НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
134
резултата в
58
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Дислексията засяга тази част от
мозъка
, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие).
Дислексията засяга тази част от
мозъка
, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции. За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка".
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Във въпросния учебник морфологията на
мозъка
е предмет на една глава от тридесет страници голям формат.
В Америка той пребивава 11 години. През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго. След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски. Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.
Във въпросния учебник морфологията на
мозъка
е предмет на една глава от тридесет страници голям формат.
Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".
към текста >>
Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия
мозък
.
През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго. След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски. Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей. Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от тридесет страници голям формат.
Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия
мозък
.
Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет". В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г.
към текста >>
Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия
мозък
, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей.
Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей. Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от тридесет страници голям формат. Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността.
Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия
мозък
, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей.
Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет". В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г. Чакалов и на Алеко Константинов. Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка. Тези бележки могат да се прочетат в книгата „Младият Петър Дънов“ - Георги Христов
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор първи - УПЪТВАНЕ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен -трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
9.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия
мозък
е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Към края на 1899 год.
към текста >>
10.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и
мозък
с обозначение на всички центрове.
После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване.През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си.
Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и
мозък
с обозначение на всички центрове.
Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френо-логичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват.
към текста >>
Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки
мозък
, като на него нанесоха френо-логичните центрове.
Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване.През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше.
Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки
мозък
, като на него нанесоха френо-логичните центрове.
Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват. Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия за това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази наука. Останалите бяха любопитни.
към текста >>
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
12.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума”в сп....
, 03.1901 г.
“Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”
Учителя Петър Дънов - статия по френология
“Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”
в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
към текста >>
“Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис;
към текста >>
13.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на
мозъка
и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение.
Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на
мозъка
и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
към текста >>
Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение
мозъкът
не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение
мозъкът
не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
към текста >>
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат
мозъка
за особено темпераментно състояние.ІІ.
Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат
мозъка
за особено темпераментно състояние.ІІ.
Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка.
към текста >>
фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и
мозъка
.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и
мозъка
.
Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни].
към текста >>
Мозъка
изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически.
Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг. 9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и кръвоносните съдове. Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения.
Мозъка
изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически.
Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4.
към текста >>
Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху
мозъка
, от което лицето придобива строго и натегнато изражение.
Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти.
Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху
мозъка
, от което лицето придобива строго и натегнато изражение.
Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение.
към текста >>
Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и
мозъка
, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице.
Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4.
Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и
мозъка
, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице.
Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
към текста >>
Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и
мозъка
е крайно деятелна и умствените изявления живи.
Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице.
Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и
мозъка
е крайно деятелна и умствените изявления живи.
Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1.
към текста >>
психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата,
мозъка
и нервите.
Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата,
мозъка
и нервите.
Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела.
към текста >>
15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на
мозъка
и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3. Менталния или умствен темперамент (фиг.
15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на
мозъка
и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
към текста >>
14.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Устройство на мозъка и черепа” в сп. 'Родина',
, 11.1901 г.
“Устройство на
мозъка
и черепа”
Учителя Петър Дънов - статия по френология
“Устройство на
мозъка
и черепа”
в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
към текста >>
“Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
15.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...
, 02.1902 г.
Човешкият
мозък
е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФРЕНОЛОГИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ, ПУБЛИКУВАНО В СП. РОДИНА ГОДИНА III, КН. 1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г
Човешкият
мозък
е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа.
Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка. Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост.
към текста >>
Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на
мозъка
.
РОДИНА ГОДИНА III, КН. 1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г Човешкият мозък е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа.
Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на
мозъка
.
Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват.
към текста >>
Повърхнината на
мозъка
е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина.
1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г Човешкият мозък е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа. Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка.
Повърхнината на
мозъка
е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина.
Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността.
към текста >>
В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на
мозъка
са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват.
Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка. Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост.
В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на
мозъка
са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват.
Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум.
към текста >>
От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на
мозъка
е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения.
Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността.
От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на
мозъка
е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения.
Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия.
към текста >>
Голям и малък
мозък
.
Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения.
Голям и малък
мозък
.
Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
към текста >>
Масата на
мозъка
е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям
мозък
и малък
мозък
, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият
мозък
съставлява една осма част от величината на големия.
В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък.
Масата на
мозъка
е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям
мозък
и малък
мозък
, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият
мозък
съставлява една осма част от величината на големия.
Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
към текста >>
Малкият
мозък
е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на
мозъка
- тази ципа е наречена тенториум.
В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия.
Малкият
мозък
е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на
мозъка
- тази ципа е наречена тенториум.
В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък.
към текста >>
В някои животни тези две части на
мозъка
са разделени с една тънка костна пластинка.
Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум.
В някои животни тези две части на
мозъка
са разделени с една тънка костна пластинка.
Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка.
към текста >>
Малкият
мозък
е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия.
От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка.
Малкият
мозък
е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия.
Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария.
към текста >>
Големият и малкият
мозък
, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия
мозък
, наречен столица на гръбначния стълб.
Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
Големият и малкият
мозък
, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия
мозък
, наречен столица на гръбначния стълб.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
към текста >>
От продълговатия
мозък
, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния
мозък
.
Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
От продълговатия
мозък
, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния
мозък
.
Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
към текста >>
Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и
мозъка
.
В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък.
Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и
мозъка
.
Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир.
към текста >>
Големият или главният
мозък
е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа.
Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария.
Големият или главният
мозък
е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа.
Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
към текста >>
Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на
мозъка
и преминава през цялата му дължина.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа.
Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на
мозъка
и преминава през цялата му дължина.
Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения.
към текста >>
Полушарията на големия
мозък
са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
Полушарията на големия
мозък
са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование.
към текста >>
Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на
мозъка
има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни.
Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир.
Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на
мозъка
има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни.
И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________
към текста >>
И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и
мозъкът
е двоен и всяко впечатление, съобщено на
мозъка
, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни.
И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и
мозъкът
е двоен и всяко впечатление, съобщено на
мозъка
, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи
към текста >>
Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на
мозъка
представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения.
Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на
мозъка
представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения.
Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък.
към текста >>
И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития
мозък
може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека.
Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование.
И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития
мозък
може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека.
___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък. Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло.
към текста >>
Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния
мозък
.
Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи
Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния
мозък
.
Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло. Медула облонгата (лат.) - продълговат мозък. /източник/
към текста >>
Медула облонгата (лат.) - продълговат
мозък
.
___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък. Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло.
Медула облонгата (лат.) - продълговат
мозък
.
/източник/
към текста >>
16.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
Дясната ми страна на
мозъка
е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност.
едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства.
Дясната ми страна на
мозъка
е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност.
Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени.
към текста >>
17.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в
мозъка
.
Учителят беше опитен френолог и измерванията си е правил с няколко уреда. Веднъж бяхме със Савка при Учителя и Го помолихме да ни покаже уредите с които прави изследванията. Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката.
Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в
мозъка
.
Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си.
към текста >>
А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в
мозъка
.
Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години.
А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в
мозъка
.
Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си. В.К.: Вие лично виждали ли сте тия чертежи? Е. А.: Да.
към текста >>
18.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
На задния
мозък
има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив.
На задния
мозък
има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия.
към текста >>
19.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
На задния
мозък
има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив.
На задния
мозък
има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия.
към текста >>
20.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.
, 17.08.1907 г.
Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия
мозък
може да се осветлява.
Светостта е едно състояние на Духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях. Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има почва.За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината.
Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия
мозък
може да се осветлява.
И понеже основата на мозъка съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото. Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути. И затова основа на Знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт.
към текста >>
И понеже основата на
мозъка
съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото.
В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях. Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има почва.За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.
И понеже основата на
мозъка
съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото.
Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути. И затова основа на Знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание?
към текста >>
Затова основният камък на
мозъка
е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути.
Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има почва.За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява. И понеже основата на мозъка съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото.
Затова основният камък на
мозъка
е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути.
И затова основа на Знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание? Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина.
към текста >>
21.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в человека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до
мозъка
.
Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага. Тогава ще разберем именно, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете.
Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в человека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до
мозъка
.
И. Стойчев: - В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Кои са вълците? По този въпрос станаха много разисквания, изказаха се разни мнения. След това г-н Дънов продължи: - Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с остър поглед.
към текста >>
- Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а когато влезе в задния
мозък
, очите стават змийски, с остър поглед.
Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в человека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: - В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Кои са вълците? По този въпрос станаха много разисквания, изказаха се разни мнения. След това г-н Дънов продължи:
- Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а когато влезе в задния
мозък
, очите стават змийски, с остър поглед.
