НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
44
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
За артиста, поета, мечтателя, вярата е
идеалното
чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството.
За артиста, поета, мечтателя, вярата е
идеалното
чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>
2.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото
идеално
устройство на общество, народа и човечеството".
Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност.
Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото
идеално
устройство на общество, народа и човечеството".
Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели.
към текста >>
Или новите възпитатели, хората на
идеалното
възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство?
Или новите възпитатели, хората на
идеалното
възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>
3.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може
идеално
да изяви, Великите Истини на живота.
Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може
идеално
да изяви, Великите Истини на живота.
Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
към текста >>
4.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете.
към текста >>
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха
идеално
място за размишление и молитва.
Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха
идеално
място за размишление и молитва.
Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях. Тръгнахме в 2 ч.
към текста >>
5.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
А
идеалното
на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува.
А
идеалното
на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му.
към текста >>
6.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може
идеално
да изяви, Великите Истини на живота.
Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може
идеално
да изяви, Великите Истини на живота.
Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
към текста >>
7.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха
идеално
място за размишление и молитва.
Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха
идеално
място за размишление и молитва.
Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях. Тръгнахме в 2 ч.
към текста >>
8.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една седмица и че
идеалното
ръководство е това, което се избира за един ден.
Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения. Хайде сега да се върнем отново в 1926 година и да видим за кого Учителят даде "Писмото"? Всичко това Учителят даде за ученика и за Школата. Всичко това аз го разгледах досега. Ученикът на Школата може да си провери всички тези неща и в Словото на Учителя.
На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една седмица и че
идеалното
ръководство е това, което се избира за един ден.
Ученикът трябва да се стреми към Високия Идеал, който е даден в Словото на Учителя. Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
към текста >>
9.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно
идеално
желание, той влиза в школата с ентусиазъм.
Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пее стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички са на страх.
В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно
идеално
желание, той влиза в школата с ентусиазъм.
Щом срещне някоя мъчнотия става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава. За такъв се казва: Улегнал се е. Тези ученици, които никак не е скъсал учителят, те са наперени. Онзи ученик, който е скъсан, как е сгушен, ходи като че не е у дома си в училището.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете.
към текста >>
12.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете.
към текста >>
13.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете.
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше
идеално
изчистено.Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани.
Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В.
цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше
идеално
изчистено.Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани.
На един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение. Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици. И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше
идеално
изчистено.Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани.
Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В.
цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше
идеално
изчистено.Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани.
На един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение. Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици. И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки.
към текста >>
16.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една седмица и че
идеалното
ръководство е това, което се избира за един ден.
Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения. Хайде сега да се върнем отново в 1926 година и да видим за кого Учителят даде "Писмото"? Всичко това Учителят даде за ученика и за Школата. Всичко това аз го разгледах досега. Ученикът на Школата може да си провери всички тези неща и в Словото на Учителя.
На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една седмица и че
идеалното
ръководство е това, което се избира за един ден.
Ученикът трябва да се стреми към Високия Идеал, който е даден в Словото на Учителя. Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
към текста >>
17.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето
идеално
разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик.
То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане.
Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето
идеално
разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик.
Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства. Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използва чуждите затруднения. Услужлив и добър във всяко отношение, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия. Бай Янко се приобщи към нас, като наш брат, и при нашето летуване всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета.
към текста >>
18.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до
идеалното
здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.
Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло.
Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до
идеалното
здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.
Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание.
към текста >>
19.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Всеки мислеше, че като е играл Паневритмията десетина пъти я е научил, но не сверяваха часовника си с Учителя, който мълчаливо играеше и посочваше как
идеално
трябва да се играе.Аз през 10-те години в които съм играл Паневритмията заедно с Учителя, постоянно съм Го наблюдавал как играе, и макар, че съм бил малък както казват някой наши знаещи приятели, съм запомнил добре Неговото изпълнение на всяко от 28-те упражнения, Пентаграма и Слънчевите лъчи, които двете последни ги учехме на поляната под Неговото ръководство.
