НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
245
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Едва
петнадесетгодишен
, Константин Дъновски става през 1845 г.
Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си. Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование. Там младият Константин овладял писмено и говоримо гръцки език. Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани.
Едва
петнадесетгодишен
, Константин Дъновски става през 1845 г.
учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. На следващата година той се премества отново като учител в Устово. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна. Това става причина да бъде поканен на служба в църквата.
към текста >>
През първото
десетдневие
на април 1854 г.,
двадесет
и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.
" (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св. Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г. В това малко книжле самият иконом Константин Дъновски разказва за една своя съдбоносна среща в Солунската църква "Св. Димитрий" по пътя за Света гора.
През първото
десетдневие
на април 1854 г.,
двадесет
и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.
Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Четиримата другари отиват в църквата "Св. Димитрий Солунски", тогава джамия. Когато излизат ги пресреща стар свещеник. Заговаря ги дружески, пита ги от къде са.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
двадесет
и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът През април 1854 г.
двадесет
и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.
Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи. Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г.
към текста >>
„
Двадесетий
ден от декемврий месец, хиляда седемстотин
четиридесет
и шеста година, е било
четиридесетница
от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:
„
Двадесетий
ден от декемврий месец, хиляда седемстотин
четиридесет
и шеста година, е било
четиридесетница
от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
към текста >>
Агрипнията извършвал един
седемдесет
и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г.
После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
Агрипнията извършвал един
седемдесет
и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г.
в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.
към текста >>
От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и
петдесеттях
и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...
Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует.
От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и
петдесеттях
и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...
Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
към текста >>
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и
петдесет
и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и
петдесет
и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".
към текста >>
Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след
дванадесетгодишно
бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.
И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска.
Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след
дванадесетгодишно
бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.
А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...
към текста >>
Заради това в началото от третата
петдесетница
на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!
О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.
Заради това в началото от третата
петдесетница
на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!
След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим.
към текста >>
А пък на свършека на
петдесетницата
сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.
А пък на свършека на
петдесетницата
сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...
Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен.
към текста >>
Десетки
години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането.
Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия". Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник. Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки. С големи борби той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България.
Десетки
години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането.
Антиминсът е свързан с Учителя. Той е знаме и надежда - „Ето, иде скоро". И наистина, освобождението от турското робство дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа. Молитвата е голяма сила, когато е отправена от чисто сърце - Молитвата е сила непреодолима.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда
десет
години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св.
На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда
десет
години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св.
Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г.
към текста >>
Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с
единадесет
минути и
четиринадесет
секунди.
През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца.
Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с
единадесет
минути и
четиринадесет
секунди.
Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата.
към текста >>
Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на
двадесет
и четири часа.
Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди.
Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на
двадесет
и четири часа.
Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г.
към текста >>
се натрупала грешка с
десет
дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.
Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г.
се натрупала грешка с
десет
дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.
На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР
към текста >>
Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с
десет
дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.
е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576).
Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с
десет
дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.
Поправя се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г. и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г. се събират три денонощия напълно излишни, т.е.
към текста >>
Отгледала го родната му сестра Мария, която е
десет
години по-голяма от него.
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят.
Отгледала го родната му сестра Мария, която е
десет
години по-голяма от него.
Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял. Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо. Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял.
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
VIII.1922 г.„Преди
двадесет
и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.
По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.
VIII.1922 г.„Преди
двадесет
и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.
Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.
към текста >>
Нима
дванадесетгодишният
Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях?
Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44).(74):„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.
Нима
дванадесетгодишният
Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях?
Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него.
към текста >>
в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените
шестдесет
и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г.
в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените
шестдесет
и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от
тридесет
страници голям формат.
В Америка той пребивава 11 години. През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго. След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски. Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.
Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от
тридесет
страници голям формат.
Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".
към текста >>
6.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',
, 19.09.1888 г.
Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията,
десетина
-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания.
Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда. Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване".
Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията,
десетина
-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания.
Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".
към текста >>
Също така има и
десетина
чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец.
Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.
Също така има и
десетина
чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец.
Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския. Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник.
към текста >>
Той е бил поне триста и
петдесет
годишен, когато Америка е била открита.
Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука. Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.
Той е бил поне триста и
петдесет
годишен, когато Америка е била открита.
Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно в квадрат, текстът е навсякъде маркиран с червени музикални ноти. Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София". Второ - Евангелариум, или Четвероевангелие. Цяло. Много красиво изписано на фин велум, сто седемдесет и осем листа, размер четири на три и половина инча. Много фин, но поразително четлив ръкопис.
към текста >>
Много красиво изписано на фин велум, сто
седемдесет
и осем листа, размер четири на три и половина инча.
Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година. Той е бил поне триста и петдесет годишен, когато Америка е била открита. Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно в квадрат, текстът е навсякъде маркиран с червени музикални ноти. Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София". Второ - Евангелариум, или Четвероевангелие. Цяло.
Много красиво изписано на фин велум, сто
седемдесет
и осем листа, размер четири на три и половина инча.
Много фин, но поразително четлив ръкопис. Вероятно датира от единайсети век. Никога не е бил в библиотека, тъй като фолиата не бяха номерирани досега. Подвързията е от петнайсети или шестнайсети век. Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец.
към текста >>
7.
Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България
, 16.11.1891 г.
В самото начало на деветото
десетилетие
на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и
петдесет
хиляди жители.
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г.
В самото начало на деветото
десетилетие
на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и
петдесет
хиляди жители.
За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г.
към текста >>
За сто години се е увеличило
седемдесет
пъти.
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители.
За сто години се е увеличило
седемдесет
пъти.
Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица.
към текста >>
Отбелязването на
двадесет
и шестата годишнина, както и
десетдневната
среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г.
Стамова от П. К. Дънов". На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов. В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк.
Отбелязването на
двадесет
и шестата годишнина, както и
десетдневната
среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г.
Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри. Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране. Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията. Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет
, 7.07.1893 г.
Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две
десетилетия
негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.
„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива.
Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две
десетилетия
негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.
Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
9.
Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България
, 20.09.1895 г.
През 1895 година Петър Дънов (на
тридесет
и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ.
"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България.
През 1895 година Петър Дънов (на
тридесет
и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ.
Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна. Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ. Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна Темата е била "Науката и въспитанието в отношение на двата велики закона на развитието" и това е втората част от книгата "Науката и възпитанието".
към текста >>
10.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Божественият Дух слиза върху
тридесет
и три годишния Петър Константинов Дънов, който се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов Това става на 7 март 1897 г. (стар стил), във Варна.
Божественият Дух слиза върху
тридесет
и три годишния Петър Константинов Дънов, който се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.
По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя. За това събитие може да се прочете в: 1. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 2. Константин Дъновски - книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1"
към текста >>
Това са така наречените
десет
свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори.
Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя.
Това са така наречените
десет
свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори.
В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна.
към текста >>
Той отваря вратата и просякът поискал само
десет
лева, за да си купи хляб.
Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски.
Той отваря вратата и просякът поискал само
десет
лева, за да си купи хляб.
Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още
четиридесет
години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още
четиридесет
години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен.
към текста >>
Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още
четиридесетъ
години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ.
Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още
четиридесетъ
години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
към текста >>
12.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди
деветнадесет
века.
От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.
Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди
деветнадесет
века.
Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това.
към текста >>
13.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 18.11.1898 г.
Стоименов в Бургас заедно с „
Десетте
свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г.
Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети................. 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т.
Стоименов в Бургас заедно с „
Десетте
свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г.
(У., №5, 18.11.1898 г.) 27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
14.
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 13.02.1899 г.
Учителя по духовен път приема
десет
въпроса
Учителя по духовен път приема
десет
въпроса
на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.
към текста >>
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва
десет
въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни"
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва
десет
въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.през 1995 г.
към текста >>
Двата документа, както и отговорите на
десетте
въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т.
на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.
Двата документа, както и отговорите на
десетте
въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т.
II.през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце.
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.
към текста >>
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите
десет
свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота. 24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите
десет
свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение?
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение.
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. П. К. Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов 28 февруари 1899 г., Бургас
към текста >>
15.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)
, 24.02.1899 г.
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце.
към текста >>
16.
Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'
, 24.02.1899 г.
Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел
десет
въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
Учителя по духовен път приема от Духа - "Божието обещание" На 24 февруари Петър Дънов по духовен път приема и записва "Божието обещание".
Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел
десет
въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.
към текста >>
Двата документа, както и отговорите на
десетте
въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
Учителя по духовен път приема от Духа - "Божието обещание" На 24 февруари Петър Дънов по духовен път приема и записва "Божието обещание". Преди това, на 13 февруари 1899 г., във Варна, е приел десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.
Двата документа, както и отговорите на
десетте
въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце.
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.
към текста >>
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите
десет
свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота. 24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите
десет
свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение?
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение.
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. П. К. Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов 28 февруари 1899 г., Бургас
към текста >>
17.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
Учителя дава отговори на
десетте
въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни"
Учителя дава отговори на
десетте
въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни"
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа.
към текста >>
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва
десет
въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни"
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва
десет
въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
към текста >>
Двата документа, както и отговорите на
десетте
въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа.
Двата документа, както и отговорите на
десетте
въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.
през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце.
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.
към текста >>
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите
десет
свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота. 24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите
десет
свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение?
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение.
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. П. К. Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов 28 февруари 1899 г., Бургас
към текста >>
http://petardanov.co...в-на-
десетте
-с/
Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах. За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г. във втори том на поредицата Изгрева. Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи. Слагам линк тук към публикуваните отговори и който се интересува може да ги сравни с отговорите в оригинала:
http://petardanov.co...в-на-
десетте
-с/
След това същите отговори са взети и публикувани в книгата "Той иде" 2004 година. http://petardanov.co...halno_slovo.pdf И чак през 2010 отговорите са публикувани точно както са в оригинала в Епистоларни диалози част 1. http://petardanov.co...enyu-I-2010.pdf С поздрави от мен и пожелания за една година, изпълнена с много Божествено вдъхновение и израстване в пътя на ученика, който е път на любов, мъдрост и истина.
към текста >>
18.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
Аз ще се бавя в село може би още
десетина
дни.
Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота.
Аз ще се бавя в село може би още
десетина
дни.
Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг. Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от него. Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече. Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Една пръчка може за
десет
години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.
те пребъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко. Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух.
Една пръчка може за
десет
години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25]
към текста >>
20.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя
десетки
хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя
десетки
хиляди последователи.Несправедливо обвинение
През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>
21.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя
десетки
хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя
десетки
хиляди последователи.Несправедливо обвинение
През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>
22.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
След молитвата може да турите по една, две, три,
десет
раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници.
Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени.
След молитвата може да турите по една, две, три,
десет
раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници.
Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде.
към текста >>
23.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди
десетина
години.
Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина”1 на издателя Тодор И. Бъчваров.3 Търся статиите по френология от Учителя.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди
десетина
години.
Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот.
към текста >>
24.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди
десетина
години.
Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди
десетина
години.
Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот.
към текста >>
25.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Казвам на каруцаря на
десетина
метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на
десетина
метра и там ще намериш гвоздея“.
“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.
Казвам на каруцаря на
десетина
метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на
десетина
метра и там ще намериш гвоздея“.
Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
към текста >>
26.
Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 8.09.1901 г.
Казвам на каруцаря на
десетина
метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на
десетина
метра и там ще намериш гвоздея“.
“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.
Казвам на каруцаря на
десетина
метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на
десетина
метра и там ще намериш гвоздея“.
Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
към текста >>
27.
Учителя посещава Пазарджик
, 10.09.1901 г.
Казвам на каруцаря на
десетина
метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на
десетина
метра и там ще намериш гвоздея“.
Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“. Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.
Казвам на каруцаря на
десетина
метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на
десетина
метра и там ще намериш гвоздея“.
Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], Пловдив
, 10.12.1902 г.
На девети Ви изпратих една сума от
единадесет
лева, на която знаете предназначението .
11. XII. 1902 г. получена сумата [бел. на П. Киров.] Л. б. Киров,
На девети Ви изпратих една сума от
единадесет
лева, на която знаете предназначението .
Съобщете ми, кога[то] я получите. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога[то] получа, ще Ви отговоря. Надея се занапред да бъдете по-предвидлив. И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
към текста >>
29.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)
, 20.12.1902 г.
През декември 1902 година Учителя прекарва
десет
дни в Татар Пазарджик.
Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)
През декември 1902 година Учителя прекарва
десет
дни в Татар Пазарджик.
Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София. Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора"
към текста >>
30.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него
, 1903 г.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва
единадесет
години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него През 1903 год.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва
единадесет
години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
към текста >>
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва
единадесет
години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год.
Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва
единадесет
години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му.
към текста >>
31.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Сестрата на Учителя, която е
десет
години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят.
на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца.
Сестрата на Учителя, която е
десет
години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят.
Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица. Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода.
към текста >>
32.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
В запазените
четиринадесет
писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.
За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова.
В запазените
четиринадесет
писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.
Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване.
към текста >>
33.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
В запазените
четиринадесет
писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.
За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова.
В запазените
четиринадесет
писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.
Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване.
към текста >>
34.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.02.1905 г.
След
петнадесет
или
двадесет
дни ще ви съобщя кога ще дойда.
С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират.
След
петнадесет
или
двадесет
дни ще ви съобщя кога ще дойда.
Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
35.
Писмо от Учителя до Пеню Киров, Варна
, 17.07.1906 г.
Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна на
десети
август.
Варна, 17 юлий 1906 г.208 Обични209 брат П. Киров, Писмото ти получих. Всичко е уредено добре и делото Божие е благословено.
Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна на
десети
август.
Пази това в душата си. До виждане. Ваш верен: П. К. Дънов Варна 17.07.1906г.
към текста >>
36.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
В края на годината, при приключване на братския комунален стол – кухня, остана излишък от няколко
десетки
лева (ок.
Обикновено се хранеха дневно 8, 12, 18 души. Плащането на храната бе доброволно. Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка. Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни покупки и периодически, обикновено месечно докладваше за състоянието на касата. Дефицити никога не се явяваха, а всякога имаше излишъци.
В края на годината, при приключване на братския комунален стол – кухня, остана излишък от няколко
десетки
лева (ок.
90 лв.). ясно бе, че в случая при този опит бе прилаган законът на жертвата – законът на доброволното заплащане –Любовта. Опитът даде положителен резултат. Това зарадва твърде много Учителя, когато му докладваха за горния опит. През 1927-1928 г.
към текста >>
37.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя.
, 18.08.1907 г.
Преди
десет
хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират?
Между източника и реката никога не трябва да се образува борба.Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни.Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят.
Преди
десет
хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират?
Затова от човешко гледище живеете в бъдещето, а от чисто Божествено живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната стая над салона, в който се събирахме, и се върна в 12 ч. на обед. После, в 1,30 ч. се изкачи пак и се завърна в 2 ч.
към текста >>
Доколкото спазвате този ред, дотолкоз и духовно ще се уякчавате.За всяка седмица трябва да си избираме по един ден за молба, така щото от
петдесет
и две седмици, които са в годината, ще имате
петдесет
и два деня за молитва.
Ако само един път някой от вас покаже съдържанието на написаното в плика на някого, който и да е бил, па ако ще да е на някого от вас, губите всичко онова, което искате.За молба винаги ще избирате [време] и в него да правите моленията си. Плика винаги да държите така, щото да не се мачка, а когато отивате в нечисто място, ако Духът ви подсети, оставяйте го. Най-хубавото време за молба през деня е от 4 до 9 ч. сутрин и от 9 до 12 ч. вечер.
Доколкото спазвате този ред, дотолкоз и духовно ще се уякчавате.За всяка седмица трябва да си избираме по един ден за молба, така щото от
петдесет
и две седмици, които са в годината, ще имате
петдесет
и два деня за молитва.
Тия дни ще бъдат петъците – петъкът ще бъде ден за молитва. През него ден няма да се яде нищо готвено. Никого да не задължавате да ви готви през този ден, но ако има нещо сготвено през този ден, без да сте искали вие, можете да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага, когато, ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на Небето.В 3,30 ч. подир обед събранието се продължи.
към текста >>
38.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък
дванадесеттях
бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината.
Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т. Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата.
Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък
дванадесеттях
бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината.
Понеже всичките ленти са бели, означавало чистота, а също и 12 зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образува с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохождало да ни подигне, когато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което значело, че Божественото туря вече основа за нашето подигане. - Защо дохождате на годишното събрание? - попита г-н Дънов. - Защото ни викат - отговори П. Гумнеров.
към текста >>
39.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
Тия места от Библията са
петдесет
и двата петъка, за през цялата година ще ги прочитаме и размишляваме.
Протокол за 15 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 часа заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма с различни цветове, в които каза да си препишем 52 места от Библията, които места щели да се покажат.
Тия места от Библията са
петдесет
и двата петъка, за през цялата година ще ги прочитаме и размишляваме.
Като ни се обясни това, по трима в група, както беше вчерашният ред, се изкачихме горе, всеки със своята чаша пред престола, помолвахме се и се връщахме. - Петко тази година се оплаква от изпита, но всички вие още не знаете и не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са само предисловие. Всички сте интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето. Ами че в Небето вие имате повече приятели, с хиляди, които се радват за вашия успех и напредък.
към текста >>
40.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което
дванадесет
години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата. Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата Земя, върви от горе на долу и във всичките народи не действа еднакво. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие действате за Бога. Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което
дванадесет
години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл.
към текста >>
Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди
петнадесет
години в Америка даваха
двадесет
и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл.
Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди
петнадесет
години в Америка даваха
двадесет
и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.
Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът.
към текста >>
Да се не смущавате, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две,
десет
, пак ще ви стане ясно.
Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, поради които трябва да любите ближните си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мен и аз ще почна да чувствам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная. Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, за да можете да разберете Истината.
Да се не смущавате, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две,
десет
, пак ще ви стане ясно.
Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Това е желанието на нашите приятели Отгоре: да се не боите, да са свободни сърцата и умовете ви, и да бъдете готови за утре. Амин.В 7 ч. вечерта се прочете от Първо послание Йоанново 3:4. Този стих ще служи за база на разговора.
към текста >>
Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две,
десет
, пак ще ви стане ясно.Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене.
например, формите на параходите, железниците и пр. Този, Който всъщност мисли, Той е Господ, Който съставлява организма на Вселената и този, който иска да има нови мисли, трябва да е свързан с Бога, защото там е изворът.Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, защо трябва да любим ближния си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви се каже нещо, за което вие не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мене и аз ще почна да чувствувам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная.
Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две,
десет
, пак ще ви стане ясно.Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене.
Това е желанието на нашите приятели от горе. Да не се боите, да са свободни сърцата и умовете ви и да бъдете готови за утре. (Амин.)В 7 часа вечерта се прочете 3 глава, 4 стих от Първо Иоаново послание.- Този стих ще служи за база за разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове, а когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО
към текста >>
Величка влиза в църквата, където са изложени
десетина
деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с пръсти казва: „Това е моето дете!
След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа. Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което не можа да отгледа преди 2000 години и сега, пред лицето на Бога, Който е дошъл между нас в плът, довършва тази своя задача, В края на 1903 г.
Величка влиза в църквата, където са изложени
десетина
деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с пръсти казва: „Това е моето дете!
” Величка се връща у дома си, където е Учителят, и Го пита да вземе ли това момиченце. Той й отговаря, че то е определено за нея. Тя се връща в църквата и взима детето, като след тона оформя документите. Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева.
към текста >>
Десетгодишен
, той отива в гр.
Проявявал е голяма чувствителност, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени. Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера). Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа.
Десетгодишен
, той отива в гр.
Шумен при свой брат и работи в неговото предприятие. Минава през много перипетии и мъчнотии и става по собствено разбиране вегетарианец (Слънцето му в Дева го прави диетик). Понеже Слънцето му е в 9 дом в секстил с Нептун и в тригон с Уран и Асцендента, той проявява духовните си качества и започва усилено да търси подходяща духовна среда. Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя. Проявява пълно послушание към Неговите мъдри съвети.