В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък, долната част на малкия мозък и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния. Когато жена или мъж са неразположени, трябва да се молят на Господа да ги освободи от тези нахлули в тях неприятели; това не са те, а неприятели. Когато някой мисли лошо за приятеля си, с когото са се скарали, той отваря вратата на лошите духове, за да навлязат и съмнението да почне да гложди. Гумнеров: - Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Духа по плът, а от Духа по дух.
към текста >>
В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния
мозък
, долната част на малкия
мозък
и затова лесно може да се обсеби някой.
И. Стойчев: - В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Кои са вълците? По този въпрос станаха много разисквания, изказаха се разни мнения. След това г-н Дънов продължи: - Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с остър поглед.
В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния
мозък
, долната част на малкия
мозък
и затова лесно може да се обсеби някой.
В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния. Когато жена или мъж са неразположени, трябва да се молят на Господа да ги освободи от тези нахлули в тях неприятели; това не са те, а неприятели. Когато някой мисли лошо за приятеля си, с когото са се скарали, той отваря вратата на лошите духове, за да навлязат и съмнението да почне да гложди. Гумнеров: - Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Духа по плът, а от Духа по дух. - Духът е един и същ.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 25.03.1910 г.
В техния начинающ
мозък
не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему.
В техния начинающ
мозък
не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи?
към текста >>
23.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Човек, който не се самообладава, е разнебитен
мозък
, разбита къща, разстроен организъм.
Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо. Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи.
Човек, който не се самообладава, е разнебитен
мозък
, разбита къща, разстроен организъм.
Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището.
към текста >>
Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия
мозък
.
Но най-безопасен начин е този, който употребяват християните; защото ако прибегнете до някои окултни школи, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работата се затруднява. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа — синята и т.н.
Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия
мозък
.
А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас.
към текста >>
А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че
мозъкът
му е в анормалност.
и така работата се затруднява. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа — синята и т.н. Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък.
А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че
мозъкът
му е в анормалност.
И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате.
към текста >>
24.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
(Това упражнение важи за усилване кръвообращението в
мозъка
и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7).
Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5). Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре. (Важи за уякване на нервната система.) 6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти.
(Това упражнение важи за усилване кръвообращението в
мозъка
и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7).
Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти. (Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък.) След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе: — Тия упражнения ще правите, защото са дадени от Духа. И ще ги правите всякой петък — или сутрин, или преди обед, или преди лягане, на гладно сърце, по половин час.
към текста >>
(Това упражнение се дава за усилване на малкия
мозък
.) След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе:
(Важи за уякване на нервната система.) 6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти. (Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти.
(Това упражнение се дава за усилване на малкия
мозък
.) След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе:
— Тия упражнения ще правите, защото са дадени от Духа. И ще ги правите всякой петък — или сутрин, или преди обед, или преди лягане, на гладно сърце, по половин час. Когато ги правите, всичките минути, докато траят, умът ви да е съсредоточен в тях. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации. Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер, както и Духът повели.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.12.1910 г.
Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия
мозък
, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен.
Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия
мозък
, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен.
Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши.
към текста >>
26.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям.
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение.
към текста >>
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям.
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение.
към текста >>
27.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям.
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение.
към текста >>
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям.
Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия
мозък
, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение.
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените,
мозъка
и пр.
За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни?
Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените,
мозъка
и пр.
— неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни.
към текста >>
29.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в
мозъка
.
Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (ръцете с допрени пръсти над главата), вие трябва да я развиете и да разберете вътрешния й смисъл. Има и други форми. За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад. А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред.
Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в
мозъка
.
На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо. Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл.Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умното тогава?
към текста >>
И религията е именно наука да разцъфти тия гънки на
мозъка
.
Какво ще ми отговорите? Как се проявява Той. каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете.
И религията е именно наука да разцъфти тия гънки на
мозъка
.
Това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всеки от вас може да влияе по този закон.Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят?
към текста >>
Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия
мозък
, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът.
Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото.Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни.
Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия
мозък
, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът.
На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат.Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината.П. Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена.- И тази форма има своя смисъл.
към текста >>
Питаме
мозъка
какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим.
Влезте в своя чертог, направете един кръг и кажете, че днес ще работите в името Божие и влезте умствено в този кръг. Ако никога не влезете в такъв кръг, не сте чисти. В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.Формата трябва да съответствува на реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главното нещо за вас и за всяко нещо да се допитвате до нея.
Питаме
мозъка
какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим.
