НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
36
резултата в
30
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и
временното
и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и
временното
и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата.
Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 19.05.1908 г.
Съвременното
человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство.
Не е важно само началото, важен е и краят. Случва се често, когато се сее доброто семе, враждебник посява и плевелите. Във всичко се изисква Мъдрост и знание. Спазвания на основните искания. Невидимият свят работи.
Съвременното
человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство.
Настоящето брожение може или да подтикне работите напред, или да ги задържи назад задълго. Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва. Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията. Само тогава Бог в нас работи. Не се заблуждавайте само със своите деца.
към текста >>
3.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Съвременното
богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др.Васил УзуноВ пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света?
Богатството винаги е във връзка с нашите души и с нашия ум. Така ние може да сме богати с мисли, може да сме богати с материални неща. Често пъти в духовния свят в тия неща става обмяна. Например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения Най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която обмяна човек може да става богат, тогава само той вижда, че една печалба не е едно богатство, обаче щом го поиска, отгоре му се дава. Затова в желанията си, които искате да използувате, гледайте обмяната и залогът да са чисти.
Съвременното
богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др.Васил УзуноВ пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света?
,Не е ли това доброволен отказ от всичко? - Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно.
към текста >>
Съвременното
богатство е пратено Отгоре.
ние можем да сме богати с мисли и с материални неща. Често пъти в духовния Живот с тия неща става обмяна: например вие давате добри мисли, а Отгоре ви дават материални улеснения. И най- сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството. Обаче, щом го е искал, Отгоре му го дават. Затова в желанието си, което искате да използвате, гледайте обмяната и залогът да са честни.
Съвременното
богатство е пратено Отгоре.
Вижте колко имате ежегодно жито, плодове и прочее.В. Узунов: Какво отношение има за духовното развитие на човека отказването му от всичко в света? Не е ли това доброволен отказ от всичко? Това е само една икономия, за да не се влиза в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да има бедни.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това
съвременното
общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад.
Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет пръста, а за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използува по-ниския живот, за да го предаде на по-високи вибрации. Всякой се чуди, как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение щом не е заченат с нищо, той се чувствува нещастен.
Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това
съвременното
общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад.
Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенствуваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа — зло и добро — ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1913 г.
, 1913 г.
Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха
съвременното
християнство.
Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от просветените и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон. Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход. Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба. Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята.
Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха
съвременното
християнство.
Гърците изгориха училището на Питагора и отровиха Сократа. Българите не знаят още кой път да хванат. Да разпнат Христа няма си място, това е право на евреите, защото е казано, между своите си дойде и своите Му Го не познаха. Да изгорят училището на своя Учител и да отровят Сократа, няма си смисъл. Това е право на гърците, които се славят със своята култура.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 7.03.1913 г.
Този Господ, Който в миналото е водил съдбините на много народи, Този Господ, Който в миналото е правил и произвеждал много култури и сега подготвя Нова Господ Великий, Който се явява сега да съедини человечеството в едно цяло по Дух и Сила и да влее Нови стремежи на
съвременното
человечество.
Гледайте с вяра, в която е осъществяването на бъдещето И това бъдеще е светло и поне аз така гледам не по предположение, но тъй както стоят събитията пред моите очи И може ли да излезе зло, когато Господ работи. Не, то не е било и никога няма да бъде. И всякога ще чувате да казва природата (...) и всичко в нея и видя Господ, че всичко, което прави и е направил, че е добро. Може да има временни страдания, но те са само мярка на благата, които стоят зад тях. Аз бих желал не само вий, но целият този народ да се проникне с мисълта, че Господ е с него.
Този Господ, Който в миналото е водил съдбините на много народи, Този Господ, Който в миналото е правил и произвеждал много култури и сега подготвя Нова Господ Великий, Който се явява сега да съедини человечеството в едно цяло по Дух и Сила и да влее Нови стремежи на
съвременното
человечество.
Да му покаже нови хоризонти за живота на бъдещето Славно е и Велико е това, което сега става в света. Българският народ сега е на сцената и желаем той добре да си изиграе ролята във всяко направление. Това ще хвърли малко светлина във вашата душа, което сега ви пиша. Има неща, за които не е дошло още време да се говори, но достатъчно и това на оногова, който схваща. В. В. П.
към текста >>
7.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от
съвременното
зло.
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас.
Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от
съвременното
зло.
И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Казанлък
, 20.06.1914 г.
Преходното е преходно,
временното
е временно, непостоянното е непостоянно.
