Търсене в текстове за 'Име'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 412 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)"
През 1847 г. Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов * * * За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в: статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)" Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“ Снимки на свещеник Константин Дъновски и семейството му Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш.
към текста >>

пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)
За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в: статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)" Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“ Снимки на свещеник Константин Дъновски и семейството му Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие.
към текста >>

Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение.
Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие.
към текста >>

Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език.
В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат. Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция. Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците. В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.
към текста >>

Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.
в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията. Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
към текста >>

Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име.
Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!
към текста >>

Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!.. „Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... " След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
към текста >>

„Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:
Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори.
към текста >>

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...
Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
към текста >>

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].
Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими.
към текста >>

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството".
Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците.
към текста >>

Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
към текста >>

Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари.
Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст.
към текста >>

Христос казва: „Досега не сте искали в мое име - в името на Любовта.
„Символ на надеждата" - след погребението очаквайте Възкресението. Антиминсът е минавал за обикновена икона, а всъщност той е знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила, човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Великият разумен свят, отговори на това молебствие. Христос казва: „Досега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." И какъв беше отговора на Невидимият свят? Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Много години преди това се молеха монасите, докато дойдоха резултатите. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Затова и кръщават новороденото момче с името Петър.
7. Учителя, от книгата "Учителя, Лечителя, Пророка" Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден. Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г. Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
към текста >>

За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г.
В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията. Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции. За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря!
към текста >>

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
към текста >>

Например: 1996 г.
Той е изграден средно от 365.25 дни в годината. За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е. от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е. от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар. тропическа година.
към текста >>

Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н.
Тази реформа е т.нар. Григориански календар, или нов стил. Тя се извършва от папа Григорий XIII, като се приема поправка от 10 дни. Така след 4.Х.1582 г. следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил). Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век.
към текста >>

Така например:
По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 1600 г. - високосна 1700 г. 1800 г. са прости по нов стил, но високосни по стар 1900 г.
към текста >>

Например: 1.I.1700 г.
При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ За периода от 5.X.1582 г. до 29.II.1700 г. включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил. Например: 1.I.1700 г. (стар стил) съответства на 11.I.1700 г. (нов стил). Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства
към текста >>

I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е.
(стар стил) съответства на 11.I.1700 г. (нов стил). Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1.III. Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например: 28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил) 29.II.1700 (стар стил) 10 дни - 11.III. 1700 (нов стил)
към текста >>

Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например:
Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1.III. Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например: 28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил) 29.II.1700 (стар стил) 10 дни - 11.III. 1700 (нов стил) 1.III. 1700 (стар стил) 11 дни> 12.III.1700 (нов стил) Аналогично през 1800 г.
към текста >>

Така вече имаме 12 дни корекция. Например:
29.II.1700 (стар стил) 10 дни - 11.III. 1700 (нов стил) 1.III. 1700 (стар стил) 11 дни> 12.III.1700 (нов стил) Аналогично през 1800 г. се натрупва още един ден разлика между календарите. Така вече имаме 12 дни корекция. Например: ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен празник, 19.II.1800 (стар стил) 11 дни - 2.III.1800 (нов стил) 28.II.1800 (стар стил) 11 дни - 11.III. 1800 (нов стил) 29.II.1800 (стар стил) 11 дни - 12.III.1800 (нов стил)
към текста >>

Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята.
и 55 мин. Гринуичко време. ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен празник, спадащ към т. нар. Неподвижни празници в църковния календар. Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята. Българската православна църква чества Петровден на 29.VI. до 1915 г. включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници. Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г. Тогава след датата 31 .III.1916 г.
към текста >>

Например: 20.III.1916 (стар стил) 12 дни> 1.IV.
включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници. Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г. Тогава след датата 31 .III.1916 г. следва датата 14.IV.1916 г., т.е. поправка от 13 дни. Например: 20.III.1916 (стар стил) 12 дни> 1.IV. 1916 (нов стил) 31.III.1916 (стар стил) 12 дни - 13.IV.1916 (нов стил) 1.IV.1916 (стар стил) 13дни - 14.IV.1916 (нов стил) 2.IV.1916 (стар стил) 13 дни - 15.IV.1916 (нов стил) След тази реформа Българската православна църква продължава да отброява своите празници по Юлианския календар (стар стил), т.е.
към текста >>

е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър.
Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн Учителя във Варна РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка. На 29 юни 1864 г. е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър. В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден. По време на цялата Школа на Учителя, от 1922-1944 г. по времето на Учителя, се е празнувал Денят на Учителя винаги на 12 юли, ден Петровден.
към текста >>

Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име.
(от д-р Вергилий Кръстев) СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г.
към текста >>

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта.
Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога.
към текста >>

Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).
От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93):„През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят."
към текста >>

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
към текста >>

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч.
към текста >>

Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел.
авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас.
към текста >>

Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
- Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г.
към текста >>

В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли." От официалните списъци на съборите от 1899 г. до 1922 г. включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г.
към текста >>

Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително.
Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител.
към текста >>

5. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Поведението на ученика е примерно.
На 24 юни (сряда) 1887 г. Петър Дънов заедно със своите съученици получава атестат (диплома) от Американското научно- богословско училище в Свищов, признаващ пълния петгодишен курс на Богословския отдел на училището. Дипломите са подписани от тогавашния директор на училището И. С. Лад и тримата учители Стефан Томов, Йордан Икономов, Ап. С. Руевски и са заверени от ръководителя на Мисията в Русе. Поведението на ученика е примерно. Оценките му са, както следва: Закон Божий - мн. добър; старобългарски език - удовлетворителен; български език - добър; английски език - добър; френски език - удовлетворителен; психология и логика - мн. добър; история и география - мн. добър; математика - добър; естествена история (биология) - мн. добър; физика - мн.
към текста >>

