Търсене в текстове за 'Мото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 178 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.
Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията. Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството. Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:
към текста >>

Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими!
[Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен. Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир! ". Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски. След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край. Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

В писмото си до П.
Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден. Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г. Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата.
към текста >>

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г. Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
към текста >>

Музиката остава любимото му изкуство.
Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.
към текста >>

4. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр. Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе.
към текста >>

Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето, че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани. Много често Той е влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притайвали дъх.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността.
Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей. Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от тридесет страници голям формат. Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет". В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г. Чакалов и на Алеко Константинов. Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка.
към текста >>

Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка.
Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет". В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г. Чакалов и на Алеко Константинов. Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка. Тези бележки могат да се прочетат в книгата „Младият Петър Дънов“ - Георги Христов А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 1. Учителят е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар. Виж "Изгревът". Т.
към текста >>

Музиката остава любимото му изкуство.
Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.
към текста >>

6. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.
Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския.
към текста >>

7. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители.
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г.
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони.
Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание.
към текста >>

Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала.
Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.
към текста >>

Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

9. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате.
98 г. по обяд [бел. на П. К.] Варна, 26 септ[емврий] 1898 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. „Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина." Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава.
към текста >>

Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно.
Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17). Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления. Ваш верен: П.
към текста >>

10. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В писмото си от 14.11.1898 г.
Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце. Поздравете и другия наш събрат. Ваш верен: П. К. Дънов............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П. Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

11. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмото Ви от 4-ти того приех на време.
№ 2 1898 ноември 14, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Любез.[ний] ми д-р Миркович. Писмото Ви от 4-ти того приех на време. Взех кревата Ви от г-жа Недялкова, а другите Ви вещи оставих по нейно съгласие. Ходих при г-жа д-р Желязкова и й предадох Вашия поздрав. Имахме добър разговор. Сега по Делото Божие. Имам неотложима заповед отгоре която Ви и предавам да изпълните без да се бавим.
към текста >>

12. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г.
Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети................. 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

13. Писмо от Учителя (отворена карта) до Пеню Киров (снимка на писмото)

28. Писмото се публикува за първи път.
К. Дънов Поздрави брат Тодорова. Поздравете Д-ра. Имам нещо от горе. Всичко ще бъде за слава и величие на Б[ога].................. 28. Писмото се публикува за първи път. (У., №6, 29.11.1898 г.) 29. Възможно е това там да са и материалите с коректури на „Призванието", подготвяно за отпечатване. (У., №6, от 29.11.1898 г.) 30. Денят 29 ноември 1898 г. е неделя.
към текста >>

14. Писмо от Учителя (отворена карта) до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ако не сте приели писмото ми, съобщете ми веднага.
(отворена карта)41 Прият. Киров, Писах Ви затворено писмо, в което Ви осветлих що да правите. Напечатването се отлага за Новата Година. Печатарят42, като не може да чака, да разхвърли буквите си. Ако не сте приели писмото ми, съобщете ми веднага. Причините изложих. Лошото неверие, което се е вмъкнало, препятства. Пишете ми незабавно. На Д-ра лично има нещо да му кажа. Ваш верен: П.
към текста >>

41. Писмото се публикува за първи път.
На Д-ра лично има нещо да му кажа. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................... 41. Писмото се публикува за първи път. (У., №8, 07.12.1898 г.) 42. Същият от бел. 39. (У., №8, 07.12.1898 г.)
към текста >>

15. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

................45. Писмото се публикува за първи път.
(няма дата) 45 Подвизавайте се в добрия подвиг и Бог ще ви благослови. Денят Му е близо. 1899 г. П. К. Дънов ................45. Писмото се публикува за първи път. Възможно е Новогодишното пожелание да е написано на последната страница на писмо, на което липсва началото. (У., №10, ?.01.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

16. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

.................* Писмото е без обръщение.
Помощ52 от друго място ще дойде. Нашата надежда не е в человеци. Който мисли това, се лъже. Друг е нашата крепост. Мир вам — приемете даденото обещание. .................* Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.)
към текста >>

51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г.
Нашата надежда не е в человеци. Който мисли това, се лъже. Друг е нашата крепост. Мир вам — приемете даденото обещание. .................* Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.) 52. Вж. бел.
към текста >>

17. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

* Писмото е без обръщение.Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
Ваш верен: П. К. [Дънов] Исаия 63:9; Пс.58; Откр. 16:9—до края; Рим. 8 гл................... * Писмото е без обръщение.Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

18. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>

19. Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>

20. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>

21. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
към текста >>

Тук съм направил клип с аудио запис на писмото и сканираните оригинални писма, както и с полученият отговор от двамата първи ученици.
На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна. Тогава те са живеели заедно. Това писмо се е състояло от 6 страници. Първите две са с кратко обяснение, а следващите четири страници са отделно от първите две, но са с изключително важен смисъл. Тук съм направил клип с аудио запис на писмото и сканираните оригинални писма, както и с полученият отговор от двамата първи ученици. Благодаря много на Нели от Бургас за аудио записите. https://youtu.be/Y-CtLowaafw В този клип съм направил отделно само отговорите: https://youtu.be/JadkR_4y0MA Текста и самите писма може да видите тук:
към текста >>

22. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров и Тодоров,Писмото ви приех — радвам се за вашето решение.
Варна, 11 мар[т] 1899 г.65 Киров и Тодоров,Писмото ви приех — радвам се за вашето решение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66. Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи. Часът седем (в) сутрин е определен за нашето дело „в неделя". Имате нарочно поздравление от двама наши братя и приятели68 от Русенско, които наскоро ми писаха по същата работа.
към текста >>

65. Писмото се публикува за първи път.
Нарочни поздравления от Д-ра. Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс..................... * М – Архангел Михаил. 65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж.
към текста >>

23. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате.
Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола. Господ е вече възтържествувал. Главата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар.
към текста >>

В писмото си от 15. 07.
* Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

24. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Писмото Ви от 21-ви того получих.
Варна, 29 април 1899 г. Притчи 2:1, 9;Ев. Матея 21:21, 23от ГосподаЛюб. бр. Киров,Писмото Ви от 21-ви того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител. Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.
към текста >>

25. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

* Писмото е без обръщение.
Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов.................... * Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
към текста >>

78. Писмото се публикува за първи път.
Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов.................... * Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте".
към текста >>

26. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва.
Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават.
към текста >>

Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи.
Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това. Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка. Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него. И ще напише закона Си в сърцата им и даже глупавите няма да [се] заблуждават.
към текста >>

Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П.
К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе................... 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П.
към текста >>

Киров при получаване на писмото в Бургас.
Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе................... 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г.
към текста >>

Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)
Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе................... 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>

27. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Дънов в края на писмото - с.
" (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П. К. Дънов Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна................... 87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г.
към текста >>

На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр.
87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка).
към текста >>

28. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмото е без обръщение.
Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро. Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов.....................
към текста >>

* Писмото е без обръщение.
Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
към текста >>

Писмото на П.
Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ).
към текста >>

29. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата.
Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г.
към текста >>

30. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом.
№ 4 1899 септември 1, Гюле кьой Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Г-н д-р Миркович. Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом. Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града. Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората. Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден на ден се приближава. Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет.
към текста >>

31. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмото Ви от 6-ий септ.
№ 5 1899 октомври 7, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими.
към текста >>

32. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

* Писмото е без обръщение.
12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ....................... * Писмото е без обръщение. 101. В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м.
към текста >>

За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г.
....................... * Писмото е без обръщение. 101. В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св.
към текста >>

33. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих.
№ 6 1899 ноември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 ноем. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих. Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание).
към текста >>

34. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмото ви приех.
Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г.* Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим.
към текста >>

* Писмото е без обръщение.
В друго едно писмо ще изпълня вашето желание. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ..................... * Писмото е без обръщение.
към текста >>

35. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмото Ви от 15-й на миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу.
№ 7 1899 декември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 дек. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 15-й на миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу. Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу. Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада. Четете 14 гл. от Евангелието на Йоана. Обърнете особено внимание на 15 стих, а така също на 16, 17, 18.
към текста >>

36. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

* Писмото е без подпис.
2:13, 22; Кол. 3:14, 17(18); I Петр. 4:1, 19; 3:12, 22; I Йоан 5:1, 21 Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................ * Писмото е без подпис.
към текста >>

37. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

109. Писмото се публикува за първи път.
„The steps of a good man ate ordered by the Lord: and he delighteth in his way"110 Пс. XXXVII: 23. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
към текста >>

38. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви.
Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров,Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
към текста >>

Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша.
Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров,Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа.
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