Не пресиляйте работите. Всичко трябва да се прави тъй както е отредено отгоре. А това значи, да се научи човек да живее. Това е великото изкуство. Да знаеш как да мислиш, как да говориш, как да работиш, как да четеш, как да пееш, как да свириш, как да се учиш и възприемаш вечните блага.
Преходното е преходно,
временното
е временно, непостоянното е непостоянно.
Изгрявание и залязвание винаги стават в природата. Земята не стои, но се движи. Движи се и човек при другарите си. Бъдете хитри, умни като змиите и незлобиви като гълъбите, казва Учителят. Доста е на денят Неговото зло, повече от това да се не притуря на деня, защото става непоносимо тежко.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат
съвременното
общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот.
Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат
съвременното
общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
към текста >>
Христа даже и
съвременното
общество не е готово да приеме.
Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Христа даже и
съвременното
общество не е готово да приеме.
Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Та, в
съвременното
общество много хора са се пукнали преждевременно.Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия.
И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа. Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно.
Та, в
съвременното
общество много хора са се пукнали преждевременно.Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия.
Коя е волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще оглупеем.Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, как да постави нищелките, кросното и пр. Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да проведем всичките елементи под един знаменател, за да ги преценим.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат
съвременното
общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот.
Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат
съвременното
общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
към текста >>
Христа даже и
съвременното
общество не е готово да приеме.
Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Христа даже и
съвременното
общество не е готово да приеме.
Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между
съвременното
духовенство.
Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж.
А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между
съвременното
духовенство.
Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Ние не можем да повлияем на
съвременното
общество, ако не знаем как да изменим формите.
И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник.И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.И тъй, религията е една от старите науки, която облагородява човечеството.
Ние не можем да повлияем на
съвременното
общество, ако не знаем как да изменим формите.
Социалистите без да знаят са дошли до някои външни форми. Най-първо да се даде еднакъв хляб. И беднякът работи за тази форма.Той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После обещава му се, че няма да работи 12 часа, а само 8. И тия форми са приемливи.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 2.03.1917 г.
Вий постоянно имате проповедите на
съвременното
изкуство и често слушате Вагнеровската музика на бойното поле.
Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Аз ви имам пред вид, и желая вие да бъдете от добрите военни в добър смисъл - проникнат с най-висшето. Всичко след време ще вземе добър край. Господ, Който сега слиза към Земята ще уреди всичко. Той носи правото в Себе Си.
Вий постоянно имате проповедите на
съвременното
изкуство и често слушате Вагнеровската музика на бойното поле.
Господ ще ви пази от всички злини и ще ви даде Сила да доизкарате вашата работа до край. Моя привет В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
към текста >>
15.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от
временното
към вечното, от преходното към настоящето.
Тия Ваши братя Ви поздравляват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всичко. Живейте в Любов и от Любов към Господа, изпълнявайте Неговата Воля. Местото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички Вас и съм уверен, че Вие ще останете верни Господу.
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от
временното
към вечното, от преходното към настоящето.
Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите.
към текста >>
16.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Но това не е за
съвременното
човечество, а за едно друго човечество, което идва.
А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя. Ще си го намерите там. Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание. Това е пътят.
Но това не е за
съвременното
човечество, а за едно друго човечество, което идва.
Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила. Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 5.02.1918 г.
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която ви повдига, за да минете от
временното
към вечното, от преходното към настоящето.
Тия ваши братя ви поздравляват сега. След големите скърби и страдания ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всичко. Живейте в Любов и от Любов в Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вий ще останете верни Господу.
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която ви повдига, за да минете от
временното
към вечното, от преходното към настоящето.
Моето дълбоко желание е вий да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен Ж. К. В. О. (Свещеният подпис)
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Съвременното
общество хвърля върху ви най-лоши мисли и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите.
" И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. (197 стр.)
Съвременното
общество хвърля върху ви най-лоши мисли и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите.
Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвърлим всичко това. (210 стр.) Сега, запример, нашите противници или по-право – вашите противници,без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре; и те са като нас, карат се." Насочват мисълта си и гледаш...Един ден вие се скарвате.
към текста >>
19.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Съвременното
общество куца в това - един иска да изпъкне, да стане виден.
Вие сега се приготовлявате. Влизате в Школата за ученици - да нямате желание да бъдете видни между хората. Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания. От желание да бъдете видни между хората, от това желание като от огън да се пазите. Смирение трябва.
Съвременното
общество куца в това - един иска да изпъкне, да стане виден.
