Търсене в текстове за 'Звезда'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 93 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената.
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна.
към текста >>

2. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

3. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

4. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос.
Такъв пример е Величко Граблашев. И затова ще застъпим и него в „Изгревът", защото той се загубва след това. (Виж „Изгревът" том I, стр. 248). Пета част са представители на теософите, като Софрони Ников, които чакат Мировият Учител да дойде чрез Кришнамурти. И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов.
към текста >>

Третият случай е Кришнамурти - водачът на „Ордена на Звездата на Изток", който теософите са го готвили да го правят и провъзгласят за Миров Учител.
Как е възможно това всичко да се случи пред техните очи и уши. Да, било е възможно. Дванадесета част са представители и ръководители на големи духовни движения. Един от тях е Рудолф Щайнер - той признава, че Учителя е в България и праща Боян Боев, който е студент при него да се върне в България при Петър Дънов. Другият е Седир, голям френски окултист, който преживе го познава, признава, пише книжката „Учителят", която Учителя Петър Донов леко я редактира и се отпечатва, като не се отбелязва името на Автора. Третият случай е Кришнамурти - водачът на „Ордена на Звездата на Изток", който теософите са го готвили да го правят и провъзгласят за Миров Учител. След като Магдалина му предава писмо от Учителя, както и Атанас Димитров, също му предава писмо от Учителя през 1929 г. тогава той обявява, че не е той чакания Миров Учител, а Мировият Учител вече е в България и той се нарича Петър Дънов. За това виж „Изгревът" том I, стр. 245, стр. 274, стр.
към текста >>

5. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

Чл. 14.Печата на обществото е кръгъл в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе".
Забележка 3.3а разискванията и решенията на събранията съставлява се протокол, подписан от председателя и всички членове на управителния съвет. Чл. 12.Извънредно събрание на членовете става по решение на Управителния съвет. ПОСТЪПВАНЕ Чл. 13 За постъпване в обществото подава се писмена молба до управителния съвет, която се разглежда в годишното общо събрание и когато всички членове единодушно са съгласни - заявителя се приема за член. Напускане на обществото става тъй също с писмена молба, която се разглежда по горния начин. Чл. 14.Печата на обществото е кръгъл в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе". Чл. 15.Обществото може да се разтури само когато 2/3 от членовете му решат това. Събранието на всички членове решава какво да стане с имотите му. Настоящият устав се разгледа и прие от учредителното събрание на 9 март 1921 г. Членове основатели: Н. Ватев, Сим.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си.
Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство.
към текста >>

А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си.
Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство.
към текста >>

[...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си.
Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство.
към текста >>

Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство.
Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28) Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа.
към текста >>

Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство.
Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28) Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него.
към текста >>

(7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.ФОРМУЛАТА
Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3) Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.ФОРМУЛАТА Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)
към текста >>

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4) Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17) Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>

Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие.
към текста >>

Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо?
Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас. Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение". Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5). Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури. 1922_19 ПЕНТАГРАМЪТ - Свещена фигура
към текста >>

7. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда.
На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
към текста >>

Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството.
Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те?
към текста >>

Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет на Бога.
Дом Господен бе навремето "Изгревът" в София. Днес той е разрушен и го няма. Но днес съществува Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото на Всемировия Учител. Духовният "Изгрев", това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. А Божественият "Изгрев", това е претворяването на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците на земята, за да свалят Царството Божие. Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет на Бога. Възрастният приятел, който бе целувал десницата на Всемировия Учител Беинса Дуно и който изпя песента "Писмото", бе брат Нестор Илиев. Изгревът - Том 18_06 Как и защо бе дадена песента "Писмото", ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
към текста >>

8. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите?
Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят. Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види! Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва.
към текста >>

Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества.Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда.
И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина. Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества.Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда. Преди няколко години тук е идвал Учителя и ги е оградил с големи камъни. Тука било мочурище, но той намерил тия пет туптящи сърца, изкопал ги, оградил ги, съединил ги едно с друго с дълбоки вади и от това някогашно мочурище сега е направил а природата райски кът. По дъното им лъщят бели камъчета. В тях се оглеждат треви, цветя и лазурно небе. У тях идват да пият дивеч, а може би вълк и мечка стръвница.
към текста >>

9. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

10. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

11. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

12. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

13. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда.
На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
към текста >>

Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството.
Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те?
към текста >>

Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет на Бога.
Дом Господен бе навремето "Изгревът" в София. Днес той е разрушен и го няма. Но днес съществува Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото на Всемировия Учител. Духовният "Изгрев", това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. А Божественият "Изгрев", това е претворяването на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците на земята, за да свалят Царството Божие. Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет на Бога. Възрастният приятел, който бе целувал десницата на Всемировия Учител Беинса Дуно и който изпя песента "Писмото", бе брат Нестор Илиев. Изгревът - Том 18_06 Как и защо бе дадена песента "Писмото", ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее.
2. Екскурзия на 6 май 1926 година Боян Боев 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Ранен час. Луната, и тя развеселена от пролетта, усмихната си отхожда. Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее. Небето се разведрява. Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат. Белият калпак на Витоша е вече раздран на парчета. Из храсталаците се издига Славейкова песен. Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат на земята.
към текста >>

Пред вас ще видите една звезда, която си мени цвета - взема много цветове, които преминават един в друг.
Екскурзия на 6 май 1926 година На полянката след гимнастическите упражнения, започна разговор. Учителя каза: - Ще ви дам едно упражнение. При изгрев се обръщате с лице към Слънцето и го поглеждате. След това се обръщате с гръб към Слънцето и си затваряте очите. Пред вас ще видите една звезда, която си мени цвета - взема много цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един ангел, който ви поглежда и се отдалечава, като че ли облаци го закриват...и ще изчезне от погледа ви. Преживяването на вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, на Надеждата. Силни думи са тези, които при изговаряне дават този цвят, който дава и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра" не.
към текста >>

Тази звезда ще се превърне в един ангел, който ви поглежда и се отдалечава, като че ли облаци го закриват...и ще изчезне от погледа ви.
На полянката след гимнастическите упражнения, започна разговор. Учителя каза: - Ще ви дам едно упражнение. При изгрев се обръщате с лице към Слънцето и го поглеждате. След това се обръщате с гръб към Слънцето и си затваряте очите. Пред вас ще видите една звезда, която си мени цвета - взема много цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един ангел, който ви поглежда и се отдалечава, като че ли облаци го закриват...и ще изчезне от погледа ви. Преживяването на вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, на Надеждата. Силни думи са тези, които при изговаряне дават този цвят, който дава и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра" не. (дава същия цвят, както самото преживяване на вярата).
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки.
Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов!
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки.
Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов!
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки.
Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво! Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов!
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Нито една звезда.
Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Нито една звезда.
Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла.
За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея. Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от гърлото на пролетен зефир да ги изпея. О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор. Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла. Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка. Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш. Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави!
Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр.
към текста >>

И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”.
Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр. И този враг не е далеч.
към текста >>

22. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Всяка звезда има свой отделен цвят.
На запад, съвсем на запад, там близо до хоризонта, половината луна, като красива златна паница, полекичка слиза от небето върху китно напослана зелена маса. Сириус е почти над Витоша. Нежни, сини вълни напират от него с неизразим шепот за ненадминато величие. Прилича на прекрасно око, гледащо към нас, дребните земни жители. Сякаш, то е символ във Вселената за онова Непроявеното към нас, пълно с неизмерима обич. Всяка звезда има свой отделен цвят. Те всичките са цветя в градината на Вселената.Не стъпвам по земята, а летя из тия звездни мирове, наслаждавайки очите и душата си с божествено красиви гледки. А, как са чудно подредени! Трапеци, триъгълници, кръгове, прави, нагънати, тъпи и остри ъгли. Колко си хубаво, ти, небе златно! Само като ви погледна, стига ми за да зная, че вие сте израз на Него - Вечната Любов, която мисли за нас.
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

25. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

26. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

29. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

30. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

31. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

34. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

36. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

37. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

39. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

40. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

41. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

46. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

47. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

48. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

49. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Звезди - подружки! Птички - нам братья, Веселая рать! Небо - приют наш! Земля - чудни сад наш! Пчелка медовая -Сестричка наша! Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли! Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид. Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять! Люблю, люблю я все ето,Хочу всех благословлять! Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Донякъде това се дължи на съвпада на Нептун с Алгол - дяволската звезда.
287. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Слънце в съвпад с Венера в Скорпион в X дом дава пълна изява на вродените му лечителски дарби, голяма сензитивност и всепроникваща интуиция. Това дава и много силни чувства и страсти, подсилени от съвпада на Слънцето с Венера и опозицията им с Нептун. Животът му е бил постоянно изложен на опасност, много пъти умира и възкръсва, особено в световната война, където е тежко ранен и излиза от болницата с 80% инвалидност. Донякъде това се дължи на съвпада на Нептун с Алгол - дяволската звезда. Тя затъмнява Божествената Любов в Лулчев и той не я проявява добре в Стр. 9/1036 живота, а дава ход на човешката любов. Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съвпадът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му. Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: „Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.” Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит.
към текста >>

Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена.
Тя затъмнява Божествената Любов в Лулчев и той не я проявява добре в Стр. 9/1036 живота, а дава ход на човешката любов. Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съвпадът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му. Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: „Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.” Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит. Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена. Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий. Показва много връзки с жени и постоянни съблазни и атаки от низшите същества на Плутон. Женитбата му ще завърши или с развод, или със смърт на единия от двамата.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Виждах Орион, Полярната звезда, Сириус, Венера и безброй други, които любовно ме поглеждаха и ми пращаха привети от разумните същества в тях.
Трябваше да се взирам, за да я следя. Тя извиваше по стръмното и скалисто бърдо, оградена от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Небето беше чисто и ясно. Безброй звезди блещукаха. Те изразяваха музиката, хармонията, мира и любовта, които царуваха по техните селения. Виждах Орион, Полярната звезда, Сириус, Венера и безброй други, които любовно ме поглеждаха и ми пращаха привети от разумните същества в тях. Мир и хармония царуваше навред. Чуваше се само тихият и мелодичен екот на мистичното езеро и както го наричаме още - „Езеро на съзерцанието". То беше приютено в дъното на една хубава и красива, дълбока котловина. Когато слънцето се криеше в езерото, последното заслужава да бъде зърнато от човека. Той ще забележи едно Божествено око, което изразява тихия поглед на Великия Творец.
към текста >>

55. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

91. Звездата на България ще свети, защото е дошел Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г.
Вж. «Изгревът», том I, стр. 448. Вж. за Пророчествата в том III, стр. 309-318 и за онова, което свършихме до 1999-2000 г. - в «Изгревът», том XVI, стр. 818-905. 91. Звездата на България ще свети, защото е дошел Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г. до 1944 г. А цар Борис III според Учителя Дънов е онзи прероден цар Борис, който покръсти България в християнската религия през 866 г., на 28 април. Вж. «Изгревът», том IV, стр. 20-21, под №9. Но тогава според Учителя Дънов той е слушал Бога, а сега не иска да Го слуша.
към текста >>

56. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Ярка звезда блести над главата ѝ.
Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож. Лицето ѝ я светли. В очите ѝ се чете една чудна светлина на възторг и умиление. Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ. Грамадни сенки от околните канари играят край нея. Пътят е труден, но тя не усеща умора.
към текста >>

57. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №95

„Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост.
Вярното е тази бележка, а не писаното на Дънов. _________________________ Обяснителни бележки: 201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П. Дънов пише: „На Кръстников много добре са отговорили. Лао, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най- добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са научили да различават езика на Небето.
към текста >>

58. Писмо от Пеню Киров до Учителя, Бургас, № 4

И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора. Твой в Христа брат: Пеню Киров
към текста >>

59. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност.
Относно Пентаграма Относно Пентаграма На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него. Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност. Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1.
към текста >>

са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда.
Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него. Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност. Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010). В много от писмата на същата кореспонденция се говори и за добродетелите. На Събора на Веригата през 1911 г.
към текста >>

Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон.
Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех. Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при откровение по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“. Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1). По време на честите посещения на Учителя в Търново и първите събори там (1909 -1911 г.), Шламбора е бил вече известен фотограф-график в града. Възможно е още тогава да се е запознал с Учителя, още повече, че литографският отпечатък на Пентаграма е изработен в София от друг чех – Иван Празе. Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон. Тя не помни какви други символи е имало върху рисунката. Била е твърде млада, около 20 годишна и не се е заглеждала в подробностите. Като правим сравнение между символите и фигурите в двете цветни картини от Фиг.2 и Фиг.4., виждаме, че те много си приличат – елементите в тях са нарисувани по един и същи начин и може да са дело на един и същ художник. Ако сравним трите Пентаграма (фиг.1, 2 и 4), отново ще установим изключително близката прилика в начина на изобразяване на общите им елементи. Това ни дава още по-голямата увереност да допуснем, че авторът им е Франц Шламбора.
към текста >>

60. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

61. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

–Й съвестта във мрака ни звезда.На мрака тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа.
–Светулките в недрата на скалите. –По млечни път посланите слънца. –Дъгата - шарен мост над висините. –За жертва оплодените сърца. –Дълбокото око на океана. –Й съвестта във мрака ни звезда.На мрака тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа. _____________________Източник: СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА "Житно зърно"- година V - 1929/1930 г. Съдържание на 7-8 бр. 5. „Завети", год. IV (1937), кн.
към текста >>

62. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

–Й съвестта във мрака ни звезда.На мрака тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа.
–Светулките в недрата на скалите. –По млечни път посланите слънца. –Дъгата - шарен мост над висините. –За жертва оплодените сърца. –Дълбокото око на океана. –Й съвестта във мрака ни звезда.На мрака тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа. _____________________Източник: СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА "Житно зърно"- година V - 1929/1930 г. Съдържание на 7-8 бр. 5. „Завети", год. IV (1937), кн.
към текста >>

63. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Пътя на звездата- Георги Радев-1939
1940_07_22 Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя Книги от Георги Радев за четене онлайн или изтегляне на PDF Учителя говори Лица и души, Физиогномични портрети Живот за цялото Пътя на звездата- Георги Радев-1939 "Научна астрология" от Георги Радев | Приятели на дъгата Георги Радев (от Светозар Няголов) Георги Радев е от най-образованите ученици в Братството.* Постоянно чете и се занимава с окултни науки. Има обширни познания почти във всички области.
към текста >>

Една част от статиите му там, третиращи най-различни проблеми в окултна светлина, са издадени в сборника „Пътят на звездата“.
Георги РадевVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 Георги Радев - ученият Георги Радев ще остане в душите и сърцата на поколенията с безпределната си всеотдайност и работа по списание „Житно Зърно“ като негов главен редактор. Една част от статиите му там, третиращи най-различни проблеми в окултна светлина, са издадени в сборника „Пътят на звездата“. Математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани, тези статии ще бъдат образец на език и стил на бъдещето и ще държат автора им на едно от първите места между българските есеисти. Още в първата си самостоятелна публикация – малка брошура върху „Живите сили на Слънцето“ (1926 г.), проличава както неговата научна подготовка, така и блестящите му полемични качества. По късно тези статии са издадени под името „В царството на живата Природа“. С книгите си „Учителят говори“ и „Живот за Цялото“ Георги Радев пръв на наша почва посочва два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Той опитва един метод за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списание „Житно Зърно“ материали из текущи беседи върху дадена тема.
към текста >>

под едно общо заглавие „Пътят на звездата".
Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело.
към текста >>

64. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата".
В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него.И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед.
към текста >>

Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата", неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж.
То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата", неговият мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие що го почувствате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината символ на нашия път – планината едната наша радост... Умре ще кажат хората! Отмина си по своя път, във великото царство, за където смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние.
към текста >>

За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр.
Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, тесе разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг.
към текста >>

в една обща книга „Пътят на звездата".
Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата" и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юни т.г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр.
към текста >>

65. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Излиза и помолва Георги да види, дали този път се е появила някоя звезда.
" Излиза Той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици. „Георге, иди и виж, има ли звезди на небето? " Георги отива, поглежда небето и се връща. „Няма Учителю". Учителят отново влиза в стаята си, навън се чуват отново гръм и светкавици. Излиза и помолва Георги да види, дали този път се е появила някоя звезда. Георги се връща и се усмихва. „Има Учителю! " Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите на панталона си. Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх.
към текста >>

66. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност.
Относно Пентаграма Относно Пентаграма На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него. Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност. Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1.
към текста >>

са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда.
Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него. Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност. Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010). В много от писмата на същата кореспонденция се говори и за добродетелите. На Събора на Веригата през 1911 г.
към текста >>

Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон.
Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех. Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при откровение по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“. Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1). По време на честите посещения на Учителя в Търново и първите събори там (1909 -1911 г.), Шламбора е бил вече известен фотограф-график в града. Възможно е още тогава да се е запознал с Учителя, още повече, че литографският отпечатък на Пентаграма е изработен в София от друг чех – Иван Празе. Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон. Тя не помни какви други символи е имало върху рисунката. Била е твърде млада, около 20 годишна и не се е заглеждала в подробностите. Като правим сравнение между символите и фигурите в двете цветни картини от Фиг.2 и Фиг.4., виждаме, че те много си приличат – елементите в тях са нарисувани по един и същи начин и може да са дело на един и същ художник. Ако сравним трите Пентаграма (фиг.1, 2 и 4), отново ще установим изключително близката прилика в начина на изобразяване на общите им елементи. Това ни дава още по-голямата увереност да допуснем, че авторът им е Франц Шламбора.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2070779800415