НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от
боязън
към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
2.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
И животните няма да имат
боязън
от него.
3.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Когато седя при тебе най-обичното ми състояние е да пропадам някъде – в някаква бездънна бездна – така светкавично се движа, че губя свест и приличам на лунатик [...] Кога-то дойда при тебе, аз пак ще се впусна в тая светла бездна... Ти недей ме гледа с очи, в кои-то се топи недоумение и скръбна
боязън
: В тая бездна ме хвърляш само ти[18].
4.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Когато седя при тебе най-обичното ми състояние е да пропадам някъде – в някаква бездънна бездна – така светкавично се движа, че губя свест и приличам на лунатик [...] Кога-то дойда при тебе, аз пак ще се впусна в тая светла бездна... Ти недей ме гледа с очи, в кои-то се топи недоумение и скръбна
боязън
: В тая бездна ме хвърляш само ти[18].
НАГОРЕ