Ти можеш да станеш виден. Христос стана виден, като го повдигнаха на кръста. Народната поговорка казва: „Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба". Купуваш си от рибарницата риба, но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш. Един се е наквасил, а друг я яде.
към текста >>
20.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Това са глупавите идеали на
съвременното
човечество.
Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря. Аз пиша. Дойде друг, казва: „И аз имам един диамант като паче яйце – да го турим отгоре, още по-хубава ще стане.“ Тури го. Питам: този писател ще може ли да пише хубаво с тези скъпоценни камъни? – Не.
Това са глупавите идеали на
съвременното
човечество.
Това са глупавите идеали на съвременните ученици, това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират онази велика Божествена искра, която трябва да проникне дълбоко вътре в нашите души. Някой път вие казвате тъй: „Да има някой да ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река да закача някому един диамант, трябва да намеря най-големия в света. Ако го намеря, ще го закача. Ако не го намеря, никакъв диамант не закачам на врата. Такъв трябва да бъде идеалът и за вас.
към текста >>
21.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме
навременното
предупреждение... Събранието завърши с молитва.
Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие! Не бива да го има тука! Така се заражда лицемерие и фалш, които могат да заразят недостатъчно мъдрите, недостатъчно добрите. Който не обича Бога, и Той не се интересува за него.”Кънти гласът Му, макар и тих. Гори в очите му страшния пламък на Божествена Любов и Бащина грижа... Знаем, че ни люби Той.
Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме
навременното
предупреждение... Събранието завърши с молитва.
Загрижени, но отрезвени, отиваме към палатките си. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 28 юли 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
22.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Съвременното
общество върви по един път на внушения и на самовнушение.
“ – „Какво ти опасно, то е малко животно.“ – „Не, страшна работа е, жили много.“ Та, сега това, което ви смущава в света, е вашият стършел, който ви безпокои и от който всички бягате. Казват ви, че е малък, но вие не вярвате, вие си го представяте 10 пъти по-голям от вас. Казват ви, че е много малък, може да го турите в едно шишенце и да го гледате само. Сега има много начини за разсъждение.
Съвременното
общество върви по един път на внушения и на самовнушение.
Вземете вестниците, всички пишат: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все по-на зле, няма да излезе нищо от нас“ и т.н. Дето и да се обърнете, ще чуете, че баби, майки, бащи, деца, все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът. Че, как ще се оправи светът? Всички говорят, че лозето не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава.
към текста >>
23.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 9 август
, 9.08.1934 г.
И когато ние съзнаем това, ще се освободим от
съвременното
робство, в което се намираме, от
съвременното
ограничение, в което се намираме.
Ние с нашите мисли, чувства и воля спъваме пътя на любовта, която трябва да се прояви в нас. Благодарение че съществува безкрайна любов в света, безкрайна доброта, безкрайна свобода и безкрайна истина. Всичко онова, което виждаме в света, целият свят, е едно предметно учение за Божията Любов. Ще четете етикета на дървото, че то е любов, при камъните ще четете етикета им. че те са любов, също и при изворите, в Слънцето, навсякъде ще видиш, че единственото реално нещо, което въздига човека, е любов.
И когато ние съзнаем това, ще се освободим от
съвременното
робство, в което се намираме, от
съвременното
ограничение, в което се намираме.
Любовта изпълва всичко. Няма място, което Любовта да не изпълва. Не мислиш право, като казваш, че не те обичат. Слънцето те обича, водата те обича, звездите те обичат, ангелите те обичат. Бог те обича.
към текста >>
24.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Съвременното
човечество живее в една от най-важните епохи.
"Големият брат" От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя в края на 1938 г. и началото на 1939 г. Издание - 1939 г.Книгата за теглене на PDFСъдържаниеДруг вариант за четене на книгата онлайнКНИГА: Големият брат, Малкият брат
Съвременното
човечество живее в една от най-важните епохи.
Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знние, слава, богатство, е заровено с него заедно.
към текста >>
Това изисква
съвременното
възпитание — не да бъдеш господар на сьрдцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях.
Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двеге ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като поглене лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание.
Това изисква
съвременното
възпитание — не да бъдеш господар на сьрдцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях.
Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ гр-бхъ ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години.
към текста >>
25.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на
временното
бивакуване.
И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев.
Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на
временното
бивакуване.
Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали!
към текста >>
26.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
В
съвременното
възпитание вие говорите за принципи.
Да кажем, вие имате 40 яденета. В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно.
