Търсене в текстове за 'Здраво'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси.
Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ. Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес.
към текста >>

2. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър.
Положението в образованието е доста тежко. По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са затворени и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда. Липсата на учители, учебници и пособия допълнително утежнява обстановката в образованието. Петър Дънов учи във Варненската гимназия от 1979 г. до 1884 г. Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър. 5.1. Първи гимназиален клас – 1879/1880 и 1880/1881 г. (поради описаната по-горе тежка обстановка, Петър Дънов, както и много други ученици повтарят първи гимназиален клас) 5.2. Втори гимназиален клас – 1881/1882. 5.3. Трети гимназиален клас – 1882/1883. 5.4. Четвърти гимназиален клас – 1883/1884.
към текста >>

3. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига.
Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво.
Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели.
към текста >>

Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г.
НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията. Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена.
към текста >>

5. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига.
Кога излезе, всинца ще бъдем заедно. Изпитвайте духовете от Бога ли са. Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им. Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма. Аз чувствам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви.
към текста >>

6. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон.
" [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът.За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа.
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
към текста >>

То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
към текста >>

9. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
към текста >>

10. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3.
към текста >>

11. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове.
Френологично изследване на Елена Иларионова Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) ФРЕНОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ18.02.1904 г. По преглеждане черепа ми от г-н П. Дънов : 1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове. 2. По естество съм крайно чувствителен — чувствителност, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно. Домашните ми чувства са средно развити. От обществените ми чувства най-много са развити дружелюбието и съобщителността. Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си.
Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm. И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък катостена.Притчи, 17 гл., 17 cm. И ще ти бъда приятел всякога и брат в нужда. Любовта Ми няма никога да оскудява, ни поколебава за теб.Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си. В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа. Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си.Псалом 39, cm. 4. Тогава всичко ще ти бъде ясно и пътищата Божии ще те радват. Духът ти ще бъде бодър и Господ ще ти изпраща Своите благословения навреме.Може да се служи Богу по три естествени пътища:1) Първият път е свободната воля. Добродетелта е основа.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява.
София, 2. XII. 1909 г. Люб. д-р Дуков, Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен. Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации. Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява. Няма ли тия качества, вълните решават въпроса. Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя дълг, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай. Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро. Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка. Имайте вяра, ний ще сторим това, което е най- добро.
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас.
Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия и днес хората знаят за дявола повече, отколкото за Христа.
към текста >>

Така щото, ще имате тогава здраво тяло, здрави умове и здрави души.
То се знае, че и Той има известни несгоди, и Той страда, но всичко това се обръща на добро. Най-подир, искам всичките членове на Веригата да правят упражнения. Това го изисква Духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правите редовно, поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин как да свързваме ума за работа за тялото. Така щото, ще имате тогава здраво тяло, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някой от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действувате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако вие не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да уякне вярата ви. Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо — трудът ще бъде даром.
към текста >>

16. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят.
На първата част отговорът е да започнеш, казва Духът, постоянно да мислиш, че окото е нормално и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо. Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят. На втората час на въпроса на г-н Гръблашев Духът казва, че за тази година няма условия. СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.)
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Никола Ватев

То е здраво сега, оздравяло право духовно.
Това, което се сажда, ако не умре първом не може да изникне и да узрее и принесе плод. Ако вярвате и живеете добре, Той е по-близо сега до нас отколкото преди. А вземете урок за бъдеще. Четете 76 псалм, 3 глава Колосяном. Аз това знаях затова не ви писах. То е здраво сега, оздравяло право духовно. В материята здравие не може да има. В. В. П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Докато главата е на тялото, то е здраво, живо.
Ами че преди всичко този народ ни помага да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва — изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо. а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват, Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова. ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето подигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството.
Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г. все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. (писмо от 19 ноември 1913 г.)254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника.255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините напред. Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре.
И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното.
Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов. Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят. И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното. Действувайте тъй всинца, както Господ ви учи отвътре. Гдето е Духът, там е свободата. При това не бързайте. Изучавайте нещата обстойно. В Откровението има много работи, за които не мога да ви говоря.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

И като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит.
Ако не искат, ще ги изнесем.Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все гореливи излизаме из тях. Какво може да намерите в един стар осемгодишен вмирисан мях? Микроби, извержения, буболечици, паяци, глисти. Кой от вас би замазвал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги туряме в пещта, а пещта ги обръща на бяла вар. И като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е решил да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще налее вода и ще образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяване на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите да станат чисти и бели.Често се заражда въпросът: Какъв трябва да бъде нашият обход към хората? Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите, проповедниците. Дъщерята е развита, бащата и майката й турят правила за кого да се омъжи.
към текста >>

23. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново

Потребни са за това: здраво тяло, добро сърдце, светъл ум, силна душа и крепък дух.
Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви. Човешката душа на земята трябва да се пречисти съвършено от всичките свои минали порочни стремежи и да се обнови напълно от Божествената Истина. Това обновление трябва да стане коренно, за да не се мъти изворът от главата си. Потребни са за това: здраво тяло, добро сърдце, светъл ум, силна душа и крепък дух. Това са елементи, необходими за неговото въздигание. И който може да ги прилага ежедневно в живота си, той е намерил разковничето. Пиша кратко, понеже писах надълго в своето писмо до всички ви. Дръжте се в свръзка с Господа, с Ангелите и с добрите човеци. В. В.
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)

На тая госпожа ще й кажете да държи старите наставления полезно и здравословно.
Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов от 10.10.1916 г. (адресирана: Г-жа В. Стойчева, т. п. чиновник, Бургас) София 10 октомври 1916 Получих вашето писмо. На тая госпожа ще й кажете да държи старите наставления полезно и здравословно. Сега има милиони хора в Европа наскърбени и нажалени. „Блажени нажалените.” Бог не само милва, но и съди и сега Той сам оправя светът.Сега от добрите хора се иска работа добра и чиста. Наново трябва да се оре и сее и да се чака плодът. В. В. [Ваш Верен] П.
към текста >>

25. Димитър Голов завършва земния си път.

