НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
336
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на
борбата
.
На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на
борбата
.
Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх.
към текста >>
Отец Константин лично организирал и провел среща-
събор
на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г.
Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал. Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири. За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква. Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани. Стъпка по стъпка те печелили благоволението на турските сановници и отбелязвали успех след успех.
Отец Константин лично организирал и провел среща-
събор
на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г.
в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община. Той единодушно бил избран за "църковен глава". Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания. Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр. Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града.
към текста >>
Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния
събор
в Цариград през 1870 г.
Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.
Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния
събор
в Цариград през 1870 г.
с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да
събори
.
„Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса].
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да
събори
.
Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".
към текста >>
След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на
борците
възрожденци от Варненския край.
Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир! ". Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски.
След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на
борците
възрожденци от Варненския край.
Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове. Нещо повече! В село Хадърча прииждат бежанци емигранти, настаняват се турци, татари и др. Това принуждава Константин Дъновски да отиде в Балчик, където учителства две години. През 1856 г.
към текста >>
взема дейно участие в
борбата
за църковна независимост.
По това време в селото поп е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата. През 1857-1859 г. Константин се установява във Варна. През 1859 г. за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г.
взема дейно участие в
борбата
за църковна независимост.
След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера. Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка зависимост. Рачински идва в края на 1859 г. Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ. Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К.
към текста >>
Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с
борбите
на българския народ.
за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г. взема дейно участие в борбата за църковна независимост. След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера. Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка зависимост. Рачински идва в края на 1859 г.
Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с
борбите
на българския народ.
Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К. Дъновски и с други видни български патриоти. С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език. След дълго настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К. Дъновски се позволява да служи на български в църквата „Св.
към текста >>
Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на
борбата
за освобождение от османско иго.
Дъновски и с други видни български патриоти. С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език. След дълго настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К. Дъновски се позволява да служи на български в църквата „Св. Георги", първоначално само в събота.
Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на
борбата
за освобождение от османско иго.
В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник. С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Спомен на Николай Дойнов
към текста >>
И моят брат
Борис
е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала.
Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога.
И моят брат
Борис
е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала.
Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер. При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ.
към текста >>
С големи
борби
той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България.
Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден. Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия". Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник. Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки.
С големи
борби
той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България.
Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането. Антиминсът е свързан с Учителя. Той е знаме и надежда - „Ето, иде скоро". И наистина, освобождението от турското робство дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски
поборник
за църковна независимост.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя Учителя Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден), в село Хадърча, днес Николаевка, област Варна. Той е 3-то дете на свещеника Константин Дъновски и на Добра Георгиева.
Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски
поборник
за църковна независимост.
Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна. За раждането на Петър Дънов, бъдещия Учител и за ранното му детство, може да се прочете в: 1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство, от книгата "Младия Петър Дънов" 2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3.
към текста >>
Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс
Бор
и др.
Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията. Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции. За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г.
Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс
Бор
и др.
Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря! ". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря.
към текста >>
От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар
Борис
І като официална религия в България.
Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”.
От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар
Борис
І като официална религия в България.
Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027.
към текста >>
Въпреки многото трудности и спънки в
борбата
срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България.
Въпреки многото трудности и спънки в
борбата
срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
към текста >>
по време на Първия вселенски
събор
в Никея (Никейски църковен
събор
) пролетното равноденствие е било на 21.III.
Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр. е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр.
по време на Първия вселенски
събор
в Никея (Никейски църковен
събор
) пролетното равноденствие е било на 21.III.
По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален.ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа.
към текста >>
По време на този
събор
църквата приема Юлианския календар за официален.ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР
Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр. е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III.
По време на този
събор
църквата приема Юлианския календар за официален.ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР
Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа. Тази реформа е т.нар.
към текста >>
През 325 година бил свикан Никейският църковен
събор
, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март.
Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.
През 325 година бил свикан Никейският църковен
събор
, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март.
Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г. се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече. На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар.
към текста >>
На
събора
в Константинопол, през 1583 г.
Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г. се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.
На
събора
в Константинопол, през 1583 г.
е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576).
към текста >>
Поправя се грешката, посочена от Никейския
събор
през 325 г.
Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.
Поправя се грешката, посочена от Никейския
събор
през 325 г.
и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г. се събират три денонощия напълно излишни, т.е. се събират плюс три дни.
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните
събори
на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на
събор
за пръв път през 1910 г.
Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните
събори
на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на
събор
за пръв път през 1910 г.
и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г.
към текста >>
За този случай Учителя говори на
събора
в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94):„Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът.
За този случай Учителя говори на
събора
в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")
към текста >>
Стр. 52 (105):„След първият
събор
през 1900 г.
авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас.
Стр. 52 (105):„След първият
събор
през 1900 г.
следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли." От официалните списъци на съборите от 1899 г. до 1922 г. включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г.
към текста >>
следват няколко
събори
... Първият
събор
, за който знаем повече, е проведен през 1909 г.
Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г.
следват няколко
събори
... Първият
събор
, за който знаем повече, е проведен през 1909 г.
В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли." От официалните списъци на съборите от 1899 г. до 1922 г. включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна.
към текста >>
От официалните списъци на
съборите
от 1899 г.
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
От официалните списъци на
съборите
от 1899 г.
до 1922 г. включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г.
към текста >>
включително се вижда, че първият
събор
не е станал през 1900 г., а през 1899 г.
Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли." От официалните списъци на съборите от 1899 г. до 1922 г.
включително се вижда, че първият
събор
не е станал през 1900 г., а през 1899 г.
в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г.
към текста >>
Там са провеждани
съборите
до 1909 г.
В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли." От официалните списъци на съборите от 1899 г. до 1922 г. включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна.
Там са провеждани
съборите
до 1909 г.
включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.".
към текста >>
включително, след което
съборите
стават в Търново до 1925 г.
От официалните списъци на съборите от 1899 г. до 1922 г. включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г.
включително, след което
съборите
стават в Търново до 1925 г.
Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило.
към текста >>
Че първият
събор
е станал през 1899 г.
до 1922 г. включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г.
Че първият
събор
е станал през 1899 г.
с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително.
към текста >>
Там в графата „година на поканване на
събор
" е посочена годината 1899.
в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г.
Там в графата „година на поканване на
събор
" е посочена годината 1899.
В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство.
към текста >>
В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият
събор
е станал през 1900 г., първият
събор
стана през 1899 г.".
Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899.
В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият
събор
е станал през 1900 г., първият
събор
стана през 1899 г.".
Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.
към текста >>
Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на
съборите
в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително.
Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило.
Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на
съборите
в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително.
Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител.
към текста >>
Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на
събора
в 1912 г.
Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.
Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на
събора
в 1912 г.
Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината.
към текста >>
Това се вижда от протоколите на
съборите
, които могат да ни покажат самата истина.
Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
Това се вижда от протоколите на
съборите
, които могат да ни покажат самата истина.
Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел.
към текста >>
5.
Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов
, 24.06.1887 г.
Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и
оборудване
.
добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов.
Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и
оборудване
.
През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството.
към текста >>
6.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали
сборни
класове.
По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството.
За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали
сборни
класове.
Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора.
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Той присъствува на
съборите
на Учителя през 1910 г.
За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература. За тази му дейност ще се спрем на друго място.
Той присъствува на
съборите
на Учителя през 1910 г.
Виж "Изгревът", т. XI, с. 445-446, 453, 463, 469, 472, 476\ За 1912 г.-с. 509; За 1915 г.-с. 607. 30. Името на В.
към текста >>
съм работил с Мария Тодорова и
Борис
Николов.
А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва. Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа. 40. От 1969 г. до 1977/78 г.
съм работил с Мария Тодорова и
Борис
Николов.
А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат. Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали. Обеща да ми ги предаде. И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора. А защо?
към текста >>
Тогава
Борис
имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали.
Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа. 40. От 1969 г. до 1977/78 г. съм работил с Мария Тодорова и Борис Николов. А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат.
Тогава
Борис
имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали.
Обеща да ми ги предаде. И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора. А защо? Защото трябваше да ми попречат. И го сториха колективно.
към текста >>
8.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',
, 19.09.1888 г.
Секретарят на
борда
на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала.
На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския. Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк.
Секретарят на
борда
на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала.
В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи.
към текста >>
Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или
сборник
уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.
„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука.
Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или
сборник
уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.
Той е бил поне триста и петдесет годишен, когато Америка е била открита. Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно в квадрат, текстът е навсякъде маркиран с червени музикални ноти. Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София". Второ - Евангелариум, или Четвероевангелие. Цяло. Много красиво изписано на фин велум, сто седемдесет и осем листа, размер четири на три и половина инча.
към текста >>
Специален
сборник
от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария.
Никога не е бил в библиотека, тъй като фолиата не бяха номерирани досега. Подвързията е от петнайсети или шестнайсети век. Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец. Трето - стихиварион с химните на гръцката църква за цялата година, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия. Четвърто - молитвеник.
Специален
сборник
от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария.
Доста голяма рядкост за тринайсети век. Добър палиографски образец на калиграфията от тринайсети век. Пето - Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.
към текста >>
9.
Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България
, 16.11.1891 г.
Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния
сбор
на мисията.
851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк. Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г. Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри. Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране.
Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния
сбор
на мисията.
Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $. Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия". На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите.
към текста >>
10.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет
, 12.10.1892 г.
Бордън
Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю".
Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф.
Бордън
Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю".
На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им. Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „
лаборатория
на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството.
Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".
Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „
лаборатория
на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството.
До XIII в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св. Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик". Но П.
към текста >>
Според един от тях -
Борис
Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).
Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов.
Според един от тях -
Борис
Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).
В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в.
към текста >>
Това вероятно е причината за
избора
на темата.
Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.
Това вероятно е причината за
избора
на темата.
Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия. За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис. Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)
към текста >>
12.
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.
, 22.07.1893 г.
Има специална физиологична
лаборатория
, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти.
Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е по последна дума на медицинската наука.
Има специална физиологична
лаборатория
, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти.
Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей. Освен близката болница, към факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17)
към текста >>
13.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Спомен на
Борис
Николов
По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя. За това събитие може да се прочете в: 1. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 2. Константин Дъновски - книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1"
Спомен на
Борис
Николов
На 7 март 1897 г. във Варна, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син.
към текста >>
Борис
Николов
във Варна, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.
Борис
Николов
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 год. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят.
към текста >>
Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите
събори
.
Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя.
Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите
събори
.
В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна.
към текста >>
След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в
борбите
.
Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения. С годините в тази верига са привлечени жени. Но те не са имали право на вземане на решения. Това нещо се е спазвало строго от братята ръководители по времето на Школата 1922-1944 год.
След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в
борбите
.
Остават жените, които правят най-големите поразии и провалят Школата на Учителя след Неговото заминаване. А защо? Защото не се спазва едно правило, дадено от Учителя. Жената трябва да стане на сестра, като чете и прилага Словото на Бога. Сестрата трябва да стане и да се превърне в духовна сестра, която да претворява Словото на Учителя чрез живота си - това е вторият етап.
към текста >>
Водител е на
борбите
за църковна независимост във Варненския край.
е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г. в долния етаж на българското училище, построено в 1862г.
Водител е на
борбите
за църковна независимост във Варненския край.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума.
към текста >>
Били са големи
борби
за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума.
Били са големи
борби
за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
към текста >>
Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в
борбите
за църковна независимост в целия Варненски край.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо.
Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в
борбите
за църковна независимост в целия Варненски край.
Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание.
към текста >>
Борис
Николов
Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание.
Борис
Николов
Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
към текста >>
Борис
Николов
в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.
Борис
Николов
Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди?
към текста >>
Борис
Николов
Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."
Борис
Николов
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна.
към текста >>
Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните
борци
за независима българска църква.
Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка.
Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните
борци
за независима българска църква.
Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
14.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Против кого се
борите
и кого защищавате?
Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли?
Против кого се
борите
и кого защищавате?
Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си?
към текста >>
Онзи, който се
бори
против Тебе, нека знай, че се
бори
против Святия Дух.
Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
Онзи, който се
бори
против Тебе, нека знай, че се
бори
против Святия Дух.
Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина.
към текста >>
Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се
борите
и кого защищавате?
И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си?
Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се
борите
и кого защищавате?
Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си.
към текста >>
Онзи който се
бори
противъ Тебе, нека знай, че се
бори
противъ Святия Духъ.
Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ! Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си.
Онзи който се
бори
противъ Тебе, нека знай, че се
бори
противъ Святия Духъ.
Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва. Поклонете се Господу въ духъ и истина.
към текста >>
15.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Постепенно
съборите
на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години
съборите
в гр.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
Постепенно
съборите
на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години
съборите
в гр.
Търново наброяват 200-300-400 човека. (Изгревът - Том 2) Първите ученици: 1. Д-р Миркович (1825-1905) 2. Пеню Киров (1868-1918)
към текста >>
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в
борбата
, подкрепят го в опасните времена.
Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в
борбата
, подкрепят го в опасните времена.
За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
към текста >>
Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за
борбата
.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.
Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за
борбата
.
Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
към текста >>
Гордостта е техният господар; me предпочитат да
уборват
в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела.
Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали.
Гордостта е техният господар; me предпочитат да
уборват
в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела.
Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение.
към текста >>
Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия
събор
на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя.
Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя.
Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия
събор
на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя.
Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов.
към текста >>
Колкото за моето идване в Бургас ще видя кога може да ми се
отбори
път.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот. София 25. X. 1907 г. Любезни бр. Киров, Получих твоето писмо от 12 т.м.
Колкото за моето идване в Бургас ще видя кога може да ми се
отбори
път.
За това ще ви съобщя по-нататък. За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики.
към текста >>
Това е станало на първия
събор
на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя.
Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. От 1892 г се преместил да живее в Бургас. Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година.
Това е станало на първия
събор
на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя.
Често в писмата си до П. Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П. Киров той пише:
към текста >>
Това беше през 1896/7 година, когато се
борех
със себе си.
Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв.
Това беше през 1896/7 година, когато се
борех
със себе си.
След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
към текста >>
16.
Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”
, 20.09.1898 г.
Изпитът, който ти беше даден – да се
бориш
лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
Изпитът, който ти беше даден – да се
бориш
лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя.
към текста >>
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов
избор
свободно е хвърлило своя жребий върху твоя
избор
; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов
избор
свободно е хвърлило своя жребий върху твоя
избор
; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби?
към текста >>
Ето ние сме
Сбор
велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий.
Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне.
Ето ние сме
Сбор
велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове!
към текста >>
17.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика
борба
, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика
борба
, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
към текста >>
Господ потърси дом за Себе Си и
изборът
Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ.
Господ потърси дом за Себе Си и
изборът
Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
към текста >>
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го
съборите
, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го
съборите
, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
към текста >>
18.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 23.12.1898 г.
Телесно здрав, духом се
бори
, не може още да победи на[д] себе си.
Ето, Моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ. Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро.
Телесно здрав, духом се
бори
, не може още да победи на[д] себе си.
Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение.
към текста >>
19.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 3.01.1899 г.
Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е
необорима
, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила.
Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват. По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота. Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето.
Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е
необорима
, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила.
Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно. Търпение казват, нема друго спасение, с много скърби и страдания ще требва да влезите в царството Божие. Нема друг път.
към текста >>
20.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 29.04.1899 г.
Тихчев неизменно присъства на
съборите
на Веригата.
пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П.
Тихчев неизменно присъства на
съборите
на Веригата.
Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
21.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
Животът е
борба
.
Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба.
Животът е
борба
.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро.
към текста >>
И песента казва: „
Борба
непрестанна е този наш живот"95, но тази
борба
има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.
Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба.
И песента казва: „
Борба
непрестанна е този наш живот"95, но тази
борба
има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.
Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
към текста >>
22.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 30.10.1899 г.
открива собствена модерна печатница с
оборудване
от Виена.
и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г.
открива собствена модерна печатница с
оборудване
от Виена.
В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)
към текста >>
23.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 7.11.1899 г.
Послушанието на Негова глас е сила
необорима
.
Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел.
Послушанието на Негова глас е сила
необорима
.
Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже.
към текста >>
24.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Учителя свиква първият годишен
събор
, 1900 - Варна
Учителя свиква първият годишен
събор
, 1900 - Варна
Смята се, че това е първият събор на Бялото Братство в България. Датата 6 април 1900 г. е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в:
към текста >>
Смята се, че това е първият
събор
на Бялото Братство в България.
Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
Смята се, че това е първият
събор
на Бялото Братство в България.
Датата 6 април 1900 г. е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в: 1. Учередяване на съборите
към текста >>
За провеждането този
събор
може да се прочете в:
Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна Смята се, че това е първият събор на Бялото Братство в България. Датата 6 април 1900 г. е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
За провеждането този
събор
може да се прочете в:
1. Учередяване на съборите 2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.) 3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща.
към текста >>
1. Учередяване на
съборите
Смята се, че това е първият събор на Бялото Братство в България. Датата 6 април 1900 г. е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в:
1. Учередяване на
съборите
2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.) 3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори.
към текста >>
3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ
СЪБОР
, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в: 1. Учередяване на съборите 2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.)
3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ
СЪБОР
, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов.
към текста >>
УЧРЕДЯВАНЕ НА
СЪБОРИТЕ
Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в: 1. Учередяване на съборите 2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.) 3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
УЧРЕДЯВАНЕ НА
СЪБОРИТЕ
Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството.
към текста >>
Това са братските срещи,наречени
събори
.
1. Учередяване на съборите 2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.) 3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща.
Това са братските срещи,наречени
събори
.
Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция.
към текста >>
На този
събор
Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов.
3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г.
На този
събор
Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов.
На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август. Това не е случайно.
към текста >>
Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години
съборите
стават традиция.
Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива.
Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години
съборите
стават традиция.
Те се състояват през месец август. Това не е случайно. То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва. Д-р Георги Миркович (1826-1905)
към текста >>
През следващите две години
съборите
се състояват в Бургас и след това пак във Варна.
Те се състояват през месец август. Това не е случайно. То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва. Д-р Георги Миркович (1826-1905)
През следващите две години
съборите
се състояват в Бургас и след това пак във Варна.
От 1910 г. те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България. Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството.Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече.
към текста >>
В старопрестолния град Търново
съборите
стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили.
Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството.Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече. Учителя казва: Пригответе се и се очистете всички,за да може Божият Дух да работи. Всеки в себе си да възстанови Царството Божие.
В старопрестолния град Търново
съборите
стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили.
Подготовката и уредбата на срещите се извършва под ръководството на Учителя от братя и сестри, дошли няколко дни по-рано. Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени.
към текста >>
И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на
съборните
дни всички се храним общо.
Работата се разпределя естествено. Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек.
И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на
съборните
дни всички се храним общо.
Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва.
към текста >>
Първият ден на
събора
започва.
И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица.
Първият ден на
събора
започва.
Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение. Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура.
към текста >>
Словото на Учителя през
съборните
дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея.
Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени.
Словото на Учителя през
съборните
дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея.
Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше.
към текста >>
Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през
съборните
дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти.
Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше. Той даваше понякога нови песни, които заучавахме заедно с Него. Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен. Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага.
Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през
съборните
дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти.
Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят.
към текста >>
Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки
съборен
ден Учителя държеше на учениците една или две беседи.
Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше.
Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки
съборен
ден Учителя държеше на учениците една или две беседи.
Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане.
към текста >>
Съборът
беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане.
Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове.
Съборът
беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане.
Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.На друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха. Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше. Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове. Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота.
към текста >>
"Учередяване на
съборите
"
Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.
"Учередяване на
съборите
"
от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен.
към текста >>
от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова,
Борис
Николов
Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите"
от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова,
Борис
Николов
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
към текста >>
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ
СЪБОР
, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ
СЪБОР
, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му.
към текста >>
До дните на първия
събор
е изминат дълъг път.
Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
До дните на първия
събор
е изминат дълъг път.
Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
към текста >>
И тримата получават лична покана да вземат участие в първия
събор
на това движение.
Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.
И тримата получават лична покана да вземат участие в първия
събор
на това движение.
Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време.
към текста >>
Мисълта, че отиват на
събор
, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време.
И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Мисълта, че отиват на
събор
, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време.
А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност.
към текста >>
През тези пред
съборни
дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят.
А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност.
През тези пред
съборни
дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят.
Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.
към текста >>
На следващия ден почва
събора
.
Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение.
На следващия ден почва
събора
.
УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше:
към текста >>
Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени
съборяни
.
А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места.
Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени
съборяни
.
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза:
към текста >>
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на
съборната
програма.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на
съборната
програма.
За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина.
към текста >>
И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите
съборяни
, защо не са пристигнали навреме!
На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах.
И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите
съборяни
, защо не са пристигнали навреме!
Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове. Днес е нашият първи събор в България.
към текста >>
Днес е нашият първи
събор
в България.
И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове.
Днес е нашият първи
събор
в България.
Сега сте трима, но ще бъдете хиляди! ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВГалилей Величков, Изгревът - том 4
към текста >>
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ
СЪБОР
, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВГалилей Величков, Изгревът - том 4
- Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове. Днес е нашият първи събор в България. Сега сте трима, но ще бъдете хиляди!
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ
СЪБОР
, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВГалилей Величков, Изгревът - том 4
към текста >>
25.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни
борби
със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни
борби
със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>
Това е първият
събор
от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак".
щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
Това е първият
събор
от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак".
За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя:
към текста >>
„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият
събор
на Бялото Братство в България
" - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз.
„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият
събор
на Бялото Братство в България
„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си.
към текста >>
Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в
събора
.
Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в
събора
.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе.
към текста >>
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия
събор
след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия
събор
след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>
Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък
сборник
„Разпни го, Разпни го!
На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т.
Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък
сборник
„Разпни го, Разпни го!
", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини).
към текста >>
Най-голямата му слабост е да гледа
борбите
- по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава.
Най-голямата му слабост е да гледа
борбите
- по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.
към текста >>
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на
съборите
.
В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на
съборите
.
След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
към текста >>
Според спомените на
Борис
Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт.
Според спомените на
Борис
Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
Ти трябва да се
бориш
, ти си свободен.
Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът.За теб въпросът е другий.
Ти трябва да се
бориш
, ти си свободен.
Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31]„Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 27.06.1900 г.
Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се
борите
.
Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се
борите
.
Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас.
към текста >>
Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в
борба
.
Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.
Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в
борба
.
Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище.
към текста >>
28.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Но тук
борбата
произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.
Но тук
борбата
произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.
Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа?
към текста >>
29.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни
борби
със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни
борби
със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>
Това е първият
събор
от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак".
щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
Това е първият
събор
от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак".
За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя:
към текста >>
„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият
събор
на Бялото Братство в България
" - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз.
„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият
събор
на Бялото Братство в България
„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си.
към текста >>
Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в
събора
.
Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в
събора
.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе.
към текста >>
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия
събор
след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.
Единствен той е свидетел как от трима човека на първия
събор
след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>
Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък
сборник
„Разпни го, Разпни го!
На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т.
Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък
сборник
„Разпни го, Разпни го!
", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини).
към текста >>
Най-голямата му слабост е да гледа
борбите
- по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава.
Най-голямата му слабост е да гледа
борбите
- по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята.
към текста >>
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на
съборите
.
В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на
съборите
.
След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
към текста >>
Според спомените на
Борис
Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт.
Според спомените на
Борис
Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т.
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар
, 11.09.1900 г.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната
борба
на македонските и тракийски българи.
С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната
борба
на македонските и тракийски българи.
Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
към текста >>
31.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.Виделината, която ни заобикаля, е
необорима
.
Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал".
И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.Виделината, която ни заобикаля, е
необорима
.
Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е? " Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов.
към текста >>
32.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
За този период,
Борис
Николов разказва в Изгревът - Том 2:
по френология и хиромантия През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология.
За този период,
Борис
Николов разказва в Изгревът - Том 2:
1. Записки на Борис Николов - НАЧАЛОТО2. Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година (от Издателство Бяло Братство) Записки на Борис Николов 104. НАЧАЛОТО
към текста >>
1. Записки на
Борис
Николов - НАЧАЛОТО2.
През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2:
1. Записки на
Борис
Николов - НАЧАЛОТО2.
Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година (от Издателство Бяло Братство) Записки на Борис Николов 104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г.
към текста >>
Записки на
Борис
Николов
"Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2: 1. Записки на Борис Николов - НАЧАЛОТО2. Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година (от Издателство Бяло Братство)
Записки на
Борис
Николов
104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели.
към текста >>
Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на
събор
във Варна през 1899 г.
104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели.
Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на
събор
във Варна през 1899 г.
Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката - 50 стотинки. Тогава това бяха много пари.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен
, 27.01.1901 г.
Има силна
борба
, но Онзи, Който е откъм нас, е силен.
Всичко върви добре. Господ оправя пътя ни. Ние струваме добрата Му Воля. Нашите приятели в Н[ови] п[азар] ги оставих много добре9. Някои от по-последните съобщения, които съм приел, ще Ви ги съобщя с някое друго писмо.
Има силна
борба
, но Онзи, Който е откъм нас, е силен.
Ние ще приемем помощ Отгоре, и то наскоро. Силата ще се удвои и делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за Този, който ни придружава в живота. Скръб или радост, все що е дошло, е добро.
към текста >>
34.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
към текста >>
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
– 12.08.1901 г.
към текста >>
35.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
към текста >>
36.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
към текста >>
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
– 12.08.1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
към текста >>
37.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
Учителя организира втория
събор
на Веригата - Бургас
Учителя организира втория
събор
на Веригата - Бургас
Това може да се прочете в коментар към писмото на Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) Варна, 25 юлий 1901 г.
към текста >>
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
към текста >>
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
– 12.08.1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
към текста >>
38.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
се казва, че вторият
събор
на Бялото Братство се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Учителя посещава Ямбол Предполага се, че това е станало между 12 и 14 август 1901 г. В коментар към писмо до Пеню Киров от 25 юли 1901 г.
се казва, че вторият
събор
на Бялото Братство се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
– 12.08.1901 г. А от писмо до Пеню Киров - 15 август, се вижда, че на тази дата, Учителя заедно с Тодор Бъчваров вече са в Сливен. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 15 август 1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
към текста >>
Издава също така
сборници
с християнски химни на украински и на руски език.
и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
Издава също така
сборници
с християнски химни на украински и на руски език.
Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
към текста >>
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В
съборна
беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
към текста >>
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият
събор
на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
– 12.08.1901 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Издава също така
сборници
с християнски химни на украински и на руски език.
и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
Издава също така
сборници
с християнски химни на украински и на руски език.
Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София
, 28.02.1902 г.
Ний сме били за дълго време в
борба
.
Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията. 3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще промисли. Има засега някои лоши влияния, които се стараят да охладят Вашата вяра, но дерзайте. Помощ на всинца ни иде. Тук се вършат чудни работи.
Ний сме били за дълго време в
борба
.
Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда. Само повече вяра, повече усърдие и молитва от всички ви. Кога Ви видя, има[м] да Ви донеса добри новини. Колко са верни и истинни Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 26.03.1902 г.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният
събор
на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
За поговорението на другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо. Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е]. Всички ще сложат оръжията си. Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният
събор
на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г.
към текста >>
42.
Учителя държи сказка в Шумен
, 20.04.1902 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар
Борис
ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар
Борис
ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>
43.
Учителя пристига в Русе
, 7.05.1902 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар
Борис
ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар
Борис
ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
към текста >>
44.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе
, 13.05.1902 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар
Борис
ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------------------72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар
Борис
ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).
към текста >>
45.
Учителя организира поредния събор, Бургас
, 08.1902 г.
Учителя организира поредния
събор
, Бургас
Учителя организира поредния
събор
, Бургас
За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. Може да се каже, че това е среща на съмишленици. Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. [отворена карта] От писмото:
към текста >>
За този
събор
може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г.
Учителя организира поредния събор, Бургас
За този
събор
може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г.
Може да се каже, че това е среща на съмишленици. Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г. [отворена карта] От писмото: Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по уреченото време63.
към текста >>
63 Това „уречено време“ е поредният
събор
на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.
Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай. Коментар към писмото:
63 Това „уречено време“ е поредният
събор
на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.
Писмо на Учителя до Пеню Киров София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща.
към текста >>
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният
събор
на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
За поговорението на другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо. Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е]. Всички ще сложат оръжията си. Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният
събор
на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>
46.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него
, 1903 г.
Постепенно
съборите
на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години
съборите
в гр.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
Постепенно
съборите
на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години
съборите
в гр.
Търново наброяват 200-300-400 човека. Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон.
към текста >>
47.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
под заглавие „Песен на Любовта“ в
сборника
„Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц
Шламбора
.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г.
под заглавие „Песен на Любовта“ в
сборника
„Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц
Шламбора
.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в
сборника
на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в
сборника
на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни
сборници
.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни
сборници
.
104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
към текста >>
48.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
под заглавие „Песен на Любовта“ в
сборника
„Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц
Шламбора
.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г.
под заглавие „Песен на Любовта“ в
сборника
„Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц
Шламбора
.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в
сборника
на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в
сборника
на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни
сборници
.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни
сборници
.
104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
към текста >>
49.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
под заглавие „Песен на Любовта“ в
сборника
„Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц
Шламбора
.
Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г.
под заглавие „Песен на Любовта“ в
сборника
„Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц
Шламбора
.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн.
към текста >>
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в
сборника
на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в
сборника
на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни
сборници
.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни
сборници
.
104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
към текста >>
50.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 24.05.1903 г.
Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г.119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.120
Съборът
през 1903 г.
В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П.
Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г.119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.120
Съборът
през 1903 г.
се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г.
към текста >>
51.
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден
, 14.08.1903 г.
Учителя присъства на
събора
, 1903 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1903 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Първи ден На 14 август (стар стил) 1903 година в стая 4 на хотел "Булевард" във Варна се провежда събрание на Обществото за повдигане религиозния дух на българский народ (годишна среща на Веригата). Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К. Дънов и Анастасия Д-р Желязкова от Варна.
към текста >>
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя
Събора
ни, от който се взе следующият протокол.
За деловодител е избран Петър К. Дънов (Учителя), а за касиер - Мария Казакова. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г. ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с Доктора.
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя
Събора
ни, от който се взе следующият протокол.
ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр.
към текста >>
Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен
събор
в гр.
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол. ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта
Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен
събор
в гр.
Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр. Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В. Търново и г-н П. К.
към текста >>
52.
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Втори ден
, 15.08.1903 г.
Учителя присъства на
събора
, 1903 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1903 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Втори ден Учителя Петър Дънов е участник в събора (от 14 до 17 август - Събор / Годишна среща на Веригата - Варна). За този събор може да се прочете от: Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
Учителя Петър Дънов е участник в
събора
(от 14 до 17 август -
Събор
/ Годишна среща на Веригата - Варна).
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Втори ден
Учителя Петър Дънов е участник в
събора
(от 14 до 17 август -
Събор
/ Годишна среща на Веригата - Варна).
За този събор може да се прочете от: Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
За този
събор
може да се прочете от:
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Втори ден Учителя Петър Дънов е участник в събора (от 14 до 17 август - Събор / Годишна среща на Веригата - Варна).
За този
събор
може да се прочете от:
Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
53.
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Трети ден
, 16.08.1903 г.
Учителя присъства на
събора
, 1903 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1903 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Трети ден Учителя Петър Дънов е участник в събора (от 14 до 17 август - Събор / Годишна среща на Веригата - Варна). За този събор може да се прочете от: Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
Учителя Петър Дънов е участник в
събора
(от 14 до 17 август -
Събор
/ Годишна среща на Веригата - Варна).
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Трети ден
Учителя Петър Дънов е участник в
събора
(от 14 до 17 август -
Събор
/ Годишна среща на Веригата - Варна).
За този събор може да се прочете от: Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
За този
събор
може да се прочете от:
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Трети ден Учителя Петър Дънов е участник в събора (от 14 до 17 август - Събор / Годишна среща на Веригата - Варна).
За този
събор
може да се прочете от:
Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
54.
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Тайна вечеря. Четвърти ден
, 17.08.1903 г.
Учителя присъства на
събора
, 1903 -
Учителя присъства на
събора
, 1903 -
Варна (Годишна среща на Веригата). Тайна вечеря. Четвърти ден Учителя Петър Дънов е участник в събора (от 14 до 17 август - Събор / Годишна среща на Веригата - Варна). За този събор може да се прочете от:
към текста >>
Учителя Петър Дънов е участник в
събора
(от 14 до 17 август -
Събор
/ Годишна среща на Веригата - Варна).
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Тайна вечеря. Четвърти ден
Учителя Петър Дънов е участник в
събора
(от 14 до 17 август -
Събор
/ Годишна среща на Веригата - Варна).
За този събор може да се прочете от: Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
За този
събор
може да се прочете от:
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Тайна вечеря. Четвърти ден Учителя Петър Дънов е участник в събора (от 14 до 17 август - Събор / Годишна среща на Веригата - Варна).
За този
събор
може да се прочете от:
Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>
55.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
56.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
57.
Учителя е в Добрич - трета обиколка на България
, 13.11.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
58.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
59.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе
, 18.12.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и поправи
неразбориите
.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
60.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 22.01.1904 г.
Има
борба
на духовете.
м. получих. Бъдете бодър духом. Имайте тихо упованиe и Господ ще извърши всичко това, което е най-добро. Помнете, работата, която сега вършите, е Негова. Направете задружно моление към Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие.
Има
борба
на духовете.
Господ ми казва да чакам и вие да чакате, докато Той уреди добре работата. Надявам се това Господ скоро да стори. Попитайте сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи. Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа. Да не би да ви стане спънка в живота.
към текста >>
61.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в
борба
и винаги моралните вземат връх (превес).
В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля.
Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в
борба
и винаги моралните вземат връх (превес).
Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота. Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза.
