НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
1917 година Тошев следва право в Софийския
държавен
университет.
От 1912 г. той получава вече официални покани за Съборите на Бялото братство. Тошев напуска Теософското общество. Той става един от изключително ревностните последователи на Учителя Петър Дънов. Като такъв, той е определен от Учителя за Ръководител на кръжока на Бялото братство в гр. Севлиево.
1917 година Тошев следва право в Софийския
държавен
университет.
Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове на страната. Работи като следовател, съдия, прокурор в Окръжните съдилища на Гр. Русе, Гр. Свищов, гр. Видин, гр. В.
към текста >>
2.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Вие сте най-страшните рушители на днешния
държавен
строй!
„Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.” През същия режим /1923-29 г./ не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или се правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи /И. А. Русев/ в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора през 1926 г. отговорил: „Не ви разрешавам.
Вие сте най-страшните рушители на днешния
държавен
строй!
Със земеделците се разправяме лесно – те имат оръжие и цепеници. С комунистите се разправяме лесно – те имат оръжие и литература. А вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй! Вие ще го разрушите! ”
към текста >>
в
Държавен
вестник бр.
стана новата постройка, във вида познат ни днес. Така завършена, тя е използвана за салон и молитвен дом на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас, преименувана по-късно на ул. „Републиканска” №44. Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата на чл. 78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г.
в
Държавен
вестник бр.
48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г. от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията. През 1949 г. когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството – клон Бургас, вписано в регистъра на Бургаски градски народен съвет на стр. (…) на името на Минчо Сотиров Господинов по нотариален акт № (…) от (…) е декларирано както следва: Братският молитвен дом на ул.
към текста >>
3.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
на „
Държавен
вестник" препоръчано е от Министерството на финансите до всички учреждения и чиновници на финансовото ведомство.
Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г. публикувано в бр. 115 от 23 август 1920 г.
на „
Държавен
вестник" препоръчано е от Министерството на финансите до всички учреждения и чиновници на финансовото ведомство.
- С окръжно предписание N 8374 от 14 септември 1920 г. Министерство на земеделието и държавните имоти е препоръчало списанието и е поканило шефовете на подведомствените си учреждения да абонират повереното си учреждение в него. - С окръжно предписание N 11071 от 28 септември 1920 г. Министерството на вътрешните работи и Народното здраве го препоръчва на г.г. управители, които пък от своя страна да го препоръчат на подведомствените им учреждения, за да си го доставят направо от редакцията.
към текста >>
Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир", са явна провокация срещу съвременния
държавен
строй.
на Вътрешните работи Приложена тук, изпраща се кн. IV от т.г. насп. „Всемирна Летопис" с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл. 6 и 7 от закона за защита на държавата.
Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир", са явна провокация срещу съвременния
държавен
строй.
Гл. секретар: Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г. Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление".
към текста >>
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат
държавен
живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат
държавен
живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
към текста >>
Но когато той, като
държавен
професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
Но когато той, като
държавен
професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г.
към текста >>
Но когато той, като
държавен
професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
Но когато той, като
държавен
професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си".
към текста >>
До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия
държавен
живот.
- моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.).
До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия
държавен
живот.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс.
към текста >>
4.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и
държавен
напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
Някои последователи на Учителя също са отлъчени от Църквата. За това събитие може да се прочете в книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)" Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и
държавен
напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
към текста >>
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и
държавен
напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и
държавен
напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
към текста >>
5.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и
държавен
напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и
държавен
напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
към текста >>
6.
На власт в България, чрез държавен преврат идва политическата партия Демократически сговор
, 9.06.1923 г.
На власт в България, чрез
държавен
преврат идва политическата
На власт в България, чрез
държавен
преврат идва политическата
партия Демократически сговор Преврат на Военния съюз е осъществен в нощта на 8 срещу на 9 юни през 1923 г. Създадено е правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерство на външните работи). Конкретен повод за преврата са силните нападки на Ал. Стамболийски срещу десните политически сили и едрия капитал.
към текста >>
7.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския
държавен
ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче.
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския
държавен
ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
На 19 май 1934 година, чрез
държавен
преврат, се слага край на Демократичния сговор.
След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве.
На 19 май 1934 година, чрез
държавен
преврат, се слага край на Демократичния сговор.
В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата. Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света.
към текста >>
9.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
Всеки недостатък на несъвършенство в обществения и
държавен
строй, може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен".
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен, във всяко отношение, както към себе си така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта.
Всеки недостатък на несъвършенство в обществения и
държавен
строй, може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен".
Църквата, винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота.
към текста >>
10.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император,
държавен
ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек.
И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."Ние сме замлъкнали. Мълчим. Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят? " - питам аз."Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли?
Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император,
държавен
ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек.
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
към текста >>
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и
държавен
скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.
Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят? " - питам аз."Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек.
