НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
26
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и му казва: „Хванах ли те дяволе!
Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и му казва: „Хванах ли те дяволе!
" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Анге л Вълков.
към текста >>
2.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от
гърлото
на пролетен зефир да ги изпея.
Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея.
Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от
гърлото
на пролетен зефир да ги изпея.
О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор. Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла. Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка. Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш.
към текста >>
3.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко
гърло
.
Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“. Преди да дойдете до Ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите. На Земята в плът ще намерите такъв човек. Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме възприемат, а които не ме възприемат, не ги познавам“.
Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко
гърло
.
Това са все алегории. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, Чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на Живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква Чистота не може да придобие.
към текста >>
4.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Някои стомни имат много широко
гърло
, изведнъж ги напълват, а други имат много тясно
гърло
, мъчно се пълнят... Това са все алегории, образи.
Ако не намерите такъв човек, никога не можете да се доближите до един ангел. На Земята, в плът ще намерите такъв човек! Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме Възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам". Когато я запознаеш с една празна стомна, Любовта я напълва.
Някои стомни имат много широко
гърло
, изведнъж ги напълват, а други имат много тясно
гърло
, мъчно се пълнят... Това са все алегории, образи.
Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. „Великата Йерархия" - Те си имат план за България и за другите страни.
към текста >>
5.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Имаше някакъв дефект в
гърлото
и говореше хрипкаво.
Бедничко, скромно облечена, незабелязано се движеше около нас. Никой не и обръщаше внимание, беше нещо като че ли второ качество човек. Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелостта да я запитам.
Имаше някакъв дефект в
гърлото
и говореше хрипкаво.
Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй ранните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от Захарната?
към текста >>
6.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий
, 24.05.1930 г.
Отваря жълтия си клюн, че се вижда чак
гърлото
му; писука, гладно е.
Че умея ли пък аз да отглеждам птички!? Цяло вцепенено от студ, затоплено на шъпата ми се раздвижи. Размърда голите си крилца, тънките си дълги крачета и още непрогледала главица. Дали е орле, или соколче? Не можем да го познаем.
Отваря жълтия си клюн, че се вижда чак
гърлото
му; писука, гладно е.
Слагам наслюнчени трошици в устата му - гълта ги. После му капнах малко водица от поточето - укроти се.Сега пътуваме вече трима. Освен нас и птиченцето, вързано в кърпа (около врата) върху гърдите ми. Колко е немощно, горкото. Как ще го отгледам?
към текста >>
7.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и
гърлото
уталожва.Отсреща ми фучи мотоциклет.
Навярно снощи тук е валяло и дъждец, защото пътят е доста влажен. Стоят едри капките по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка на слънцето. Докосвам устните си до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир. Сякаш гълтам по един скъпоценен камък. Жадна съм.
Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и
гърлото
уталожва.Отсреща ми фучи мотоциклет.
Как се е засилил! Едвам ме погледна и като стрела прифуча край мене. Я, това е принц Кирил! Как го опалило слънцето! Отгърмя, отщрака машината му надоле и за миг изчезна.Отново настъпи тишина.
към текста >>
Гърлото
ми лепне от сухота.
Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна!
Гърлото
ми лепне от сухота.
Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага. Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината. Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная. Сега пък - глад.
към текста >>
Сега, ти, миличко мое, песнопевно
гърло
, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага.
Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество.
Сега, ти, миличко мое, песнопевно
гърло
, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага.
Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината. Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная. Сега пък - глад. Ха сега питка и кашкавал, и пресен чеснов лук! Колко вкусно!
към текста >>
8.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август
, 23.08.1933 г.
И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в
гърлото
си.
по-близо да съм. Във Твоята Любов намирам аз покой. И старият текст е хубав, но този текст с тази мелодия има по-близко отношение до човека. Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник.
И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в
гърлото
си.
Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш.
към текста >>
9.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за
гърлото
!
Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо.
Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за
гърлото
!
Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция.
към текста >>
10.
Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София
, 32.03.1936 г.
После си мажи
гърлото
със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин.
Все-таки на сто костилки ще израснат дървета, а пък това е достатъчно. Ангелите ще се радват, като садите костилките, и ще услужат на този, който им е помогнал. Сей краставици, лук, тикви, жито, ръж, ечемик, просо, дървета. Един брат попита за кашлица. Учителя каза:За кашлицата вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата.
После си мажи
гърлото
със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин.
Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот. Тя е хранителна, а, от друга страна, и лечебно действува. Ще започнеш с троскота. Много го хокат, обаче той е много добър. Лекар е той.
към текста >>
11.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
На
гърлото
им железен гердан с остри шипове... Онази нощ се чу такова провикване от овчаря: у-у-уууу... Намислил си Кумчо Вълчо да задигне овчица, но не му се удаде.
Тя подскача от време на време над водата да си вземе въздух и с падането си отново във водата прави големи концентрични кръгове. Веднъж селяк рибар хвана голяма пъстърва и ни я носи да я купим и опечем.- Колко струва, пита Учителя.- Е, ха двайсет лв.- Вземи тридесет, каза Учителят, взе рибата и я хвърли отново в езерото...Малки птички прелитат над езера и скали, и тихо, еднотонно чуруликат. Где правят те своите гнездица, че тука е голо, само скали и нисък клек.Звън от стадо; откъм Кабула слизат те. Бели зли кучета го предвождат. Те са рошави, с дълги опашки.
