Търсене в текстове за 'Крака'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.
Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г.
към текста >>

2. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари.
Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
към текста >>

3. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари.
Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.

Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък.
Почти всички са изложени на изпит. Дяволът не стои - и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи на живота, познава добре мислите на всички. На фараона казва: ,,Затова те подигнах, да покажа славата си на бъдещите поколения". Несъмнено ще се случи нещо важно наскоро. Това е вярно.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело.
Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Остави ги сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени.
Но в Бога измяна няма. Той е верен на Своите обещания. Желая Вий да бъдете духом спокоен, твърд и решителен. Да те не обезпокоява поведението на приятелите. Аз съм взел мерки. Остави ги сами да се повдигнат на своите крака, които им са дадени. Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, Вашия добър приятел. Любете Го, защото Той е достоен за тази Любов. Той е, Който Ви крепи, Той е, Който Ви повдига и ви ръководи. Бог преобръща всичките мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

На слепите дава знание, на хромите крака.
Бог всички люби и всяко едного води по особен път. Високи са Неговите мисли и неизследими Неговите пътища. В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца. Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата.
Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди.
към текста >>

Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Първото магнетическотечение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека.
Киров, К. Иларионов, Ан. Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него.След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза:Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят.В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическотечение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък.Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш.
към текста >>

10. Учителя участва в неделно събрание, София, 7 октомври, неделя

Ето какво е: когато правят операция някому, вие да държите ръцете и краката, за да му правят операцията.
Тази блокада е почнала тази седмица и ще трае до месец август 1908 година. От горе работят много добре всичките приятели. Вие трябва да бъдете много добри и да знаете, че сте пред очите на онези велики приятели, та никога да не станете причина да кажат духовете нещо лошо против вас. За да се изправи един народ материално, е много лесна работа, но духовно да подигнеш един народ е мъчна работа. Да се обърне един народ към правдата е трудна работа.Може да питате какво е вашето предназначение. Ето какво е: когато правят операция някому, вие да държите ръцете и краката, за да му правят операцията. И ако сторите това нещо, вие ще изпълните вашата длъжност.Когато слушате, че става кражба, някакво злоупотребление и пр., мълчете си, защото духовете са тия, които се оплакват. Сега управляващите (стамболовистите - д-р Гудев президент), са в такова положение, че в тяхно време се разкриват престъпленията, а пък самите те крадат и злоупотребяват. Интересно е, че те сами са злоупотребители, а пък от друга страна, в тяхно време се откриват злоупотребленията и даже те самите са, които са натоварени да ги разкриват.Румъния, например, дава право на Русия да премине през нейна територия, за да направи известно освобождение. Така и вие трябва да станете път, за да преминат духовете през вас, та да извършат операцията натоз народ.Знайте, че вашите интереси с народа са свързани: ако падат акциите на този народ, падате и вие, става ли народът, ставате и вие. Акциите ви са вложени в сегашното ви прераждание.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва.
Във всичко се изисква Мъдрост и знание. Спазвания на основните искания. Невидимият свят работи. Съвременното человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство. Настоящето брожение може или да подтикне работите напред, или да ги задържи назад задълго. Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва. Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията. Само тогава Бог в нас работи. Не се заблуждавайте само със своите деца. Человеческото естество е капризно, а человеческото сърце ― непостояно. Не е важно да се народят деца, важно е и да се отхранят и възпитат.
към текста >>

12. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 9 август

Всички станахме на крака и прочетохме „Отче наш" и се разотидохме.
през нощта, тъкмо когато на бдение горе беше Д. Голов, се дадоха: Псалом 135;6, 75;4 и Послание към Евреите 10;7. А пък в един часа след полунощ Мих. Георгиев по свое внушение отвори Библията и му се падна 2 Летовници 22; 17. Бдяхме един по един, но като дойде 4 часа заранта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха: псалом 105 и от Йоана 3-та глава. Всички станахме на крака и прочетохме „Отче наш" и се разотидохме. Обаче бдението продължи до 11 часа. IV.9 август, събота Изгревът - Том 11
към текста >>

13. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя.
Отначало се занимавали главно с четене на Библията, тълкуване на определени стихове и пеене на църковни песни. Величка прочела много пъти прилежно Библията и изнасяла сказки пред многото си приятелки, които я обичали, и другаде, където Учителят я пращал. Често си правели общи вечери, на които пеели песни, разглеждали си материалното положение и си помагали със съвети, материално и с молитви. Посещението на Учителя в дома й било велик празник за нея и за всички приятели от Бургас, които, начело с брат Пеньо Киров, се събирали вечерта у тях. Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията. В 1906 г.
към текста >>

Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си.
Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница. Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти. Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си. Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел. на съставителяВергилий Кръстев)3. Осиновяване Учителят вижда, че Величка има много голяма любов към децата и й предлага да си вземе едно дете от черквата, когато там ги изнасят, и да го отгледа.
към текста >>

14. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре.
Три пъти наляво и три пъти надясно. (За долните центрове на симпатичната нервна система.) 4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5). Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре. (Важи за уякване на нервната система.) 6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти. (Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти.
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни дрехи преоблечени.След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха.
С това искам да кажа, че когато Господ хлопа, оглушки да не си правите, а отворете да влезе във вас и да очисти сърцето ви, защото само с чисто сърце имате мир и истината всякога ще се отразява във вас. Пък не е ли казано: „Сине Мой, дай на Мен сърцето си“? И затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство в Него е складирано. Пък и когато и да е, сърцето трябва да се очисти. Утре, най-късно в четири и половина заранта, всички трябва да бъдете тук. Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни дрехи преоблечени.След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха. Разотидохме се в девет и половина часа вечерта. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 13 АВГУСТ, СЪБОТА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:
Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави:
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата. Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него?
към текста >>

Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.
Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>

18. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
към текста >>

Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!
Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете. Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам! “ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя.
към текста >>

19. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10.
Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев. Тази снимка бе много трудно разчетена от нас през 1975 г. понеже всички обозначени лица отдавна бяха покойници. Списание „Всемирна летопис" с редактор Иван Толев започва да издава списанието от 1922 г, В уводните статии той поставя материал, който накрая е подписан по някога с три хикса (XXX), а понякога с един хикс (X). Обикновено той е отивал при Учителя Дънов и Учителят лично му е диктувал материала за уводната статия.
към текста >>

Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис-
Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис- ляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам. А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.По този начин може да изясним много от нашите страдания.
Повечето учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а за мъдрите. Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

23. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Много хора сега са изгубили не само своите чепици, но много по-важни неща, ръце, крака и много други удове, а някой и своя живот.
Често трява да се утаи водата, за да се види що има по дъното живота. Трябва да се дигне мъглата пред силния вятър, за да се разкрия хубавите гледки на живота. Засега така ще вървят всичките работи, за да се разкрият хубавите гледки на живота. Засега така ще вървят всички работи, докато се оправят. Поздравете Величка. Много хора сега са изгубили не само своите чепици, но много по-важни неща, ръце, крака и много други удове, а някой и своя живот. Трудно е да се разбира вътрешния смисъл на живота. Всички търсят това на земята, което не се намира тук. Земята е място на смъртната долина, място на страдания и стенания неволи, скърби. Това е то участта на сегашните хора. Доброто бъдещето го носи.
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Краката винаги топли, главата хладна.
София, 15.IX.1916 г. Любезни Костадин Стойчев, Спазвайте строга хигиена и диета. Краката винаги топли, главата хладна. Сърдцето спокойно, ума трезвен. Всяка болест е обусловена от ред причини. Ще мине всичко. Търпение. П.К.Дънов (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

25. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Краката винаги топли, главата хладна.
София 15 Ноем. 1916 Л. К. С. [Любезни Кънчо Стойчев], Спазвайте строга хигиена и диета. Краката винаги топли, главата хладна. Сърцето спокойно, умът трезвен. Всяка болест е обусловена от ред причини. Ще мине всичко. Търпение. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Най-добрите неща често хората им придават най-извратен характер.
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани.
Нито Аз искам нещо повече от тях. С време ще си научат урока. Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на Божественото учение. Искам добре да разбирате, Аз с личности не се занимавам. За мене важи оня обемист Божий живот, който обема всички. Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани. Той, Който се е жертвал, има и правото да пожене тия блага. Към Него трябва да се стремят душите. „Елате - казва Той, - всички, които сте обременени, и Аз ще ви утеша.” Помнете вярата. Това е основата на новия живот. Впрегнете всяко желание на работа полезна за постигание на висшето Аз на вашата Душа, която носи Мира в.своето сърдце и светлината в своя ум и силата в своя Дух.
към текста >>

27. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака.
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос!
към текста >>

28. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд.
Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
към текста >>

29. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му?
Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6.
към текста >>

учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът" 1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът".
към текста >>

30. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни.
Скрита зад дървото, виждам... Какво виждам? - Учителят. Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
към текста >>

31. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

„Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език!
към текста >>

32. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
„Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде.
към текста >>

33. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

За пример, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; ушите слушат и т.н.
И тъй, в тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи. Този закон има приложение и в човешкото тяло. Всеки уд от организма на човека изпълнява специфична служба. За пример, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; ушите слушат и т.н. Следователно всеки орган от човешкото тяло изпълнява специална функция. В това отношение всеки човек представя специален уд в общия организъм на природата и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд на Великия Божествен организъм. Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват. Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди.
към текста >>

3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли, гръбнакът го боли, стомахът му е разстроен.
Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: „И без това ние имаме мъчнотии“. Да, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии. Като разберете смисъла им, ще можете да ги употребите като методи за лекуване. 3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли, гръбнакът го боли, стомахът му е разстроен. От всички тия болки невидимият свят ще му създаде само една болка, но по-голяма, към която ще насочи неговия ум и ще го застави да се лекува. По този начин той ще забрави малките болки и ще започне усилено да работи в едно направление. Значи голямата мъчнотия привлича силите към един център. Иначе става разпиляване, разсейване на силите и на вниманието в човека. И природата действа по същия начин.
към текста >>

34. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

„Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език!
към текста >>

35. Създаване на първите комуни в Бялото Братство

Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън.
". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха.
към текста >>

36. Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма група ученици - 24 май

Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана студено на краката, че просто се сковах.Бях с летни сандали.
Изгревът го нямаше. Ние до1925 год. вървяхме през Драгалевци. А от 1926 год., когато Учителят почна да живее на Изгрева, вече почнахме от Симеоново. И се качихме, знаете ли имам един спомен оттогава. Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана студено на краката, че просто се сковах.Бях с летни сандали. Ама толкова студено ми стана, че плаках. И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех на такива места без туристически обуща. Разбрах, че планината иска екип. Впоследствие си направих екип. Но тогава съм плакала от студ.
към текста >>

37. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

И аз си спомням, като си извадиш крака, едвам го изваждаш, след това другия затъне до над коляно, това беше много мъчно.
Решихме да направим една зимна екскурзия и Учителят се съгласи да дойде, но ние не бяхме екипирани за такава зимна екскурзия. Сестрите всички бяхме с полички, с рокли, да. Цялата група бяхме с един автобус, отидохме в Боровец, изкачихме се, но тогава минахме по стария път, който минаваше покрай двореца на цар Борис. Сега той минава малко в ляво и от левия бряг на Бистрица, а сега минава от десния бряг пътеката.И минали сме от там и се качихме с всичкото желание да стигнем Мусала. Но снегът беше в началото до прасците, после стана до коляно и когато наближихме половината път, там дето е прехода, да преминем реката, да минем от другата страна, вече беше открито, нали там има дървета, там не беше толкова висок в гората, но на откритото снегът достигна до над коляното. И аз си спомням, като си извадиш крака, едвам го изваждаш, след това другия затъне до над коляно, това беше много мъчно. Ние там стигнахме към обяд или малко по-късно и отидохме доста нагоре, аз си спомням, че и аз ходих нататък,близо до реката стигнахме, но много мъчно се вървеше. И Учителят видя, че неще можем да вървим. Борис и Жорж бяха в тази група, и те тръгнали малко отатък реката да опитат възможно ли е. И като се върнаха каза: „Учителю,абсолютно не е възможно, защото пътеката не се вижда, трябва да вървим през клека и по снега кракът като затъне, потъва в клека. И тогава много мъчно става.
към текста >>

Всеки случай накладохме огън, изсушихме си краката край огъня.
Но всичко мокро и влажно. Борис беше тогава най-деятелен, защото беше най-якичък. Това беше през 1926 год. през зимата, през февруари беше. Той сечеше дърва, намери сухи клони, запалиха огън, но огънят повече димеше отколкото имаше пламък. Всеки случай накладохме огън, изсушихме си краката край огъня. Много дим, но все пак огън, топли и не бяхме много хора, наредихме се около огъня и така изкарахме ноща, само край огъня. Не знам дали сме спали,да ви каже не помня. Но всеки случай се изсушихме, хубав ден беше. И на следващия ден ясно, хубаво време, прекрасен ден. Решихме да се връщаме.Още не бяхме закусили, всички бяхме в много хубаво разположение на духа.Ние с Мария Тодорова бяхме излезли така на слънце двете.
към текста >>

38. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни.
Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26) Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта.
към текста >>

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака.
Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно.
към текста >>

Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън.
Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде.
към текста >>

Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето!
Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? „Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.)
към текста >>

– в читалището), можеха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и др., но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
– на 19, събота) се явиха мечки пред нас, създадоха тревога. Изпъкна, че тези хора револвери са имали, ками. (68 стр.) Видяхте там, вчера (бел. ред. – на 19, събота) на беседата (бел. ред. – в читалището), можеха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и др., но всичко тъй хубаво стана, избегна се това. Всички можаха да съсредоточат, да насочат мисълта си като в един фокус отгоре, върху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вътрешна артилерия е това, токове навсякъде – насочите ли я, всички ще мълчат. Никой нищо няма да говори. Тия са някои от задачите на Школата, които може да се реализират. (121 стр.)
към текста >>

в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката.
(17 стр.) Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена стена, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)Гимнастически упражнения (това са шестте упражнения, които по-късно започват да се играят преди Паневритмия) I а) Издигане ръцете отстрани над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Приклякане и сваляне ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката. г) Изправяне тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата. Левият крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точките „в" и „г" се повтарят.
към текста >>

в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на краката.
Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. II а) Издигане ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на краката. г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата. Левият крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят. Десният крак напред. Точки „в" и „г" се повтарят.
към текста >>

И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака, да стане тялото ви Божествено.
Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа - плода, го вземам и занасям горе". (14-16 стр.)Окултната музика В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз — тъй Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения Живот, чистия, святия, неопетнения Живот. И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака, да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще възстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за Небето.
към текста >>

39. Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.

Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи движения на ръцете и краката.
Сега е доста студено, като е по-силно слънцето, ще направим няколко опита на камъните. На връщане може да минем през Резньовете. По-после ще говоря.Всички се упътиха към чайниците и всички чувствуваха голям глад. На една сестра (Вера Белева) й стана лошо, мислеха от студ и глад, Учителят после го обясни, а също обясни и защо всички искаха да ядат. Закуската се направи на южната страна. Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи движения на ръцете и краката. След това всички се наредиха по камъните и долу по тревата на слънце. 8 ч. и 45 мин. Всички изпяха няколко песни и с "Братство, единство" всички с Учителя напред се упътиха надолу по североизточната страна. 9 ч.
към текста >>

40. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде и ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция.
И философията на живота е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони. Искам да схванете това: Каквато работа и да вземеш, това не препятствува да служиш на Бога. Например, вие казвате: „Учител съм, търговец съм, аз не мога да служа на Бога". - Можете. Търговец си - спечелиш 100,000 лева по неправеден начин. След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде и ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция. Като търговец от такива работи ще се откажеш. Но това не показва, че ние трябва да бъдем в бездействие.Този сняг трябва да се стопи, но трябва ли да проливате сълзи за стопения сняг? Нали след стопяването му ще дойде много по-хубавото - ще поникне тревица, ще цъфнат растенията, ще завържат плодове. Казват: „Да дойде Христос". Христос ще дойде по два начина.
към текста >>

Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето.
Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата. Той пак ще иде в гората. - Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето. Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос.
към текста >>

41. Упражнение от Учителя, дадено на 11 ноември

При движението на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания.
При първото броене вдишвате и сваляте ръката си от A надолу до B. При второто броене издишвате и движите ръката си наляво, от B до C. При третото броене вдишвате и движите ръката си надясно, от C до D. При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре, от D до A. При тия движения се образува човешкият крак. При движението на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? – Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват. Не е тъй обаче. Законите на природата са строго определени.
към текста >>

Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва.
При второто броене издишвате и движите ръката си наляво, от B до C. При третото броене вдишвате и движите ръката си надясно, от C до D. При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре, от D до A. При тия движения се образува човешкият крак. При движението на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? – Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват. Не е тъй обаче. Законите на природата са строго определени. И вие също така не спазвате тия движения на природата, затова като ходите по екскурзии се уморявате.
към текста >>

– Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват.
При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре, от D до A. При тия движения се образува човешкият крак. При движението на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? – Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват. Не е тъй обаче. Законите на природата са строго определени. И вие също така не спазвате тия движения на природата, затова като ходите по екскурзии се уморявате. Никога не трябва да правите резки движения, но плавни, хармонични трябва да бъдат движенията ви. И тъй, при всяко вдишване и издишване ще мислите едновременно за белия цвят и за чистотата.
към текста >>

42. Упражнение от Учителя, дадено на 16 март (Любов,Радост,Веселие)

След обед движението е обратно: земните енергии от центъра на земята минават през краката ви и отиват към слънцето.
След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение 3–4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека. Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на земята. След обед движението е обратно: земните енергии от центъра на земята минават през краката ви и отиват към слънцето. Следователно, ако правите известни движения сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и да концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили които идат отдолу, да минат през вас. Вие не ги спирайте.
към текста >>

43. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
„Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде.
към текста >>

Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому.
Повикайте в себе си Божественото, и като го повикате, радвайте се, ще видите как ще се изправи тази погрешка. Ние говорим за онази възвишена, Божествена чиста Любов. Тя не може да дойде направо. Необходимо е една форма, за да може да дойде Любовта, да мине през нея, за да я схванем. Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог, да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: "Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни." Срещнеш някой друг, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, ако беше с автомобил нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Някой път някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание.
към текста >>

Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, ако беше с автомобил нямаше да имаш възможност да направиш това добро.
Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог, да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: "Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни." Срещнеш някой друг, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, ако беше с автомобил нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Някой път някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж, дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправи му крака, помогне му Тогава той казва: "А, струвал този човек! " Трябва да вярва в Божествения промисъл! Вие вървите из тези места и много същества вървят с вас, водят ви, помагат ви.
към текста >>

Току виж, дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправи му крака, помогне му Тогава той казва: "А, струвал този човек!
Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: "Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни." Срещнеш някой друг, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, ако беше с автомобил нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Някой път някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж, дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправи му крака, помогне му Тогава той казва: "А, струвал този човек! " Трябва да вярва в Божествения промисъл! Вие вървите из тези места и много същества вървят с вас, водят ви, помагат ви. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ви водят навсякъде, упътват ни, помагат ни и ние се връщаме здрави и читави.
към текста >>

44. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
„Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде.
към текста >>

45. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
„Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде.
към текста >>

46. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
„Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде.
към текста >>

47. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Сплашва някои, че ще им се схванат краката - те се уплашат - страх ги е от нея.
Тъкмо се пооправи, дойде някоя и й каже: „Защо не отиваш да работиш? " Тя кипне и всичко се развали. Оправя малко един навехнат крак, дойде някой и го повреди наново. Е, може ли да се оправи при това положение! Тя идва в стаята ми и се оплаква, че имала дяволи, с които се борила. Сплашва някои, че ще им се схванат краката - те се уплашат - страх ги е от нея. На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за помагание.Вашите отношения към мене са продиктувани от другаде. Кое е, което ви продиктува тия отношения? - Отговарям: Ако сте ученици, стоели сте в тъмнина и казвате: „За утре трябва да си науча урока и ми е потребна свещ." Дойде един, носи свещ и вие се групирате около тая свещ и почнете да си учите урока. Тия опитности, които добивате, са все уроци.Сега ще ви отворя 135 псалом.
към текста >>

48. Упражнение от Учителя, дадено на 8 септември

Дясната ръка бавно надолу, спира се о крака (1-2-3).
Сега ще ви дам две упражнения. Те са следующите: (Учителят прав показа упражненията). 1. Дясната ръка отзад в кръг, напред и нагоре (1 -2-3). Десният крак хубаво изопнат напред, малко нагоре (1-2-3). Дясната ръка бавно надолу, спира се о крака (1-2-3). Кракът и ръката се свиват заедно (1-2-3). Същото се прави с лявата ръка и с левия крак. Движенията ще правите бавно, отмерено. Проектирайте ума в ръката си, да има присъствие на волята, после вдигнете крака си и т. н. Това са известни положения.
към текста >>

Проектирайте ума в ръката си, да има присъствие на волята, после вдигнете крака си и т. н.
Десният крак хубаво изопнат напред, малко нагоре (1-2-3). Дясната ръка бавно надолу, спира се о крака (1-2-3). Кракът и ръката се свиват заедно (1-2-3). Същото се прави с лявата ръка и с левия крак. Движенията ще правите бавно, отмерено. Проектирайте ума в ръката си, да има присъствие на волята, после вдигнете крака си и т. н. Това са известни положения. Те ще събудят у вас известни енергии, които ще дадат резултати. Упражненията, които сега ви давам, ще правите по седем пъти. 2. Десният крак се издига настрани (1-2-3). Дясната ръка, във вид на кръг отляво - нагоре (1 -2 - 3) и отгоре настрани опира о десния крак (1-2-3).
към текста >>

49. Упражнение от Учителя, дадено на 7 януари

Тогава той заболява, започва да си гърчи ръцете, да гърчи краката си, врата си, и по този начин той ще направи толкова движения, колкото са необходими за събуждане на енергиите в неговия организъм.
Това са същевременно проекции във висшата геометрия. Тъй поставени двете ръце, това са две проекции. Движенията, които правите, зависят от вашата разумност, от вашата воля. Всяко движение се определя съобразно силите, които действат в човека. Когато някой човек не е правил упражнения, може да се атрофира. Тогава той заболява, започва да си гърчи ръцете, да гърчи краката си, врата си, и по този начин той ще направи толкова движения, колкото са необходими за събуждане на енергиите в неговия организъм. И след като направи определеното количество движения, Природата казва: „Стига му вече на това дете, освободете го! “ Освобождават го и той оздравява. Ръцете отпред на гърдите! Изговорете следната формула: „Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.“ Поставете ръцете си хоризонтално, настрани. Под думите „всичко, което моето сърце може да направи“, се подразбира всичко онова, което Бог е вложил в сърцето ми.
към текста >>

50. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение.
Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. *Вж Изгревът, т. I, с. 204-206, 208Зазорява се. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи ясно в ушите му.
към текста >>

Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда.
Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много.
към текста >>

Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега.
Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
към текста >>

Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Някой каза: „Негово Величество".И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше.
към текста >>

51. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение.
Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството. *Вж Изгревът, т. I, с. 204-206, 208Зазорява се. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи ясно в ушите му.
към текста >>

Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда.
Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много.
към текста >>

Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега.
Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
към текста >>

Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Някой каза: „Негово Величество".И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше.
към текста >>

52. Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София

Тури си крака от Стария завет в Новия.
Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия. Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов.
към текста >>

53. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Сутрин рано в зори всички бяхме на крака.
Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи. Времето беше хубаво, дъжд не валя през цялото време, затова бяхме много добре. Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака. Сестрите в бели забрадки на една страна, а братята до тях на друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал. През това време имаше дежурни братя и сестри, които приготвяха вода за чай. Закуските, обеда и вечерята бяха общи. По такъв начин всички братя и сестри имаха възможност да общуват и да се опознават. Учителят държеше по две беседи на ден.
към текста >>

54. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.

