НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
135
резултата в
85
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж,
вдъхновение
и търсене на своята идентичност.
Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.
Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж,
вдъхновение
и търсене на своята идентичност.
Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди. Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер.
към текста >>
С още по-голям плам,
вдъхновение
и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата.
На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
С още по-голям плам,
вдъхновение
и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата.
Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх.
към текста >>
2.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
С поздрави от мен и пожелания за една година, изпълнена с много Божествено
вдъхновение
и израстване в пътя на ученика, който е път на любов, мъдрост и истина.
http://petardanov.co...в-на-десетте-с/ След това същите отговори са взети и публикувани в книгата "Той иде" 2004 година. http://petardanov.co...halno_slovo.pdf И чак през 2010 отговорите са публикувани точно както са в оригинала в Епистоларни диалози част 1. http://petardanov.co...enyu-I-2010.pdf
С поздрави от мен и пожелания за една година, изпълнена с много Божествено
вдъхновение
и израстване в пътя на ученика, който е път на любов, мъдрост и истина.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
На други Бог е говорил чрез
вдъхновение
, такива са Исай и Еремия.
И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен.
На други Бог е говорил чрез
вдъхновение
, такива са Исай и Еремия.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина?
към текста >>
Може: чрез видение, чрез внушение, чрез
вдъхновение
.
Чий син е? " Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата.
Може: чрез видение, чрез внушение, чрез
вдъхновение
.
Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч.
към текста >>
4.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по
вдъхновение
и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по
вдъхновение
и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр.
към текста >>
Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по
вдъхновение
и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по
вдъхновение
и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр.
към текста >>
5.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и
вдъхновението
на техния живот.
Духът е онова, което дава живот. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите родители да се грижат за тях, да ги отхранят и отгледат. Любовта е качество на майката и бащата.
Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и
вдъхновението
на техния живот.
Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници. Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи.
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра,
вдъхновение
, доброта, упование.
Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността.
към текста >>
7.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето
вдъхновение
, е поместил една статия от г.
„ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф.
Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето
вдъхновение
, е поместил една статия от г.
Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 20.10.1919 г.
Вдъхновение
, това е Божие благословение.
Но засега съм занят. Поздравете г-н Стойчев, Иванов и всички други приятели. Вие всички там във Варна сте юнаци. Има нужда от юнаци в тия времена. Юнаците, това са вдъхновителите на народния дух.
Вдъхновение
, това е Божие благословение.
Поздравете и нашата сестра. Ваш верен Дънов. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
9.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Всички ще мълчат, докато приемете
вдъхновение
).
Трите живота 1 школна лекция на общия окултен клас, 24.II.1922, петък, 7–9 ч.в. Ст. София (Мълчание.) (Тази вечер ще има едно квакерско събрание.
Всички ще мълчат, докато приемете
вдъхновение
).
Аз ви събрах тази вечер да ви попитам как да употребим празното си време. Не времето, което сте си ангажирали, но празното време. Празното време разваля живота. Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи сиренето с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар. Иска малко да помислите върху метода за работа – как трябва да се работи.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Да кажем Учителя го е дал по
вдъхновение
или по интуиция.
Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.
Да кажем Учителя го е дал по
вдъхновение
или по интуиция.
Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука.
към текста >>
Значи науката и
вдъхновението
бяха дали едни и същи резултати.
Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Значи науката и
вдъхновението
бяха дали едни и същи резултати.
Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ
към текста >>
Ще дойде
вдъхновение
в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно.
„А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде.
Ще дойде
вдъхновение
в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно.
(111-112 стр.) Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега, за пример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха.
към текста >>
11.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото
вдъхновение
.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от.
Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен.
Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото
вдъхновение
.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от.
обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере?
към текста >>
обхваналото ни
вдъхновение
.
Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от.
обхваналото ни
вдъхновение
.
Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете?
към текста >>
12.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на
вдъхновението
- вслушваше се във вътрешния подтик.
Паневритмията е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове.
Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на
вдъхновението
- вслушваше се във вътрешния подтик.
В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия? " Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични.
към текста >>
13.
Учителя дава песента (упражнение) 'Вдъхновение'
, 10.12.1924 г.
Учителя дава песента (упражнение) "
Вдъхновение
"
Учителя дава песента (упражнение) "
Вдъхновение
"
Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента: Вдъхновение Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение.
към текста >>
Учителя дава песента (упражнение) "
Вдъхновение
" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента:
Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение"
Учителя дава песента (упражнение) "
Вдъхновение
" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента:
Вдъхновение Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение. Вдъхновение, вдъхновение,
към текста >>
Вдъхновение
Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента:
Вдъхновение
Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение. Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение,
към текста >>
Вдъхновение
,
вдъхновение
,
Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента: Вдъхновение
Вдъхновение
,
вдъхновение
,
вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение. Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение.
към текста >>
вдъхновение
,
вдъхновение
,
Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента: Вдъхновение Вдъхновение, вдъхновение,
вдъхновение
,
вдъхновение
,
вдъхновение. Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
вдъхновение
.
Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента: Вдъхновение Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение,
вдъхновение
.
Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
Вдъхновение
,
вдъхновение
,
Учителя дава песента (упражнение) "Вдъхновение" в беседата "Неразбраното", ООК, София Текст на песента: Вдъхновение Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение.
