Търсене в текстове за 'Индивид'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 113 резултата в 63 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса.
Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм.
към текста >>

Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
към текста >>

Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване.
Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността.
Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка.
към текста >>

3. В Бургас се създава първата духовна група

Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”…
Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие… Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез.
към текста >>

В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети.
Впоследствие последният се е изселил извън България. При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”.
към текста >>

4. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно искате и вие да бъдете напреднали.
Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най- почтеният човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата до количеството, а до качеството на нещата. У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно искате и вие да бъдете напреднали. Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът.
към текста >>

5. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Аз, например, ако бях навънка, щях да бъда повече успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност, именно: искате и вие да бъдете напреднали; но и това ще бъде един ден.Никой не може да разположи сърцето на хората, за да го обичат, освен Господ.
Трябва да пребъдваме в една лоза, а вие да сте пръчките.Всичко стои в изпълнението на нещата. Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в Небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-нещастният човек. Значи не е работа[та] в количеството, а в качеството на нещата. У вас може да дойде изкушението да съставите и водите вие Веригата. Няма желание, което да не се осъществи, на човека, но малко може да закъснее, та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение, чакане. Аз, например, ако бях навънка, щях да бъда повече успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност, именно: искате и вие да бъдете напреднали; но и това ще бъде един ден.Никой не може да разположи сърцето на хората, за да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го опитали духовете, това е и законът.Господня вечеря - 16 август, 7 часа вечертаТодор Бъчваров прочете от Матея 26 глава, от 26 до 30 стих. П. Гумнеров прочете от Марка 14 гл., от 22 до 26 стих. П. Тихчев прочете от Лука 22 гл., от 4 до 20 стих. Д. Голов прочете от Йоана 6 гл., от 53 go 58 стих. Т.
към текста >>

Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие.
Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед.Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие.Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си. Желанията също, и тях не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли.
към текста >>

Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие.
Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени.
към текста >>

6. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него.
Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване.Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере.
към текста >>

Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност?
Тия две гледища пораждат причини за разискване.Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е.
към текста >>

Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него.
Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете.
към текста >>

Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност?
За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
към текста >>

А опитността на цялото човечество е опитност на индивида.
Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. И ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са претърпели никакви изменения, но нашите спрямо тия принципи са претърпели изменения. Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например един час си разположен, а друг час не си разположен.
към текста >>

7. Учителя води разговор с група ученици, София, 11 октомври

А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна.
Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото. Така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаем от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и пр. Какво ще научат тия клетки? Нищо друго освен отношението на разните други клетки едни спрямо други. Така и в духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност.
към текста >>

8. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли?
Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ — Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава.После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? ОТГОВОР: Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. ВТОРИ ВЪПРОС: 1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви?
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата.
Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма.
Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползуваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги омекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа-това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви костува най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще Го почувствуваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те всъщност са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме.
към текста >>

На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична.
Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност.
към текста >>

В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене.
Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие.
към текста >>

Много пъти, ако не сте готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-нисши и огрубели хора, понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога.
Той е днес между нас да насади добрата работа на живота не само във вас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена.Сега може да мислите, че понеже сте събрани на това място, във вас има повече съзнание. Но има хора, които, и безсъзнателни, еднакво се ползуват от Божията благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в тоя свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата „нежност", не подразбирам да я придобия изкуствено, а да дойде по естествен Божествен път. Много пъти, ако не сте готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-нисши и огрубели хора, понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам можем да се молим и действуваме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да се прояви името Божие, трябва да влезе в своя кръг, а то значи да не бъдем хора да служим на человеците, а на Бога. Някой казва: „Аз не искам да слугувам на еди-кого си." И при все това слугува. Тъй че слугуването не е в наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитност.
към текста >>

Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.Тази година ще работим индивидуално за своята душа.
Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл. Затуй събранията ще се разделят на две категории, жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделим още на две. Ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените вечер и ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение.
към текста >>

Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата.
То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл. Затуй събранията ще се разделят на две категории, жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделим още на две. Ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените вечер и ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия!
към текста >>

13. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

И религията от това становище има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална.
Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Пътят на живота седи от ред променения. Тия промени стоят в ред възлизания и слизания. В разбирането на тоя Божествен план стои благото на живота. И религията от това становище има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална. Човек да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл на религията. И затова казва Христос: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас". Румъния ще приеме заслуженото. В Бога лицеприятие няма. Всеки народ приема заслуженото.
към текста >>

14. Димитър Голов завършва земния си път.