Сутрин рано в зори всички бяхме на крака.
Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи. Времето беше хубаво, дъжд не валя през цялото време, затова бяхме много добре. Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака. Сестрите в бели забрадки на една страна, а братята до тях на друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал. През това време имаше дежурни братя и сестри, които приготвяха вода за чай. Закуските, обеда и вечерята бяха общи. По такъв начин всички братя и сестри имаха възможност да общуват и да се опознават. Учителят държеше по две беседи на ден.
към текста >>

55. Упражнение от Учителя, дадено на 22 ноември

Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на Природата.
Ръцете се движат в полукръг, настрани и назад. Клякане долу на земята; ръцете се движат в полукръг напред, след което се връщат в първото си положение – пред гърдите. Ръцете се движат в полукръг назад, с бавно издигане. Ръцете описват кръг надолу със слабо приклякане и се изнасят напред, докато се върнат в първото си положение – пред гърдите. Същото упражнение се повтаря с изнасяне на левия крак напред – три пъти напред и три пъти назад. Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изпънете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идат отляво и отдясно на вас. Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на Природата, със силите на Земята и със силите на Слънцето. Ще правите това упражнение в продължение на десет дни, всяка сутрин по шест пъти.
към текста >>

56. Учителя дава песента Аум- гр.София

Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен.
То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! " Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си". - „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успя. Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята на длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех. Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум". Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма! И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина! " Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог.
към текста >>

57. Упражнение от Учителя, дадено на 21 март

3. Ръцете правят полукръг надолу до краката.
Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Живата реч",21 март 1926 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение. 1. Ръцете нагоре с дланите обърнати напред. 2. Бавно съсредоточено клякане, ръцете остават издигнати нагоре. 3. Ръцете правят полукръг надолу до краката. 4. Издигане ръцете отстрани, горе, запазва се положението – клекнали. 5. Издигане на тялото, като същевременно ръцете в полукръг се спускат долу. Повтаря се упражнението няколко пъти.
към текста >>

58. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред.
Екскурзия на 3 май 1926 година Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената.
към текста >>

След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката.
Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти.
към текста >>

После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката.
Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти. 3. Двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста.
към текста >>

Тогава можете да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу - понеже тя е по-нисша, трябва да слезе към стомаха и оттам да се прати през краката и пръстите навън.
- Тези упражнения - каза Учителя - са за развиване на чакрите при сърцето, гръкляна, слънчевата чакра и другите. Те трябва да се правят точно, без грешки. Тези чакри трябва да се хранят, да се развият. Понякога върху тях се натрупват отрицателни енергии. Вие всички сте усещали една тежест при слепите очи, понякога паметта ви не е добра. Тогава можете да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу - понеже тя е по-нисша, трябва да слезе към стомаха и оттам да се прати през краката и пръстите навън. Когато космите станат много дебели, това значи, че изпращаме повече енергия и задържаме по-малко. Затова хора с дебели косми са груби. Защо? Защото са съвсем бедни на енергия. Затова космите трябва да бъдат тънки - те спестяват тази енергия. Трябва също да бъдат гладки - когато космите не са гладки, енергията не може да се препраща.
към текста >>

Ин-дусите практикуват тъй нареченото индуско сядане -двата крака един върху друг.
Затова космите трябва да бъдат тънки - те спестяват тази енергия. Трябва също да бъдат гладки - когато космите не са гладки, енергията не може да се препраща. Тези упражнения са за молитва, за облагородяване на енергиите. В състоянието, в което се намирате, без тези упражнения не можете да се развивате. Във всички школи се е отдавало важно значение на това какво положение заема човек при молитвата. Ин-дусите практикуват тъй нареченото индуско сядане -двата крака един върху друг. При това ръцете могат да заемат различно положение. Първият метод - ръцете на земята; вторият метод - ръцете на колената; третият - дясната ръка на лявата страна, а лявата - на колената, после може обратното. При всяко положение имаме различни резултати. Това е цяла наука. Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата.
към текста >>

Индуското сядане не е кръстосване на краката.
Първият метод - ръцете на земята; вторият метод - ръцете на колената; третият - дясната ръка на лявата страна, а лявата - на колената, после може обратното. При всяко положение имаме различни резултати. Това е цяла наука. Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата. Като си поставиш дясната ръка от дясната страна на главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг. Индуското сядане не е кръстосване на краката. Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия. Също така и обратно. Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати. Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката.
А при свити ръце няма такъв контакт. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката. Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Сега той ни каза да направим следните упражнения: 1. При това положение поставете лявата ръка върху лявото коляно и дясната ръка върху слепите очи. През това време дишайте дълбоко и по време на задържането на въздуха мислете върху нещо възвишено; като издишате, освобождавайте мисълта си. След това, при същото индуско сядане, сложете лявата ръка върху слепите очи, а дясната - върху дясното коляно.
към текста >>

60. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

Изведнъж всички се изправят на крака.
На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година.
към текста >>

И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява.
Войници охраняваха братството от родозащитниците, които искаха да разтурят събора. Учителят спомена за тях на 22.08.1926 г. Ще цитираме от „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. „Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски.
към текста >>

61. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

И той, като хване с хобота си някое от тях за краката, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.
Ще станат големи преобразувания и виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Целият ХХ век ще бъде век на приготовление. Сега външните връзки организират хората. А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят. И той, като хване с хобота си някое от тях за краката, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическото възпитание на слона. И това куче като хукне! Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. Ние не служим на народа, не служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът щом обича Бога, ние служим и нему.
към текста >>

62. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Вие сте до положението на онзи търговец, който като няма мющерии чеше се, мести си краката един върху друг и само си спомнюва за миналото.
И знаем ние, че най- първо Бог създаде мъжа без жената. Като дойде жената дойде и греха. Като дойдоха децата роди се убийството, дойдоха престъпленията на физическия свят. Жената откъсна плода и сгреши. Вие сте дошли до една точка на замръзвание - аз ви следя. Вие сте до положението на онзи търговец, който като няма мющерии чеше се, мести си краката един върху друг и само си спомнюва за миналото. Това е закърнявание, бездействие е това. Без противоречие не може. Това е процес на безверието. И вие с вашите вярвания трябва да съберете тия ценни книжа и да отидете като някой търговец в друга земя и ги смените в нови ценности и започнете нова търговия. Кои от вас сте господари на вашите деца?
към текста >>

Може и магнетическо лекувание чрез паси: от главата надолу, покрай краката.
Вечер също 5-6 чаши топла вода. А те пият студена вода. Воля трябва на гърдоболния, а те губят волята си, затова им трябва водач. Топлата вода разлага серума на микробите, които се развъждат в дробовете. Най-добрият серум против туберкулозният микроб е водата. Може и магнетическо лекувание чрез паси: от главата надолу, покрай краката. Главата е свързана със слънцето, стомахът със земята, а с пасите течението от слънцето прекарвате през центъра на земята и после от центъра на земята прекарвате течението към центъра на слънцето. Но който прави паси ще почувствува в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува и той се изтощава. Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни.Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал.Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението. Ние можем да го излекуваме, но да повърне Добруджа на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват.
към текста >>

63. Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането)

След това тялото се издига полека, с бавно издишване и прибиране краката на място.
Упражнение за дишане. Ръцете се изнасят напред, нагоре, кръгообразно, през което време дълбоко поемате въздух. Бавно сваляне на ръцете настрана, надолу и бавно издишане. Упражнението се прави три пъти. Изнасяне десният крак напред, дълбоко поемане на въздух и бавно клякане. След това тялото се издига полека, с бавно издишване и прибиране краката на място. Същото упражнение се прави и с изнасяне левия крак напред. И двете упражнения се правят по три пъти.
към текста >>

64. Построяване на Салона на Изгрева

Краката им били обути с бели опинци и бели навуща.
Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.
към текста >>

65. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Краката им били обути с бели опинци и бели навуща.
Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.
към текста >>

66. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Краката им били обути с бели опинци и бели навуща.
Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.
към текста >>

67. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.
А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!... Това е педагогика, възпитание на кучето. Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за Божественото учение. - Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога. Ако народът обича Бога, ние служим и на народа.
към текста >>

68. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него.
Това са символи. Вегетарианството означава кротост. Който иска да я научи, да отиде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, да разбира състоянието на материята. Чрез алхимичния огън да владее материята, да има реторти! Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него. Това, което е обичала, сега й е препятствие в живота. Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота - онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението - и вас засягат тези вълни.
към текста >>

69. Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

- Да си представим, че ти си затворник и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си.
Това показва, че колкото повече се изкачваме, толкова по-красив и по-радостен става животът. Днешното хубаво време показва, че много светли духове са слезли от невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: Тук е умственият свят, в мъглата е астралният свят, а на земята е адът. Скоро напуснахме красивата поляна и продължихме нагоре към Бивака. Там продължихме и разговорите. - Да си представим, че ти си затворник и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си. Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти на драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са. Дай ми само свободата." Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и онзи свят не са лоши. Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше буря, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят".
към текста >>

70. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката.
Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов. Божията Любов не е в тези работи. Като станеш проводник на Божията Любов, хората ще ти станат мили. Като ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш. Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Като обичаше един човек, ние събуждаше неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа!
към текста >>

71. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява.
Войници охраняваха братството от родозащитниците, които искаха да разтурят събора. Учителят спомена за тях на 22.08.1926 г. Ще цитираме от „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. „Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски.
към текста >>

72. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

73. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

74. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

75. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

76. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

77. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

78. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

79. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

80. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Който издържа, побеждава. На 13 и 14 пак прекарахме свободни. На 15 юли отново се качихме на Мусала за изгрев слънце. Към 10 часа почна разговор. Учителя каза:На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала? “Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва.
към текста >>

81. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева.
Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие. Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас. Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева. Небето е синьо. Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена.Сапарево. Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена. По стените на къщята гъсти гердани от сушени листа. По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища.
към текста >>

Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша.
Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода.
към текста >>

82. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

83. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

84. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

85. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

86. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Спомени от Теофана Савова, "Летопис на изгрева - Том 2" - глава "Животът". (Теофана Савова) Конкретно описанието на 23 юли: 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару. 1.Спомени от Теофана Савова ЖИВОТЪТ
към текста >>