към текста >>
62.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 21.VII.1904 г.
, 21.07.1904 г.
С настоящето си Ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият
събор
.
Варна, 21 юлий 1904 г. Люб. бр. Киров,
С настоящето си Ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият
събор
.
Мястото и датата не ми са още съобщени, но ми се каза, че Господ скоро ще ги съобщи174 . Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да пречи в действието на Божия Дух. Да се изхвърлят всички нечисти мисли и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов. Другояче е немислимо да се служи на Бога. Аз не искам вече да разпъваме Господа помежду си.
към текста >>
Киров пише: „
Съборът
ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова.
Който страда за Господа, то е благословение за другите. Поздрави всички приятели на Господа. Ваш верен: П. К. Дънов Писал съм днеска на г-жа Казакова и Бъчваров и чакам отговор.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------174 В дневника на П.
Киров пише: „
Съборът
ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова.
Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес.
към текста >>
63.
Учителя присъства на събор, 1904 г. Бургас, (Годишна среща на Веригата)
, 8.08.1904 г.
Учителя присъства на
събор
, 1904 г.
Учителя присъства на
събор
, 1904 г.
Бургас (Варна ?), (Годишна среща на Веригата) Според протоколчика на този събор, Пеню Киров, той се провежда в Бургас. В дневника си П. Киров пише:
към текста >>
Според протоколчика на този
събор
, Пеню Киров, той се провежда в Бургас.
Учителя присъства на събор, 1904 г. Бургас (Варна ?), (Годишна среща на Веригата)
Според протоколчика на този
събор
, Пеню Киров, той се провежда в Бургас.
В дневника си П. Киров пише: „Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова. Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г.
към текста >>
„
Съборът
ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова.
Бургас (Варна ?), (Годишна среща на Веригата) Според протоколчика на този събор, Пеню Киров, той се провежда в Бургас. В дневника си П. Киров пише:
„
Съборът
ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова.
Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес.
към текста >>
Информация за този
събор
може да се намери в: Писмо на Учителя до П.Киров (Варна, 21 юли 1904 г.), в което се съобщава за провеждането на
събора
, но мястото и датата не са уточнени.
При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“. (от коментар към писмото на Учителя до П.Киров).
Информация за този
събор
може да се намери в: Писмо на Учителя до П.Киров (Варна, 21 юли 1904 г.), в което се съобщава за провеждането на
събора
, но мястото и датата не са уточнени.
"Епистоларни диалози, II част".
към текста >>
64.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], Варна
, 12.08.1904 г.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------177 Това писмо се публикува за първи път.178 Върнал се е от
събора
, който се е провел на 8.08.1904 г.
С днешната поща Ви изпращам книгата. Г-жа Казакова не е дошла още. На Бъчваров децата били болни179 , не ще може да дойде. Поздрави Тодора. Със сърдечен поздрав: Ваш П. К.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------177 Това писмо се публикува за първи път.178 Върнал се е от
събора
, който се е провел на 8.08.1904 г.
в Бургас.179 Вероятно след тази случка П. Дънов се мести да живее при сем. Гумнерови.
към текста >>
65.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-
събор
във Варна.
да ни вземат литературата. И те ги взеха от мене. Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год.
Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-
събор
във Варна.
Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван. Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците. И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович.
към текста >>
В това време във Варна е имало
събор
на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван.
Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша.
В това време във Варна е имало
събор
на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван.
Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците. И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович. Те са физически, юнашки упражнения. В света както е било.
към текста >>
Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на
събора
и те заедно, за да видят игрите на юнаците.
В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван.
Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на
събора
и те заедно, за да видят игрите на юнаците.
И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович. Те са физически, юнашки упражнения. В света както е било. Но той бил много млад тогава.
към текста >>
И тримата заедно с Учителя посещават
събора
на юнаците.
Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван. Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците.
И тримата заедно с Учителя посещават
събора
на юнаците.
Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович. Те са физически, юнашки упражнения. В света както е било. Но той бил много млад тогава. В.К.: Брат Стоименов да ви е разказвал още нещо за оная епоха?
към текста >>
Следващите шест години по ред пак са имали
събор
и срещи с Учителя, но от тези срещи до нас нищо не е запазено или още не е намерено.
Само така. Вижте, Учителят беше при нас. Нямаше какво да питаме. Но от срещата на Учителя с тримата и от това, което Учителят им е говорил, нямаме нищо запазено. От тази среща е останало само едно изречение, което Учителят им е казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина".
Следващите шест години по ред пак са имали
събор
и срещи с Учителя, но от тези срещи до нас нищо не е запазено или още не е намерено.
Кои са били другите лица присъствали на срещите пак не знаем точно. Първите бележки записани от приятелите от това, което Учителят е говорил са от 1907 год. Тогава не е имало стенограф. Бележките са записани на ръка. Още 1905 год.
към текста >>
събор
става в Търново.
„Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год.
събор
става в Търново.
На тях Учителят имал повече последователи. За всеки събор Учителят е пращал лична покана за всеки едного. Брат Гумнеров е бил протоколчик в съда, записвал е съдебните процеси. И като записвал Словото на Учителя и тези записки нарича „Протоколи", които и досега така ги наричаме. Такива протоколи имаме от 1907 год, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912 год.
към текста >>
За всеки
събор
Учителят е пращал лична покана за всеки едного.
Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год. събор става в Търново. На тях Учителят имал повече последователи.
За всеки
събор
Учителят е пращал лична покана за всеки едного.
Брат Гумнеров е бил протоколчик в съда, записвал е съдебните процеси. И като записвал Словото на Учителя и тези записки нарича „Протоколи", които и досега така ги наричаме. Такива протоколи имаме от 1907 год, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912 год. В 1913 год. се води Балканската война.
към текста >>
Няма
събор
.
Брат Гумнеров е бил протоколчик в съда, записвал е съдебните процеси. И като записвал Словото на Учителя и тези записки нарича „Протоколи", които и досега така ги наричаме. Такива протоколи имаме от 1907 год, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912 год. В 1913 год. се води Балканската война.
Няма
събор
.
В 1914 год. имаме протоколи; 1915 год. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. В.К.: Въпрос: Откъде са Петко и Гина Гумнерови?
към текста >>
имаме протокол на
събора
, но
съборът
бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война.
В 1913 год. се води Балканската война. Няма събор. В 1914 год. имаме протоколи; 1915 год.
имаме протокол на
събора
, но
съборът
бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война.
Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. В.К.: Въпрос: Откъде са Петко и Гина Гумнерови? Е.А.: Гумнеров е от Пазарджик. За него зная, че е от Пазарджик, а леля Гина мисля, че беше от Меричлери, да. Те идват оттам и си имат къща в София.
към текста >>
Във връзка с разтурянето на този
събор
искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген.
Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част. В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца. Е.А.: Аз съм го описала тук.
Във връзка с разтурянето на този
събор
искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген.
Радойков, който е трябвало да разтури събора през 1915 год. е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант. Е.А.: Началник на гарнизона и той бил натоварен да го разтури. Баща й после става генерал.
към текста >>
Радойков, който е трябвало да разтури
събора
през 1915 год.
В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца. Е.А.: Аз съм го описала тук. Във връзка с разтурянето на този събор искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген.
Радойков, който е трябвало да разтури
събора
през 1915 год.
е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант. Е.А.: Началник на гарнизона и той бил натоварен да го разтури. Баща й после става генерал. Радойков се казваше.
към текста >>
Гела се страхуваше затова, че нейният баща разтурил
събора
и никога лично не отиде при Учителя.
В.К.: Сега той е бил комендант. Е.А.: Началник на гарнизона и той бил натоварен да го разтури. Баща й после става генерал. Радойков се казваше. Дъщерята на Радойков Гела, по-късно беше убита.
Гела се страхуваше затова, че нейният баща разтурил
събора
и никога лично не отиде при Учителя.
Аз много пъти съм я съветвала да се яви, щото имаше някои недоразумения между нея и мъжът й и аз исках да й помогна, защото знаех, че Учителят ще я разбере и ще й помогне, както на мнозина е помагал, но тя не се реши. Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето на събора. Ген. Радойков после го убиха в църквата. Той пострада в църквата при атентата. Съборът беше 1915 год.
към текста >>
Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето на
събора
. Ген.
Баща й после става генерал. Радойков се казваше. Дъщерята на Радойков Гела, по-късно беше убита. Гела се страхуваше затова, че нейният баща разтурил събора и никога лично не отиде при Учителя. Аз много пъти съм я съветвала да се яви, щото имаше някои недоразумения между нея и мъжът й и аз исках да й помогна, защото знаех, че Учителят ще я разбере и ще й помогне, както на мнозина е помагал, но тя не се реши.
Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето на
събора
. Ген.
Радойков после го убиха в църквата. Той пострада в църквата при атентата. Съборът беше 1915 год. разтурен, а атентата беше по-късно, през 1925 год. Точно 10 години, който е крайния срок за възмездие при нарушаване на окултните закони на Бялото Братство.
към текста >>
Съборът
беше 1915 год.
Гела се страхуваше затова, че нейният баща разтурил събора и никога лично не отиде при Учителя. Аз много пъти съм я съветвала да се яви, щото имаше някои недоразумения между нея и мъжът й и аз исках да й помогна, защото знаех, че Учителят ще я разбере и ще й помогне, както на мнозина е помагал, но тя не се реши. Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето на събора. Ген. Радойков после го убиха в църквата. Той пострада в църквата при атентата.
Съборът
беше 1915 год.
разтурен, а атентата беше по-късно, през 1925 год. Точно 10 години, който е крайния срок за възмездие при нарушаване на окултните закони на Бялото Братство. Аз като случка го разказвам. В 1907 год. в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов.
към текста >>
На
събора
1912 год.
Тя е печатана. Аз я имах печатана. А после съм я преписвала няколко пъти така за приятелите. Една беседа е. То е нещо като поздрав, като една беседа.
На
събора
1912 год.
Учителят раздава на учениците си „Заветът на цветните лъчи", който е написал по това време. Заветът е работен в Арбанаси. Там е написал „Заветът на цветните лъчи". В.К.: Да са ви разказвали Елена Иларионова за този период и за книжката? Е. А.: Аз не зная.
към текста >>
През време на военните години не е имало
събор
в Търново и едва през 1919 год.
Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството.
През време на военните години не е имало
събор
в Търново и едва през 1919 год.
има събор в Търново. На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия.
към текста >>
има
събор
в Търново.
И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството. През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год.
има
събор
в Търново.
На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год.
към текста >>
На
съборът
Учителят дава на учениците си работа за през цялата година.
От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството. През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год. има събор в Търново.
На
съборът
Учителят дава на учениците си работа за през цялата година.
Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани.
към текста >>
Затова се налагало
съборните
беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след
събора
, за да могат приятелите да си служат с тях.
Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството. През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год. има събор в Търново. На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година.
Затова се налагало
съборните
беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след
събора
, за да могат приятелите да си служат с тях.
През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
към текста >>
Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след
събора
под ръководството на споменатата комисия.
През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год. има събор в Търново. На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год.
Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след
събора
под ръководството на споменатата комисия.
На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Изгревът - том 9
към текста >>
минало доста време след
събора
и беседите не били напечатани.
На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год.
минало доста време след
събора
и беседите не били напечатани.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Изгревът - том 9
към текста >>
66.
основаване на 'Синархическа верига' (1906 г.)
