Търсене в текстове за 'Новото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 167 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.
През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.
към текста >>

Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество.
отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил". Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен.
към текста >>

Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие.
Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение. Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко. Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие. Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас
към текста >>

Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание:
Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията. Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.”
към текста >>

С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
към текста >>

От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него.
Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П. Киров дълги години. В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот. София 25. X.
към текста >>

4. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>

Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете.
към текста >>

Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.
През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
към текста >>

5. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото.
Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше:Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята.Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина. В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония.
към текста >>

Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.
Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
към текста >>

6. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

В тази сказка Той набелязва основните идеи на Новото Учение.
Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката - 50 стотинки. Тогава това бяха много пари. Обаче салонът е препълнен. В тази сказка Той набелязва основните идеи на Новото Учение. Тази сказка я имаме написана от самия Учител. Защото Той написва писмо до Пеню Киров, както и самата сказка. Той я предава на Пеню Киров написана собственоръчно и ние я притежаваме. Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност.
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Новото подразделение.
Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2.
към текста >>

8. (стар стил) Учителя посещава Хасково

От писмата на Пеню Киров до Учителя по същото време се вижда, че в Бургас последователите на Новото учение имат проблеми с протестантската църква, която внася противоречия в групата.
Учителя посещава Хасково На 31 октомври (стар стил) 1902 година пристига в град Хасково. От Хасково има написани две писма до П.Киров. От писмата на Пеню Киров до Учителя по същото време се вижда, че в Бургас последователите на Новото учение имат проблеми с протестантската църква, която внася противоречия в групата. 1. Писмо до Пеню Киров, Хасково, 1 ноември 1902 г. 2. Писмо до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Хасково, 1 ноемврий 1902 г. 89 [отворена карта]
към текста >>

Има доста, които очакват новото направление.
Г-жица Балканджиева се е оженила наскоро, а така също и брат и. И няма съмнение - добре [са] сторили. В живота се изисква подвиг, и то по права посока, и то със знание и мъдрост отгоре. Докторът наскоро ми писа - той се готви [за] списанието95. Въпросът е уреден донякъде. Има доста, които очакват новото направление. Желая Ви да се подвизавате, и то добре. Поздрави всички. Види се Вие сте много занят. С поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Хасково

Има доста, които очакват новото направление.
Г-жица Балканджиева се е оженила наскоро, а така също и брат и. И няма съмнение - добре [са] сторили. В живота се изисква подвиг, и то по права посока, и то със знание и мъдрост отгоре. Докторът наскоро ми писа - той се готви [за] списанието95. Въпросът е уреден донякъде. Има доста, които очакват новото направление. Желая Ви да се подвизавате, и то добре. Поздрави всички. Види се Вие сте много занят. С поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

10. Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание 'Виделина'

Има доста, които очакват новото направление.
Г-жица Балканджиева се е оженила наскоро, а така също и брат и. И няма съмнение - добре [са] сторили. В живота се изисква подвиг, и то по права посока, и то със знание и мъдрост отгоре. Докторът наскоро ми писа - той се готви [за] списанието95. Въпросът е уреден донякъде. Има доста, които очакват новото направление. Желая Ви да се подвизавате, и то добре. Поздрави всички. Види се Вие сте много занят. С поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

11. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото".
Учителят не е казал, че е неговият хороскоп, но по датата вади заключението, че е негов хороскоп. И аз го попитах, какво беше интересното в този хороскоп? „Много имаше квадратури". Това ми каза. Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия. После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото. Това ми каза още за хороскопа. Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали? Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети. Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения.
към текста >>

Нали, че е човек на Новото.
И аз го попитах, какво беше интересното в този хороскоп? „Много имаше квадратури". Това ми каза. Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия. После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото. Това ми каза още за хороскопа. Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали? Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети. Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения. В 1897 год.
към текста >>

12. В Бургас се създава първата духовна група

Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството.
Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала.
към текста >>

Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си. Свръзката между двамата в някои случаи е бил архангел Михаил. Тази кратка биография на Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие. Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
към текста >>

13. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?
Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично.
към текста >>

14. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
към текста >>

15. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.
Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ. Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Не пущай старото, докато не дойде новото.
Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. Най-сетне, ние трябва да се учим от опитността на светските хора в това отношение. Не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасяме свещта, а после се предаваме на страдания, когато не би трябвало да бъде така. Често пъти аз срещам хора с добро желание, които искат да служат на Господа, обаче, току ги видиш дряхли и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо? Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябва да не изпущат, докато не намерят друга. Друго: някои казват, че в книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време“. Тук трябва да сте внимателни.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

когато се роди в него новото съзнание, той прави същото.
него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие.
Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не. Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос - сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. [Йоан. 3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота.
към текста >>

19. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Господ ще тури на практика новото учение на слугуване.
Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка. Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така те са важни и във вашия живот. Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано. Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще тури на практика новото учение на слугуване. Трябва да станете семе. Да не ви е страх. Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си. Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка заран жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът - за жената.
към текста >>

20. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя На 16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото на Учителя. Първата стенографирана беседа е "Ето Човекът", с която се слага начало на сериите "Сила и Живот". В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. За Тодор Гълъбов и стенографирането на беседите, може да се прочете в: 1. Спомен на Борис Николов -Домът на Петко Гумнеров След това дойде при Учителя стенографа на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той беше един отличен стенограф и записваше всичко.
към текста >>

21. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I
Беседата: Ето човекът 16 март 1914 г., Неделни беседи, София, От книгата, "Ето човекът! ". Сила и Живот. Първа серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ! “. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето ЕТО ЧОВЕКА „Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

След тая съдба чакаме възкресението - новото тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в райската градина.След смъртта Си Христос се чисти 40 деня, а вие за да се очистите, ще ви са нужни от 24 часа до 40 години и най-много след 40 години всички ще бъдете очистени.
То е въпрос. Това, което са ни взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които прояждат корема на крокодила, който ги е погълнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна каквото глътна от даденото на българите от Христа, но сега тази вражда излиза навън, защото Христос ги хвана на местопрестъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресението - новото тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в райската градина.След смъртта Си Христос се чисти 40 деня, а вие за да се очистите, ще ви са нужни от 24 часа до 40 години и най-много след 40 години всички ще бъдете очистени. Та, всички страдания може да продължат от този период до 40 години. А 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметката. В 4 часа ще почне войната и Свети Илия ще ходи с огън и меч.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата.
Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък.Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде. Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде.Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа. Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно. Та, в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави -качества, които вие може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата „любов".
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат.
Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли.
към текста >>

Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че имало друг свят.
Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Писател напише една книга и не можем да видим в нея прозорец. Така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че имало друг свят. Проби прозорците. Какво ще правим със старите мехове? Разбира се, че ще се пукнат. Тия, които са тука, ще видят, че има и друг свят.Казвате: има духове, но лоши са. Тогава пазете се от тях.
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Смъртта, това е едно преходящо състояние, това е временно уволняване от длъжността, а животът, новото назначаване.
Человеците ще се научат да живеят по-добре. Всички гледайте светло на бъдещия живот. Господ е приготвил добро. То чака всички без разлика. Стига те да развият своите чувства, да схващат и разбират. Смъртта, това е едно преходящо състояние, това е временно уволняване от длъжността, а животът, новото назначаване. Работете добре, да ви назначи наново пак Христос. Велик е животът, мощна е Душата, силен е Духът, всеблаг е Господ. Поздрав на всички. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

27. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка.
От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка. Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране. Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка. И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята. И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново. Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря.
към текста >>

И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята.
Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране. Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка. И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята. И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново. Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря. Беше 16 април 1916 г, Велик ден.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София

Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време.
Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал. Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието. Моя привет вам и на Величка. Всичко ще се уреди за добро. П.К.Дънов (Свещеният подпис)
към текста >>

29. Учителя започва поредица беседи пред сестрите, 'Великата майка'

Носители на Новото, 19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
Вярата като закон, 31.март 1932 Четвъртък, София Естествени правила, 07.април 1932 16:00 Четвъртък, София Доброто семе, 21 април 1932 г., София, Изгрев Узрял плод, 05.май 1932 16:00 Четвъртък, София Пътища на Мъдростта, 12 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Носители на Новото, 19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Задача за самовъзпитание, 2 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Непоклатима канара, 30 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Обяснителни бележки _________________ От Беседи пред сестрите
към текста >>

Носители на новото (19.V.1932)
Вярата като закон(31.III.1932) Естествени правила(7.IV.1932) Доброто семе (21 .IV.1932) Узрял плод (5.V.1932) Пътища на мъдростта (12.V.1932) Носители на новото (19.V.1932) Една задача (2.VI. 1932) Непоклатима канара (30.VI.1932) ______________________ Източник: БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления Изгревът - Том 12
към текста >>

30. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя.
Връзката е една. И настоящето и бъдещето е все едно. В Любовта няма страх, и казва Господ: „ Ще събере всичките си овци от четиритях краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете добри и крепки духом. Всичко е за добро на Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя. Старото отхожда, Новото възкресява. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват. Много Ваши братя отиват при Господа, Който е отгоре. Бъдете всички готови, добри, весели без страх. Ще изпратим и ще посрещнем.
към текста >>

Старото отхожда, Новото възкресява.
И настоящето и бъдещето е все едно. В Любовта няма страх, и казва Господ: „ Ще събере всичките си овци от четиритях краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете добри и крепки духом. Всичко е за добро на Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя. Старото отхожда, Новото възкресява. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват. Много Ваши братя отиват при Господа, Който е отгоре. Бъдете всички готови, добри, весели без страх. Ще изпратим и ще посрещнем. Нека расте душата Ви на всички Ви в мир и радост, и Господ да Ви бъде задна стража.
към текста >>

31. Димитър Голов завършва земния си път.

Голов с благодарност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение.
Той поисква да прибере всички протоколи от първите събори и други останали документи за съхранение. Синът обещава и му казва след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал. За него на масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15) Нека си спомним за Д. Голов с благодарност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение. Георги Христов Използвана литература: 1. Бръзицев, Хр. Български книгоиздатели. (Очерци]. София, Бълг.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до всички приятели, Варна, (...) 1918 г.

Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя.
И настоящето, и бъдещето е все едно. В Любовта няма страх, и казва Господ, ще събере всичките си овци от четиритях краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир. Бъдете добри и крепки духом. Всичко е за добро на Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя. Старото отхожда, Новото възкръсва. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват. Много ваши братя отиват при Господа, Който е от горе. Бъдете всички готови, добри, весели, без страх. Ще изпратим и ще посрещнем.
към текста >>

Старото отхожда, Новото възкръсва.
В Любовта няма страх, и казва Господ, ще събере всичките си овци от четиритях краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир. Бъдете добри и крепки духом. Всичко е за добро на Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя. Старото отхожда, Новото възкръсва. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват. Много ваши братя отиват при Господа, Който е от горе. Бъдете всички готови, добри, весели, без страх. Ще изпратим и ще посрещнем. Нека расте душата ви на всички ви в мир и радост и Господ да ви бъде задна стража.
към текста >>

33. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

От писмата му струи импулсът на Новото, което влиза постепенно в съзнанията.
Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели. Там всеки бил добре приет и според интереса му - осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеньо Киров често пишел писма на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал. От писмата му струи импулсът на Новото, което влиза постепенно в съзнанията. Кореспонденцията между Учителя и Пеньо Киров продължила дълго. В нея той получавал отговори за всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зареждал със сила и със стремеж да работи за Христа и да прилага добрия живот. Запазени са около 120 писма на Учителя до Пеньо Киров. Първото е от Варна и носи дата 14 септември (стар стил) 1898 г.
към текста >>

Той прилага на дело новото учение, като изтърпява безкрайните разправии и неуредици на братската група в Бургас без никакво роптание - заради Господа.
Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа." Пеньо Киров е голям стълб в Братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот. Голямото му добро сърце е отзивчиво към всички. Той прилага на дело новото учение, като изтърпява безкрайните разправии и неуредици на братската група в Бургас без никакво роптание - заради Господа. Вярата, търпението, милосърдието му усилват още повече връзката му с духовния невидим свят и със съдействието на Учителя той често пребивава в него. Така Пеньо подготвя духовните условия за разгръщане делото на новия живот в Бургаския край, подето от Георги Куртев, който достойно продължава светлото му дело. ____________________ * Виж « Изгревът» том III стр. 8-13; том XV. стр.
към текста >>

С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
към текста >>

От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него.
Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П. Киров дълги години. В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот. София 25. X.
към текста >>

34. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Намирам старите листа слетели, гнилите плодове окапали и новото посято, поникнало.
Това е вътрешния смисъл на живота. Висотата на вашата вяра всякога да показва силата на вашата обич и любов към Господа. На Земята това е незаменимата радост. С Него ние ще извършим всичко. Ние сме пак в София. Намирам старите листа слетели, гнилите плодове окапали и новото посято, поникнало. Ще съберем глухи, клосани, неми на работа. Ще превърнем болните в здрави, глупавите в умни. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) София, 26.VI.
към текста >>

35. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота!
Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука. Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот. И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични. Ето защо, нека всички се стремим да използуваме слънцето! Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае. Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота! Зъболекар Стоицев Пловдив, 9 април 1934 г. 11. Защо поместваме тези статии с Х.Х.Х. на Учителя Петър Дънов тук? Тук им е мястото и времето да се напечатат, защото това е едно неразривно цяло от историята на издаването на сп. „Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев.
към текста >>

4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС - „Всемирна летопис" , год. I, кн. 9 (1.II.1920) , с. 1 -3. 4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО - „Всемирна летопис" , год. I , кн. 10(22.III.1920) , с. 1-3. 5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - „Всемирна летопис" , год.
към текста >>

Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи?
Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1]
към текста >>

„Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент.
1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр.
към текста >>

Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.
Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите.
към текста >>

др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж.
„Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp. надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в. Слово бр.
към текста >>

В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен.
А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав.
към текста >>

То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
към текста >>

И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано?
към текста >>

И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано?
И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното.
към текста >>

36. Писмо на Учителя до Захари Желев, София

В новото място вие ще бъдете полезни на делото Господне.
София, 18. V. 1919 г. Л. 3. Желев, В новото място вие ще бъдете полезни на делото Господне. Кармичните връзки от хилядите години на миналото ще дойдат в обща развязка. Ние ще обновим Божия дом. Ще вземем Царството Божие с Любов, ще го държим с обич и крепим с Дух. Това е вътрешният смисъл на Новото Учение, което Божият Дух носи в тоя свят. Избраните от вековете на Божията Любов ще внесат светлината на тоя свят.
към текста >>

Това е вътрешният смисъл на Новото Учение, което Божият Дух носи в тоя свят.
Л. 3. Желев, В новото място вие ще бъдете полезни на делото Господне. Кармичните връзки от хилядите години на миналото ще дойдат в обща развязка. Ние ще обновим Божия дом. Ще вземем Царството Божие с Любов, ще го държим с обич и крепим с Дух. Това е вътрешният смисъл на Новото Учение, което Божият Дух носи в тоя свят. Избраните от вековете на Божията Любов ще внесат светлината на тоя свят. Сегашните времена са само едно предисловие на Великото, на Славното в Царството Божие, в идването на Синовете Божии. Аз ще сторя всичко, което Духът на Господа е начертал. Моят Мир с вас и с всички. Славка да вярва и ще й бъде според вярата.
към текста >>

37. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня.
6. ИЗГРЕВЪТ От всички посоки пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде. Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва. Владее тишина. Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток. Чуват се звуците на тиха молитвена песен. Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч. Слънцето изгрява бавно, тържествено и величествено. Ражда се денят на 12 юли 1920 година.
към текста >>

38. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Те илюстрират хората, които следваха новото учение.
Да познаваш силите на природата - топлина, светлина и електричество, да ги носиш в себе си, но да знаеш кога, как и доколко да си служиш с тях. Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство. При срещите на съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето братство. Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха новото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си излизаше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Значи иде човек от света, със свое лично възпитание, образование, култура и т.н. Това беше чудното за нас, които се натъквахме един на друг, това разнородно общество, Учителят със своя висок авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това голямо общество.
към текста >>