112. В горния край на писмото П.
„Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш. С поздрав, ваш верен: П. К Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)
към текста >>

40. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмото Ви от 13-ий того приех.
№ 9 1900 март 18, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение.
към текста >>

Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение.
Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно.
към текста >>

41. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмото ти от 16-и того получих.
Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно.
към текста >>

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.
Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня.
към текста >>

42. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците.
Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага. Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва.
към текста >>

43. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Писмото ти от 16-и того получих.
Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно.
към текста >>

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.
Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня.
към текста >>

Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава.
към текста >>

44. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

116. Писмото се публикува за първи път.
В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................... 116. Писмото се публикува за първи път. (У., № 36, 20.04.1900 г.)
към текста >>

45. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмото ти от 2-ри того приех.
Нови пазар, 10. V. 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2-ри того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. Закон и повеление не е едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни.
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Трябва още да помним, че не всички звани ще влезем в Царството Божие, но всички само избрани, които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание.
Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява. Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. се оплаква от тялото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл., благодарение Богу нашего чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влезем в Царството Божие, но всички само избрани, които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго, да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже, ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добра и справедлива причина, която ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ние ще се разберем само тогава, когато идем в небето.
към текста >>

47. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Писмото ви съм приел.
Нови пазар, 16 юний 1900 г. Любез. бр. Киров,Писмото ви съм приел. Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна. Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце.Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице.
към текста >>

48. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка.
Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа.
към текста >>

В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие.
Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен.
към текста >>

49. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно.
Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго.
към текста >>

50. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.
към текста >>

Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа.
По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях.
към текста >>

Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание.
към текста >>

51. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

И това е най-голямото добро, което ти е сторил.
Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света.
към текста >>

Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота.
Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота. В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.
към текста >>

Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?
В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение.
към текста >>

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.
Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас.
към текста >>

52. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава.
към текста >>

53. Писмо на Учителя до Пеню Киров

Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писмото.
Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя. Макар и за дълго, търпи се, ще отдаде правото на своите избраници. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните временни страдания ще изработите в по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писмото. Защото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот. Твоето желание, което имаш, аз го разбирам и един ден то ще се изпълни, малко търпение още. Поздрави всички. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

писмото липсва в Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
Твоето желание, което имаш, аз го разбирам и един ден то ще се изпълни, малко търпение още. Поздрави всички. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) писмото липсва в Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

54. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар

136. Писмото се публикува за първи път.
С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................... 136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
към текста >>

Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г.
Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................... 136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия".
към текста >>

55. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Киров,Писмото ви от 15 того приех.
Нови пазар, 21 ав[густ] 1900 г. Люб. бр. Киров,Писмото ви от 15 того приех. Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и познанието на Господа Исуса. Дано да даде Господ щото да има повече от ония, които да пророчестват и проповядват за Христа. Онова, което Духът Господен ви диктува в сърцето, е вярно и истинно. Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта на сърцето, от която врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него.
към текста >>

56. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

57. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа.
Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех.
към текста >>

Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
към текста >>

157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „младият приятел" в писмото на П.
Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) .................... 157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „младият приятел" в писмото на П. Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>

В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди.
В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>

58. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе.
към текста >>

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
Ваш верен в Господа: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................... 160. В началото на оригиналното писмо няма дата. Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
към текста >>

Поместеният край на писмото е взет от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", С., 1999 г., с.
64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала. Поместеният край на писмото е взет от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", С., 1999 г., с. 66. (У., № 50, 12.11.1900 г.)
към текста >>

59. Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар

Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг.
Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно.
към текста >>

163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани.
Тодор и бр. Велчев. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) .................... 163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.) 164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск.
към текста >>

60. Учителя дава 'Добрата молитва'

1. Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото)
Учителя дава "Добрата молитва" Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в писмо до един от първите ученици - Пеню Киров. Учказания за четенето на Добрата молитва могат да се прочетат в: 1. Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото) Нови Пазар, 27 ноември 1900 г. 2. „Наряди и упътвания" от 1925 г. НАРЯДИ за 1925 година Наряд и упътвания, 24.VI.1925 год. Наряд и упътвания отЗ.Ш.1925 год.( за парична помощ за Мъглижкото братство)
към текста >>

Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е.
Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината. Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
към текста >>

Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие.
Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неумит.
към текста >>

61. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа.
Нови пазар, 10. XII. 1900 г. Любезна госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ий декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние.
към текста >>

Адресът ми засега е както в началото на писмото ми.
При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят, само нека имаме доброто сърце да търсим истината. „Чистосърдечните ще видят Бога." При това помнете, че всичко, на онези, които любят Господа, им съдействува за добро.Господ да ви ръководи и просвещава според добрата си воля. Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички.С поздрав в Господа П. К. Дънов Адресът ми засега е както в началото на писмото ми. Тук се намирам. Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

62. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен

--------------------------------------------------------------------8 В писмото си от 10.07.1900 г. П.
Знай, че ние ще победим, и то скоро. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави на всички. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------------------------------------8 В писмото си от 10.07.1900 г. П. Дънов пише: „Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време“. Вж. „Епистоларни диалози“, част І,с.193. 9 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228.
към текста >>

63. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото.
Ваш: [К.] Кърджиев18 . Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------------------------------------10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр.
към текста >>

64. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

---------------------------------------------------23 Става дума за писмото от 20 февруари 1901 г.24 След година и половина пребиваване в Нови пазар П.
Ще видим как ще се сложат обстоятелствата. Поздрави всички. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------------23 Става дума за писмото от 20 февруари 1901 г.24 След година и половина пребиваване в Нови пазар П. Дънов напуска града.
към текста >>

65. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.

Писах Ви от Варна (2 март и 5 март) и се надявам да сте получили писмото ми.
с. Гьозекен26 - Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901 г. Л. б. Киров, Писах Ви от Варна (2 март и 5 март) и се надявам да сте получили писмото ми. Надявам се да сте сега по-добре, отколкото преди. Не трябва да се смущавате. Наредбите на тоя свят са непостоянни. Всичко се мени. Образът на тоя свят прехожда.
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен

Бъдете добър да пишете от моя страна на д-р Миркович и да му съобщите, че съм приел писмото от 15-и того заедно с устава на др[ужество] „Милосърдие"30.
с. Гьозекен, 25 мар[т] 1901 г. Люб. бр. Киров, Бъдете добър да пишете от моя страна на д-р Миркович и да му съобщите, че съм приел писмото от 15-и того заедно с устава на др[ужество] „Милосърдие"30. Съобщете му, че ще му пиша в отговор на зададените му въпроси, ако приема някакво известие върху работата. Засега всичко стои във висящо положение. Ако и през този батак, в който сме се забатачили, излезем невредими - добре. Ако не - нека да бъде Волята Божия. Человешките работи са суетни.
към текста >>

67. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих.
Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места.
към текста >>

68. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Писмото Ви от 23-и миналий [месец] получих.
Варна, 5 юлий 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 23-и миналий [месец] получих. Господ, Който ни ръководи, е всесилен да стори всичко за нас. Неговите пътища са неизследими. Ний ще се надяваме на Него докрай и знаем, че Господ ще възтържествува. Нашият Небесен Баща знае всичко, Той ще ни помогне навреме. Ний сме длъжни да ходим по стъпките на Господа.
към текста >>

69. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г. През 1901 г., юли-август Учителя предприема обиколка на страната. Придружаван е от Тодор Бъчваров. В коментарите към писмо до Пеню Киров може да се прочетат интересни подробности от това пътуване: Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих.
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
към текста >>

70. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Това може да се прочете в коментар към писмото на Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас Това може да се прочете в коментар към писмото на Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
към текста >>

71. Учителя посещава Ямбол

Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
се казва, че вторият събор на Бялото Братство се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. А от писмо до Пеню Киров - 15 август, се вижда, че на тази дата, Учителя заедно с Тодор Бъчваров вече са в Сливен. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 15 август 1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен [отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре.
към текста >>

Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри.
Писмо от Учителя до Пеню Киров, 15 август 1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен [отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43.
към текста >>

Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава.
Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“.
към текста >>

От писмото на П.
Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“]. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“]. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих.
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
към текста >>

72. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] [отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43.
към текста >>

Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава.
Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“.
към текста >>

От писмото на П.
Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
към текста >>

