Търсене в текстове за 'Горница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки: В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В.
към текста >>

2. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки: В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив. Русев ― Русе, Сп. Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил. Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб. В четири и половина часа следобед се събрахме в заседателния салон в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете. Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете каза: — Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще
към текста >>

6. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще
към текста >>

7. (стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...

са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки: В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В.
към текста >>

8. Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново

са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки: В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови. Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: ― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: „Амин!“ ― Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 18 АВГУСТ, СЪБОТА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

подкачи в 7 часа заранта. Господин Дънов каза: — В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Ако е въпрос за поминък, ето казвам ви, не бойте се: насъщния хляб ще го имате. Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може да гладува, нека най-сетне малко погладува - те не са постили, нека постят малко. А ние тази година ще се срещнем лице с лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме и то нож на нож. Затова всеки един от нас трябва да си наточи ножа. Който няма нож, трябва да си набави такъв.Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души. Деветтях тази година ще работи.И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока.Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия.Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде.От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме. Времето подир обед се
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един. Изгревът - Том 11IV.11 август, понеделник
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

14 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.14 август, четвъртък 1914г. 14 август, четвъртък Времето е отлично. Сутринта слънцето се показа из ясно небе и продължи пътя си в ясно, тихо. Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло. Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време.Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам
към текста >>

14. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Такъв беше съборът и през 1919 г. Учителят държеше беседи през всичките дни на събора от деня на откриването му до последния ден. През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябваше да напиша всичко до този ден и час. Не помня кой ден именно се случи това, но беше след обяд през един от дните на седмицата от 19 до 25. Учителят ни каза този ден да се наредим всички, да се качим в Горницата - така наричахме стаята в горния етаж на вилата да си направим свободна молитва. Но как ще стане това, как ще се изредим 1200 души за един ден? Ще стане голяма бъркотия. Тогава Учителят каза да теглим жребие да влизаме по десет души в една група. Кой в която група попадне, в нея да влезе в горницата. Всеки теглеше жребие и знаеше вече в коя група влиза. Тук стана вече това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинилият се от наше гледище брат посегна да тегли жребие, но веднага му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, а всички разбраха, че на него няма да се даде да тегли жребие. Той се почувствува като прокажен. Натук проточи ръка да тегли жребие, но веднага му се отказа. Натам проточи ръка, пак отказ. Значи той, прокаженият и осъденият, няма право да се качи в горницата да си направи молитва. Той се движи бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знае какво да прави - за него няма милост. Жестока, братоубийствена беше присъдата на повинилия се, но безмълвна
към текста >>

15. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

на добродетелите". Търново, 22 август 1920 За работата на този клас може да се прочете в следните спомени: 1. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 2. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, Борис Николов ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август, 1920 г., неделя, В. Търново. Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева. По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка. В горницата Учителя ни каза: Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание. Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди. Вие сте виждали онези акробати,
към текста >>

16. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на живота". Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в
към текста >>

17. Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1922 - Велико Търново

Учителя на събора, 23 август 1922 - Велико Търново Пети ден - 23 август Утринна беседа 23 август 1922 г.В Горницата 23 август 1922 г.Милосърдието 23 август 1922
към текста >>

18. Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август. 1. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година Материалът е взет от записки на Тереза Керимидчиева БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година Основният закон Беседа държана от Учителят в Горницата по време на събора в Търново, на 24. VIII. 1925 год., преди пладне, пред ръководителите и група други братя. Има три положения на съзнателния живот, които трябва да се държат в ума на всекиго, който иска да се развива правилно. Разбира се не е въпроса тук за обикновените схващания на живота. Обикновените разбирания няма какво да се повтарят. Те се налагат от външния, физически живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. В тях има противоречие, но в края на краищата тия противоречия пак ще се хармонизират. Важни са резултатите, а те са различни. За оня, който отива към небето материята се разредява, условията се подобряват - там има светлина, а за оня, който отива към ада материята се сгъстява, той отива надолу дето има тъмнина и пътя му е труден. И в едно място и в другото живеят същества разумни. Обаче в първото място, на Небето живеят светлите духове, а на другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашето настроение. В първият случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове, вие преживявате техния живот, живота на светлината. А под влиянието на тъмните духове, вие преживявате
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

