Търсене в текстове за 'Общност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 81 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра.
През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
към текста >>

2. Учителя посещава Ямбол

Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г.
към текста >>

Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас.
През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г.
към текста >>

Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас.
През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас.
към текста >>

4. Учителя държи сказка и проповед в Сливен

Активен член на бургаската евангелска общност.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора

Активен член на бургаската евангелска общност.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. Същий Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст.
към текста >>

6. В Бургас се създава първата духовна група

1. Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас
В Бургас се създава първата духовна група В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействането на Учителя. Ръководител на групата е Пеню Киров. Източници: 1. Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
към текста >>

Кратка история на живота на верска общност
И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр. Бургас на 27 юли 1907 г. – денят на Св. Пантелеймон, сега по нов стил – 9 август. 2. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя, 27 юли 1927 г., Бургас Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Всички народи по лицето на земята през разните исторически епохи са били ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се и са осветявали пътя на бъдещите поколения. И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за творчество, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа.
към текста >>

Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”…
Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие… Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез.
към текста >>

Така завършена, тя е използвана за салон и молитвен дом на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас, преименувана по-късно на ул.
28 години. Налагаше се един по солиден ремонт, тъй като постройката беше стара и се рушеше. Единодушното решение на Братството, по предприемчива инициатива на някои смели братя, се извърши основен, коренен ремонт и през м. октомври 1954 г. стана новата постройка, във вида познат ни днес. Така завършена, тя е използвана за салон и молитвен дом на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас, преименувана по-късно на ул. „Републиканска” №44. Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата на чл. 78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник бр. 48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г.
към текста >>

Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата на чл.
Единодушното решение на Братството, по предприемчива инициатива на някои смели братя, се извърши основен, коренен ремонт и през м. октомври 1954 г. стана новата постройка, във вида познат ни днес. Така завършена, тя е използвана за салон и молитвен дом на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас, преименувана по-късно на ул. „Републиканска” №44. Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата на чл. 78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник бр. 48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г. от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията. През 1949 г.
към текста >>

от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията.
„Републиканска” №44. Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата на чл. 78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник бр. 48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г. от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията. През 1949 г. когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството – клон Бургас, вписано в регистъра на Бургаски градски народен съвет на стр. (…) на името на Минчо Сотиров Господинов по нотариален акт № (…) от (…) е декларирано както следва: Братският молитвен дом на ул. „Републиканска” №44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство – клон Бургас. Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя (М.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате.В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни.
Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък.Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате.В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота.Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественотосъзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага.Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас.
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда.
Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда. Едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** *Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея. Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX.
към текста >>

Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията".
Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год. Ill, кн. 1): „целото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! - моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн.
към текста >>

9. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>

Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф.
към текста >>

Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
към текста >>

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

10. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>

Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф.
към текста >>

Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
към текста >>

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

11. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

и всички членове да се предупредят за това.Учителят: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5,30 часа вие 16 - те да сте тук събрани.От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън - в по-широка общност с обществото.
Той да ни посетеше! Бр. Деню Цанев, София: Това утеготявание е отражение на положението в София и там го възприемат.Бр. Емануил Иванов, Варна - говори в същатата смисъл, изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя и добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя и внасят разкол.Учителят: Такива си устройват гнездо и друг път да идват. Всеки, който идва да говори или като гост трябва да има позволение от Учителя. Този въпрос се уреди от 1920 год. и всички членове да се предупредят за това.Учителят: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5,30 часа вие 16 - те да сте тук събрани.От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън - в по-широка общност с обществото. Време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света гдето няма морална устойчивост. Пречките, които сега ни се правят, са временни: салон не дават, (на) беседите пречат и други някои.Между присъствующите изказа се желание и се препоръчва бр. Боян Боев да се изпрати като проповедник на научни реферати.Пречки в успеха на делото са още и събиранието на абонаменти, а не се изпращат списанията или вестниците: така бе с „Анхира",, Алфа", „Ратник на свободата". Това се отрази на платилите абонати, а някъде не получили нито един брой.Учителят: - Вашите въпроси вие разрешете. Можете да се съберете тук или в салона, а духовните въпроси оставете на мене, аз ще ги разреша.Отче наш.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето „Закон за единство и общност", София, 1928 г.
На 24.VIII.1928 г. в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и почивка" отпечатани в „Божествените условия", год. III, (1928 - 1929), том I. Работата на Школата продължава. Съборът не се е състоял. От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето „Закон за единство и общност", София, 1928 г. Младежкият събор завършва с екскурзия на Мусала, където на 18 юли Учителят държи беседата в сряда „Добри и лоши условия". Ученикът трябва да знае как да работи при благоприятни и неблагоприятни условия. Забраната на събора от властите през 1928 г. на Изгрева не е попречило на Учителя да произнася и дава Словото си на Изгрева. Изгревът - Том 6
към текста >>

13. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Бележка: Заглавието на лекцията, според изданията е "Единство и общност"
След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу. Спряхме се на моста между Боровец и Мусала. Там запалихме огън. .... Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София... Бележка: Заглавието на лекцията, според изданията е "Единство и общност" В УЧИЛИЩЕТО НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 9 юни 1953 г. Любезни брат, Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г.
към текста >>

* Бележка: Заглавието на лекцията, според изданията е "Единство и общност"
Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София. Поздрав до всички братя и сестри. Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: В училището на планината * Бележка: Заглавието на лекцията, според изданията е "Единство и общност"
към текста >>

14. Лекция пред ООК, на екскурзията до Мусала

Единство и общност 18 юли 1928 г., Общ Окултен Клас, Мусала
Лекция пред ООК, на екскурзията до Мусала Единство и общност 18 юли 1928 г., Общ Окултен Клас, Мусала
към текста >>

15. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето „Закон за единство и общност", София, 1928 г.
На 24.VIII.1928 г. в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и почивка" отпечатани в „Божествените условия", год. III, (1928 - 1929), том I. Работата на Школата продължава. Съборът не се е състоял. От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето „Закон за единство и общност", София, 1928 г. Младежкият събор завършва с екскурзия на Мусала, където на 18 юли Учителят държи беседата в сряда „Добри и лоши условия". Ученикът трябва да знае как да работи при благоприятни и неблагоприятни условия. Забраната на събора от властите през 1928 г. на Изгрева не е попречило на Учителя да произнася и дава Словото си на Изгрева. Изгревът - Том 6
към текста >>

16. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация.
Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч.
към текста >>

17. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация.
Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч.
към текста >>

18. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация.
Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч.
към текста >>

19. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." /" Единство и общност", с.
16/Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техни красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистота и красотата.„Щ е гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по- внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." /" Единство и общност", с. 249/„Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." /"Добри и лоши условия", с.248/„Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон на природата, който регулира явленията и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." /"По Бога направени", с. 32/„Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори?
към текста >>

20. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60

Спорна личност в средите на бургаската общност.
След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
към текста >>

68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ.
Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря: говориш на другите хора – и на мене говориш по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш вниманието. Какво ще ми обърнеш вниманието – ти нито ме познаваш. Пък аз не искам да ти обърна внимание“ [УС, 8.03.1936 г.- "Абсолютна справедливост"]. 68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ. Адвентисти (лат. adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С.
към текста >>

21. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81

“, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра.
Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор.
към текста >>

22. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №21

започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас.
в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.).
към текста >>

23. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №54

51 Това име не се споменава по-късно, но вероятно е свързано с протестантската общност в Бургас.
В същата тази местност на 4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска. След продължителна героична съпротива е разгромена. От текста и в писмата по-нататък не става ясно къде и какво са „Каманете“. За онова време обаче, при липсата на транспорт, 50 км е голямо разстояние и е твърде вероятно да става дума за друга местност. 51 Това име не се споменава по-късно, но вероятно е свързано с протестантската общност в Бургас. 52 Не става ясно закъде е пътувал Т. Стоименов, но се подразбира, че на П. Дънов това е известно. Вероятно по време на събора в Бургас е станало дума за това. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

24. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №55

58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася.
и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

25. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г.

на Верска общност Бяло Братство,
ОКРЪЖНО ПИСМО на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София, 3 януари 1963 г., София (подписали: Никола Антов /червен молив/, Тодор Стоименов / синьо мастило/) МОЛБА-0БРАЗЕЦ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (отпечатан на гърба на писмото) (машинописен текст)
към текста >>

ВЕРСКА ОБЩНОСТ
Централен братски съвет, София, 3 януари 1963 г., София (подписали: Никола Антов /червен молив/, Тодор Стоименов / синьо мастило/) МОЛБА-0БРАЗЕЦ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (отпечатан на гърба на писмото) (машинописен текст) ВЕРСКА ОБЩНОСТ Много бързо До Ръководителя "БЯЛО БРАТСТВО" на клона на Верска общност ЦЕНТРАЛЕН БРАТСКИ "Бяло Братство" - гр. Бургас
към текста >>

на клона на Верска общност
МОЛБА-0БРАЗЕЦ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (отпечатан на гърба на писмото) (машинописен текст) ВЕРСКА ОБЩНОСТ Много бързо До Ръководителя "БЯЛО БРАТСТВО" на клона на Верска общност ЦЕНТРАЛЕН БРАТСКИ "Бяло Братство" - гр. Бургас СЪВЕТ ул. "Толбухин" № 136 3 януари 1963 г.
към текста >>