Имената тази година са две: Христо П.
Писание - отличен; доказателство на християнството - мн. добър; църковна история - мн. добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (красноречие в проповядването) - мн. добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е.
към текста >>

6. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството.
При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
към текста >>

7. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр.
СНИМКА № 1. Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна любов."
към текста >>

Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал:
Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна любов."
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна.
Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г. висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г. в САЩ, завършил също висшия курс. И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър на изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки. 11. На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна. По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey
към текста >>

А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.
Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с.
към текста >>

30. Името на В.
Той присъствува на съборите на Учителя през 1910 г. Виж "Изгревът", т. XI, с. 445-446, 453, 463, 469, 472, 476\ За 1912 г.-с. 509; За 1915 г.-с. 607. 30. Името на В. Граблашев срещаме и в "Изгревът", т. I, с. 248-251, 295-296, както и в "Изгревът", т. IX, с. 123-124, 672.
към текста >>

Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев?
Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев? Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т.
към текста >>

9. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен.
При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен. На 16 ноември 1891 г. в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов". На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов.
към текста >>

10. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки Забележки - няма."
към текста >>

от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк
на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки Забележки - няма." Лекциите започват в четвъртък, 22 септември. Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от
към текста >>

Именно там Петър Дънов се научава да свири и на пиано.
Проумей го, колкото можеш сам! ", или: „Приеми го или забрави цялата работа! ". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. В редовния богословски курс е силно застъпено и музикалното образование. Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта. Именно там Петър Дънов се научава да свири и на пиано. По-късно, когато е построен Изгревът, той свири понякога на пианото в салона. По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната. Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин на пристанището и др. Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си. Веднъж с току-що спечелените пари си купува нов костюм.
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Тук именно през V-VI в.
Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка. На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема. Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72). Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя".
към текста >>

Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот".
Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие. Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота". На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие". Трето - Божественият дух на християнството прониква в дълбините на човешката душа и дава живот на човешкия дух. Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот". Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение на франките, са били приобщени към арианското християнство. Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар. ерес от нея. Основните разлики в двете доктрини са в интерпретацията на същността на Исус Христос. В учението на Арий, богослов, живял в Александрия (ок.
към текста >>

Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно.
Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".
към текста >>

В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko.
Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите.
към текста >>

Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят.
към текста >>

Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага.
Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в. Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред. Дали интересът на П. Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България.
към текста >>

именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите.
Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред. Дали интересът на П. Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.
към текста >>

12. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.
„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива. Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения. Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

13. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти.
Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е по последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей. Освен близката болница, към факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17)
към текста >>

14. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

от Ню Йорк (САЩ), в долната част на страницата се вижда името Rev.
Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка Учителя пристига в Европа с кораба "Етурия". В списъка на пътниците (от дневника на кораба) пристигнали в Ливърпул (Англия) на 23 януари 1895 г. от Ню Йорк (САЩ), в долната част на страницата се вижда името Rev. P.K.Dunoff (Преподобният П.К. Дънов). Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било на 15 януари 1895 г. 1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) 2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Снимка на дневника и кораба "Етурия"
към текста >>

15. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна 'Общество за повдигание религиозния дух на българский народ'

Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
към текста >>

16. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.
По това време Петър Дънов има пряко съобщение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син.„Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде. Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които ГОСПОД ще призове да Му служат всякога. " (Писмо от 14.9.1898 год., гр. Варна.) Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.
към текста >>

Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.) Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята. Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл. 19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.
към текста >>

Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота.
11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас.
към текста >>

Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас.
Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне.
към текста >>

Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий.
към текста >>

Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име.
Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите.
към текста >>

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил.
А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление.
към текста >>

Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.
Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват.
към текста >>

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма.
Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя.
към текста >>

С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига.
След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство. С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители.
към текста >>

Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра.
Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие". Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна. Учителства една година в с. Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра. През 1857 г. е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г.
към текста >>

Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
към текста >>

Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова
към текста >>

17. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго.
Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ.
към текста >>

Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил.
Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му.
към текста >>

Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.
Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата.
към текста >>

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.
Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.
към текста >>

В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето?
Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.
към текста >>

Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене?
към текста >>

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
към текста >>

Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват.
Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?
към текста >>

Благословено да бъде Твоето Име от мене.
Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога. Бог, който говори в тайно, е вече помежду вази. Той е войн силен, който се подвизава за правдата. Той е Отец наш, Бог крепкий, който ни води.
към текста >>

И силата на елимели е с онзи, който е избран от Господа на силите.
Бог, който говори в тайно, е вече помежду вази. Той е войн силен, който се подвизава за правдата. Той е Отец наш, Бог крепкий, който ни води. Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите. Духът на Господа Йехова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на елимели е с онзи, който е избран от Господа на силите. Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце. Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас. Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име.
към текста >>

Благословено да бъде Неговото Име.
И силата на елимели е с онзи, който е избран от Господа на силите. Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце. Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас. Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли.
към текста >>

В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.
Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли?
към текста >>

Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога.
Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.
към текста >>

И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова".
Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух.
към текста >>

Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята.
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш, не както попреди. Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших.
към текста >>

Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш.
към текста >>

Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.
Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.
към текста >>

Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя.
Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел да дам време. Аз Съм Истий, днес и утре. Защото ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.
към текста >>

Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти.
Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание?
към текста >>

Освети Името Господне.
Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил, и все, що е обещал. Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа!
към текста >>

Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго.
Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ.
към текста >>

Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ.
Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му.
към текста >>

Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми.
Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу. Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова. Пригответе се вече за денътъ Господенъ.Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ. Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми. Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте сестри и братия. Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго. Ето Словото Божие, духътъ на завѣта. Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки. Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ.
към текста >>

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.
Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли.
към текста >>

Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ?
Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината.
към текста >>

