Търсене в текстове за 'Великото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Учителя - обзорна книга
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Какво означава Мировият Учител на Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване на Христовия Дух в Петър Дънов".
XIX, с. 907-928, 929-933. 35. Какво означава Учител на Бялото Братство, ще разберете, когато усвоите материала "Вселяване на Божествения Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 547-562. Какво означава Мировият Учител на Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване на Христовия Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 563-575. Какво означава Всемировият Учител, ще разберете, когато проучите "Вселяване на Господния Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 576-586.
към текста >>

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

- по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част.
Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец. Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка. На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема. Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове.
ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони?
към текста >>

Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро великото дело, за което Съм ти говорил през всичките времена.
Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелствува, че е верен. Ето, Той ще ти открие тайната. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне. Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като един от мъртвите. Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро великото дело, за което Съм ти говорил през всичките времена. Аз Съм този Бог вътре в теб. Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина. Аз Съм Истий, онзи, който говори всякога, който учи Мъдрост. Аз Съм онзи, който Съм бил с тебе винаги. Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов.
към текста >>

5. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен.
към текста >>

6. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушай думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.
към текста >>

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?
към текста >>

7. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля.
Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му.
към текста >>

8. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име.
Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш? ” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за Вази, Господ Бог мой да Ви подкрепя и ръководи. Имате нарочно поздрав от баща ми.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността.
Нам ни е казано и Господ Бог наш е с нас. Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов. Ний се молим за Вашето преуспевание. Молете се и Вий усърдно. Времето на бъдещето приближава и Аз чувам онзи тропот онзи раздор, който има да обхвани народите. Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността. И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята на Господа. Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници. В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват. Да, това е Истина, свята Истина. Чети 21 глава на Откровение, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
към текста >>

11. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото?
Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени.
към текста >>

Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения.
В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени. Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея.
към текста >>

Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея.
Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени. Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея. Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше.
към текста >>

Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи.
Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане.
към текста >>

12. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него.
Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия.
към текста >>

А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае?
Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми.
към текста >>

13. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае?
Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това. Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае? Да участвува в общата хармония на цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване. Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него? И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, който е на Небето. Вий сега градите Божия дом в душите си. Това дело Господ сам е благословил.
към текста >>

14. В Бургас се създава първата духовна група

Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си. Свръзката между двамата в някои случаи е бил архангел Михаил. Тази кратка биография на Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие. Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
към текста >>

Тази кратка история, оставена от брат Минчо Сотиров, ръководител на Великото Всемирно Бяло Братство – клон Бургас – съставена през м.
Бъдещето носи скрити блага. Животът има своята скрита цел. Българите трябва да живеят в сплотеност за славянската идея: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя. Българите са запалката на свещения огън на Любовта – на Жертвата, която озарява цялата земя и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, което ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала… Ние вярваме, че това ще бъде и окрилени от тази вяра, ние сме готови да се жертваме всецяло в името на общото човешко добруване – спасение. АУМ. Тази кратка история, оставена от брат Минчо Сотиров, ръководител на Великото Всемирно Бяло Братство – клон Бургас – съставена през м. ноември 1954 г. (няколко дни преди преселението му във Висшите небесни селения, с желание да я прочете при откриване на новопостроения Молитвен дом в гр. Бургас, ул. „Републиканска” №44. Не успя!
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата“.
Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: „Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата“. Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа.“ Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

В 9 часа и 35 минути се откри занятието с изпяването от всички „Возкресение Твое, Христе Спасе“, произнасяне молитвата „Отче наш“ и „ Добрата молитва“ и изпиването на „Великото славословие“.
Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означеният тук ред. Върху масата бяха постлани три ленти — синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи и двете от тях — синята и портокалената — се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу. На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с масни краски, а другата картина бе великата емблема — Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено). В 9 часа и 35 минути се откри занятието с изпяването от всички „Возкресение Твое, Христе Спасе“, произнасяне молитвата „Отче наш“ и „ Добрата молитва“ и изпиването на „Великото славословие“. Г-н Дънов след това произнесе: — Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца.. Отец на Виделината, от Когото произтичат всичките блага на земята, Който ви е пратил на земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата истина. Тази истина ще ви направи свободни.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави:
Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави: — Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред небето и затова трябва да се събудим.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Дребнавото ще се замени с великото и благородното.
Мислите на образования свят сега са средоточени към него. Това е то третото Б. Царство, сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови. Дребнавото ще се замени с великото и благородното. Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате. Разбирате ли сега думите Бог, Борба, Посвещение? Да имате вече ясна представа. От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения.
към текста >>