към текста >>
41.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Тази Пръчка е с
шестдесет
и един сантиметра дължина.
Още: в тази Пръчка имате Света Троица в християнството. Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България.
Тази Пръчка е с
шестдесет
и един сантиметра дължина.
Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня.
към текста >>
Г-н Дънов прочете от своето тефтерче за
Десетте
свидетелства на Веригата48, които каза да препишем, за да ги прочитаме.
А вечерта в 7 ч. ще имаме общeние с духовете. Този „трен“, който дойде вчера, се състои от духовете, за да вземат те участие в това, което се върши тук на тези събрания. И един от Веригата, а именно Михалаки Георгиев от София, беше определено да бъде с тях, а другите дойдоха по-рано, за да устроят пътя. Фиг. 6
Г-н Дънов прочете от своето тефтерче за
Десетте
свидетелства на Веригата48, които каза да препишем, за да ги прочитаме.
Тези Десет свидетелства са следните: Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, за да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него.
към текста >>
Тези
Десет
свидетелства са следните:
ще имаме общeние с духовете. Този „трен“, който дойде вчера, се състои от духовете, за да вземат те участие в това, което се върши тук на тези събрания. И един от Веригата, а именно Михалаки Георгиев от София, беше определено да бъде с тях, а другите дойдоха по-рано, за да устроят пътя. Фиг. 6 Г-н Дънов прочете от своето тефтерче за Десетте свидетелства на Веригата48, които каза да препишем, за да ги прочитаме.
Тези
Десет
свидетелства са следните:
Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, за да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка).
към текста >>
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Моите съвети, когато ти говоря? Отговор: ... Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко колебание? Отговор: ...
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Отговор: ...Божието обещание49 И тъй, във всичко, що обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всички пороци. Ето защо то трябва да се обърне към Мене и да се възобнови чрез Моя Дух, обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой и поверяваш всичко в Моите ръце, отсега нататък Аз сам ще те ръководя, Сам ще промислям и уреждам всичко за тебе.
към текста >>
Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на Живота.След прочитането на
Десетте
закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем.
Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверниш Името Ми и да не опетниш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш50, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си.
Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на Живота.След прочитането на
Десетте
закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем.
Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие. Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в джобното джузданче на г-н Дънов). Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде.Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание:Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца.
към текста >>
Тая молитва била дадена преди
дванадесет
години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие.
Гледай да не оскверниш Името Ми и да не опетниш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш50, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си. Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на Живота.След прочитането на Десетте закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем.
Тая молитва била дадена преди
дванадесет
години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие.
Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в джобното джузданче на г-н Дънов). Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде.Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание:Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца. Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.
към текста >>
Голов: че Духът дава.48
Десетте
свидетелства на Веригата – известни още под името
Десетте
свидетелства Господни; документ, записан от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г.
Гумнеров и липсват при Д. Голов.45 На това място в ръкописа на протокола на Д. Голов с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов.46 По нещо благодарително Господу – в протокола на Д. Голов: по нещо Господу.47 Че в отговор на тази благодарителност Духът дава – в протокола на Д.
Голов: че Духът дава.48
Десетте
свидетелства на Веригата – известни още под името
Десетте
свидетелства Господни; документ, записан от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г.
във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София,2004).49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна, достигнал до нас като текст на писмо до Пеню Киров от 24 февруари 1899 г. (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов.51 Тая молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Молитва на Царството.52 Сърцата на хората – в протокола на Д. Голов:
към текста >>
42.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
десет
сестри сформират Класа на добродетелите.
На събора в Търново през 1910 г. Учителя я раздава на всички членове на Веригата и обяснява емблемата, но на участниците им е трудно да я разберат и са протоколирани само отделни мисли. На събора през 1912 г. тази емблема във вид на чертеж е изработена върху знаме, заедно с още два други чертежа, и е поставена пред входа на трапезарията. През 1920 г.
десет
сестри сформират Класа на добродетелите.
Пред тях Учителя обяснява трите чертежа и те наново изготвят емблемата върху бял копринен плат, избродирана с цветни копринени конци. След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива. Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см.
към текста >>
Може да го извървите за една, за
десет
, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се изпречва.
Понеже вие тръгвате по тази линия от единия център, от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година от горе ще се разреши и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душите ви. Но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да извърви пътя. Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път.
Може да го извървите за една, за
десет
, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се изпречва.
Когато дойдете в тази фигура, вече няма падане. Тръгнете ли в този Божествен път, няма сила, която може да ви извади от него.Из протокол от среща на Веригата през 1912 г., Търново Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора над трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята, или мир с Небето; друг път няма. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
43.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Отговор: Готов съм.
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моите овце с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчиш?
Отговор: Вярвам.Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: Ще изпълня.Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата любов? Отговор: Ще се отрека.Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: Ще посветя.Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, които ти говоря? Отговор: Ще слушам.Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко колебание?
Отговор: Готов съм.
Десето
свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моите овце с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчиш?
Отговор: Ще ходя.БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ„И тъй във всичко, що обещаеш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всички пороци. Ето защо то трябва да се обърне към Мене и да се възобнови чрез Моя Дух, обработи и възпита чрез Моето Слово.Ти, който отсега ставаш Мой и поверяваш всичко в Моите ръце, отсега нататък Аз сам ще те ръководя, Аз ще промишлявам и отреждам всичко за тебе.Аз ще те уча все. що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите криле.
към текста >>
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане
двадесетгодишна
мома, срамува се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане
двадесетгодишна
мома, срамува се да носи своите кукли.
Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в Оногова, който търпи всичко.
към текста >>
По-добре едно дете на Земята, отколкото
десет
човека на Небето, и то луди65.
А можем ли да знаем каква е Неговата воля? Да, можем. Тя е ясна: тази Воля се състои в това, щото да извършим всичко онова, което ни е дадено на Земята. Да се не отклоняваме нито надясно, нито наляво, нито да желаем това, което е непостижимо. Ако аз бях преживяла моите години на Земята, щях да ги употребя другояче.
По-добре едно дете на Земята, отколкото
десет
човека на Небето, и то луди65.
Вие мислите, че много работа вършите, нали е така? Така мислех и аз, но не е въпросът колко голяма работа сме захванали, но колко добро от нея е свършено. Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки?
към текста >>
Може би Казакова ще присъства на
десет
сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на
десет
места и да говоря.
Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66.
Може би Казакова ще присъства на
десет
сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на
десет
места и да говоря.
И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако на десетте сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров – човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари. Но този баща има десет сина и те все – Свинаровци. Умира бащата, синовете му вземат парите и всякъде [им] казват все Свинаровци.
към текста >>
Ако на
десетте
сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение.
Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това?
Ако на
десетте
сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение.
Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров – човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари. Но този баща има десет сина и те все – Свинаровци. Умира бащата, синовете му вземат парите и всякъде [им] казват все Свинаровци. И кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят добро за него.
към текста >>
Но този баща има
десет
сина и те все – Свинаровци.
Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако на десетте сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров – човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари.
Но този баща има
десет
сина и те все – Свинаровци.
Умира бащата, синовете му вземат парите и всякъде [им] казват все Свинаровци. И кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят добро за него. Разбирате ли тази алегория? Може да го кажете както искате, безразлично е.
към текста >>
Голов: развитие.65 По-добре едно дете на Земята, отколкото
десет
човека на Небето, и то луди – в протокола на П.
Голов.61 Привлякох ги с нишките на Любовта – неточен цитат на Осия 11:4: Привлякох ги с човечески въжя, с узи на любов. В протокола на П. Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта.62 Каза се проповедта на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П. Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа.64 Нашето развитие – в протокола на Д.
Голов: развитие.65 По-добре едно дете на Земята, отколкото
десет
човека на Небето, и то луди – в протокола на П.
Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото десет клосни и луди.66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д. Голов: графични евангелия.67 Не са ваши – в протокола на П. Гумнеров: не са лоши.68 По-сложна работа – в протокола на П. Гумнеров: по-положителна работа.69 От мен там – в протокола на П. Гумнеров: от гости там.70 Не е мястото още готово за теб – в протокола на П.
към текста >>
Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото
десет
клосни и луди.66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д.
В протокола на П. Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта.62 Каза се проповедта на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П. Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа.64 Нашето развитие – в протокола на Д. Голов: развитие.65 По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди – в протокола на П.
Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото
десет
клосни и луди.66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д.
Голов: графични евангелия.67 Не са ваши – в протокола на П. Гумнеров: не са лоши.68 По-сложна работа – в протокола на П. Гумнеров: по-положителна работа.69 От мен там – в протокола на П. Гумнеров: от гости там.70 Не е мястото още готово за теб – в протокола на П. Гумнеров: Не е време още за тук.71 Вие сте отдолу, ние сме отгоре – в протокола на П.
към текста >>
44.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Разбира се, този процес не е изработен за
десет
,
двадесет
или един милион години, а най-малко са били нужни
десет
милиарда години и ще са потребни още
десет
милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора.
Разбира се, този процес не е изработен за
десет
,
двадесет
или един милион години, а най-малко са били нужни
десет
милиарда години и ще са потребни още
десет
милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа.
към текста >>
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия
двадесет
милиарда години.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години.
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия
двадесет
милиарда години.
Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас.
към текста >>
Разбира се, след като премине човек тия
десет
милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние.
И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека.
Разбира се, след като премине човек тия
десет
милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние.
И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба.
към текста >>
Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за
дванадесет
милиарда години81, докато настане Божественият ден.
Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията. Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания? Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по- голяма пакост.
Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за
дванадесет
милиарда години81, докато настане Божественият ден.
Това е, от което една душа трябва да се бои. Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. И ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот?
към текста >>
Та затова има
дванадесет
милиарда години – за разположение и неразположение, за вдишки и издишки, прилив и отлив.
Принципите не са претърпели никакви изменения, но нашите спрямо тия принципи са претърпели изменения. Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например един час си разположен, а друг час не си разположен. И после – една година си разположен, а друга година си неразположен и така се редуват82.
Та затова има
дванадесет
милиарда години – за разположение и неразположение, за вдишки и издишки, прилив и отлив.