Чудя се, обаче, на умението на Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото Учение, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка.
Човек не признава лесно погрешките си, не се поддава лесно и още по-мъчно отстъпва. На това не се чудя. Сила е старото, силен е старият човек. Това видях аз навсякъде в живота; между прости и учени, между богати и бедни, между стари и млади, между болни и здрави. Повтарям: Всичко това не ме учудва днес. Чудя се, обаче, на умението на Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото Учение, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка. Който е познал отчасти Учителя и видял и приложил неговите методи, от ден на ден се учудва и възхищава. Днес, вече 22 години откак Учителят не е между нас физически, но нито Словото Му е престанало да звучи и отеква в душите ни, нито методите Му са остарели, нито подтикът и импулсът, който ни даде, е престанал да работи у нас. Времето не заличава Великото и Мощното. И напротив, то все повече го осветява, усилва и работи в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни. Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов.
към текста >>

39. Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1920 - Велико Търново.

Път, Истина и ЖивотНовото човечествоБеседа за учителите и майките като възпитатели
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1920 - Велико Търново Първи ден - 19 август Път, Истина и ЖивотНовото човечествоБеседа за учителите и майките като възпитатели
към текста >>

40. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително?
ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август, 1920 г., неделя, В. Търново. Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева. По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка. В горницата Учителя ни каза: Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите.
към текста >>

41. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Свищов

Старата земя и старото небе със своите разбирания ще си отидат, и Новата Земя, която сега се формира и Новото Небе, което се съгражда, ще се явят на Новото Човечество.
Пресищане и отвращение заедно вървят. Засега вашите работи добре вървят и за бъдеще още по-добре. Временните изпитания, това са придобивки за духа. Христовият път е отличен. Новата наука ще отвори тайните на битието. Старата земя и старото небе със своите разбирания ще си отидат, и Новата Земя, която сега се формира и Новото Небе, което се съгражда, ще се явят на Новото Човечество. Само Божията любов е любов. Дънов /Свещеният подпис/ Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>

42. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

На поляната се събират старото и новото поколение на Братството.
Тази поляна - Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията. На 21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи * На 22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на Братството. Възрастните са били богати, заможни и с установени разбирания. А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея.
към текста >>

Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание.
В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили.
към текста >>

„Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение?
Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение. Словото е огън. То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога. Учителят отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава: „Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119)
към текста >>

България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение.
Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията. В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов.
към текста >>

43. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

Изпращам ви един икземляр от Новото Човечество.
Учи се и ти. Вади поука от опитността на другите. Правият живот дава прави резултати. Сега е време благоприятно да се изправи всичкото минало. За да сте готови да възприемете бъдещето, което носи благословенията на Царството Божие. Изпращам ви един икземляр от Новото Човечество. Когато излязат и другите бележки, ще ви изпратим. Бъдещето ви носи по-широк простор за работа полезна. Следвайте вътрешно искрено чистосърдечно с пълна вяра истината. Бог благославя такъв труд. С. Б. Л.
към текста >>

44. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

В това стои новото в света.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
към текста >>

45. Упражнение от Учителя, дадено на 19 август

Хващаме Новото, възприемаме Божествената Любов!
Упражнение от Учителя, дадено на 19 август Упражнението е дадено в беседата "Възпитание на човешката воля",19 август 1921 г., Съборни беседи, Велико Търново. Прострете сега всички дясната си ръка! Да направим едно упражнение: вдигнете дясната си ръка напред и нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и кажете: „Оставяме старото настрана! Хващаме Новото, възприемаме Божествената Любов! “ Дланта на ръката нагоре, сложете я на сърцето си и направете паси надолу (от лявата страна). Отворена ръката нагоре означава възприемане на Божествената Любов. Свиваме ръката си и казваме: „Влагаме тази Любов в сърцето си.“ (Поставяме ръката на сърцето си.) С това упражнението свършва.
към текста >>

46. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Учителя казва:Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик на Великата Разумна Природа.Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата.
Отначало, докато бяхме в града, Школите бяха вечер. Щом обаче се преселихме на Изгрева и съградихме нашия светъл слънчев салон, Школите се откриха в ранните утринни часове преди изгрева на Слънцето.Наистина ръката на Любовта е блага като ръката на майката. Ала ръката на Любовта е силна като ръката на баща, който е и добър. С какво търпение ни води Учителя през тези години, с каква Любов и благост. Когато Божественото учение се преподава, това е началото на една нова епоха в пътя на човешките души. Учителя казва:Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик на Великата Разумна Природа.Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата. Те трепнаха, оживяха и покълнаха. Много сили дремят в човешката душа, много дарби и способности. Всичко това биде призовано към Живот. Цял един свят оживя. Душата на ученика е като градина, в която зреят плодове.
към текста >>

47. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“.
Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не! Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават?
към текста >>

Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение.
Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не! Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм!
към текста >>

Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото учение.
Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм! Искам вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото учение. В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда. Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите на природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост.
към текста >>

Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна.
Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? Тук в сметта има нещо ценно. Ние сме изгубили много неща ценни. Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трябва да дойдем в свръзка с Божественото съзнание.
към текста >>

Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух.
Ние сме изгубили много неща ценни. Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трябва да дойдем в свръзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога.
към текста >>