73. Учителя държи сказка и проповед в Сливен

За сказката в читалището и за евангелската църква, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров.
Учителя държи сказка и проповед в Сливен На 15 август 1901 в Сливен Учителя държи сказка в читалище "Зора" и изнася вечерна проповед в Евангелската църква. Приет е много добре. Присъства пастор Ватралски. За сказката в читалището и за евангелската църква, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров. Датата 15 август е взета от книгата: Изгревът - Атанас Славов Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото) Нова Загора, 21 авг[уст] 1901 г. Л. б. Киров,
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
На 15 август 1901 в Сливен Учителя държи сказка в читалище "Зора" и изнася вечерна проповед в Евангелската църква. Приет е много добре. Присъства пастор Ватралски. За сказката в читалището и за евангелската църква, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров. Датата 15 август е взета от книгата: Изгревът - Атанас Славов Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото) Нова Загора, 21 авг[уст] 1901 г. Л. б. Киров, Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша.
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Приет е много добре. Присъства пастор Ватралски. За сказката в читалището и за евангелската църква, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров. Датата 15 август е взета от книгата: Изгревът - Атанас Славов Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото) Нова Загора, 21 авг[уст] 1901 г. Л. б. Киров, Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ.
към текста >>

В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
към текста >>

74. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора

Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото) Нова Загора, 21 авг[уст] 1901 г. Л. б. Киров, Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ.
към текста >>

В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.
към текста >>

75. Учителя посещава Нова Загора

Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
Учителя посещава Нова Загора Това е записано в: Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора Откъс от писмото: Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора.
към текста >>

Откъс от писмото:
Учителя посещава Нова Загора Това е записано в: Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора Откъс от писмото: Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора.
към текста >>

76. Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

Киров,Писмото ви от 3-ти того получих.
Учителя до Пеню Киров Пловдив, 8 септ[емврий] 1901 г. Люб. бр. Киров,Писмото ви от 3-ти того получих. Имайте вяра до край и все, що е угодно Господу Богу Нашему, ще се изпълни. Укрепявайте се в Неговата сила. Господ има добри неща за вази. Възлагайте всичко без колебание на Него и Той ще извърши делото. Господ е с нас и ние ще преуспеем.
към текста >>

77. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

Киров,Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме.
София, 5 декемврий 1901 г. Любез. бр. Киров,Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най- доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа.
към текста >>

78. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), [София, ? декемврий 1901 г.]

Киров,Писмото Ви от 9 декемврий приех.
[София, ? декемврий 1901 г.] (неизвестна дата, предполага се, че е в краят на декември 1901 г.) Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 9 декемврий приех. За всичко, което ми пишете, благодаря Ви. Има много неприятности в живота, но трябва да се понесат с дух на търпение и благост. Това е правилото на всеобщата любов. Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им. Бог се от зло не изкушава.
към текста >>

79. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека.
Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък. Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло.
към текста >>

80. Учителя държи сказка в Шумен

За тази сказка, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г.
Учителя държи сказка в Шумен За тази сказка, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г. Освен тази сказка, Учителя е изнесъл още две за които пише в писмо до Пеню Киров на 15 май 1902 г.от Русе. От второто писмо става ясно, че сказките са изнесени в читалище "Архангел Михаил". Шумен. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г. Конкретно за сказката в писмото: Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
към текста >>

Конкретно за сказката в писмото:
Учителя държи сказка в Шумен За тази сказка, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г. Освен тази сказка, Учителя е изнесъл още две за които пише в писмо до Пеню Киров на 15 май 1902 г.от Русе. От второто писмо става ясно, че сказките са изнесени в читалище "Архангел Михаил". Шумен. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г. Конкретно за сказката в писмото: Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре.
към текста >>

Както става ясно от писмото на П.
Да чуя как се [по]минавате. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои.
към текста >>

Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих.
Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи.
към текста >>

81. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен

Както става ясно от писмото на П.
Да чуя как се [по]минавате. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

82. Учителя пристига в Русе

За заминаването от Шумен и пристигането в Русе може да се прочете в писмото до Пеню Киров, 13 май 1902 г.
Учителя пристига в Русе За заминаването от Шумен и пристигането в Русе може да се прочете в писмото до Пеню Киров, 13 май 1902 г. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих.
към текста >>

Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих.
За заминаването от Шумен и пристигането в Русе може да се прочете в писмото до Пеню Киров, 13 май 1902 г. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи.
към текста >>

83. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе

Киров,Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи.
към текста >>

84. Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова

От писмото до Пеню Киров (22 май 1902 г.) се вижда, че Петър Дънов пристига в Търново на 20 май.
Учителя за първи път посещава Търново Първа лична среща с Мария Казакова От писмото до Пеню Киров (22 май 1902 г.) се вижда, че Петър Дънов пристига в Търново на 20 май. В коментара към писмото е записано, че това е датата на първото му посещение в Търново. От друго писмо до Пеню Киров (31 май 1902 г.) се разбира. че в Търново Учителя престоява около една седмица и се среща за първи път с Мария Казакова, с която е започнал кореспонденция от 1900г. Писмо на Учителя до Пеню Киров (22 май 1902 г.) Завчера пристигнах в Търново75.
към текста >>

В коментара към писмото е записано, че това е датата на първото му посещение в Търново.
Учителя за първи път посещава Търново Първа лична среща с Мария Казакова От писмото до Пеню Киров (22 май 1902 г.) се вижда, че Петър Дънов пристига в Търново на 20 май. В коментара към писмото е записано, че това е датата на първото му посещение в Търново. От друго писмо до Пеню Киров (31 май 1902 г.) се разбира. че в Търново Учителя престоява около една седмица и се среща за първи път с Мария Казакова, с която е започнал кореспонденция от 1900г. Писмо на Учителя до Пеню Киров (22 май 1902 г.) Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града.
към текста >>

В самото начало на ХХ в.
---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
към текста >>

В самото начало на ХХ в.
„Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
към текста >>

85. Учителя се завръща във Варна

Това се вижда от писмото на Учителя до Пеню Киров от 31 май 1902 г., Варна
Учителя се завръща във Варна Това се вижда от писмото на Учителя до Пеню Киров от 31 май 1902 г., Варна Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 31 май 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 31 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук.
към текста >>

В самото начало на ХХ в.
„Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
към текста >>

86. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

В самото начало на ХХ в.
„Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
към текста >>

87. Учителя предприема втора обиколка на България

Писмото Ви от 20-и того приех.
Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)Писмо от Учителя (Пощенска карта) до д-р Георги Миркович, 4 юли 1902 г., Варна Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 20-и того приех. Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, Лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи.
към текста >>

88. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Писмото Ви от 20-и того приех.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 20-и того приех. Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, Лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи.
към текста >>

89. Учителя организира поредния събор, Бургас

За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г.
Учителя организира поредния събор, Бургас За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. Може да се каже, че това е среща на съмишленици. Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. [отворена карта] От писмото: Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по уреченото време63.
към текста >>

От писмото:
Учителя организира поредния събор, Бургас За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. Може да се каже, че това е среща на съмишленици. Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. [отворена карта] От писмото: Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по уреченото време63. Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат. Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр.
към текста >>

Коментар към писмото:
Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат. Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай. Коментар към писмото: 63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров,
към текста >>

90. (стар стил) Учителя тръгва от Варна за Бургас

За това е написано в писмото до Пеню Киров, 24 юли
Учителя тръгва от Варна за Бургас За това е написано в писмото до Пеню Киров, 24 юли Писмо на Учителя до Пеню Киров, 24 юли 1902 г., Варна Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров,
към текста >>

Писмото Ви от 20-и того приех.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, 24 юли 1902 г., Варна Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 20-и того приех. Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, Лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи.
към текста >>

91. (стар стил) Учителя пристига в Ямбол

За това може да се прочете в писмото до П.Киров от 30 август 1902 г., Ямбол.
Учителя пристига в Ямбол На 29 август (стар стил) 1902 г.., Учителя пристига в Ямбол и отсяда в хотел "Америка". За това може да се прочете в писмото до П.Киров от 30 август 1902 г., Ямбол. За заминаването си до Ямбол, Учителя пише и в писмо до Мария Казакова, 18 август 1902 г., Бургас. 1. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас, 18 август 1902 г. ...Оттук мисля да замина за Ямбол, гдето ще държа, ако е рекъл Господ, няколко сказки. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Ямбол, 30 август 1902 г. Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно.
към текста >>

92. (стар стил) Учителя пристига в Сливен

За това може да се прочете в писмото му до П.Киров, 15 септември.
Учителя пристига в Сливен На 13 септември (стар стил) 1902 година пристига в Сливен. За това може да се прочете в писмото му до П.Киров, 15 септември. Среща се с д-р Миркович. За впечатленията си от духовното съживяване в Сливен, Учителя пише в писмото си до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен, 15 септемврий 1902 г. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. В Сливен има признаци на духовно съживление.
към текста >>