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
_________________Вестник Братски живот бр.63 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин.
към текста >>

26. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост?
лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да! Е добре. Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост? Това е невъзможно! Това е против законите на живата природа! Ние не говорим за изключенията. Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр.
към текста >>

А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец.
Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш ученик от VII кл. при педаг. училище
към текста >>

Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
към текста >>

Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г.
към текста >>

1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение.
Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp. надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в. Слово бр. 1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва дасе отмени. Прилагам препис за противната, страна и един екзампляр от обтъжения акт. Моля да се изискат от Министерството на Нар. Просвещение и се имат пред вид преписките по двете окръжни: N 30006 от 13 дек. 1919 г.
към текста >>

27. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание.
Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук, и в мое име, аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото – там съм лош, ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Давам на всички ви едно правило: когато дойде някой, попитай Господа; отвори Библията, помоли се, не бързай и виж, какво ще продиктува Духът отвътре. Човек, който не жертва, дръжте го настрана. Праведни и добри хора не искаме; искаме хора, които да вършат Волята Божия. От младите хора на някой е определено да се жени; той трябва да се ожени.
към текста >>

28. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.Лекциите на Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.Младежкия клас Учителя нарече клас на вечната младост, на Божествената нежност и чистота.
В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение.Лекциите на Общия и Младежкия клас се различават. Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят. Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи. Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие. Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.Лекциите на Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.Младежкия клас Учителя нарече клас на вечната младост, на Божествената нежност и чистота. Той казва:Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал.
към текста >>

29. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено.
Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? Самият грънчар. Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога висшето смачква формите на низшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени? Често младите мислят, че са по-умни от старите и казват: „Старите са отживели времето си. Ние ще им покажем как трябва да живеят“. Обаче едно време и тия стари са казвали същото.
към текста >>

Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво.
Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват. Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният? От хляба. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед!
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Често потъваме по-дълбоко в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: „Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина. Безумни ли са те, както ни наричат по-умните от умните, които знаят где е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота. Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни. От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина.
към текста >>

И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.Белота, белота, чудна приказна белота!
Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от студ и преспи, и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.Белота, белота, чудна приказна белота! Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни. От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина. На огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи.
към текста >>

31. Създаване на първите комуни в Бялото Братство

Даже от хигиенично отношение това не е здравословно.
Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата. „Къде е мойта риза? " И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое? ". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите.
Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ. Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило. Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал. Ей го отсреща муДолняка.
към текста >>

Закопчваме здраво палтата си.
Носи се благоухание на градини и родни поля. От къщите се лее песен. Отговарят й с припеви. На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега. Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме. Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле. Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим. Сега той бие в гърба.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета. Зер, мили сме му, иска да ни сгрее, стопли и да прибере още някой лев от нас... Там ни чакат и още някои любопитни селяни, които искат да преброят колко мъртви носим със себе си от тая днешна „сприя”. Но горчиво се излъгаха.
към текста >>

33. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>

34. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Горският ураган започва здраво да ни тупа.
Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана? Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда. Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества. Горският ураган започва здраво да ни тупа. Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща. Ето ги млади и стари, вкопчани един в друг, неволно събрали се накуп от разлуделия се вихър. Някъде хвърква шапка, някъде се откъсва кошница с чайни принадлежности и по воля се изтърсва по заледения сняг. Но палтата здраво се закопчават, шапките се превързват с кърпи.
към текста >>

Но палтата здраво се закопчават, шапките се превързват с кърпи.
Горският ураган започва здраво да ни тупа. Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща. Ето ги млади и стари, вкопчани един в друг, неволно събрали се накуп от разлуделия се вихър. Някъде хвърква шапка, някъде се откъсва кошница с чайни принадлежности и по воля се изтърсва по заледения сняг. Но палтата здраво се закопчават, шапките се превързват с кърпи. Крачките се правят широки, бавни с помощта на дългата гега.Наистина планината палаво си играеше с нас, като не мислеше скоро да свършва...Брули вятъра, не жали. Някой тича за калпака си, някой се мъчи да стане от снега отново повалян от вятъра.Но Учителят е всред нас. Ние не се боим. Всичко с Него леко се понася. Ето, нещо тихо говори Той с един млад офицер.
към текста >>

Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат да се посмеят с нас.
Последният се отдели и отлетя нанякъде. Ние се сбрахме около Учителя - уверени и радостни, че пак нещо хубаво ще стане - въпреки всичко. След малко младежът пристигна. Каза, че отсреща под рида е завет. Учителят го пратил да провери. Тръгваме. Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат да се посмеят с нас. След още падания, ставания и буен смях, ние сме на завет. Изведнъж шегаджията вятър - прелетя високо над главите ни и се спотири по долината да ни търси. Но, ние сме на безопасно и вече се греем на новия запален огън.Чайникът пак запя и напълни чашките ни със спасителна топлина. С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от бурята.Превали пладне. Вятърът утихна.
към текста >>

35. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Няма мекота и здраво разбиране.
Тъй както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате една интелигентност, но липсва ви една мекота. Аз употребявам една дума, наричам. Изкълчени са умовете ви, изкривяване настъпва в ума ви. Каквото и да се каже, той ще намери противоположното. Няма мекота и здраво разбиране. И който човек те види, той няма да помисли как да ти причини едно добро, а ще погледне може ли да те използува. Ако си учен, казва: "Ето добър случай да го използувам. Син има, дъщеря има..." Това не е култура още. Ние хванем някой кон, похващаме го, кажем: "Много хубав е този кон! " За талига или за работа.
към текста >>

36. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал.
Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.
към текста >>

37. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли

Любовта е здравословното състояние на душата.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
към текста >>

38. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли

Любовта е здравословното състояние на душата.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
към текста >>

39. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота.
В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро. Божията мисъл е и негова мисъл. Организират ли се трите начала в човека - Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат. Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота. в заключение на всичко това, следва: Успехът на човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето. Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува - Живот, Добро и Истина. Аверуни Житно зърно, год. VII Савка Керемидчиева си е заминала непосредствено след Учителя, през 1945 г.
към текста >>

40. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли

Любовта е здравословното състояние на душата.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
към текста >>

41. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Това, че ще миете главата си със сапун не е грях, но не е здравословно, ти ще страдаш.
И това като правило ще го турите. Може да си миете главата с най-хубавия сапун, направен от вас. Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържи, да усещате топлинка. Вода, на която пръстът не може да удържи, не я туряйте на косата си. Това, че ще миете главата си със сапун не е грях, но не е здравословно, ти ще страдаш. Запитват: Как да се махне пърхота? - Като живеете редовно, този пърхот ще се махне, той не е от сапуна. Пърхотът е от това, че кожата ви е обедняла. Щом живеете разумно, той ще изчезне. Косите ви по този начин ще придобият съвсем друг живот.
към текста >>

42. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас.Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани.
Например братя от провинцията искат да вземат една градина за обработвание - да не им отнема всичкото време. Братя с братя не се сдружавайте за търговия, а с външни се сдружавайте. От тях поука ще почерпите. Много от нашите братя трябва да минат през сепията и дисциплината на света и тогава да дойде при нас да го лекуваме. Направо като идват при нас, омързеляват се. Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас.Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани. Дойд е ли да употребим Божественото за себе си, загубен и сме. Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице.Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто, на чисто ще бъдете. Имате лозе - работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха.
към текста >>

43. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.Всички помръзнали здраво зъзнеха.
Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и на себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”.За къде бързахме тъй устремени? - За нашата уютна гостна при чешмичката. Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище.Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа. Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега. Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна. Широкоплещестият Цеко носеше на гърба си големия бакърен самовар. Пихме по някоя глътка, но по-разумно бе да слезем към града, докато не са паднали дълбоки преспи. За щастие пак намерихме оная „неутрална зона” и се промъкнахме надоле. Между заснежените габъри се руменее стройна алена къпина, глог и презрял плод на шипка.
към текста >>

Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие.
Дим, размотан от вятъра, се носи над него. Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците. Те си знаеха, че ще има нещичко за тях. Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата. Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай. Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие. Горките ни ябълки! Че те замръзнали горе! Отоплени до печката те се набръчкват, като че те не са същите. Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем.
към текста >>

44. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>

45. Упражнение от Учителя, дадено на 28 април

Упражнението е дадено в лекцията "Здравословни условия",28 април 1926 г., Общ Окултен Клас, София
Упражнение от Учителя, дадено на 28 април Упражнението е дадено в лекцията "Здравословни условия",28 април 1926 г., Общ Окултен Клас, София Упражнение: Ръцете напред, с дланите навътре. Ръцете пак напред, но с дланите навън. Ръцете настрана, нагоре и пак напред. Когато изнасяте ръцете напред, първо дланите ще бъдат навътре, а после навън. Когато поставяте ръцете си напред, с дланите навън, това движение влияе върху лицето ви, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на лицето и главата.
към текста >>

46. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

сутринта в „66".Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици, от здравословно гледище.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София От 19-ти до 25-ти април Учителя провежда разговори с ръководителите на братските групи от страната. Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 26 април 1927 год., вторник,5 ч. сутринта в „66".Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици, от здравословно гледище. Сутрин или вечер преди лягание, в краен случай на обед, два пъти в седмицата, понеделник и четвъртък, ще правите една измивка с топла вода, с натопен парцал, вълнен или ленен, на тялото си, съблечени до пъпа. Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад гърба, до гдето може ръцете ви да достигнат. Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтривание влагата. Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената, гръбнака.
към текста >>

В здравословно отношение всичкия свят се е преобърнал на лазарет.
Англичаните и американците са разрешили тоя въпрос много хубаво - имат си своя баня. Може всеки от вас да си направи ограда, параван с бяло платно и там да си направи банята. Вода, на слънце топлена, дава най-добри резултати от баните.Всички болести се раждат от изпражненията на микробите. Щом има чиста кръв човек, ще бъде здрав. Щом се чисти тялото, болести няма. В здравословно отношение всичкия свят се е преобърнал на лазарет. Всички лекари се състезават с болестите.При дадените бани, главата може само да се накваси, миение главата със студена вода, не е добро. Може само като изключение, но не е добро, не е хубаво Съобщение може да се даде на домашните, за да имате семейно здравие. Болезненото състояние пак може да се яви, но то ще бъде като изключение. Когато човек не е здрав, то върху тялото се образуват подпушвания на свободните течения и тялото трябва да бъде добър проводник.При екскурзиите и изобщо като свещено правило е: съда, от който ще пиете вода, трябва да бъде абсолютно чист. Никакво варение на друга храна в него, а после вода да ври в него.
към текста >>

47. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче.
Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата. Изведнъж се чу дивна музика на 150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика! Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче. Колко много ябълки, круши, грозде, чушки, хляб и сирене! Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена. След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно.
към текста >>

48. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки.
Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество. Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки. На главата му - ярешки калпак. В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци. Спуснаха се няколко псета, но никое не залая. Тия Драгалевски цербери, навярно не пазеха никакви златни руна, така че нямаше и защо да лаят пътниците.Към водениците дълго се застоявам да се любувам на ледените висулки от улея. Те блещят на слънцето като редки скъпоценности.
към текста >>

49. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук.
Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света.Нижем се вече по новия широк път всред планината. Каква чудна гледка се открива към Софийско равно поле! Сега то прилича на вълшебна приказка. Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци...Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно сребърни жици прорязват долините й. Плъзнала е София кръстом. Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук. Над близките села, наредени в подножието на планината се вие дим. Навярно сега „Драгалевските феи и омагьосани принцове” колят курбан - Светец празнуват. Видях ги с очите си тия приказни, вълшебни мъже и жени - обути в цървули, стегнати в сини сукмани и пъстри ризи, водят за ръка малки сополанчета - бъдещата слава и величие на Драгалевци. Трицветни знаменца украсяват схлупените им одимени дворци, пред които мучи пълновима крава.Настигат ни туристи, возени в автомобил. Отиват нагоре да се освежат по този начин.
към текста >>

50. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх.
Въздухът сладни от благоухание. Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици. Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате?
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата...БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:За откриването и построяването на извора „Ръцете” на 7-те рилски езера при 2-то езеро виж в:1.
След това сме при Белия извор. На бързо скована тарга, братя донасят един голям къс млечно бял кварц. Отдалече е донесен на тарга от 12 души той. През много стръмни и опасни места са минали носачите му, докато го донесат. Дори по мочурища са газили; цели увърдаляни в кал, едвам са го измъкнали от едно тресавище. Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата...БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:За откриването и построяването на извора „Ръцете” на 7-те рилски езера при 2-то езеро виж в:1. „Изгревът т. I, с. 556-558 - текст от Елена Андреева.2. „Изгревът т. Ill, с.
към текста >>

52. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Затова много здраво пипа.
Както тогаз, така и сега Духът ще работи - каквото става всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро.Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране. На тези, които не са в школата дайте им да четат четиритях Евангелия.Няма да ви кажа, че всичко ще се уреди, но ще ви кажа: Всичко ще се урежда.„Ще се уреди" е свършено нещо. Всичко ще се урежда. Бог го урежда по всичките правила, не го урежда временно, урежда го за всякога. Затова много здраво пипа. А някои искат само временно уреждане. Има един промеждутък от няколко години. Аз го наричам мирни години, след което, ако европейските народи не проумеят ще дойде голямо изпитание. Именно тези мирни години да прекараме както Бог иска. А пък през другите каквото Бог направи ще го видим.
към текста >>

53. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката.
Слънцето е изгряло. Небето е ведро; по него се реят къдрави облачета, бързо движущи се, гонени от вятъра. Градът още спи. Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша! Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката. Не вървя, но хвърча! Почти не усещам, че нося пълна раница на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко! Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Полека, лека, наредените и здраво заковани греди, остават вътре.
Кой с торба, кой с въженце, кой на гръб - почваме да слизаме. Ех, сега ще я покрием нашата хижа-кухня, и вътре на завет дежурните ще чистят и готвят зарзавата, а отвън, нека си вали, ако иска... След лъкатушения, почивки - наближаваме Елбур. Учителят носи големичка плоча. Нито се е навел, нито пъшка като нас. Ходи изправен - бодър.Няколко души горе - поемат плочите, други някои ги избират, подават. Полека, лека, наредените и здраво заковани греди, остават вътре. А отвън - постройката вече цяла е покрита. Става уютно - подпират се камъни, нареждат се чайници върху запаления огън. За много години, да ни е честита! С дребния камънак набиваме площадката отпред, а от по-едрите камъни и плочи се издига площадка за съдове. Няма прозорец.
към текста >>

55. Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език

Те са здравословни.
В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини."Това Учителят даде и облече в мелодия. Бялата магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом Царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Веднъж Учителят каза: "Вие не сте свирили още.
към текста >>

56. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

И в Индия, и Европа има общества, които правят тези опити, за да се изкара здраво поколение, но ги пазят в тайна.Растителното царство носи щастие за човека.
Тя казва какви елементи трябва да възприемаш.Хората боледуват, защото им липсва сол. Трябва да възприемеш необходимото количество сол. Вода със сол да се пие за равновесие.Трябва да държите в равновесие сърцето. Човешките чувства регулират топлината, а мислите - светлината. От мислите и чувствата зависи нашето здраве.От топлината, светлината и храната зависи нашето бъдещо щастие, щастието на дъщерите и синовете и на ред поколения. И в Индия, и Европа има общества, които правят тези опити, за да се изкара здраво поколение, но ги пазят в тайна.Растителното царство носи щастие за човека. То носи всички качества, които са нужни, включително и дълговечния живот.Като станеш сутрин, кажи си: „Мъдростта съгради своя дом." Кажи още: „Аз живея в дома на Мъдростта и моите работи са уредени."Избирайте храната си. Никога не яж храна, която има трептения, несъответстващи на твоя организъм. На този закон трябва да бъде обосновано вегетарианството.Не преяждай! Яжте преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът. И като си лягаш, освободи се от всички ненужни мисли.Когато се изпотите, преоблечете се.Не си лягай вечер с неомити крака (с топличка вода).След като ядете, измивайте си устата."
към текста >>

57. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август

Екскурзиите сред Природата са здравословни.
Когато човек е в разногласие с Божествения свят, идват едни болести; когато е в разногласие с Духовния свят, идват други болести, а когато е в разногласие с физическия свят, идват съвсем други болести. И тези болести си имат свои разклонения. Хората определят, че при болестта кръвта е нечиста, сърдечният ритъм е изменен, черният дроб не функционира добре, нервите са разстроени, или пък казват, че има в тялото някои микроорганизми. Това са само прояви във физическия свят или, когато по-дълбоките причини са налице, тези неща се проявяват и действат. Дълбоките причини създават условия за проява на тези неща и за съжаление днешната медицина лекува само следствията, а не причините. Екскурзиите сред Природата са здравословни. След всяка екскурзия първата ни и неотложна работа беше да се преоблечем и да измием нозете си с топла вода. След това се събирахме в малкия салон, а лятно време – на външните маси за вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпявахме няколко песни и някои музиканти изпълняваха кратка музикална програма. След това обикновено започваше разговор. На Братската вечеря след горещата августовска екскурзия в разговора Учителя каза:
към текста >>

58. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни.
Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят, няма да заминеш като животно, ще се изправиш и ще държиш двата центъра. В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни. Като ги правите правилно, може да изправите много недъзи и наследствени черти." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 107) Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите.
към текста >>

59. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Здравословното му състояние се влошава.
Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци.
към текста >>

Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение.
В: Утежни. Веска: Да. Заметли се някак говора Му, но все пак говореше и си спомням един хубав неделен ден, когато след беседа ние с моята приятелка Райна Калпакчиева се разхождахме така пред салона, Райна Найденова вече по съпруг, Учителят излезе насреща: "Рекох, нали и вие ще дойдете на Рила? " А в това време Учителят вече е замислил, преди да почне лагера, да се изкачи на Рила и там вече да продължи своето възстановяване. И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи. Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение. Започваме да се изкачваме на Рила, за да бъдем на лагера вече горе. Известно време Учителят не идваше, ние бяхме много тъжни всичките, но една вечер след като бяхме наклали огън, пеехме, беше една хубава звездна нощ и виждаме по бялата пътечка Учителят .Това беше голямо нещо, много голямо преживяване. И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него. Толкова тъпи, толкова небудни съзнания. И това беше голямата ни радост разбира се.
към текста >>

60. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Здравословното му състояние се влошава.
Въпреки усложненията, които е получил след побоя, Учителя решава, че трябва да има лагер на Рила и започва подготовката му с помощта на хора от Братството. Датата за работната група е дадена в записките на Светозар Няголов: 1. Записки на Светозар Няголов: Побоят нанесен на Учителя От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков. Записки на Светозар Няголов
към текста >>

Здравословното му състояние се влошава.
Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци.
към текста >>

61. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

На 9-ти юли, въпреки тежкото си здравословно състояние в следствие на нанесения му побой, Учителя организира летуването на Рила.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли На 9-ти юли, въпреки тежкото си здравословно състояние в следствие на нанесения му побой, Учителя организира летуването на Рила. Беседи не е в състояние да произнася. Постепенно се възстановява. За това как се е качил до езерата и за летуването на Рила през 1936 г. може да се прочете в спомените на доста от учениците. Ето някои от тях:
към текста >>

Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива.
ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да.
към текста >>

Здравословното му състояние се влошава.
Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци.
към текста >>

62. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

И там здраво залягат на тревата.С тях е овчар каракачанин.
На гърлото им железен гердан с остри шипове... Онази нощ се чу такова провикване от овчаря: у-у-уууу... Намислил си Кумчо Вълчо да задигне овчица, но не му се удаде. Псетата тъй силно и дълго лаяха, овчарят тъй застрашително викаше, че съмнителна беше една вълча закуска от това бяло стадо. Овците бавно се спускат надолу и все по дълбоката пътека. Приличат на бял гердан, ситно нанизан. Тук таме ги задържа сочната трева; после напират към скалите от към Махабур и се сливат с тях. И там здраво залягат на тревата.С тях е овчар каракачанин. Макар и жега, на гърба му е тежка черна аба. Застанал всред стадото, измъкна кавал от ноговиците и, засвири. Сядам до Махабур и слушам; и слушам, и гледам. На челото си, под късия овчи калпак, е боднал цяла китка синя тинтява. Вакли очи, вакли вежди на загорялЪ лице.
към текста >>

Ред по редом ние целуваме тази Десница, ние целуваме изцеленото, здраво, мощно крило.
152]:На Учителя покорен аз ще служа до конца;Той за мен е път отворен, що ме води към Отца.Ах, как пеяхме всички! Даже и звездите слезнаха по-ниско до нас и запяха. А над огнището - сякаш се възнася дима от велика жертва - нашата благодарност. Молитва. Сърдечна молитва. Но Той, осиян от неземна красота, ред по редом ни подава ръка. Ред по редом ние целуваме тази Десница, ние целуваме изцеленото, здраво, мощно крило. Около разтланата жарава се движи живата окръжност от щастливи души. И сълзите все текат и текат. А Той ни гледа с чуден поглед, от който ясно ни говори великата Божия Любов.Той пак се изкачва горе. В походката му има неземна грация - сякаш не допира земята.(Веднъж един млад турчин дойде на Изгрева. Той не беше виждал Учителя.
към текста >>

63. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива.
ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да.
към текста >>

64. Учителя организира събора, 1936 г.

Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива.
ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да.
към текста >>

65. Писмо от Учителя до Наталия Чакова

Всичките нездравословно състояния произтичат от човешките мисли, чувствувания и постъпки сегашни или минали.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова „Любезна Наталия,Животът е най-мощната сила в света оставете го сам да се справя с всичките мъчнотии. Всичките нездравословно състояния произтичат от човешките мисли, чувствувания и постъпки сегашни или минали. Всяко живо същество на земята пресиля условията и всеки трябва да се учи да употребява добре възможностите вложени в неговата душа. Ти си по естество здрава само, сама не можеш да повярваш в това. Любов, обич, доброта, справедливост, сила, издръжливост, това упражнявай. Дълбоко благодари за онова, което Бог е вложил в твоята душа. Всичко е за добро."
към текста >>

66. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 2 юни

Разбира се, когато стигахме до местоназначението си, първата ни работа беше преобличане със сухи дрехи,защото това е здравословно.
Спомен на Боян Боев: Въздухът е пълен с музика Спомен на Боян Боев ВЪЗДУХЪТ Е ПЪЛЕН С МУЗИКА На 2 юни 1938 г. беше четвъртък, Спасовден, и тръгнахме към Витоша. Разбира се, когато стигахме до местоназначението си, първата ни работа беше преобличане със сухи дрехи,защото това е здравословно. Даже някои при изкачването се обличаха по-дебело, за да предизвикат изпотяване, и се спираха по пътя, за да сменят дрехите. Установихме се на Ел-Шадай към 9 ч. и играхме Паневритмията. При изпълнение на Паневритмията свиреха няколко души. След това изпяхме няколко песни и почна разговор.
към текста >>