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към текста >>

Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.
Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?
към текста >>

Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ.
Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже?
към текста >>

Благословено да бѫде твоето име отъ мене.
Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ. Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий. Благословено да бѫде твоето име отъ мене. Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги. Слава, честь, хваление и поклонение тебъ подобава всѣкога.Богъ който говори въ тайно е вече помѣжду вази той е войнъ силенъ които се подвизава за правдата. Той е Отецъ нашъ Богъ крѣпкий, който ни води. Радвай се царь сионовъ, защото Богъ твой тя помаза за да сѫдишъ народитѣ. Духътъ на Господа Иехова е връхъ тебе, защото Богъ е царь всесиленъ и крѣпъкъ.
към текста >>

Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.
И силата на ели — мели е съ онзи, който е избранъ отъ Господа на силитѣ. Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце. Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа твоего, твоя спасъ. Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира?
към текста >>

Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми.
Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли?
към текста >>

Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога.
Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение.
към текста >>

И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда.
Месаилъ съмъ, и ще бѫдѫ: Метаксосъ мета калеосъ; Мезонто Иполитосъ, препонето Хели елеосъ. — Месаилъ месаили, мели, Мелекъ бихаръ бихари, Селили Семоилъ, Вари Варисимъ. Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде. И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята.
към текста >>

Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята.
И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. Да принуди народитѣ да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята. Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь. Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ. Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята. Ида, будни бѫдѣте, готови за брань, препасани съ правда и святость прѣзъ чрѣслата. Събуди се „Сионе“ защото днитѣ на сетовението ти се свършиха. Бѫди готовъ да ме приемешъ не както но преди. Знай че въ мене ще се нарѣче твоето наслѣдие, защото ще се наречешъ: избранъ и помазаникъ Божий. Ето както говирихъ и извършихъ.
към текста >>

Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си.
към текста >>

Затова прославиме и ще тя прославя.
Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми заспасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ.
към текста >>

Благословиме и ще се благословишъ.
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми заспасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.
към текста >>

Освяти името ми въ душата си.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми заспасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.
към текста >>

Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя.
Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя. Азъ ще бѫда вѣренъ както се клѣхъ, въ святото си име, че ако и всички да се опълчатъ противъ тебе, пакъ нѣма да успѣятъ, защото азъ съмъ Богъ който тя крѣпя и рѫководя. Ако се бавя още то е съ цѣль, да дамъ врѣме. Азъ съмъ истий, днесъ и утрѣ. Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно. Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички.
към текста >>

Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти.
Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание?
към текста >>

Освяти името Господне.
Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ. Той ще извърши все що е говорилъ и все що е обѣщалъ. Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ. Стой твърдъ както и до сега. Бѫди вѣренъ при всичкитѣ испити да не могатъ враговетѣ Божий да тѣ охулятъ. Освяти името Господне. Благослови Господа въ душата си. Въ това се Той весели когато въздигаме хвала и молитва прѣдъ прѣстола му. Чудни сѫ Божитѣ милости и щедрости. Благоотребенъ милостивъ и жалостивъ е Господъ. Радвай се въ Господа.
към текста >>

18. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

3. Тодор Стоименов (1872-1952)
Търново наброяват 200-300-400 човека. (Изгревът - Том 2) Първите ученици: 1. Д-р Миркович (1825-1905) 2. Пеню Киров (1868-1918) 3. Тодор Стоименов (1872-1952) Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя.
към текста >>

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.
Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Милка Кралева - Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>

Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност.
След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П.
към текста >>

Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров.
През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.”
към текста >>

С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
към текста >>

ТОДОР СТОИМЕНОВ
” Новогодишна поздравителна картичка до Пеню Киров от Учителя Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Пеню Киров (1868-1918) ТОДОР СТОИМЕНОВ 1872 - 1952 Роден е в Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. От 1892 г се преместил да живее в Бургас.
към текста >>

За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година.
Роден е в Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. От 1892 г се преместил да живее в Бургас. Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П. Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П.
към текста >>

Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов.
От 1892 г се преместил да живее в Бургас. Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П. Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине.
към текста >>

Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”:
Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел.
към текста >>

- А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение?
По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина.
към текста >>

И г-н Стоименов така отговори:
За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”?
към текста >>

Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.
Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа...
към текста >>

- Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов?
И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
към текста >>

И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци...
Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.
към текста >>

През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева.
- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>

Тодор Стоименов (1872-1952)
Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Тодор Стоименов (1872-1952)
към текста >>

19. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.
Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал Михаил9. Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9]. Ето, Небесната светлина иде и мракът , който обвива света и вашите умове , ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които Господ ще призове, да му служат всякога. Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с небесен огън. Земята от нине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа.
към текста >>

От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

20. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби?
към текста >>

Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето.
Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ.
към текста >>

Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.
Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
към текста >>

21. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота.
Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17). Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец.
към текста >>

-------------------------------------14. Става дума за Тодор Стоименов (вж.
Ваш верен: П. К. Дънов Аз ще съм радостен всякога да чувам [съобщения] от вази. Същий Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) -------------------------------------14. Става дума за Тодор Стоименов (вж. бел. 6). (У., №2, 26.09.1898 г.)
към текста >>

22. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушай думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.
към текста >>

Името Му знаете.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.
към текста >>

Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите.
Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
към текста >>

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?
към текста >>

23. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии. Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ни посети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ. А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие. Защото Сам Той ще говори чрез своя всесилен Дух Святий.
към текста >>

Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г.
Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети................. 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

24. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага.
Варна, 23 декем[врий] 1898 г. Любезни ми братя, Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага. Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене.
към текста >>

Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име.
Варна, 23 декем[врий] 1898 г. Любезни ми братя, Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага. Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил.
към текста >>

Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име.
Любезни ми братя, Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага. Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо и да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и [ще] ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите.
към текста >>