Това е то Божественият закон: когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е Любовта на Бога. Господ дава на една душа Добро и зло. И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, който никога не отказва, думата няма у Него не съществува83.
към текста >>
Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате
десет
хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже.
И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, който никога не отказва, думата няма у Него не съществува83. Затова всичките духове – от най-големите до най-малките – пред Него благоговеят. Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него.
Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате
десет
хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже.
Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение.
към текста >>
И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.Почивка няколко минути.В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на
двадесет
и четири милиарда години.След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното:
През тази година вие искате да работите, нали? Тогава всякой един да вложи в ума си, че през тази година ще работите така, щото по трима души да приведете в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви покаже где са; и тогава Той ще ви ги посочи. Ние имаме във Веригата някои приятели, които се спъват, и искаме да се урегулират работите им. Защото са в засада от лошите духове, та трябва да им изпратим помощ.
И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.Почивка няколко минути.В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на
двадесет
и четири милиарда години.След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното:
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал.
към текста >>
Добрата молитва е дадена преди повече от
десет
години.По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г-н Дънов ни прочете от джобното си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен характер пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна.
Стой сега и слушай какво Бог ще ти говори; стой и чети това, което ще пиша. В това, което ще чуеш, и в това, което ще прочетеш, стои Животът. Блаженството обаче ще придобиеш в това, което ще видиш. Като прочете горното Слово от едно тефтерче, г-н Дънов ни каза: Това е най-ценното нещо, което аз съм спазил, но което сега не мога ви дам, а ще ви го дам, след като се подобрят вибрациите ви.
Добрата молитва е дадена преди повече от
десет
години.По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г-н Дънов ни прочете от джобното си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен характер пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна.
Никакви бележки от съдържанието на тия пасажи не се позволи да се вземат.В 7 ч. вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата.Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края. След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават.
към текста >>
Голов.76 И ще са потребни още
десет
милиарда години – липсва в протокола на Д.
72 И 5-а глава – липсва в протокола на Д. Голов.73 Нищо не е могло да се развива – в протокола на П. Гумнеров: нищо не е могло да се разбере.74 Никакъв резултат – в протокола на П. Гумнеров: еднакъв резултат.75 Волутната теория – от лат. волута – спирална форма; липсва в протокола на Д.
Голов.76 И ще са потребни още
десет
милиарда години – липсва в протокола на Д.
Голов.77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена.78 Временните ваши страдания – в протокола на П. Гумнеров: съвременните ваши страдания.79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П. Гумнеров: вибрациите на цветето.80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д. Голов.81 Дванадесет милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години.82 Изречението липсва в протокола на Д.
към текста >>
Голов.81
Дванадесет
милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години.82 Изречението липсва в протокола на Д.
Голов.76 И ще са потребни още десет милиарда години – липсва в протокола на Д. Голов.77 За да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена – в протокола на П. Гумнеров: за да се изготви една бъдеща еволюция за една нова Вселена.78 Временните ваши страдания – в протокола на П. Гумнеров: съвременните ваши страдания.79 Вибрациите на цветовете – в протокола на П. Гумнеров: вибрациите на цветето.80 А с това добило и голям глас – липсва в протокола на Д.
Голов.81
Дванадесет
милиарда години – в протокола на П.Гумнеров: един-два милиарда години.82 Изречението липсва в протокола на Д.
Голов.83 Думата „няма“ у Него не съществува – в протокола на П. Гумнеров: В Него няма думата „не съществува“.84 Да се оправят – в протокола на Д. Голов: да се управляват.85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат.86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание?
към текста >>
45.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Това е Волята Божия за вас.Върху
дванадесет
бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само
дванадесет
души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.
III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз.
Това е Волята Божия за вас.Върху
дванадесет
бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само
дванадесет
души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.
Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи. Трета беше Г.
към текста >>
“ За
тринадесетата
лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М.
“ На П. Ив. Гумнеров: „Ходи в пътя на Истината и да се не боиш от никого! “ На М. Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в живота си!
“ За
тринадесетата
лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М.
Казакова: „Аз ще й я предам. След време ще можете да знаете коя е тя.“ По-нататък г-н Дънов прибави: Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда. Когато сте в нужда само, ще опасвате лентите, защото опасването им означава воюване.
към текста >>
Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави:
в четвъртък трябва да сме се вече наяли, а пък в петък да започнем да ядем точно в 7 ч. вечерта. Аз желая през годината да бъдете духом бодри и весели. Всякой може да работи за Господа. Всичките работи са благословени – Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното:
Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави:
Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата.
към текста >>
Най-младият Ангел на Небето е на
двадесет
и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза:
Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното: Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци.
Най-младият Ангел на Небето е на
двадесет
и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза:
Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта.
към текста >>
А пък в оригинала на
Десетте
правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7).
Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна. Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина.Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света.
А пък в оригинала на
Десетте
правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7).
Фигура 7.В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта.
към текста >>
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" -----------------------
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П.
към текста >>
46.
Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1909 г.
Това е Волята Божия за вас.Върху
дванадесет
бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само
дванадесет
души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.
III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз.
Това е Волята Божия за вас.Върху
дванадесет
бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само
дванадесет
души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.
Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи. Трета беше Г.
към текста >>
“ За
тринадесетата
лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М.
“ На П. Ив. Гумнеров: „Ходи в пътя на Истината и да се не боиш от никого! “ На М. Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в живота си!
“ За
тринадесетата
лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М.
Казакова: „Аз ще й я предам. След време ще можете да знаете коя е тя.“ По-нататък г-н Дънов прибави: Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда. Когато сте в нужда само, ще опасвате лентите, защото опасването им означава воюване.
към текста >>
Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави:
в четвъртък трябва да сме се вече наяли, а пък в петък да започнем да ядем точно в 7 ч. вечерта. Аз желая през годината да бъдете духом бодри и весели. Всякой може да работи за Господа. Всичките работи са благословени – Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното:
Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави:
Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата.
към текста >>
Най-младият Ангел на Небето е на
двадесет
и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза:
Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното: Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци.
Най-младият Ангел на Небето е на
двадесет
и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза:
Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта.
към текста >>
А пък в оригинала на
Десетте
правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7).
Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна. Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина.Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света.
А пък в оригинала на
Десетте
правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7).
Фигура 7.В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта.
към текста >>
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" -----------------------
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П.
към текста >>
47.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август
, 20.08.1909 г.
“ Всички едновременно подехме: „Амин.“Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите
дванадесет
петъка в годината и каза дословно следното:
4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента.Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
“ Всички едновременно подехме: „Амин.“Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите
дванадесет
петъка в годината и каза дословно следното:
Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
към текста >>
Десетият
петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост.
Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
Десетият
петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост.
Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината.
към текста >>
Единадесетия
петък всякой един от вас ще посвети за себе си.
Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост.
Единадесетия
петък всякой един от вас ще посвети за себе си.
Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави.
към текста >>
Дванадесетия
– за идването на Царството Божие на
Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си.
Дванадесетия
– за идването на Царството Божие на
Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава.
към текста >>
Тогава ще вземете
десет
глави от Втора книга на Царете, от 1-ва глава до 10-а.
Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном. След това ще вземете всичките глави от Даниил. Във връзка с Даниил ще вземете Евангелието от Йоанна, от 9-а до 17-а глава включително. След това – всичките глави от Посланието Евреем.
Тогава ще вземете
десет
глави от Втора книга на Царете, от 1-ва глава до 10-а.
После ще вземете Филипяном, 1-ва глава. Тоя материал ще разпределите така: за всякой петък в годината ще вземете по една глава, та всичко – петдесет и две глави, а останалите осемдесет и една ще поделите между дванадесетте заповядани петъци. Духът ви оставя свободни – вие сами ще си изберете откъде и как ще започнете. Само да помните добре след прочитането, та да си бележите всяка мисъл, на която Духът ще ви наведе. Защото ако я подминете, може да мине много време, докато се повтори в ума ви.
към текста >>
Тоя материал ще разпределите така: за всякой петък в годината ще вземете по една глава, та всичко –
петдесет
и две глави, а останалите
осемдесет
и една ще поделите между
дванадесетте
заповядани петъци.
След това ще вземете всичките глави от Даниил. Във връзка с Даниил ще вземете Евангелието от Йоанна, от 9-а до 17-а глава включително. След това – всичките глави от Посланието Евреем. Тогава ще вземете десет глави от Втора книга на Царете, от 1-ва глава до 10-а. После ще вземете Филипяном, 1-ва глава.
Тоя материал ще разпределите така: за всякой петък в годината ще вземете по една глава, та всичко –
петдесет
и две глави, а останалите
осемдесет
и една ще поделите между
дванадесетте
заповядани петъци.
Духът ви оставя свободни – вие сами ще си изберете откъде и как ще започнете. Само да помните добре след прочитането, та да си бележите всяка мисъл, на която Духът ще ви наведе. Защото ако я подминете, може да мине много време, докато се повтори в ума ви. Вие сега минавате през особено магнетическо течение, та затова Духът ще ви наведе на особени мисли при прочитането на тия четива, които мисли трябва да си забелязвате. И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по съвсем друг начин.
към текста >>
Лентите, с които някои от вас се опасаха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през
дванадесетте
заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера.
Само да помните добре след прочитането, та да си бележите всяка мисъл, на която Духът ще ви наведе. Защото ако я подминете, може да мине много време, докато се повтори в ума ви. Вие сега минавате през особено магнетическо течение, та затова Духът ще ви наведе на особени мисли при прочитането на тия четива, които мисли трябва да си забелязвате. И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по съвсем друг начин. Тия четива ще си ги четете освен в петъците, всякога, когато пожелаете.
Лентите, с които някои от вас се опасаха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през
дванадесетте
заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера.
Нашите Приятели Отгоре, които присъстват, ви поздравяват. Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят.
към текста >>
48.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в
десет
, то дотогава, до 10 часа, сте свободни.В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед.
Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук.
Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в
десет
, то дотогава, до 10 часа, сте свободни.В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед.
На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.
към текста >>
49.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
— Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по
десет
минути.
Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Протоколи от годишната среща на Веригата, 1910 г. 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа и 25 минути сутринта всички бяхме на местата си, както с ме наредени в началото. След като по покана всички тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният:
— Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по
десет
минути.
Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви.Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст.
към текста >>
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с
десетминутната
молитва в олтара.
Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с
десетминутната
молитва в олтара.
За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
към текста >>
Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха
десетминутното
си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние.
Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха
десетминутното
си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
към текста >>
Вечерята свършихме в
десет
и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста.
Вечерята свършихме в
десет
и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>
50.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
Числото
десет
, то е чудо.
На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили.
Числото
десет
, то е чудо.
Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват.
към текста >>
51.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е
десетото
колело.
И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата.
Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е
десетото
колело.
Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече: даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са?
към текста >>
Десетият
за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение.
Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 часа, ще пъдите с това дявола из душата. Предметите за размишление и върху които трябва да се молите през заповяданите 12 петъка са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея, за тяхното укрепване. Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет.
Десетият
за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение.
Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г.
към текста >>
Единадесетия
ще посветите да ви научи Господ как да мълчите.
Предметите за размишление и върху които трябва да се молите през заповяданите 12 петъка са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея, за тяхното укрепване. Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение.
Единадесетия
ще посветите да ви научи Господ как да мълчите.
Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 18 АВГУСТ, СРЯДА
към текста >>
Дванадесетия
петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив.
Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите.
Дванадесетия
петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив.
Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 18 АВГУСТ, СРЯДА от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>
52.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 1.01.1911 г.
Участниците са
тридесет
и двама.
Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август.
Участниците са
тридесет
и двама.
Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие.
към текста >>
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
53.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 7.01.1911 г.
Участниците са
тридесет
и двама.
Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август.
Участниците са
тридесет
и двама.
Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие.
към текста >>
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
54.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 8.06.1911 г.
Чети от книгата на Завета на цветните лъчи на светлината пета страница и
петнадесета
.
Не всичко, което е приятно е добро, и не всичко, което е неприятно е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро и което е допуснал то е приятно. Само то носи благословение за отрудената душа.
Чети от книгата на Завета на цветните лъчи на светлината пета страница и
петнадесета
.
(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
55.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне.Подир няколко минутен отдих, в
единадесет
и половина часа заседанието се продължи.
На Мене е дадена всяка власт на небето и земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете! “ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите: Всякой от вас, освен даденото слово, ще прочете и 14 глава от Евангелието на Йоана. И добави: Това слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности.
На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне.Подир няколко минутен отдих, в
единадесет
и половина часа заседанието се продължи.
Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“. — Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска.
към текста >>
56.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
— Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя:
дванадесетте
главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 12 АВГУСТ, ПЕТЪКВ 9 часа сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме изчитането от всички заедно, дума по дума, „Добрата молитва“ и „Отче наш“. Господин Дънов съобщи:
— Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя:
дванадесетте
главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това.
Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята.
към текста >>
Десетия
— за человечесвото.
Петия — за просвещението на човешкия ум. Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството.
Десетия
— за человечесвото.
Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите. А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили.
към текста >>
Единадесетия
— за здравето и дълголетието на верующите.
Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото.
Единадесетия
— за здравето и дълголетието на верующите.
А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите.
към текста >>
А
дванадесетия
ще употребите за съзерцание на Божествената Любов.
Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото. Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите.
А
дванадесетия
ще употребите за съзерцание на Божествената Любов.
Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате.
към текста >>
57.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1911 г.
Десетият
човек от вас да избере едно число. (Н.
“ (Всички отговарят: "Може! ") Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли. Ако искаш да уплашиш един дявол, тури сол. Но Христос ето пак ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце? “ (Всички отговарят „Може, може, доверяваме се“) Христос казва: „Ще ви опитам.“
Десетият
човек от вас да избере едно число. (Н.
Ватев, който на масата бе десетият человек, избра числото 793) Много твърдо число избрахте. Нека 12-ят человек избере. (Ив. Русев избра числото 705) — Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света? “ и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат.“
към текста >>
Ватев, който на масата бе
десетият
человек, избра числото 793)
") Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли. Ако искаш да уплашиш един дявол, тури сол. Но Христос ето пак ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце? “ (Всички отговарят „Може, може, доверяваме се“) Христос казва: „Ще ви опитам.“ Десетият човек от вас да избере едно число. (Н.
Ватев, който на масата бе
десетият
человек, избра числото 793)
Много твърдо число избрахте. Нека 12-ят человек избере. (Ив. Русев избра числото 705) — Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света? “ и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат.“ Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме.
към текста >>
58.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
Участниците са
тридесет
и двама.
Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август.
Участниците са
тридесет
и двама.
Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие.
към текста >>
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
59.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Участниците са
тридесет
и двама.
Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август.
Участниците са
тридесет
и двама.
Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие.
към текста >>
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода.
Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои
дванадесет
петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>
60.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
Гореизброените
шестдесет
и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
от Стара Загора: Панайот Ковачев; от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев; от с. Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник).
Гореизброените
шестдесет
и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:
към текста >>
Точно в
десет
и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:
Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.
Точно в
десет
и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:
Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави:
към текста >>
61.
Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
, 15.08.1912 г.
На една от първите страници на „Заветът на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий",
петнадесети
август, Търново 1912 год.
В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черна ложи.
На една от първите страници на „Заветът на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий",
петнадесети
август, Търново 1912 год.
От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: ЗАПОВЕДТА НА УЧИТЕЛЯ: Обичай съвършения път на Истината и живота.
към текста >>
62.
Дадена е 'Заповедта на Учителя', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
, 15.08.1912 г.
На една от първите страници на „Заветът на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий",
петнадесети
август, Търново 1912 год.
В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черна ложи.
На една от първите страници на „Заветът на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий",
петнадесети
август, Търново 1912 год.
От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: ЗАПОВЕДТА НА УЧИТЕЛЯ: Обичай съвършения път на Истината и живота.
към текста >>
63.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Много често ние по нрав мязаме на онези
десет
души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли.
Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия.
Много често ние по нрав мязаме на онези
десет
души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли.
Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ.
към текста >>
64.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Събранието днес се продължи в
десет
и половина часа сутринта.
Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 17 АВГУСТ, ПЕТЪК Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 17 АВГУСТ, ПЕТЪК
Събранието днес се продължи в
десет
и половина часа сутринта.
Господин Дънов каза: — Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога.
към текста >>
65.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1912 г.
Четиридесет
и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие.
Тази година няма да постите, но в замяна на туй в петъчен ден няма никога да ядете готвено, а ще поминете с по малко сух хляб и маслинки. Само сутрин, на обед и вечер може да ядете чай с маслинки и то по един или по три чая. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. После, ще ви се каже реда на градовете, по който трябва да става молението.
Четиридесет
и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие.
То и да протекат благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък. Тук нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове.
към текста >>
66.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
Така щото, пред вас имате числото
десет
.
Събранието се подкачи в 7 часа заранта. Господин Дънов каза: — В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат.
Така щото, пред вас имате числото
десет
.
Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай.
към текста >>
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от
десет
хиляди години насам.
Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25. Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от
десет
хиляди години насам.
Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене.
към текста >>
67.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Трябват ми измежду вас
десет
души, от които имам вече неколцина, да дойдат при мен, за да опитаме действието на закона.
Този закон е секретен, а от вас ще искам да изпълните това, което ще ви се продиктува. И този опит искам за вас да го направя, а за мене си не искам — мен парите ме спъват. Искам да употребим влиянията на зелената краска. Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимнообразие.
Трябват ми измежду вас
десет
души, от които имам вече неколцина, да дойдат при мен, за да опитаме действието на закона.
Дадена е привилегия в света да се направи този опит.На зададени въпроси г-н Дънов отговори: — Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, в умствено и в духовно отношение. — Първото условие, което се иска при приложението на един закон, е голямо спокойствие. — Нито човек да се сърди, нито да се гневи.
към текста >>
— Аз мога да направя, щото да
одесеторя
деятелността на един декар място.
— Нито човек да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. — Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори:
— Аз мога да направя, щото да
одесеторя
деятелността на един декар място.
Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак
към текста >>
Мога да
одесеторя
и плодоприноса на една круша и ябълка.
Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. — Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: — Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място.
Мога да
одесеторя
и плодоприноса на една круша и ябълка.
А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото
към текста >>
68.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
В
десет
и половина часа се събрахме и по
десет
души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща.
Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 21 АВГУСТ, ВТОРНИК Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 21 АВГУСТ, ВТОРНИК
В
десет
и половина часа се събрахме и по
десет
души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща.
И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: — Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат.
към текста >>
А в
единадесет
и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго.
А в
единадесет
и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има?
към текста >>
69.
(стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
, 11.11.1912 г.
Пленена е
осемдесет
хилядната турска армия на Шукри паша.
А Учителят, чрез Мария Стоянова, каза да се предаде на Фердинанд следното: "Аз не виждам тази каляска да влезне в Цариград." Предадоха думите на царя, а той отговори:"Аз от ясновидци не вземам съвети! " Злият гений на Европа го тласкаше към катастрофа за България. На 26 октомври 1912 година Одрин е обсаден. На 13 март 1913 година българските войски превзеха Одрин. Паднаха 2 354 убити, 13 123 бяха ранени, а 827 - безследно изчезнали.
Пленена е
осемдесет
хилядната турска армия на Шукри паша.
Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места.
към текста >>
70.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 3.02.1913 г.
Чети от Книгата на Завета на Цветните лъчи на Светлината пета страница и
петнадесета
.
Не всичко, което е приятно, е добро; и не всичко, което е неприятно, е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро, и което е допуснал, то е приятно. Само то носи благословение за отрудената душа.
Чети от Книгата на Завета на Цветните лъчи на Светлината пета страница и
петнадесета
.
В. 2 М. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
71.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.04.1913 г.
Общият им сбор възлиза на
десет
1+2+3+4=10.
Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4.
Общият им сбор възлиза на
десет
1+2+3+4=10.
А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа? Играчките, това са първите занятия, дрешките, това са първите упражнения. Соковете, това са първите радости, плодовете, това са първите придобивки. Сега важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете. С какви дрехи да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи?
към текста >>
72.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 10.04.1913 г.