Писани са няколко Паневритмии, но тези вътрешни правила почти не са засегнати. Навремето, преди повече от 20 години, аз изнесох няколко лекции за Паневритмията и законите, върху които тя е построена в летния лагер на Бялото Братство при Седемте Рилски езера. Почти никой не обърна внимание на принципите, изнесени в тези беседи, с изключение на Георги Стойчев, който вложи нещо малко от казаното в издадената от него Паневритмия.Учителят даде правилата за играене на Паневритмията, показа ни как да я играем и след това не направи на никого забележка, че не играе правилно. Всичките заблуждения и отклонения в Паневритмията се дължи на това, че нашите мили сестри: Катя Грива, Милка Периклиева, Ярмила Менцелова, като са играели Паневритмията, не са гледали как Учителят играе по източната страна на поляната, около музикантите, в перихелия, а са написали Паневритмията си от наблюдения върху играта на нашите братя и сестри, които не са я играели точно и съвършено. Учителят не правеше никакви забележки, но постоянно беше пред очите ни и показваше на всички как трябва да се играе Паневритмията.
Всеки мислеше, че като е играл Паневритмията десетина пъти я е научил, но не сверяваха часовника си с Учителя, който мълчаливо играеше и посочваше как
идеално
трябва да се играе.Аз през 10-те години в които съм играл Паневритмията заедно с Учителя, постоянно съм Го наблюдавал как играе, и макар, че съм бил малък както казват някой наши знаещи приятели, съм запомнил добре Неговото изпълнение на всяко от 28-те упражнения, Пентаграма и Слънчевите лъчи, които двете последни ги учехме на поляната под Неговото ръководство.
Жалко, че приятелите са изпуснали да гледат как Бог чрез Паневритмията чертае бъдещето на Вселената. Съзнанието им не е било пробудено и те не са познали Учителя Беинса Дуно като Бог и Отец, нашият най-близък приятел. Това са свещени моменти, изпуснати във вечността и не използвани за нашето правилно развитие. В бъдеще ще научиме Паневритмията отлично, но не от Бога, а от ангелите, които ще се вселят в нас и ще се въплотят на Земята. След 1000 години на Земята ще остане само непромененото, нередактирано Слово на Учителя, Неговите непроменени над 150 музикални упражнения и Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентограмът.Великият Учител Беинса Дуно ясно ни казва: „Слушайте ме какво говоря!
към текста >>
20.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)
, 08.1934 г.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.
Това е
идеално
място за размишление и молитва.
През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете.
към текста >>
21.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1935 г.
Идеално
съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец!
Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия характер. Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя.
Идеално
съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец!
Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната самота аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината. И аз се чувствувам напълно в цялото, в което виждам и намирам скъпи и мили души, най-близките до сърцето ми в този живот. Тези души с горест на сърцето си винаги съм търсила да ги срещна в безконечния път на моето съществувание. Чувствувала съм ги като мои съпътници, които някога силно желаех да ги срещна, за да се споим като едно цяло. И ето, аз сега ги виждам, те ми помагат и всред тях се чувствувам като първомайско цвете в своята среда, защото Бог само чрез тях ми се изявява, ме вдъхновява и окриля!
към текста >>
22.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 28 юли
, 28.07.1937 г.
Реално и
идеално
, 28.07.1937 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа 28 юли 1937 г.
Реално и
идеално
, 28.07.1937 г.
(Рилски езера)
към текста >>
23.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 април
, 25.04.1938 г.
Идеално
е, което мислим, в умствения свят.
На религиозния човек черепът е изтънен на горната част. Под микроскопа се виждат чудни неща. И на човека може да се увеличи зрението и ще вижда повече, от което вижда сега. Яденето, хлябът е материално, на физическия свят е. Реално е това, което чувствуваме в духовния свят.
Идеално
е, което мислим, в умствения свят.
Сега ги смесяме. Вечността не е безкрайна. Бог казал: „Вечно няма да ви простя." Една вечност какво е? За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците. Телевизията ще обясни телепатията.
