всичко ще се завършва добре. Вие може да вземете всяка длъжност, която не създава лоша карма, да ви не довежда в стълкновение с ближните ви. Вървете по Бога. Само така животът се благославя. Някои от сегашните длъжности не са за подвизающия се в пътя на съвършенството. Общо тъй стои по принцип въпроса за заеманието на длъжност, а в частност вие сам ще си го разрешавате. Там; гдето Божественият промисъл ви поставя, стойте и не се блазнете от външността на видимите придобивки. Онези, които във войната придобиха, сега го повръщат като нездрава храна. Да имате Виделината на Духа. В. В. /Свещеният подпис/
към текста >>

81. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив".
Както внезапно се явява Учителят, тъй и изчезва, това се повтаря три пъти. Той изпъжда болката напълно. Тя се завърна здрава от планината в града. Бе оздравяла. Вихрушката я излекува. Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив". По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност. Приемах я като нещо живо, истинно. На въпроса на един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен на интересуващите се в Словото на Учителя. Изгревът - Том 7 ВихрушкатаМария Младенова
към текста >>

На въпроса на един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен на интересуващите се в Словото на Учителя.
Бе оздравяла. Вихрушката я излекува. Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив". По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност. Приемах я като нещо живо, истинно. На въпроса на един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен на интересуващите се в Словото на Учителя. Изгревът - Том 7 ВихрушкатаМария Младенова
към текста >>

82. Писмо на Учителя до всички ученици в София, София

Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа, огради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ми яви истината по въпроса, за който жадува душата ми.
Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото. Моят мир да бъде с вас! (Свещеният подпис) МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа, огради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ми яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. (Тази молитва се прочита три пъти) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

83. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен.
Слънцето изгрява бавно, тържествено и величествено. Ражда се денят на 12 юли 1920 година. Беседата на Учителя започва спокойно, естествено и непринудено. Словото се излива от Всемировия Учител. Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли. Под засъхналите дрехи по телата остава приятна, ободрителна влага. Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска.
към текста >>

84. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Разбрал въпроса, неизказан с думи, Учителят вдигна нагоре ръката си, посочи ми нещо, някакви знаци на небето, които аз не разбрах и каза: „Ето, тук на небето е написано за неща важни, които предстоят да станат." Запомних тези думи, сбогувах се с Учителя, целунах ръка, благодарих много и тръгнах с един брат за града и веднага след това за София.
Независимо от това, достатъчно ми бяха три незабравими дни, за които много благодарих на Учителя и на братята, между които бях. На тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате? " - „Не, никакво писмо." - „Ами тогава? " - запитах аз. Не посмях да питам Учителя отде знае за тази делегация. Разбрал въпроса, неизказан с думи, Учителят вдигна нагоре ръката си, посочи ми нещо, някакви знаци на небето, които аз не разбрах и каза: „Ето, тук на небето е написано за неща важни, които предстоят да станат." Запомних тези думи, сбогувах се с Учителя, целунах ръка, благодарих много и тръгнах с един брат за града и веднага след това за София. На Пловдивската гара трябваше да сменя влака и чакам да взема софийския влак. Движа се на перона и виждам, иде влак от София, който спира за малко на Пловдивската гара. Чувам, от един прозорец ме вика някой. Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави на други двама братя, пак от София. Набързо разменяме няколко думи: „Ти отде идеш?
към текста >>

85. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

По въпроса за душата на жената, ето що се казва: ”И създаде Бог человека по образ своему – по образ Божи създаде го”.
Величка Стойчева е била много усърдна в духовната дейност. Тя е работила върху определени теми и е споделяла свои мисли в писма до Учителя. Ето как е отговорил той на едно нейно писмо от 1909 г.: “Получих писмото ви и ръкописа. Мислите изложени в него са добри. По въпроса за душата на жената, ето що се казва: ”И създаде Бог человека по образ своему – по образ Божи създаде го”. Мъжът и жената това са двете лица на човека по проявление, а по същност те са едно. Мъжът и жената това са символи на човешкия дух и душа. Те ще се съединят, когато Бог влезе да живее в тях. В Христа, казва Духът, в Словото, няма мъжки и женски пол. И във възкресението те ще бъдат като ангелите.
към текста >>

86. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора.
към текста >>

87. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1921

Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите.
Тази година съборът отново започва на 19 август, Преображение, и продължава до 25 август. По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане на колективното съзнание". Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците. Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя. Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения. Назрява проблемът с проявите на М.Иванов и К.Христов.
към текста >>

Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя.
Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците. Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя. Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения. Назрява проблемът с проявите на М.Иванов и К.Христов. Учителя ги изобличава в частен разговор, а на събора предупреждава за методите на черните братя и дава формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния. Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя.
към текста >>

Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит.
Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя. Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения. Назрява проблемът с проявите на М.Иванов и К.Христов. Учителя ги изобличава в частен разговор, а на събора предупреждава за методите на черните братя и дава формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния. Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>

88. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа.
За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“.
към текста >>

89. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Всеки ден задавайте си въпроса: Мога ли да служа на Господа!
Докато не го решиш, всички са против, а като решиш ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго, ако искате елате с мен, ако ли не – сбогом! “ И тогава и те ще кажат: И ние ще дойдем. Но не трябва да има никакво колебание. Реши! И тъй ще започнем не с многото, не с голямото, а с един малък опит, с най-малкото в Божествения свят. Ще мислите, аз ви давам тази съществена мисъл. Всеки ден задавайте си въпроса: Мога ли да служа на Господа! В петък може да се съберем, можем да мълчим или да решим някой важен въпрос. Приложение трябва. Образците ще излезнат на сцената. Тогава ще имате две събрания: младите ще се съберат преди вас от 6–8 часа, а старите, как искате от 8–9 и половина. Аз да определя: младите ще се съберат по-рано.
към текста >>

Човек киха, значи хремата чрез носа излиза.
Бог е направил, дал е жертва, сега и ние ако приемем жертвата, ще кажем тъй: И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да го позная. То е мотото, върху което може да разсъждавате. Когато почнах да ви говоря, мене ме хвана хремата. Аз си го тълкувам: тези хора ще им говоря, ама те са хремави. Аз зная как се лекува хрема. Човек киха, значи хремата чрез носа излиза. Хремави сте, значи умът ви е хремав и трябва да лекувате ума си. Всички нечистотии трябва да излезнат навън, да няма място за микробите. Сега аз съм хремав, а вие не сте хремави. Тогава ми казват тъй: Ако ти не ги научиш на истинския метод, ще бъдеш хремав. Съединих се с вашите вибрации и те са низки и затуй имам хрема.
към текста >>

90. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора.
към текста >>

91. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
към текста >>

Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>

92. Учителя организира екскурзия до връх Мусала

"Всеки човек е предназначен за известна служба в космоса.
Може ли при Любовта да не се родят успехът, обходата, взаимопомощта? Тя се увлича в работа си, а аз й пиша на 25 ноември 1928 г.:Мила Мариш,Зная, че не обичаш да прескачаш и да не чуеш неделна беседа. А ето вече две седмици те няма. Защо? Пращаме ти една топла нощница, кашкавал и други неща. Пращам ти няколко мисли от Учителя.Сряда. "Всеки човек е предназначен за известна служба в космоса. Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира. Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване. Христос нарича това новораждане."„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."„Гениалните хора идват да дадат подтик на човечеството. Който дава подтик, той може да се сметне за гениален. А това не значи да напишеш една книга.
към текста >>

93. Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски - Ястребец

Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим.
Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков.
към текста >>

94. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот.
Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
към текста >>

Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н.
Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? – Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния език на Природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите си.
към текста >>

Аз разбирам закона и искам да ви обясня въпроса.
Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибързано е. Аз не искам да правите прибързано това нещо. Аз искам да направите опит и който направи, нека си чете, каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона и искам да ви обясня въпроса. Сега, аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа – как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата Светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е.
към текста >>