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил.
Господ е видял вашето усърдие и ревнование за неговото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо и да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и [ще] ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление.
към текста >>

25. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обещание.
Пишете ми нещо за д-р Миркович. Бил ли е скоро в Бургас? А тъй също и за вази лично. Аз има[м] да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко. Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има пръста си в много неща. Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обещание. Помощта е близо, не бойте се. Поздрави другия приятел. Стойте верни. Все, що ви се дава да работите, работете с усърдие и ще приемете благословение от горе. Радвайте се, времето наближава.
към текста >>

26. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги.
Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно. Изпитвайте духовете от Бога ли са. Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им. Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват.
към текста >>

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма.
Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма. Аз чувствам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят дух е с вази и аз се моля за вашето преуспевание в Божията благодат. Дръжте се яко. Онзи, Който е във вази, е по-силен от духа на света, дявола и плътта. Бог е твърдина наша.
към текста >>

27. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа.
Времето приближава бързо, денят иде. Не се утеснявайте. Не бързайте, всичко ще дойде на своето време. Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.
към текста >>

Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му.
Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите. Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му. Ваш верен: П. К. [Дънов] Исаия 63:9; Пс.58; Откр. 16:9—до края; Рим. 8 гл...................
към текста >>

28. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т.
на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.
Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
към текста >>

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
към текста >>

Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

Гледай да не оскверняваш Името Ми.
Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.
към текста >>

Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов
Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. П. К. Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов 28 февруари 1899 г., Бургас Отговори на Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас
към текста >>

29. Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.
Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
към текста >>

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
към текста >>

Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

30. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
Учителя по духовен път приема от Духа - "Божието обещание" На 24 февруари Петър Дънов по духовен път приема и записва "Божието обещание". Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.
Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
към текста >>

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
към текста >>

Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

Гледай да не оскверняваш Името Ми.
Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.
към текста >>

Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов
Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. П. К. Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов 28 февруари 1899 г., Бургас Отговори на Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас
към текста >>

31. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство).
към текста >>

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.
Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
към текста >>

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
към текста >>

Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап.
Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

Гледай да не оскверняваш Името Ми.
Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.
към текста >>

Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов
Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. П. К. Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов 28 февруари 1899 г., Бургас Отговори на Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас Здравейте, мили приятели. Предстоят много специални дни - Пролетното Равноденствие, което е началото на духовната година на Школата 19- 22.03. А също и по това време се е случило Вселяването на Учителя.
към текста >>

Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович.
А също и по това време се е случило Вселяването на Учителя. Ето защо, дните около Пролетното равноденствие са свещени. Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото на отварянето и създаването на Школата. Става въпрос за така наречените Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни. Тази информацията е за дълбок размисъл и е пълна с окултни откровения. Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович. Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане дума. На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна. Тогава те са живеели заедно. Това писмо се е състояло от 6 страници.
към текста >>

Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна.
Става въпрос за така наречените Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни. Тази информацията е за дълбок размисъл и е пълна с окултни откровения. Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович. Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане дума. На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна. Тогава те са живеели заедно. Това писмо се е състояло от 6 страници. Първите две са с кратко обяснение, а следващите четири страници са отделно от първите две, но са с изключително важен смисъл. Тук съм направил клип с аудио запис на писмото и сканираните оригинални писма, както и с полученият отговор от двамата първи ученици. Благодаря много на Нели от Бургас за аудио записите.
към текста >>

Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки на Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината и от там ще получите допълнителна важна информация.
Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин. " Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки на Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината и от там ще получите допълнителна важна информация. Текста на биографиите е взета от "Епистоларни диалози" 2010г, Пеню Киров: http://petardanov.in.../Penu_Kirov.pdf Тодор Стоименов: http://petardanov.in...r_Stoimenov.pdf Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах. За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г.
към текста >>

Тодор Стоименов: http://petardanov.in...r_Stoimenov.pdf
И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин. " Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки на Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината и от там ще получите допълнителна важна информация. Текста на биографиите е взета от "Епистоларни диалози" 2010г, Пеню Киров: http://petardanov.in.../Penu_Kirov.pdf Тодор Стоименов: http://petardanov.in...r_Stoimenov.pdf Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах. За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г. във втори том на поредицата Изгрева. Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи. Слагам линк тук към публикуваните отговори и който се интересува може да ги сравни с отговорите в оригинала:
към текста >>

Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи.
Пеню Киров: http://petardanov.in.../Penu_Kirov.pdf Тодор Стоименов: http://petardanov.in...r_Stoimenov.pdf Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах. За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г. във втори том на поредицата Изгрева. Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи. Слагам линк тук към публикуваните отговори и който се интересува може да ги сравни с отговорите в оригинала: http://petardanov.co...в-на-десетте-с/ След това същите отговори са взети и публикувани в книгата "Той иде" 2004 година. http://petardanov.co...halno_slovo.pdf И чак през 2010 отговорите са публикувани точно както са в оригинала в Епистоларни диалози част 1.
към текста >>

32. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това.
Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи. Часът седем (в) сутрин е определен за нашето дело „в неделя". Имате нарочно поздравление от двама наши братя и приятели68 от Русенско, които наскоро ми писаха по същата работа. Делото върви успешно засега. Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това. Той е М.* Нарочни поздравления от Д-ра. Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс.....................
към текста >>

33. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

„Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете.
Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
към текста >>

Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.
„Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора.
към текста >>

34. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази.
На 19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар. Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда"74. Той ми съобщи, че Ви е посещавал и укрепял в благодатта Господня. Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази. Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще.
към текста >>

Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг.
К Дънов............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

35. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>

36. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
към текста >>

Прославете Името Ми.
Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще.
към текста >>

37. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота.
От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще". Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова. Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов. Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота. Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата. Пишете от моя страна на Х[а]раламби и го поздравете нарочно. Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва.
към текста >>

38. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.
Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
към текста >>

Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран.
Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това?
към текста >>

Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа.
Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име.
към текста >>

Победата ще се извърши само в Неговото име.
Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа.
към текста >>

Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя.
Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
към текста >>

И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.
Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам. Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен.
към текста >>

Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име.
Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П.
към текста >>

39. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа).
Ваш: П. К. Дънов..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.
към текста >>

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

40. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си.
Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П.
към текста >>

41. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.
Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота. Аз ще се бавя в село може би още десетина дни. Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг.
към текста >>

42. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви.
№ 5 1899 октомври 7, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа.
към текста >>

43. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев.
към текста >>

44. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име.
Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш? ” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за Вази, Господ Бог мой да Ви подкрепя и ръководи. Имате нарочно поздрав от баща ми.
към текста >>

45. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65).
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.
Нови пазар, 10 фев[руарий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат. 21: 21, 22). На друго място Господ казва: „Жетвата е голяма, а работниците малко, молете се на Господаря на жетвата да изпроводи повече работници" [Мат. 9: 37, 38]. „Време е вече, малко остава. Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7].
към текста >>

Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15).
Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7]. Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство.
към текста >>

Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си.
Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате. Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени. Аз се готвя и Господ ми каза, че Той ще бъде благ и милостив. Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него. Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте".
към текста >>

Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени.
Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате. Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени. Аз се готвя и Господ ми каза, че Той ще бъде благ и милостив. Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него. Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте". Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове. 3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса.
към текста >>

Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф.
Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня. Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.
към текста >>

47. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне.
“Намерен бях от тези които не ме търсеха”, казва на едно место сам Господ чрез устата на пророка. И действително това е цела Истина. Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера. И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне. И видя ли добро от тогава насам Израил? Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие. Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни. Този Бог когото търси душата ни не е далеч. “Съм ли, казва Господ на едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо?
към текста >>

48. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна Смята се, че това е първият събор на Бялото Братство в България. Датата 6 април 1900 г. е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в: 1. Учередяване на съборите 2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.) 3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
към текста >>

3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в: 1. Учередяване на съборите 2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.) 3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов.
към текста >>

На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов.
3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август. Това не е случайно.
към текста >>

Пеню Киров и Тодор Стоименов
Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение. Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг.
към текста >>

39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му.
към текста >>

Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него.
към текста >>

Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма.
към текста >>

Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр.
към текста >>

Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града.
към текста >>

Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора.
към текста >>

С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров.
Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места.
към текста >>

А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.
През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
към текста >>

За тези часове, Тодор Стоименов разправяше:
На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен.
към текста >>

ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВГалилей Величков, Изгревът - том 4
- Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове. Днес е нашият първи събор в България. Сега сте трима, но ще бъдете хиляди! ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВГалилей Величков, Изгревът - том 4
към текста >>

49. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов Първите ученици на Учителя са д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Те биват запознати с Петър Дънов чрез Васил Козлов - 1898 г.. Отначало водят кореспонденция без да са се виждали на живо. През месец август, 1998 г., Пеню Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов. През 1900 г, април, около Великден (9 април 1900 г.) тримата се срещат лично с Учителя. За тази среща и организирането й, може да се прочете в две писма от Учителя до Пеню Киров и в биографията на Тодор Стоименов.
към текста >>

Първите ученици на Учителя са д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов Първите ученици на Учителя са д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Те биват запознати с Петър Дънов чрез Васил Козлов - 1898 г.. Отначало водят кореспонденция без да са се виждали на живо. През месец август, 1998 г., Пеню Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов. През 1900 г, април, около Великден (9 април 1900 г.) тримата се срещат лично с Учителя. За тази среща и организирането й, може да се прочете в две писма от Учителя до Пеню Киров и в биографията на Тодор Стоименов. Тъй като в почти всички спомени на Т.Стоименов е написано, че първата му среща с Учителя е била на "връх Великден", то е сложена датата 9 април.
към текста >>

За тази среща и организирането й, може да се прочете в две писма от Учителя до Пеню Киров и в биографията на Тодор Стоименов.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов Първите ученици на Учителя са д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Те биват запознати с Петър Дънов чрез Васил Козлов - 1898 г.. Отначало водят кореспонденция без да са се виждали на живо. През месец август, 1998 г., Пеню Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов. През 1900 г, април, около Великден (9 април 1900 г.) тримата се срещат лично с Учителя. За тази среща и организирането й, може да се прочете в две писма от Учителя до Пеню Киров и в биографията на Тодор Стоименов. Тъй като в почти всички спомени на Т.Стоименов е написано, че първата му среща с Учителя е била на "връх Великден", то е сложена датата 9 април. В двете писма от Учителя към които са дадени линкове, става въпрос за организирането на срещата. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 25 март 1900 г. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. 3. Биография на Тодор Стоименов, Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
към текста >>

Тъй като в почти всички спомени на Т.Стоименов е написано, че първата му среща с Учителя е била на "връх Великден", то е сложена датата 9 април.
Първите ученици на Учителя са д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Те биват запознати с Петър Дънов чрез Васил Козлов - 1898 г.. Отначало водят кореспонденция без да са се виждали на живо. През месец август, 1998 г., Пеню Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов. През 1900 г, април, около Великден (9 април 1900 г.) тримата се срещат лично с Учителя. За тази среща и организирането й, може да се прочете в две писма от Учителя до Пеню Киров и в биографията на Тодор Стоименов. Тъй като в почти всички спомени на Т.Стоименов е написано, че първата му среща с Учителя е била на "връх Великден", то е сложена датата 9 април. В двете писма от Учителя към които са дадени линкове, става въпрос за организирането на срещата. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 25 март 1900 г. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. 3. Биография на Тодор Стоименов, Епистоларни диалози - част І (1898–1900) Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>