Вдъхновение
,
вдъхновение
,
вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
вдъхновение
,
вдъхновение
,
Вдъхновение Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение. Вдъхновение, вдъхновение,
вдъхновение
,
вдъхновение
,
ти си благословение. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
16.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
17.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с
вдъхновение
в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
В душата ми
вдъхновение
, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В душата ми
вдъхновение
, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
В душата ми
вдъхновение
, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В душата ми
вдъхновение
, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
В душата ми
вдъхновение
, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В душата ми
вдъхновение
, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
21.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Тая сестра не е яла три дни, а като я нахраните, ще и дойде
вдъхновение
.Христос казва: „Пазете се от ония вълци" т. е.
Ако ви дам и другите, ще почнете да бутате всички бутони. Ще практикувате сега първий бутон. Той е като че сте слуги при някоя кантора и ти питаш господаря за плана, за директиви, какво трябва да се направи; а за малките работи вие сами можете да ги извършите, но правилото е, че чрез молитвата ще получите напътвание.Сега дойде някой и ми казва: „Охлаждение има". Отишла една сестра някъде на гости, хладно я приели, посрещнали. Тогава направете едно угощение без да се досети тая сестра и ще ви посрещнат весело.
Тая сестра не е яла три дни, а като я нахраните, ще и дойде
вдъхновение
.Христос казва: „Пазете се от ония вълци" т. е.
то са ония богати, които все пречат - от тях ще се пазите.Трудно е като си ръководител, че настройват се против теб и те обхванат като в обръч със своите мисли, та и нощем те наблягат и покой не ти дават. Какво ще направиш? - Ще се молиш! - „Господи, не им давай муниции, оръжие имат, но муниции да нямат! " И в България партии и организации се делят все на по-малки единици.
към текста >>
22.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха
вдъхновение
за творчество и духовен подвиг.
След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост. В живота на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация.
Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха
вдъхновение
за творчество и духовен подвиг.
Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството. Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота.
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
” с такава жар, с такова
вдъхновение
, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
” с такава жар, с такова
вдъхновение
, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри.
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
” с такава жар, с такова
вдъхновение
, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
” с такава жар, с такова
вдъхновение
, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища! Кое бързокрило птиче дойде и каза да се приготви така „Изгрев” и да ни посрещнат като свои братя и сестри.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
Живо туптение в сърцето ми буди чудно
вдъхновение
и ръката бърза да запише това което е, и това, което ще стане.О, най-малка аз от всички, що са държали перо в ръка, как смея да записвам такива думи?
Предвестник е Той. Нещо чудно и велико ще стане, което ние още не предусещаме.О, какво говоря аз, най-малка между малките, най-глупавата? Какво пророчество дръзвам да проповядвам? - Нова История, Ново Човечество, Нова Европа! Кой ми внуши тия мисли?
Живо туптение в сърцето ми буди чудно
вдъхновение
и ръката бърза да запише това което е, и това, което ще стане.О, най-малка аз от всички, що са държали перо в ръка, как смея да записвам такива думи?
Но що думам? Защо да не дръзна смели слова? Та мощният дъб не почва ли от едно малко желъдче. Трябва само слънце да го грее, роса да го роси и то ще си порасте и мощен дъб ще стане.Може би, ще дойде време, когато вдъхновените ми сега Слова ще станат плът и кръв, и всичко ще се сбъдне.Амин, Господи! Изгревът - Том 26
към текста >>
26.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под
вдъхновението
на една чудна идея, да го направим приказно хубаво.
Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът. След малко каза: „Трябва и Царица”. Тогава братята се спуснаха из Рила да търсят Царица.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под
вдъхновението
на една чудна идея, да го направим приказно хубаво.
Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един. С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
към текста >>
27.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под
вдъхновението
на една чудна идея, да го направим приказно хубаво.
Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът. След малко каза: „Трябва и Царица”. Тогава братята се спуснаха из Рила да търсят Царица.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под
вдъхновението
на една чудна идея, да го направим приказно хубаво.
Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един. С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
към текста >>
28.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново
вдъхновение
, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове.
Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа. Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”.
Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново
вдъхновение
, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове.
Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати.
към текста >>
Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново
вдъхновение
, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове.
Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа.Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”.
Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново
вдъхновение
, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове.
Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати.
към текста >>
29.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
Колкото по скъсяваше изсвирванията си, толкова и ехото увеличаваше броя им.Връщаме се пълни с
вдъхновение
.
Колко хубаво! Те като че ли знаеха това, което ще се свири отсам и бяха готови всеки миг със своите партитури. Като че ли сме в рая. Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си. Ехото му отвърна с утроено изсвирване.
Колкото по скъсяваше изсвирванията си, толкова и ехото увеличаваше броя им.Връщаме се пълни с
вдъхновение
.
Отбиваме се при „Химавата и Асинета”, за да видим как пее новият извор. Той е весел. Самодиви нощес са идвали и са оглеждали в него прекрасните си лица. От тук ясно се вижда лицето на Харамията. То е тайнствено, зло, прилично на недоволен сфинкс.
към текста >>
30.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Художникът, изгубил своето
вдъхновение
, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота.
