Търсене в текстове за 'Крин'

вече да идват мъглите нагоре. 9 ч. и 40 м. Всички слезнаха по Резньовете надолу. При една хубава поляна на едно магнетично място, обрасло с буйна, висока трева, всички насядаха в кръг около Учителя. Слънцето грееше топло. Брат Джагалов прочете беседата "Истината" (от съборните беседи -21 август 1922 г.) След това Учителят започна да говори. Сега ще ви кажа една мисъл и вие ще се намерите в чудо. Дам на едного едно зрънце да посади, на някой две-три-четири-пет-шест, на някого дам една крина-две-десет крини. Питам, като ти дам едно семенце да посадиш, какво ще ти коства? Един ден ще те питат ти ли го посади? - "Аз". Само за туй ще ти говорят на тебе. Няма да те питат: "Онези ниви пося ли?" Твоята задача е твоето семенце. И какво извинение може да имаш? Като казвам, истината може да говорим, децата може да говорят истината. Едно дете може да говори истината. Господ иска едно добро, не сто добрини. Какъв отговор ще дадете? В живота си може само едно добро да направиш, а всичко друго е само приготовление за туй добро. И като го направиш, всичко е осмислено; не направиш това добро, всичко се стопява. Туй е вътрешната страна. Ще кажете: "Аз не мога", то е най-малкото. Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво. Питам: През вашия живот от сто години се изисква всяка година само едно семенце да посадите. Пет минути няма ли да намерите в годината? Ако каже някой, че една година като живее, един човек не намерил пет минути да посади едно семенце, то е една квадратна
към текста >>

ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на нас? Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голяма буря да има, като дадеш сигнал, машината на бурята туря спирачките в действие и бурята спира. И после, като минеш, бурята пак вилнее. Обаче, като не даваш сигнал, бурята си върви. СЦе имаш опитността на Данаила. Данаил вярваше, че в тия зверове, лъвове, е Божественото, и каза: „в тези лъвове си Ти тук, Господи, и няма да ми направят пакост. “ И тогава лъвовете не му направиха нищо. Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш част от животното, то те счита част от себе си и не те бута. Трябва да станеш част от него. Но тези правила някой път човек ги забравя. Има правила, обаче те трябва да се прилагат. Ако мислиш, че Бог е в лъва, лъвът няма да те закача. Обезсърчението
към текста >>

Любовта... (2) Любовта е извор Любовта е извор, тя живота ражда и пресвята длъжност в него кротко всажда. Все напред да ходи в стремеж към доброто, що е съвършено горе на Небето. Работи със нея в милости желани, помощта носи й за души страдални. И туй непрестанно върши тя самата като нежна майка всекиму в душата – постоянно сади семенцата драги, от които никнат добрините благи. Работи със нея... Таз велика тайна кой добре разбира, свойта душа мила сутрина разкрива, както кринът бели на роса небесна и на слънчевата светлина чудесна. Работи със нея... Слънцето, което оживотворява, овреме човека топло озарява, буди и възраства в него семенцата и му пълни тайно с добрини душата. Работи със нея... Плодове тъй сладки, в Любовта узрели, най-блажен ще бъде тоз, който ви вкуси. В жилища небесни вечно ще живее, пред престола Божи песни ще да пее. Работи със нея... На белия цвят Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 9 април 1922 г. Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи свят, белината, наш е цвят – вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез, в които Бог живее. Хубостта на Божи свят... Нагоре, в тази белина! Тя всъде ще изпълни и гибелната тъмнина в бял ден ще се превърне. Хубостта на
към текста >>

да вливаме! Любовта е извор Любовта е извор, тя живота ражда и пресвята длъжност в него кротко всажда. Все напред да ходи в стремеж към доброто, що е съвършено горе на Небето. Работи със нея в милости желани, помощта носи й за души страдални. И туй непрестанно върши тя самата като нежна майка всекиму в душата – постоянно сади семенцата драги, от които никнат добрините благи. Работи със нея... Таз велика тайна кой добре разбира, свойта душа мила сутрина разкрива, както кринът бели на роса небесна и на слънчевата светлина чудесна. Работи със нея... Слънцето, което оживотворява, овреме човека топло озарява, буди и възраства в него семенцата и му пълни тайно с добрини душата. Работи със нея... Плодове тъй сладки, в Любовта узрели, най-блажен ще бъде тоз, който ви вкуси. В жилища небесни вечно ще живее, пред престола Божи песни ще да пее. Работи със нея... Сине мой Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г. Сине мой, пази живота, скрития у тебе жар – той безценен е по смисъл и великолепен дар. Дух безсмъртен, дух нетленен, туй, което вечно бди и работи без умора, непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край. Ти създаваш всеки подтик, благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин; ти живееш и се учиш като малък Божи син. Дързост, мили мой животе, с теб е Божията любов! Тя зове
към текста >>

едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Поглежда листчето и тихо се запитва:
към текста >>