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
т. II. София, библ. Житен клас, 1995 _________________Вестник Братски живот бр.63 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ
към текста >>

15. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>

Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално.
Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир".
към текста >>

Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
към текста >>

За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни.
В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации.
към текста >>

А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец.
към текста >>

16. Беседа изнесена от Учителя на събора, 23 август 1919 - Велико Търново.

Правилното разбиране на индивидуалния, обществения живот, беседа, държана на 23 август 1919 г.
Беседа изнесена от Учителя на събора, 23 август 1919 - Велико Търново Правилното разбиране на индивидуалния, обществения живот, беседа, държана на 23 август 1919 г.
към текста >>

17. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране.
Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своеволие. Волята — това е разумният акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представата за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Запример, имате изкушение; предизвикайте чертеж номер две в ума си.
към текста >>

Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е.
В този вътрешен кръг ще спазвате представата за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Запример, имате изкушение; предизвикайте чертеж номер две в ума си. Тази фигура е свързана с три свята, които се намират в Божествения свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате образувалия се тук триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху него, веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост.
към текста >>

вашето индивидуализиране да не се пречи никому.
Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Запример, имате изкушение; предизвикайте чертеж номер две в ума си. Тази фигура е свързана с три свята, които се намират в Божествения свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате образувалия се тук триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху него, веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1921

Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения.
– ПИСМА Тази година съборът отново започва на 19 август, Преображение, и продължава до 25 август. По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане на колективното съзнание". Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците. Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя. Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения.
към текста >>

19. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5) В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания.
към текста >>

Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място.
към текста >>

В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате.
(236 стр.) Сега, искаме да образуваме едно общество. Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. (104 стр.) Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или 20 души разделени много по-мъчно може да я свършат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. (63 стр.) Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане и никой никого да не използва!
към текста >>

21. Разговор на Учителя с ръководителите - 24 април. София

Всеки има една душа - индивид, върху който трябва да работи и после за себе си.
Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 24 април 1927 год., понеделникна Витоша при екскурзията от софиянциПри радостта угощаваме - тогава ние губиме, защото ще плащаме разноските, а при скърбта печелим - тогава нас угощават. Имайте светлина - вяра в Бога и тогава глава няма да ви боли. Човек, който не живее добър живот е паразит - осъден е на смърт. Всяко искателство има една жива страна. Всеки има една душа - индивид, върху който трябва да работи и после за себе си. Учителят трябва да знае, а и ученика да е подготвен. Царят е независим докато е здрав, разболее ли се става зависим от лекаря -така е и с грешния. Ако овчарят е добър, вълк не ще дави овците, които не са страхливи! Искаш ли да водиш, да спасяваш, тръгни ти пръв, а не да подкарваш другите. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI.
към текста >>

22. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

" - всички тия работи са тайни - не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девственна не е душата, но ще дойде ден да се очисти!
В раншните времена на братските вечери ядат и пият, и се напиват, и това пророка осъжда. Колкото повече забраняваме едно нещо, толкова е по-опасно, но трябва да се урегулирва. Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато почне лъжата и любов не по Бога, там е вече лошо. Може да се разреши моментално отделянето между двама, които се обичат, но ще се яви омраза. В резултат работата се лесно разрешава: „Вземи триона и отрежи сухия клон! " - всички тия работи са тайни - не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девственна не е душата, но ще дойде ден да се очисти! Но да не се съблазнявате. Ние сме в един грешен свят. Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш миризмата му. Заминалите 225,000,000 хора искат пак да дойдат. Но всичко ще се оправи - най-трудните задачи трябва да се разрешат.
към текста >>

23. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
към текста >>

24. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
към текста >>

25. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
към текста >>

26. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
към текста >>

27. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
към текста >>

28. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало.
(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества. Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата.
към текста >>

Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов.
Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота. Бог твори и създава, за да изяви Своята любов. Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл. Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.
към текста >>

Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт.
Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота. Учението на П. Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П. Дънов обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса. Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд на орачите и копачите на социалната нива и са си резервирали приятната работа на сеяча. Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията.
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина.
Животът му е бил постоянно изложен на опасност, много пъти умира и възкръсва, особено в световната война, където е тежко ранен и излиза от болницата с 80% инвалидност. Донякъде това се дължи на съвпада на Нептун с Алгол - дяволската звезда. Тя затъмнява Божествената Любов в Лулчев и той не я проявява добре в Стр. 9/1036 живота, а дава ход на човешката любов. Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съвпадът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му. Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: „Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.” Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит. Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена. Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий.
към текста >>

30. Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.

Във всички хора живеят по два индивида - единият е много добър, а другият - много лош.
Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилно е: ти, когато раздаваш от своето на нуждаещите се, раздаваш за себе си. То ще дойде пак в тебе в много по-голямо изобилие. Във всички хора живеят по два индивида - единият е много добър, а другият - много лош. И по някой път те се сменят, единият излиза и отива да работи, а другият остава за хазяин в къщи. Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Добрата хигиена
към текста >>

31. Учителя дава песента 'Добър ден'

Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
към текста >>

32. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември

А сега българинът индивидуално минава през алчността.
краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша.
към текста >>

33. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември

А сега българинът индивидуално минава през алчността.
краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша.
към текста >>

34. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември

А сега българинът индивидуално минава през алчността.
краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша.
към текста >>

35. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото.
към текста >>

36. Учителя дава песента 'Ме-хейн'

Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни.
Казах веднъж на един: "Не! Ти знаеш ли къде се намираш? Пеенето е свещенодействие, а ти кощунстваш! " Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни. А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива. Химни на слънцето Тази песен е любимата ми песен. Защо ли?
към текста >>

37. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Първи Божествен ден'

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

38. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

39. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Втори Божествен ден'

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

40. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Трети Божествен ден'

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

41. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Четвърти Божествен ден'

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

42. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Пети Божествен ден'

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

43. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Шести Божествен ден'

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

44. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Седми Божествен ден'

Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид.
, Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса.
към текста >>

45. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята.
В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека. Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията. При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия.
към текста >>

По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата.
При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н. “митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията. Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов. А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният език и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе? И астрологът, в своята висша духовна концентрация, не е ли той – разчитащият знаците – Посредникът, Преводачът, който помага на загубилите посоката да си припомнят точно това: пътя към себе си, към другите, към Бога. Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази яснота от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите.
към текста >>

46. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява.
За лекторки са определени в. Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г. с благословията на Учителя: Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко.” Но резултатът от него е незадоволителен. Опитът се оказва неуспешен. Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява. Урокът за това тепърва ще се учи... Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора. Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя.
към текста >>

47. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

съборите се провеждаха с индивидуални покани.
На първите събори се допускали само братя и сестри, които имали специални покани от Учителя. Поканите представлявали малки картончета, на които било написано името и градът, откъдето идвал участникът. По-късно, когато участниците станали повече, покана получавал само ръководителя на съответното братство, а той гарантирал за хората, които е довел. Имало и специална охрана на лагера, която допускала външни хора само на неделните беседи. Ето какво си спомня брат Георги Събев: „До 1920 г. съборите се провеждаха с индивидуални покани. Аз присъствах на събора през 1925 г. без покана, понеже нашият ръководител бе получил такава.“В гореспоменатия събор от 1925 г. взела участие и сестра Олга Блажева от Хасково. Още през 1922 г, когато се заговорило за новото учение на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново. Тъй като изпитала непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя.
към текста >>

48. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот -
Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него. Само Любовта е, която може да ви заведе при него. Защото Любовта устройва пътищата на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот.
към текста >>

49. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално.
Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот. След заминаването на Учителя той е избран за председател на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година. Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството. Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото. Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално. Източник: 7.4 Тодор СтоименовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души Снимки на Тодор Стоименов Пеню Киров и Тодор Стоименов. На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив.
към текста >>

50. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание.
към текста >>

Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки.
като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало.
към текста >>

После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека.
Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
към текста >>

В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание.
Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта!
към текста >>

При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси.
И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи.
към текста >>

Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията.
Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност. При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство.
към текста >>

Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи.
При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - ще излезе новият човек - строител на новите форми на живота. Б. Боев с Учителя на Изгревската поляна
към текста >>

Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота.
А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа. Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - ще излезе новият човек - строител на новите форми на живота. Б. Боев с Учителя на Изгревската поляна Един от основните принципи на новия човек е: Никой народ да не се счита за лош!
към текста >>

51. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж!
” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир. Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето. Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик! Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж! След случая в Търново Борис Николов остава окончателно край Учителя в София. Издържа се сам. Прави свой експеримент, да не зависи от помощта на близки и роднини. Николай Дойнов, по-малкия брат на Борис си спомня: “Поради ред неудобства, трябваше да напуснем квартирата, която държахме на ул. “Кракра”.
към текста >>

52. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм.
За него най-силно важат думите, които той написва в една своя статия. Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия: “Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума си, сърцето душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота - пътят на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности впрегнати на работа за общото благо - благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал - благото и повдигането на цялото човечество, като знаят че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхно благо” ---------------------------------- * Статията се отпечатва със съкращения ________________________
към текста >>

Те са силни индивидуалности, но индивидуалности впрегнати на работа за общото благо - благото на цялото човечество.
Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия: “Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума си, сърцето душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота - пътят на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности впрегнати на работа за общото благо - благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал - благото и повдигането на цялото човечество, като знаят че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхно благо” ---------------------------------- * Статията се отпечатва със съкращения ________________________ Източник: Влад Пашов (1902-1974)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>

53. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Когато днес обръщаме поглед към живота в Школата на Изгрева, виждаме как Учителя там работи индивидуално с всеки един.
МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА Изгревът - Том 8 Творците в Школата на Изгрева Димитър Грива (30.11.1914 – 24.02.1994) (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.87 ) Когато днес обръщаме поглед към живота в Школата на Изгрева, виждаме как Учителя там работи индивидуално с всеки един. Виждаме как Новото учение се влива като сила и живот в душите не само чрез Словото му, но и по един конкретен начин, съвсем естествено в живота и съдбата на отделния човек. Ето например, когато разгръщаме житейска история на един от учениците на Изгрева, Димитър Грива, музикант с изразен творчески дух – виждаме по какъв начин Учителя е работил индивидуално за развитието и усъвършенстването на тази душа. Най-важното нещо за твореца е усещането му за свобода, и тъкмо темата за свободата по уникален начин е преживяна от този ученик в Школата на Изгрева. По пътя към Учителя Интересен е начинът, по който се подреждат събитията в неговия живот още от ученическите му години в Пловдив.
към текста >>

Ето например, когато разгръщаме житейска история на един от учениците на Изгрева, Димитър Грива, музикант с изразен творчески дух – виждаме по какъв начин Учителя е работил индивидуално за развитието и усъвършенстването на тази душа.
Творците в Школата на Изгрева Димитър Грива (30.11.1914 – 24.02.1994) (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.87 ) Когато днес обръщаме поглед към живота в Школата на Изгрева, виждаме как Учителя там работи индивидуално с всеки един. Виждаме как Новото учение се влива като сила и живот в душите не само чрез Словото му, но и по един конкретен начин, съвсем естествено в живота и съдбата на отделния човек. Ето например, когато разгръщаме житейска история на един от учениците на Изгрева, Димитър Грива, музикант с изразен творчески дух – виждаме по какъв начин Учителя е работил индивидуално за развитието и усъвършенстването на тази душа. Най-важното нещо за твореца е усещането му за свобода, и тъкмо темата за свободата по уникален начин е преживяна от този ученик в Школата на Изгрева. По пътя към Учителя Интересен е начинът, по който се подреждат събитията в неговия живот още от ученическите му години в Пловдив. Сестра му, Катя Грива, 12 години по-голяма от него, се завръща в България след петгодишно обучение по оперна пеене в консерваторията на Санта Чечилия в Рим, и един ден те двамата, заедно със сестра им Стефанка, попадат на статия, в която злостно се критикува учението на Петър Дънов. Цитираното там от беседи на Учителя толкова им допада, че те решават да потърсят източника.
към текста >>