И най-черната мъка, изкачена на висините, се превръща на бял гълъб вестител, мироносец. Кашлиците сами, неусетно отпадат. Как става това? - Ела и виж! А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.Каква смърт!
Художникът, изгубил своето
вдъхновение
, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота.
Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик. Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и на инквизиция биха го подложили.„Ако биха могли” - Обаче не могат!
към текста >>
31.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло.
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът.
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
към текста >>
32.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака. По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети.
към текста >>
33.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
По-късно Учителя даде песните
Вдъхновение
, Вехади, Аум.
Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас. Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината.
По-късно Учителя даде песните
Вдъхновение
, Вехади, Аум.
Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре.
към текста >>
От нея черпи
вдъхновение
и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека.
В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа.
От нея черпи
вдъхновение
и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека.
Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * *
към текста >>
34.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло.
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът.
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
към текста >>
Това е велик закон, в който човек, за да се убеди, трябва да направи много опити, медитации и да преживее възходящи мигове на дълбоко вътрешно
вдъхновение
.Както отбелязах , този път се намира най-лесно, когато играем Паневритмията и стриктно спазваме правилата и законите, дадени от Учителя.
развитие.„Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог - не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи, дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва (и гледате напред и нагоре под ъгъл 45° ) , Бог е вече пред вас. Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." [Великото и красивото", с. 70)Значи всички същества - от Бога до светията, идват днес по този светъл път за нашите души, който е насочен нагоре под ъгъл 45° към духовния и Божествен свят.
Това е велик закон, в който човек, за да се убеди, трябва да направи много опити, медитации и да преживее възходящи мигове на дълбоко вътрешно
вдъхновение
.Както отбелязах , този път се намира най-лесно, когато играем Паневритмията и стриктно спазваме правилата и законите, дадени от Учителя.
Писани са няколко Паневритмии, но тези вътрешни правила почти не са засегнати. Навремето, преди повече от 20 години, аз изнесох няколко лекции за Паневритмията и законите, върху които тя е построена в летния лагер на Бялото Братство при Седемте Рилски езера. Почти никой не обърна внимание на принципите, изнесени в тези беседи, с изключение на Георги Стойчев, който вложи нещо малко от казаното в издадената от него Паневритмия.Учителят даде правилата за играене на Паневритмията, показа ни как да я играем и след това не направи на никого забележка, че не играе правилно. Всичките заблуждения и отклонения в Паневритмията се дължи на това, че нашите мили сестри: Катя Грива, Милка Периклиева, Ярмила Менцелова, като са играели Паневритмията, не са гледали как Учителят играе по източната страна на поляната, около музикантите, в перихелия, а са написали Паневритмията си от наблюдения върху играта на нашите братя и сестри, които не са я играели точно и съвършено. Учителят не правеше никакви забележки, но постоянно беше пред очите ни и показваше на всички как трябва да се играе Паневритмията.
към текста >>
Така и с неправилното изиграване на Паневритмията те отчитат нашите големи усилия и
вдъхновението
, с което играем Паневритмията, и подобряват условията на живота ни.В1944 г.
Тъй, както вие ги правите, само губите част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а тази, която придобивате, я губите. Всичко се прахосва. В тези движения има движения на растенията, на животните, на човека- те са свързани и преплетени в живота." (Мисли за всеки ден 1991-1992г., с. 105) Понеже невидимият свят отчита и цени усилията, които ние правим за постигане на някоя наша цел, заради големите усилия, които сме направили, даже да не сме я постигнали, те ни благославят.
Така и с неправилното изиграване на Паневритмията те отчитат нашите големи усилия и
вдъхновението
, с което играем Паневритмията, и подобряват условията на живота ни.В1944 г.
един брат казва на Учителя, че по време на войната от 1940 до 1944 г. Братството не е могло да направи нищо официално, да се изяви в живота пред обществото. Не е проведен нито един събор, не е имало общи екскурзии и лятната школа на Рила не е работила. Тогава Учителят го поглежда усмихнато и му казва: „Ами Паневритмията, която ни оставиха да играем през тези трудни години! Знаеш ли колко тежки кармични възли на България се развързаха по това време?
към текста >>
35.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака. По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети.
към текста >>
36.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова
, 6.05.1934 г.
Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и
вдъхновение
да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг.
Сестра Балтова седеше от дясната Му страна и каза на Учителя: - Учителю, като заминем, нали ще сме пак с Тебе? Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на биволски кола. Тази мисъл заработи в съзнанието ми и до 10 часа, докато траеше вечерята, аз все върху нея мислех.
Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и
вдъхновение
да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг.
Чудех се какво е това нещо Вдъхновение, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех. Един ден Учителят каза: - Когато имате Вдъхновение, Бог ви е посетил. Изгревът - Том 17 4. Биволската кола
към текста >>
Чудех се какво е това нещо
Вдъхновение
, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех.
- Учителю, като заминем, нали ще сме пак с Тебе? Учителят, след кратко мълчание, отговори: - Ами, ако вървите с бързината на биволски кола. Тази мисъл заработи в съзнанието ми и до 10 часа, докато траеше вечерята, аз все върху нея мислех. Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и вдъхновение да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг.
Чудех се какво е това нещо
Вдъхновение
, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех.