благодат е горещата вода. За всичко е благодат: едно че сгрява, друго - и болести пропъжда. Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред. Коминчето пуши над главата му и той весело и леко носи на гърба си 20 килограма. Сега пъплим по „Бери душа” - най-стръмното. Тъй го нарекъл един брат, комуто това място се видяло веднъж цяло изпитание; и наистина е такова - право нанагорница и хлъзгаво, хлъзгаво. Тук най-много се почива. А каква гледка от тук! Небето е синьо, синьо като цветето незабравка, като Маришките езера.Отсреща Стара планина цяла в сняг. Ей го и Мургаш с накривен овчи калпак - приготвен, като за сватба. Градът е обвит в оловна мъгла. Като че ли там не прониква сега слънцето. Снегът е рохкав, мек. Затъваме до колене - едвам се движим напред. Отстрани по преспите някой шарил с края на гегата си комично лице. Другаде - само: „Ох”. Някъде: „Напред!”, а другаде цяло изречение: „Стоянчо обул чужди галоши.” Кой е този Стоянчо и с чии галоши се е курдисал, това е тайна за нас. Но тя за миг открива завесата на нечий интимен живот. Че някой Стоянчо, горещ поклонник на планината поискал да я посети, но уви! Липсват му обувки. Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да се изканва, нахлузил ги на мотовилите си, позавързал ги с канап да не останат из дълбокия сняг и - хайде на планината. Това се казва любител на природата!По-нататък някой учен
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август

както в четвъртия съборен ден. „Сеитбата" - движение спираловидно - пет кръга сестри образуват три вътрешни и два кръга братя - три външни. Всички шест кръга обърнати на дясно. От определено място тръгват трима братя и три сестри и се образува „колона по шест". Движение към центъра на спиралата и после от центъра развиване с лявото рамо напред към дясната страна, докато се развие спиралата и се получат първите шест кръга.5 часа и 15 мин.Слънцето изгря в 5 часа и 50 мин. * * * В горницата: от 4 часа сутринта по градове, на групи по 10 души. * * * Закуска Отче наш. След закускатаСамо Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * 10 часа сутринтаНашата група в Горницата.Състав на групата: 1. Минчо Сотиров - Бургас 2. Захари Желев - Казанлък 3. Тодор Абаджиев-Ямбол 4. Кънчо Стойчев - Габрово 5. Георги Димитров - Казанлък 6. Стоян Стоянов - Казанлък 7. Иван Бойчев - Бургас 8. Георги Стефанов - Бургас 9. Цоко Червенаков - Бургас 10. Аркади Николов - БургасВ горницата:1. Добрата молитва. 2. Йоан 15/5 по жребие. 3. Отче наш. 4. В тайно молба - лично всеки за своите нужди. 5. Обяснения на картините в горницата: а. Антиминса, поставен в средата и над масата. б. Пентаграма - вдясно в ъгъла на стаята и под него - кръга - емблемата „Глава на Твоето Слово е Истината". в. Картината на еволюцията - в лявия ъгъл на стаята, изобразяваща: долния край - физическия свят средата - Духовния свят горния край - Божествения свят6. Излизане бавно със съсредоточен поглед върху
към текста >>

21. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

ти багажа." И по такъв начин Учителят ме лекува. И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на гърба. Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли?" Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я. „Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво. „Изправи се." Изправих се. „Я виж какъв хубав турист имаме- болна била." Това беше. Заминахме. Първата година на лагера на Рила не ми даде да излизам на екскурзии. Даде ми нареждане как да работя, как да медитирам, така ми даде задача и наставления. В.К.: Какви точки бяха, можели да ни ги кажете? Надка: Това: да медитирам на уединение, в такъв дух, да се моля и там да сядам на един камък, близо до езерото имаше, там да медитирам, еди-къде си ще отиваш да се измиваш на рекичката. Каза ми: „Много от сестрите в София знаят много и много приказват, няма да ги слушаш. Може би ще те обиждат, че не идваш с нас. Мен ще слушаш само." И аз продължавах този режим. „Шапка на
към текста >>

22. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

дясната ръка на Учителя за връзката на братството със света. Той беше носител на идеите на Учителя в двореца и управлението. Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели. През 1935 г. и 1936 г. е имало много неприятности в салона и братството. Тогава се създава организацията „Народна защита” от запасните офицери, които идват една вечер да запалят Изгрева. Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите на големия и малкия салони и на полянката. Извиква брат Цеко Етугов и двамата обикалят поляната до след 1 часа. Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит. Призори отиват в кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона. Учителят поема кармата на братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание. Стр. 15/1036 Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза. Той изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и
към текста >>

23. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я. Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо. А него го няма. Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а
към текста >>

24. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и
към текста >>

25. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и
към текста >>

26. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и
към текста >>

27. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение. Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме?" - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява,
към текста >>

28. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

това. А пък най-накрая имахме една чешмичка, която на Рила я носехме, за измиване. И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство. От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата. Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято миризма и дим отиваше и към нашите бараки. Чуваше се пиянски разговори, викове и песни. Неразбории, тук и какво ли не още. Ние в такива случаи мълчахме, сгушени и притаени в бараките. Знаехме че това бе последица от непослушанието на братята към онова, което бе наредил Учителя навремето. Ако го бяха купили това място с парите които имаха, сега щеше да бъде наше и нямаше да я има тази „олелия" и атака срещу Братството. Дойде време за един събор. Това беше един от последните събори 1939 год. преди войната. Изгревът е препълнен с посетители. Имаме празник. И точно тогава започна да се издига голям дим от кебапчийницата и да се разстила върху съборяните. Срам и позор за учениците. Тогава Учителя посочи пивницата и каза: „Там е големият пушек и дим, а при нас е свещения огън". И тогава на 27 август 1939 год. - събота, държа беседата „Свещеният огън". Ние я стенографирахме, дешифрирахме и се направи резюме на тази беседа, която ще включиме тук. Нали
към текста >>

29. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

държавна печатница и платихме 1 200 000 лв. Издадохме я с наши средства (б.а. всъщност всички средства са били от брат Борис). След това я дадохме да я подвържат. Всичко това пазехме в голяма тайна – никой не знаеше, нито от Братството, нито някой отвън. Ако знаеха, щяха да я спрат. Книгата беше издадена на луксозна хартия и богато илюстрована." Когато през 1947 г. книгата "Учителя" излиза от печат, четиримата автори и уредникът Неделчо Попов най-напред отиват в дома на Учителя, в горницата, и всеки носи по един том от нея, поставя го с благоговение на масата на Учителя. Възцарява се молитвена тишина. Неочаквано всички лампи в стаята светват. Учениците отправят благодарствена молитва към своя Учител. Когато излизат навън завалява ситен благодатен дъждец. След няколко дни, когато поднасят новите книги в дар на Братството, те са посрещнати по съвсем друг начин. Прилагайки окултния метод за тайната, която трябва да огражда и пази едно дело преди то да бъде завършено, авторите на книгата трябва да издържат мъчителното изпитание да не бъдат разбрани от най-близките си и огорчението да бъде отхвърлен техният дар, изпит, който правилно издържан, прави ученика по-силен и по-свободен. След много повече усилия, изключителни препятствия и трудности, книгата Учителя излиза на френски език като луксозно издание в три тома. Отпечатаната книга на френски пристига в България през 1958 г., когато тече съдебен процес срещу Братството и Борис Николов. По време на съдебното заседание,
към текста >>

30. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Нейното постоянство в приложението на дадените задачи и упражнения е пословично. Щастието й да се чувства ученик, да учи, да разбива духовното си тяло, е постоянен извор на сили. Тя прекарва с часове над своята тетрадка в двора, пред сградата, където Учителят държи своите лекции. Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила: “По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели!” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.” Факсимиле от лични записки на М. Тодорова Друг път Учителят й казва: “Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра!” Възможно е в очите на своите братя и сестри там М. Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки. В обноските й е прозирало всякога
към текста >>

31. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението. От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева. Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителя му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш." След арестуването на Любомир Лулчев Петър
към текста >>

32. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на
към текста >>

33. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети.По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици.
към текста >>

НАГОРЕ

2.2035400867462