НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
19
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 25.04.1906 г.
Бог не е Бог на немирство, на
завист
и крамоли.
Сега вие в Търново се надпреварвате, на едного говори Майката Господня, на другиго Христа. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове са се опълчили един против друг? Плодът показва дървото и делата - человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите святото Име Божие.
Бог не е Бог на немирство, на
завист
и крамоли.
Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото име да се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение и Господните дарби не се купуват.Вие имате много добри черти във вашия характер и тях трябва да обработвате. Защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които, ако не дадете място, доброто семе ще се заглуши.
към текста >>
2.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното тела, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.
Завистта
е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 18 август, 7 часа сутринта Г-н Дънов прочете 10 глава от Матея, 1 и 2-ри стих и след това от 16 стих до края, и каза:- В живота мъчнотиите ще дойдат.
Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното тела, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.
Завистта
е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие.
Духовете, напреднали умствено, а останали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да направи човек много грехове, но заражда се в душата му нещо и тя се оправдава. А пък друг човек може да не е направил грехове, но се отклонил от пътя, в който е поставен, пропада.
към текста >>
Завистта
е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие.
След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета.
Завистта
е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие.
Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 16.10.1909 г.
Гневът,
завистта
, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум.
Вземете първия, втория, третия и четвъртия петък за размишление. Ставайте рано сутрин в четири часа, прекарвайте по 43 минути в размишление и молитва. В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата. Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене.
Гневът,
завистта
, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум.
Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро. После, старайте се да живеете в дома в мир и съгласие и единодушие и да си помагате един друг в мъчните работи на тоя живот. Засега тия са най-потребните неща за вази. Предайте моя поздрав на Величка и майка си.
към текста >>
4.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда
завист
и по този начин се въздействува.
По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти. Имаме няколко приятели, които са в затруднено положение и за които Веригата трябва да пожелае, но не само че трябва да им пожелае; но дълбоко да пожелае, щото на всякой един от тях да се помогне. Ние трябва да помагаме на хората. От това, което имаме, трябва да дадем — да им дадем онзи стимул, който да ги подигне и помогне. По тоя начин може да си помогнете и работите ви ще вървят много добре.
Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда
завист
и по този начин се въздействува.
Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да си въздействувате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли?
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.12.1910 г.
Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения,
зависти
и страхове Слънцето на живота все си грее и все еднакво изпраща своята светлина и топлина върху земята.
Любезна Е. И. Получих вашето писмо. Много от зададените ви уроци в живота трябва да ги приложите и опитате, за да познаете тяхната стойност. Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа. Когато времето се намръщи и затули слънцето, това не е признак, че то се е изгубило и изгаснало.
Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения,
зависти
и страхове Слънцето на живота все си грее и все еднакво изпраща своята светлина и топлина върху земята.
Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. Окото на Небесния Баща еднакво гледа на всички свои деца и всекиму дава, което му се пада. На големите братя големи гащи, на малките малки. На големите сестри големи рокли, на малките малки. Всекиму според възрастта.
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1914 г.
Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях.И така, страх, злоба,
завист
, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно.
В това отношение служете си със следното правило: Събереш ли се с лош човек, не му давай дясната страна, защото ще узнае тайните, дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, когато108 дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо.
Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях.И така, страх, злоба,
завист
, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно.
Сега как може да познаете дали един човек е за отляво или отдясно? Ето как. Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина поискаха да го оставят пак от лявата страна, обаче той пък и вие с него наедно достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставят от лява страна. Имаме даже още една опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще поставяме мислено работата на тоя народ винаги вдясно.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Само тогава ще имате религия, която може да ви занесе при красиви хора.Бих желал да ми зададе някой въпрос.Тодор Бъчваров: - Накита на жените.- Това е
завист
.
да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да подига ума и душата. Тая стая е много семпло мобилирана, но като влезете вътре, чувствувате известно разположение, прави известен ефект, който действува на ума. Например, този портрет там горе има красива форма, долната картина също. То е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, но на закона, трябва да имате много красиви форми, които да ви въздействуват.
Само тогава ще имате религия, която може да ви занесе при красиви хора.Бих желал да ми зададе някой въпрос.Тодор Бъчваров: - Накита на жените.- Това е
завист
.
Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните.В. Гоаблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал.- В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл.В.
към текста >>
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина. 2.1.33. Мусалла, 9-14 август 1929 г., [Рила]
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина. 2.1.33. Мусалла, 9-14 август 1929 г., [Рила]
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина. 2.1.33. Мусалла, 9-14 август 1929 г., [Рила]
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина. 2.1.33. Мусалла, 9-14 август 1929 г., [Рила]
към текста >>
12.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго. Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия на Рила. Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста на гората. Ето ни Царска Бистрица - шосето, а след туй Чамкорийския мегдан. Можахме да се нагледаме на красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка
завист
... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се на омнибусите и с песни потегляме.
Нигде не спираме, нито даже в Самоков. Рано в 4 часа след обяд сме на Изгрев. Посрещат ни с неописуема радост. Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина. 2.1.33. Мусалла, 9-14 август 1929 г., [Рила]
към текста >>
13.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
То може да премине в друга посока - в
завист
- и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.
Аз също имам такава банкнота от Учителя. Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"? Вероятно това беше Негов метод. Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме. А изкушението е голяма сила.
То може да премине в друга посока - в
завист
- и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.
Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички. Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв.
към текста >>
14.
Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Ямбол), №78
, 04.02.1904 г.
Не ми е по характера да давам причини на
завист
на братя и сестри.
Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед. Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука.
Не ми е по характера да давам причини на
завист
на братя и сестри.
Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата.
към текста >>
15.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №24
, 01.11.1899 г.
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници,
завистници
, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях.
Любезний ми бр. Дънов, С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко.
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници,
завистници
, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях.
А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
към текста >>
16.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и
завист
и всяко одумване“?
Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората, вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате?
Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и
завист
и всяко одумване“?
Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение?
към текста >>
„Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и
завист
, и всяко одумване.
Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение?
„Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и
завист
, и всяко одумване.
Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.“ От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори; по-далеч от кочината не може да отиде. Питам защо да не може да заживеете един чист и свят живот.
към текста >>
17.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Някой от
завист
или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВКратка биография Изгревът - Том 8 ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО? (от Тодор Маринчевски) Едва ли има човек на Изгрева, който да не е хвърлил буца пръст, да не кажа нещо по-нечисто върху личността на Любомир Лулчев.
Някой от
завист
или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя.
По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя. Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1. Лулчев бил създал своя школа в Школата на Учителя, с така наречената "Упанишада". А знаят, че Учителят насърчава такива групи - прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225.
към текста >>
НАГОРЕ