НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното
към текста >>
2.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було на мъглата. Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите“. Тъй ги наричаха братята и сестрите. Те заслужават името си поради белоснежния цвят. И поради чистотата на местата, дето обитават. Това са тъй наречените „каменоломки“. Те са верни приятели на планината. Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка. Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала. Но какво ставаше? От склоновете малко под върха погледнахме към изток. Кой разчистваше мъглите от хоризонта? Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините. Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. Поглеждахме наоколо. Цялото небе беше вече пречистено, чисто, синьо. А какво виждахме долу? В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури. Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След
към текста >>
3.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
връх Мусала. Описано е от Боян Боев в: 1. „Силата на Безграничния“ Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. .... Съмна се полека-лека. Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети. .... Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала. Но какво ставаше? От склоновете малко под върха погледнахме към изток. Кой разчистваше мъглите от хоризонта? Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините. Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. .... На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг. Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. 2. Новата азбука 13 юли 1924 г., Съборни беседи, Мусала 3. Изгревът - Том 14 Глава: МИСЛИ ЗА БОГА ЗА
към текста >>
4.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було на мъглата. Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите“. Тъй ги наричаха братята и сестрите. Те заслужават името си поради белоснежния цвят. И поради чистотата на местата, дето обитават. Това са тъй наречените „каменоломки“. Те са верни приятели на планината. Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка. Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала. Но какво ставаше? От склоновете малко под върха погледнахме към изток. Кой разчистваше мъглите от хоризонта? Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините. Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. Поглеждахме наоколо. Цялото небе беше вече пречистено, чисто, синьо. А какво виждахме долу? В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури. Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След
към текста >>
5.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
"Изгрева"Галилей Величков (1911-1985) 29. Светлият салон на Изгрева През 1927 г. Школата на Учителя от София се премести на Изгрева. За тази цел беше построен специален, голям, светъл салон. Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха. Този салон беше направен с усилията на софиянци и приятели от провинцията. С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида. За Братството това беше голямо събитие. В ранна сутрин, всяка сряда се състоеше беседата на Общия клас, в петък - на Специалния и в неделя сутрин, в 5 часа - Утринни слова и в 10 часа преди обед - Неделни беседи. От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя. След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост. В живота на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация. Приятелите така свикнаха да
към текста >>
6.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си!”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност. Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти. После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и
към текста >>
7.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си!”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност. Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти. После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и
към текста >>
8.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август
, 6.08.1930 г.
Урдините езера, Кара гьол, Еленин връх, Рупите. Калинините върхове също мамят погледа -така блеснали на слънцето под ясното небе - приличат на Швейцарски Алпи.Рупите са далечни, сякаш недостъпни. Там, сякаш още от създание мира, лежи огромна фигура на човек, застинал в нямо очакване към звездите. Някои го нарекли „Фараонът”. Отсам, в долината, са Урдините езера - 6 на брой - подобни чашки, поляни с разтопен тюркоаз.Дамка е възел към Рилския монастир. Той е гол връх, на който има пирамида - указател. От тук погледът се рее от хубост на хубост, и не знае где да спре омаян и забъркан.Понякога погледът се спира върху странни писмена по скалите. Случайно или не, те са отбелязани в чудна симетрия и изисканост, та образуват странни видения... Кой ли древен мъдрец тук е поставил своите тайни писмена, за да ги разчита някой нов мъдрец.Слизаме към бивака, но не през езерата, а по билото. Спущаме се по труден и красив път откъм Харамията. Спираме. Чешмичката всеки ден се разхубавява. Буквите са вече издълбани. А също тъй и една добре изрязана котва. Нови припаси на бели камъчета попълват разни празнини и довършват картината. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 6 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 19 август
, 19.08.1930 г.
всички. Колко радост ни донесе това. Небето лее над нас празнични лъчи. Сякаш природата празнуваше някакъв свой Великден. После правихме и гимнастика по 10 души. Към 10 ч. пак беседа.Всички сме тържествено настроени сякаш още от снощи... До грамадния огън пеем, свирим, докато Симеонов даде нареждане тихо да се явим на горния лагер. Ето, дебнем като нощни разбойници. Никой не ни усеща как тихо пристигаме горе. Изведнъж еква мощният ни хор. Всички са приятно изненадани. И там висока пирамида огън. Главните една по една се ронят, както и нашите хубави песни.И днес е тъй хубаво! Как ни лисна Учителят с ръката си - колко хубаво. Разбира се, всичко това се придружава с нашите песни. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 19 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга
към текста >>
10.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
доле, при стъпаловидния Охлюв с астрономичния знак отгоре, на огнището - гори буен огън. Пейките са наредени за сядане. Отгоре по стръмната пътека светна голям ацетиленов фенер; след него други, други. Някакво шествие от Feuerwerk [Feuerwerk (нем.) - фойерверк] гледаме и се чудим. Той, между многото братя, Той -светъл, тих и кротък, пристига. Пелерината Му-ямурлук загръща раменете Му, та чак до земята. Бялото му облекло сияе, сияе. Стройни рамене, като везните на Temida [Темида]. Седна върху ниско столче край огъня и всички живущи на бивак от край до край, по магичен начин слетяха край огнището, подобно ято птици. А по лицата на всички голяма усмивка и не си отива. Очите ронят сълзи, що се търкалят по бузите и огънят блести по тях, блести, блести...Той ни гледа - тихо, кротко, по ред ни гледа. Мълчание и радост, мълчание и сълзи, сълзи. Цигулките тихо подемат песен - „Благославяй, душе моя, Господа”, „Благословен Господ Бог наш” и дивната песен от Ямболския младеж [Борис Хаджи Андреев от гр. Ямбол - виж “Изгревът”, т. VII, с. 152]:На Учителя покорен аз ще служа до конца;Той за мен е път отворен, що ме води към Отца.Ах, как пеяхме всички! Даже и звездите слезнаха по-ниско до нас и запяха. А над огнището - сякаш се възнася дима от велика жертва - нашата благодарност. Молитва. Сърдечна молитва. Но Той, осиян от неземна красота, ред по редом ни подава ръка. Ред по редом ние целуваме тази Десница, ние целуваме изцеленото, здраво, мощно крило. Около разтланата жарава
към текста >>
11.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар?" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима!" „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание!" Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на
към текста >>
НАГОРЕ