Един ден Учителят каза: - Когато имате Вдъхновение, Бог ви е посетил. Изгревът - Том 17 4. Биволската кола
към текста >>
- Когато имате
Вдъхновение
, Бог ви е посетил.
- Ами, ако вървите с бързината на биволски кола. Тази мисъл заработи в съзнанието ми и до 10 часа, докато траеше вечерята, аз все върху нея мислех. Като се върнах вкъщи, една светлина озари съзнанието ми: „С бързината на слънчевий лъч." Изпитах много голяма радост и вдъхновение да напиша желанието си - „След Тебе" и го написах за миг. Чудех се какво е това нещо Вдъхновение, знаях, че [е] благословение, но от що произлиза, не знаех. Един ден Учителят каза:
- Когато имате
Вдъхновение
, Бог ви е посетил.
Изгревът - Том 17 4. Биволската кола
към текста >>
37.
Разговор с Учителя през м. септември, 1934 г., записан от Ана Шишкова
, 09.1934 г.
Голяма радост изпитвах от почувствуваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с
вдъхновение
написах „Привет към Учителя".
- (Живеех в малката къщичка на сестра Стефова.) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е попитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаях баща и бащинска милост. В момента почувствувах бащинска милост и се обогатих с представата баща и бащинска милост.
Голяма радост изпитвах от почувствуваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с
вдъхновение
написах „Привет към Учителя".
Изгревът - Том 17 3. Бащинска милост
към текста >>
38.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхновението
.
Под думата“слизане“ се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни. И тогавашните хора са се ползували от тях и сега идват да помагат на хората, за да им се отплатят.
Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхновението
.
По закона на вдъхновението им предават своите мисли. Ангелите разбират хората. Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание.
към текста >>
По закона на
вдъхновението
им предават своите мисли.
Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни. И тогавашните хора са се ползували от тях и сега идват да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението.
По закона на
вдъхновението
им предават своите мисли.
Ангелите разбират хората. Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание. Нали хората, като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята.
към текста >>
39.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхновението
.
Под думата“слизане“ се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни. И тогавашните хора са се ползували от тях и сега идват да помагат на хората, за да им се отплатят.
Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхновението
.
По закона на вдъхновението им предават своите мисли. Ангелите разбират хората. Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание.
към текста >>
По закона на
вдъхновението
им предават своите мисли.
Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни. И тогавашните хора са се ползували от тях и сега идват да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението.
По закона на
вдъхновението
им предават своите мисли.
Ангелите разбират хората. Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание. Нали хората, като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята.
към текста >>
40.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхновението
.
Под думата“слизане“ се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни. И тогавашните хора са се ползували от тях и сега идват да помагат на хората, за да им се отплатят.
Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхновението
.
По закона на вдъхновението им предават своите мисли. Ангелите разбират хората. Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание.
към текста >>
По закона на
вдъхновението
им предават своите мисли.
Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни. И тогавашните хора са се ползували от тях и сега идват да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението.
По закона на
вдъхновението
им предават своите мисли.
Ангелите разбират хората. Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание. Нали хората, като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята.
към текста >>
41.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Катя изпълняваше естествено и с невероятно
вдъхновение
и тази песен.
Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.
Катя изпълняваше естествено и с невероятно
вдъхновение
и тази песен.
Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони.
към текста >>
Катя с голямо
вдъхновение
и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си.
Катя с голямо
вдъхновение
и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята. Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива
към текста >>
42.
Учителя дава песента 'Берхан-Ази'
, 1936 г.
Дано имам сили и
вдъхновение
да го сторя."Малкият планински извор".
И него текст не го сложиха в песнопойката."Марш на светлите сили". Тази песен Учителят я даде през 1936 г. на 27.май. Когато я чух реших по мое усмотрение да напиша тест за нея. Но не я довърших до края.
Дано имам сили и
вдъхновение
да го сторя."Малкият планински извор".
Когато я чух тази песен, казах си, че трябва да напиша тест. Написах го и се хареса моят тест. Беше написала думи за него и Олга Славчева, но се прие моят текст."Мелодия 13". Направи ми силно впечатление и си казах, че тук трябват думи. Написах ги.
към текста >>
43.
Учителя дава песента 'Марш на Светлите сили'
, 27.05.1936 г.
Дано имам сили и
вдъхновение
да го сторя.
"Марш на светлите сили". Тази песен Учителят я даде през 1936 г. на 27.май. Когато я чух реших по мое усмотрение да напиша тест за нея. Но не я довърших до края.
Дано имам сили и
вдъхновение
да го сторя.
Изпълнение на "Марш на светлите сили", 22.09.2013. - БЕИНСА ДУНО - Струнен квартет: Петър и Божанка Ганеви, Огнян Константинов, Димитър Тенчев, Малкият извор - Надя Колева, Аранжименти - Петър Ганев Спомен на Стоянка Илиева 31. ДЕСЕТ ТЕКСТА ЗА ДЕСЕТ ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ В Школата на Учителя всеки един ученик трябваше да изучава музиката и да свири на някакъв инструмент.
към текста >>
Дано имам сили и
вдъхновение
да го сторя."Малкият планински извор".
И него текст не го сложиха в песнопойката."Марш на светлите сили". Тази песен Учителят я даде през 1936 г. на 27.май. Когато я чух реших по мое усмотрение да напиша тест за нея. Но не я довърших до края.