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и
държавен
скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.
След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България."Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.
към текста >>
11.
Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева
, 27.12.1944 г.
Той се издигна като партиен и
държавен
ръководител.
Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение?
Той се издигна като партиен и
държавен
ръководител.
Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано. Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете.
към текста >>
Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия
държавен
пост.
Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител.
Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия
държавен
пост.
По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано. Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете. "Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна.
към текста >>
12.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
1. Олга Димитрова Славкова (1895-1964) е писателка и поетеса (Централен
Държавен
Архив, Ф.64К, 538 а.е., 1909-1967).
От една страна е блажената и благословена - мнение изразено от приятели, последователи и ученици в книгата от 2012 г., а от друга - писмото на д-р Иван Жеков (вж „Изгревът”, том 23, с. 369 - 370) за ангелите небесни на Изгревът. Проучете го и си направете изводите. ОЛГА ДИМИТРОВА СЛАВКОВА (1895-1964)
1. Олга Димитрова Славкова (1895-1964) е писателка и поетеса (Централен
Държавен
Архив, Ф.64К, 538 а.е., 1909-1967).
Живяла е в София, ул. „Патриарх Евтимий” № 81. Издала е книгата Акорди на сърцето: стихове. София: печ. Художник, 1942.
към текста >>
13.
Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г.
, 03.01.1963 г.
БРАТЯ И СЕСТРИ, НИЕ СМЕ ДЛЪЖНИ ДА СЕ РЪКОВОДИМЕ ОТ УСТАВА НИ И ДА ГО ЦЕНИМЕ, ЗАЩОТО ТОЙ Е ЗА НАС:
ДЪРЖАВЕН
, КЪЩЕН ПОКРИВ, ПОД КОЙТО МОЖЕМЕ ДА ПОДСЛОНИМЕ НА СУШИНА ГЛАВА СПОКОЙНО, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ОТ ЧЛ.78 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА Н.Р. БЪЛГАРИЯ.
В неговата молба ще упомене и тях и ще иска обща регистрация. Ако в територията на някой ОКРЪЖЕН НАРОДЕН СЪВЕТ няма редовен клон, т.е. 25 души, ВЕДНАГА СЕ ГРУПИРАТ и щом се събере числото 25 души и повече, общо си избират ръководство в централно място и подават МОЛБА В ДУХА НА ОКРЪЖНОТО ДО ОКРЪЖНИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ. Да се има пред вид, че всеки клон на В.О.Бяло Братство, КОЙТО ОТБЕГНЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРА В ОПРЕДЕЛЕНИЯ СРОК 12 ЯНУАРИ 1963 г., АВТОМАТИЧЕСКИ СЕ СЧИТА ЗА РАЗТУРЕН. ТОВА ГЛАСИ И ЧЛ.7 НА УСТАВА НИ.
БРАТЯ И СЕСТРИ, НИЕ СМЕ ДЛЪЖНИ ДА СЕ РЪКОВОДИМЕ ОТ УСТАВА НИ И ДА ГО ЦЕНИМЕ, ЗАЩОТО ТОЙ Е ЗА НАС:
ДЪРЖАВЕН
, КЪЩЕН ПОКРИВ, ПОД КОЙТО МОЖЕМЕ ДА ПОДСЛОНИМЕ НА СУШИНА ГЛАВА СПОКОЙНО, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ОТ ЧЛ.78 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА Н.Р. БЪЛГАРИЯ.
ЗАБРАНЯВА СЕ ДА СЕ ПОСЕЩАВАТ ДРУГИ ЦЪРКВИ; ОТ ЕДИН КЛОН В ДРУГ НА В.О.Б. БРАТСТВО. ОСОБЕНО СЕ ЗАБРАНЯВА НА БЕЗОТГОВОРНИ ФАКТОРИ, КОИТО НЕ СЕ ДОПУСКАТ В КЛОНОВЕТЕ НА ОБЩНОСТТА, ЗА ТЕХНАТА ДЕЙНОСТ И ПОСЕЩЕНИЯ: ЩЕ ОТГОВАРЯ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КЛОНА И ЧЛЕНОВЕ НА КЛОНА НА УКРИВАТЕЛИ И САМИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ: ЩОМ СА БЕЗ ПЪЛНОМОЩНО ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ, ЧЕ СА ИЗПРАТЕНИ, ЗА ДА ИЗВЪРШАТ НЯКАКВА РАБОТА В КЛОНА. Приложение: Образец от МОЛБА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ. След като получите писмено съобщение, че е регистриран клона Ви, веднага направете препис от писменото съобщение и го изпратете до ЦЕНТРАЛНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ НА В.О.БЯЛО БРАТСТВО - гр. София, на адрес: НИКОЛА АНТОВ ВЪЛЧЕВ, живущ на ул.
към текста >>
14.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
е
държавен
лекар по жп линията Ямбол - Бургас.
- 1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница в период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години. От 1891 до 1892 г.