19. Учителя дава 'Молитва на избраните'

Стори Господи Боже мой това заради Великото Си Име, с което Си знаен през всичките векове.4.
Ето няколко варианта на тази молитва: I Молитва на избраните 1. Господи благослови тоя народ, укрепи го и дай му мъжество.2. Укрепи Духът му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземеи да ТЕ слави през всичките векове на бъдещето.3. Стори Господи Боже мой това заради Великото Си Име, с което Си знаен през всичките векове.4. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само ЕДИН, в когото нема измена и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.5. Разпръсни враговете ни Господи пред лицето Си и ние ще те славим с чисто сърдце,когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.6. Ти Господи Сам действувай сега с крепката си ръка.7. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти Си благоволил да те призоваваме.АМИН.Забележка: Дадена от Учителя Петър Дънов на 24. VIII. 1913 год.
към текста >>

20. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Казанлък

Това е великото изкуство.
Всяка възраст на човешкия живот си има своите въжделения. Блажен е онзи, който разбира пътищата Господни и ги следва. Не пресиляйте работите. Всичко трябва да се прави тъй както е отредено отгоре. А това значи, да се научи човек да живее. Това е великото изкуство. Да знаеш как да мислиш, как да говориш, как да работиш, как да четеш, как да пееш, как да свириш, как да се учиш и възприемаш вечните блага. Преходното е преходно, временното е временно, непостоянното е непостоянно. Изгрявание и залязвание винаги стават в природата. Земята не стои, но се движи. Движи се и човек при другарите си.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава.
Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава.
И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
към текста >>

23. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята.
Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране. Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка. И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята. И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново. Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря. Беше 16 април 1916 г, Велик ден.
към текста >>

И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път.
Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят. И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път. С хората не се сравнявам, защото не съм дошла на земята като пехливан да се боря с големи и малки форми. Ако бих могла да бъда невидима, толкова по-добре. За мене е важно едно: След като ми изработиха формичката, да внимавам в онова, което се налива в нея, да не оставям нито капка да се разлее или да остане неизползувана. Тази е моята основна работа днес, както и в близкото или далечно бъдеще. И пак повтарям: Пиша своите спомени, преживявания и впечатления, за да си напомня за излишен път колко много работа ми предстои, защото българската поговорка казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Работата в кошарата принадлежи на мене.
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (Наредба), Получено в неделя - 30.IX.1917 г. в с. Цапари

III. Лично за себе си всякой трябва да се моли: Да го благослови Бог да разбере Божествения план и да бъде един скромен съработник във великото Божие дело на Земята.
Към което веднага ще добавяме: а) "благославяй душе моя Господа" и пр. - целия текст, който иде подир тия думи и съвпада по наряда за великите добродетели и б) думите: "Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко това ще ви се приложи."/Матея, 6 гл. 33 ст./ След това, ако има още да се молим ще продължим молитвата си. III. Лично за себе си всякой трябва да се моли: Да го благослови Бог да разбере Божествения план и да бъде един скромен съработник във великото Божие дело на Земята. IV. Всеки ден да се прочита по една глава от книгата Господня начиная от първата глава на Битието. V. Сутрешните разходки ще можем да правим само до 22 септември нов стил или 9 септември стар стил. VI. Всички други разпоредби в наряда за великите добродетели си остават в сила. Настоящето нареждание може да се даде за изпълнение само на членовете от веригата и то, които са имали писмена покана за последния събор и всички, които ще го изпълняват, трябва непременно да започнат от влизането на месеца в новолуние до пълнолунието, а който пропусне тоя срок, ще чака следоющето новолуние и т.н. И това Ви преписах.
към текста >>

25. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

От всичко това ще излезе великото добро за човечеството.
Монархите прилагат тяхното право със смърт, а така и болшевиките. С каквото мярка мериш, ще ти се отмери. Дяволът се е разделил. Болшевизмът това е краят на века на миналото. Бъдещето е велико. От всичко това ще излезе великото добро за човечеството. Гледайте със светло око на това, което иде. „Божието добро е човешкото зло, и човешкото добро е Божието зло.“ Царството Божие с Любов се взема, с обич се държи и с Дух се крепи. Поздрав на всички. П.К.Дънов (Свещеният подпис)
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Захари Желев, София