, 1906 г.
Според списъци на участници в
съборите
, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г.
Основаване на "Синархическа верига" (1906 г.) А по късно прераства в общество Всемирно Бяло Братство (1918? или 1920)
Според списъци на участници в
съборите
, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г.
Някои ранни историци я наричат Синархическа верига. От тук
към текста >>
67.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 6.03.1906 г.
За
избора
на дете щом се уреди, ще ви пиша.
„Тайната на ръката". Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка. Моите сърдечни благопожелания за вашето повдигане. Гледайте нагоре, там има само Мир и радост. Аз ще ви помагам и на двама ви да уяквате и укрепвате в Пътя на Истината.
За
избора
на дете щом се уреди, ще ви пиша.
Поздрав от всички. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
68.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
той получава вече официални покани за
Съборите
на Бялото братство.
Такава среща се осъществява през м. август 1911 година в гр. Търново, където на два пъти са водили обширни разговори. След това започва кореспонденция между двамата. От 1912 г.
той получава вече официални покани за
Съборите
на Бялото братство.
Тошев напуска Теософското общество. Той става един от изключително ревностните последователи на Учителя Петър Дънов. Като такъв, той е определен от Учителя за Ръководител на кръжока на Бялото братство в гр. Севлиево. 1917 година Тошев следва право в Софийския държавен университет. Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове на страната.
към текста >>
Убедих се, че той много дълбоко разбира духовните и теософски въпроси и разбрах от него, че след два-три дена се открива
събора
на обществото Бяло Братство в една голяма вила в търновските лозя.
И ми съобщи адреса му в София. Аз писах на г-н Дънов, като му обясних откога се познавам с него и му сложих едно портретче в писмото си, И го запитах къде и кога мога да се срещна с него. Той ми съобщи: Ако през Великденската ваканция не мога да отида в София, към 15 август да отида за среща с него в Търново, като ми съобщи адреса си там. Та през август 1911 г. се срещнахме на два пъти с него в Търново и водихме обширни разговори.
Убедих се, че той много дълбоко разбира духовните и теософски въпроси и разбрах от него, че след два-три дена се открива
събора
на обществото Бяло Братство в една голяма вила в търновските лозя.
Там се запознах и с няколко от учениците на Учителя от Търново. След това разменихме с Учителя няколко писма. През лятната ваканция на 1912 г. министерството на просветата откри курс за даровити учители в Образцовия чифлик при Русе по различните отрасли на земеделската наука, за да подготвят в две летни ваканции помощници на агрономите, които да изнасят сказки из околията. Всяка седмица отивах в Русе.
към текста >>
Той ми каза, че получил писмо от Учителя ,че съм поканен да присъствам на
Събора
на Братството на 19 август 1912 г.
Брат Ватев ми съобщи, че получил писмо от Учителя, че е предстоящо неговото посещение в Русе. Уговорихме се: щом Учителят пристигне в Русе, той да ме уведоми по телефона. Бях поканен на обед у брат Ватев, дето водих обширен разговор с Учителя. След няколко дена получих писмо от Ил. Стойчев да отида веднага при него.
Той ми каза, че получил писмо от Учителя ,че съм поканен да присъствам на
Събора
на Братството на 19 август 1912 г.
в Търново. Казах му, че макар курсът да завършва на 25 август, на 18 август аз ще бъда в Търново. Длъжен съм да кажа, че от този събор аз останах с отлични впечатления. Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове на деня, аз чувствувах, че това прилича на живот в Небесния свят. За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф).
към текста >>
Длъжен съм да кажа, че от този
събор
аз останах с отлични впечатления.
След няколко дена получих писмо от Ил. Стойчев да отида веднага при него. Той ми каза, че получил писмо от Учителя ,че съм поканен да присъствам на Събора на Братството на 19 август 1912 г. в Търново. Казах му, че макар курсът да завършва на 25 август, на 18 август аз ще бъда в Търново.
Длъжен съм да кажа, че от този
събор
аз останах с отлични впечатления.
Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове на деня, аз чувствувах, че това прилича на живот в Небесния свят. За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф). Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели. От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество.
към текста >>
За този
събор
за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф).
Той ми каза, че получил писмо от Учителя ,че съм поканен да присъствам на Събора на Братството на 19 август 1912 г. в Търново. Казах му, че макар курсът да завършва на 25 август, на 18 август аз ще бъда в Търново. Длъжен съм да кажа, че от този събор аз останах с отлични впечатления. Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове на деня, аз чувствувах, че това прилича на живот в Небесния свят.
За този
събор
за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф).
Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели. От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество. Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него.
към текста >>
69.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, края на м. юли 1906 г.
, 30.07.1906 г.
211
Съборът
се е състоял във Варна от 11.08.
[подпис на П. Дънов] Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------------- 210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка вероятност е написано в края на м. юли 1906 г.
211
Съборът
се е състоял във Варна от 11.08.
до 15.08.1906 г.; освен П.Дънов присъстват още 11 човека.
към текста >>
70.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Учителя присъства на
събора
, 1906 -
Учителя присъства на
събора
, 1906 -
Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден На 11-ти август 1906 г. - откриване на съборът в гр. Варна (Годишна среща на Веригата) под председателството на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
- откриване на
съборът
в гр.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден На 11-ти август 1906 г.
- откриване на
съборът
в гр.
Варна (Годишна среща на Веригата) под председателството на Учителя Петър Дънов. Съборът се провежда в дома на Анастасия д-р Желязкова, от 11-ти до 15-ти август 1906 г. Протоколът се води от Мария Казакова. Участват:- Пеньо Киров,- Тодор Стоянов, - Петко Гумнеров, - Димитър Голов, - Илия Стойчев, - Тодор Бъчваров,- Гина Гумнерова, - Мария Казакова и - Анастасия д-р Желязкова- Михалаки Георгиев. Събранията стават сутрин от 8 до 12 ч.
към текста >>
Съборът
се провежда в дома на Анастасия д-р Желязкова, от 11-ти до 15-ти август 1906 г.
Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден На 11-ти август 1906 г. - откриване на съборът в гр. Варна (Годишна среща на Веригата) под председателството на Учителя Петър Дънов.
Съборът
се провежда в дома на Анастасия д-р Желязкова, от 11-ти до 15-ти август 1906 г.
Протоколът се води от Мария Казакова. Участват:- Пеньо Киров,- Тодор Стоянов, - Петко Гумнеров, - Димитър Голов, - Илия Стойчев, - Тодор Бъчваров,- Гина Гумнерова, - Мария Казакова и - Анастасия д-р Желязкова- Михалаки Георгиев. Събранията стават сутрин от 8 до 12 ч. и вечер от 2 до 5 ч. откриват се и се закриват с Молитвата Господня.
към текста >>
Според списъци на участници в
съборите
, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г.
Протоколът се води от Мария Казакова. Участват:- Пеньо Киров,- Тодор Стоянов, - Петко Гумнеров, - Димитър Голов, - Илия Стойчев, - Тодор Бъчваров,- Гина Гумнерова, - Мария Казакова и - Анастасия д-р Желязкова- Михалаки Георгиев. Събранията стават сутрин от 8 до 12 ч. и вечер от 2 до 5 ч. откриват се и се закриват с Молитвата Господня.
Според списъци на участници в
съборите
, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г.
Някои ранни историци я наричат Синархическа верига. Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ПЪРВО СЪБРАНИЕ, 11 август 1906 г. 2. НАРЯД за събора 1906 година ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
към текста >>
2. НАРЯД за
събора
1906 година
откриват се и се закриват с Молитвата Господня. Според списъци на участници в съборите, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г. Някои ранни историци я наричат Синархическа верига. Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ПЪРВО СЪБРАНИЕ, 11 август 1906 г.
2. НАРЯД за
събора
1906 година
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА На 11-й август 1906 г. стана Събор в гр. Варна под председателството на господин П. Дънов.
към текста >>
стана
Събор
в гр.
1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ПЪРВО СЪБРАНИЕ, 11 август 1906 г. 2. НАРЯД за събора 1906 година ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА На 11-й август 1906 г.
стана
Събор
в гр.
Варна под председателството на господин П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова, трая пет дни.При старите членове на Събора -1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев.Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и вечер от 2 до 5 ч. и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. ПЪРВО СЪБРАНИЕ
към текста >>
Съборът
стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова, трая пет дни.При старите членове на
Събора
-1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев.Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА На 11-й август 1906 г. стана Събор в гр. Варна под председателството на господин П. Дънов.
Съборът
стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова, трая пет дни.При старите членове на
Събора
-1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев.Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч.
и вечер от 2 до 5 ч. и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. ПЪРВО СЪБРАНИЕ 11 август 1906 г. Господин Дънов прочете 7 гл.
към текста >>
за
събора
1906 година
В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД
за
събора
1906 година
1. От 11 до 15 август 1906 г. става VII събор под председателството на Учителя Петър Дънов.2. Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все.
към текста >>
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД за събора 1906 година 1. От 11 до 15 август 1906 г.
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все. „Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
към текста >>
НАРЯД за
събора
1906 година
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за
събора
1906 година
Изгревът - том 11
към текста >>
71.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - втори ден
, 13.08.1906 г.
Учителя присъства на
събора
, 1906 -
Учителя присъства на
събора
, 1906 -
Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - втори ден Второ събрание от събора на Веригата - Варна, 1906 г. Източници:1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ВТОРО СЪБРАНИЕ, 13 август 1906 2. НАРЯД за събора 1906 година
към текста >>
Второ събрание от
събора
на Веригата - Варна, 1906 г.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - втори ден
Второ събрание от
събора
на Веригата - Варна, 1906 г.
Източници:1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ВТОРО СЪБРАНИЕ, 13 август 1906 2. НАРЯД за събора 1906 година ВТОРО СЪБРАНИЕ 13 август 1906 г. Прочете се от Ев.
към текста >>
2. НАРЯД за
събора
1906 година
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - втори ден Второ събрание от събора на Веригата - Варна, 1906 г. Източници:1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ВТОРО СЪБРАНИЕ, 13 август 1906
2. НАРЯД за
събора
1906 година
ВТОРО СЪБРАНИЕ 13 август 1906 г. Прочете се от Ев. от Йоана, гл.14, cm. 1-14. Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир.
към текста >>
за
събора
1906 година
В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД
за
събора
1906 година
1. От 11 до 15 август 1906 г. става VII събор под председателството на Учителя Петър Дънов.2. Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все.
към текста >>
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД за събора 1906 година 1. От 11 до 15 август 1906 г.
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все. „Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
към текста >>
НАРЯД за
събора
1906 година
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за
събора
1906 година
Изгревът - том 11
към текста >>
72.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
Учителя присъства на
събора
, 1906 -
Учителя присъства на
събора
, 1906 -
Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден Трето събрание от събора на Веригата - Варна, 1906 г. Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ТРЕТО СЪБРАНИЕ, 14 август 1906
към текста >>
Трето събрание от
събора
на Веригата - Варна, 1906 г.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
Трето събрание от
събора
на Веригата - Варна, 1906 г.
Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ТРЕТО СЪБРАНИЕ, 14 август 1906 2. НАРЯД за събора 1906 година ТРЕТО СЪБРАНИЕ 14 август 1906 г.