към текста >>
24.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Та, какво е
идеално
, реално и материално?
Човек не е туй, което го направят: свещеник, цар. Той още не е цар, понеже не може да владее мислите си, чувствата си - само е актьор, на сцената. Човек да има благодарно сърце. Като си неблагодарен, недоволен, да станеш благодарен, доволен. В яденето най-същественото е храната да е хубава и без маси и покривки.
Та, какво е
идеално
, реално и материално?
Идеалната любов е само за един момент, мигновено; като го видиш, и се радваш целия ден. Идеалната любов - само един момент, ходиш и мед ти капе. Ял си хубав обед и се радваш - то е реално. А като работиш 7-8 часа и едвам после се зарадваш, то е материално. Драмата да е идеална.
към текста >>
Първият миг, което почувствуваш, то е
идеалното
.
Идеалната любов е само за един момент, мигновено; като го видиш, и се радваш целия ден. Идеалната любов - само един момент, ходиш и мед ти капе. Ял си хубав обед и се радваш - то е реално. А като работиш 7-8 часа и едвам после се зарадваш, то е материално. Драмата да е идеална.
Първият миг, което почувствуваш, то е
идеалното
.
Цялата роля изиграна е материалното. Момичето, слънцето да светне, въздухът да се раздвижи. Срамът не е лошо. Има срам, че си направил престъпление, а други срам има, че не си направил. Нашият живот на Земята е забавление, представление за невидимия мир.
към текста >>
25.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, м. април
, 04.1940 г.
3. Спомен на Ана Шишкова: Реалното и
идеалното
постижение
Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Войната 1939-1944 г. 2. Спомен на Ана Шишкова: Бременност и еволюция чрез прераждания
3. Спомен на Ана Шишкова: Реалното и
идеалното
постижение
4. Спомен на Ана Шишкова: Разплащане на кармата Спомен на Ана Шишкова 86. Войната 1939-1944 г. IV. 1940 г. - На англичаните работата е много сериозна.
към текста >>
88. Реалното и
идеалното
постижение
Човек, като погладува, ще измисли какво да прави. 99 страдания трябват, за да дойде една радост. Изгревът - Том 17 87. Бременност и еволюция чрез прераждания Спомен на Ана Шишкова
88. Реалното и
идеалното
постижение
IV. 1940 г. - Паякът по-напред философствувап, пък като се научил да си прави па- яджина, казал: „Не ми трябва вече нищо! " И животните имат отношение. Малкото куче си носи кост. Голямото иде срещу него.
към текста >>
Идеалното
е постижимо само за цялото човечество, но не и за отделния човек.
Ако имахме 21/2 милиона наполеона, не щяхме да сме тук. Всичко щяхме да имаме, но учени не щяхме да бъдем. Числото 12 е закон на хармонията, а числото 21 е закон на Великата Божия Любов. Няма нищо, което, като го помислиш, да не стане. Само по отношение на тебе може да не стане, но в света е вече станало.
Идеалното
е постижимо само за цялото човечество, но не и за отделния човек.
Най-хубавата храна е Хлябът (Словото Божие), другото е за допълване. Буквата „е" е знак за разширение, умножение. Толстой сам си направи обуща и почна да оре. Духоборите сами се впрягаха да орат, за да влязат в положението на животните. Докато човек не се впрегне на работа, няма да влезе в положението на всички живи същества.
към текста >>
88. Реалното и
идеалното
постижение
Толстой сам си направи обуща и почна да оре. Духоборите сами се впрягаха да орат, за да влязат в положението на животните. Докато човек не се впрегне на работа, няма да влезе в положението на всички живи същества. Всички прегрешения са окал- вания. Изгревът - Том 17
88. Реалното и
идеалното
постижение
Спомен на Ана Шишкова 97. Разплащане на кармата IV. 1940 г. Работата с воюването на държавите ще се разреши, както с „Орион" - платихме за електричеството и се разреши. Държавниците ще поумнеят, те са умни хора.