3. Биография на Тодор Стоименов, Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
За тази среща и организирането й, може да се прочете в две писма от Учителя до Пеню Киров и в биографията на Тодор Стоименов. Тъй като в почти всички спомени на Т.Стоименов е написано, че първата му среща с Учителя е била на "връх Великден", то е сложена датата 9 април. В двете писма от Учителя към които са дадени линкове, става въпрос за организирането на срещата. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 25 март 1900 г. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. 3. Биография на Тодор Стоименов, Епистоларни диалози - част І (1898–1900) Писмо на Учителя до Пеню Киров Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел. на П. К.]
към текста >>

Биография на Тодор Стоименов
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. Биография на Тодор Стоименов Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров.
към текста >>

Тодор Стоименов (1872-1952)
Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. Биография на Тодор Стоименов Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок.
към текста >>

Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г.
* Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. Биография на Тодор Стоименов Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М.
към текста >>

Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. Биография на Тодор Стоименов Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т.
към текста >>

Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров.
Биография на Тодор Стоименов Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
към текста >>

Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок.
Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
към текста >>

Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
към текста >>

Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>

Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд.
Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
към текста >>

Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота.
След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
към текста >>

Стоименов и П.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т.
към текста >>

Стоименов: „Това нашето са само опити.
Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов
към текста >>

Стоименов, П.
Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т.
към текста >>

Т. Стоименов и П.
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т.
към текста >>

Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т.
към текста >>

Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна.
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум.
към текста >>

Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П.
Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
към текста >>

Стоименов споделя:
Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П.
към текста >>

Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме.
към текста >>

Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
към текста >>

Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво.
към текста >>

Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
към текста >>

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.
Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
към текста >>

К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така?
Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче. Ако се вярва на бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи! " бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев.
към текста >>

Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го!
На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини).
към текста >>

Стоименов се премества в София.
Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г.
към текста >>

Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет.
се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
към текста >>

Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен.
е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
към текста >>

Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.
към текста >>

Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
към текста >>

Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т.
към текста >>

Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П.
към текста >>

Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ.
Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри.
към текста >>

Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща.
Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре.
към текста >>

Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри.
Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето".
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци." 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
към текста >>

50. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени.
Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат. “Отивайте, ходете, напредвайте. Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов. Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията. В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.” Приймете моето сърдечно поздравление. Оставам Ваш искрен приятел в Господа: П.
към текста >>

51. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
Сполучи или не, все едно.Три важни събития имат да последват:1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае;2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения.Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом.Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.Ваш верен: П. К ДъновС търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате.
към текста >>

52. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил.
Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
към текста >>

В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро.
Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила.
към текста >>

Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото.
В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.
към текста >>

53. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място!
Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. 30 юни 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>

54. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си.
към текста >>

И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ на Мира.
Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако той не е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче. И то защо – само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по Земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ на Мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това, когато дойде Слънцето на Живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата Светлина и Топлина, която всякой усеща и чувства най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
към текста >>

55. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго.
Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала, и сам Господ Бог на Мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство – да знаеш, което съм свидетелствал за Истината.
към текста >>

56. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
към текста >>

И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
към текста >>

Да, то е именно служението на Духа.
Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
към текста >>

57. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб.
Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота. В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?
към текста >>

Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това.
Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде. Но този живот е сам Господ на Живота. Негова Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му.
към текста >>

58. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Учителя прави водно кръщение на П.Киров, д-р Миркович и Т.Стоименов
Учителя прави водно кръщение на П.Киров, д-р Миркович и Т.Стоименов За това събитие може да се прочете в биографията на Тодор Стоименов, "Епистоларни диалози - част I (1898-1900)". Датата е малко спорна. Според Атанас Славов, авторът на Изгревът, това е станало на 20 юли 1900. Биография - Тодор Стоименов Откъс от биографията, в която се споменава за това събитие:
към текста >>

За това събитие може да се прочете в биографията на Тодор Стоименов, "Епистоларни диалози - част I (1898-1900)".
Учителя прави водно кръщение на П.Киров, д-р Миркович и Т.Стоименов За това събитие може да се прочете в биографията на Тодор Стоименов, "Епистоларни диалози - част I (1898-1900)". Датата е малко спорна. Според Атанас Славов, авторът на Изгревът, това е станало на 20 юли 1900. Биография - Тодор Стоименов Откъс от биографията, в която се споменава за това събитие: На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П.
към текста >>

Биография - Тодор Стоименов
Учителя прави водно кръщение на П.Киров, д-р Миркович и Т.Стоименов За това събитие може да се прочете в биографията на Тодор Стоименов, "Епистоларни диалози - част I (1898-1900)". Датата е малко спорна. Според Атанас Славов, авторът на Изгревът, това е станало на 20 юли 1900. Биография - Тодор Стоименов Откъс от биографията, в която се споменава за това събитие: На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
към текста >>

Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
Според Атанас Славов, авторът на Изгревът, това е станало на 20 юли 1900. Биография - Тодор Стоименов Откъс от биографията, в която се споменава за това събитие: На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години
към текста >>

Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров.
към текста >>

Тодор Стоименов (1872-1952)
Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок.
към текста >>

Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г.
Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М.
към текста >>

Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т.
към текста >>

Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров.
Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
към текста >>

Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок.
Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
към текста >>

Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
към текста >>

Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>

Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд.
Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
към текста >>

Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота.
След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
към текста >>

Стоименов и П.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т.
към текста >>

Стоименов: „Това нашето са само опити.
Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов
към текста >>

Стоименов, П.
Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т.
към текста >>

Т. Стоименов и П.
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т.
към текста >>

Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т.
към текста >>

Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна.
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум.
към текста >>

Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П.
Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
към текста >>

Стоименов споделя:
Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П.
към текста >>

Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме.
към текста >>

Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
към текста >>

Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво.
към текста >>

Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
към текста >>

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.
Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
към текста >>