Когато се спрем и проектираме своя разум към истината и чакаме за действието й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо истината, която е глава на нашия живот. Спрете се за час, два, ден, месец и възприемете тази форма, с която можете да работите. Когато искате искрено вие да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действувате. Като кажем „без смущение", казваме вътре в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури.Може би в следващата беседа ще ви говоря за великия закон на формата, за великия закон, който твори тези форми.
към текста >>
Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което ще говори на света и затова тези форми именно, които са работа на нашия
мозък
, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение.
Това подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако сега дойде Христос, няма да се занимава с тях и с това. Той ще ви говори други работи. Ония, които преди 2000 години не са Го разбрали, трябва да Го разберат.
Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което ще говори на света и затова тези форми именно, които са работа на нашия
мозък
, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение.
Енергията на физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. На физическото поле ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е небето.
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки
мозък
или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина.
Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки
мозък
или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла.
към текста >>
Нашият
мозък
ни дава указания как практически трябва да намерим пътя.
Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които са се пукнали и трябва да се радвате, че са се пукнали. Виждате глистите нямат очи, уши, уста като вас. Едно време и хората са били слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем.
Нашият
мозък
ни дава указания как практически трябва да намерим пътя.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат на огъня. Някои казват: не бутай огъня, да не пострадаш. Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят виделината, ще бъдат слуги.В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на живота и на Божествената любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
към текста >>
Както бъркат котките, тигрите, мечките и изваждат
мозъка
, дробовете и сърцето навън.
Някой казва: „Не ме люби." Ами как ще те люби, като не знае да люби? Да любиш значи вашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имате такова знание и мъдрост, че като пипате човешката душа, да не развалим нейните благородни удове, членове, с които си служи. Ако някой поиска да ви помилва леко, вие ще ли дадете? Какво бихте казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това любов ли е?
Както бъркат котките, тигрите, мечките и изваждат
мозъка
, дробовете и сърцето навън.
Ожени се някой и след една-две години един на друг изваждат мозъка и остават празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го настрана, пуснете го в пещта и като се обърне на вар, замажете къщата. Една жена уморила един мъж, втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я натоварил с разрушение на човечеството.
към текста >>
Ожени се някой и след една-две години един на друг изваждат
мозъка
и остават празни мехове.
Да любиш значи вашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имате такова знание и мъдрост, че като пипате човешката душа, да не развалим нейните благородни удове, членове, с които си служи. Ако някой поиска да ви помилва леко, вие ще ли дадете? Какво бихте казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това любов ли е? Както бъркат котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън.
Ожени се някой и след една-две години един на друг изваждат
мозъка
и остават празни мехове.
Оставете този стар дяволски мех, турете го настрана, пуснете го в пещта и като се обърне на вар, замажете къщата. Една жена уморила един мъж, втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я натоварил с разрушение на човечеството. За любов говори, но няма любов.
към текста >>
Стиска те
мозъкът
, зло има в него.
Всяко нещо, което расте, е добро; [което] стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства, е добро; и обратно: усещате стеснение - във вас има зло. Извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години вие плакахте за този живот-кърлеж, нека той сега плаче. Ще го турим да се опече и ще кажем: „Тъй, както се опече, ще станеш добър и ще се радваме."Това е, което иска да каже Христос, това е дълбокото учение: да дадем простор на нашата мисъл.
Стиска те
мозъкът
, зло има в него.
Излез във виделината, нека се пукне злото. Главата ме притиска. Излез към виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мях, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се нови форми, клетките, атомите вече вземат друго нареждане.И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете във виделината.
към текста >>
31.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Теософията се бори да завладее не чоовешкия
мозък
, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота".
И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не чоовешкия
мозък
, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота".
За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията?
към текста >>
Теософията се бори да завладее не човешкия
мозък
, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не човешкия
мозък
, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията...
към текста >>
Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на
мозъка
.
Тялото влиза тогава в нов състав, в ново веществено съчленение. То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение. Е добре, както няма изтребителна смърт за телата - няма изтребителна смърт и за душите.
Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на
мозъка
.
Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението.
към текста >>
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на
мозъка
.
Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на
мозъка
.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
към текста >>
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на
мозъка
.
Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на
мозъка
.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г.
към текста >>
32.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Как ще бликне по жилите чиста, топла кръв, ще обиколи всички клетки, ще освежи
мозъка
и ще махне от него всичките му черни мисли.Учителят говори: „Да ви даде Бог светлина, чистота и истина в сърцата ви”.
