Търсене в текстове за 'Зеле'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 250 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая.
след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94):„Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът.
към текста >>

2. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

В старопрестолния град Търново съборите стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили.
Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството.Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече. Учителя казва: Пригответе се и се очистете всички,за да може Божият Дух да работи. Всеки в себе си да възстанови Царството Божие. В старопрестолния град Търново съборите стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили. Подготовката и уредбата на срещите се извършва под ръководството на Учителя от братя и сестри, дошли няколко дни по-рано. Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

жълчен, жълтозелен, 2.
Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно.
към текста >>

4. Учителя прави обиколка из Северозападна България

Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата. Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите. Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав. Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая. С искрен поздрав.
към текста >>

5. Учителя посещава град Плевен

Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата. Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите. Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав. Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая. С искрен поздрав.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата. Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите. Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав. Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая. С искрен поздрав.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна"
към текста >>

8. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух.
Промяната на вашите мисли и желания, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата в основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди. Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински долини? В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък

За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето.
Казанлък, 15. V.1909 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето отворено писмо. За Елена моите наставления са: да диша дълбоко, да прави леки упражнения, да проектира портокалената и зелената краска в себе си, да обръща ума си нагоре, да пази да има мир в себе си, да прави поливни вани с вода, топлена на слънцето. Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>

10. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите оттоци.
Но за нея Веригата още не е готова да й се даде.Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание:Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца. Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, преклони сърцата на ония, които Си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и Величие. Благословений Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите оттоци. Амин.Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи: Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглюва и ще се оправдаете и съдите от Него. Веригата няма закони и правила.
към текста >>

11. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места.
към текста >>

Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента.
Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 часа насетне. Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето, но най-същественото е да искаме здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжността си.Тук г-н Дънов обстоятелствено уясни уредбата и всичката обстановка на вътрешността на олтара, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: — Тези пет ленти представляват пет кольора4, пет цвята. Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека.И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината.Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.
към текста >>

Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека.И след всичко добави:
Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: — Тези пет ленти представляват пет кольора4, пет цвята. Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека.И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината.Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая:
към текста >>

12. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае.Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>

13. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията.
В небето има специалисти за всичките работи и няма работа, която духовете в небето да не могат да оправят. ШЕСТИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцерението? Ще стана ли консул в Америка и добро ли ще бъде за мен? ОТГОВОР: Този въпрос е въпрос на г-н Гръблашев. На първата част отговорът е да започнеш, казва Духът, постоянно да мислиш, че окото е нормално и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо. Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят. На втората час на въпроса на г-н Гръблашев Духът казва, че за тази година няма условия.
към текста >>

14. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>

15. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Дишайте дълбоко и работете над себе си с портокалената, зелената и ясно синята краски.
София 24. V. 1911 г. Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо от 19-того. Дишайте дълбоко и работете над себе си с портокалената, зелената и ясно синята краски. Портокалената указва добро влияние върху организма; зелената върху чувствата, а синята върху умът. При това имайте пълна и непоколебима вяра в Господа. Всичко работи за добро и от всяко нещо в животът трябва да се извади по една поука, да се уякчи сърдцето, да се възпита волята и да се облагороди умът. Дръжте се така в съгласие с Небето и Аз ще ви съдействувам. Не се поддавайте на големите влияния и внушения отвън.
към текста >>

Портокалената указва добро влияние върху организма; зелената върху чувствата, а синята върху умът.
24. V. 1911 г. Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо от 19-того. Дишайте дълбоко и работете над себе си с портокалената, зелената и ясно синята краски. Портокалената указва добро влияние върху организма; зелената върху чувствата, а синята върху умът. При това имайте пълна и непоколебима вяра в Господа. Всичко работи за добро и от всяко нещо в животът трябва да се извади по една поука, да се уякчи сърдцето, да се възпита волята и да се облагороди умът. Дръжте се така в съгласие с Небето и Аз ще ви съдействувам. Не се поддавайте на големите влияния и внушения отвън. Дръжте в постоянна връзка с Господа, Който работи навсякъде.
към текста >>

17. (стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...

Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>

18. Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново

Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята.
София, 20.ІІІ.1912 г. Люб. Костадине, Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите? Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави:
Простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва.
към текста >>

— От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването.
Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
към текста >>

От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим.
към текста >>

Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея.
И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска.
към текста >>

Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска.
Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна.
към текста >>

Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска.
Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа.
към текста >>

Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска.
Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска.
към текста >>

Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска.
Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
към текста >>

В зелената краска е органът на развитието, на растежа.
Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега, вие трябва да употребите тия уроци — Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски.
към текста >>

21. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването.
Няма от какво да се боим, ние трябва да помагаме на този народ. Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски.
към текста >>

От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената.
Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник.
към текста >>

Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени.
Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник. За това Христос слиза, за да научи човека.
към текста >>

Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи.
"Завета на цветните лъчи на светлината“ Боян Боев Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка. Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване. Това са стихове от Евангелието с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят.
към текста >>

Понеделник – зелени лъчи – с 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 53, 54 до сини лъчи и с. 60.
Да се чете с 48 - "Отец на светлините" - светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи Всеки цвят е даден на три места в книгата Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници След това се намира съответният цвят на трите места, прочита се и накрая се прочита заповедта на Учителя. Така тази книга действува на човека. За всеки ден ще се четат следните стихове: Понеделник – зелени лъчи – с 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 53, 54 до сини лъчи и с. 60. Вторник – червени (портокалени) лъчи – с. 8, 9, 10, 11 и 48, 49, 60. Сряда – жълти лъчи – С 18, 19, 20, 21,51, 52, 53 и 60. Четвъртък – сини лъчи – стихове и страници съответно. Петък – розови лъчи – стихове и страници съответно.
към текста >>

Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят.
Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60. Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят. Портокалената краска – при разклатено здраве. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината.Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителят е раздавал "Завета на цветните лъчи на светлината" (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаването отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

След молба с „Добрата молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: „Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на земята.“ По нататък г-н Дънов каза:
Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Днес заседанието се започна в 10 часа сутринта. Времето намръщено и дъждовито. В заседателната стая влязохме наредени по датата на повикването. След молба с „Добрата молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: „Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на земята.“ По нататък г-н Дънов каза: — За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте! “ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално.
към текста >>

23. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат.
Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. После, ще ви се каже реда на градовете, по който трябва да става молението. Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и да протекат благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък. Тук нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове.
към текста >>

портокалената и зелената краска, последната от които е душата.
Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски. Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответствуващите стихове. Най-първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, а при това и много евтин метод, защото има и други, по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да се повторят.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта.
Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К.
към текста >>