Дано имам сили и
вдъхновение
да го сторя."Малкият планински извор".
Когато я чух тази песен, казах си, че трябва да напиша тест. Написах го и се хареса моят тест. Беше написала думи за него и Олга Славчева, но се прие моят текст."Мелодия 13". Направи ми силно впечатление и си казах, че тук трябват думи. Написах ги.
към текста >>
44.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Катя с голямо
вдъхновение
и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си.
Катя с голямо
вдъхновение
и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята. Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива Спомен на Мария Тодорова "Бурята на Катя Грива и нейната вяра"
към текста >>
Катя изпълняваше естествено и с невероятно
вдъхновение
и тази песен.
Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.
Катя изпълняваше естествено и с невероятно
вдъхновение
и тази песен.
Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони.
към текста >>
45.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
Учителя дава песента "Зов на планината" Песента е дадена през 1937 г., на екскурзия до Витоша - Бивака. За тази песен може да се прочете в: Спомен на Елена Андреева: Песните на Учителя Учителят даде много песни.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака. По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети.
към текста >>
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака. По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети.
към текста >>
46.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
Даде песните пред нас - получи
вдъхновение
, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака. По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети.
към текста >>
47.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Концерти, песни,
вдъхновение
.
Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил. Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо семейство.
Концерти, песни,
вдъхновение
.
Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера. Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур.
към текста >>
Всичко се движи с такава енергия и лекота и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и
вдъхновение
- и чужденци, и ние.
Беше дошъл брат-мекичар със семейството си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици. Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една страна, на края на лагера и почваше работата си. Редът и дисциплината бяха изискани, както винаги. Духът празничен, съборен. Всичко е весело, доволно, щастливо.
Всичко се движи с такава енергия и лекота и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и
вдъхновение
- и чужденци, и ние.
Природата и тя знае важността на тази година. Последната, хубава, свободна, щастлива година в братския живот. Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него. Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото.
към текста >>
И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и
вдъхновение
, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов.
Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него. Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото. О, в него се оглежда приказно и целият град от бели палатки-чайки. И вечерите са тихи, звездни и нашепват приказки за неизмеримата дълбочина на Вселената, за неизбродимата Мъдрост на Битието и за безграничната Любов на Любещия, чието име е Бог!
И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и
вдъхновение
, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов.
Неговият Син! Щастлива беше земята, че Той ходеше по нея. Щастлива беше Рила. Щастлива беше всяка пътечка, която познаваше стъпката Му. Щастливо беше всяко камъче, всяка тревица, всяко цветенце, до ко ито се докосваше Той.
към текста >>
48.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново
вдъхновение
от Словото на Учителя.
Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство.Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога.
Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново
вдъхновение
от Словото на Учителя.
С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите.
към текста >>
И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново
вдъхновение
от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа!
Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас."И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им.Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство!
И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново
вдъхновение
от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа!
И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 Прощалните думи на французите-гости
към текста >>
49.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 15 март
, 15.03.1940 г.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни! " Дръжте връзка със звездите от първа величина.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да благодарят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и следствието
към текста >>
50.
Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април
, 9.04.1940 г.
Един брат попита:“Какво е
вдъхновението
?
“ И не иска да си отвори душата. Ти запали свещта си, дай любовта си и не мисли какво ще правят хората, дали ще оценят или не любовта ти. Когато си в присъствието на един човек, който те обича, или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Когато дойде до любовта, усещаш се силен, усещаш, че имаш цена. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил.
Един брат попита:“Какво е
вдъхновението
?
“ Учителя каза:Вдъхновението, това са висшите същества. Като дойдат ангелите, ти се вдъхновяваш. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да й даде правилно значение.
към текста >>
Учителя каза:
Вдъхновението
, това са висшите същества.
Когато си в присъствието на един човек, който те обича, или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Когато дойде до любовта, усещаш се силен, усещаш, че имаш цена. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Един брат попита:“Какво е вдъхновението? “
Учителя каза:
Вдъхновението
, това са висшите същества.
Като дойдат ангелите, ти се вдъхновяваш. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да й даде правилно значение. В българския език думата“любов“ означава две противоположни неща. Любовта, като дойде, заличава всички погрешки на хората и теб ти става приятно да гледаш на миналото си.
към текста >>
51.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 8 ноемви
, 8.11.1940 г.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни! " Дръжте връзка със звездите от първа величина.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да благодарят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и следствието
към текста >>
52.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 9 януари
, 9.01.1941 г.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни! " Дръжте връзка със звездите от първа величина.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да благодарят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и следствието
към текста >>
53.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
54.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
55.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
56.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхновение
за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
57.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 ноември
, 10.11.1941 г.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни! " Дръжте връзка със звездите от първа величина.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да благодарят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и следствието
към текста >>
58.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
75.
Вдъхновение
.
Тъмнината представлява материалния живот, в него прониква Светлината. Из Божественото начало на нещата е излязло Словото във величествената си красота. В начало бе Словото и Словото бе у Бога – този стих е много важен; когато стане човек сутрин, ще го прочете, ще го изпее и ще мисли върху него, докато в ума му дойде Светлина и той възприеме тази велика идея. Тогава неговото сърце ще се преобрази – ще стане по-меко, умът му ще се преобрази – ще започне да мисли по-право. Тази песен изразява новата насока, която иде в музиката – тя е музика на Любовта.