към текста >>
26.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
По-висшите слизат при пo-нисшите. А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване.
към текста >>
27.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
По-висшите слизат при пo-нисшите. А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване.
към текста >>
28.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
По-висшите слизат при пo-нисшите. А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване.
към текста >>
29.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
По-висшите слизат при пo-нисшите. А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла.
Небето беше
идеално
чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване.
към текста >>
30.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е
идеално
: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно.
Ние ще искаме да я разрешим, пък каквито мъчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спъвайте от буквата, защото откак светът е светувал, и по-възвишените духове, и ангелите – и те правят опити. И ангелите, които са направили света, и те са направили много опущения. Във всяка работа има опущения, и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва де се реализира в умовете и в сърцата ни най-първо във физическия свят. От триста шестдесет и пет часа да излезнат сто и петдесет часа продуктивни, това е пак подготвяне.
Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е
идеално
: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно.
Реплика: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия задължения важат ли и за тях? Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме някого: всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон – без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон.
към текста >>
31.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
За артиста, поета, мечтателя, вярата е
идеалното
чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството.
За артиста, поета, мечтателя, вярата е
идеалното
чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>
32.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Идеално
владееше граматиката и правилния строеж на израза.
Освен това Паша дълги години беше слушала Словото. Тя го разбираше. Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя при всяка неяснота... Ние бяхме негови работници и той ни помагаше добре да вършим работата си.” Един от учениците на Учителя – Николай Дойнов, описва накратко спомените си за Паша по следния начин: „ Тя е сестра с ценни качества като интелект и характер. В обходата си умерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика.
Идеално
владееше граматиката и правилния строеж на израза.
Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат.” До края на живота си Паша Теодорова е посветена на съзнателна работа в услуга и в името на Учението на Учителя Петър Дънов и Братството. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Паша Теодорова може да се прочете в: 1. Паша Теодорова, от списание "Сила и Живот" , Брой 1-2 -1995г.
към текста >>
Идеално
владееше граматиката и правилният строеж на израза.
Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика.
Идеално
владееше граматиката и правилният строеж на израза.
За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това:
към текста >>
33.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Идеално
владееше граматиката и правилния строеж на израза.
Освен това Паша дълги години беше слушала Словото. Тя го разбираше. Пък и винаги е имала възможност да пита Учителя при всяка неяснота... Ние бяхме негови работници и той ни помагаше добре да вършим работата си.” Един от учениците на Учителя – Николай Дойнов, описва накратко спомените си за Паша по следния начин: „ Тя е сестра с ценни качества като интелект и характер. В обходата си умерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика.
Идеално
владееше граматиката и правилния строеж на израза.
Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат.” До края на живота си Паша Теодорова е посветена на съзнателна работа в услуга и в името на Учението на Учителя Петър Дънов и Братството. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Паша Теодорова може да се прочете в: 1. Паша Теодорова, от списание "Сила и Живот" , Брой 1-2 -1995г.
към текста >>
Идеално
владееше граматиката и правилният строеж на израза.
Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика.
Идеално
владееше граматиката и правилният строеж на израза.
За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това:
към текста >>
34.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното,
идеалното
.
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят.
В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното,
идеалното
.
Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
към текста >>
35.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното,
идеалното
.
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят.
В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното,
идеалното
.
Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
към текста >>
36.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Особено септември, октомври, ноември то е
идеално
гладко и няма нито една тръпка по него.
Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден. Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча езика. След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски. Ние живеехме на брега на Егейско море. Не случайно му казват Бяло море.
Особено септември, октомври, ноември то е
идеално
гладко и няма нито една тръпка по него.
Много прозрачно и от брега се виждат какви ли не красоти по морското дъно. Понеже на първо време нямах много възможност да общувам с другите поради затруднения в езика, аз прекарвах цели часове да размишлявам покрай брега на морето. Едновременно с това аз се свързах с теософското общество в Атина и можех да получавам от тях книги на английски. А аз вече свободно можех да чета на английски.
към текста >>
НАГОРЕ