Съобщаваме Ви, че съгласно чл.16 от Закона за изповеданията и дадените указания от КОМИТЕТА, РЕГИСТРАЦИЯ НА КЛОНА ВИ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО" в града /селището/ Ви, следва да се извърши пред ОКРЪЖНИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ на чиято територия се намира града /селището/.
СЪВЕТ ул. "Толбухин" № 136 3 януари 1963 г. София - Изгрев ОКРЪЖНО Съобщаваме Ви, че съгласно чл.16 от Закона за изповеданията и дадените указания от КОМИТЕТА, РЕГИСТРАЦИЯ НА КЛОНА ВИ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО" в града /селището/ Ви, следва да се извърши пред ОКРЪЖНИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ на чиято територия се намира града /селището/. За тази цел РЪКОВОДИТЕЛЯ да подаде съответна МОЛБА ДО ИЗПЪЛКОМА НА О.Н.С. За градовете Варна и Пловдив - До Г.Н.Съвет, най-късно до 12 януари 1963 г. ТОЗИ СРОК Е ФАТАЛЕН - ДЕН СЪБОТА, ДРУГИЯ ДЕН Е НЕДЕЛЯ. Образец за такава МОЛБА прилагаме към настоящето ОКРЪЖНО. РЕГИСТРАЦИЯТА СЕ СЧИТА ЗА ИЗВЪРШЕНА след като изпълкома изпрати писмено съобщение за това.
към текста >>

Да не нарушава законите и обществения ред и добрите нрави; Да не работи против социалните закони, уредби, мероприятията на Държавата: Да не проповедва ОМРАЗА на религиозна основа чрез слово, печат, действия или образува на религиозна основа - Верската Общност пропаганда против народната власт и нейните мероприятия.
С колко салони разполага всеки клон за молитвени събрания, четения на Лекции и Беседи; Държавни, обществени или частни къщи, в които няма УЧАЩА СЕ МЛАДЕЖ, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за изповеданията, като се покажат трите имена и адреса на лицето, което провежда молитвените и четенията на Лекции и Беседи в събранията. Ръководителя следва да прочете ОКРЪЖНОТО пред събранието на членовете, които могат да укажат /потвърдят/ доверието си към досегашния ръководител, като се има предвид чл. чл. 10, 12, 26, 28 и 29 от Закона за изповеданията, които гласят: Ръководителят трябва да бъде български гражданин: честен, благонадежден. Да не нарушава законите и обществения ред и добрите нрави; Да не работи против социалните закони, уредби, мероприятията на Държавата: Да не проповедва ОМРАЗА на религиозна основа чрез слово, печат, действия или образува на религиозна основа - Верската Общност пропаганда против народната власт и нейните мероприятия. Съгласно чл. 4 на Устава на "Бялото Братство", всеки клон в страната щом има 25 члена, има право на самостоятелно ръководство: РЕГИСТРАЦИЯ. ЖИВОТ И НА САМОСТОЯТЕЛНИ ЧЕТЕНИЯ НА ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ в събранията. Съгласно чл.6 от Устава, всеки клон, който няма 25 души членове, веднага Ръководителят му попълва МОЛБА В ДУХА НА ОКРЪЖНОТО и я подава до ръководителя на най-близкия клон на В.О.Бяло Братство за присъединение към клона му, който ведно с неговия и други присъединени. В неговата молба ще упомене и тях и ще иска обща регистрация.
към текста >>

ОСОБЕНО СЕ ЗАБРАНЯВА НА БЕЗОТГОВОРНИ ФАКТОРИ, КОИТО НЕ СЕ ДОПУСКАТ В КЛОНОВЕТЕ НА ОБЩНОСТТА, ЗА ТЕХНАТА ДЕЙНОСТ И ПОСЕЩЕНИЯ: ЩЕ ОТГОВАРЯ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КЛОНА И ЧЛЕНОВЕ НА КЛОНА НА УКРИВАТЕЛИ И САМИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ: ЩОМ СА БЕЗ ПЪЛНОМОЩНО ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ, ЧЕ СА ИЗПРАТЕНИ, ЗА ДА ИЗВЪРШАТ НЯКАКВА РАБОТА В КЛОНА.
25 души, ВЕДНАГА СЕ ГРУПИРАТ и щом се събере числото 25 души и повече, общо си избират ръководство в централно място и подават МОЛБА В ДУХА НА ОКРЪЖНОТО ДО ОКРЪЖНИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ. Да се има пред вид, че всеки клон на В.О.Бяло Братство, КОЙТО ОТБЕГНЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРА В ОПРЕДЕЛЕНИЯ СРОК 12 ЯНУАРИ 1963 г., АВТОМАТИЧЕСКИ СЕ СЧИТА ЗА РАЗТУРЕН. ТОВА ГЛАСИ И ЧЛ.7 НА УСТАВА НИ. БРАТЯ И СЕСТРИ, НИЕ СМЕ ДЛЪЖНИ ДА СЕ РЪКОВОДИМЕ ОТ УСТАВА НИ И ДА ГО ЦЕНИМЕ, ЗАЩОТО ТОЙ Е ЗА НАС: ДЪРЖАВЕН, КЪЩЕН ПОКРИВ, ПОД КОЙТО МОЖЕМЕ ДА ПОДСЛОНИМЕ НА СУШИНА ГЛАВА СПОКОЙНО, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ОТ ЧЛ.78 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА Н.Р. БЪЛГАРИЯ. ЗАБРАНЯВА СЕ ДА СЕ ПОСЕЩАВАТ ДРУГИ ЦЪРКВИ; ОТ ЕДИН КЛОН В ДРУГ НА В.О.Б. БРАТСТВО. ОСОБЕНО СЕ ЗАБРАНЯВА НА БЕЗОТГОВОРНИ ФАКТОРИ, КОИТО НЕ СЕ ДОПУСКАТ В КЛОНОВЕТЕ НА ОБЩНОСТТА, ЗА ТЕХНАТА ДЕЙНОСТ И ПОСЕЩЕНИЯ: ЩЕ ОТГОВАРЯ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КЛОНА И ЧЛЕНОВЕ НА КЛОНА НА УКРИВАТЕЛИ И САМИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ: ЩОМ СА БЕЗ ПЪЛНОМОЩНО ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ, ЧЕ СА ИЗПРАТЕНИ, ЗА ДА ИЗВЪРШАТ НЯКАКВА РАБОТА В КЛОНА. Приложение: Образец от МОЛБА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ. След като получите писмено съобщение, че е регистриран клона Ви, веднага направете препис от писменото съобщение и го изпратете до ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ НА В.О.БЯЛО БРАТСТВО - гр. София, на адрес: НИКОЛА АНТОВ ВЪЛЧЕВ, живущ на ул. 10-та, №2, XIII клон в кв. "Изгрев" - гр. София.
към текста >>