Сегашните времена са само едно предисловие на Великото, на Славното в Царството Божие, в идването на Синовете Божии.
Кармичните връзки от хилядите години на миналото ще дойдат в обща развязка. Ние ще обновим Божия дом. Ще вземем Царството Божие с Любов, ще го държим с обич и крепим с Дух. Това е вътрешният смисъл на Новото Учение, което Божият Дух носи в тоя свят. Избраните от вековете на Божията Любов ще внесат светлината на тоя свят. Сегашните времена са само едно предисловие на Великото, на Славното в Царството Божие, в идването на Синовете Божии. Аз ще сторя всичко, което Духът на Господа е начертал. Моят Мир с вас и с всички. Славка да вярва и ще й бъде според вярата. В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

27. Учителя предава на П.Камбуров песента 'Българска идилия' - София, ул.'Опълченска', 66

Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието.
Песента е нотирана от магнетофонен запис на изпълнение на Петър Камбуров, редактирана от Георги Стратев, Йоана Стратева и Станка Желева. Учителя я предава лично на П. Камбуров през февруари 1920 г. на ул. „Опълченска“ № 66. Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието. Тя съзира съществуването на един красив свят у себе си и иска да го направи реалност. Текст на песента: (няма)
към текста >>

28. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Времето не заличава Великото и Мощното.
Това видях аз навсякъде в живота; между прости и учени, между богати и бедни, между стари и млади, между болни и здрави. Повтарям: Всичко това не ме учудва днес. Чудя се, обаче, на умението на Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото Учение, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка. Който е познал отчасти Учителя и видял и приложил неговите методи, от ден на ден се учудва и възхищава. Днес, вече 22 години откак Учителят не е между нас физически, но нито Словото Му е престанало да звучи и отеква в душите ни, нито методите Му са остарели, нито подтикът и импулсът, който ни даде, е престанал да работи у нас. Времето не заличава Великото и Мощното. И напротив, то все повече го осветява, усилва и работи в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни. Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов. И всичко това да се прилага без компромиси, без лъжа и измама. И ако днес можем да говорим смело за новия човек, да го познаваме и ценим, то е защото видяхме образец на този човек жив, безсмъртен, верен и истинен. Това смело говоря и пиша, категорично твърдя.
към текста >>

Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието.
Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико. Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва. Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя.
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Паша Теодорова и Савка Керемедчиева, Варна

Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа.
към текста >>

30. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа.
към текста >>

31. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае
Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота.
към текста >>

32. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

са публикувани в томчето „Великото в живота“.
Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г. са публикувани в томчето „Великото в живота“. Единството в света (Акордиране на човешката душа - т. 1)
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с близостта, с природата.
Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им се зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него, става вечен, като природата. Легендата говори, че някога тук, индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с близостта, с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загатката. Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли бил и той също като нас, удивен и възхитен, прострял ръце и неволно извикал: „Боже, Боже Велик Си Ти". Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях.
към текста >>

Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата.
С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им зачервени, греят от здраве и радост. Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загадката.Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха! Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти! ” То прилича на бляскав посрещач.
към текста >>

34. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае
Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота.
към текста >>

35. Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша

Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
Като се върнете от планината, сами ще видите, какво и колко сте научили. Колкото и малко да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа. „Трите живота“2, „Мястото на човека в Природата“, стр. 130-131. Окултни упражнения
към текста >>

36. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

са публикувани в томчето „Великото в живота“.
Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г. са публикувани в томчето „Великото в живота“. Единството в света Акордиране на човешката душа - т. 1
към текста >>

37. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
към текста >>

Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
към текста >>

38. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)
Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297)
към текста >>

39. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
към текста >>

Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
към текста >>

40. Учителя дава песента 'Венир Бенир' - гр.София

Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота.
зун мезун. Бином ту мето. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум – Да бъде благословен. Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота. Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде!
към текста >>

Това е отношението на великото към малкото – душата.
Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде! Това е отношението на великото към малкото – душата. И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата си спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание. (По Учителя, Общ окултен клас, 8 май 1940 г. ).
към текста >>

И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата си спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание.
Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде! Това е отношението на великото към малкото – душата. И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата си спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание. (По Учителя, Общ окултен клас, 8 май 1940 г. ).
към текста >>

41. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината.
Това са нейните приветствени цветя.Нозете ни потъват в бял памук. Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда. Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели. Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината. Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина. Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе...Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни. Не омръзва тая песен, но изпълва сърцето с мир и тиха, успивна радост.Неволно душата се пълни с благослов. Неволно възторгът от тая чиста красота прелива в молитва. О.Ти, свята сила, създателка на всичко хубаво и прекрасно, бъди благословена!
към текста >>

42. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Това, което става то е най- великото в човешката история откак се е започнала човешката еволюция в слизането и качването на човешкия дух досега, по-велика от тази няма.
Този свят на сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече. Ние ви извеждаме 24 часа преди да се събори зданието. Всички хора седят на една паяжина сега. Тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще съборят света. Такова събаряне ще има каквото никога не се е случвало. Това, което става то е най- великото в човешката история откак се е започнала човешката еволюция в слизането и качването на човешкия дух досега, по-велика от тази няма. А за в бъдеще от тази ще има по-велика епоха. Но от миналите епохи до сега по- велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост. И трябва да бъдете радостни, че можете да вкусите благото, което Бог донася. Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне Божественото.
към текста >>

43. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено.
Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила зад тази малката величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено. Това всякога може да го проверите. Може да вземете едно житно зърно. Това житно зърно само по себе си е способно да стане 10, 20 и повече пъти по-голямо от земята, да стане толкова голямо колкото слънцето. Само време му трябва. То е способно да събере всички енергии от пространството и да се увеличи.
към текста >>

44. Учителя дава песента 'Благост' - гр.София

Тези три думи ще оставят у вас отпечатъци за великото бъдеще, а стоте милиона няма да оставят нищо.
Казвате: „А, благост носи светлината! Какво съдържат тия думи? “ Питам: ако ти имаш възможност да изпееш тези три думи или пък ти предложат сто милиона лева, кое струва повече, кое би предпочел? Ако българските пари се обезценят тъй, както германските, какво ще струват тия пари? Със сто милиона лева ти не ще можеш да си купиш мастило, за да напишеш тези три думи. Тези три думи ще оставят у вас отпечатъци за великото бъдеще, а стоте милиона няма да оставят нищо. Ако имате сто милиона лева, ще ви е страх този да не ви обере, онзи да не ви обере: неприятели ще имате и ще се ожесточите. А като пеете Благост носи Светлината, за нищо няма да се безпокоите. Ще кажете: „А, това да пея, е детинска работа, но като имам тия пари, ще се повдигна.“ Никакво повдигане няма да има! Не съм против парите, но тъй, както се използва богатството днес, това не е нищо – то е едно голямо зло. Ако тези пари ме скарат с моите близки, ако те ме отчуждят и от Бога, и от хората, и ако не мога да спя, защо ми са?
към текста >>

45. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София

Великото в живота е онова, което повдига душата и е прави победителка над всичко земно.
(получено на 14.01. 1924 г., Василов ден, Бургас) (препис) Любезни Минчо Сотиров, Получих вашето писмо с приноса. Великото в живота е онова, което повдига душата и е прави победителка над всичко земно. Когато Божественото в човека се събуди то само му дава тази насока на право проумеване на чистото и святото у човека. Само едната неизменна и Вечна Любов на Бога, Която изтича от Него дава това благо. Да Люби човек Истината, да прилага Правдата, да изявява Мъдростта е начало на Божия живот във всяка душа. Работете усърдно и непрестанно: всичко в живота трябва да е сведено към тая насока. Моя мир да бъде с всички вас, които любите Истината.
към текста >>

46. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота.
" Ти пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че болката вече я няма, че не те боли вече на същото място и че вече си здрав. Даже си мислиш: "Наистина ли ме болеше? "Какво нещо е музиката на Учителя? Има много определения. Но нищо конкретно. Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота. Но да чуем музиката на Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ. Тя те повдига. Тя те завежда в друг свят, свят светъл и необятен, свят на блаженство и здраве. Това всичко съм преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея. Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни.
към текста >>

47. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Гледайте да живеете в Мир с Великото в света.
Да ви не плаши видимото зло и непостоянство на хората. Има нещо в света по-силно, по-мощно от всичките хорски сплетни. Бъдете и двама мъдри. Мъдрият туря страха и съмнението на работа. Само Божията Любов, която е достъпна на всички, носи Мир и радост. Гледайте да живеете в Мир с Великото в света. Разбирайте дълбоко человешката натура, защото в нея има известни слабости. Но Божият Дух ще превърне всичко за добро. Аз зная, вий се терзаете за малки работи. Нека си тече всичко по своя ред. Уповайте на Бога, гледайте зад завесата на настоящия живот.
към текста >>

48. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

49. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

50. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

51. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

52. Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите великото на вашите по-малки братя.
Когато вършите тази работа ще ви посетят по-напреднали ученици отгоре, може да ви посетят и по- напреднали братя. И аз ще присъствувам при вас с една лампа. Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява. И вие ще скачате, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от тоя огън. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите великото на вашите по-малки братя. Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас, има такива и за най-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие малките ученици няма да имате! Божията Правда е абсолютна . И вашите противоречия са на степени.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>

55. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>

56. Разговори на Учителя с ръководителите - 9 август. Протокол

Деветото число е най-великото скрито досега в непроявеното в света. Защо?
РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число число. Да бъде светлина във вашите умове,Мирът Божий да царува във вашите сърца иМирът на Бога да се всели във вашите души - това е целта на деветото числоСега аз написвам деветото число вътре у вас. Деветото число е най-великото скрито досега в непроявеното в света. Защо? - Защото светът отхвърли спасението.Шестото число силно е завладяло света, а сега аз съм дошъл за да проявя деветото число за да грабна своите - чрез закона на победата, като проявя тайната мъдрост - за да носят светлината, мирът и съвършенството на Божият Дух. Какво изразява деветото число? Трите принципа, тройната единосъщна и неразделна. Затова аз влагам трите принципа: I - СВЕТЛИНАТА
към текста >>

57. Учителя дава песента (упражнение) 'Киамет зену'

Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Учителя дава песента (упражнение) "Киамет зену" Песента "Киамет зену" е дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция "Последната постъпка", ООК, София. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си. Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането. Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. Текст на песента: Киамет Зену Киамет Зену, Махар Бену.
към текста >>

58. Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол

Деветото число е най-великото скрито досега в непроявеното в света. Защо?
РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число. Да бъде светлина във вашите умове,Мирът Божий да царува във вашите сърца иМирът на Бога да се всели във вашите души - това е целта на деветото числоСега аз написвам деветото число вътре у вас. Деветото число е най-великото скрито досега в непроявеното в света. Защо? - Защото светът отхвърли спасението.Шестото число силно е завладяло света, а сега аз съм дошъл за да проявя деветото число за да грабна своите - чрез закона на победата, като проявя тайната мъдрост - за да носят светлината, мирът и съвършенството на Божият Дух. Какво изразява деветото число? Трите принципа, тройната единосъщна и неразделна. Затова аз влагам трите принципа: I - СВЕТЛИНАТА
към текста >>

59. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август

Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж)Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят.
След вечеряСамо Божията Любов носи пълния живот. * * * Беседа от Учителя 8 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж)Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят. В живото има едно единство, което не се нарушава никога. Има в дърветата окапване на листата, но има растеж на клоните и развиване на нови листа.Има едно единство на човешкия дух. Дали човек приема, че животът има смисъл или не, това не спъва развитието на работата. В съвременните хора има едно желание да наложат едно свое Veto на природата. Има сега учени, които искат да подчинят природата.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш.
Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от гърлото на пролетен зефир да ги изпея. О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор. Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла. Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка. Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш. Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава.
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и Прекрасното.След това почна концерта на храненето.
Тъй леко и свободно се лееха гласовете, с такава услада се извиваха, споени от чудните слова, като че наистина сме на небето, а не на земята. Естествено след това дойде молитвата. Как се молихме, с каква жар. Като благодарни деца, които са получили от майка си нещо много мило и скъпо за тях. Всеки чрез свещените думи на молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж. Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и Прекрасното.След това почна концерта на храненето. Той дойде като най-съвършени рефрен на гимнастиката, песните и молитвата. Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата.
към текста >>

Животът сега започва, с великото в света!
Любовта ще дойде в света, ще се въплъти. Тя ще спаси света! После ще се въплъти Мъдростта. Ще видите образа на Любовта - какво нещо е! И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота на живота - грях, страдания, Всичко! Животът сега започва, с великото в света! Колко животи са минали безполезни! Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде!
към текста >>

62. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал.
След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели".
към текста >>

Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде.
към текста >>

63. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде.
към текста >>

64. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде.
към текста >>

65. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде.
към текста >>

66. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде.
към текста >>

67. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Следим мълчаливо великото чудо на деня.
Венера и Юпитер почнаха да смалят обема си, да губят от чаровния си нощен блясък. Орион, като скъпоценна огърлица изчезна в своята съкровищница. Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла. Изведнъж на небето блесна острието на светло копие; денят се раждаше. Следим мълчаливо великото чудо на деня. Устните немеят. Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок.Гимнастика. Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени движения и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни.
към текста >>