Тъмна плащаница го покрива и не ще да се вдигне. Под него са хиляди човешки същества. Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница на дима и саждите дирят смисъла на живота.Гледам града и ми се ще да извикам: - Събудете се, вие спящи! Елате горе на планината! Забравете за малко вашите „чисто проветрени” жилища, пълни с милиарди микроби и елате тука поне за един ден, поне за един час.О, как ще се очистят горките жили!
Как ще бликне по жилите чиста, топла кръв, ще обиколи всички клетки, ще освежи
мозъка
и ще махне от него всичките му черни мисли.Учителят говори: „Да ви даде Бог светлина, чистота и истина в сърцата ви”.
„Амин” - отговаряме ние и се унасяме по чудните думи, по топлия тембър на познатия мил глас...Над нас се гонят мъглите. Като палави деца не спира тяхната игра. Ту играят на криеница зад скалите, ту се гонят - надпрепускват се една след друга с магична бързина.Сядаме около накпадения огън. Раниците излагат върху снега своето богато съдържание. Боже, колко много блага си ни дал!
към текста >>
34.
Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.
, 26.08.1923 г.
Ако съвременните хора не могат да разберат Истината, в техния
мозък
няма почва, в която да може да вирее тя.
Всички насядаха на източната страна на камъните, в средата Учителят. Чувствуваше се съборен ден. На екскурзията имаше и братя, и сестри от провинцията.6 ч. Учителят започна да говори. ... *) Всяка мисъл си има особена почва.
Ако съвременните хора не могат да разберат Истината, в техния
мозък
няма почва, в която да може да вирее тя.
Сега за пример, вие като решихте да се молите, изскочи в ума ви съвсем друго нещо - да има сега хубаво да се наям или да имам някоя хубава топла дреха и пр. Изкачването на високите места създава един прилив на кръвта. Това става по един физически начин. Има хора, които не се изкачват, но правят усилие с волята си и повдиганието става по-инак. Сега всички усещате едно изтръпвание на края на пръстите.
към текста >>
35.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Тази слабост на кръвта в
мозъка
ние наричаме слънчев удар.
Запали се къщата и изгори. Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: „Има слънчев удар". Но този удар не произлиза от слънчевата светлина. Той произтича от едно особено състояние на кръвта.
Тази слабост на кръвта в
мозъка
ние наричаме слънчев удар.
В схващането за Бога има едно криво разбиране. Да се служи на Бога това е най-лесното. Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т.н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш. да дишаш.
към текста >>
36.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Богатството на човека е скрито в неговия
мозък
- в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота.
- Само великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме едно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си, на този велик дар, на тази богата форма в него, която съществува от векове.
Богатството на човека е скрито в неговия
мозък
- в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота.
Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то - да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек?
към текста >>
в заключение на всичко това, следва: Успехът на човека не зависи от неговия
мозък
, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето.
Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро. Божията мисъл е и негова мисъл. Организират ли се трите начала в човека - Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат. Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота.
в заключение на всичко това, следва: Успехът на човека не зависи от неговия
мозък
, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето.
Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува - Живот, Добро и Истина. Аверуни Житно зърно, год. VII Савка Керемидчиева си е заминала непосредствено след Учителя, през 1945 г. Тя е изпълнила своята роля като истински ученик - с любов и всеотдайност към висшето.
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля.
към текста >>
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
Ето защо аз не искам да подигам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо - ще изгори
мозъкът
.
Ние казваме за някого: "Той е най-лош." Да, така е, но най-лошият за едного, е най-добър за другиго. Абсолютно вие не знаете, кой е най- лошият и кой е най-добрият. Нещата са най-добри и най-лоши само по време и пространство. Истината не може да се каже, защото в нашия език няма думи, с които може да се изрази. Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица да й турите, тя ще я изгори и пак няма да остане проявена.
Ето защо аз не искам да подигам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо - ще изгори
мозъкът
.
Нервната система в човека не е в състояние да изнесе Истината. Някой ден много страдаш, ще кажеш: "Калят ме сега, Божия работа е това." Това каляне ще трай един-два часа. След това те извадят от пещта, изгладят те. После пак те турят, докато хубаво се опечеш. Извадя те и ти си радостен, оживиш се.
към текста >>
Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността на
мозъка
изчезват.
Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й. Тази мазнина, която има косата е нужна и не трябва да се измива.
Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността на
мозъка
изчезват.
Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот. Тази е една от причините. Не, никога няма да носите шапка, пред която не може да става проветрение. Сутрин като станеш, намокри, намокри малко главата с топла вода, според температурата на тялото, разчеши я с гребен и това е достатъчно.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля.
към текста >>
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля.
към текста >>
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до
мозъка
на костите.
Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля.
към текста >>
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
41.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Едното носи свежест, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява
мозъка
в безсмислено въртение всред развален въздух.
Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание.Часът е само 3 след пладне. Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба. Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома. От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе.И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие!
Едното носи свежест, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява
мозъка
в безсмислено въртение всред развален въздух.
Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.Господи, колкото глави и толкоз умове. Нека всеки си живее както иска и в бъдни дни бере плодове от своите садива. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.13. Празник на победите.
към текста >>
42.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Това беше страхотна баня, която мокри до
мозъка
на костите ни заведе у дома.
Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо.О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана. Асавита - Духът на Емануила. И ти, пътниче през вековете, ако нявга ти се случи да я прочетеш, спомни си за мен добро и кажи: „Боже, дай мир и радост на душата й”.Слизаме.Върху нас се изля проливен дъжд.
Това беше страхотна баня, която мокри до
мозъка
на костите ни заведе у дома.
Там преоблечени и стоплени с чай ние носим насладата в душите си от чудния пролетен ден. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
43.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш
мозъка
си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил.
Ние сме тук и трябва да се инсталират вашият ум и вашето сърце. Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук. Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех.
Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш
мозъка
си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил.
И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия мозък, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям мозък. Всякога при успех ще се увеличават мозъкът -ти и сърцето ти. И един ден сърцето ти ще стане толкоз голямо, че [ще] можеш да обичаш всички хора. А пък сега сърцето ти е толкова малко, че обичаш само себе си. И умът на някого е толкова малък, че мисли само за себе си.
към текста >>
И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия
мозък
, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям
мозък
.
Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук. Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех. Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш мозъка си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил.
И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия
мозък
, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям
мозък
.
Всякога при успех ще се увеличават мозъкът -ти и сърцето ти. И един ден сърцето ти ще стане толкоз голямо, че [ще] можеш да обичаш всички хора. А пък сега сърцето ти е толкова малко, че обичаш само себе си. И умът на някого е толкова малък, че мисли само за себе си. На другиго е по-голям, че мисли и за ближния.
към текста >>
Всякога при успех ще се увеличават
мозъкът
-ти и сърцето ти.
Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех. Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш мозъка си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил. И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия мозък, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям мозък.
Всякога при успех ще се увеличават
мозъкът
-ти и сърцето ти.
И един ден сърцето ти ще стане толкоз голямо, че [ще] можеш да обичаш всички хора. А пък сега сърцето ти е толкова малко, че обичаш само себе си. И умът на някого е толкова малък, че мисли само за себе си. На другиго е по-голям, че мисли и за ближния. А пък като е по-голям, мисли за Бога.
към текста >>
44.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Събиране по повръхността на
мозъка
на излишна киселина (органична причина).2.
Това, което сега имате, вие сте си го изградили. Вие сте скулптори. Градете! Молитвата е най-голямото изкуство.Добрите, умните работи идват от Бога.Трябва ни една нова песен. Песен на Любовта, която носи живот. Песен на Истината, която носи свобода и песен на Мъдростта, която носи знание."27 януариИмаме нова песен - „Обетована земя".Паметта може да отслабне от:1.
Събиране по повръхността на
мозъка
на излишна киселина (органична причина).2.
Натрупване на излишни чувства.3. Натрупване на излишни мисли. Затова очистете ума си от всичко излишно.29януари, неделя, 4,30 часа сутринтаЕфесяном 5 гл., 5 ст.Галатяном 2 гл., 3 ст.Солуняном 2 гл., 6 ст.Евреем 11 гл., 11 ст.Откровение 19 гл., 19 ст.Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня? Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето ядене? Понеже няма гладни, ще свършим.Мото:Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота -извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.Същия ден в 10 часаБеседа.Да стане тъй, както Господ е казал.1 февруари, сряда, 5 часа сутринтаПрекрасна лекция.Направихме упражнения върху снежната поляна, след което се върнахме в салона при нашата прекрасна картина.
към текста >>
45.
Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.
, 8.08.1933 г.
Мозъкът
на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган.
Добър е примерът на богатия унгарец, 150 форинта на когото са били върнати, след като крайно обеднял. Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр. - хората с добродетели. Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам. Защото никой не може да му го каже.
Мозъкът
на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган.
Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре. Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система. После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека.
към текста >>
46.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)
, 08.1934 г.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият
мозък
и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
47.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април
, 22.04.1938 г.
Светилник със свещ отговаря на
мозъка
.
Човек да развива своите дарби и способности, да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие, с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си. Чаша - съответствува на сърцето.
Светилник със свещ отговаря на
мозъка
.
Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават. Да дава от себе си безкористно и животът му ще се изправи. За 10 години да продължите носа си макар с 1 мм, за да постигнете много нещо в умствено отношение.
към текста >>
48.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Не може да приеме, понеже няма сетива и организирани центрове в
мозъка
си, за да приеме това.
започват протести срещу внесения законопроект за печата и срещу въвеждането на цензура. Това довежда до закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. 8. Идеалният гражданин на света трябва да притежава най-добрите качества, които има всеки един народ. Тук са изложени тези качества, които Лулчев е взел от Словото на Учителя Дънов. А този идеален световен гражданин се ръководи от друго място - от разумния Невидим свят, който царят не познава и не може да приеме, въпреки че чрез Лулчев му се доказва непрекъснато, че той съществува.
Не може да приеме, понеже няма сетива и организирани центрове в
мозъка
си, за да приеме това.
Той е имал един развит център - имал е феноменална памет, според изказванията на Лулчев. 9. Според Словото на Учителя Дънов, има благоприятни дни от седмицата и месеца, когато има прилив на енергия и психически подем, което се предава от Невидимия свят и което е свързано с астрологическите аспекти на планетите и Слънцето. Тези дати всеки може да си ги намери и да ги използува. А Лулчев ги е дал на царя и той се възползува от тях и съответно ги проверява, че всичко това е вярно. Проверява ги, признава, че са верни, но не може да приеме, че това знание е дадено чрез Учителя Дънов.
към текста >>
49.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 1 май
, 1.05.1940 г.
За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от
мозъка
, за да спи.
При пукането царевиците се разтварят - радиоактивната работа. Докато е меко житото, преди да узрее, лечебно е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват. Домати и чесън отиват.
За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от
мозъка
, за да спи.
Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по 1 1/2 литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Не пий вода от северен извор, но от южен.
към текста >>
50.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №17
, 04.05.1899 г.
И още друго — че и в
мозъка
ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми.
А сега през повечето време от денонощието ме посещава и ме укрепява. Аз смея да се похваля и радвам за това, защото не че го виждам или друго, но го чувствам. Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини.
И още друго — че и в
мозъка
ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми.
Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г.
към текста >>
51.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40
, 15.08.1900 г.
„френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на
мозъка
.
142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр.
„френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на
мозъка
.
Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология.
към текста >>
Застъпва становището, че
мозъкът
е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век.
Застъпва становището, че
мозъкът
е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до
мозъка
и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до
мозъка
и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>
52.
Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г
, 0.07.1900 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
53.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 09.06.1902 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
54.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 16.06.1902 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
55.
Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'
, 30.06.1902 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
56.
Учителя изнася публична сказка по френология в София
, 02.10.1901 г.
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
2) “Взаимните връзки и отношения на
мозъка
и ума”, Г.
III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис; 3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
4) “Устройство на
мозъка
и черепа”, Г.
III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;
към текста >>
57.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
А напоследък
мозъкът
на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно.
А напоследък
мозъкът
на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа.
Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат.
към текста >>
58.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Когато ме вее, тъй по главата и челото, като че ми проветрява самият
мозък
.
Сърдечен привет. Benita.* * * 17 юли, 1932 год. Езерата Татко мой, Пиша ти под блъскането на платната на малката ми лодка, тласкани и развявани от чудно обичания от мен вятър.
Когато ме вее, тъй по главата и челото, като че ми проветрява самият
мозък
.
Езерото е много хубаво и вятърът взема от водите му и ги пръска чак горе при палатките. Небето е съвършенно чисто. Ясно синьо и отгде иде тоя чудноват вятър незная. Все ми се струва, че ти си играше с нас и ни развяваш. Чакам с нетърпение Недка да дойде и ми каже нещо за теб.
към текста >>
НАГОРЕ