към текста >>
2. НАРЯД за
събора
1906 година
Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден Трето събрание от събора на Веригата - Варна, 1906 г. Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ТРЕТО СЪБРАНИЕ, 14 август 1906
2. НАРЯД за
събора
1906 година
ТРЕТО СЪБРАНИЕ 14 август 1906 г. Прочете се от Даниила гл.10, от cm. 13 do края.Прочете се от Йоана гл. 11, cm.
към текста >>
за
събора
1906 година
Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД
за
събора
1906 година
1. От 11 до 15 август 1906 г. става VII събор под председателството на Учителя Петър Дънов.2. Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все.
към текста >>
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД за събора 1906 година 1. От 11 до 15 август 1906 г.
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все. „Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
към текста >>
НАРЯД за
събора
1906 година
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за
събора
1906 година
Изгревът - том 11
към текста >>
73.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден
, 15.08.1906 г.
Учителя присъства на
събора
, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата).
Учителя присъства на
събора
, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата).
Протоколи - четвърти ден Четвърто събрание от събора на Веригата - Варна, 1906 г. Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ, 15 август 1906 2. НАРЯД за събора 1906 година
към текста >>
Четвърто събрание от
събора
на Веригата - Варна, 1906 г.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден
Четвърто събрание от
събора
на Веригата - Варна, 1906 г.
Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ, 15 август 1906 2. НАРЯД за събора 1906 година ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ 15 август 1906 г.
към текста >>
2. НАРЯД за
събора
1906 година
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден Четвърто събрание от събора на Веригата - Варна, 1906 г. Източници: 1. "Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г." - ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ, 15 август 1906
2. НАРЯД за
събора
1906 година
ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ 15 август 1906 г. След молитва и четене на Светото Писание, Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Господин Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното:
към текста >>
за
събора
1906 година
Вие ще имате Моето присъствие през тая година и ще благословя всичките ви работи. Приемете благословенията на Отец Мой сега и всякога. Амин! Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД
за
събора
1906 година
1. От 11 до 15 август 1906 г. става VII събор под председателството на Учителя Петър Дънов.2. Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все.
към текста >>
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД за събора 1906 година 1. От 11 до 15 август 1906 г.
става VII
събор
под председателството на Учителя Петър Дънов.2.
Присъствували 11 човека.3. Присъствуват 3 невидими посетители, покровители на българския народ и славянството. Те са: Йехова + Елохим + Адонай (Святият Дух) = Все. „Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
към текста >>
НАРЯД за
събора
1906 година
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за
събора
1906 година
Изгревът - том 11
към текста >>
74.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (Картичка)
, 20.07.1907 г.
В плика са сложени още три покани за
събора
във Варна със същия текст: за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова.
Картичка за именния ден на Елена Иларионова, изпратена от Учителя на 20 юли 1907 г. На лицето на картичката е снимка от освещаването на Варненското пристанище. 1.VIII.1907 г. Тръгнете на 12. VIII. за Варна.
В плика са сложени още три покани за
събора
във Варна със същия текст: за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова.
В същия плик е сложена и следната бележка: Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство. Ще живее дълго време, но трябва да се пази. Изобретателността — добре развита и има способност към домакинството. Чувствата на любовта преобладават. Край.
към текста >>
75.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 23.07.1907 г.
Него го
бори
духът на плътта.
Варна, 23 юлий 1907 г. Люб. бр. Киров, Пиш а Ви тия няколко реда, с които желая да ми съобщите как е духовно Мелкон224.
Него го
бори
духът на плътта.
Светът го привлича с примамките си. Той като Израил все му се иска от пустинята да се върне в Египет, да прави тухли за фараоновите житници. Ний скоро ще се видим225. Надявам се да сте се срещнали с Граблашов в Бургас. Няма съмнение, Вие сте добре.
към текста >>
Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия
събор
, но получава отрицателен отговор. М.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------------- 224 Вероятно П. Дънов пита П.
Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия
събор
, но получава отрицателен отговор. М.
Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г. 225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907 г.
към текста >>
Партомян за първи път е допуснат на
събор
през 1909 г.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------------- 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М.
Партомян за първи път е допуснат на
събор
през 1909 г.
225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907 г.
към текста >>
225 Предстоящият
събор
е във Варна – от 15.08.
------------------------------------------------- 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г.
225 Предстоящият
събор
е във Варна – от 15.08.
до 19.08.1907 г.
към текста >>
76.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати
борби
, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за творчество, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството.
Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати
борби
, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество.
към текста >>
И сега вече сме дошли до епохата, в която тази
борба
между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността.
Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие… Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците.
И сега вече сме дошли до епохата, в която тази
борба
между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността.
Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък.
към текста >>
В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене,
подбор
на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети.
Впоследствие последният се е изселил извън България. При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов.
В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене,
подбор
на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети.
Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”.
към текста >>
Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора,
борещи
се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството.
Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”.
Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора,
борещи
се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството.
Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г.
към текста >>
братски годишни
събори
или се правеха спънки за тях.
против всички прогресивни хора, общества и партии. Водачите на така наречената Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в своя висок идеал. Те се опитваха да окарикатурят това велика учение, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости на онези, на които дори и на ум не им е минавало за подобни деяния. Така е: „Бухалите се плашат от светлината.” Но въпреки всичко силите на тъмнината не успяха в своите пъклени намерения. „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.” През същия режим /1923-29 г./ не се разрешаваха традиционните от 1910 г.
братски годишни
събори
или се правеха спънки за тях.
Един от тогавашните министри на вътрешните работи /И. А. Русев/ в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора през 1926 г. отговорил: „Не ви разрешавам. Вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй! Със земеделците се разправяме лесно – те имат оръжие и цепеници.
към текста >>
Русев/ в отговор на братската декларация да получи разрешение за
събора
през 1926 г.
Те се опитваха да окарикатурят това велика учение, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости на онези, на които дори и на ум не им е минавало за подобни деяния. Така е: „Бухалите се плашат от светлината.” Но въпреки всичко силите на тъмнината не успяха в своите пъклени намерения. „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.” През същия режим /1923-29 г./ не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или се правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи /И. А.
Русев/ в отговор на братската декларация да получи разрешение за
събора
през 1926 г.
отговорил: „Не ви разрешавам. Вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй! Със земеделците се разправяме лесно – те имат оръжие и цепеници. С комунистите се разправяме лесно – те имат оръжие и литература. А вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй!
към текста >>
се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от
съборните
дни 1926 г.
Зася се колективно от членовете на братството с лозе, овощни дървета и нива със зърнени храни. Така се работи няколко години. След това поради липса на работна ръка измежду членовете тя се даваше под наем. По-късно обработката се пое пак от братските членове и сега в момента се счита отчуждена, напусната по някаква причина (…) През 1926 г.
се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от
съборните
дни 1926 г.
до съборните дни 1927 г., от м. август до м. август, за образуване на братски комунален стол – кухня. Основатели бяха 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства.
към текста >>
до
съборните
дни 1927 г., от м.
Така се работи няколко години. След това поради липса на работна ръка измежду членовете тя се даваше под наем. По-късно обработката се пое пак от братските членове и сега в момента се счита отчуждена, напусната по някаква причина (…) През 1926 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от съборните дни 1926 г.
до
съборните
дни 1927 г., от м.
август до м. август, за образуване на братски комунален стол – кухня. Основатели бяха 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства. Обикновено се хранеха дневно 8, 12, 18 души.
към текста >>
77.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване
, 13.08.1907 г.
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване На 13-ти август се открива 8-ят събор на Веригата, във Варна. В протокола Мария Казакова е записала: "Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново.
към текста >>
На 13-ти август се открива 8-ят
събор
на Веригата, във Варна.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване
На 13-ти август се открива 8-ят
събор
на Веригата, във Варна.
В протокола Мария Казакова е записала: "Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд." ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА, 1907 г.
към текста >>
се откри във Варна (както винаги при затворени врата) Осмият
събор
.
ВАРНАЗаписала: МАРИЯ КАЗАКОВА ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА На 13 август 1907 г.
се откри във Варна (както винаги при затворени врата) Осмият
събор
.
Съборът продължи до 19 август. Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд.Слово Въведение- Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка на земята.
към текста >>
Съборът
продължи до 19 август.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА На 13 август 1907 г. се откри във Варна (както винаги при затворени врата) Осмият събор.
Съборът
продължи до 19 август.
Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд.Слово Въведение- Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка на земята. Вземаме първа стъпка в духовния живот.
към текста >>
Адът се беше опълчил да разтури
събора
ни.Учителят стана мрачен и се отстрани, като каза, че изходът на
борбата
ще зависи от нас.- Крепък е нашият генерал - казах аз.
Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд.Слово Въведение- Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка на земята. Вземаме първа стъпка в духовния живот.
Адът се беше опълчил да разтури
събора
ни.Учителят стана мрачен и се отстрани, като каза, че изходът на
борбата
ще зависи от нас.- Крепък е нашият генерал - казах аз.
- Ние ще победим. (М. Казакова).- Крепостта се превзема с добри войници - каза Учителят и бърже излезе. Всички притаихме слух и останахме като вкаменени на местата си.Деня и нощта ги прекарахме в молитва и бдение. Привечер на хоризонта откъм север се показаха чудни небесни знаци, от които разбрахме, че нашият Учител е победител. Това ни ободри.
към текста >>
И тъй, в
борбата
добрите духове победиха.- Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.После това се прочете даденото от Господа:Извор, вяра и упование.Даниил, 3 глава.
Всички притаихме слух и останахме като вкаменени на местата си.Деня и нощта ги прекарахме в молитва и бдение. Привечер на хоризонта откъм север се показаха чудни небесни знаци, от които разбрахме, че нашият Учител е победител. Това ни ободри. Заранта в 8 часа Учителят пристигна весел. Той е прекарал нощта в молитва и бдение в северните височини над Варна, като е изходил едно разстояние от 20 километра.
И тъй, в
борбата
добрите духове победиха.- Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.После това се прочете даденото от Господа:Извор, вяра и упование.Даниил, 3 глава.
Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат.Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm.
към текста >>
Чете се по
избор
от Библията:Матея 7 гл.
Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта.В Добродетелта и Мъдростта няма страдания. В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата.Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие.1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог.2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас.3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа".Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре. Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно.Пътят на Истината е тесен, но не е път на страдание, а е път на удоволствията - наслажденията. Труд и страдания има само докато се отделим от широкия път на света и влезем в тесния път.Вечерното събрание се почна в 7 часа.
Чете се по
избор
от Библията:Матея 7 гл.
- ГумнероВ Исаия 53; 3 - К.К.К. Притчи 3; 7. БъчВ. Пр. Даниил 6; 7 - Желев Иезекиил 10; 15. - Ил.
към текста >>
78.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата).
, 15.08.1907 г.
Учителя дава упражнение на
събора
, 1907 -
Учителя дава упражнение на
събора
, 1907 -
Варна (Годишна среща на Веригата) Упражнението е записано от един от протоколчиците на този събор - Мария Казакова. 15 август 1907 г. Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2. Дясната ръка на лявото рамо.
към текста >>
Упражнението е записано от един от протоколчиците на този
събор
- Мария Казакова.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата)
Упражнението е записано от един от протоколчиците на този
събор
- Мария Казакова.
15 август 1907 г. Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4.
към текста >>
Мълчание да се пази, когато се
борят
духовете, но да се молим вътрешно да победят нашите защитнициЧовек - вътрешният е вън от тялото, той е свързан с тялото.Мълчим, за да слушаме: Бог, кога говори - воюва.„Не ви е позволено да ме ударите." - Кога се каже на един побойник, тая мисъл ще го запре.