К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така?
Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче. Ако се вярва на бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи! " бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев.
към текста >>

Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го!
На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини).
към текста >>

Стоименов се премества в София.
Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г.
към текста >>

Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет.
се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
към текста >>

Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен.
е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
към текста >>

Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.
към текста >>

Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.
Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
към текста >>

Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т.
към текста >>

Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П.
към текста >>

Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ.
Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри.
към текста >>

Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща.
Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре.
към текста >>

Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри.
Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето".
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци." 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
към текста >>

59. Писмо на Учителя (телеграма) до Пеню Киров

с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т.
................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.)
към текста >>

Стоименов (вж.
134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.)
към текста >>

60. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх.
Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа.
към текста >>

20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии?
Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях.
към текста >>

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.
Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
към текста >>

И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва. Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази.
към текста >>

Имайте страх и почитание към това име.
Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва. Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази. Имайте страх и почитание към това име. Не трябва да огорчаваме Духа Христов, Духа, Който ни благослови и привлече при Господа Бога, Нашия Спасител. Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго.
към текста >>

„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
Божиите благословения са за бъдеще. На теб, на Тодора, на Д-ра, а най-после и на мен Господ [в]се е определил по нещо добро. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................. 146. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази".
към текста >>

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.
................. 146. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
към текста >>

Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж.
7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител.
към текста >>

Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.
към текста >>

61. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците".
Любез. бр. Киров, Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан. 4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен.
към текста >>

62. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Добре, вземи сега от това пример.
Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов.
към текста >>

Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го сторя.
В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелства заедно с твоя, е вярно. Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го сторя. 1 октомври 1900 г., Нови Пазар Трите неща. Разговор с Духа Господен От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>

63. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Добре, вземи сега от това пример.
Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината.
към текста >>

ВСИЧКО, КАКВОТО ПОПРОСИТЕ В МОЕ ИМЕ АЗ ЩЕ ГО СТОРЯ.
В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелствува заедно с твоя е вярно. ВСИЧКО, КАКВОТО ПОПРОСИТЕ В МОЕ ИМЕ АЗ ЩЕ ГО СТОРЯ. Трите нещаИзгревът - том 2
към текста >>

64. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Затова именно се изпитваме.
Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство.
към текста >>

65. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име.
Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
към текста >>

Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля".
Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща.
към текста >>

Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища.
Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова.Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ.
към текста >>

Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си.
Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова.Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благоутробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар

Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги.
Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята.
към текста >>

Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята.
Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего.
към текста >>

67. Учителя дава 'Добрата молитва'

Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо.
В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък.
към текста >>

Тогава именно ще се привличатхората от вас.
Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличатхората от вас. Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. Четвъртък, 27 август 1925 год.
към текста >>

68. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение.
Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
към текста >>

69. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г.
104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели. Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г. Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката - 50 стотинки. Тогава това бяха много пари.
към текста >>

Името П. К.
Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г.
към текста >>

“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.
ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
към текста >>

Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>

1905, Сливен), един от първите ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
“Виделина” (Сливен), Г. I, за м. април–май 1903, с.1. Основател на списанието е д-р Георги Вълков Миркович (Сливен, 10. 03. 1828(5?) – 29. 09. 1905, Сливен), един от първите ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. От януари 1904 г. (Г. II) редакцията и на това списание се поема от Т. И. Бъчваров. Людмила Т. ДИМИТРОВА, библиограф
към текста >>

70. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Името П. К.
Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г.
към текста >>

“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.
ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта! Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
към текста >>

Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>

71. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

„Да живеят правдата, любовта и смирението." В името на Господа Нашего - Исуса Христа.
Каква ни е любовта към Него? - Любовта ви не е още съвършена, но вярвайте, тя ще бъде такава след време. Притчи - 9 глава; 8, 9, 10 стихове. Мислете върху последния стих. Мир вам от Господа. „Да живеят правдата, любовта и смирението." В името на Господа Нашего - Исуса Христа. Ваш: [К.] Кърджиев18 . Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------------------------------------10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К.
към текста >>

18 Това име не се появява по-нататък през годините.
не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст.
към текста >>

72. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.

е преименувано на гр.
Поздрави бр. Тодор и другите.Ваш приятел: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------26 Гьозекен (тур.) – букв. „хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор.27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център.28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок.
към текста >>

Обзор.27 Анхиало – старото име на гр.
Тодор и другите.Ваш приятел: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------26 Гьозекен (тур.) – букв. „хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор.27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център.28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато.
към текста >>

Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев.
към текста >>

На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години.
5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в.
към текста >>

Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>

73. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите.
Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент. Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3.
към текста >>

Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления. Текстове и документи от Учителя „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год.
към текста >>

74. Учителя посещава Ямбол

Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария.
към текста >>

След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П.
А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“]. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) Варна, 25 юлий 1901 г.
към текста >>

75. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария.
към текста >>

След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П.
А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
към текста >>

76. Учителя посещава Пловдив

След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив
към текста >>

77. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив

След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

78. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

Да е благословено Неговото Име.
Колко външни причини има, които идат да извращават мислите ни. Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си. И не може да очакваме от него туй, което той не е в сила да стори. Само Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име. Поздрави всички братя, бр. Тодор, Мелкон и Николай, а тъй също и г-н Хад. Димитров59. Моля, изпроводете ми Вашето копие [на] „Призванието към бълг. народ". Аз ще Ви го повърна пак изново. Трябва ми за малко време.
към текста >>

79. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни.
Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________
към текста >>

И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи
към текста >>

И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека.
Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък. Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло.
към текста >>

80. Учителя държи сказка в Шумен

Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда.
към текста >>

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
-------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

81. Учителя пристига в Русе

Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда.
към текста >>

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
-------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>

82. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе

Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Русе, 13 май 1902 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда.
към текста >>