ЗА ЦЕНТРАЛЕН БРАТСКИ СЪВЕТ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО":1. Н.
Приложение: Образец от МОЛБА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ. След като получите писмено съобщение, че е регистриран клона Ви, веднага направете препис от писменото съобщение и го изпратете до ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ НА В.О.БЯЛО БРАТСТВО - гр. София, на адрес: НИКОЛА АНТОВ ВЪЛЧЕВ, живущ на ул. 10-та, №2, XIII клон в кв. "Изгрев" - гр. София. ЗА ЦЕНТРАЛЕН БРАТСКИ СЪВЕТ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО":1. Н. Антов /подпис с червен молив/2. Тодор Стоименов /подпис със синьо мастило/ Образец наМОЛБА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ДО ПОЧИТАЕМИЯ ИЗПЪЛКОМ НА ОКРЪЖНИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ
към текста >>

Молиме Ви да ни бъде съобщено писмено РЕГИСТРАЦИЯТА, ЗА ДА СЪОБЩИМЕ ПО НАДЛЕЖЕН РЕД НА ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО" - ГР. СОФИЯ.
от В клона на ръководителя колко члена има в седалището му. Кои клонове се присъединяват към централния клон, и с колко членове идва всеки клон по отделно. С колко салони разполага всеки клон, за молитвени събрания, четене на Лекции и Беседи; Държавни, Обществени или частни къщи в които нема УЧАЩА СЕ МЛАДЕЖ, съгласно чл.20, ал.2 от Закона за изповеданията. С МОЛБА, след проверка на молбата, по съдържание, да бъдеме РЕГИСТРИРАНИ: Ръководителя, клоновете с членовете бройки и Молитвените домове, къде се намират и кой провежда молитвените събрания, с трите му имена и къде живее. Молиме Ви да ни бъде съобщено писмено РЕГИСТРАЦИЯТА, ЗА ДА СЪОБЩИМЕ ПО НАДЛЕЖЕН РЕД НА ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО" - ГР. СОФИЯ. Гр. София....................................... С Другарски почит: Дата, месец, година Източник: 35. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г., СофияМатериали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ Изгревът - Том 25
към текста >>

Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г., СофияМатериали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
С МОЛБА, след проверка на молбата, по съдържание, да бъдеме РЕГИСТРИРАНИ: Ръководителя, клоновете с членовете бройки и Молитвените домове, къде се намират и кой провежда молитвените събрания, с трите му имена и къде живее. Молиме Ви да ни бъде съобщено писмено РЕГИСТРАЦИЯТА, ЗА ДА СЪОБЩИМЕ ПО НАДЛЕЖЕН РЕД НА ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ "БЯЛО БРАТСТВО" - ГР. СОФИЯ. Гр. София....................................... С Другарски почит: Дата, месец, година Източник: 35. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г., СофияМатериали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ Изгревът - Том 25
към текста >>

26. Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'

„Добри и лоши условия“, „Единство и общност“, стр.
Той ще оправи стъпките ти.“ В същото положение се изговарят думите: „Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с Любовта си, с вярата си, със силата си и ще познавам Господа в живота си, с душата си, със сърцето си и с ума си. Това е Живот вечен да позная Тебе – Единаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Който си изпратил.“ Смяна на ръцете: онези, които са долу, се издигат горе; тия пък, които са горе, се свалят долу. При това положение на ръцете се произнасят следните думи: „Да се съединят Любовта, вярата и надеждата в сърцата ни. И да се прослави Господ в душите ни.“ „Добри и лоши условия“, „Единство и общност“, стр. 237-238, 240. При самовъзпитанието голямо участие взима молитвата. Иска ли да си въздейства, човек трябва да се обърне към Бога със следната кратка молитва: „Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи.“ Сладките думи имат отношение към живота, силните – към човешкия ум, а красивите – към човешкия дух и човешката душа. Сладките, силните и красивите думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот. „Двигатели в живота“2, „Вътрешна просвета“, стр. 37-38.
към текста >>

27. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било просвещението, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква.
поради участието си в народните работи. После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М. Чайковски (Садък паша) и двамата създали проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било просвещението, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква. Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе. Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция.
към текста >>

28. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Неговите спомени хвърлят светлина върху процесите, които са се извършвали в Бургаската общност по онова време.
През 1910 г. в Бургас е назначен на работа Жечо Панайотов, който впоследствие става участник в много драматични събития в историята на Бялото Братство. Той започва работа като сметководител в една от най-големите търговски фирми в Бургас – „Р. В. Миркович и Сие”. Основателят на тази фирма бил близък роднина на Д-р Георги Миркович, с когото Жечо Панайотов е съгражданин. Неговите спомени хвърлят светлина върху процесите, които са се извършвали в Бургаската общност по онова време. Ето част от тях. „Във всекидневния живот на братята имаше нещо общо. Сутрин преди работа и след привършване, всеки считаше да се отбие до американското кафене. Аз с моите 17-18 г. отивах там – бях вече преминал на служба в частната банка, та се чуствах човек с тeжест.
към текста >>

29. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора.
Как да намери равновесие между напора на своите жизнени сили и патриархалното възпитание, което владее нейното поведение? Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора. Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат: близостта на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм. Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М. Белчева се чувства смътно привлечена от идеите на Бялото Братство.
към текста >>

век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност.
Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора. Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат: близостта на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм. Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М. Белчева се чувства смътно привлечена от идеите на Бялото Братство. После, както обикновено се случва с нея, не толкова идеите, колкото фигурата, която ги персонализира, изиграва решаващото значение. На „Светлия четвъртък“, 23 април 1925, за пръв път прекрачва прага на софийската къща, в която живее Учителя, и влиза в личен разговор с него. Представям срещата според ръкописния спомен, който е направила веднага след връщането си вкъщи.
към текста >>

По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух.
Не, сродните души не се женят. Щом две сродни души се оженят, сродството между тях изчезва[16]. Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше. Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети. Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони.
към текста >>

Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка.
„Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева.
към текста >>

Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек.
Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване.
към текста >>

Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос.
към текста >>

30. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора.
Как да намери равновесие между напора на своите жизнени сили и патриархалното възпитание, което владее нейното поведение? Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора. Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат: близостта на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм. Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М. Белчева се чувства смътно привлечена от идеите на Бялото Братство.
към текста >>

век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност.
Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора. Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат: близостта на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм. Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М. Белчева се чувства смътно привлечена от идеите на Бялото Братство. После, както обикновено се случва с нея, не толкова идеите, колкото фигурата, която ги персонализира, изиграва решаващото значение. На „Светлия четвъртък“, 23 април 1925, за пръв път прекрачва прага на софийската къща, в която живее Учителя, и влиза в личен разговор с него. Представям срещата според ръкописния спомен, който е направила веднага след връщането си вкъщи.
към текста >>

По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух.
Не, сродните души не се женят. Щом две сродни души се оженят, сродството между тях изчезва[16]. Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше. Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети. Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони.
към текста >>

Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка.
„Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева.
към текста >>

Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек.
Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване.
към текста >>

Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос.
към текста >>

31. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета.
Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева". Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи. Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство.
към текста >>

Смущава ги само фактът, че Крум принадлежи към общността „Бяло братство".
Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България. Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър. Смущава ги само фактът, че Крум принадлежи към общността „Бяло братство". Един ден го питат: „Какви връзка има между Бялото братство и белогвардейците? " Вено отговаря по следния начин: „Белият цвят отразява пълния спектър на слънчевите лъчи, без да ги задържа в себе си. Белите братя са като белия цвят не задържат материалните блага за себе си, а ги отразяват в света за обща полза." „След това обяснение, не ми зададоха повече въпроси относно принадлежността ми към Братството." завърши разказа си Вено. Когато профсъюзите загубват независимостта си от държавата, той разбира, че неговата дейност, колкото и да е висок постът, който заема, няма да бъде вече ефикасна и полезна за обществото. Затова отказва да приеме направеното му предложение, напуска работата си в профсъюзите и заминава за Рила.
към текста >>

32. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

По време на Втората световна война в България има еврейска общност, състояща се от около 50 000 души, половината от които живеят в София.
Ние сме убедени, че в основата на този подвиг стои онова, което е в основата на всички религии, на всеки живот – Любовта. Животът и делото на равин Даниел Цион ни учат, че за човека на Вярата няма религиозни бариери. Истинската вяра не разединява, а обединява хората. ред. колегия на сп. Житно зърно По време на Втората световна война в България има еврейска общност, състояща се от около 50 000 души, половината от които живеят в София. В по-голямата си част българските евреи имат сефарадски произход, предците им са дошли от Испания след 1492 г. и говорят ладино – испански диалект. Главната синагога, построена в София между 1905 и 1909 г., е най-голямата сефарадска и изобщо третата по големина синагога в Европа. След Балканските войни (1912–1913 г.) хиляди евреи се стичат към България от различни краища на дотогавшната Отоманска империя и поради тази причина еврейската общност в София иска от сефарадската общност в Солун да им изпрати равини. Солун по онова време е центърът на еврейската култура в Югоизточна Европа, той е най-големият еврейски град в света и е наричан „Майката на Израел“.
към текста >>