Вий имате четири неща, които могат да се изразят в четири числа така: 1, 2, 3, 4 или 1 +2+3+4=10, на които общият сбор е
десет
.
Този свят, за който говоря, е проявление на Природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува в своите деца. Създала им е много играчки за развлечение, ушила им е много дрешки за украшение, образувала е много сокове за прохлаждение, много плодове за насищение. Сложила е богата трапеза на своите деца, да си похапнат, да си по-пийнат, да си починат, след това да идат да се поучат и да поработят в нейната градина на живота и да принесат своите придобивки в нейния дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете?
Вий имате четири неща, които могат да се изразят в четири числа така: 1, 2, 3, 4 или 1 +2+3+4=10, на които общият сбор е
десет
.
А знаете ли какво представлява общият сбор на тия четири числа? Играчките, това са действия, дрешките, това са оформявания, соковете, това е растение, плодовете, това е завършвание. Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какъв вид дрехи да се облича, с какви сокове да се пои, с какви плодове да се храни. С какво да се учи и какво да работи. Нашият предмет естествено се дели на две части.
към текста >>
73.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Не си правете илюзии, защото сте в
единадесетия
час.
Вие, обаче, освободете се от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се на сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете си и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си? Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? Пазете душата си.
Не си правете илюзии, защото сте в
единадесетия
час.
Не си туряйте в ума да живеете охолно на Земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми, например, някой от вас да го обичат синовете и дъщерите му, както подобава; намерете ми подчинени, които да милеят за началниците си. Няма. Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен.
към текста >>
Вам сега в
единадесетия
час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети.
Не си туряйте в ума да живеете охолно на Земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми, например, някой от вас да го обичат синовете и дъщерите му, както подобава; намерете ми подчинени, които да милеят за началниците си. Няма. Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен.
Вам сега в
единадесетия
час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети.
Но повече от това? То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
към текста >>
Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.А вие, понеже сте в
единадесетия
час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца.
Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно.
Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.А вие, понеже сте в
единадесетия
час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца.
Колко ще живеете тук? Още 20, 30, 40, най-много до 50 години. Ако речем, че всички тия години вие добрувате, то душите ви где ще са? Когато и след изминаването на 50-те години вие остареете, тялото рухне, силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте.
към текста >>
74.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1914 г.
Ще следвате по следующия начин: ще вземате от
десет
до
четиринадесет
клончета и ще ги поставите в една чиста тенжерка.
София 14 февруари 1914 Любезна В. Стойчева, С днешната поща ви изпращам една кутия с клончета и листа от известно растение, за да си послужите за освежавание на вашата нервна система и за премахванието на това, което ви плаши.
Ще следвате по следующия начин: ще вземате от
десет
до
четиринадесет
клончета и ще ги поставите в една чиста тенжерка.
Ще налеете до едно кило вода и ще ги варите от 2 до 3 часа. Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто шише и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж. Ще вземате на гладно сърдце. Ако водата изври много, ще доливате, тъй щото да остане до половин кило. Кат се свърши, ще си сварите пак по същия начин.
към текста >>
75.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Околните турци от
тридесет
и девет села се събират и се молят за дъжд – и завалява дъжд.
Питате: „Какво да правим? “ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? – През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша.
Околните турци от
тридесет
и девет села се събират и се молят за дъжд – и завалява дъжд.
Българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата.
към текста >>
76.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
до Черни връх с
десет
свои съмишленици
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия
до Черни връх с
десет
свои съмишленици
Няма точна дата, само годината (1914) и сезона (лятото). Затова формално е избран месец юли тъй като от писмата през юни се вижда, че Учителя прави обиколка из страната - Русе, Казанлък и др. Снимка на участниците в екскурзията. За тази екскурзия може да се прочете в : Учителят на Черни връх - Изгревът - Том 5
към текста >>
Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с
десет
свои съмишленици.
Снимка на участниците в екскурзията. За тази екскурзия може да се прочете в : Учителят на Черни връх - Изгревът - Том 5 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г.
Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с
десет
свои съмишленици.
Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци. Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г.
към текста >>
77.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
И ако отсега нататък никой не слуша своя ръководител, той не ще иска да присъствува на Господното събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всички страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любовта.Нашата Земя е
тринадесетата
сфера, а тя е равна на ада.
А в тия 24 часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат от глад хиляди хора, от болести, от вътрешни революции. След всичко това Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем, доколкото е възможно, трябва да облекчим тяхното страдание. Първо вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всеки от вас си има ръководител, който сега присъствува тук. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на Учителя.
И ако отсега нататък никой не слуша своя ръководител, той не ще иска да присъствува на Господното събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всички страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любовта.Нашата Земя е
тринадесетата
сфера, а тя е равна на ада.
Тази европейска война сега става в ада и Христос е, Който е участвувал в това сражение Но като казвам това, то не е лошо място. То е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят, там Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сме в ада сега - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят.
към текста >>
Свети Илия сега вършее и неговата тояга е
четиридесет
оки и не се церемони и след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта.В тези усилни времена Христос ни е събрал - ето това е едно чудо.
Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни" Е, хубаво, пусни нещо в земята и Аз ще те благословя" - казва Господ.Искате още да видите Христа, но мнозина от вас сте Го виждали много пъти, само че винаги почти сте казвали: „Може да не е Той, може да е друг." Има примери между вас даже, когато сте срещали Христа, но не сте Го познавали, защото сте се съмнявали.Та, сега в света се изпълнява стихът: „Отец е благоволил да ви даде Царство." Хората нека си казват: „Вие ли ще оправите света? " Да, ние ще оправим света и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания - Свети Илия всичко ще разруши. И когато той направи всичко на каша, тогава Христос ще прибере житото.
Свети Илия сега вършее и неговата тояга е
четиридесет
оки и не се церемони и след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта.В тези усилни времена Христос ни е събрал - ето това е едно чудо.
И Господ, за да ни събере, ока е наредил работите, че България да кротува, затова тя държи неутралитет, когато всякъде другаде се бият. Затова кротуват засега Гърция, Турция, и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма.
към текста >>
78.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1914 г.
Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в
тринадесетата
сфера.И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия.
Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а друг отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: в какво се състои лошотата? Но да седнеш отляво или отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада.
Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в
тринадесетата
сфера.И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е тринадесетата сфера, никой не ще иска да седне отляво.Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма. А едното око всякога вижда правото, а другото е за тринадесетата сфера. Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят.
към текста >>
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в
тринадесетата
сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка.
Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: в какво се състои лошотата? Но да седнеш отляво или отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в тринадесетата сфера.И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в
тринадесетата
сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка.
Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е тринадесетата сфера, никой не ще иска да седне отляво.Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма. А едното око всякога вижда правото, а другото е за тринадесетата сфера. Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Неговата воля.
към текста >>
Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е
тринадесетата
сфера, никой не ще иска да седне отляво.Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма.
Но да седнеш отляво или отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в тринадесетата сфера.И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата.
Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е
тринадесетата
сфера, никой не ще иска да седне отляво.Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма.
А едното око всякога вижда правото, а другото е за тринадесетата сфера. Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него.И когато казваме, че трябва да се затваряме, то е криво разбиране.
към текста >>
А едното око всякога вижда правото, а другото е за
тринадесетата
сфера.
Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в тринадесетата сфера.И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е тринадесетата сфера, никой не ще иска да седне отляво.Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма.
А едното око всякога вижда правото, а другото е за
тринадесетата
сфера.
Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него.И когато казваме, че трябва да се затваряме, то е криво разбиране. Не може постоянно да си затворен, то е друга крайност.
към текста >>
Защото сте били в лявата страна на Христа, затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажете: „Господи, помогни ни да искаме дясната страна, защото вече се напатихме да бъдем в
тринадесетата
сфера."Та, злото започва вече отляво, а отдясно е правият път, кривият е отляво.
Имаме даже още една опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще поставяме мислено работата на тоя народ винаги вдясно. Когато кажете в себе си: „Ще направя това и това", запитайте себе си вие в лявата ли страна ще направите това или в дясната. Защото понякога уж желаем доброто, а пък искаме да ни турят вляво и те ни турят вляво, когато ние нарочно и настойчиво трябва да желаем дясната страна.Един приятел ми внушаваше да говоря за спасението и аз ето, говорих ви сега, че за да се спасите, трябва да обърнете дясната си страна към Христа, защото в дясната страна всякога има единство, а в лявата - всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание, моля Ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта ми или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, тогава нищо не Му казвай, защото и така си в дясната страна и не можете да искате нищо.Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не постави нейния син вляво, но ако я беше послушал, син й щеше да бъде нещастен. И вие, например, защо сте страдали?
Защото сте били в лявата страна на Христа, затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажете: „Господи, помогни ни да искаме дясната страна, защото вече се напатихме да бъдем в
тринадесетата
сфера."Та, злото започва вече отляво, а отдясно е правият път, кривият е отляво.
Друга диагноза. Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се.
към текста >>
79.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за
десетина
години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога.
Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни.
Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за
десетина
години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога.
Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш.
към текста >>
80.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
Дванадесетте
души от най-старите по призование във Веригата се определят да наблюдават бденията.Духът работи тази година много добре.
Мислете повече за любовта Божия, но не се страхувайте. Внушавайте си, че можете да постигнете всичко за Христа и Господ ще ви благослови.Утре ще имаме тъй наречена Господня вечеря и затова ще направим едно малко приготовление. Ще направим нашето бдение от 12 часа през нощта по 9 минути всеки и ще сзършим до 12 часа утре на обед. Най-напред ще започне най-рано повиканият между вас - първата група. Сверете си часовниците, защото ние правим едно сражение и трябва да сме точни.
Дванадесетте
души от най-старите по призование във Веригата се определят да наблюдават бденията.Духът работи тази година много добре.
Ние ще имаме търпение и в това дело Господне всички ще заквасим. Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото пак ще кажа: това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползуваме. Българският народ никога не е имал толкова благословение, както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб и няма какво да се плашим.
към текста >>
81.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Знаете ли онова, което разбраха
дванадесетте
рибари, които означиха тогавашната цивилизация?
Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците?
Знаете ли онова, което разбраха
дванадесетте
рибари, които означиха тогавашната цивилизация?
Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила.Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене".
към текста >>
Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне
десетина
пророци, но боледувате и сте болни.
Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне
десетина
пророци, но боледувате и сте болни.
Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно.
към текста >>
82.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Помнете, сега не е вече
единадесетият
час, а е последната минута, която удря, и когато хич не се надявате, ще влезе Христос при вас.
И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета.Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света.Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници.
Помнете, сега не е вече
единадесетият
час, а е последната минута, която удря, и когато хич не се надявате, ще влезе Христос при вас.
Тогава всеки евреин трябва да има по един елин, за да може да участвува във възкресението на света.Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7 и половина часа се разотидохме. Времето беше малко облачно, но топло. Изгревът - Том 11IV.15 август, петък, Св. Богородица 1914г.
към текста >>
83.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов
десетократно
да заплатя разноските.
Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата.
Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов
десетократно
да заплатя разноските.
Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина може да гледаш от различни страни и може да имаш разни възгледи за нея. Така и Слънцето можеш да го гледаш от каквато искаш обстановка, да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия.
към текста >>
Знаете ли онова, което разбраха
дванадесетте
рибари, които означиха тогавашната цивилизация?
Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците?
Знаете ли онова, което разбраха
дванадесетте
рибари, които означиха тогавашната цивилизация?
Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила.Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене".
към текста >>
Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне
десетина
пророци, но боледувате и сте болни.
Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне
десетина
пророци, но боледувате и сте болни.
Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно.
към текста >>
84.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от
десетата
глава от Евангелието на Йоана.
(Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.17 август, неделя 1914г. 17 август, неделя
Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от
десетата
глава от Евангелието на Йоана.
Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>
Кажете
десет
пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума.
Има моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.Христос иска да ни даде знания и да ни извади от всичките онези примки, които дяволът ни устройва. Мнозина често ме питат: „Как да връзваме дявола? " Отговарям им: Научете се как да произнасяте думата „любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит, например. Срещате един човек, който ви се сърди.
Кажете
десет
пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума.
Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език. Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом". Учил я, учил я, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл."Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „любов" и Той ще бъде при вас.
към текста >>
85.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 9.11.1914 г.
Наскоро ще имате девета,
десета
,
единадесета
и
дванадесета
за „Фарисей и митаря".
Аз съм го прегледал. Надявам се да сте всички там добре и да се подвизавате в пътя. Аз ще ви посетя, но само като попривърша своята работа. Сега можете да бъдете доволни. Беседите ви посещават по-начесто.
Наскоро ще имате девета,
десета
,
единадесета
и
дванадесета
за „Фарисей и митаря".
Има много въпроси зачекнати, идеи в зрънца, които изискват култивиране. По-ясно засега не може да се говори на тоя народ и неговото духовенство. Но бъдещето, което иде, ще осветли нещата. Моят поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>
86.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон
удесеторено
, а ги омекчава, за да можем да изучим закона.
Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползуваме.
Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон
удесеторено
, а ги омекчава, за да можем да изучим закона.
Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа-това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви костува най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще Го почувствуваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят.
към текста >>
Друг един случай отпреди
петнадесет
години.
Сестрата заминала някъде и оставила друга жена да шета на баща си. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината.
Друг един случай отпреди
петнадесет
години.
Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак? " - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни.Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни.
към текста >>
Турете между себе си и него едного, двама, трима,
десетима
, двайсет души, не се приближавайте до него.
Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнавате, че някой има недостатъци, не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжни да отивате да го облагородявате.
Турете между себе си и него едного, двама, трима,
десетима
, двайсет души, не се приближавайте до него.
И тогава нека турим тази учтивост и в други хора, макар и от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски. Прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем откровени, праволинейни.Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка дума, която не е турена в твоята уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да кажем?
към текста >>
Десет
или
петнадесет
хиляди думи, кажи ги и не се бой.
А колко думи трябва да кажем? Ще кажете тия думи, които Господ е казал, нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкова колкото Господ иска.
Десет
или
петнадесет
хиляди думи, кажи ги и не се бой.
Турил ти е да кажеш 10 думи, но ако ги кажеш както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече.И тъй, да почнем с учтивостта един към друг. Да ви кажа, нашите приятели от невидимия свят ви считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща.
към текста >>
87.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 6 август
, 6.08.1915 г.
Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за
десетминутно
съзерцание.
На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание.
Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за
десетминутно
съзерцание.
А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ТЪРНОВО, 1914 г. - 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
към текста >>
88.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение
десет
часа, когато започва беседата.
В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят. И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата. Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш.
Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение
десет
часа, когато започва беседата.
За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа. Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам. Часът е вече десет. Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите. Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи походката му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше.
към текста >>
Часът е вече
десет
.
Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата. За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа. Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам.
Часът е вече
десет
.
Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите. Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи походката му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше. Докато си мислех как ли ще си пробие път през столовете, толкова гъсто наредени един до друг, Учителят беше вече прав пред масата. Всички бяха прави и очакваха какво ще каже Учителят. Той каза нещо и всички заедно започнаха да четат някаква молитва, която аз не знаех.
към текста >>
89.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
Дънов живее в София и проповядва публично повече от
десет
години.
Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства. Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие.
Дънов живее в София и проповядва публично повече от
десет
години.
Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството. Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски."
към текста >>
90.
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, 'Великата майка'
, 8.02.1917 г.
„Великата Майка” е сборник от
тридесет
и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, "Великата майка" Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932
„Великата Майка” е сборник от
тридесет
и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г. Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри. Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи. Изключение правят пет от тях: три са изнесени в петък и две – в понеделник. В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г.
към текста >>
Изнасяни в продължение на
шестнадесет
години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри.
Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 „Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г.
Изнасяни в продължение на
шестнадесет
години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри.
Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи. Изключение правят пет от тях: три са изнесени в петък и две – в понеделник. В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г. Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно. Съдържащите се в тях
към текста >>
Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три
десетилетия
на XX век.
В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г. Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно. Съдържащите се в тях наставления, упътвания и методи за духовна практика ги определят като специфичен лекционен курс на езотерична школа, въпреки че с пет години предхождат официалното откриване на Школата на Всемирното Бяло Братство през 1922 г. Между дешифрираните стенограми и текстовете в сборника „Великата Майка” е налице езикова трансформация, която е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура.
Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три
десетилетия
на XX век.
Всички цитати от Библията са приведени към нейното Виенско издание от 1885 г., което е ползвал Учителя Беинса Дуно. Беседи пред сестрите - издание от 1998 г. под редакцията на Димитър Калев Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед. Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега.
към текста >>
91.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Ако някой си замине
десет
години по-рано, то
десет
години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал.
Като мислим за тях, те се радват. И никога не искат да си спомняме за техните прегрешения. Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия свят. Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато. Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и Дуков.
Ако някой си замине
десет
години по-рано, то
десет
години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал.
Духовният свят е една широка област, дето трябват материали. Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях.“ (11,12) В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз. По едно време цялата тълпа се разбунтува.
към текста >>
Понеже вие сте в
единадесетия
час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори.
Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава.
Понеже вие сте в
единадесетия
час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори.
На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всекиго условията. Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопаки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане.
към текста >>
Вие, които сте в
единадесетия
час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината.
Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкоз години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи.
Вие, които сте в
единадесетия
час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината.
А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти?
към текста >>
92.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
На
седемнадесет
години се записва доброволец в Сръбско-българската война.
завършва земния си път (13.07.1868 - 27.01.1918) Пеню Киров е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Роден е в гр. Карнобат, впоследствие живее в Бургас.
На
седемнадесет
години се записва доброволец в Сръбско-българската война.
С Петър Дънов се запознава чрез кореспонденция, започнала през 1898 г. През 1900 г., заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, е призован на среща с Учителя във Варна, с което се слага началото на съборите на „Бялото братство”. Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие.
към текста >>
Завършил прогимназия в родния си град и едва
петнадесет
годишен станал учител.
ПЕНЮ КИРОВ По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995 Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат, семейството му е от Сливен.
Завършил прогимназия в родния си град и едва
петнадесет
годишен станал учител.
След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
към текста >>
През 1903-1904 г., на
тридесет
и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България.
Това била първата среща между Учителя и Пеньо Киров." След срещата си с Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна литература. Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета".
През 1903-1904 г., на
тридесет
и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му.
към текста >>
Този опит с комуните бе повторен след
двадесет
години от нашето поколение.
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни.
Този опит с комуните бе повторен след
двадесет
години от нашето поколение.
И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала. И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда.
към текста >>
93.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 10.08.1918 г.
И наистина вие, които се намирате в
тринадесетата
сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави.
Любезни М. Сотиров, Надявам се да сте бодри и весели духом. И всякога можем да бъдем бодри когато Господ на обичта и Бог на Любовта е с Нас. Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо. И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави".
И наистина вие, които се намирате в
тринадесетата
сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави.
Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията на тъмнотата, която се крие в центъра на Земята. Смел и непоколебим трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него. Опитност добита не се губи. Вярата побеждава. Господ мисли за своите любими деца и слуги и рабини.
към текста >>
94.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и
десет
пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати:
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и
десет
пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати:
„Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..."
към текста >>
Сега преди няколко месеца излезе брой
единадесети
от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво".
I. В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси.
Сега преди няколко месеца излезе брой
единадесети
от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво".
Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец.
към текста >>
Трета част са негови врагове, воювали срещу Него
десетилетия
, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи.
Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт!
Трета част са негови врагове, воювали срещу Него
десетилетия
, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи.
Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували.
към текста >>
Десета
част са уж негови последователи, движат се в неговото общество на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност.
Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл. Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м. септември и октомври 1926 г. под заглавие „Кои и какви са Белите Братя/ Дъновистите". (Виж. „Изгревът" том V, стр, 533-534).
Десета
част са уж негови последователи, движат се в неговото общество на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност.
Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр.
към текста >>
Ето така действува тази
десета
част.
Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона.
Ето така действува тази
десета
част.
За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр. 172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр.
към текста >>
Единадесета
част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов.
172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров.
Единадесета
част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов.
Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов. Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ десетки години. Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов.
към текста >>
Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ
десетки
години.
24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов.
Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ
десетки
години.
Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него. Учителят се съгласява.
към текста >>
Учителят е строг, защото Николай Райнов
десетилетия
е воювал срещу Него.
Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него. Учителят се съгласява. При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се молил на Бога, винаги пред мен излиза Вашето лице".
Учителят е строг, защото Николай Райнов
десетилетия
е воювал срещу Него.
Учителят накрая го запитва: „Е, рекох позна ли ме? " „Познах те. Ти винаги си бил мой Учител от край века, та до край века". „Да винаги съм бил твой Учител, но не винаги ти си бил мой ученик". „Учител мой, Бог мой" - извиква Николай Райнов.
към текста >>
Дванадесета
част са представители и ръководители на големи духовни движения.
„Учител мой, Бог мой" - извиква Николай Райнов. Тогава Учителя му подава десницата си и той я целува. А присъствуващите на срещата стоят, гледат и не вярват на очите си, слушали са и не вярват на чутото. Как е възможно това всичко да се случи пред техните очи и уши. Да, било е възможно.
Дванадесета
част са представители и ръководители на големи духовни движения.
Един от тях е Рудолф Щайнер - той признава, че Учителя е в България и праща Боян Боев, който е студент при него да се върне в България при Петър Дънов. Другият е Седир, голям френски окултист, който преживе го познава, признава, пише книжката „Учителят", която Учителя Петър Донов леко я редактира и се отпечатва, като не се отбелязва името на Автора. Третият случай е Кришнамурти - водачът на „Ордена на Звездата на Изток", който теософите са го готвили да го правят и провъзгласят за Миров Учител. След като Магдалина му предава писмо от Учителя, както и Атанас Димитров, също му предава писмо от Учителя през 1929 г. тогава той обявява, че не е той чакания Миров Учител, а Мировият Учител вече е в България и той се нарича Петър Дънов.
към текста >>
Тринадесета
част са неговите последователи в Школата от 19221944 г., както и от 1900-1922 г., така също и от 1945 до 1990 г., и от 1990 г.
тогава той обявява, че не е той чакания Миров Учител, а Мировият Учител вече е в България и той се нарича Петър Дънов. За това виж „Изгревът" том I, стр. 245, стр. 274, стр. 280, том III, стр.77.
Тринадесета
част са неговите последователи в Школата от 19221944 г., както и от 1900-1922 г., така също и от 1945 до 1990 г., и от 1990 г.
та досега и до веки веков. Тук, където се е давало Словото на Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно. Тук е Школата на Бялото Братство. Тя е едновременно в Божествения свят, в Духовния свят и има проекция на земята. На земята тя създава „Изгревът" - за да се реализира тази Школа.
към текста >>
95.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни
, 1.06.1920 г.
А мнозина наши приятели преминаха
десетки
години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят.
„Щом е за Божий човек, идвам! " Хайде де, сега разгадай тази загадка. Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Този и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито се е срещал с Него, нито знае български, та да е слушал и чел нещо от Него. А дори е неписмен и неук, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед.
А мнозина наши приятели преминаха
десетки
години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят.
А ето един турчин Мустафа, неук и неписмен, като зърна Учителя, разбра че това е Божия човек. Да, Божият човек също оцени, че Мус-тафа го е познал и затова не рачи да се качи във файтона на Минчо Сотиров, а си остана във файтона на турчина Мустафа. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Единственото и то най-главното! Изгревът - Том 3
към текста >>
96.
Писмо на Учителя до учениците, Бургас
, 28.06.1920 г.
Който казва, че седем пъти на ден по
седемдесет
трябва да се прощава, на брата, на приятелите, на ученика, който се обръща и иска прошка.
Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли вие размерите на тая всеобемляюща Любов на Бога на боговете, на Господа, на господарите, на Учителят на учителите?
Който казва, че седем пъти на ден по
седемдесет
трябва да се прощава, на брата, на приятелите, на ученика, който се обръща и иска прошка.
Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас. Мислите, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат. Горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах.
към текста >>
97.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
По това време Учителят не беше в София, но в Сливен, на Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от
десет
братя.
Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо. Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно. И така стана. В скоро време се превърна на голям източен въпрос, който въпреки това се държеше в тайна. Той беше достояние, въпрос на разглеждане, само от възрастните братя.
По това време Учителят не беше в София, но в Сливен, на Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от
десет
братя.
В Негово отсъствие братята, взели службата на съдии, се събирали вечер да обмислят да осъдят простъпката на провинилия се брат и да вземат някакво решение. Какво обсъждали, какво решавали, това държали в строга тайна, никой нищо да не знае. През същото лято аз пожелах да отида за малко в Стара Загора, а оттам в Сливен, и ако мога да отида и на Сините камъни, да се разходя, а може и да стенографирам, ако Учителят държи някаква беседа. Дали ще държи беседа или не, животът около Учителя е всякога интересен, все ще научиш и разбереш нещо ново. Отидох в Сливен и посетих някои близки братски семейства и останах за няколко дни при една сестра.
към текста >>
Дойде време за вечеря - чай, и същият брат пак се обади: „Сега е още рано, братът, който ще слиза в града, ще придружи сестрата." Мисля си: Бушува се турчинът в нас, не може да приеме това, че една сестра е дошла на гости при
десет
братя.
Интересно, без да каже братът нещо за мене, Учителят знае, че аз пристигам и чакам отговор, сам дойде да ме посрещне. Показа ми какви изворчета са изчистили братята в околността, поразходи ме, да видя някои хубави места на планината и като погледна часовника си, каза: „Време е за обяд, братята ще чакат." Стигнахме на мястото, дето лагеруваше групата и всички останаха изненадани, че и аз пристигам. Седнахме да обядваме и един от възрастните братя каза: „Ще дадем един хубав обяд на сестрата и след това ще я изпратим до града." Учителят му отговори: „Не, тя ще ни бъде гостенка." Думите на Учителя смутиха малко брата, но той премълча. Макар и човек с духовен стремеж, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство. Нахранихме се и аз влязох в ролята си на сестра и започнах да работя нещо около лагера.
Дойде време за вечеря - чай, и същият брат пак се обади: „Сега е още рано, братът, който ще слиза в града, ще придружи сестрата." Мисля си: Бушува се турчинът в нас, не може да приеме това, че една сестра е дошла на гости при
десет
братя.
Обаче Учителят пак му отговори: „Ето, братът слиза в града по работа за два-три дни и освобождава палатката си. Така че сестрата може да остане при нас да ни гостува и да види планината." Останах в планината три дни и бях много доволна. Чистият планински въздух и умората от пътя ме приспаха лесно и рано, много рано сутринта бях вече будна, но не излязох от палатката, защото не познавах местността и не знаех накъде да вървя. Готова за излизане, чувам гласа на Учителя, който се обръща с име към брата, който два пъти предложи да ме заведе някой в града: Брат, иди при палатката на сестрата да й изпееш песента „Събуди се, братко мили".
към текста >>
Тогава Учителят каза да теглим жребие да влизаме по
десет
души в една група.
През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябваше да напиша всичко до този ден и час. Не помня кой ден именно се случи това, но беше след обяд през един от дните на седмицата от 19 до 25. Учителят ни каза този ден да се наредим всички, да се качим в Горницата - така наричахме стаята в горния етаж на вилата да си направим свободна молитва. Но как ще стане това, как ще се изредим 1200 души за един ден? Ще стане голяма бъркотия.
Тогава Учителят каза да теглим жребие да влизаме по
десет
души в една група.
Кой в която група попадне, в нея да влезе в горницата. Всеки теглеше жребие и знаеше вече в коя група влиза. Тук стана вече това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинилият се от наше гледище брат посегна да тегли жребие, но веднага му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, а всички разбраха, че на него няма да се даде да тегли жребие.
към текста >>
И така, една след друга групи от по
десет
души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа.
Тогава Христос се обърна към нея и я запита: Жено, осъди ли те някой? - Никой, Господи. - Нито аз те осъждам. Иди дома си и повече не съгрешавай - рече Христос. Пишеше на земята Христос и написа един велик закон за материалния свят.
И така, една след друга групи от по
десет
души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа.
Може би мнозина от молещите се братя и сестри се молеха и за брата, невинен или виновен, и те не знаят, чувствувайки, че нямат право да съдят, но нямаха право да се противопоставят на ония, които диктуваха положението. Някои пък нищо не знаеха за случилото се. Групите една след друга слизаха от Горницата и се пръскаха по големия двор, всеки отиваше при своите си. Дворът се изпразни, не се виждаше човек наоколо. Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло.
към текста >>
98.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
По инициатива на Учителя се събрахме
десет
млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка.
1. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 2. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, Борис Николов ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август, 1920 г., неделя, В. Търново. Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева.
По инициатива на Учителя се събрахме
десет
млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка.
В горницата Учителя ни каза: Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение.
към текста >>
Може да го извървите за една,
десет
, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва.
От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С. Понеже вие тръгвате от тази линия, от един център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова Светлина ще дойде в душата ви; но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да изходи Пътя. Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват.
Може да го извървите за една,
десет
, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва.
Тогава като дойдете в третата фигура, вече няма падане. Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която да може да ви извади от него. Сега, зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя. Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само у вас.
към текста >>
99.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
Имаше
десетина
-
петнадесет
души замесени в Търново с тези прераждания.
Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения.
Имаше
десетина
-
петнадесет
души замесени в Търново с тези прераждания.
Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън. Това е решението на Бялото Братство". По това време те бяха принудени да се върнат във Варна. Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още.
към текста >>
Това не става за една-две години, че дори и за
двадесет
години, а става в една човешка еволюция от хиляди години.
И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси. А защо ги заблудиха? Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство. Това бе една голяма заблуда. Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция.
Това не става за една-две години, че дори и за
двадесет
години, а става в една човешка еволюция от хиляди години.
Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там.
към текста >>
100.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
(Постът е една необходима почивка на
десетте
милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
(Постът е една необходима почивка на
десетте
милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86)
към текста >>
-
Десет
пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име.
„Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това! Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. - Тъй казва Учителя.
-
Десет
пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име.
Не лъжете в името Божие. В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа." (47, с. 6) Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение. Словото е огън. То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога.
към текста >>
НАГОРЕ