След този разговор се почувствах някак освободен и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността.
Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувства смущение, и затова Бог в доброто остава неразбран”. Тогава усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. И аз осъзнах тогава, че най-важното за мен сега е да възприема Божественото Слово. После той допълни: “За музиката, рекох, ще се държиш – това е важно! Дори нямаш право да избираш, иначе ще те задигнат.” След този разговор се почувствах някак освободен и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността е формата – Димитър Грива, която ще живее и ще си замине, а амбициите на личността често спъват задачата на индивидуалността. Освободих се от празните амбиции, нещо в мен се филтрира, отношението ми към нещата се промени. Започнах да разбирам този процес на свободата, да разпознавам и да се освобождавам от онова, което поробва. “Веднъж Учителя ми каза нещо поразително: “При Мойсей беше с мен, при Христос беше с мен, при богомилите беше с мен, но спреш ли се при мен, ще сбъркаш”. Даде свобода на душата ми да вървя напред, да не се привързвам към формата, да не се спъвам в буквата, да следвам Духа.
към текста >>

Личността е формата – Димитър Грива, която ще живее и ще си замине, а амбициите на личността често спъват задачата на индивидуалността.
Тогава усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. И аз осъзнах тогава, че най-важното за мен сега е да възприема Божественото Слово. После той допълни: “За музиката, рекох, ще се държиш – това е важно! Дори нямаш право да избираш, иначе ще те задигнат.” След този разговор се почувствах някак освободен и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността е формата – Димитър Грива, която ще живее и ще си замине, а амбициите на личността често спъват задачата на индивидуалността. Освободих се от празните амбиции, нещо в мен се филтрира, отношението ми към нещата се промени. Започнах да разбирам този процес на свободата, да разпознавам и да се освобождавам от онова, което поробва. “Веднъж Учителя ми каза нещо поразително: “При Мойсей беше с мен, при Христос беше с мен, при богомилите беше с мен, но спреш ли се при мен, ще сбъркаш”. Даде свобода на душата ми да вървя напред, да не се привързвам към формата, да не се спъвам в буквата, да следвам Духа. Съвсем ново нещо е учението за свободата.
към текста >>

54. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот -
Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него. Само Любовта е, която може да ви заведе при него. Защото Любовта устройва пътищата на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот.
към текста >>

55. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия.
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф.
към текста >>

Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М.
Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава.
към текста >>

Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист.
Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват.
към текста >>

Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват?
На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година. В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“. Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“.
към текста >>

- Не, всеки индивидуално.
Промъквайте се през вълните. - Може ли засега Вашето учение да бъде приложено всякъде? - Семката се не дели. Само кога фиданките израстнат, можете да ги делите. - По същия ли начин както учите Вие, да учим и ний? - Не, всеки индивидуално. За да се справиме с неща и случки, трябва ни медиумът на природните закони. За истината - медиумът на разума. А за личните отношения - медиумът на Любовта. Питам едного: Как би си набавил оръжие, ако те нападнеха няколко въоръжени лица, без да паднеш в плен? Той мълчи.
към текста >>

Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба.
И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота:
към текста >>

Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.
на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота. В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма":
към текста >>

56. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия.
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф.
към текста >>

Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М.
Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава.
към текста >>

Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист.
Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват.
към текста >>

Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват?
На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година. В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“. Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“.
към текста >>