Сега, аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа – как да Го познаете, когато дойде.
Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибързано е. Аз не искам да правите прибързано това нещо. Аз искам да направите опит и който направи, нека си чете, каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона и искам да ви обясня въпроса. Сега, аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа – как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата Светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лъжете.
към текста >>

95. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
към текста >>

Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>

96. Упражнение (1) от Учителя, дадено на 19 февруари

Движете пръста надолу полекичка между веждите, по носа, по дясната ноздра, по средата на дясната буза, до горната част на ухото.
Поставете лявата ръка на коляното си, повдигнете дясната ръка напред, свийте другите пръсти, само показалецът да остане навън. Сега не гледайте кой как си повдига пръста. Мислете за своя пръст. Леко се поставя десният показалец в средата на челото. Мислете сега за това място тук. Движете пръста надолу полекичка между веждите, по носа, по дясната ноздра, по средата на дясната буза, до горната част на ухото. После нагоре по въздуха над главата, напред, надолу и ще поставите пръста си върху палеца на лявата ръка, концентрирайте се, наблюдавайте промените, които стават във вас. Себе си наблюдавайте. Теглете сега пръста си по лявата ръка нагоре, до рамото, след това под брадата, от дясната страна, зад шията и от задната страна на главата нагоре, после по горната част на главата, където са моралните чувства, над веждите, по дясната вежда, по бузата надолу, до брадата, след това ръката се поставя хоризонтално вдясно. Умът ви да е концентриран във вашата ръка, не се поддавайте на никакви чувствания, защото те са лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното във вас. Ръката напред, пръстите се изправят, ръката се издига нагоре, след това се снема долу при лявата.
към текста >>

97. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

С това въпроса е решен.
Една вечер след беседата на Общия клас /беседите на сформирания Общ и Специален клас Учителя е провеждал вечер/, Учителят запитва присъствуващите „Къде искате да се построи салон, на улица „Оборище" 14 или на „Изгрева"? Които са за „Оборище" N 14 да вдигнат ръка. Гора от ръце са се вдигнали, както ми каза Елена Андреева, нашата стенографка, която е била тогава там. „Сега пък, продължил Учителя да вдигнат ръка онези, които са за построяване на салон на „Изгрева". Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя - Любомир Лулчев и Димитър. С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" N 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен.
към текста >>

98. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта.
Всеки представител изнасяше своят реферат и искаше да вмести Учението на Учителя към онова течение, на което той бе представител. Ето защо Учителят няколко пъти в разстояние на този събор взема думата и разгледа от неговото гледище повдигнатите въпроси. Вие имате отпечатани всички събори и можете да се запознаете с повдигнатите въпроси. Кое е най-интересното? Учителят се обърна към младите с думите: „Вие сте души, помнете това добре". Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта. Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата.
към текста >>

99. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта.
Всеки представител изнасяше своят реферат и искаше да вмести Учението на Учителя към онова течение, на което той бе представител. Ето защо Учителят няколко пъти в разстояние на този събор взема думата и разгледа от неговото гледище повдигнатите въпроси. Вие имате отпечатани всички събори и можете да се запознаете с повдигнатите въпроси. Кое е най-интересното? Учителят се обърна към младите с думите: „Вие сте души, помнете това добре". Минаха години и аз в един разговор с Учителя отново повдигнах въпроса за младежта. Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата.
към текста >>

100. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса.
Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой! Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т.
към текста >>

Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък.
Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък. Кой може да ги прочете? Скали натрупани една върху друга равно изрязани като гигантска библиотека. Кой може да знае какви скрижали крият те, какви чудни съчинения на човеците гиганти. Величествени библиотеки с огромни каменни папируси - летописи на природата, която отбелязва миналото и чертае бъдещето? Стоим върху тия вълшебни скали и духът се носи волно по тия тайнствени места, където въпреки всичко пак душата му се радва и възхищава.Връщаме се.
към текста >>

Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя.
Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя. Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета. Някои от тях са вече изгнили. По тях растат треви, цветя, здравец. Приличат на мечки - полегнали -жадни за стръв. По някои от тях дебел плюшен мъх кани за почивка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14382100105286