68. Учителя е в София - събор, 1929 г. Първи ден - наряд

„Великото Славословие" (песента).
Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата (Царят на всичките векове). Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога". Отче наш. „Великото Славословие" (песента). Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 3 гл. от Ев. на Йоана.
към текста >>

„Великото славословие".
Отче наш. Триединният Бог. Хвалата. Четиво: 1-а беседа от втора серия: „Духът и плътта". Добрата молитва. „Великото славословие". Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 4 гл. от Ев. на Лука.
към текста >>

„Великото славословие".
Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата. Четене: 2-а беседа от трета серия: „Виделината". Отче наш. „Великото славословие". Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 5 гл. от Ев. на Матея.
към текста >>

69. Учителя е в София - събор, 1929 г. Втори ден - наряд

„Великото Славословие" (песента).
Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата (Царят на всичките векове). Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога". Отче наш. „Великото Славословие" (песента). Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 3 гл. от Ев. на Йоана.
към текста >>

„Великото славословие".
Отче наш. Триединният Бог. Хвалата. Четиво: 1-а беседа от втора серия: „Духът и плътта". Добрата молитва. „Великото славословие". Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 4 гл. от Ев. на Лука.
към текста >>

„Великото славословие".
Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата. Четене: 2-а беседа от трета серия: „Виделината". Отче наш. „Великото славословие". Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 5 гл. от Ев. на Матея.
към текста >>

70. Учителя е в София - събор, 1929 г. Трети ден - наряд

„Великото Славословие" (песента).
Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата (Царят на всичките векове). Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога". Отче наш. „Великото Славословие" (песента). Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 3 гл. от Ев. на Йоана.
към текста >>

„Великото славословие".
Отче наш. Триединният Бог. Хвалата. Четиво: 1-а беседа от втора серия: „Духът и плътта". Добрата молитва. „Великото славословие". Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 4 гл. от Ев. на Лука.
към текста >>

„Великото славословие".
Добрата молитва. Триединният Бог. Хвалата. Четене: 2-а беседа от трета серия: „Виделината". Отче наш. „Великото славословие". Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 5 гл. от Ев. на Матея.
към текста >>

71. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

„Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство.
На тях тя разкрива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти; за тях тя има едно любещо божествено лице; на тях тя предоставя всичките си дарове. Когато отделният човек дорасне да се пробуди за истинския разумен живот, тогава той напуща „широкия път” на полусъзнателния живот и полусъзнателното развитие, живота на общата еволюция, за да се приготви и тръгне по „тесния път”, за който Христос говори: „Тесен е пътят, който води към живота и малцина са, които го намират”. (7) Това е по-право „стръмният път” на разумните свръхусилия, това е преминаването към един по-разумен живот, към едно по-висше съзнание. Тоя по-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П. Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда. Основната негова идея е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”. (8) Ученикът знае, че над него има само един истински Учител, именно тоя жив Бог, космичният Христос, който живее и твори в цялата природа; Който се проявява във всичко възвишено и прекрасно у всички души и Чийто глас той трябва да се научи да чува и разбира чрез развиване главно на своето вътрешно чуване. Всички други учители са само помощници на тоя единствен върховен Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери. Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството.
към текста >>

Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота.
Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството. Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело. Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли. Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота. Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората.
към текста >>

72. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август

След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте.
Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб.Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми.
към текста >>

Ти ме научи на великото изкуство да обичам!
* Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Летопис на изгрева - Том 2
към текста >>

73. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август

След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте.
Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб.Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми.
към текста >>

Ти ме научи на великото изкуство да обичам!
* Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
към текста >>

74. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август

След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте.
Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб.Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми.
към текста >>

Ти ме научи на великото изкуство да обичам!
* Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
към текста >>

75. Писмо от Учителя до Стоянка Илиева

Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото.Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее.
В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнение. Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е Истината, ходи там; гдето свети Мъдростта, мисли там; гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото.Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света затова.Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото.И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
към текста >>

76. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април

Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание.
Когато човек е в трудно положение, тогава желанието му е интензивно. Когато ти говориш при молитвата, духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти на този език. И когато Господ ти говори, пак твоят дух превежда думите на Господа. Една привилегия е, че страда човек. Мъчно е, че страда, но след страданието идва едно голямо благо. Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание. И Христос не щеше да има това Влияние Върху хората, ако не беше минал през страданието. Сега не могат да Го разпънат. Според езотеричното учение във всички положения, В които човек се намира, и в най-сиромашкото, това, което той минава, е много Важно. Като отидете на Небето, ще Ви пратят пак на Земята да спасите една грешна душа. Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете.
към текста >>

77. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Те са упражнения за великото.
За кого изгрява слънцето - за мен. Туй, което слънцето в даден момент дава на мен, на никого не дава. Господ ти казва да бъдеш добър, услужлив, да работиш, да учиш, да бъдеш търпелив, а ти не искаш. Мъж е този, който е всякога желателен, също и жената, и като се яви той, дати причини радост и пр. Това е... Мъжът на земята е временна залъгалка. Те са упражнения за великото. Момичето трябва да играе на кукли, но да има идея. Смешно е, когато ... Щом желаеш да се жениш, това е, че искаш да живееш, да разбираш, да си свободен, да служиш, да копаеш на лозето, на нивата, и пр. - това значи, че ти си женен. Когато се родиш, ти си женен за живота и търсиш този, който ти е дал живот.
към текста >>

78. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 31 юли

Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има.
10 ст. 10 гл. Йоана: „Крадецът не иде освен да открадне и да заколи. А аз дойдох, за да дам живот преизобилен." Този стих за размишление. „[В] начало бе Словото" Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има. Да се прочете 12 гл. Йоана. Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните.
към текста >>

79. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август

Великото и силното е хубаво, но е и страшно, което може да те бие.
Ако беше извършил волята Божия през тази година, щеше да спечелиш нещо. В тези, малките деца се крие благото. Когато сгрешиш или изгубиш пътя, едно от тези, малките, ще ви помогне. Това са малките ангели, които слизат да спасят света. Христос беше един от тези, малките ангели. Великото и силното е хубаво, но е и страшно, което може да те бие. Любовта е малкото, тя се занимава с дреболиите, малките неща, в които се крие великата тайна. Работете с нея! Не презирай в себе си малките постъпки, нежните мисли и чувства, в тях се крие разгадката! Големите пророци пари искат всякога. Съдбата на човека е строго определена според твоите мисли, чувства и действия.
към текста >>

Великото е да знаете, че вие държите почтено място в съзнанието на Бога.
Който дава големите ябълки, добре е сметнал, а който дава малките, не е сметнал добре. Силата на приложението на великия закон - там е силата. Ще постъпиш спрямо другите тъй, както спрямо себе си. Или така, както Бог постъпва. Да мислиш за човека така, както Бог го държи в Неговото съзнание, това е идеалното. Великото е да знаете, че вие държите почтено място в съзнанието на Бога. Най-първо е да седи във вас идеята за Бога. Ти като решиш да служиш на Бога, не мисли какво ще да стане с тебе - в чутура ли ще те турят и пр. Ще стане с вас това, което не може да си помислите. Ако нямате примера на Христа, как ще служите? Вие не искате муха да ви ухапе.
към текста >>

80. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото.
Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща. Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов! " Какво по-хубаво от това! Изгревът - Том 16
към текста >>

81. Учителя дава песента 'Добър ден'

С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята.
към текста >>

Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота.
Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират.
към текста >>

82. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." [Великото и красивото", с.
("Минало, настояще, бъдеще", с. 78) Този ъгъл е насочването на погледа под 45 ° - правата посока на нашето развитие.„Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог - не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи, дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва (и гледате напред и нагоре под ъгъл 45° ) , Бог е вече пред вас. Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." [Великото и красивото", с. 70)Значи всички същества - от Бога до светията, идват днес по този светъл път за нашите души, който е насочен нагоре под ъгъл 45° към духовния и Божествен свят. Това е велик закон, в който човек, за да се убеди, трябва да направи много опити, медитации и да преживее възходящи мигове на дълбоко вътрешно вдъхновение.Както отбелязах , този път се намира най-лесно, когато играем Паневритмията и стриктно спазваме правилата и законите, дадени от Учителя. Писани са няколко Паневритмии, но тези вътрешни правила почти не са засегнати. Навремето, преди повече от 20 години, аз изнесох няколко лекции за Паневритмията и законите, върху които тя е построена в летния лагер на Бялото Братство при Седемте Рилски езера. Почти никой не обърна внимание на принципите, изнесени в тези беседи, с изключение на Георги Стойчев, който вложи нещо малко от казаното в издадената от него Паневритмия.Учителят даде правилата за играене на Паневритмията, показа ни как да я играем и след това не направи на никого забележка, че не играе правилно.
към текста >>

83. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

84. Беседа, изнесена от Учителя на Витоша - Яворови Присои. 5 август

Великото в живота 5 август 1934 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Витоша - Яворови Присои. 5 август Великото в живота 5 август 1934 г.
към текста >>

85. Беседа изнесена от Учителя на събора, 1934 г. - София. 20 август

Великото и малкото, 20 август 1934 г. (София,Изгрев)
Беседа изнесена от Учителя на събора, 1934 г. - София. 20 август Великото и малкото, 20 август 1934 г. (София,Изгрев)
към текста >>

86. Упражнение от Учителя, дадено на 20 август (за свързване с теченията на Природата)

Упражнението е дадено в лекцията "Великото и малкото",20 август 1934 г., Съборни беседи, София.
Упражнение от Учителя (за свързване с теченията на Природата) Упражнението е дадено в лекцията "Великото и малкото",20 август 1934 г., Съборни беседи, София.
към текста >>

87. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата!
Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
към текста >>

88. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата!
Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
към текста >>

Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата!
Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
към текста >>

89. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата!
Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
към текста >>

90. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата!
Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
към текста >>

91. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата!
Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
към текста >>

92. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия.
Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. Защо? Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т,е, в живота на Свободата." /"Божествен и човешки свят", с. 6/„Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на връх Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." /Божествени човешки свят", с.34/„Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." /"Царският път на душа та", с. 61/ Учителят препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си.
към текста >>

93. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли

Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.
Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Изгревът - Том 24 86. Беседа на Молитвения връх на Рила
към текста >>

94. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли

Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.
Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Спомен на Весела Несторова 86. Беседа на Молитвения връх на Рила Край изворчето, седнали около Учителя, слушахме често Словото Му. Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето."
към текста >>

Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.
Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Изгревът - Том 24 86. Беседа на Молитвения връх на Рила
към текста >>

95. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

96. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

97. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

98. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

99. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

100. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света.
е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания." Това е последната година при която се прави лятната духовна школа на езерата с Учителя. Годината на духовен подем в Братството.
към текста >>

39 е резултат, снизходителна година, която съдържа великото и хубавото.
В 12 часа станахме за молитва. Изпяхме "Химн на Великата Душа", "В началото бе Словото". Учителят започна беседата "Големият брат", след прочитане 10-а глава от Евангелието на Йоана. (Забележка: Беседата "Големият брат" е публикувана в "Изгревът" т. XX, с. 995-1010.) 39 е резултат, снизходителна година, която съдържа великото и хубавото. 3 съдържа трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина, а 9 - всички добродетели - то е една целокупност. Човешката глава представя числото 9, то е резултат на Божествения Принцип в света. То е крайният резултат на всеки живот. Това е година за добрите хора, който иска да върши добро, има всичките условия. Посейте всички семена на добро в душата си.
към текста >>

С пълни с надежда и радост сърца посрещнахме Новата година и от цялата си душа благодарих на Учителя за великото благословение, което изливаше върху нас.
Бъдете смели и решителни, да не се боите от Любовта. Да се плашим от безлюбието и невежеството. 39 -това са двамата братя, тройката е Божествения Брат, а 9-те Братът, който ръководи цялото човечество. Най-добрият Брат е тук тази година, догодина друг ще дойде, а този ще си отиде. Отидете при Брат си, за да дойде и Той при вас." С пълни с надежда и радост сърца посрещнахме Новата година и от цялата си душа благодарих на Учителя за великото благословение, което изливаше върху нас. Учителят каза, че 1939 година ще се повтори чак в 1999 година. Това беше наистина събиране на храна за "седемте гладни години", които щяха да настъпят по-късно. Велика благодат се изля върху всички ни. Словото на Учителя бе необикновено силно, вдъхновено и просветително през времето на Рила същата година и след това. Изгревът - Том 24
към текста >>

Да възкръсне човек, това значи да живее за доброто, за великото в света.
Без светлина и знание животът няма простор. Без свобода животът няма постижения. Да умре човек, това значи да се откаже от своите недъзи, от злото в света. У - мира, т. е. човек отива в света да учи. Да възкръсне човек, това значи да живее за доброто, за великото в света. Като прилага законите на доброто, човек трябва да посвети голяма част от живота си на любота, на мъдростта и на истината. Любовта ще му подари живота, мъдростта — знанието и светлината, а истината — свободата. Само при това положение човек ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовта. Какво значи, човек да обича Бога? Да обича човек Бога, това значи, да Го вижда навсякъде.
към текста >>

Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света.
е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинностьта на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25343704223633