В
съвременното
възпитание вие говорите за принципи.
Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят.
към текста >>
Боят, то е крайност при
съвременното
възпитание.
Не е виновно клончето, виновен си ти. По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата.
Боят, то е крайност при
съвременното
възпитание.
Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко акорда, да стане развлечение. Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят. Тя ги безпокои. Някой път децата ги сърби носът, някой път - челото. Учителят може лесно да научи тия деца да станат добри проводници.
към текста >>
Моят учител е доволен от мене, той иска да скрие погрешката." Те ще кажат: „И нашият учител прави погрешки." И в
съвременното
възпитание ще го считат за една слабост.
Да не усетят, че ти можеш да излъжеш пред тях. Щом те разберат, че ти лъжеш, казват: „Послъгва учителят." Те да знаят, че учителят не обича да лъже. Да знаят, че учителят, като направи погрешка, ще я изправи. Вие, като направите една погрешка, как се извинявате? Да каже: „Деца, аз съм учител, и аз имам по-голям учител, пред него направих една погрешка, поправих я.
Моят учител е доволен от мене, той иска да скрие погрешката." Те ще кажат: „И нашият учител прави погрешки." И в
съвременното
възпитание ще го считат за една слабост.
Първото нещо, като направим сега една погрешка, търсим как да се извиним. Много сме снизходителни пред себе си. Има някои, които се осъждат повече, а други се оправдават повече. Два вида хора има. Няма какво да се оправдаваме, погрешката трябва да се поправи.
към текста >>
27.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
Но това не е за
съвременното
човечество, а за едно друго човечество, което идва.
А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя. Ще си го намерите там. Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание. Това е пътят.
Но това не е за
съвременното
човечество, а за едно друго човечество, което идва.
Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила. Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари.
към текста >>
28.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на
съвременното
научно познание, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука.
Този Разум движи не само човешката история, той е в основата както на физичните и биологичните закони, така и на нравствените. “Всичко е свързано в една удивително цялостна и мъдра хармония! ” – с радостно и мъдро удивление възкликва авторът. А и човешкият живот не е само в мигновението на едно единствено съществувание на Земята, той прехожда и отново се завръща на физическо поле, за да пожъне в настоящето последиците на своите минали дела, мисли и чувства и така да научи нужните за развитието му уроци във “Великото училище на Земята”. Не е случайно, че първото есе в “Развигор и листопад” (въпреки твърдението на автора, че “бележките” в тази книга не са преднамерено подредени) носи заглавието “Законът”; а последното, в което диша живата мъдрост, утаена през годините на един дълъг и смислен живот – “Голямата стойност на малките неща”.
Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на
съвременното
научно познание, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука.
То е в убеждението, че Законът, подреждащ света, е вложен от Създателя във всяко нещо. То е и в цялостния светоглед на писателя, че Творецът – нашият Баща, е изворът на всичката Любов, на всичката Мъдрост, които дишат и се проявяват навсякъде в света. На човека пък е определено да открие истината за “голямата стойност на малките неща”. В “Развигор и листопад” откриваме присъствието на съвременния търсещ човек, който удивено и радостно открива колко мъдро е направен света. Но тук се усеща и някакво ренесансово, младежко удивление пред чудото на живота, пред великото, което ни гледа отвсякъде; то лъха от всеки фрагмент на тази книга.
към текста >>
29.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на
съвременното
езотерично християнство.
Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души. В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя.
От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на
съвременното
езотерично християнство.
Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си. Когато разгърнем и прочетем съчиненията на Влад Пашов, виждаме, че той е един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Учителя, един от най-прилежно разучавалите Словото и от най-широкообхватно прозрелите неговата мисия и задача за човечеството. Като участник в Школата на Учителя Влад Пашов е сред първите примери за окултни ученици, които може да посочим, работили всеотдайно и задълбочено и оставили след себе си една истинска съкровищница от текстове, достойни за най-напредничавите имена на окултната наука. Деян Пенчев _____________________________
към текста >>
30.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Военното обучение е една трагедия за
съвременното
човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд.
Че това е така, достатъчно ще бъде да разгърнем една от книгите на равин Даниел Цион, например „Трайният път на новия човек" - беседи за народа. Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една религия, един народ! " Какво по-голямо и по-пълно християнство от това? По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини:„Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение".„Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите".„В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда".„Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство".„Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение.
Военното обучение е една трагедия за
съвременното
човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд.
Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си.
към текста >>
НАГОРЕ