След Балканските войни (1912–1913 г.) хиляди евреи се стичат към България от различни краища на дотогавшната Отоманска империя и поради тази причина еврейската общност в София иска от сефарадската общност в Солун да им изпрати равини.
Житно зърно По време на Втората световна война в България има еврейска общност, състояща се от около 50 000 души, половината от които живеят в София. В по-голямата си част българските евреи имат сефарадски произход, предците им са дошли от Испания след 1492 г. и говорят ладино – испански диалект. Главната синагога, построена в София между 1905 и 1909 г., е най-голямата сефарадска и изобщо третата по големина синагога в Европа. След Балканските войни (1912–1913 г.) хиляди евреи се стичат към България от различни краища на дотогавшната Отоманска империя и поради тази причина еврейската общност в София иска от сефарадската общност в Солун да им изпрати равини. Солун по онова време е центърът на еврейската култура в Югоизточна Европа, той е най-големият еврейски град в света и е наричан „Майката на Израел“. В него се наброяват около тридесет синагоги. През 1915 г. главата на равинската семинария „Бет-Йосиф“ в Солун изпраща своя син Даниел Соломон Цион в София.1 Той започва дейността си като хазан* в Ючбунарската синагога. Извършва активна педагогическа и социална работа и пропагандира каузата на ционизма – една идеология, първоначално защитаваща правото на родина на палестинските евреи.
към текста >>

е председател на Върховния религиозен съд при Централната консистория (общностния съвет) на евреите в България и е с прерогативи на главен равин на България, а през 1938 г.
главата на равинската семинария „Бет-Йосиф“ в Солун изпраща своя син Даниел Соломон Цион в София.1 Той започва дейността си като хазан* в Ючбунарската синагога. Извършва активна педагогическа и социална работа и пропагандира каузата на ционизма – една идеология, първоначално защитаваща правото на родина на палестинските евреи. За две години е съветник в Кюстендил. След завръщането си в София е назначен за равин и става председател на Еврейския религиозен съд в София. През 1931 г. е председател на Върховния религиозен съд при Централната консистория (общностния съвет) на евреите в България и е с прерогативи на главен равин на България, а през 1938 г. той става председател на Еврейския религиозен съд в България. През 30-те години Даниел Цион, който дотогава е говорел ладино, вече е научил български и започва да пише и публикува на този език. През 1938 г. той основава списание „Светлина“ и публикува „Пътят на живота“ – поредица от беседи за обществеността. Следва сборникът „Еврейско брачно и бракоразводно право“, написан заедно с Алберт Варсано.
към текста >>

Той е поддържал приятелски отношения с духовните лидери на България по това време, нещо, за което е бил атакуван от някои членове на еврейската общност.
публикува нов сборник с беседи „Из нов път“. Даниел Цион превежда и публикува текстове от Талмуда (1938 г.) и книга с еврейски молитви. След войната той публикува още три книги: „Пет години под фашистки гнет“ ( 1945 г.), „Тройният път на новия човек“ (1946 г.) – възгледи и съвети за здравето, и „Еврейски празници и традиции“ (1946 г.) Даниел Цион проявява задълбочен интерес към другите религии и философията. Книгите му разкриват, че е изучавал творбите на значими философи, запознат е и с някои духовни учения (вероятно теософия), включително и с учението на Бялото братство. Той е поддържал приятелски отношения с духовните лидери на България по това време, нещо, за което е бил атакуван от някои членове на еврейската общност. Около 1934 г. и след това, през 1942, са го наричали „дъновист“ и са го обвинявали, че се е „похристиянчил“ и че е станал сектант.2 Във уебсайта на Софийската синагога Даниел Цион е споменат като един от двамата равини, които са служели като проповедници.3 Официално няма главен равин на България за периода между 1925 и 1945 г.; последният такъв е Ашер Хананел, който е бил затворен от комунистическите власти заради отказа му да затвори Софийската синагога и след като е бил освободен, умира в Израел през 1964г.4 В началото на 1930 г. Даниел Цион е поканен да посети Учитeля Петър Дънов.
към текста >>