75.
Вдъхновение
.
Дадена на 10 декември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 9-а лекция. 76. Добър ден. Дадена на 11 септември 1933 г. 77. Весел ти бъди.
към текста >>
59.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 февруари
, 25.02.1942 г.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
Като мислиш, светлина се явява в ума ти. 10.XI.1941 год. - Едисон сглобил един скелет от разпръснати кости, който срещнал гостите, говорящ думите: „Едно време и ние бяхме като вас, ядяхме и пиехме, но сега вижте ни! " Дръжте връзка със звездите от първа величина.
Когато имате
вдъхновение
, то е Божие посещение.
8.XI.1940 год. На Южна Добруджа свобода се дари. Учителят: - Трябва да благодарят на Господа. Изгревът - Том 17 12. Желанието и следствието
към текста >>
60.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
61.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
62.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
63.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.
Вдъхновението
ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
64.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и
вдъхновение
около кристалните води на „Извора на Доброто".
Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета. До извора се отиваше посредством три гранитни стъпала, поставени от ръцете на Учителя и приятелите Му. Тези три стъпала символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извежда-ха човешката душа до Великия извор на живота. Учителят често държеше беседи и разговори около Извора.
Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и
вдъхновение
около кристалните води на „Извора на Доброто".
На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор.
към текста >>
65.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж,
вдъхновение
и търсене на своята идентичност.
Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.
Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж,
вдъхновение
и търсене на своята идентичност.
Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди. Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер.
към текста >>
С още по-голям плам,
вдъхновение
и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата.
На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
С още по-голям плам,
вдъхновение
и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата.
Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх.
към текста >>
66.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Но часовете прекарани в тиха духовна работа,
вдъхновението
, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми.
” През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци. След време си спомня: “Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия.
Но часовете прекарани в тиха духовна работа,
вдъхновението
, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми.
Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня:
към текста >>
... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и
вдъхновение
.
Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост.
... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и
вдъхновение
.
Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост.” На молитвения връх в Рила Идва 1944 година. След голямата бомбардировка в София на 10 януари 1944 г училищата се затварят и разпускат учениците. В.Несторова отива в Мърчаево при Учителя.
към текста >>
Тя с
вдъхновение
говори и за ученика, и за Учителя.
След заминаването на Учителя Весела Несторова продължава своя подвиг. Музикалното й творчество постоянно се увеличава. Броят на нейните преводи расте. Животът й доказва връзката й с Духа на Истината. Всеки, който я посещава чува нейните дълбоки и мъдри, родени спонтанно слова за великата епоха в която е живяла и за безценната стойност на оставеното от Учителя.
Тя с
вдъхновение
говори и за ученика, и за Учителя.
Гради техния образ вярно и истинно: “Ученикът е проводник на Божествения дух. Неговата виделина се проявява чрез способностите му. Величието на ученика е в неговия вътрешен свят, който той с любов, усилие и копнеж е изработил. Той го е копнял, възлюбил го е, стремил се е към него и го е създал.
към текста >>
Това не пречи малката Весела да получи
вдъхновение
и на 11 г.
и 20 мин. в София. В детските си години тя живее трудно и бедно, в строга пуританска атмосфера. Отношенията между майката и бащата често са обтегнати. Стига се дотам, че за известно време те живеят разделени.
Това не пречи малката Весела да получи
вдъхновение
и на 11 г.
да направи първата си скромна композиция. Друг светъл лъч от този период е първата среща с Учителя на „Опълченска” 66, където я води нейната майка. Даже и невръстно дете тя пази живо този спомен в годините. През 1918 г. е първата истинска проява на сцена, където изпълнява дует в детска опера.
към текста >>
Но в часовете на духовна работа и
вдъхновение
много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка.
След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия.
Но в часовете на духовна работа и
вдъхновение
много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка.
Следващата 1940/1941 учебна година тя не е назначена на работа и по този начин има богата възможност да посещава редовно беседите и да е често при Учителя. На 1 ноември 1941 г. отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка.
към текста >>
В този момент я спохожда силно
вдъхновение
за писане.
Стиховете идват на групи, най-често свързани с идеи от беседите, които Учителя държи сутрин. На петров ден 12 юли тя му подарява стихотворението „Син на зората”. (следва стихотворението Син на зората) Пее край огъня солови изпълнения на песните „Нева санзу” и „Кажи ми ти истината”. Учителя й казва, че най-много се е прераждала в Египет и Индия и е живяла в римските катакомби в първи век, като римлянка приела християнството. Веднъж на същия събор след беседа остава сама на Молитвения връх и сяда на мястото на Учителя.
В този момент я спохожда силно
вдъхновение
за писане.
Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храма и целият й живот в няколко прераждания се обрисува с думи. Дава се плана за поемата „Пътят на душата”, по-късно преименувана в „Песента на Амунда”. След като написва план на поемата, тя отива при Учителя и го пита, как може да пише за това, след като не познава закона на кармата. Той й казва: „Вие сте готова, седнете и пишете.” След като се връща от Рила сяда една вечер и започва да пише. Стиховете идват без усилие и се диктуват направо и така на другия ден вече е готова цялата поема от 112 четиристишия.