67. Група от братството се качват на Рила за да подготвят лагера - спомени на Весела Несторова

Майка ми и аз носехме таргите, а няколко братя копаеха торта, която бе здраво втвърдена на земята.
През лятото на 1938 година можах да отида на Рила с майка ми. Учителят изпрати една малка група от нас преди Той да пристигне. Когато стигнахме бивака до второто езеро изпаднахме в ужас. Цялата земя бе покрита с корав кравешки тор, който чакаше почистване. Няколко дни изхвърляхме тор на дървени тарги, докато почистим всичко. Майка ми и аз носехме таргите, а няколко братя копаеха торта, която бе здраво втвърдена на земята. Показа се жълтеникава тревица, която за три дни позеленя. Изворчето "Ръцете, които дават" бе затлачено от пръст. Дълго време го чистих и подреждах. Когато стана кристално чисто си отдъхнах край него. Сега Учителят щеше да дойде на чист бивак и чисто изворче.
към текста >>

68. Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 10 август

Здравословни и болезнени състояния, 10.08.1938 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа 10 август 1938 г. Здравословни и болезнени състояния, 10.08.1938 г. (Рилски езера)
към текста >>

69. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 30 декември

Любовта ни към Бога дава здраво тяло.
Ликвидирай с миналото! Сега какво си? В небето бяхте гениални. Причината е във вашата инсталация - тясна е, не можете да дадете. Някой има широка инсталация, пък няма какво да даде. Любовта ни към Бога дава здраво тяло. Изменете отношението си към Бога и тялото ви ще се преустрои. Любовта, чувствата, постъпките строят. За 7 години се преустроява тялото. Да съзнаваш, че природата, каквото върши, за тебе го върши, а тя да съзнава, че ти за нея работиш. Главата работи за тялото, а тялото - за главата.
към текста >>

70. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада.
Преводачката слуша и едновременно превежда на френски. Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните. С дълбока черпалка, кой колкото иска вода. Власите са донесли и пощата - има и за нас, и за чужденците. Радват се, четат, споделят; пращат и те своите писма.Toni Belmen след неделната беседа вчера, държа реч на български език... Съвсем сериозно; шегата настрана! Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада. Той благодари на Учителя cordial - сърдечно. Той се радва на новия живот, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество. И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога! Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на живота му. Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна.На гимнастичните упражнения, те се представят добре.
към текста >>

71. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство.
Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели.
към текста >>

72. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала.
Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха. На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха.Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия.
към текста >>

73. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала.
Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха. На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха.Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия.
към текста >>

74. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала.
Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата. Застанали до ъгъла на сградата, ние ги проследихме с поглед и видяхме накъде отидат, веднага влязохме в хижата, смъкнахме багажа, натоварихме се и потеглихме полека нагоре. По пътеката отляво и дясно на завоите бяха завити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя към върха. На нас ни харесаха много и макар че бяхме натоварени здраво, събрахме доста от тях, за да ги носим на Мусала. Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха.Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия.
към текста >>

75. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво.
“ А важното е какво съм сега. Някой художник рисува болни хора. В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл.
към текста >>

Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е.
Сутринта сме на Молитвения връх. Ние сме като че ли на един остров, защото гъстата мъгла скрива от погледа ни ВСИЧКО. Учителя държа беседа:“Изучаване и приемане“. След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб.
към текста >>

76. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво.
“ А важното е какво съм сега. Някой художник рисува болни хора. В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл.
към текста >>

Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е.
Сутринта сме на Молитвения връх. Ние сме като че ли на един остров, защото гъстата мъгла скрива от погледа ни ВСИЧКО. Учителя държа беседа:“Изучаване и приемане“. След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб.
към текста >>

77. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво.
“ А важното е какво съм сега. Някой художник рисува болни хора. В такива картини линиите на картините са болни. Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл.
към текста >>

Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е.
Сутринта сме на Молитвения връх. Ние сме като че ли на един остров, защото гъстата мъгла скрива от погледа ни ВСИЧКО. Учителя държа беседа:“Изучаване и приемане“. След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза:Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор:Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб.
към текста >>

78. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Вместо да се разплита българската карма, тя се оплете отново и се завърза още по-здраво.
Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят. Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени работници и затворници. Те ги избиха и си навлякоха карма. Вместо да се разплита българската карма, тя се оплете отново и се завърза още по-здраво. А разплитането вече е много по-трудно. Следващите поколения ще проверят това. Започна да се разплита трагичната карма на българския народ. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
към текста >>

79. Формула

Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка.
Ученикът трябва да изтръгне тоя дяволски нокът изведнъж, колкото и да го боли. Няма в окултната история по-важна и по-сложна задача от тази, да изработи смирението и да пренебрегне блестящия път с фалшиви светлини на властолюбието. Опасностите се различават, формите също, ала съдържанието е едно и също. Аспирации към човешката душа; никога към нея нямаше да престанат да се простират алчни ръце, защото знаят какви богатства се крият в нея.Учителят по този въпрос е строго принципен. Не визира личности, но безпощадно рисува образа ярко, не с убити тонове, рисува го със силни, бихме казали драстични средства, за да го видят и познаят всички. Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка. “Които познават гласа му, слушат го. Добрият пастир душата си полага за овците си." И нито един от ония, които познават гласа Му и го слушат нямаше да пострадат. Те знаят, че пътят не е безопасен, ученикът е скъп съсъд с богато съдържание - Учителят е влял от скъпоценния елей в душата му... Колко е лесен и кратък пътя на кражбата, не положил никакъв труд, не е вложил никакъв капитал, а иска да подели печалбите, да ограби приходите. Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара. Всичко казано по този въпрос звучи като кристал.
към текста >>

Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара.
Не визира личности, но безпощадно рисува образа ярко, не с убити тонове, рисува го със силни, бихме казали драстични средства, за да го видят и познаят всички. Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка. “Които познават гласа му, слушат го. Добрият пастир душата си полага за овците си." И нито един от ония, които познават гласа Му и го слушат нямаше да пострадат. Те знаят, че пътят не е безопасен, ученикът е скъп съсъд с богато съдържание - Учителят е влял от скъпоценния елей в душата му... Колко е лесен и кратък пътя на кражбата, не положил никакъв труд, не е вложил никакъв капитал, а иска да подели печалбите, да ограби приходите. Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара. Всичко казано по този въпрос звучи като кристал. Характеристиките са дадени точни определени. Учителят ни запознава с три категории учители - от които две са тия на самозванците. Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители. Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината.Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство.Третата категория са ония, които сноват между двете школи.
към текста >>

Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте".
Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения.Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава. Върховен миг, когато изпълнението на Божията воля приключи с Божията слава.За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал.
към текста >>

80. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Може би по този начин организмът се чисти от отровите и така си подържаше тялото здраво.
Едно нещо, което той прилагаше от Учителя е това, той пиеше вода много. Той пиеше вода знаете ли как? Сутрин ще изпие един чайник, 4-5 чаши и след обед 2-3 часа, след като си почине пак ще изпие още един чайник гореща вода. Дали това такова упражнение го изчистваше. Той сравнително за своите години беше много млад. Може би по този начин организмът се чисти от отровите и така си подържаше тялото здраво. Ходеше редовно на екскурзии, това го правеше. И здрав е бил той, не е боледувал, аз не го помня друг път да е боледувал. Само тогава, но тогава беше вече по други причини, да, по други причини беше. В.К.: Той е бил свързан и със Стамболийски. Какво ще ни кажете?
към текста >>

81. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №11

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.
Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.
към текста >>

82. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №52

Пристигнахме живо и здраво32.
Писмо от Пеню Киров до Учителя №52 [гр.] Бургас, 23 юний 1901 г.31 Любез. ми бр. Дънов, Пристигнахме живо и здраво32. Жена ми твърде зле [я] хвана морето, а и мен малко. Тук намирам всичко разнебитено. Приятелят Тодор [е] ожесточен. Сърди се защо не му било отговорено на въпроса. Като че аз съм вместо Господа.
към текста >>

83. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.
Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris.
към текста >>

84. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №88

Всичко много скоро се менява, здраво нещо не остава, всичко, като го изпитам, все слабо го намирам.
Тодор е добре, но той го е отвлякъл Дявола към мисълта за женитба. А аз, като че ли зрънцето иска да се каже, че е паднало в тръни. Но имам едно ръководство, което ще ме избави, понеже Господ ме милува. Д-рът ми изпрати няколко броя английски вестници, кажи где да ти ги пратя. В мен засега няма основа къде да се спра. Всичко много скоро се менява, здраво нещо не остава, всичко, като го изпитам, все слабо го намирам. Виж, ако има немски карти „България“ – пълни, съобщи ми, или пък ако има българска – още по-добре. Поздрави бр. Бъчварова. С поздрав. Твой верен: П. Киров Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

85. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №27

да го отделят от здравото учение Господне.
Сатана напоследък доста се помъчи да ни раздели с приятелите в Господа, за които съм Ви писал. Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си.
към текста >>

86. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

Това упражнение се оказа много здравословно.
Никой не минава оттук.- За тебе, сестричко, й отговорих. Заповядай, ела да пиеш.- Ще изцапам - отговори, като си погледна изпрашените обувки.- Няма нищо. Аз пак ще измия - й отговорих. И тя се насърчи, влезе и пи от чистата слънчева вода на нашата чешмичка.*Упражнение. Учителя веднага ни даде за упражнение да използваме водата от чешмичката, да използваме лечебните лъчи на слънцето, като по няколко пъти отиваме с две малки стомнички (на всеки според силата), и, след като се изпотим, да се облеем със слънчева вода и преоблечем. Това упражнение се оказа много здравословно. Пречистихме се от многото утайки и наслоявания в нашия организъм, отвориха се милионите клетки на тялото.Един ден Учителя ме срещна при гората по пътя за чешмичката и ми каза:- По-топличка да бъде водата.Аз разбрах. За моя деликатен организъм не беше достатъчна само топлината от слънцето. Аз започнах да я позатоплям и на огън.Един ден, когато си бях отишла в града, почувствувах, че губя равновесие. Не можех да ходя. Майка ми и сестра ми бяха на Изгрева, а само моят брат и баща ми бяха там.
към текста >>

87. Упражнение с пръстите

Здравословно е.
В продължение на два-три месеца той може да махне петната от ноктите. „Закони на Доброто“2, „Възпитателни методи“, стр. 75. Като тръгнете, да си изчистите ноктите хубаво. Някъде човек не може да се изчисти от калта, но някъде трябва да влезе без кал. Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце. Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерите тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте. Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата. Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър.
към текста >>

Здравословна е калта.
Ако е на първия пръст, били сте добре разположен спрямо хората и техните убеждения. Тази кал е хубава. Ако на третия пръст (безименния) има кал, били сте музикант, някоя хубава картина за художество, за красивото в Природата. Ако на малкия пръст имате кал, търговска кал е. Постъпили сте добре. Здравословна е калта. Ако имате кал, че сте неразположен, значи вие сте несправедлив, затуй тази кал се е набрала. Ако е на третия пръст, не сте били музикант, не сте религиозен, не оценявате. „Минало, настояще, бъдеще“, „Правилна мярка“, стр. 102. Следете какви промени стават с ноктите ви. По състоянието на ноктите може да се определи какви болести ви очакват даже след 20 години.
към текста >>

88. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

89. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

90. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

редактира и издава списание „Здравословие“, а между 1902 г.
Планински и д-р Добри П. Минков основават вестник „Българско знаме“. Между 1891 г. и 1896 г. издава списание „Нова светлина или тълкувание тайните явления в природата“, от 1893 до 1896 г. редактира и издава списание „Здравословие“, а между 1902 г. и 1905 г. издава списание „Виделина“. Участва в съединисткото движение. Георги Миркович е първият лекар в България, който започва да лекува по метода на хомеопатията. В книгата си “Домашен хомеопатичен лекар” описва многобройните си наблюдения в тази област.
към текста >>