Впечатлен от начина на живот в общността на Бялото братство, той възприема – както пише Йозеф Шулам – някои съществени елементи от учението на Петър Дънов като вегетарианството, навика да посреща игрева на слънцето с медитация и молитва и някои физически упражнения.
Около 1934 г. и след това, през 1942, са го наричали „дъновист“ и са го обвинявали, че се е „похристиянчил“ и че е станал сектант.2 Във уебсайта на Софийската синагога Даниел Цион е споменат като един от двамата равини, които са служели като проповедници.3 Официално няма главен равин на България за периода между 1925 и 1945 г.; последният такъв е Ашер Хананел, който е бил затворен от комунистическите власти заради отказа му да затвори Софийската синагога и след като е бил освободен, умира в Израел през 1964г.4 В началото на 1930 г. Даниел Цион е поканен да посети Учитeля Петър Дънов. Впечатлен от начина на живот в общността на Бялото братство, той възприема – както пише Йозеф Шулам – някои съществени елементи от учението на Петър Дънов като вегетарианството, навика да посреща игрева на слънцето с медитация и молитва и някои физически упражнения. Петър Дънов е първият, който говори с него за Исус. „Дънов говорел за Исус като за Месия и Спасител. Той говорел също за простия начин на живот на първите ученици на Исус. Тези разговори отворили очите на равин Даниел“ – пише Й. Шулам.5 В продължение на 4 месеца Даниел Цион посещава лекциите в духовната школа на Бялото братство.6 Според Борис Николов Даниел Цион често идва на „Изгрева“, за да разговаря с Петър Дънов и чете томчетата с неговите беседи.
към текста >>

След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет.
Изглежда му, че фигурата се явява директно от слънцето и назовава себе си Йешуа (Исус). Според Йозеф Шулам тогава той се обръща към Софийския митрополит Стефан, който му дава мъдър съвет – да не влиза в нито една от християнските църкви, а да се концентрира върху самия Исус. След този разговор двамата стават близки приятели. Даниел Цион не се обръща към християнството, а остава верен на Тората. Той възприема Исус като Месия и изучава Новия завет. След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет. Мнозина са знаели за вярата на Даниел Цион в Исус като Месия, въпреки което е бил дълбоко уважаван и със стриктното си придържане към Тората той е бил образцов пример на истински юдеин. Има сведения, че в началото на 1942 г. Даниел Цион посещава Петър Дънов, за да обсъди опасността, надвиснала над евреите, в един шестчасов разговор. Приятелството между двамата води и до една специална поръчка. Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога.
към текста >>

Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога.
След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет. Мнозина са знаели за вярата на Даниел Цион в Исус като Месия, въпреки което е бил дълбоко уважаван и със стриктното си придържане към Тората той е бил образцов пример на истински юдеин. Има сведения, че в началото на 1942 г. Даниел Цион посещава Петър Дънов, за да обсъди опасността, надвиснала над евреите, в един шестчасов разговор. Приятелството между двамата води и до една специална поръчка. Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога. Това са вероятно ритуални предмети, свързани със закона на Мойсей. След войната (и след смъртта на Петър Дънов), те са върнати на евреите.8 След един разговор с министъра на финансите Божилов през юли 1942 г., отнасящ се до преследването на евреите, Даниел Цион получава послание от Бога. Един вътрешен глас му казва, че Божието Царство идва на Земята и че всички, които му се противопоставят, ще пострадат. Той отпечатва 200 копия от това послание: за българския цар Борис III, за висшите политически лидери и държавни служители, включително министрите, правителството, парламента и началника на Софийската полиция.
към текста >>

Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина.
Един вътрешен глас му казва, че Божието Царство идва на Земята и че всички, които му се противопоставят, ще пострадат. Той отпечатва 200 копия от това послание: за българския цар Борис III, за висшите политически лидери и държавни служители, включително министрите, правителството, парламента и началника на Софийската полиция. Някъде в началото на 1943 г. той пише писмо специално до българския цар, отнасящо се до преследването на евреите. Предупреждава го с библейските думи, че всеки ще бъде измерен със същата мярка, с която мери другите. Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина. На 2 август 1942 г. те го свалят от поста председател на Върховния религиозен съд в София. Опитват се и да го дискредитират, както вече са се опитали преди осем години. Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност. Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител.
към текста >>

Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност.
Предупреждава го с библейските думи, че всеки ще бъде измерен със същата мярка, с която мери другите. Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина. На 2 август 1942 г. те го свалят от поста председател на Върховния религиозен съд в София. Опитват се и да го дискредитират, както вече са се опитали преди осем години. Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност. Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител. В началото на март 1943 г. започва депортирането на евреите от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България, към Полша. Сред българските евреи властва страхът, че и те ще бъдат депортирани – нещо, което наистина е планирано от българското правителство. Това бива предотвратено в крайна сметка от успешните съвместни действия на членове на парламента, висши служители на Православната църква, еврейските организации и може би е решаваща – макар и останала скрита – намесата на Петър Дънов, използвал посредничеството на Любомир Лулчев (един от най-приближените до царя съветници).
към текста >>

Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител.
Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина. На 2 август 1942 г. те го свалят от поста председател на Върховния религиозен съд в София. Опитват се и да го дискредитират, както вече са се опитали преди осем години. Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност. Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител. В началото на март 1943 г. започва депортирането на евреите от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България, към Полша. Сред българските евреи властва страхът, че и те ще бъдат депортирани – нещо, което наистина е планирано от българското правителство. Това бива предотвратено в крайна сметка от успешните съвместни действия на членове на парламента, висши служители на Православната църква, еврейските организации и може би е решаваща – макар и останала скрита – намесата на Петър Дънов, използвал посредничеството на Любомир Лулчев (един от най-приближените до царя съветници). В официалната литература за спасяването на българските евреи липсва епизодът за това, че когато Петър Дънов е информиран (вероятно на 6 март 1943 г.) от своя ученик Методи Константинов, висш правителствен служител, че е взето решение за депортирането на всички български евреи, той, чрез Лулчев изпраща до царя следното предупреждение: „Ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти и помен няма да остане.“10 Лулчев не можел да намери царя следващите три дни и накрая се върнал при Петър Дънов, който му казал да го търси в двореца в Кричим.
към текста >>

Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион.
Цар Борис е имал смелостта да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата. Но това се е разбрало впоследствие. На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион. Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван. Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи. В това време няколко хиляди от тях вече са преминали пред двореца.
към текста >>

Той става равин на еврейската българска общност в Яфа.
След септември 1944 г. и особено в периода между 1949 и 1952 г. мнозинството от българските евреи емигрират в Израел. Остават само няколко хиляди, предимно в София и Пловдив. В началото Даниел Цион не иска да емигрира, но след като насън получава послание от Бога да го направи, напуска страната през 1949 г. Той става равин на еврейската българска общност в Яфа. Но скоро напуска този пост и отива в Ерусалим, където прекарва цял месец в пост, молитва и усамотение, молейки Бога да му покаже правилния път. През пролетта на 1950 г. „Светият Дух ми разкри, че Исус наистина е Месия, който е страдал заради нас и се е пожертвал заради нашите грехове. Палещият огън в сърцето ми не ми даваше мира, докато публично не признах вярата си.“14 На другата сутрин той отива във висшия равинат в Тел Авив и признава какво преживява. Публичното признание на Даниел Цион, че вярва в Исус като Месия става голям въпрос в Израел и предизвиква дълги дискусии в пресата.
към текста >>

Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност.
Палещият огън в сърцето ми не ми даваше мира, докато публично не признах вярата си.“14 На другата сутрин той отива във висшия равинат в Тел Авив и признава какво преживява. Публичното признание на Даниел Цион, че вярва в Исус като Месия става голям въпрос в Израел и предизвиква дълги дискусии в пресата. Различни християнски мисионери идват при него, за да получат подкрепата му за своята мисия, но той остава верен на юдаизма. Той е призован обаче да се яви пред Върховния равински съд, който го отстранява от поста равин през 1954 г. Той отстоява пред съда вярата си в Исус. Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност. Той не говори често за Исус, но както в София, събира в дома си хора след службата на Сабат и им проповядва за Йешуа. Той написва стотици песни, посветени на Йешуа, Сабат и Добрия живот. Публикува много книги. До 1973 г. той служи като неофициален равин на българските евреи.
към текста >>

Директорът на Историческия музей на евреите, г-н Владимир Пауновски в телефонен разговор каза на автора на статията, че той не знае за събитията, свързани с диамантите на софийската еврейска общност.
и ред. Вергилий Кръстев), София, 1993 г. стр. 485–486. Борис Николов е присъствал на връщането на диамантите. Той интрепретира молбата на тримата евреи като молба за помощ и готовността на Петър Дънов да приеме на съхранение диамантите като знак, че взема българските евреи под своя закрила. Директорът на Историческия музей на евреите, г-н Владимир Пауновски в телефонен разговор каза на автора на статията, че той не знае за събитията, свързани с диамантите на софийската еврейска общност. Еврейската общност признава ролята, която Петър Дънов е изиграл за спасяването на българските евреи. В музея на еврейската история в София неговият портрет е окачен, със забележката, че той е повлиял върху решението на цар Борис III да отмени депортирането на евреите. 9. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 53 стр. 10. Методи Константинов, „Спасяването на евреите“ (в препис на В. Кръстев), из „Изгревът на Бялото братство“ т.IV ( ред.
към текста >>

Еврейската общност признава ролята, която Петър Дънов е изиграл за спасяването на българските евреи.
Вергилий Кръстев), София, 1993 г. стр. 485–486. Борис Николов е присъствал на връщането на диамантите. Той интрепретира молбата на тримата евреи като молба за помощ и готовността на Петър Дънов да приеме на съхранение диамантите като знак, че взема българските евреи под своя закрила. Директорът на Историческия музей на евреите, г-н Владимир Пауновски в телефонен разговор каза на автора на статията, че той не знае за събитията, свързани с диамантите на софийската еврейска общност. Еврейската общност признава ролята, която Петър Дънов е изиграл за спасяването на българските евреи. В музея на еврейската история в София неговият портрет е окачен, със забележката, че той е повлиял върху решението на цар Борис III да отмени депортирането на евреите. 9. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 53 стр. 10. Методи Константинов, „Спасяването на евреите“ (в препис на В. Кръстев), из „Изгревът на Бялото братство“ т.IV ( ред. Вергилий Кръстев), София, 1995 г., 534 стр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2278311252594