към текста >>
67.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
„
Вдъхновение
" - в същия ден и час.23.
IV, 4 лекция.20. „Кажи ми Ти истината" - дадена на 26 ноември1924 г., Общ окултен клас, г. IV, 7 лекция.21. „Вечер, сутрин" - дадена на 10 декември 1924 г.,Общ окултен клас, г. V, 9 лекция.22.
„
Вдъхновение
" - в същия ден и час.23.
„Малкият извор" - на 21 януари 1925 г. в Общияокултен клас, год. IV, 16 лекция.24. „Вехади" - на 17 юни 1925 г. в Общия окултенклас, г.
към текста >>
68.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло.
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът.
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
към текста >>
69.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо
вдъхновение
службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи.
Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо
вдъхновение
службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи.
Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи.
към текста >>
70.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
“Моите трудове са резултат на
вдъхновение
, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол.
Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило? Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество.
“Моите трудове са резултат на
вдъхновение
, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол.
Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя. Оттогава Георги Томалевски е обявен за опасен автор, отнети са му катедрите и средствата за изява, книгите му са спрени и стъпките му – следени. Това е духовна смърт за всеки творец. Но той не се предава. Повтаря цитираното от дъщеря му Румена:
към текста >>
71.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Писах с голямо
вдъхновение
.
умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно движение, като поток. Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор. След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна.
Писах с голямо
вдъхновение
.
Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”. Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави филм “Паметта на славянството” е решено музиката към филма да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача.
към текста >>
С такова творческо
вдъхновение
Димитър Грива създава и авторския си филм
Беше и рисковано, защото в музиката не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там? Ами ако те допусне, а не можеш да свалиш нищо? Ние нямаме понятие за творческия процес.”
С такова творческо
вдъхновение
Димитър Грива създава и авторския си филм
“Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди. Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио. Трите ключови думи Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той.
към текста >>
72.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът.
Олга започва да усеща едно
вдъхновение
, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло.
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за
вдъхновението
.
Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът.
Познатото чувство на
вдъхновение
- мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
към текста >>
73.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и
вдъхновение
.
„Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създадат картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно можеше да се свързва с Бога. Там прекарваше и зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: „Не мога да рисувам в градска обстановка."
В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и
вдъхновение
.
И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите." /Из резюметата/ „Днес дойде при мене един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете.
към текста >>
74.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
С голямо
вдъхновение
, живо и образно той ни въвеждаше в един свят на хармония и мир - свят, в който душите общуват; свят, в който добродетелите царуват.
Учениците на Учителя и след заминаването му продължиха традицията, братския живот, макар и при трудни условия. Събирахме се на малки групи по домовете. Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово. Особено вълнуващи бяха срещите ни с писателя Георги Томалевски, ученик на Учителя от 1922 г.
С голямо
вдъхновение
, живо и образно той ни въвеждаше в един свят на хармония и мир - свят, в който душите общуват; свят, в който добродетелите царуват.
Крум Въжаров, Георги Томалевски и Георги Йорданов на Витоша Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа. Идваха много приятели, молехме се, пеехме и сестра Йорданка ни поднасяше супата, направена с много любов. Тя е готвела на Учителя и ни разказваше спомени за това. Тук ще споделя една моя опитност с Йорданка Жекова.
към текста >>
В началото са се обръщали към Учителя с "г-н Дънов", някои го наричали "дядо Дънов", по-късно една сестра по
вдъхновение
се обърнала към него с "Учителю", но Учителят е казал да го назовават кой както го чувствува и разбира.
Гумнеров), а в повечето случаи е писано на ръка в "тетрадче с духовни бележки". Записвали са само това, което са смогвали да запишат. Всички са водели бележки, но много от говореното е пропуснато. Всичко почти за тях е ново, неразбрано. Един от слушателите в бележника си пише така: "....престанах да пиша, защото не разбирам това, което г-н Дънов ни казва, и съм се превърнал само в слух."
В началото са се обръщали към Учителя с "г-н Дънов", някои го наричали "дядо Дънов", по-късно една сестра по
вдъхновение
се обърнала към него с "Учителю", но Учителят е казал да го назовават кой както го чувствува и разбира.
Да тръгнем по стръмната пътека, посочена ни от Учителя, озарени от Виделината на вечно и ново Слово. Да потърсим в това свято начало спасение и живот за душите си. Както пукването на зората ни обгръща с лъчистите си зари и ни дава здраве и сила, тъй и силата на това Слово да ни просвети, помогне и да възрасти всичко добро, което е вложено в сърцата и душите ни. ____________________________Източник: Пояснения относно беседите на УчителяЛалка Кръстева "Ходете във виделината", Извънредни беседи (1898-1913г.), Издание на ИК "Всемир", 1994
към текста >>
75.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Малко думи като
вдъхновение
, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души.
Чакам реда си в двора. Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика.
Малко думи като
вдъхновение
, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души.
Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат.
към текста >>
76.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Малко думи като
вдъхновение
, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души.
Чакам реда си в двора. Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика.
Малко думи като
вдъхновение
, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души.
Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат.
към текста >>
77.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с
вдъхновение
се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение.
Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участва през 1922 год. в Ачларския, а през 1923 год. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот.
Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с
вдъхновение
се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение.
Не те разбираха, обаче, някои хора. И от там дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братската среда ти бе в своята творческа обстановка. И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя. Това бети, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България.
към текста >>
78.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
И при това единственият й източник за
вдъхновение
е Учението на Петър Дънов.
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания.
И при това единственият й източник за
вдъхновение
е Учението на Петър Дънов.
Сам Учителя й дава Своята благословия и й казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Невена Неделчева почива на 20.04.1995 г. (Текстът е взет от сайта bratstvoto.net) Невена Неделчева - спомени от и за нея: 1. Невена Неделчева от Георги Петков във в-к Братски живот, бр.35, 2009 г 2. Спомен за Невена Неделчева от Николина Славчева, Изгревът - Том 23
към текста >>
И при това единственият й източник за
вдъхновение
е Учението на Петър Дънов.
работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят.
И при това единственият й източник за
вдъхновение
е Учението на Петър Дънов.
Сам Учителя й дава Своята благословия и казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Тя публикува първите романи и разкази по време на Учителя. Ето какво сподели тя за романа „Марта": „Когато го написах, грабнах черновата и отидох при Учителя с надежда да му прочета няколко страници и Той да ми даде мнението си. Започнах да чета, а Той слушаше внимателно. След известно време понечих да спра, а Той мълчаливо ми даде знак да продължа.
към текста >>
79.
Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 20.04.1995 г.
И при това единственият й източник за
вдъхновение
е Учението на Петър Дънов.
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания.
И при това единственият й източник за
вдъхновение
е Учението на Петър Дънов.
Сам Учителя й дава Своята благословия и й казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Невена Неделчева почива на 20.04.1995 г. (Текстът е взет от сайта bratstvoto.net) За Невена Неделчева може да се прочете подробно в темата: 1908_08_19 Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
към текста >>
80.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Излизайки от министерството, аз бях обладан от едно
вдъхновение
свише.
Не е много известно и влиянието на Петър Дънов в духовните преживявания на Даниел Цион, вследствие на които той разпознава Исус като Месия. Може да се твърди, че Петър Дънов заема специално място в биографията и жизнената мисия на равин Даниел Цион. Този образован равин се явява голям юдейски духовен водач с отворен ум, благодарение на което е поддържал приятелство с християнските водачи. Благодарение на вярата си в своята духовна връзка с Йешуа, той е повел българските евреи по нов път към Месията. Послание от Бога получено от Даниел Цион през юли 1942 г.
Излизайки от министерството, аз бях обладан от едно
вдъхновение
свише.
Един вътрешен глас говopеше в мене: Царството Божие идва на земята. То наближава и ще ликвидира с всички ония, които вървят по кривия път. Ще останат да се радват на живота и благата само ония, които вървят по правия път. Човеците и нaродите, които живеят и дават живот и свобода на другите, ще живеят и те.
към текста >>
81.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова
вдъхновение
, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова
вдъхновение
, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко.
към текста >>
82.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова
вдъхновение
, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова
вдъхновение
, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко.
към текста >>
83.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Тя за него стана като че ли
вдъхновение
.
И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи. „Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия. И по този повод той й тури това име. Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като момиче на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка.
Тя за него стана като че ли
вдъхновение
.
Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество. И външният й вид - беше приятна и красива. Тя се въртеше около него. За да се изяснят някои неща, трябва да кажа няколко думи за нея.
към текста >>
84.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
То става извор на творческо
вдъхновение
и съдържание на живота му.
(1902 - 1990) Марин Камбуров, брат на Петър Камбуров, е роден през 1902 г. в Стара Загора. Оженва се за арбанасченката Зефира и имат три дъщери. Словото на Учителя оформя неговия мироглед.
То става извор на творческо
вдъхновение
и съдържание на живота му.
До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.
към текста >>
Много години, преди да се събуди в него музата на творческо
вдъхновение
, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.
Много години, преди да се събуди в него музата на творческо
вдъхновение
, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
(Биографията на Марин Камбуров е от от дъщеря му Стефанка Камбурова - Делкинова, Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.))За Марин Камбуров може да се прочете още в: 1. Марин Камбуров (1902-1990), в списание "Сила и Живот" 1992- 1996г., Брой 3-4 -1995г. 2. Един с булка, друг с цигулка, спомен на Петър Камбуров за брат му Мартин, Изгревът - Том 6 3. Спомени за Марин Камбуров, от Вестник Братски живот бр.37 4. Снимки на Марин Камбуров
към текста >>
То става извор на творческо
вдъхновение
и съдържание на неговия живот.”
1902-1990 Роден е в Стара Загора. Родителите му Екатерина и Стефан Камбурови се срещат с Учителя, когато Марин е още съвсем малък. Той израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя:“Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров.
То става извор на творческо
вдъхновение
и съдържание на неговия живот.”
Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт.
към текста >>
При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо
вдъхновение
, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.”
Стефка Делкинова ни описва една богата страна от духовната същност на баща си: “В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликват спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.
При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо
вдъхновение
, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.”
Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота. Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек. Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха.
към текста >>
85.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно
вдъхновение
и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа.
И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно
вдъхновение
и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка.
към текста >>
НАГОРЕ