За впечатленията си от духовното съживяване в Сливен, Учителя пише в писмото си до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора.
Учителя пристига в Сливен На 13 септември (стар стил) 1902 година пристига в Сливен. За това може да се прочете в писмото му до П.Киров, 15 септември. Среща се с д-р Миркович. За впечатленията си от духовното съживяване в Сливен, Учителя пише в писмото си до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен, 15 септемврий 1902 г. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
към текста >>

Писмото Ви получих.
(Post restant) – поща „до поискване“. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен, 15 септемврий 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение.
към текста >>

93. Учителя посещава Стара Загора

Това се вижда от писмото му до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора.
Учителя посещава Стара Загора През октомври 1902 година посещава Стара Загора. Това се вижда от писмото му до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих.
към текста >>

Писмото Ви получих.
Това се вижда от писмото му до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение.
към текста >>

94. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора

Киров,Писмото Ви получих.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение.
към текста >>

95. (стар стил) Учителя посещава Хасково

Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви.
Л. б. Киров,Завчера пристигнах тук и с днешната поща Ви изпращам 17 лв., които, моля, предайте на бр. Тодор за сметка. Моля, приехте ли сумата от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете. Адрес: П. Р.90 Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви. Надявам се да сте всички добре. Тук вали днес сняг. Пътуването е доста трудно. С поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

96. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Хасково

Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви.
Л. б. Киров,Завчера пристигнах тук и с днешната поща Ви изпращам 17 лв., които, моля, предайте на бр. Тодор за сметка. Моля, приехте ли сумата от миналия месец, понеже до Вас ги бях пратил. Отговорете. Адрес: П. Р.90 Пишете веднага, за да ме намери писмото Ви. Надявам се да сте всички добре. Тук вали днес сняг. Пътуването е доста трудно. С поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

97. Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание 'Виделина'

1. Тази бележка е дадена към писмото на Пеню Киров до Учителя от 15 декември 1902 г.
За това списание става дума в писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Списанието се издава в периода 1902 - 1910 г. Датата 1 декември 1902 г. е дадена в коментарите към "Епистоларни диалози - том ІІ", бележка 98: (Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г.) 1. Тази бележка е дадена към писмото на Пеню Киров до Учителя от 15 декември 1902 г. 2 . Писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Хасково, 8 ноемврий 1902 г.92 [отворена карта] Л. б. Киров,
към текста >>

98. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Пловдив

Писмото ви получих.
Пловдив, 5. XII. 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Писмото ви получих. Бъдете спокойни. Всичко вкупом работи за добро. Аз ще ви пиша по-после пак. Засега има много неща, за които трябва да се чака, докато узреят. Много пъти в живота се случват неща, за които трябва да се чака разрешение от свише.
към текста >>

Пишете, писмото ви ще ме намери.
Неприятностите, спънките идат от друг източник, а не от „този", Който е Виделина. Делото е в други ръце. Бог се от зло не изкушава. Свободата е дело на духовния живот на Любовта. Аз не мога да ви кажа колко ще се бавя тук. Пишете, писмото ви ще ме намери. Нужно е да обсъждаме много работи. Опитността е за вази, а не за другите. Много работи отпосле ще ви станат ясни. Изкуплението се ръководи на широка рамка. Пътищата на Духа не са пътища на человека.
към текста >>

99. Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)

Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик) През декември 1902 година Учителя прекарва десет дни в Татар Пазарджик. Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров,
към текста >>

Пишете на горе дадения адрес в писмото.
К Дънов Поздрави Никола Нонев. Кажи му, че получих неговото писмо. Кога му дойде времето, аз ще му пиша, да има търпение. Имате поздрав от г-н Бъчваров. Пишете на горе дадения адрес в писмото. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с.
към текста >>

100. (стар стил) Учителя пристига в София

Пишете на горе дадения адрес в писмото.
К Дънов Поздрави Никола Нонев. Кажи му, че получих неговото писмо. Кога му дойде времето, аз ще му пиша, да има търпение. Имате поздрав от г-н Бъчваров. Пишете на горе дадения адрес в писмото. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с.
към текста >>

НАГОРЕ

0.06043004989624