Търсене в текстове за 'Ледници'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки. Управител е Георги Д. Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в организирането на толстоистката комуна в с. Айлан Кайряк (дн. с. Ясна поляна), Бургаско през 1907 г. (У., №20, 06. 05.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта. „Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице." Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок. Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко. Вън [от] ония мрачни минути животът е благословение, той е Божествено дихание. Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му благодарни. Той е постоянно с нас и около нас. Той ни говори, Той ни учи, но различаваме ли Неговия глас? Това е то - все и во все. Поздрави брат Тодор и всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Писма до първите ученици
към текста >>

3. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова, Доброто ви писмо от 15 ноем. получих преди два-три дена. Ний излязохме от Варна на 28 окт., спряхме се в Разград за 7-8 дена, от там в Силистра, гдето се бавихме за около 10 дена, и сега сме в Русе, гдето мислим да се побавим още за няколко време. Тук е засега на
към текста >>

4. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова, Доброто ви писмо от 15 ноем. получих преди два-три дена. Ний излязохме от Варна на 28 окт., спряхме се в Разград за 7-8 дена, от там в Силистра, гдето се бавихме за около 10 дена, и сега сме в Русе, гдето мислим да се побавим още за няколко време. Тук е засега на
към текста >>

5. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова, Доброто ви писмо от 15 ноем. получих преди два-три дена. Ний излязохме от Варна на 28 окт., спряхме се в Разград за 7-8 дена, от там в Силистра, гдето се бавихме за около 10 дена, и сега сме в Русе, гдето мислим да се побавим още за няколко време. Тук е засега на
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден

и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Господин Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници. Всички тия жилища и светове очакват вас. Те са ваши братя. Научете се да бъдете подобни на тях, да живеете в радост, мир и веселие. Никога не се обезсърчавайте, защото няма за Отец ви нещо невъзможно. Ще имате големи благословения тая година. Всичко, каквото ви се случи, Бог ще го обърне за ваше добро. Аз Съм, Който ще обърна и смекча сърцата на тоя народ. Вие ще имате Моето присъствие през тая година и ще благословя всичките ви работи. Приемете благословенията на Отец Мой сега и всякога. Амин! Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД за събора 1906 година 1. От 11 до 15 август 1906 г. става VII събор под председателството на Учителя Петър Дънов.2. Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все. „Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4. Учителят Петър Дънов казва на 14.
към текста >>

8. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник? Няма. Следователно покаянието и оправданието са само един начин на грешника да възстанови вярата и любовта. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора, те са и ваши грешки. Радвайте се на благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да съгрешиш. Ако брат ти се подвизава в любовта и вярата, това значи, че и ти можеш като него да се подвизаваш с него заедно. Затова добродетелите и греховете поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш - с това на себе си ще помогнеш. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко за добро. Когато ме търсите, не ме търсете в своите погрешки и оправдания. Търсете ме чрез вяра, чрез любов и
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.Тук се споменаха имената на тия, които са скарани и пр. Подир известни обяснения настана помирение и г-н Дънов продължи: — Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България — присъствува и в този час тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа. Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в невидимия свят съдействува в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях. С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят.Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през
към текста >>

11. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

дадени на децата за радост. Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота. От всичко можеш да се ползуваш. но само след като се обърнеш към Бога и искаш разрешение за това. Някои мислят, че като наследници на известен имот, те всичко могат да бутат. Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да късате цветята, това не значи, че е грях да откъснеш един цвят, но създаваш в себе си лоша привичка. Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война на идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно положение, другите - в друго направление, и веднага започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се
към текста >>

12. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

продукти. За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И
към текста >>

13. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични. В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде!" И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която
към текста >>

14. Учителя заминава за Рила - езерата. Започва лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

15. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

16. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

17. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

18. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

19. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

20. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

21. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

22. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

25. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

26. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

30. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

31. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

36. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

37. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

39. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

40. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

41. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч
към текста >>

45. Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

работеше в банката чиновник, ама знаеше езици. Кореспондент, да. В.К.: Те кога влезнаха в Братството? Как се запознаха? Някои опитности? Е.А.: Аз като влязох, те бяха в Братството. Отдавна са, преди мене са в Братството. Много амбициозни и двамата. Много, и тя хвърка и той хвърка. Амбициозни, да, първото място. И те се караха. Те създадоха скандала за първото място, те го направиха. Да, защото, ex. В.К.: Така са разбирали нещата. Е.А.: Така са разбирали, да. В.К.: Те имаха ли нещо наследници? Е.А.: Дъщеря. В.К.: Жива ли е сега? Е.А.: Ех, не знам вече дали е жива. Щото тя беше младо момиче. Знаеш ли, когато ме уволниха, тя ме среща в трамвая: „Елено ма, още ли ходиш там при ония занесените?" ми вика. Тя ми вика, в трамвая. Сега аз не мога да говоря. Нищо не й казах. Щото рекох, значи тук дръж си езика и няма защо да говориш. Друго нещо заговорих и така. В.К.: Значи при това положение не се знае къде живеят, какво, що и как? Е.А.: Не, те си имаха апартамент. Знае се къде живеят. Не може да не се знае. В.К.: Да имат някакви материали? Е.А.: Ех, имат. Изгревът - Том 9 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИЕЛЕНА
към текста >>

46. Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.

многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъда това. Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм в България, като напусна България, пустиня ще стане, като Палестина... „И вие учениците като напуснете, тъй ще стане". Тъй е писано в един Божествен закон. Сега в България искат да кажат, че това е една секта, и искат да убедят и вас? Защо? Вие ще станете изменници на българския народ, ако вие не сте ученици на тая Школа, вие сте изменници. И всички ги считат изменници, които не са ученици на тая Школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството." Веднъж дойдоха на Изгрева и му връчиха призовка за следствие. На следващия ден Учителят замина в града, отиде в полицията, даде показания и се върна. Сега ще поднесем пред вас тези показания: 2.ХI.1937 г. Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в
към текста >>

47. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води!" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго,
към текста >>

48. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 26 септември

Спомен на Боян Боев СМАЛЯВАНЕ На 26 септември 1940 г. тръгнахме към Ел-Шадай под звездното небе. Времето беше тихо. Стигнахме в 4 ч. След молитвата Учителя каза: Вие днес преживявате един от райските дни, и то като на кино. В Рая сте, но имате лоши господари и когато се върнете пак при тях, ще имате друго състояние. И някой ще каже: „Какъв мираж е било! Колко съм се заблуждавал!“ Здрав човек наричам онзи, който има трезви мисли, трезви чувства и трезви постъпки. Вие сте наследници на всичко, каквото има на Земята, и то ще бъде ваше. И тук, в тази местност, има заровени богатства. В бъдеще ще дойдете да убедите тези, които са на Земята, да вършат Волята Божия. Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. И после ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване“ разбирам смирение. Българите едно време казваха: „По пет на нож“ и тогава не им вървеше. Има музикални билки и щом влезеш във връзка с тях, ставаш гениален. Един брат попита: „Къде са?“. Намират се по вътрешен път. Има билки и за подмладяване. На един богаташ му казали къде са залежите със скъпоценни камъни, но му поръчали да вземе само един. Той взел два – един за себе си и един за жена си, но изгубил и своя. Хората сега са в едно сънно състояние и като умрат, се събуждат. За Небето едно наше прераждане е като един ден. Те казват: „Отиваме на една малка екскурзия“. Няма по-хубаво нещо в момента – да се радваш на
към текста >>

49. Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Айтос), №79

Ямбол. С настоящето си [писмо] имам само една цел, и тя е да дам осветление по въпроса по Докторовото имущество, при все че със страх се обръщам да гледам на този въпрос, но не зная каква чародейна сила ме кара да изучавам и вземам толкова сериозно участие по него. Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от лекар, че е в ума си, и др. много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството. Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание. Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене. А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа. Засега съм в този град и наскоро заминавам към Анхиало и Месемврия. Ако искаш, пиши ми във Варна, чрез Мелкон. Поздравявам Ви сърдечно, поздрави и г-жа сестрата Казакова. Твой верен в Христа Господа: Пеню П.П. Тъй като и бр. Тодор днес е при мен, то и той Ви поздравлява най-сърдечно, а също предайте сърдечния му поздрав и на г-жа Казакова. Днес питахме Господа за
към текста >>

50. Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя

й Петър имаше приятелка от България, която искаше да се омъжи за него. Понеже Димитър не е сключил брак с Красимира, апартамента остана за брат й Петър. Пред мене и приятелката му каза, че всичко сега е негово и ще прави каквото си иска. Казах му, че в най-скоро време ще си замине, и то стана след около 6 месеца. Приятелката му ме намрази за предсказанието, което скоро се сбъдна и тя не можа да се омъжи за него и вземе този хубав апартамент на ул. „Патриарх Евтимий". Наследници станаха синовете му и големият Камен продаде апартамента на Лили Иванова и разпиля парите. Източник: 66. Красимира НиколоваVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 Снимки на Красимира Аркадиева Снимка на Учителят с децата, на „Изгрева" (не е ясно дали Красимира е на тази снимка) Източник: Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XXI Снимка на Красимира Аркадиева Източник: Снимки и бележки към снимките в „Изгревът" том
към текста >>

51. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

време и сложната политическа обстановка в страната. "Всички бяхме като зашеметени, спомня си Борис Николов, но скоро се съвзехме и започнахме да мислим: "А сега накъде без Учителя?" И понеже Учителя бе в Словото си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха задачите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме. 1.Да се изкупят наследствените права върху Словото от физическите наследници на Учителя. 2.Да се създаде печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия за отпечатването и подвързването на книгите. 3.Да се дешифрират стенограмите и подготвят за печат." Изпълнението на тези задачи започва веднага с решителни, делови и последователни действия. На наследниците се изплаща голяма парична сума, с която се изкупуват авторските права върху Словото. Според указанията на Учителя стенографките предават на Борис Николов цялото непечатано Слово, след което той организира неговото дешифриране, преписване и съхранение. "След като поех неотпечатаните беседи, разказва брат Борис, организирах дешифрирането на стенограмите. Дадох ги на Елена Андреева, осигурих й хубава стая с отопление, където да работи, предоставих й нова пишеща машина, хартия и елементарна заплата за преживяване. За 10 години тя дешифрира всичките беседи и ги преписва в четири екземпляра." Следва закупуване на печатна машина, осигуряване на помещение за печатницата, намирането на оловни букви с различни
към текста >>

52. Влад Пашов си заминава от физическия свят

лесно се чете, стилът е достъпен за всички, изучаващият няма да срещне затруднения при проучването й.Влад Пашов е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез нашия обичан брат Боян Боев.Освен издадената Астрология чичо Владе написал и случки из живота на учениците от Школата на Учителя. Той обикаляше из страната и слушаше и записваше тези случки от самите участници в тях или от живите им наследници. Така, както ги е чул, така ги е записал и публикувал. Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни.Брат Пашов беше специалист по печатарството. И Когато на Изгрева се създаде печатница за печатане на Словото на Учителя, той беше един от участниците в това книгопечатане на Словото. Заедно с него там имаха участие и Димитрий Стоянов и Кирчо Лъвчето, които бяха също специалисти по печатарското дело.В края на 1964 г. Иван Антонов напусна тоя свят. Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд. За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и
към текста >>

53. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение. В бъдеще трябва да се формират, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения – отношения на любовта. Сега
към текста >>

54. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение. В бъдеще трябва да се формират, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения – отношения на любовта. Сега
към текста >>

55. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г. ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи безотговорност, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят. Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят. Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства. Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз
към текста >>

НАГОРЕ

1.3467569351196