Търсене в текстове за 'Гноми'

не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли?- Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят.И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е
към текста >>

маски, трябва да снемем тия маски.Н.: - Ами кой тогаз гледа веждите?Г. Д: - Гледа парата. (Общ смях.)Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.Учителят: - Най-първо дали вашата дъщеря или син са ангели. Тогава въпросът ще бъде лесно разрешим. Защото, ако двамата са ангели, те ще се слушат; ако не са, няма да се слушат.Н.: - Дъщеря, горе-долу разбирам, но 10 души кандидати как да ги разбера ? Трябва да бъда физиогномист.Учителят: - Лафътер е дал такъв закон, който може да употребите. Ще ви кажа какъв е законът и правилата, с които да си служите, и който можете да проверите. Той казва така: Когато искаш да имаш приятели и забележиш, че между неговия ум и твоя ум има хармония, вие сте един за друг. Също и в сърцата да има хармония. И колкото по-дълго живеете, ще имате разбиране един за друг.Н.: - Това е хубав начин.Учителят: - Да, няма нещо да ви стиска, щом умът и сърцето са свободни.В.: - Това е отлично.Го.: -Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже някои казват, че преди да стане тука женитбата, става горе в астрала.Учителят: - То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого да се ожени. Но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я, като казва: „Аз съм твоят възлюблен."Гр.: - Някой казва, че контрастите се дължат на това, че стават горе.Учителят: - Една душа може да бъде в невидимия свят, а другата - в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слуги
към текста >>

на челото, малко над слепите очи, то той иска да пресметне нещо. Когато искаш да си спомниш нещо, тури пръстите на двете си ръце към средата на челото и тогава паметта ти ще се освежи. Познавайте местата на центровете по главата и при някаква нужда поставете пръста си там, концентрирайте се и го дръжте, докато ви дойде някоя идея в ума. Вие правите тези движения несъзнателно, но изобщо трябва да се стремите да превърнете несъзнателните движения в съзнателни. При физиогномията и при живата геометрия трябва да се знае следното: колкото една линия е повече огъната, толкова центърът ѝ е по-близо, и колкото е по-малко огъната, то толкова и центърът ѝ е по-далече. Като играете Паневритмията, вие не я изпълнявате с общ ритъм, у всинца ви центърът на времето е различно развит. А в Природата има общ такт и ритъм. Когато при Паневритмията правите обливане и си вдигнете ръцете нагоре, при спускането им допрете ги до горната част на главата. Тази част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача?“. Плачът е благословение за човека. Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света. Плачът е благоприятно време. Нали земеделецът, когато завали дъжд, отива да сее. Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят. Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче. Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една
към текста >>

мога да любя" (песен). 2. „Духът Божи" (песен). 3. Добрата молитва. 4. „Излязъл е сеяч да сее" (песен). 5. Откриване на срещата с няколко думи. 6. „Иде, иде" (песен). 7. Слово от Учителя. 8. Споделяне педагогическите опитности. 9. „Блага дума" (песен). 10. Какво може да се приложи от новото в педагогическата ни практика? Развиване социални чувства, чувство на братство у децата. Преподаване Паневритмия, братски песни, дихателни упражнения и пр. През година да се правят френологични, физиогномични, хиромантични и други изучавания върху децата. Всеки да си избере по един том от беседите или лекциите, от които да изкара педагогическите идеи. 11. Разни. Раздаване реферати за следната педагогическа среща. Кореспондиране между учителите в Братството. Образуване настройки за кореспондиране. Излизане с педагогически статии във вестниците и списанията, например във в. „Братство", в сп. „Житно зърно" и пр. Изнасяне на педагогически реферати в педагогическите конференции. Избиране постоянно бюро, което да състави списъка на всички учители в Братството и да им направи достояние споделеното в педагогическата среща. 12. „Мога да постигна" (песен). 13. Слово от Учителя. 14. „Отче наш". Изгревът - Том 17 3. Програма на педагогическата среща на 1.IX.1942 год. на
към текста >>

ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му. Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е
към текста >>

предупредих Причинния свят за нашето пристигане. Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа
към текста >>

записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита
към текста >>

в действията си и в кой момент да спре. Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност. Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело. Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език. За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите!" казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване." Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална. Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време. Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в
към текста >>