Това пречи на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях. Гордост и лицемерие, притворство.В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател.Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент.Първата стъпка.
Мълчание да се пази, когато се
борят
духовете, но да се молим вътрешно да победят нашите защитнициЧовек - вътрешният е вън от тялото, той е свързан с тялото.Мълчим, за да слушаме: Бог, кога говори - воюва.„Не ви е позволено да ме ударите." - Кога се каже на един побойник, тая мисъл ще го запре.
Не може да предадете на хората това, което нямате.Любовта Господня е безпределна. Лошите духове Бог употребява за изправление на лошите хора.Който се самовлада, само той може да възпитава.Човешката лошота е болезненото им състояние - щом се излекува, ще бъде добър.Бог-Син - Елохим - така е било името на Исуса преди да дойде на Земята.Когато възпитавате волята, никога не се занимавайте с дребни мисли. Не се грижете за себе си и не придиряйте на хората пороците./ Коринт. 8; 9-11. IV.15 август 1907 г.
към текста >>
79.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господн...
, 15.08.1907 г.
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господня вечеря Протоколът се води от Димитър Голев. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907 15 август, четвъртък
към текста >>
80.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.
, 16.08.1907 г.
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък. Протоколите се записват от Димитър Голев. На 16 август 1907 г. Учителят оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея.
към текста >>
81.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.
, 17.08.1907 г.
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота. Протоколът се води от Димитър Голев. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907 17 август, събота 17 август, съботаВ 9,30 ч.
към текста >>
Болестта е следствие на
борбата
на човешкия разум, на човешкия организъм.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата.Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Болестта е следствие на
борбата
на човешкия разум, на човешкия организъм.
Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече.
към текста >>
82.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя.
, 18.08.1907 г.
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя. Протоколите се записват от Димитър Голев. На 18 август 1907 г. Учителят говори пред събраните на събора.
към текста >>
Учителят говори пред събраните на
събора
.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя. Протоколите се записват от Димитър Голев. На 18 август 1907 г.
Учителят говори пред събраните на
събора
.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907 18 август, неделя 18 август, неделяСутринта се събрахме към 9 ч. и г-н Дънов между другото каза:Има нещо на всички да се даде. И това, което ще ви се даде сега, няма никому да го показвате, нито излагате на чужди очи. Това ще пазите до една година, как ви се даде.
към текста >>
Между източника и реката никога не трябва да се образува
борба
.Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук.
Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае.
Между източника и реката никога не трябва да се образува
борба
.Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук.
Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни.Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират?
към текста >>
83.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
Учителя присъства на
събора
, 1907 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник Протоколите се записват от Димитър Голев. На 19 август Учителя дава молитвата "Хвала", която се чете ежедневно от Веригата. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907 16 август, петък
към текста >>
Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния [Далечния] изток, ще започне да
борави
с политиката си на Близкия изток.
До 1914 г. все ще има преговори, дипломатически преговори, интриги и разпри между европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, ФранцияиРусиящеучастватвдаването на свободата.
Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния [Далечния] изток, ще започне да
борави
с политиката си на Близкия изток.
Ако слушате Небето, ще ви употребят като посланици и ще работят чрез вас. Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна. Да се предизвика глад, е много лесно нещо.
към текста >>
Най-подир г-н Дънов каза към всички ни:Поздравлявам ви със
събора
и благополучно да си отидете по домовете.
" Приятелите си отидоха (10,50 ч.). При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас."След горното всички съсъди, които предстояваха горе пред Господа, се снеха долу в салона по следния ред: Мих. Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев - табличката, светилника (канделабъра) - Иларионов, трите стола - Голов, Бъчваров и Пеню Киров, чаршафа - Гина Гумнерова, Казакова и Ел. Иларионова, а всичките малки чашки отгоре снеха Петко, Гина, Железкова, Войнов и Ел. Иларионова.
Най-подир г-н Дънов каза към всички ни:Поздравлявам ви със
събора
и благополучно да си отидете по домовете.
19 август, понеделник Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>
84.
Учителя дава молитвата 'Хвала' на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1907 г.
Учителя дава молитвата "Хвала" на
събора
, 1907 - Варна
Учителя дава молитвата "Хвала" на
събора
, 1907 - Варна
(Годишна среща на Веригата) Откъс от протокола, воден от Димитър Голев, 19 август, неделя: ....в 6 ч. сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
към текста >>
85.
Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя
, 14.10.1907 г.
Ако ви кажех самата истина какво ви предстои да направите, то ще срещнете такива съпротивления, щото щяхте да се видите в голяма
борба
; като ви кажа истината, ще въстанат у вас всичките лоши мисли на миналото и у вас ще се образува ужасно клокотене.В 1907 година вие вземате първата стъпка и до 1914 година трябва да направите [...]И вие трябва да бъдете готови, за да посрещнете тази сила, за да се не стопите.
Вие се молите, но трябва и да работите, за да дойде у вас. Да гледате да изхвърлите от вас гнева, себелюбието и страха. Забелязва се, че вие воювате отделно. Помежду вас има механическа връзка, а не духовна. Помежду вас има антагонизъм.(Прочете Галатяном: 5; 18-26.) Да държите тия правила.Щом се съедините с Духа на нашите трима приятели, този Дух ще извърши у вас всичко.
Ако ви кажех самата истина какво ви предстои да направите, то ще срещнете такива съпротивления, щото щяхте да се видите в голяма
борба
; като ви кажа истината, ще въстанат у вас всичките лоши мисли на миналото и у вас ще се образува ужасно клокотене.В 1907 година вие вземате първата стъпка и до 1914 година трябва да направите [...]И вие трябва да бъдете готови, за да посрещнете тази сила, за да се не стопите.
Когато дойде Духът, ще бъде такова велико движение, щото който се огъва, ще мине, а който се противи, ще се пречупи. Един ще носи, а друг ще занася.Вие трябва да гледате вътре във вас какви са отношенията ви спрямо Бога, а не спрямо человеците.Вие се старайте да изхвърлите вашето минало и всичките мисли, които ви смущават, са останки от ваши минали животи. Сега само си внушавайте и казвайте: „Ще бъдем добре, ще бъдем изпълнители на Царството Божие", и така във внушение след внушение и ще сполучите. Внушавайте си: „Ще се подчинявам за изпълнението на Божията воля, ще бъдем готови да изпълним Неговата воля."Най-подире дадоха се: за Бъчваров - Йоана 12; 12. За Мих.
към текста >>
86.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 26.11.1907 г.
Всичките прегради на злото ще се
съборят
.
Поздрави Марийка и всички други приятели. Надявам се настоящето да е по-светло, отколкото миналото. И пекът на пустинята да се е сменил с почивката при брега на Йордан. Оттатък сега стои обетованата земя, която трябва да се завоюва. И то ще бъде.
Всичките прегради на злото ще се
съборят
.
Ваш Верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
87.
Учителя участва в неделно събрание, София, 2 декември, неделя
, 2.12.1907 г.
Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„
борба
", М.
А пък думата „труд" се състои от две думи: „тюкъ", или тъга, и „уд", което значи напрегнатост на удовете. Имайте духа на децата, та да може да се учите. Духът пита: „Знаете ли защо присъствувах днес? " И какво е филологическото значение на думата „присъствува"? По покана всеки един от нас избра по една дума.
Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„
борба
", М.
Георгиев - „принос", Гина-„любов", Голов - „наука", а Арнаудов - „Христос". - Урокът от избраните думи и тяхното значение е, че не трябва да роптаете, Светът е добър, който съм направил, само че вашият не му съответствува. Предупреждавам ви да не ставате отглас на лоши влияния. Пазете мислите и желанията си чисти. Нека се давят псетата, а вам предстои работа: да бъдете носители на истината, която налагам у вас, и образ на любовта, в която ви обличам.
към текста >>
88.
Учителя участва в среща на веригата, Варна, 20 април 1908 г.
, 20.04.1908 г.
Записал: ДИМИТЪР
ГОЛОВСъборни
срещиНа 20 април 1908 година, неделя, в 11 часа преди обяд имаше събрание и г-н Дънов на мен, Дим.
Учителя участва в среща на веригата, Варна, 20 април 1908 г. Казаното е записано от Димитър Голев: ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1908 година ВАРНА
Записал: ДИМИТЪР
ГОЛОВСъборни
срещиНа 20 април 1908 година, неделя, в 11 часа преди обяд имаше събрание и г-н Дънов на мен, Дим.
Голов, даде да прочета Псалом 119; 25-32 cm., като каза:- Това е твоят псалом; това е желанието на твоя дух, който те ръководи. - Избрал е да стане господар на себе си - неговият дух да стане господар. Иска да има вътрешен мир.Сърцето. Това са чувствата, душата, животът.Умът. Това са човешкият дух, мисълта, мъдростта.Волята.
към текста >>
89.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор)
, 08.1908 г.
(Свещеният подпис)Покана от Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви за
събора
във Варна през 1908 г.
Тръгнете на 14-ий Август за Варна.
(Свещеният подпис)Покана от Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви за
събора
във Варна през 1908 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
90.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 9 август
, 9.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 9 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 9 август, събота На тазгодишния събор са повикани и дошли: Ат.
към текста >>
На тазгодишния
събор
са повикани и дошли: Ат.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 9 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 9 август, събота
На тазгодишния
събор
са повикани и дошли: Ат.
Бойнов, Петко и Гина Гумнерови, Д. Голов, Илия Стойчев, Елена и Конст. Иларионови, М. Казакова, Мих. Георгиев, Пеньо Киров, Т.
към текста >>
Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва.Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда
борба
между вас.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите. Какво нещо е любовта? Следствие на живота. Животът е, който се покварва, а душата не се покварва.
Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва.Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда
борба
между вас.
У вас любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши другия от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез добро, а подир това, ако не се вземе предвид доброто, следва наказание. Аз ще ви накарам всинца или да любите, или ще приложим закона на Любовта. Тази година искам да научите този закон, щото лошите елементи да се обръщат във ваша полза.
към текста >>
91.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 10 август, неделя В 4 часа подир обяд, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва, г-н Дънов прочете 17 гл.
към текста >>
Но дръжте се, тази
борба
ние сме я подкачили и трябва да я довършим.
А да кажем, че друг человек, когото са гощавали на 2-3 места, но и той също иска да яде, това желание с корен ли е или без корен? Ако един момък иска да се жени, това желание е с корен, но ако един человек вече се е женил 3 пъти и иска друга жена, това негово желание е без корен, защото той се е вече изтощил и желанието му няма да хване корен. То е равносилно като да искате българският народ веднага да стане английски- това желание също е без корен, но да желаеш народът ни да върви така по пътя на прогреса, щото един ден да стане като английския, това вече е с корен.Вие се побъркахте, защото някои от черните адепти са ви изкушавали и чрез това са искали да разслабят Веригата. И аз даже ще ви посоча лицата от вас, към които огънят на неприятеля тази година е най-много отправен, за да бъде Веригата отслабена. Те са: Георгиев, Бъчваров, Голов, Желязкова, Казакова, Петко, Илия, Елена.
Но дръжте се, тази
борба
ние сме я подкачили и трябва да я довършим.
Тази година Христос - ръководителят на Веригата, ще присъствува цяла година във Веригата и няма да я остави.Утре, 11 август, в 4 часа сутринта ще имаме пак събрание. IV.10 август, неделя Изгревът - Том 11
към текста >>
92.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 11 август, понеделник В 4 и половина сутринта се събрахме за молитва.