- Не, всеки индивидуално.
Промъквайте се през вълните. - Може ли засега Вашето учение да бъде приложено всякъде? - Семката се не дели. Само кога фиданките израстнат, можете да ги делите. - По същия ли начин както учите Вие, да учим и ний? - Не, всеки индивидуално. За да се справиме с неща и случки, трябва ни медиумът на природните закони. За истината - медиумът на разума. А за личните отношения - медиумът на Любовта. Питам едного: Как би си набавил оръжие, ако те нападнеха няколко въоръжени лица, без да паднеш в плен? Той мълчи.
към текста >>

Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба.
И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота:
към текста >>

Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.
на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота. В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма":
към текста >>

57. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Ученикът е срещнал своя Учител - две съдби, две линии на индивидуално еволюционно развитие, които очевидно са преплетени от векове или дори хилядолетия.
Не е взел нито стотинка от десетките си хиляди пациенти. Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна. Професионалните му умения и моралната му извисеност го характеризират като”силна, магнетична личност”, според думите на дъщеря му Лили Димкова. През 1939 г., в зряла възраст, Петър Димков среща Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Веднага възприема идеите му, става негов последовател за цял живот. Ученикът е срещнал своя Учител - две съдби, две линии на индивидуално еволюционно развитие, които очевидно са преплетени от векове или дори хилядолетия. Петър Димков смята, че най-великата сила е тази на мисълта. Тя гради и разрушава, твори вселени и съдби, вае характери и лица. Положителната, оптимистична, добронамерена мисъл лежи в основата на телесното и духовно здраве. Тя пречиства и душата, и кръвта. Няма граници за устрема и силата на мисълта!
към текста >>

58. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път.Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО П. Манев Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нежни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват.Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни.За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път.Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
към текста >>

– говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си.
И, доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико.Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност.
към текста >>

То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции.
"Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ГЕОРГИ РАДЕВ Боян Боев Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции. Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса. Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно, кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв беше и Георги Радев, и затова, именно, той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек – делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг.
към текста >>

59. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
Боледуването му е било леко, починал е в стаята гдето е живял, без да го усети някой. _______Източник: 29. МИНЧО СОТИРОВЖечо Панайотов Изгревът - Том 15 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО
към текста >>

60. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
5. Георги Куртев, от Мария Тодорова, Изгревът - Том 1 6. Георги Куртев, от Борис Николов, Изгревът - Том 3 7. Снимки на Георги Куртев Прикачени миниатюри ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ
към текста >>

61. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети.
Завършва педагогика през 1939 г. Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски. Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци. Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него. Като психолог прави анализ на движенията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети. Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един занаят, той се научава на кошничарство и правене на мозайка. Често казваше, че доброто усвояване на един занаят изисква същите усилия и работа, както следването в университета. След 9 септември 1944 г. Крум Въжаров твърдо отстоява своите убеждения на ученик на Учителя и повече не е било възможно да заема отговорни постове, съответстващи на неговата квалификация и висока интелигентност. Тогава той започва да работи мозайка в строителната бригада на Борис Николов.
към текста >>

62. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока.
" Какво по-голямо и по-пълно християнство от това? По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини:„Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение".„Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите".„В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда".„Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство".„Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир".Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите.
към текста >>

63. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Значи в него имаше известни качества, които го издигнаха като крупна индивидуалност.
Той знаеше, че всяка негова реакция ще се отрази на отношението му към Учителя и няма после да има възможност да поучава другите. В Тъмната Ложа това е закон: „Силният се подчинява на по-силния, за да може да владее по-слабия." В резюме можем да кажем, че Лулчев беше много смел човек и решителен. И когато предприемаше известни неща, пред нищо не се спираше. Значи в него имаше известни качества, които го издигнаха като крупна индивидуалност. Пък имаше и известни недостатъци, което е напълно естествено. Високите върхове граничат с големите бездни. Затуй той беше един инструмент в ръцете на Учителя. Той си е служил с него, за да може спокойно да върши своите видими и невидими операции. И за мен беше учудващо, когато Учителят навремето ми каза „Това е кучето, което ще пази котвата".
към текста >>

НАГОРЕ

0.22514891624451