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

87. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

Всички ставаме на крака.
Горният кръг се отвори и тържествено ни прие. Ние поздравяваме с вдигната десница, а те с лявата. Насядаме. Главните пращят, ние пеем ли, пеем. Заварваме там и 10 души чужди туристи. Опитват се да пеят и те с нас, по някакъв начин да изразят неочакваната радост.Идва Учителят. Всички ставаме на крака. И той ни поздравява с дясната ръка, отговаряме му с лявата. Това е новия поздрав, който от лани е вече в употреба от нас.Сяда и той на кръга и ние запяваме. Първо „Аз съм бялото кокиче”, после „Тъги, скърби”, „Киамет Зену”, „Нева санзу”, „Благославяй, душе моя”.После ставаме за вечерна молитва, поемаме пътя, гдето застанали до моста, между двата огъня, оглеждаме чаровната звездна нощ, и белия платнен град, накацал по хълмовете, притаен върху гърдите на майката природа. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 24 юли 1930 г
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

90. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

92. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

93. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

94. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
към текста >>

95. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре.
Както хората живеят, постъпките им верни ли са? - Не са верни. Защо? - Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си.
към текста >>

Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си?
- Не са верни. Защо? - Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба.
към текста >>

Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това.
- Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си.
към текста >>

96. Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'

Там не се приемат стари, хилави, с треперещи ръце и крака.
То е товар, с който човек сам не може да се справи. Ако знанието не се превърне на светлина, на която човек може да чете, то не е истинско знание. Колкото повече се пробужда съзнанието на човека, толкова повече се увеличава и светлината му. Като знаете това, работете върху пробуждане на съзнанието си, не го приспивайте. В Царството Божие може да влезе само човек с будно съзнание. Там не се приемат стари, хилави, с треперещи ръце и крака. Помнете: В Божествената Школа се приемат само млади хора. – Какво ще стане със старите? – Старият трябва да се подмлади, а младият да се превърне на слънце, да свети. Това изисква Божественото учение. То носи ред и порядък навсякъде.
към текста >>

– „Учителят не се отнесе добре с мене.“ – Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш истината с краката си?
Хиляди години още да стоят при мене, няма да им открия нищо. – Защо? – Защото още не са готови за това знание. После ще се оплакват, че не съм ги погледнал както трябва. – Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат? – „Учителят не се отнесе добре с мене.“ – Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш истината с краката си? Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето си опетнява Любовта на Бога? Това се отнася за всекиго от вас – никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек. Затова казвам: Ако твоята неправда не се превърне на правда, не можеш да станеш човек. Ако неправдата на света се превърне в правда, може нещо да се очаква от този свят.
към текста >>

Както вървиш, паднеш и счупиш крака си.
Аз ще изпълня волята Божия, като изпратя двама души да те набият хубаво и с носилка да те занесат на леглото. След това аз сам ще дойда да те лекувам. Това значи да изпълниш волята на Бога. Следователно страданията идат да те запазят от престъплението, което си намислил да правиш. Ще те набият, ще боледуваш малко, но ще се изправиш. Както вървиш, паднеш и счупиш крака си. – Защо? – Сгрешил си нещо. Кракът страда заради тебе, но ще те научи да не грешиш. Той се отказва да ти служи. Казва: „Бог ме направи да ти служа, но без никаква лъжа.
към текста >>

97. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Обаче един ден чухме някакво раздвижване, глъчка и тогава казаха, че една крава се била заклещила между скали, та си била навехнала или счупила крака.
Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие. Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай. Помня, че топлехме вода, разхлаждахме я и отивахме в клека, където се изкъпвахме. Помня много добре, че през 1931 г. отивахме на молитва на височината в дясно между второто и третото езеро. Обаче един ден чухме някакво раздвижване, глъчка и тогава казаха, че една крава се била заклещила между скали, та си била навехнала или счупила крака. Но по тоя повод се беше вдигнало доста шум и на сутринта Учителят каза, че занапред тук няма да се събираме понеже мястото бе омърсено. За изгрев и молитва ни посочи втори молитвен връх, на който и днес излизаме сутрин. Първото място бе изоставено. Може да е имало и други причини, но това е останало в моето детско съзнание. Които са били по същото време на Рила ще знаят повече подробности за преместването на Молитвения връх, но аз самата това си спомням.
към текста >>

Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми.
към текста >>

Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му.
Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше. Всички бяха в молитвено съзерцание. Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му. Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява. След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово.
към текста >>

Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си.
Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си. От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето. Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави.
към текста >>

98. Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането)

Изправени на крака.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането) Упражнението е дадено в лекцията "Фактори в природата / Фактори на храносмилането",19 февруари 1932 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение за дишане: шест вдишки, три задържания на въздуха и шест издишки. Изправени на крака. Бавно вдигане ръцете нагоре, поемане на въздух, като се брои до шест. Задържане на въздуха и броене до три. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване въздуха, като се брои до шест. Упражнението се прави шест пъти.
към текста >>

99. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план.
към текста >>

Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
към текста >>

100. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план.
към текста >>

Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15507102012634