В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене.
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Искам да употребим влиянията на зелената краска.
Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено от Горе и не зависи всецяло от вас. Защото един търговец си е наредил много добре работите, но през годината настава криза и питам тогава где отиде неговата сметка? Тук нека ви явя, че аз искам да опитам един закон как работи по отношение на материалните неща. Този закон е секретен, а от вас ще искам да изпълните това, което ще ви се продиктува. И този опит искам за вас да го направя, а за мене си не искам — мен парите ме спъват. Искам да употребим влиянията на зелената краска. Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимнообразие. Трябват ми измежду вас десет души, от които имам вече неколцина, да дойдат при мен, за да опитаме действието на закона. Дадена е привилегия в света да се направи този опит.На зададени въпроси г-н Дънов отговори: — Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, в умствено и в духовно отношение.
към текста >>

26. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си.
Учителят на Черни връх - Изгревът - Том 5 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци. Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата.
към текста >>

27. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища".
трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Хоистовия Закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете.
към текста >>

28. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно.
Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде.Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа. Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно. Та, в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия. Коя е волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще оглупеем.Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, как да постави нищелките, кросното и пр.
към текста >>

29. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища".
Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Христовия закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете.
към текста >>

30. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите, светлозелените и портокалените.
Страхът от болестта, от духовете не върши Волята Божията. Да бъдем готови радостно да понесем драговолно онова, което Господ ни е отредил. Така са правили всички Богоугодници. Това й се дава за самоусъвършенствуване. Человек, когато има да замине, и здрав да е, пак ще си иде, щом му дойде времето. Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите, светлозелените и портокалените. За да може да уякне духом и тялом. При сегашното й състояние една операция би я пратила по-скоро в оня свят. Молете се и вий по същия начин. В края на краищата победата ще дойде. Господ ще победи, Агнето ще възтържествува.
към текста >>

31. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви.
Ранно пролетно утро. Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната свежест, на красотата на деня. В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички цъфнали, дворът потънал в белия цвят - красота ненагледна. Пролетта беше дошла рано. Отправям погледа си надясно - друга красота. Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви. Изведнъж реших да откъсна няколко от най-хубавите цветове и да отида на ул. „Опълченска" 66 - така наричахме накратко дома, в който живееше Учителят. Каквото намислих, направих. Облякох се набързо, взех букетчето и тръгнах на път за „Опълченска". Стигнах до бялата къщичка, номер 66, а сега е 64 и влязох в двора.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

За ядене може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен хляб.
К., а така също и Р. за температурата на баща си. Те са подложени на един временен изпит. Кажи им, ще мине всичко, да имат жива вяра, да пазят диета. Да пият на глътки вряла вода. За ядене може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати сварени, наедно и прецедени, с малко препечен хляб. Печени или варени картофи. По малко мед, сутрин на гладно сърце. Дълбоко дишане. Молитва усърдна. Вяра крепка, надежда постоянна, мир и спокойствие.
към текста >>

33. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален.
Всяко чувство, всяко желание трябва непременно да мине през сърцето ви.Така е и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своеволие. Волята — това е разумният акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представата за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому.
към текста >>

Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране.
Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своеволие. Волята — това е разумният акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представата за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Запример, имате изкушение; предизвикайте чертеж номер две в ума си.
към текста >>

34. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите.
Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
към текста >>

35. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество "Бяло Братство" в Русе УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива.
към текста >>

36. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите.
Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
към текста >>

37. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти.
Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата. Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди.
към текста >>

38. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден

Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите.
Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени на Олга Славчева 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] На път. Ситен дъжд прониква до костите. Облачно. Витоша в мъгли. Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите. Дрехите ни съвсем мокри - залепнали по нас. Но, грижа ли ни е нас от това! Нали сме с Него - светлия Учител! Но, защо лицето му е тъй замислено, даже, като че ли скърбно? Как са прилепнали устните му; напред е устремен Неговия взор и ние търсим в душите си тая „точка” и се стремим да я догоним.
към текста >>

Всичко се раззеленило.
Около Него - светлина. Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета на душата... Той ни води. Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина. Дъждът все вали и вали. Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир на природата, която души и тела подмладява.Пролет е. Всичко се раззеленило. Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна. Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки. Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи. Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя. А те не са малко: игликата не се бои от дъжда, а вредом е окичила храсти и полянки.
към текста >>

39. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим.
Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)
към текста >>

(11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят.
(11, 31-32) Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12) Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")
към текста >>

Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия.
Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12) Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило") 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
към текста >>

40. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Още не съм изкарала да постеля по ливади и полета зелената си черга, още не съм изтъкала пъстрите си възглавници.
Небето е сиво, сиво. Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива прекрасното видение на бялата планина.Може би тя цял ден щеше да остане тъй красива и натруфена, но като ни видя че стотина - двесте души напираме към нея, се нахохори... Какво ли си казва: - Я си вървете! Какво сте ми се надигнали? Да не съм ви калесвала с бъклица! Не виждате ли, че не ми е още подредено! Още не съм изкарала да постеля по ливади и полета зелената си черга, още не съм изтъкала пъстрите си възглавници. Где ще ви туря да седнете? Какво сте ми подранили, къде сте се наканили? Я се върнете, че ще пусна ветри вихрокрили със сняг да ви навеят, в преспи да ви зарият.А пък ние й отговаряме: - Мила Витоша, мила наша приятелко, ние те обичаме и такава каквато си. В твоя ранен пролетен безпорядък има толкова красота. Да би знаяла само как хубаво ти стои това бяло наметало, макар и малко изподрано по края.
към текста >>

Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме.
Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце.
към текста >>

Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички хляб и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел.
И Той се залови с нас. Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците. Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад. Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички хляб и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел. Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит. Събираме се вече на поляната, стегнати за път. Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”. Бодро поемаме път.
към текста >>

41. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена дреха на природата.
Никой не може да го надвари в бързане, вървеж. Той не се задъхва; като че ли с всяка стъпка черпи нова сила от земята. По някой път застава да гледа дали някой не е изнемогнал. Ако се случи такова нещо, спира цялата колона за кратка почивка и пак тръгва напред. При тия спирания пищялката подканя жедните за глътка водица.Градът потъва в бяла мъгла. Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена дреха на природата. Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат. Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките!
към текста >>

Ето ги зелените изкпасили ниви.
След закуска си тръгваме. Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото.Лицата горят. Сърцата пламтят.Ах, градът! Как ще слезем в него, що отдалече ни лъхна със своя лош въздух, ще ни парне с автомобилните си прахоляци! Сега се връщаме през Симеоново. Ето ги зелените изкпасили ниви. Ето ги сочните ливади.Накитени граждани с любопитство ни гледат. Гледа ни и слънцето от синия простор. Но то е вече друго, друго, не това, което на Витоша ни се усмихваше. Прекрасните гледки на природата тук са закрити от големи здания; въздухът е пропит от хиляди миризми, които го тровят. Той е опушен, сив, тежък.
към текста >>

42. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена.
Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора.
към текста >>

Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани.
Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи.
към текста >>

Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни.
Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой. От тук като че ли се чува говорът на златните звезди. Цялата природа се вслушва в техния нежен шепот и слухти за чудните слова.Внезапно една от присъединилите се към нас туристка запява с топъл мощен алт:Аз се чудя на земята Колко хиляди души,
към текста >>

Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река.
Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка.
към текста >>

Аленият му фес се вижда през зелените клони.
Някои от тях са вече изгнили. По тях растат треви, цветя, здравец. Приличат на мечки - полегнали -жадни за стръв. По някои от тях дебел плюшен мъх кани за почивка. Чуват се близки удари на брадва - турчин сече дърва. Аленият му фес се вижда през зелените клони. Лицето му е остро, слабо, хищно. Може би ще ме убие. Сама съм. Знам ли, да не кипне завчас агарянската му кръв и ме претрепе тук мене невинната - млада и зелена. Разтрепервам се.
към текста >>

Знам ли, да не кипне завчас агарянската му кръв и ме претрепе тук мене невинната - млада и зелена.
Чуват се близки удари на брадва - турчин сече дърва. Аленият му фес се вижда през зелените клони. Лицето му е остро, слабо, хищно. Може би ще ме убие. Сама съм. Знам ли, да не кипне завчас агарянската му кръв и ме претрепе тук мене невинната - млада и зелена. Разтрепервам се. Слагам се тихо зад един дънер и се мъча да не правя шум. - Ще дочакам нашите - мисля си и треперя. До мене лежат дънерите на „мъртвите мечки”.Изведнъж си спомням думите на Учителя, който казва, че ако те срещне мечка не бягай, ами я помилвай по козината. Неволно се изсмях на себе си - страхливка!
към текста >>

Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица.
Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана,
към текста >>

Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората.
Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета.
към текста >>

Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета.
Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета. Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници на времето. Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец. Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста
към текста >>

Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво.
Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур.
към текста >>

Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение.
И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец.
към текста >>

Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец.
Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец. Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си. Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост.
към текста >>

Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море.
Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море. Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти!
към текста >>

Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край.
На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец.
към текста >>

Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет!
Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет! Високи върхове, Прекланяме пред вас чела И наш’те волни духове Поднасят ви чест и хвалаНий идеме от долини, Ратуваме за нови ден
към текста >>

43. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци.
Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Анге л Вълков. ********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защот о е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
към текста >>

44. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

45. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

46. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

47. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

48. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Там гдето има магнетизъм има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха спокойна.
Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е. Любовта е пред кръста.Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква. А под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там гдето има магнетизъм има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха спокойна. Магнетизмът глади, оглажда повърхността. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година Изгревът - том 14 Тереза Керимедчиева
към текста >>

49. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
към текста >>

Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>

Обядвахме на зелената морава.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
към текста >>

50. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
към текста >>

Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>

Обядвахме на зелената морава.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
към текста >>

51. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
към текста >>

Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>

Обядвахме на зелената морава.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
към текста >>

52. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
към текста >>

Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>

Обядвахме на зелената морава.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”.
Бялата стихия не се шегува и никак не дава ухо на нежния ни призив. Тя просто ни грабва един по един, че и на групи, и ни поваля из преспите. Някой, като че иска да ги грабне и с тях да литне из небето. Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири...Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад.
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Лека полека се изтеглихме на Зеленка.
Ледени висулки от най-разнообразна дължина и дебелина се спускат от заледеното корито, блещят срещу слънчевите лъчи.Става топло. Кожухчетата и Шаловете стават излишни. Снежно, снежно. Навред е бяло и чисто. Като че ли не пълзим към планината, а се възземаме към небето. Лека полека се изтеглихме на Зеленка. Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите на Цеко, що всеки израз у него е римуван -„Топла вода пийте, от студа се скрийте.” или „Пийте топла водица, да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи...Наистина благодат е горещата вода.
към текста >>

Последен поглед към Софийската долина от „Зеленка”.
Но не, дългът отново ни зове там, при нашите братя и ние заедно с тях да се трудим и работим. Сега, между другото, ни чакат саждите на града, димът от въглищата и мътните вади по улиците. А горе е тъй хубаво и чисто. Горе е тя - природата - най-великата книга, прочетена от малцина до сега.Слизаме по „Бери Душа”. Сега е по-леко, защото е нанадолнище. Последен поглед към Софийската долина от „Зеленка”. Слънцето вече потъва зад Люлин.На връх планината две високи дървета, отрупани със сняг. Последните слънчеви лъчи са ги запалили в розов блясък. Приличат на жертвени факли.Всички сме весели. Лицата ни сгреят сгорещени и пламнали. Целият ден слънцето ни е галило, слънцето и вятъра.Селото.
към текста >>

55. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Прибрах си белите халища за догодина, нови сега ще ви постеля - тънки, зелени, пъстри, леки.Още има сняг по снагата й, но вече набразден от ручеи и рекички.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1, Витоша, 30 април 1926 г., бивака Ел Шедар, Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 април 1926 година, Боян Боев 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар] Отдавна ни кани планината: - Елате ни пак на гости! Прибрах си белите халища за догодина, нови сега ще ви постеля - тънки, зелени, пъстри, леки.Още има сняг по снагата й, но вече набразден от ручеи и рекички. Още малко, слънцето ще глътне всичкия сняг и ще го раздаде на мъгли и облаци.Осъмваме над селото. Всред розов океан от светлина - пристига Слънцето, като огромно рубиново око. Нежни думи изказа то на земята, целуна всяко листче, тревица, цветче, камъче, буболечица. Розово сияние облива снежния връх на планината. Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва.
към текста >>

Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи.
Още малко, слънцето ще глътне всичкия сняг и ще го раздаде на мъгли и облаци.Осъмваме над селото. Всред розов океан от светлина - пристига Слънцето, като огромно рубиново око. Нежни думи изказа то на земята, целуна всяко листче, тревица, цветче, камъче, буболечица. Розово сияние облива снежния връх на планината. Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва. Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна.
към текста >>

Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро.
Нежни думи изказа то на земята, целуна всяко листче, тревица, цветче, камъче, буболечица. Розово сияние облива снежния връх на планината. Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва. Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне.
към текста >>

Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него.
Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо.
към текста >>

56. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.Зелено поле.
2. Екскурзия на 3 май 1926 година Боян Боев 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.Зелено поле. Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски. Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и на тия тук сиви бели воловце, изкарани на паша.
към текста >>

57. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада. Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече. Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива. Но това не прави песента й по-малко весела.
към текста >>

Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада.
Но това не прави песента й по-малко весела. Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят.
към текста >>

Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата.
В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад. Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата. Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам.
към текста >>

Плъпнало младо и старо по зелената морава.
Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава. Учителят още не е дошел. Отгде ли ще дойде? Дали през Симеоново както множеството, или отсам. Сядам до раззеленилите се лещаци. Умора; пот шурти по челото ми; облива лицето ми.
към текста >>

Сядам до раззеленилите се лещаци.
Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава. Учителят още не е дошел. Отгде ли ще дойде? Дали през Симеоново както множеството, или отсам. Сядам до раззеленилите се лещаци. Умора; пот шурти по челото ми; облива лицето ми. Някой се затича срещу ми с чайник вряла вода. Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея. Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар.
към текста >>

Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”.
В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи. Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”. По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя, живот. Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали...Ето ме на Ел-ше-дар. Дъждът все ромони. Доле в колибата пуши.
към текста >>

58. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци.
Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее.
към текста >>

Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче. А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай. Небето е чисто и дълбоко синьо. Под него на хоризонта се откройват високи скали.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци.
Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее.
към текста >>

Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче. А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай. Небето е чисто и дълбоко синьо. Под него на хоризонта се откройват високи скали.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци.
Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее.
към текста >>

Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче. А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай. Небето е чисто и дълбоко синьо. Под него на хоризонта се откройват високи скали.
към текста >>

61. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Тази полянка кръстихме „Зеленка“.
ВСИЧКО Е ЗА БОГА На 1 ноември 1926 г. рано сутрин потеглихме през Драгалевци. Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“. Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме. Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката.
към текста >>

Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза:
На 1 ноември 1926 г. рано сутрин потеглихме през Драгалевци. Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“. Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме. Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката. Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ .
към текста >>

62. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Върху бялото платно що ви постилам, поставете пък вие своето свилено везмо от зелена, морава и жълта коприна.Вятърът утихва.
Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де! Чуваме как и той й отговаря: - Не бойте се, няма да ви затрупам, аз само ви галя, милички. Ето аз съм мекичък и пухкав; проврете главиците си бодро и смело, и не бойте се от мен. Върху бялото платно що ви постилам, поставете пък вие своето свилено везмо от зелена, морава и жълта коприна.Вятърът утихва. От листи и кпоне почва да се свлича навалелия сняг. Реката лудо бучи; бие се, пени се, шуми и стремглаво се спуска по коритото. Мъглите започват да се гонят от небето. Слизат върху земята, обгръщат я и почват да танцуват върху нея. После тичат към града и го покриват с дебела черга.Неусетно се изкачваме „у дома”, на Ел Шедар.
към текста >>

Нозете ни потъват в зеленото кадифе на пролетната зеленина.На „Зеленка” почиваме.
Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме. Нито следа от сутрешния сняг. Нозете ни потъват в зеленото кадифе на пролетната зеленина.На „Зеленка” почиваме. Там пеем възторжени песни. Тук Учителят даде чудно поръчение: Поетите да пишат за всяка екскурзия. И още нещо: Покани Мара Белчева и дядо Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема. Не съм ли аз най-малката от всичките? Що мога аз в сравнение с тая Мара Белчева, за която Пенчо Славейков толкоз песни е изпял.Дали пък моята поема не е вече написана и не чака своето време?
към текста >>

63. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”.
Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път.Далече, високо са още нестопените снегове. Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде. Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.На всички ни лицата озарени; като че ли сме получили някое голямо наследство и сега всинца се радваме, че сме станали богати изведнъж. Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”. Небето се заоблачи сякаш още не искаше да ни се усмихне. Учителят помоли поканените поети да четат своите слънчеви поеми. Значи дойде уречения час, Боже, какво ще стане сега? Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение.Пръв почна дядо Благо. Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето.
към текста >>

64. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Гората напълно се раззеленила.
Гергьовден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша] Витоша сега е за гледане. Гората напълно се раззеленила. Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица. Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях.Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв. Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере.
към текста >>

Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица.
Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша] Витоша сега е за гледане. Гората напълно се раззеленила. Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица. Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях.Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв. Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере. Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне.
към текста >>

Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка.
Колко е хубаво! Въздухът напоен с топла нега, измит, чист, лек, като че ли сме всред рая.Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци отживотворна светлина, едвам полазваме по планинския гръбнак, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли. Само Мургаш издига бял калпак над това бяло мъгляво море. Още и Рилските върхове, като огромни кораби още се носят в далечината върху този бял океан и заоблачено небе. Като че всичко се помрачи. Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд.
към текста >>

Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път.
А радостен този ден, Ставайте напред деца Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце.
към текста >>

65. Построяване на Салона на Изгрева

Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина.
Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
към текста >>

За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради.
Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
към текста >>

66. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър.
Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София. Сега, въздухът там е пещ, всяка шумчица по дърветата е изгоряла, а от цветята - нито следа. Каруцата ужасно ни друска, но това не ни пречи да бъдем безгрижно весели и щастливи. Да, доле сега са Сахарски горещини и въздухът е пламък. Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня.
към текста >>

67. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота.
Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи. Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва. Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна. Из храстите и алена малина е свела върши, натежали от сладък плод. Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули.
към текста >>

Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда.
Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват.
към текста >>

68. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота.
Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи. Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва. Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна. Из храстите и алена малина е свела върши, натежали от сладък плод. Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули.
към текста >>

Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда.
Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват.
към текста >>

69. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”.
Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе.
към текста >>

Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница.
Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка.
към текста >>

Горе, тревата е още тъй зелена.
Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко.
към текста >>

Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем.
Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си. Неволно, устните ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора. Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем. Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита.Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше. Сам Той яде хляб и мека круша. А пък ние, бързо и с радост унищожавахме даровете, които неговата мила щедра ръка ни раздаваше.
към текста >>

Поляната бяхме кръстили Зеленка.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза:
към текста >>

И този път спряхме на Зеленка.
Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др.
към текста >>

70. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Ето я „Зеленка”, хубавата поляна, що достойно носи името си, потънала в разкошна зеленина.
Но щом влизаме в селото, изневиделица, тихо и незабелязано ни наобиколиха цяла тълпа кучета: мъничета, бели, черни, пъстри, рунтави, гладки. Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие. Ако искахме можехме да оберем цялото село - тая купена с комат хляб стража, щеше без сражение да предаде в ръцете ни Драгалевската крепост.Видяхме, че те решително са наши съучастници, но ние нямахме завоевателна цел, така че крепостта ще си остане непокътната завинаги.Излизаме над водениците. Утринно мерцание отделя деня от нощта. Хоризонтът озарен в оранжева светлина. Ето я „Зеленка”, хубавата поляна, що достойно носи името си, потънала в разкошна зеленина. Стоим горе и броим всяка минута, не, всеки миг, защото Слънцето може да ни изненада. А ние искаме да видим първия му лъч, първата му светлинка всред това лазурно небе.Ето го! Златен остен проби небето и задълба широка дупка. Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре.
към текста >>

Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума.
Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав!
към текста >>

Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена.
Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав! Трудоваци го правиха, хвала им!
към текста >>

С какъв устрем вървят за там, с каква радост.Чудно, хрумна ми, като вървим из тия гори зелени, не приличаме ли на ония наши братя хайдути, които нявга са се борили за правда и за свобода.
Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав! Трудоваци го правиха, хвала им! Завои. Една след друга изчезват зад тях групи пътници. Те всички отиват на Ел-Шедар. С какъв устрем вървят за там, с каква радост.Чудно, хрумна ми, като вървим из тия гори зелени, не приличаме ли на ония наши братя хайдути, които нявга са се борили за правда и за свобода. Само, че не носим оръжия. Торбите ни вместо съчми и патрони, са натъпкани с разни Божии блага, които горе ще унищожим. Вместо сабя френгия, дългия праз чака в раниците ни да го хруснем със солчица. Вместо бомби - самуните. Тежко на неприятеля!
към текста >>

71. Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари Описание на екскурзията от Боян Боев: Екскурзия на 24 януари 1928 година Отново сме на Зеленка. Спряхме за малка почивка. Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море.
към текста >>

Отново сме на Зеленка.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари Описание на екскурзията от Боян Боев: Екскурзия на 24 януари 1928 година Отново сме на Зеленка. Спряхме за малка почивка. Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море. А тук горе имаме чисто синьо небе и изобилно слънце. Два противоположим свята. Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас!
към текста >>

72. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Ето ме на „Зеленка”.
Тия Драгалевски цербери, навярно не пазеха никакви златни руна, така че нямаше и защо да лаят пътниците.Към водениците дълго се застоявам да се любувам на ледените висулки от улея. Те блещят на слънцето като редки скъпоценности. Изкачвам се съвсем сама. Тихо е наоколо ми и чисто, чисто. Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени. Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички. Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”. Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам.
към текста >>

Тук много пъти стават падания и ставания по дебелия сняг и е тъй приятно, че ти се ще по-често да падаш по него.Почиваме на „Зеленка”.
Ел Шедар ехти от горещата ни благодарност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”. (Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг! Ето ни по „Спаси душа”. Различно я наричаме вече стръмната пътека. Тук много пъти стават падания и ставания по дебелия сняг и е тъй приятно, че ти се ще по-често да падаш по него.Почиваме на „Зеленка”. Спущаме се надоле. Слизаме към Водениците, заминаваме селото.Изведнъж рязка промяна. Задуха мразовит вятър. Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно!
към текста >>

73. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”.
До него е и зюмбюлчето! Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него. Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха.Въздухът е тъй упоителен и чист. Тъй леко и с жадност го поемат гърдите като целебна сила. Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите. Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила...Настигат ни туристи за „Алеко”. Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка! Те бързат да предварят закапващия се дъжд.
към текста >>

74. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета.
се пада 16 април 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Нищо по-омайно от пролетно, от пролетно ранно утро. На изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските върхове. Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи.
към текста >>

Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи.
Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях!
към текста >>

А сега вдъхвам с наслада приятния мирис и вкус на прясна зелена супа.Учителят е там.
Върху големия огън камара сухи дърва. Братята са ги събрали и насекли. Върху огъня клокочат чайници, тенджерки и гърнета. И днес ще имаме варена коприва. Тук-таме я виждах из тревата, но тя не ме привлича тъй както сладкодъхните теменужки, иглики и здравец. А сега вдъхвам с наслада приятния мирис и вкус на прясна зелена супа.Учителят е там. Около него - венец от млади и стари. Гледат го с богоговение, доверие и обич.Днес изпяхме за първи път композицията на 148 псалом от брат Кирил „Халелуя”. Изпърво ми се стори много хубава, после тя изведнъж престана да буди в мен всяко очарование; може би защото приличаше на провиквания, внезапни, буйни, които нямаха своя психологическа предпоставка. Художницата Цветана рисува нещо. Музикант извива лък по струните, пее с тихия зефир, с песента на облаците и слънчевите лъчи.
към текста >>

75. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги.
Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр. А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки на гората й. Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги. Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина.
към текста >>

Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят.
До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската.
към текста >>

Дръвчетата се раззеленили, тревата с множество пъстри цветя е всекиму послала с мека постеля.
Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели. И тук цветя, и тук животворна хубост. Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар. Време на закуска. Всички дъвчат усърдно.Ел-Ше-дар се радва на своите гости. Дръвчетата се раззеленили, тревата с множество пъстри цветя е всекиму послала с мека постеля. Мирише на здравец, мащерка и лайкучка. Планината е наизвадила миналогодишните си украси, що цяла зима е крила в своите белоснежни скривалища. Сега, те всички отново са изкарани, оправени, оперени, като за сватба.Учителят седнал върху такава една пъстра възглавница. Лицето му сияе от вътрешна красота и сила. Белите му сребристи коси, подобно свещен ореол ограждат дивното му лъчезарно лице.
към текста >>

76. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни

Най-напред узрелите круши ще берем, а зелените ще оставим.
Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари, тогава и вие ще се въодушевите. Една сестра попита: „Единичната работа не е ли по-добра от общата? ” Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете едно попче. Най-напред узрелите круши ще берем, а зелените ще оставим. Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще бъдете командировани към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите.
към текста >>

77. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява.
към текста >>

Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява.
към текста >>

Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина.
Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички.
към текста >>

Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките.
към текста >>

Раззеленели се върбите, посадени от нас.
Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога.
към текста >>

78. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява.
към текста >>

Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява.
към текста >>

Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина.
Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички.
към текста >>

Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките.
към текста >>

Раззеленели се върбите, посадени от нас.
Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога.
към текста >>

79. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения.
Хоризонтът се очертава. Идващата светлина открива пред очите ни светла есен.Пълзим по планинския склон. Дишаме упоителната свежест на съхнещата есенна шума. Въздухът сладни от благоухание. Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици. Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката?
към текста >>

Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх.
Въздухът сладни от благоухание. Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици. Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате?
към текста >>

” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат.
Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат. О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко! Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има живот.Шумоление. Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш. Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха.
към текста >>

О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко!
Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат. О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко! Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има живот.Шумоление. Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш. Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха. Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива.
към текста >>

80. Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929

Най-напред узрелите круши ще берем, зелените ще ги оставите.
Да се молим да дойдат работници от горе, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жътвари и тогава вие ще се въодушевите. Една сестра попита: - Единичната работа не е ли по-добра от общата? - Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете една рибка! Най-напред узрелите круши ще берем, зелените ще ги оставите. Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще се прикомандировате към тях като отряди доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите!
към текста >>

81. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място?
към текста >>

Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>

На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд.
към текста >>

Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината. Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме. Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
към текста >>

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

82. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място?
към текста >>

Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>

На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд.
към текста >>

Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината. Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме. Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
към текста >>

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

83. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място?
към текста >>

Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>

На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд.
към текста >>

Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината. Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме. Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
към текста >>

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

84. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място?
към текста >>

Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>

На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд.
към текста >>

Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината. Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме. Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
към текста >>

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

85. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
към текста >>

Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място?
към текста >>

Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб.
Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва.
към текста >>

На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд.
към текста >>

Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още на божествено красивите гледки. Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината. Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме. Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
към текста >>

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

86. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

87. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

88. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

89. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш на всички, но умерено.
към текста >>

90. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие.
Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи].
към текста >>

Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена.
Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас. Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева. Небето е синьо. Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена.Сапарево. Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена. По стените на къщята гъсти гердани от сушени листа. По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища. По дворовете хармани; негде първобитни, а негде модернизирани свършачки и веячки. Църква и Студена имат прекрасни училищни здания, а също тъй спретнати чисти обществени заведения, улици и мегдани, дордето в Сапарево блещи само сградата на минералната баня. Тя е същинско богатство - Сапаревска златна рудница.
към текста >>

Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и свежест.Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани!
Нищо утешително не представлява това преддверие. Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват. И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица. Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка. Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и свежест.Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани! Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава.
към текста >>

Дълбоко зелено езеро приличащо на блато.
Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение. Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина.Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора. Дълбоко зелено езеро приличащо на блато. Жаби с крясък се спущат към него с нашето приближаване. В него се оглеждат гъстите борове и като така то изглежда дваж по-тъмно, дваж по-зелено и непривлекателно. Сякаш самодивско сборище. Казват, че било пълно със змии. Мрачно се оглежда небето в неговите води, в които се губи неговия чист лазур.
към текста >>

В него се оглеждат гъстите борове и като така то изглежда дваж по-тъмно, дваж по-зелено и непривлекателно.
Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина.Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора. Дълбоко зелено езеро приличащо на блато. Жаби с крясък се спущат към него с нашето приближаване. В него се оглеждат гъстите борове и като така то изглежда дваж по-тъмно, дваж по-зелено и непривлекателно. Сякаш самодивско сборище. Казват, че било пълно със змии. Мрачно се оглежда небето в неговите води, в които се губи неговия чист лазур. Не вярвам то с удоволствие да наднича на това място...Бързо го отминаваме. Сега пътят е по-равен.
към текста >>

Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите.
Ще ни събере ли вътре? Наклаждаме огън и нощуваме вън. Колко е хубаво! Друго е небето тук; т.е. същото, обаче други са неговите изгледи. Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите. Хоризонтът, накичен със снежен венец, привлича погледа, сърцето... Огънят издава приятна грейка. Хубаво е, топло, като в стая. Няма ги тук пронизителните студове на Мусалла; тука сякаш е юга на Рила.Още в ранина потегляме. Пътят става стръмен и неравен. Гората се сменя с клек и смрика, а по нагоре само скали и трева.
към текста >>

В него се оглеждат и върхове, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща.
Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи. В него се оглеждат и върхове, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща. Вървим край него по тясната пътека и се провикваме срещу скалите му. Ехото връща удвоени виковете ни. Фигурите ни се отразяват във водата, сякаш някакъв блян.Как хубав би изглеждал тука някой кораб и множество лодки. Не, по-добре е че ги няма, би се отнел божественият покой на планината. Задаваме въпроси: „Колко си години?
към текста >>

Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове.
Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер.
към текста >>

Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд.
Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила.
към текста >>

Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода.
Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”.
към текста >>

91. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

То е винаги зелено и мрачно, отразило в себе си тъмните планини.
Водопади шумят под нозете ни. Искаме да видим Чанак Гьол. Ето го. То като че ли извира и поглъща отново водите си. Никакво поточе не се отделя от него. То е винаги зелено и мрачно, отразило в себе си тъмните планини. От него право нагоре се заизкачвахме по сипеи... Едно малко невнимание и ето ни в пропаст. Цялото ни внимание е в нозете и ръцете, очите ни опират върху ронливите сипеи, о които се държим със свръхчовешки усилия. Как блести кварца, прошарен с рубинови гранати и слюда. Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето.
към текста >>

92. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

То е винаги зелено и мрачно, отразило в себе си тъмните планини.
Водопади шумят под нозете ни. Искаме да видим Чанак Гьол. Ето го. То като че ли извира и поглъща отново водите си. Никакво поточе не се отделя от него. То е винаги зелено и мрачно, отразило в себе си тъмните планини. От него право нагоре се заизкачвахме по сипеи... Едно малко невнимание и ето ни в пропаст. Цялото ни внимание е в нозете и ръцете, очите ни опират върху ронливите сипеи, о които се държим със свръхчовешки усилия. Как блести кварца, прошарен с рубинови гранати и слюда. Тук скалите са само от гнайс, ортокпаз и слюда. Няма ги глинените лиски от Елбур и Сърцето.
към текста >>

93. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха.
Понеже то ми се отзова, благодарих му пламенно. Наистина чудо! Слънце да те чуе и да ти отговори!!! Мъглата се отпиля. Продължавам пътя си, осеян със златни есенни листя. Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха. Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет. То сякаш ме слуша...Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина. Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
към текста >>

Лазурното небе, сега обнизано с малки вълнисти облачета, се радва заедно с нас.Някои тук са сготвили прекрасна гозба от есенни зеленчуци.
Усмихва се. Как леко и грациозно стъпва, сякаш не допира земята.В разговор и песни - до 2 часа. Изгладнели нареждаме се в широк кръг. Молитва и весел обяд. Слънцето взима участие в нашата радост, негли и то се смее от горе. Лазурното небе, сега обнизано с малки вълнисти облачета, се радва заедно с нас.Някои тук са сготвили прекрасна гозба от есенни зеленчуци. Други, в малки котленца, си носеха чак от града дори подквасено овчо мляко, трети караха само плодов режим...Боро-садачките се надпяват. Висок мъжки глас под ред извиква разни женски имена, като да ги проверяваше за нещо. Горе по шосето минават туристи и отправят бинокли към нас.Нашата поляна, изглежда, за туристите не представлява някакъв интерес, затова, почти никога в него се не мяркат външни хора. По-добре. Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги на „открито”.Благодарствена молитва на поляната и - спускане към града. Изпращат ни звънците на рудо стадо.
към текста >>

Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина.
Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.Залезът облива цялата природа в бледо лилава светлина. Облаците намятат тъмните си стражеви наметала. По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина. Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен. Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев. Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез.
към текста >>

Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев.
По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина. Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен. Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев. Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревът - том 26
към текста >>

94. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда.
Цветята цъфтят, птичките чуруликат, летят, бягат, боричкат се, издигат човчици.Аромат. Стъпките неуморно вървят след него. Той е вред. По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои. Пясъкът като жив се движи под водната струя, сякаш говори. Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда. Ето чистия поток; наведи се и пий! Но, ние следваме други закони, и друга вода пием из планините, когато сме уморени. Изчезнаха някъде големите чайници свирачи; сега почти всеки има термос, или манерка, обвита с дебел плат.Днес сме малцина, както никога. Но веселието ни няма граници. Малцина сме от към града, но кой знае колцина ще поемат през Симеоново.
към текста >>

Полята раззеленели.
Кога изсвири тръбата. Кога изказахме сърдечна молитва. Планината е вече далеч от нас, а градът близко, близко. Слизаме рано, рано. Градът е окъпан от светлина. Полята раззеленели. Бързаме, бързаме, сякаш някой ни гони. Точи се напред и след нас дълга върволица от ощастливени хора, накипели от здраве и сила.Ей го града. Ей ни домовете. Ей ни почивката. Блажен сън.
към текста >>

95. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

На запад, съвсем на запад, там близо до хоризонта, половината луна, като красива златна паница, полекичка слиза от небето върху китно напослана зелена маса.
Небето е запяло звездна песен. Млечният път се крие в собствената си светлина. Фламарион казва, че той представлява неизмерим океан от слънца, всяко от които е много по-голямо от нашето. Още, че всяко такова слънце има и своите планети, както нашето слънце. А Джордано Бруно още преди 300 години пък - че всяка планета и там е населена с такива същества, както и земята...Тук-таме из Млечния път се откройва по някое по-голямо светило, сякаш водач на другите, подобно жерави на път. На запад, съвсем на запад, там близо до хоризонта, половината луна, като красива златна паница, полекичка слиза от небето върху китно напослана зелена маса. Сириус е почти над Витоша. Нежни, сини вълни напират от него с неизразим шепот за ненадминато величие. Прилича на прекрасно око, гледащо към нас, дребните земни жители. Сякаш, то е символ във Вселената за онова Непроявеното към нас, пълно с неизмерима обич. Всяка звезда има свой отделен цвят.
към текста >>

Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини.
Тълпят се по него розови весталки, жриците на дневната светлина. Разлива се нежен Пламък от неугасващите им огнища.Небе, Зора - тържествена радост! Въздухът на живи струи се излива и потапя земята в сияние и живот. Планината първа пламва от далечните целувки на светилото. Тя се очертава в магнетични линии. Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини. Руменеят върховете. Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява. Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага. Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми!
към текста >>

Скоро тия нежни къдрици ще се разперят и тя ще забие стройно зелено перо върху земята.Здравец, вредом здравец!
Я гледай как всички са вдигнали главици нагоре, сякаш очакват да им сипе светлина и живот. Сега те усилено дишат в трепет очакващи любимия и как това дихание благоухае! Виж как се е навила новата папрат до старото си коренище. Колко е хубава! Тя прилича на меко валмо къдрици върху красиво момково чело. Скоро тия нежни къдрици ще се разперят и тя ще забие стройно зелено перо върху земята.Здравец, вредом здравец! По скали, храсти, на припек и по усои, при води, поточетата, сам и с други цветя, винаги бодър и весел.Изворите бликат, пеят, говорят. Те са бистри и чисти, като поривите на младо сърце, което още мъка не знай. Те са прозрачни, както усмивката на малко детенце към майката закрилница. Те са сладки, както е сладък нектара за пчелите. Гледай как тече поточето!
към текста >>

Слънцето смъква снежните им наметала, като ги облича в плюшена зеленина.
Кое е онова мъничко цвете, което е свалило на земята небесния шир? Кой велик художник успя всички тия краски на място да постави? От всяко цвете е направил по една лъчезарна принцеса. Шт - не ги бутайте! Те са живи, тях ги боли, ако ги откъснете.Хоризонтите! Слънцето смъква снежните им наметала, като ги облича в плюшена зеленина. Градът спи в сини мъгли. Перести облачета като палави деца се гонят из лазура. Те изглеждат земята дали няма нужда от поливане...Шуми, шуми, пей чешмичката на Ел Шедар. Поне тук да подремна. Тъй ще те слушам как пееш, мили мой, как приятно ромониш.
към текста >>

Нежно зелените листенца като зелени пеперуди излитат от пухкавите пашкулчета на роговата обвивка на пъпките.Слънцето е в своя зенит.
Песента им се носи далеко, далеко.Учителят седи върху голям камък. Задълбочен в някаква книга на чужд език. Цялото му внимание е съсредоточено там. Мисля, че това са Тагоровите поеми на английски. Слънцето го облива.Шубраките се развили, пуснали свилени листенца, хвърлят гъста сянка. Нежно зелените листенца като зелени пеперуди излитат от пухкавите пашкулчета на роговата обвивка на пъпките.Слънцето е в своя зенит. Възвестяват обяд. Днес Георгьовците ще ни гощават с прясна коприва. Домъкнали са чак тука голям бакърен казан - това им е почерпушката за именния ден.Всички в кръга. Молитва. Още не раздигнали трапезата, дъждецът ни наплиска. Градът потъмнява в буреносни облаци.
към текста >>

96. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Вредом зеленина.
Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Вредом зеленина. Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път.
към текста >>

Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва.
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света! Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва. Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра.Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам? Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук.
към текста >>

97. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Дори почва да става тъмнозелена, яснозелена...Тук-таме цъфнали глогове като млади булки, готови да се впуснат на работа.
А ръж ли е тя! Надминава човешки бой и гъста, чиста и с едри класове. Нощният зефир я люлее, сякаш да поспи още, че има доста време до съмнало, до жътва.Някаква полска птичка запява звучно, вълшебно. Ще ти се да я намериш и да я питаш, що казва тя в това ранно утро, с омайния си глас! Планината от мрачна просветва. Дори почва да става тъмнозелена, яснозелена...Тук-таме цъфнали глогове като млади булки, готови да се впуснат на работа. Шипката разцъфнала, подава розови и бели цветовце от бодливите си храсти.Изкачваме се високо, високо! Вече завиваме по гъстите лескови пътеки, отдето се не вижда нищо. Да почакаме, То скоро ще изгрее. И наистина, без какъв да е предвестник, то внезапно изгря на белия хоризонт и заедно с нашите молитви се понесе нагоре. Никаква умора по тая хладина!
към текста >>

Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир.
Вече завиваме по гъстите лескови пътеки, отдето се не вижда нищо. Да почакаме, То скоро ще изгрее. И наистина, без какъв да е предвестник, то внезапно изгря на белия хоризонт и заедно с нашите молитви се понесе нагоре. Никаква умора по тая хладина! Но, ако се поуспехме, това майско слънце щеше да ни поизмори доста. Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир. Хълмовете плъпнали от безброй стада, придружават ги рунтави зли псета и не дават да ги доближи чужд човек. Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие. След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна. Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур.
към текста >>

Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце.
ни раздигат за гимнастика. Нареждаме се в два кръга, като заедно с песента се придвижваме назад и напред. Ръцете под такт са ту върху гърдите, ту отстрани, доле и горе. Това ни отмори още повече.Няколко цигулки. Засвириха, запяхме. Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце. Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас. Сякаш светъл ореол огражда вдъхновеното му лице.После брат Симеонов чете страници от 6-та серия беседи. Учителят каза, всеки от нас да си избере по една страница, какво ще му се падне. Този, който си избра 1-ва страница му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра страница - методите, с които да си служим; трета страница - материалът, който имаме да обработим и т.н.
към текста >>

От всички страници, макар и посочвани не по ред, можеше да се сглоби цяла беседа, която да се нарече Възнесенска беседа.След това, Учителят ни каза да се разделим на групи по двама-трима, да обходим гората и се насладим от пресния земен магнетизъм, сиреч, да си поспим... Някои отлично изпълниха това нареждане, други продължиха четенето на 6-та серия беседи, трети плъзнаха нагоре към новопосадените борчета, които вече почнаха ярко да се зеленеят отсреща.По едно време се чу мощният глас на Симеонов: На обяд!
Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас. Сякаш светъл ореол огражда вдъхновеното му лице.После брат Симеонов чете страници от 6-та серия беседи. Учителят каза, всеки от нас да си избере по една страница, какво ще му се падне. Този, който си избра 1-ва страница му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра страница - методите, с които да си служим; трета страница - материалът, който имаме да обработим и т.н. От всички страници, макар и посочвани не по ред, можеше да се сглоби цяла беседа, която да се нарече Възнесенска беседа.След това, Учителят ни каза да се разделим на групи по двама-трима, да обходим гората и се насладим от пресния земен магнетизъм, сиреч, да си поспим... Някои отлично изпълниха това нареждане, други продължиха четенето на 6-та серия беседи, трети плъзнаха нагоре към новопосадените борчета, които вече почнаха ярко да се зеленеят отсреща.По едно време се чу мощният глас на Симеонов: На обяд! За миг се намерихме на обедния кръг. Колко бързо се нареди всичко! Каква красива картина от Божиите блага! Тук-таме камара алени череши измежду салатите и белите хлебчета. Готово! Изказване формула до 3 пъти: „Само проявената Божия любов носи пълния живот”. Почваме.
към текста >>

Иска ти се да се гурнеш из зелените й вълни и да плаваш из нея.
След това бързо се спускаме надолу. Неусетно се намираме към юзината. Слънцето засяда. Ръж, висока, златна ръж! Неизгледна и любима! Иска ти се да се гурнеш из зелените й вълни и да плаваш из нея. Иска ти се да литнеш из синия ефир и да запееш над света най-хубави песни.Щастието не идва даром. То ни докосна чак горе на планината. То рядко, уви, слиза към долината и е примесено често пъти с мъка и съмнение. Но, там горе! Там горе радостта е чиста!
към текста >>

98. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари.
Играем на слънце, а заедно с нас и милиони скакалци, кои[то] целувайки вълнените ни вещи, ги правят на решето. След това пак се проточваме по крайбрежието му, Учителя1 казва да нагазваме в хладните му води и се мием по посочения вече начин.Някои отиват на Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни на Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй студено, че просто пищим, но после става чудно приятно. После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново.Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко. Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари. От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби. По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница. След тях небето побелява от звезди.
към текста >>

99. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Засенчват зелените поля.
Като че няма лъчи. Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може да се види ясно лицето му. То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци. Те се тълпят над земята и бързо, диво се движат един срещу друг, като нетърпеливи бойци, жадни за победи, жадни да се сбият върху небесната арена. Ето ги бойците, минават един след друг. Засенчват зелените поля. Дебнат се, обикалят се; най-после се сборичкват. С бесен вой се хвърлиха гърди срещу тела, глави срещу глави, от които ехтеше тътен и трясък, и потоци кърви. Потекоха червени молнии, загърмяха небесата. Буря ни сви и не дава да мръднем. Брули вятърът и сякаш с нож реже бузите ни.
към текста >>

Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там.
Но този път още по-настървени. Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика! Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там. Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

100. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни.
Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша! Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката. Не вървя, но хвърча! Почти не усещам, че нося пълна раница на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко! Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват. По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам. Ето още прииждат; кацат по телта и удължават живото, чуруликащо въже.
към текста >>

Къщурките отстрани, потънали в зеленина.
Какво ли са се развикали? Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие на рояци мухи... Отминавам ги, нека си цвъркат. Сега пък се заглеждам в живото бистро поточе, пеещо по продължение на шосето. Колко е чисто! Колко е хубаво! Къщурките отстрани, потънали в зеленина. Цветовете от дървесата вече са паднали и на тяхно място зрели череши, бели и червени, закачливо се подават. Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват на хубостта си. Акациите, отрупани с нежни цветове, опасват въздуха със сладостно благоухание. Отвредом цвъркот на птички, издуват здрави гърдички и се провикват в утринната свежест. Някакъв непознат изблик ги кара да чуруликат, да пеят, да цвъркат, да кукат.
към текста >>

Сега тя е тъмнозелена, корава и сочна.
Толкоз съм изпотена, че роса по косите, по веждите ми тече, която безспирно бърша с кърпа. По пътя няма жива душа. Сама съм в планината. Не ми се иска да почивам, макар че нагрети камъни, дънери ми кимат да седна, продължавам пътя си неуморно напред. Шумата по дърветата лъщи, лъщи на слънцето като позлатена. Сега тя е тъмнозелена, корава и сочна. По листете и роса. Навярно снощи тук е валяло и дъждец, защото пътят е доста влажен. Стоят едри капките по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка на слънцето. Докосвам устните си до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир. Сякаш гълтам по един скъпоценен камък.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1305468082428