към текста >>
Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се
бори
за завладяване на човешките души.
- Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих." (Прочете го). „Тези думи имат и общо значение спрямо цялото человечество и частично спрямо всеки человек. Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й]. Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът.
Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се
бори
за завладяване на човешките души.
Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее. А понеже дробовете имат за цел пречистването на кръвта, то кръвта съответствува на живота. Когато душата е на мястото си, никакви болести не може да съществуват, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, - тя се поддава на наемник, бива обсебена. Когато един человек е обсебен, дишането му най-напред се намалява, ускорява; и с намаляването на дишането душата почва да се излъчва.
към текста >>
93.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август
, 12.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 12 август, вторник В 4 часа и 20 минути сутринта рано се събрахме и по трима се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една от лентите, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца около котела с вода и босилек.
към текста >>
94.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 13 август, сряда Като се събрахме в 10 часа сутринта, г-н Дънов ни каза да съсредоточим умовете си един по един на няколко места по главата и тялото си; после -тайна молитва.
към текста >>
95.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 14 август, четвъртък 10 и половина часът.
към текста >>
96.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 часа заранта.
към текста >>
Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази
борба
между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане.
До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна.
Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази
борба
между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане.
В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение.
към текста >>
97.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1908 г.
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
Учителя участва в
събора
, 1908 - Варна
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 16 август, събота В 4 часа сутринта имахме молитвено, хвалебно събрание.
към текста >>
98.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор)
, 08.1909 г.
(Свещеният подпис) Покана от Учителя Петър Дънов за
събора
на Веригата от месец юли 1909 г.
Веригата ще се срещне в Търново на 14 август. Очакват ви.
(Свещеният подпис) Покана от Учителя Петър Дънов за
събора
на Веригата от месец юли 1909 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
99.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Учителя организира
събора
, 1909 - Търново
Учителя организира
събора
, 1909 - Търново
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август Протоколите се записват от Петко Гумнеров и Димитър Голев. Съборът се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници. В книгите "Веригата на Божествената Любов" и "Учителя във Варна" е даден като град на срещата - Варна?
към текста >>
Съборът
се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август Протоколите се записват от Петко Гумнеров и Димитър Голев.
Съборът
се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници.
В книгите "Веригата на Божествената Любов" и "Учителя във Варна" е даден като град на срещата - Варна? 1. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор)1909, август (няма дата) 2. Протокол на годишната среща на Веригата - Варна (?), 1909 , 15 август, събота, от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" 3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО, "Изгревите, т.11" 4. Светозар Няголов - Автобиография
към текста >>
1. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за
събор
)1909, август (няма дата)
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август Протоколите се записват от Петко Гумнеров и Димитър Голев. Съборът се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници. В книгите "Веригата на Божествената Любов" и "Учителя във Варна" е даден като град на срещата - Варна?
1. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за
събор
)1909, август (няма дата)
2. Протокол на годишната среща на Веригата - Варна (?), 1909 , 15 август, събота, от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" 3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО, "Изгревите, т.11" 4. Светозар Няголов - Автобиография В автобиографията авторът е записал: Когато в 1909 г.
към текста >>
съборите
започват да стават в гр.
2. Протокол на годишната среща на Веригата - Варна (?), 1909 , 15 август, събота, от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" 3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО, "Изгревите, т.11" 4. Светозар Няголов - Автобиография В автобиографията авторът е записал: Когато в 1909 г.
съборите
започват да стават в гр.
Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. * * * Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. Според Светозар Няголов съборите след 1909 г.
към текста >>
Бележка: Според писмо-покана за
събора
, срещата на Веригата е определена за Търново.
В автобиографията авторът е записал: Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. * * *
Бележка: Според писмо-покана за
събора
, срещата на Веригата е определена за Търново.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. Според Светозар Няголов съборите след 1909 г. включително започват да се провеждат в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.?
към текста >>
В "Изгревът, том 11" също е написано, че
съборът
се провежда в Търново.
Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. * * * Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че
съборът
се провежда в Търново.
Според Светозар Няголов съборите след 1909 г. включително започват да се провеждат в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), август, 1909 г.
към текста >>
Според Светозар Няголов
съборите
след 1909 г.
съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. * * * Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново.
Според Светозар Няголов
съборите
след 1909 г.
включително започват да се провеждат в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), август, 1909 г. Писмото няма конкретна дата
към текста >>
В останалите книги за този
събор
("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
* * * Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. Според Светозар Няголов съборите след 1909 г. включително започват да се провеждат в Търново.
В останалите книги за този
събор
("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), август, 1909 г. Писмото няма конкретна дата Веригата ще се срещне в Търново на 14 август. Очакват ви.
към текста >>
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел
съборът
през 1909 г.?
Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. Според Светозар Няголов съборите след 1909 г. включително започват да се провеждат в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел
съборът
през 1909 г.?
Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), август, 1909 г. Писмото няма конкретна дата Веригата ще се срещне в Търново на 14 август. Очакват ви. (Свещеният подпис) Покана от Учителя Петър Дънов за събора на Веригата от месец юли 1909 г.
към текста >>
Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за
събор
), август, 1909 г.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. Според Светозар Няголов съборите след 1909 г. включително започват да се провеждат в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.?
Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за
събор
), август, 1909 г.
Писмото няма конкретна дата Веригата ще се срещне в Търново на 14 август. Очакват ви. (Свещеният подпис) Покана от Учителя Петър Дънов за събора на Веригата от месец юли 1909 г. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
(Свещеният подпис) Покана от Учителя Петър Дънов за
събора
на Веригата от месец юли 1909 г.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), август, 1909 г. Писмото няма конкретна дата Веригата ще се срещне в Търново на 14 август. Очакват ви.
(Свещеният подпис) Покана от Учителя Петър Дънов за
събора
на Веригата от месец юли 1909 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Протоколи от годишна среща на Веригата Варна, 1909 г. 15 август, събота 26 10,30 ч. сутринта
към текста >>
Селото е свидетел на много революционни случки от
борбата
на българите срещу турското робство.
Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Селото е свидетел на много революционни случки от
борбата
на българите срещу турското робство.
Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си.
към текста >>
съборите
започват да стават в гр.
Често си правели общи вечери, на които пеели песни, разглеждали си материалното положение и си помагали със съвети, материално и с молитви. Посещението на Учителя в дома й било велик празник за нея и за всички приятели от Бургас, които, начело с брат Пеньо Киров, се събирали вечерта у тях. Величка посрещала Учителя като представител на Бога и изпълнявала всичко, което й казвал. За Него тя приготвила специален порцеланов леген за миене на краката, кана за миене и други посуди, които се използвали само от Учителя. Когато в 1909 г.
съборите
започват да стават в гр.
Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. По нейно предложение дядо Кънчо купува два големи сребърни свещника с по 6 свещи, за осветяване вечер на събранията. В 1906 г. образували Бургаско духовно дружество, в което се изнасяли сказки. По случай 3-тата му годишнина в 1909 г.
към текста >>
Съборите
на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички
събори
до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през
съборните
дни.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за ядене. Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5.
Съборите
на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички
събори
до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през
съборните
дни.
Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева. Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В. Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново.
към текста >>
Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за
съборите
от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В.
405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5. Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни. Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева.
Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за
съборите
от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В.
Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново. Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г.
към текста >>
Те са взимали най-дейно участие в
съборите
и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново.
Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за кухнята през съборните дни. Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева. Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В. Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”.
Те са взимали най-дейно участие в
съборите
и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново.
Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г. Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото. Дядо ми Кънчо през студената зима тогава набавил дърва и им дал за огрев.
към текста >>
Това става на 3.10.1918 г., когато Фердинанд абдикира в Германия в полза на сина си
Борис
.
В началото на 1917 г. .положението на фронта става критично и Фердинанд изпраща адютанта си генерал Алекси Стоянов да пита Учителя какво да прави. Учителят му отговаря, че Германия ще загуби войната и България трябва незабавно да сключи мир. Фердинанд, вместо да благодари за хубавия съвет и да го изпълни, арестува Учителя и Го интернира във Варна, в хотел „Лондон”. Тогава Учителят казва, че този, който го е интернирал, ще си замине от България.
Това става на 3.10.1918 г., когато Фердинанд абдикира в Германия в полза на сина си
Борис
.
За Учителя се грижат приятелите от Варна, Бургас и другаде. Баба Величка Го посещава и често Му изпраща храна.8. Как бе дадена песента „Ще се развеселя” В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава.
към текста >>
участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в
Боровец
, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите.
В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г.
участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в
Боровец
, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите.
Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България.
към текста >>
100.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Учителя организира
събора
, 1909 - Търново
Учителя организира
събора
, 1909 - Търново
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август Протоколите се записват от П. Гумнеров. Съборът се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници. В книгите "Веригата на Божествената Любов" и "Учителя във Варна" е даден като град на срещата - Варна?
към текста >>
Съборът
се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август Протоколите се записват от П. Гумнеров.
Съборът
се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници.
В книгите "Веригата на Божествената Любов" и "Учителя във Варна" е даден като град на срещата - Варна? 1. Протокол за годишната среща на Веригата. Записал Петко Гумнеров. 16 август 1909 2. Протокол от годишната среща на Веригата - Варна, 16 август (от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)")
към текста >>
Бележка: Според писмо-покана за
събора
, срещата на Веригата е определена за Търново.
В книгите "Веригата на Божествената Любов" и "Учителя във Варна" е даден като град на срещата - Варна? 1. Протокол за годишната среща на Веригата. Записал Петко Гумнеров. 16 август 1909 2. Протокол от годишната среща на Веригата - Варна, 16 август (от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)")
Бележка: Според писмо-покана за
събора
, срещата на Веригата е определена за Търново.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря.- Кой какво ще купи за Господнята вечеря?
към текста >>
В "Изгревът, том 11" също е написано, че
съборът
се провежда в Търново.
1. Протокол за годишната среща на Веригата. Записал Петко Гумнеров. 16 август 1909 2. Протокол от годишната среща на Веригата - Варна, 16 август (от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)") Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че
съборът
се провежда в Търново.
В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря.- Кой какво ще купи за Господнята вечеря? Голов и Епитропов: 6 кг гроздеБъчваров и Т.
към текста >>
В останалите книги за този
събор
("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
Записал Петко Гумнеров. 16 август 1909 2. Протокол от годишната среща на Веригата - Варна, 16 август (от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)") Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново.
В останалите книги за този
събор
("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря.- Кой какво ще купи за Господнята вечеря? Голов и Епитропов: 6 кг гроздеБъчваров и Т. Стоименов: 6 кг крушиИлия Стойчев и К.
към текста >>
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел
съборът
през 1909 г.?
16 август 1909 2. Протокол от годишната среща на Веригата - Варна, 16 август (от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)") Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел
съборът
през 1909 г.?
16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря.- Кой какво ще купи за Господнята вечеря? Голов и Епитропов: 6 кг гроздеБъчваров и Т. Стоименов: 6 кг крушиИлия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг прасковиК.
към текста >>
Ханзаларе, Пловдивско.32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за
събора
от 1910 г.
Беброво, Еленско.30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев. Завършва земния си път на 3 март 1918 г.31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с.
Ханзаларе, Пловдивско.32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за
събора
от 1910 г.
от Шумен.34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г.35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
НАГОРЕ