Списание „Здравословие " излизало от декември 1892 г.
Излизало от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието. Д-р Миркович пръв говорил за хомеопатията (15.06.1892 г.) и по този начин се явява първият лечител у нас, който си служи с метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област изнесъл в книгата „Домашен хомеопатичен лекар ". Списание „Здравословие " излизало от декември 1892 г. до март 1896 г. Това било списание, в което се популяризирали малко познати и безвредни начини за лекуване, както и за запазване на здравето. Съдържало статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката - професионална и лична, за ролята на гнева, страстите, внушението и самовнушението, ролята на облеклото, грижата за косата и други. През 1902 г. издавал списание „Виделина" - ежемесечно списание, посветено на развитието на душата, ума и сърцето, със съдържание, подобно на предишните две.
към текста >>

Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво.
Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима. Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели.
към текста >>

Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г.
НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията. Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена.
към текста >>

91. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
към текста >>

92. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

За Мария казва, че тя е стъпила здраво на Земята, дълго време е живяла на нея, има богати опитности и сега започва да се изкачва нагоре.
Тя започва да му свири подходящи братски песни, които за няколко часа променят състоянието му и той достига до правилни решения. Особено важно е това, когато той е председател на братския съвет и там се водят ожесточени борби. Борис едновременно живее във физическия и в духовния свят и се чувства най-добре, когато се занимава със своите светли мисли и идеи, резултат на плодовитото му въображение. Често обитава в един друг свят, от който черпи идеи, които понякога записва в тефтерчето си със стенография и рисува с молив различни картини. В разговор с Мария Тодорова Учителя й обяснява, че Борис Николов дълго време е живял в духовния свят и едва сега слиза на физическото поле, което му е крайно непознато, не може да се справи с него и затова не зачита законите и принципите на земния живот. За Мария казва, че тя е стъпила здраво на Земята, дълго време е живяла на нея, има богати опитности и сега започва да се изкачва нагоре. Със своя опит и знания тя е жизнено необходима да помага в работата на Борис. Благодарение на неговата будна мисъл и интуиция духовната работа му върви винаги отлично, но в живота си той не е много практичен - някои използват неговата наивност и го лъжат в сметките и отношенията. На моменти той е с широка ръка и харчи много, а в друг случай проявява голяма пестеливост. Викат го да отбие военната си повинност. За да се отърве от казармата, се записва студент в Свободния университет - за голяма радост на майка си.
към текста >>

93. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други.
Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана. Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път. Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”. Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други. Но няколко основни идеи винаги присъстват в това тематично многообразие. Едното е свързано с идейния център на книгата, а това е идеята за разумното и целесъобразно устройство на света. Навсякъде: от най-малките, невидимите или привидно незначителните неща; до неизмеримо грандиозните и величавите – авторът открива наличието на Разум, който направлява всичко в света. Това може да се открие и в чудното устройство на микросвета – атомите, елементарните частици; и в безпределните пространства на Галактиката; в удивително мъдрия и точно организиран живот на слънца, планети и звезди. Писателят открива скрития Разум в “направляващият фактор” в птичето ято, в наутилуса от морските дълбини; в цялостната непонятно мъдра и прецизна организация на живота на Земята; в устройството на човека; в еволюцията на формите и душите.
към текста >>

94. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже!
Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите. През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот. Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго.
към текста >>

95. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже!
Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите. През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот. Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго.
към текста >>

96. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Самият той, доживял пределната 95-годишна възраст, е най-яркото живо доказателство за качествата на системата му за здравословен, осмислен и духовно извисен начин на живот.
Петър Димков изтъква, че определяща за красотата е кожата - „нежната, гладка и здрава кожа”. А за да бъде кожата такава, първото условие е правилната обмяна на веществата. Посочва и простички, но ефикасни средства за подмладяване: редовно общуване с природата, чиста, предимно растителна храна, правилно дишане и редовен сън. Девизът на лечителя Петър Димков е: „Тайната на вечната младост и красота се крие в здравето. А тайната на здравето е умереност във всичко.” Самият той, доживял пределната 95-годишна възраст, е най-яркото живо доказателство за качествата на системата му за здравословен, осмислен и духовно извисен начин на живот. Изграденото с Любов, чрез Мъдрост и в Истина не умира. Човекът, открил в дълбините на съществото си Божествената искра и запалил с нея огъня на беззаветното служение на Бога и ближните, по право принадлежи към кохортата на безсмъртните. Нетленна остава паметта му в Божието и народното сърце. Поклон пред личността и делото на Петър Димков! _________________________Източник: В-к Братски живот, бр.16, 2006 г.
към текста >>

97. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г.
Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя.Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно".Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят.Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот.Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч.
към текста >>

Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г".
Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г". Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат! ____________________ Източник: ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр.
към текста >>

98. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
Изгревът - Том 15 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X.
към текста >>

99. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
Прикачени миниатюри ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели.
към текста >>

100. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Те идваха и ние усещахме как някаква сила движи двете ни ръце заедно с молива, който бяхме здраво хванали.
Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси. Това много ме заинтересова и тогава реших заедно с моят приятел Славчо Печеников сами да правим сеанси. А как ставаше това? Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете. Разбира се, че първо ние правехме молитви и викахме духовете по специален начин. Те идваха и ние усещахме как някаква сила движи двете ни ръце заедно с молива, който бяхме здраво хванали. Идваха различни духове и ни даваха различни наставления какво да извършим и ние го правехме. Постепенно разбрахме, че тези духове започнаха да ни разиграват и да ни лъжат. А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината! " Някои от тия лъжливи духове мигновено изчезваха, а други оставаха и ни се молеха да направим молитва за тях. Тези спиритически сеанси продължиха цели пет години.
към текста >>

Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме.
Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална. Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време. Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38574004173279