На
гърлото
им железен гердан с остри шипове... Онази нощ се чу такова провикване от овчаря: у-у-уууу... Намислил си Кумчо Вълчо да задигне овчица, но не му се удаде.
Псетата тъй силно и дълго лаяха, овчарят тъй застрашително викаше, че съмнителна беше една вълча закуска от това бяло стадо. Овците бавно се спускат надолу и все по дълбоката пътека. Приличат на бял гердан, ситно нанизан. Тук таме ги задържа сочната трева; после напират към скалите от към Махабур и се сливат с тях. И там здраво залягат на тревата.С тях е овчар каракачанин.
към текста >>
12.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за
гърлото
!
Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо.
Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за
гърлото
!
Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция.
към текста >>
13.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
Допущам, защото Учителят след това такава страшна ангина е имал, че се е задушавало
гърлото
Му.
Понеже стана скандал, а в Школата скандалът се плаща. Щото, който прави скандал, ще плаща. И Учителят е казал, че Той е понесъл разноските за скандала. За да не стане неизбежното, щото един от тях трябвало да си замине. За да не си замине от този свят, Той е направил това и допущам, че е така.
Допущам, защото Учителят след това такава страшна ангина е имал, че се е задушавало
гърлото
Му.
Едва издържал, не е могъл да поглъща, разбираш ли? И затуй Той толкова дълго време не идва на клас. Е сега, това ученици ли са? Приказки. Не сме никакви ученици, щом можем да правим такива неща, да. В.К.: Значи това по отношение на тая Ричка.
към текста >>
14.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова
, 1.05.1937 г.
Англичаните възпитават
гърлото
си.
1. Спомен на Ана Шишкова: Разговор с любимия ни Учител на Витоша 2. Спомен на Ана Шишкова: Многоженството Спомен на Ана Шишкова 52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша 1.V. 1937 год.
Англичаните възпитават
гърлото
си.
Французинът с говора си възпитава носа си, да мисли. Който иска да има добра обхода, да изучава френски език. За да не се подпушват хората, между тях да има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 души. Двама пълни се подпушват. Единият да е пълен, другият да е сухичък.
към текста >>
15.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и казва: „Хванах ли те, дяволе!
Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и казва: „Хванах ли те, дяволе!
" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. 2. Записано от Светозар Няголов: СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и му казва: „Хванах ли те дяволе!
На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и му казва: „Хванах ли те дяволе!
" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков.
към текста >>
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и казва: „Хванах ли те, дяволе!
Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и казва: „Хванах ли те, дяволе!
" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Изгревът - Том 22
към текста >>
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и му казва: „Хванах ли те дяволе!
Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за
гърлото
и му казва: „Хванах ли те дяволе!
" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков.
към текста >>
16.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото
гърлото
пее.
Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия.
Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото
гърлото
пее.
Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори по естествена история (Борис); Томалевски по физика; някой - по астрономия - за новите открити мъглявини и спирали, за дванадесетте спътника на Юпитер, що отвеки са съществували, а чак сега ги „открили”, за новите проекто телескопи, и пр. Една сестра изнесе доклад за „поезията в стария и новия завет в 2 части”. Какъв труд!
към текста >>
17.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 май
, 10.05.1940 г.
Вълк имал кост в
гърлото
.
Правата линия не може да се мери. С нея се мери кривата линия. Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас.
Вълк имал кост в
гърлото
.
Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили.
към текста >>
18.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 19 септември
, 19.09.1940 г.
Като му изсъхне
гърлото
, стига му чашка вода.
А щом си доволен, носиш си добре страданието. Да си носиш добре страданието, това не значи да се примириш, но да не падаш духом, да не се обезкуражаваш. Като види Бог, че не използваш благата, Той си ги взема и тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. На човек не му трябва много.
Като му изсъхне
гърлото
, стига му чашка вода.
Като е гладен, трябва му хляб. В дадения случай трябва да знаеш кое е най-важно за теб, защото в следващия момент съвсем друго нещо е важно за теб. Под „обикновени чувства“ подразбирам такива чувства, които са достъпни за вас, а под „висши чувства“ разбирам такива, които са недостъпни и трябва да работите с години, за да станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава просто така, мъчно се добива, то е рядкост. Учителя погледна растителността наоколо и каза:
към текста >>
19.
Формула
, 20.12.1944 г.
Още с първите редове ме задуши
гърлото
и горко заплаках.
Аз стоях неподвижно до него. След малко Той се обърна към мен, лицето му отново придоби същия вид на голяма скръб и тъга. "Рекох, вземи Библията от масата и я отвори и прочети! " С треперещи ръце я отворих и се падна да прочета 102 псалом "Молитвата на скърбящия", кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Да, това бе молитвата на едни скръбник.
Още с първите редове ме задуши
гърлото
и горко заплаках.
В този псалом бе описано състоянието на Учителя. Не можех да чета от плач. Бях коленичила пред кушетката му, на която Той бе седнал - бляд, жълт, зелен. На изпитото му лице бе изписан образ на Великият Скръбник. Обърна се и каза: "Четете разумно, рекох.
към текста >>
20.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №50
, 21.03.1901 г.
Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на
гърлото
ми.
Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава. На 13-и март прекарах и една смърт.
Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на
гърлото
ми.
После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше. Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата. Отивам и там.
към текста >>
21.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото
гърло
, понеже вибрациите му стават груби, пречупени.
И реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво (2 пъти), кога иде тя (3 пъти). Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон.
И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото
гърло
, понеже вибрациите му стават груби, пречупени.
Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее."
към текста >>
НАГОРЕ