В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
-------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>

83. Писмо от Учителя (Пощенска карта) до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото), Варна

Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.
Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.
към текста >>

84. Учителя предприема втора обиколка на България

Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.
Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.
към текста >>

Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко.
Имайте вяра и упование, Господ ще уреди всичко за добро. Той ще изправи. Имайте Мир и дайте място на Божията Любов. Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни. Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни.
към текста >>

85. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко.
Имайте вяра и упование, Господ ще уреди всичко за добро. Той ще изправи. Имайте Мир и дайте място на Божията Любов. Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни. Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни.
към текста >>

86. (стар стил) Учителя тръгва от Варна за Бургас

Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко.
Имайте вяра и упование, Господ ще уреди всичко за добро. Той ще изправи. Имайте Мир и дайте място на Божията Любов. Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни. Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни.
към текста >>

87. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас

Той се вика Тодор Стоименов.
Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов. Всички онези, които спират неговия напредък, ще се премахнат. Ние ще бъдем свидетели на Неговия Дух. Един наш приятел тръгна за към Търново като турист и Аз му препоръчах да се срещне с вас. Надявам се да Ви е посетил. Той се вика Тодор Стоименов. Ние имаме тук с няколко наши приятели среща и държахме няколко сказки за общо усилване на вярата. И Господ е бил помежду ни. Тук засега е д-р Миркович. И Аз Ви поздравлявам от страната на всички. Тям е приятно като знаят, че имат една сестра, подобна тям по дух и стремление.
към текста >>

88. (стар стил) Учителя пристига в Ямбол

Той се вика Тодор Стоименов.
Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов. Всички онези, които спират неговия напредък, ще се премахнат. Ние ще бъдем свидетели на Неговия Дух. Един наш приятел тръгна за към Търново като турист и Аз му препоръчах да се срещне с вас. Надявам се да Ви е посетил. Той се вика Тодор Стоименов. Ние имаме тук с няколко наши приятели среща и държахме няколко сказки за общо усилване на вярата. И Господ е бил помежду ни. Тук засега е д-р Миркович. И Аз Ви поздравлявам от страната на всички. Тям е приятно като знаят, че имат една сестра, подобна тям по дух и стремление.
към текста >>

89. Учителя посещава Пловдив

„Двама или трима, събрани в Мое Име, там съм и Аз."
Всякой от вас да не дири своето добро, но доброто на другите. На мнозина вярата е слаба. Пред человеци[те] ли трябва да се препоръчаме, или пред [в]севиждащото око на Нашия Небесен Баща. Молете се всички за успеха на делото. Може много да сторите, стига да искате. „Двама или трима, събрани в Мое Име, там съм и Аз." С искрен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Хотел "Централ"96.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни.
към текста >>

Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 22 ноември 1902 г., Пловдив Писмо на Учителя до Пеню Киров СЪОБЩЕНИЕ И ПИТАНИЕ „Как мислите да служите на Бога - със сила ли, или с Любов? Наказание ли искате, или благословение?
към текста >>

90. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

„Двама или трима, събрани в Мое Име, там съм и Аз."
Всякой от вас да не дири своето добро, но доброто на другите. На мнозина вярата е слаба. Пред человеци[те] ли трябва да се препоръчаме, или пред [в]севиждащото око на Нашия Небесен Баща. Молете се всички за успеха на делото. Може много да сторите, стига да искате. „Двама или трима, събрани в Мое Име, там съм и Аз." С искрен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Хотел "Централ"96.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни.
към текста >>

Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
към текста >>

91. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото.
Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 год. в присъствието на баща му дядо поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски. Той е на 33 години. Ето защо годината 1897 г.
към текста >>

92. Учителя прави обиколка из Северозападна България

С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>

В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
към текста >>

93. Учителя посещава град Плевен

С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>

В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
към текста >>

94. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>

В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
към текста >>

95. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова.
-----------------------------------------111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров.112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007).
към текста >>

96. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Ще обичам да ми съобщите името й и годините.
Вашите две последни писма от 16 и 19 т.м получих навреме. Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега на зададените от вас въпроси. Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни.
към текста >>

Името на фамилията ще научите отпосле.
Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни. Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот. За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват.
към текста >>

Името му е МЕТУНАИЛ.
За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни. Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот. За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват. Ще трябва да чакате, да се молите до назначеното време. Това, което вършите сега за Делото, е добро Вашите усилия са благоприятни на общия промисъл Господ ще ви даде мир и радост.
към текста >>

97. Учителя във Варна - Слово на 10 август 1903 г.

Аз ви зная по име.
Учителя във Варна - Слово на 10 август 1903 г. Слово 1903, Варна Поздрав на всички Мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките Ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове.
към текста >>

Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота.
Всичките Ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа.
към текста >>

98. Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден

Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К.
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден На 14 август (стар стил) 1903 година в стая 4 на хотел "Булевард" във Варна се провежда събрание на Обществото за повдигане религиозния дух на българский народ (годишна среща на Веригата). Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К. Дънов и Анастасия Д-р Желязкова от Варна. Взема се решение за описване и публикуване на спиритични явления в списание "Виделина". За деловодител е избран Петър К. Дънов (Учителя), а за касиер - Мария Казакова. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>

Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса.
Дънов 40 лв. г-жа А. Д-р Желязкова 40 лв. III. През втората годишнина да се изостави печатанието тълкованието на евангелието в списание „Виделина". IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спирити-чески явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина". Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса. Настоящият протокол се подписа от присъствующите. Оригиналът на настоящия протокол е в деловодителя. 19 август 1903 г. Вторник; заминах за град Балчик*; минах отдясно на с. Ени-кьой (днес с.
към текста >>

99. Учителя прави малка обиколка на Североизточна България

Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>

100. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.49398183822632