е
държавен
лекар по жп линията Ямбол - Бургас.
През 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н.
към текста >>
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство",
държавен
лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот.
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство",
държавен
лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>
15.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Още като студентка третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя
държавен
изпит по стенография.
По това враме стенографията беше факултативен предмет, но аз имах желание да уча и се записах с още две ученички. На края на гимназиалния курс, заедно с матурата, свърших и курса по стенография успешно. Следващата година бях студентка по химия и се упражнявах в стенографирането. Имах желание обаче да мина по някакъв начин през преценката на някой опитен стенограф, но как и по какъв начин, не знаех. И това желание ми се задоволи.
Още като студентка третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя
държавен
изпит по стенография.
Желаещите да се явят на този изпит, да си подадат документите до Министерството на просветата, дето ще се произведе изпитът. Това ме крайно зарадва. Приготвих документите си, написах заявлението си, научих какво се изисква за изпита и започнах да търся материала, нужен за изпита. Като се снабдих с всичко нужно за изпита, подадох документите си и започнах да уча. Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре.
към текста >>
По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане
държавен
изпит за стенографи.
Тогава бях в шести клас, сегашният десети. Следната година останах сама в класа, другите две ученички напуснаха. Свърших курса по стенография заедно с матурата, тогава имаше седми клас, точно сегашният 11 клас. Като постъпих студентка, можех вече да си служа със стенографията, свободно си държах бележки по всички предмети в университета. Това ми помогна да се упражня доста много и в бързопис.
По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане
държавен
изпит за стенографи.
Понеже отговарях на всички условия, подадох и аз заявление и документите си, и започнах да се занимавам. Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия.
към текста >>
16.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Още като студентка третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя
държавен
изпит по стенография.
По това враме стенографията беше факултативен предмет, но аз имах желание да уча и се записах с още две ученички. На края на гимназиалния курс, заедно с матурата, свърших и курса по стенография успешно. Следващата година бях студентка по химия и се упражнявах в стенографирането. Имах желание обаче да мина по някакъв начин през преценката на някой опитен стенограф, но как и по какъв начин, не знаех. И това желание ми се задоволи.
Още като студентка третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя
държавен
изпит по стенография.
Желаещите да се явят на този изпит, да си подадат документите до Министерството на просветата, дето ще се произведе изпитът. Това ме крайно зарадва. Приготвих документите си, написах заявлението си, научих какво се изисква за изпита и започнах да търся материала, нужен за изпита. Като се снабдих с всичко нужно за изпита, подадох документите си и започнах да уча. Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре.
към текста >>
По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане
държавен
изпит за стенографи.
Тогава бях в шести клас, сегашният десети. Следната година останах сама в класа, другите две ученички напуснаха. Свърших курса по стенография заедно с матурата, тогава имаше седми клас, точно сегашният 11 клас. Като постъпих студентка, можех вече да си служа със стенографията, свободно си държах бележки по всички предмети в университета. Това ми помогна да се упражня доста много и в бързопис.
По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане
държавен
изпит за стенографи.
Понеже отговарях на всички условия, подадох и аз заявление и документите си, и започнах да се занимавам. Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия.
към текста >>
17.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
651-656, бяхме поместили няколко писма, които взехме от
Държавен
архив, подписани с Benitta - псевдоним на Невена.
Това е Високият идеал на младите - онези, на които им е определено да се доближат до Словото на Учителя. Те са избраните от Бога. Те са изпратените от Бога всред българския народ. 23. Кореспонденцията между Невена Неделчева и Любомир Лулчев не е запазена, тя е унищожена от Невена, или е укрита и до мен не достигна. В «Изгревът», том IX, стр.
651-656, бяхме поместили няколко писма, които взехме от
Държавен
архив, подписани с Benitta - псевдоним на Невена.
В тях тя се обръща към Лулчев с «Татко мой». 24. На 20 февруари 1993 г. Невена Неделчева сключва издателски договор с издателство «Алфиола» на Георги Кръстев и му предоставя всички романи, които не са издадени, да ги издаде. Той отпечатва само романа «Марта», който е издаден през 1945 г. от печатница «Житно зърно» на Изгрева.
към текста >>
18.
Разстрел на Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 01.02.1945 г.
I.
ДЪРЖАВЕН
И НАРОДЕН СЪД
Лулчев е разстрелян и заровен заедно с другите осъдени няколко часа по-късно в една бомбена яма на Софийските централни гробища, като следите след това са заличени. * * * Подробно за Любомир Лулчев може да се прочете в темата: 1886_10_18 (нов стил) Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя За съда и последните дни на Л.Лулчев може да се прочете в Изгревът - Том 21 по следните линкове:
I.
ДЪРЖАВЕН
И НАРОДЕН СЪД
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ III. Б. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАНИЯ НА Л. X. ЛУЛЧЕВ
към текста >>
НАГОРЕ