Туй е новото схващане.
Сега всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога. Не, да знаем, че всичко в света е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнем да ги използваме така, както Божественият закон го иска. Туй е новото схващане. Сега казват: „Туй е моето учение“. Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да е ги изказал, ние казваме: Туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те на серии вървят. Ако нас ни подложат на изпит, да обясним нашето учение – ти в какво вярваш?
към текста >>

48. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

На поляната се събират старото и новото поколение на Братството.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева 1. Заселване на Изгрева Извадка за това събитие от спомена на Светозар Няголов На 22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на Братството. Възрастните са били богати, заможни и с установени разбирания. А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея.
към текста >>

На поляната се събират старото и новото поколение на Братството.
Тази поляна - Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията. На 21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи * На 22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на Братството. Възрастните са били богати, заможни и с установени разбирания. А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея.
към текста >>

Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание.
В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили.
към текста >>

„Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение?
Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение. Словото е огън. То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога. Учителят отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава: „Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119)
към текста >>

България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение.
Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията. В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов.
към текста >>

49. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
към текста >>

Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>

Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение.
За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
към текста >>

Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
към текста >>

Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор.
„Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
към текста >>

Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>

50. Учителя организира екскурзия до връх Мусала

Опитайте новото учение, новите методи и вървете напред!
Във всеки човек е скрито голямо богатство - неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! Турете старите методи настрана и приложете новите. Старото учение сте опитали вече. Опитайте новото учение, новите методи и вървете напред! "И всеки търси, намира, работи и прилага. * Учителя още не е събрал своите ученици около себе си. Ето една сестричка пристига болна. Че ако е здрава, тя ще бъде на работа.
към текста >>

51. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта.
Но който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпълни точ в точ... Като казвам, че който го е страх, нека си помисли, ние не бързаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: „Нас искат да ни впримчат, да ни хванат." Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. (78 стр.) Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза". Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота.
към текста >>

Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото.
– Ще се образуват едни по-свети и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра* да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил." Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. (276-277 стр.)
към текста >>

Оставете старото, без да можете да видите новото.
Няма нито една аспра* да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил." Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. (276-277 стр.) Сега, за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа – да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено да се развивате. В тази Школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате.
към текста >>

Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край!
Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта и ще Му кажем: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние зачеваме новия Живот.
към текста >>

52. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
към текста >>

Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>

Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение.
За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
към текста >>

Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
към текста >>

Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор.
„Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
към текста >>

Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>

53. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение".
Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя. Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща.
към текста >>

И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение".
А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички.През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това.
към текста >>

Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения.
В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга.
към текста >>

54. На власт в България, чрез държавен преврат идва политическата партия Демократически сговор

Цанков заедно от новите министри отиват в двореца "Врана", за да поднесат указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото.
Военнотехническата и политическата подготовка на заговора изцяло е осъществена от Военния съюз, който лесно успява да привлече и Народния сговор. Цялостната дейност на заговорниците "тайно" е съгласувана с двореца. До пролетта на 1923 г. Военният съюз има влияние във всички гарнизони и успява да привлече на своя страна не малък брой от офицерския кадър. В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново - начело с Александър Цанков.След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков заедно от новите министри отиват в двореца "Врана", за да поднесат указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. Царят подписва и двата указа. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов (14 юни 1923 г.) Тези събития имат връзка със забраната на съборите на Братството.
към текста >>

55. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2)
6. Почивка 7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа)Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б.
към текста >>

4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М.
7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа)Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа)
към текста >>

56. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Втори ден - 2 юли

3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2)
Първи младежки окултен събор, състоял се в град София Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед
към текста >>

4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М.
Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б.
към текста >>

5. Анархизмът и новото учение (М.
2. Ученичество (Д. Гарвалов) , 2 юли, 1923 г. 3. Братско общежитие (Г. Радев) , 2 юли, 1923 г. 4. Разисквания върху рефератите , 2 юли, 1923 г. 5. Анархизмът и новото учение (М. Константинов) , 2 юли, 1923 г. 6. Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров) , 2 юли, 1923 г. 7. Разисквания върху рефератите, 2 юли, 1923 г. 8. Две думи!
към текста >>

6. Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П.
3. Братско общежитие (Г. Радев) , 2 юли, 1923 г. 4. Разисквания върху рефератите , 2 юли, 1923 г. 5. Анархизмът и новото учение (М. Константинов) , 2 юли, 1923 г. 6. Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров) , 2 юли, 1923 г. 7. Разисквания върху рефератите, 2 юли, 1923 г. 8. Две думи! , 2 юли, 1923 г. Първи младежки събор, „Разцъфтяване на човешката душа“
към текста >>

57. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Трети ден - 3 юли

11. Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П.
„Разцъфтяване на човешката душа“ 9. Окултизъм и наука (Б. Боев), 3 юли, 1923 г. 10. Окултни науки (К. Кузманов) , 3 юли, 1923 г. 11. Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова) , 3 юли, 1923 г. 12. Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев) , 3 юли, 1923 г. 13. Общи въпроси, 3 юли, 1923 г. 14. Първото правило, 3 юли, 1923 г.
към текста >>

58. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2)
6. Почивка 7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа)Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б.
към текста >>

4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М.
7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа)Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа)
към текста >>

59. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч.
Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”.
към текста >>

60. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

В новото учение ще имате чували от най-хубав плат.
Казваш: „Ще трябва да напусна търговията". Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече. В новото учение ще имате чували от най-хубав плат. Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух, и четири вливания от Бога. Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора ще се излива нова вода в коритото.
към текста >>

61. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Така говори Новото Учение.Да направим сега едно упражнение (Направи се упражнението).Поставя се лявата ръка отпред в ляво с пръсти обърнати нагоре и отдалечени един от други.
И когато ние намерим Бога, когато влезем във връзка с Него, тогаз ние ще Го познаем. Само като познаем Бога ние ще познаем своите ближни. Сега някои казват: „Като познаем своите ближни, ние ще познаем Бога". Аз не разбирам така. Само като познаем Бога ние ще познаем ближните си. Така говори Новото Учение.Да направим сега едно упражнение (Направи се упражнението).Поставя се лявата ръка отпред в ляво с пръсти обърнати нагоре и отдалечени един от други. Дясната ръка се поставя над лявата с пръстите обърнати надолу, при което съответните пръсти на дясната и лявата ръка се допираха. В такова положение се прочете Добрата молитва. След това са направи обратно с ръцете - лявата ръка се поставя в същото положение върху дясната и тогава се прочете Отче наш. След това двете ръце се съединиха със съответните пръсти отпред, малко дъгообразно. В такова положение на ръцете се произнесе следното:Няма Любов като Божията ЛюбовСамо Божията Любов е Любов.Няма Мъдрост като Божията МъдростСамо Божията Мъдрост е Мъдрост.Няма Истина като Божията ИстинаСамо Божията Истина е Истина.Ще направим един опит.
към текста >>

62. Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'

После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно".
Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му.
към текста >>

63. Беседи изнесени от Учителя на втория младежки събор - София. Втори ден - 7 юли

Топлината на живота, 7 юли 1924 г.Новото възпитание, 7 юли 1924 г.
Беседи изнесени от Учителя на втория младежки събор - София. Втори ден - 7 юли Топлината на живота, 7 юли 1924 г.Новото възпитание, 7 юли 1924 г.
към текста >>

64. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.
Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината.
към текста >>

65. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.
Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината.
към текста >>

66. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

По този повод Учителят казва: „...това боледуване е по-тежко от Голготата, която Христос мина преди 2000 години." Трябва някой да страда и изнесе кармата на братята и сестрите и на българския народ, за да могат в бъдеще да приемат новото и работят за него.
По това време на Рила за Учителя се готви специално по препоръка на докто р Жеков . То й трябв а да яде лека храна, за да излезе от болезненото си състояние. Когато го питат какво иска да му сготвят, той отговаря, че желае панирани гъби, което е много тежка храна и от гледна точка на медицината не е подходяща за случая. С това той показва на приятелите, че причините за неговото болезнено състояние не са само външни, а дълбоки - вътрешни. Той плати за нашите неразумни действия, премахна всички стари паяжини от съзнанието ни, повдигна ни с една степен по-високо, за да можем да оцелеем и свършим работата, която ни беше определена, при новите военни условия. По този повод Учителят казва: „...това боледуване е по-тежко от Голготата, която Христос мина преди 2000 години." Трябва някой да страда и изнесе кармата на братята и сестрите и на българския народ, за да могат в бъдеще да приемат новото и работят за него. Мнозина обвиняват майка ми, че е утежнила положението на Учителя с ухапването от змията. В разговор с Борис Николов, последният казва, че тя не го е натоварила със своя случай, а Той я е използвал, за да му помогне и вземе част от неговия товар. На Рила възрастните братя решават да отведат Учителя в София, за да не се изложи Братството, ако той си замине на планината. Това решение Стоян Русев го съобщава на Ива н Антонов , който единствено може да свърши тази работа. Антонов му заявява строго, че това няма да стане и той с брадвата ще отиде да пази Учителя.
към текста >>

67. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.
Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината.
към текста >>

68. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

В това стои новото в света.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
към текста >>

69. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

В това стои новото в света.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
към текста >>

70. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

В това стои новото в света.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
към текста >>

71. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

В това стои новото в света.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
към текста >>

72. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси.Разказва примера с бр. Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си. Някои от себе си, Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили. Втората година, наредил същата комуна - на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка - идвали, яли и не платили.
към текста >>

73. Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли

Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото.
Той грееше! Излъчваше златиста светлина. Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура. Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина. Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано. 72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ В 1925 г. бях вече приета в специалния Младежки клас и за Петровден с младежи - братя и сестри от специалния клас пътувахме за София за младежки събор - първият ми младежки събор. Приказката започна още от приготовленията, от пътуването, от посрещането на гарата и т.н.... продължи през събора... и - на Мусала - първи път на Мусала!
към текста >>

Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото.
Той грееше! Излъчваше златиста светлина. Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура. Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина. Преминаха като дъх трите вълшебни дни на събора. Мъдри, нечувани слова на Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа на новото. Всичко е записано от стенографите и по-късно отпечатано. Да. Преминаха като дъх трите незабравими дни на първия за мене младежки събор и една сутрин в 4 часа натоварени на камиони поехме пътя за Мусала. Пиша всичко бегло, защото подробностите са забравени. Пиша само запазените общи впечатления и картини от едно златно време. Изгревът - Том 6
към текста >>

74. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.

Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос.
Прелетяват до този дом и във всяко свободно време, като не изпущат беседите и всяка дума, казана от него.Но те очакват още нещо.Тази година ще имаме събор в Търново.*За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм. С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове. Там ще получи търсеното знание, копнежът на душата и за там се приготовлява специално. За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили!
към текста >>

Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет.
С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове. Там ще получи търсеното знание, копнежът на душата и за там се приготовлява специално. За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили! " - засвирва цигулка.
към текста >>

75. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение".
Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя. Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща.
към текста >>

И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение".
А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички.През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това.
към текста >>

Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения.
В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга.
към текста >>

76. Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София

Цветът на младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение.
Под напора на голямата любознателност и наличието на различни гледища и течения в живота , които вълнуват братя и сестр и от втория ешалон, Учителят провежда т.н. Младежки събори за поясняване и правилно насочване на младите. Те са осем на брой, от 1923 до 1930 г. включително.* Провеждат се преди деня на Учителя - Петровден, с изключение на V-тия събор, проведен от 14 до 17 август 1927 година, поради построяването на новия салон на Изгрева, и последния 8-ми събор от 12 до 14 юли 1930 г. Всичките се провеждат в София. Цветът на младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителят с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случай наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност, започва издаването на „Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България.
към текста >>

77. Беседа изнесена от Учителя на четвъртия младежки събор - 8 юли, София

Същност и задача на новото училище и учител - Ст.
8 юли, София Особеното място – Учителя, 8 юли 1926 г. Идеалът на ученика, 8 юли 1926 г. Общение на детето с живата природа - Б. Боев, 8 юли 1926 г. Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев, 8 юли 1926 г. За свободата на учителите - П. К. Пенков, 8 юли 1926 г.
към текста >>

78. Разговори на Учителя с ръководителите - 9 август. Протокол

- Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение на деветото число.Новото са портите, през които ще минете.
II - С мирът ще влезете в закона на животворящата сила и III - С Духът Божий ще прониквате в невидимото. И тъй казвам: „Доста е на ученика да бъде като Учителя си".И вторият израз: „Бъдете съвършенни както е съвършен небесния ваш отец".Кой е законът, през който трябва да минете? - Светлината.И тъй в последните дни аз ще отворя вашите умове за да приемете светлината и тогава вие заставате върху съвършенството чрез пътя на моята Любов. Затова само на достойните ученици е поверена тайната - закона на освобождаването - за да влезат в Пътя, да намерят Истината и да бъдат Свободни.Всичко това, което давам тук, давам го защото аз никаква карма няма да понеса, нито вие които сте тук в тази школа, а други ще приемат една част от кармата, които ще засвидетелствуват този пръв закон за света.Защо няма да приемете никаква карма? - Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение на деветото число.Новото са портите, през които ще минете. Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина на Бога.С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас. За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот.Светлината (I), която е началото на деветото число трябва напълно да завладее вашите умове.Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява. И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи душата чрез пътя на вечната светлина. Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец.
към текста >>

79. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

В съзнанието ви трябва да стои новото.
И когато поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в Духовния свят едно растение, което съответства на тази добродетел, изчезва. После, когато проявиш тази добродетел, това растение пак се явява. Това не е въображение, това е реално. Когато казва някой, че не живеем добър живот, това е старото; такава мисъл да не стои в ума ви. В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще.
към текста >>

80. Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол

- Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение на деветото число.Новото са портите, през които ще минете.
II - С мирът ще влезете в закона на животворящата сила и III - С Духът Божий ще прониквате в невидимото. И тъй казвам: „Доста е на ученика да бъде като Учителя си".И вторият израз: „Бъдете съвършенни както е съвършен небесния ваш отец".Кой е законът, през който трябва да минете? - Светлината.И тъй в последните дни аз ще отворя вашите умове за да приемете светлината и тогава вие заставате върху съвършенството чрез пътя на моята Любов. Затова само на достойните ученици е поверена тайната - закона на освобождаването - за да влезат в Пътя, да намерят Истината и да бъдат Свободни.Всичко това, което давам тук, давам го защото аз никаква карма няма да понеса, нито вие които сте тук в тази школа, а други ще приемат една част от кармата, които ще засвидетелствуват този пръв закон за света.Защо няма да приемете никаква карма? - Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение на деветото число.Новото са портите, през които ще минете. Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина на Бога.С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас. За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот.Светлината (I), която е началото на деветото число трябва напълно да завладее вашите умове.Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява. И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи душата чрез пътя на вечната светлина. Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец.
към текста >>

81. Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София

Запита Учителят: Употребявате ли новото мото?
Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира. Но тая долина трябва да има изход, за да се изтича, иначе ще стане на блато и почва разлагание. Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат върхове по отношение на него и така той ще печели. * * * Запита Учителят: Употребявате ли новото мото? - „Бог царува на Небето, Бог царува на земята " и поясни:Имаме едно мото, на което досега бе дадена само първата част: „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! ", но към кого трябва да бъдеме: В. И. Ч. Бл.? - Към Бога! - Към кой Бог?
към текста >>

82. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Вие прегрешите някога - ще се обърнете към Господа.Новото учение ще го приложите на дело.
Вие можете да отидете с най-бързите възможни средства, а може и с волски кола, и с биволски. Но в последния случай вам ви е потребно да имате по пътя провизии, когато при бързите превозни средства, тогава не ви са толкова потребни провизии или в много по-малко количество. В духовния свят ви е всичко приготвено, няма да носите никакви провизии. Това е „Хвърлете това си на Господа", няма вие да го носите. Вие прегрешите някога - ще се обърнете към Господа.Новото учение ще го приложите на дело. Но вие ще кажете: „Заради любовта аз ще му кажа". С казвание не става. То после ще дойде. Желязото го греете, то омеква. Това е умът, който казва: „Да омекне това желязо".
към текста >>

83. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Бог е, който управлява сега и нарежда новото човечество да се явява и да расте.Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI.
Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето:Появата на новия континентСредиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях. Някои градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по -вътрешен град. Япония ще потъне съвсем. Но сега стават катаклизмите на по-далечни места, а Балканския полуостров е оставен за по-подир. Всичко си върви по строго изработен план. Бог е, който управлява сега и нарежда новото човечество да се явява и да расте.Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927 Протокола се записва от Тереза Керемидчиева.
към текста >>

84. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

Една млада мома може да се повика от някоя по-стара сестра или от някои по-стари сестри и я вземат между себе си и й подействуват.Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение целия Невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по земята вземат учестие за неговото разрешение.Трябва да си замине старото, за да дойде новото.Малка от сърце молитва е приета от Бога, пред голяма, не от сърце.
Ние сме в един грешен свят. Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш миризмата му. Заминалите 225,000,000 хора искат пак да дойдат. Но всичко ще се оправи - най-трудните задачи трябва да се разрешат. Въпросите пред младите да се изнасят принципално, а не частично. Една млада мома може да се повика от някоя по-стара сестра или от някои по-стари сестри и я вземат между себе си и й подействуват.Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение целия Невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по земята вземат учестие за неговото разрешение.Трябва да си замине старото, за да дойде новото.Малка от сърце молитва е приета от Бога, пред голяма, не от сърце. 7 часа и 50 минути сутринтаДобрата молитва. Отче наш. Б. Ц. Н. Н.; Б. Ц. Н. З. (Бог царува на Небето; Бог царува на земята) Да бъде името му благословено!
към текста >>

85. Беседа изнесена от Учителя на петия младежки събор - 15 август, София

Новото учение и съвременните задачи на живота, Б.
Беседа изнесена от Учителя на петия младежки събор - 15 август, София Правата мисъл, Учителя 15 август 1927 г. Новото учение и съвременните задачи на живота, Б. Боев, 15 август 1927 г. Ние, учението и животът, Д-р Ст. Кадиев, 15 август 1927 г.
към текста >>

86. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

В съзнанието ви да стои новото.
Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми! " Някой казва: „Ние не живеем добър живот". Това е старото. Това да не стои в ума ви! В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите.
към текста >>

87. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Законът за Любовта - това е Новото Учение, това е Новият Живот.
Тогава ще кажеш: „Нещастен съм в своите чувства, но щастлив съм в своята любов! " Защо? Защото Любовта, която имам, никой не може да ми я вземе! Сега казах нещо много хубаво... Законите за злото, за доброто, за женитбата, за политическите убеждения - те са учения за света, там се учат. Законът за Любовта - това е Новото Учение, това е Новият Живот. Новият Живот почива само върху един принцип! Любовта ще дойде в света, ще се въплъти. Тя ще спаси света! После ще се въплъти Мъдростта. Ще видите образа на Любовта - какво нещо е!
към текста >>

" А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете".
И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален! Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам! " Тъй ще се насърчавате! То не е само за утешение - това са реални неща, хубави работи! Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете! " А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете". Ще бъде то! Това не е за целия свят. Защото в тази, третата фаза, в „Епохата на Третия Адам" само най-напредналите души ще се събудят най-първо. Това го наричат Първо възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик.
към текста >>

88. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Идва Новото в света!
Виж как тихо на камъка си седи. Притваря клепачи, като че вглъбен в себе си. Не вика, не жестикулира, но всяко негово най-малко движение е красота и сила.Нещо ще стане в света. Такива велики Учители винаги чертаят началото на Нова Епоха. Човечество, вземи под чест! Идва Новото в света! Предвестник е Той. Нещо чудно и велико ще стане, което ние още не предусещаме.О, какво говоря аз, най-малка между малките, най-глупавата? Какво пророчество дръзвам да проповядвам? - Нова История, Ново Човечество, Нова Европа! Кой ми внуши тия мисли?
към текста >>

89. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
към текста >>

90. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
към текста >>

91. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Новото ще бъде още по-величествено.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората.
към текста >>

92. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Новото ще бъде още по-величествено.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората.
към текста >>

93. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Новото ще бъде още по-величествено.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората.
към текста >>

94. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Новото ще бъде още по-величествено.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората.
към текста >>

95. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Новото ще бъде още по-величествено.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората.
към текста >>

96. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Но вълкът е станал на куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче?
Като че ли няма Време и Пространство. Тук всичко изчезва, като че ли няма материя, ни това, което я мери и дели.Колко хубаво! Стадо със своя пастир, далеч от хищници, вълци, мечки, лъвове, грабители. Не, не! Те всички може би са тук. Но вълкът е станал на куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче? О, Исай, вдъхновени древни певче, твоите предричания се сбъдват; моите очи за миг съзрели това се затварят над прималялото от щастие и блаженство сърце.Очите ми са пророчески. Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения. Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една девица. Нещо усмихнато й казва? - Сега ли, трепетна запитва тя.- Сега, казва Той.Всички са в очакване.
към текста >>

97. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение.
Ако човек може да задържи въздуха поне 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишането.” Със сърдечен братски поздрав Ваш верен: Боян Боев Изгрев, 20.IХ.1960 г.
към текста >>

98. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна идея, да го направим приказно хубаво. Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един. С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака. Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер.
към текста >>

99. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна идея, да го направим приказно хубаво. Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един. С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака. Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер.
към текста >>

100. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.
Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема.Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбоко дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете изход в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишане. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Красотата на Рила
към текста >>

НАГОРЕ

0.10920786857605