Търсене в текстове за 'Копче'

Почнете от малкото.БратД. Цанев - Пояснява в какво се състои неподготовката: слабост в знанията и моли за знание.Учителят: Знаете онзи анекдот - Като правили шилото, казали му: „Ти стани остро, стани шило та хубаво работи". То казало: „Сила трябва". Рекли му: „Ти стани шило да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи". Та и вие сега станете шило - приложете историята на шилото - с вас има кой да работи.Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ще се трошат, но да се започне вече работата. Виждаме, като че и вие искате вече да ни дадете ...Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на лекаря. Случая с оная жена, която отишла при Кочева във Виена да се лекува. Казал й: „Ти си здрава вече", но тя пак отишла и се оперирала. Брат Гарвалов идва една вечер и ми казва: „Два удара има вече майка мй, отворете й път да си замине". Ами, че това е най-лесното. Мерки трябва да се вземат, да не се докарва до болезнено състояние, то да се предотврати. Едно условие е - след слънце да не ядете, но и да не се съблазните. Преди слънце се нахранете малко и леко, та да не се въртите през нощта.Брат Д. Цанев: Давате ни, Учителю, по лъжичка, повече ни дайте и ще тръгне.Учителят: Който дава по лъжичка ще даде и лъжицата и чашата. Всичко ще дойде от Духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде - един подтик да дойде. Без учител нищо не може да се направи. Или родител, или водач, все трябва да има подтик. И
към текста >>

и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани. Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или
към текста >>

като те срещне, ще ти каже една дума. Има нещо, което хората в света не го казват. Щом си добър ... Няма никой, който да противодействува и Духът [което] е намислил у вас, ще го направи за вас. Ако вярваш, Бог те обича. Има много от вас, които имат прави възгледи, но вървят по стария, прашния път. Щом ... Ако си миеш очите пред мен, моите почитания. Щом си плакал, измил си очите. Скърбиш - на работа си бил, само че тази работа е неприятна. Дрехата ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава дреха ви давам. Щом постъпвате добре, тя се закопчава; и обратно - тя се разтваря. Тези... Зацапването, когато не разбираш - тя е една външна обстановка от самото битие. Онова вътрешно стремление в човека да се освободи - това е чистотата в него. Стара, гнила круша, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я! Всички лоши мисли, които идат ... Туй, за което мислиш добро или лоши мисли, ти ги храниш и им даваш ход. Мисли за доброто! Само пътят на истината уяснява пътя на знанието и пътя на живота. Изгревът - Том 17 Глава: 22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има." (Размишление.) Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по
към текста >>

благоприятна година на Школата, и че условията й се ограничават.) Бях непрестанно радостна и вдъхновена и цял ден свирих на пианото в салона и няколко души пяха песни от Учителя. Следобяд бях на разговор с Учителя. Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат", които той одобри. Той каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре. Капката вън от океана е немощна, но е сила в океана, взимай от океана и раздавай." Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим. "Любов без обект, това е великата любов." Изгревът - Том 24104. Големият сняг на 22 март 1939
към текста >>

дни от нейното заминаване Денят преваляше. Последните слънчеви лъчи предвещаваха настъпването на здрача. В стаичката е тихо, всеки е зает със своята работа. Тя, сложила болните си вече крака на малкото столче, подпряла гръб и глава на пухените възглавници, седи, неподвижно затворила своите невиждащи вече очи. „Ах, тогава, на младини, в малката къщичка с дворчето. Вървеше Той там с тихата си походка, а сякаш всичко грееше наоколо. Аз пиша с трепет до прозореца в голямата източна стая. Копчетата на машината бързо тракат, пишат се редове от чудното Слово на Учителя. Вратата тихичко се отваря. - Върви ли добре работата, Паша? Не срещаш ли затруднения? - Добре върви, Учителю, благодаря. Очите Му, като светъл лъч ме обгръщат цяла. Топла радост изпълва сърцето ми. Вратата пак тихичко се затваря. Аз не пиша вече, аз пея и пръстите ми хвърчат по клавишите на машината... Скъпа малка къщичка, какво не бих дала да съм там сега. И у дома е топло, уютно. Аз пиша, пиша, а Надя готви с любов и лекичко си тананика песничка. Средствата са малко, но трябва да се приготви повечко храна, защото ще имаме гост. Бездомен брат е дошъл, пък може да ни изненада и друг някой. Ще имаме и ученици, хора бедни, неустроени в живота, които трябва да завършат училище, трябва да стъпят на краката си. Да, след малко ще оставя Словото на Учителя и с моята сестра Аня ще отворим учебниците... Колко са мили тези братя! Всеки си има свой път, свой живот. Аз крача с крачката на всеки един, трептя и преодолявам
към текста >>