Търсене в текстове за 'Ад'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 79 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Винаги наблюдателен, и когато повежда разговор, подхожда плавно, мелодично, със сдържан тон, като човек, който добре се владее.

Там младият Константин овладял писмено и говоримо гръцки език.

Едва петнадесетгодишен, Константин Дъновски става през 1845 г.

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.

Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа.

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.

Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село.

Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.

Идването в града било от огромно значение за неговото развитие.

град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент.

Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.

Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/.

Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин.

Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа.

С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.

Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.

Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий.

Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.

В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.

По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.

Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.

Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди.

Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот.

Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.

В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат.

Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.

Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.

В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.

Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение.

Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.

Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта.

След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински.

След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.

Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св.

Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници.

Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички".

След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.

Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града.

Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език.

Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея.

Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.

в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.

Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града.

Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове.

От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг.

Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.

Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г.

Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.

Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.

Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г.

Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.

След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г.

бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.

Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота.

По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св.

Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!

През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?

И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли.

След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."

Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол.

По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено.

И „Турция ще падне!

" Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.

(възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св.

двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.

Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи.

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои.

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.

„Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?

" и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли.

След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето.

И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете".

Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци".

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).

„Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".

И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!...

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството".

После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска.

Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.

А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".

Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.

Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата.

И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност.

26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст.

Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1].

И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно.

Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.

Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!

След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.

Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух.

След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край.

Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.

В село Хадърча прииждат бежанци емигранти, настаняват се турци, татари и др.

Хадърча, където продължава да учителства още една година.

се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи - Добра.

Хадърча от Варненския митрополит Порфирий.

Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на борбата за освобождение от османско иго.

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.*

Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия.

Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.

Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои.

Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението.

Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер.

Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес.

На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие.

Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа.

Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря.

„Символ на надеждата" - след погребението очаквайте Възкресението.

Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде.

Искайте и ще ви бъде дадено." И какъв беше отговора на Невидимият свят?

Надигнаха се гласовете на Толстои, Достоевски, Короленко, Тургенев, Хюго и др.

Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля.

Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св.

Той е знаме и надежда - „Ето, иде скоро".

Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа.

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Учителя Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден), в село Хадърча, днес Николаевка, област Варна.

Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост.

Ранно детство, от книгата "Младия Петър Дънов"

Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско.

Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден.

Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее.

". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря.

Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката.

Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко.

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.

Той е изграден средно от 365.25 дни в годината.

Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината.

(нов стил).Забележка: На читателя, интересуващ се по-задълбочено от астрология, предлагам да изследва времето около 9 ч.

Петровден е църковен празник, спадащ към т. нар.

Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята.

Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г.

тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система.

Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден.

Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г.

Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка.

В издадената книга „Учителят" през 1947 г.

Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди.

Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа.

е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г.

А това прави 42 дни и като се извадят 30 дни за месец юни, то за месец юли остават 12 дни.

Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа.

Хадърджа, сега с.

Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име.

Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно.

Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.

След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.

Те ще бъдат описани и дадени в последствие.

Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.

Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.

Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител.

За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.

Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год.

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова;

зад тях – първите им деца Мария и Атанас

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева.

Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо.

Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил.

Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата.

И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите.

Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.

Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.

Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.

След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.

Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й.

Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби.

Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование.

учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов.

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

начално образование в училището на родното си село Хадърча или Варна?

Хадърджа (което са отворили дядо му и баща му) или Варна (?).

За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.

Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа.

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.

1. Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка)

Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г.

Младият учител започва с 10-15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.

е построена специална сграда с две стаи: едната е за училище, а другата – за църква.

Гръцките интриги спират строителството и тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа.

На 26.Х.1854 год., в присъствието на много селяни от съседните села, сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става Константин Дъновски.

те са преустановени заради обявяването на Кримската война.

За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия.

Те очевидно с нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да учат в с.

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.

Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите.

Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."

Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа."

се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.

За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.

Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа.

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.

Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.

VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.

Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г.

Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр.

Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях?

Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература.

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.

Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...

Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.).

От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки.

По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др.

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."

Николов в град Варна.

Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.

Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ".

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.

На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата.

То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.

Улицата и къщата се намират над новия театър в града.

Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът.

За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.

авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава.

Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")

Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел.

Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.

Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".

Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".

в град Варна.

Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително.

Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.

В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител".

Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен.

Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.

5. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

Младият Петър Дънов започва да учи

В младата българска държава няма изградени учреждения и институции.

Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър.

(поради описаната по-горе тежка обстановка, Петър Дънов, както и много други ученици повтарят първи гимназиален клас)

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

6. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

В своите обяснения, дадени през м.

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

7. Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов

Създаден е и двугодишен курс по богословие за ученици, завършили класно училище.

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

8. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали.

Лад и тримата учители Стефан Томов, Йордан Икономов, Ап. С.

Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.

През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов.

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

9. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

- от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски.

Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане.

Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите.

Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото.

Той каза, чесе радва да види толкова много български лица.

Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог.

Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината.

Докладът показва, че е имало нарастващ интерес към срещите в Русе.

Някакви млади мъже са се опитали да внесат безредия,но неуспешно.

Най-обнадеждаващото нещо във връзка с дейността в този район е това, че всички членове се стремят да дават десятък от всичко, което имат, за подкрепа на Божиите дела“.

Помнете ме в Христа,понеже в Него ще живеем за всякога и ще се радваме.

В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните.

В по-късен период в селото е отворено и Адвентистко събрание.

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

По спомени на Ангел Хаджийски Преразказва Галилей Величков

С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка.

Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато.

От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи.

Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие.

При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.

По- заможните търсят науката в другите села и големия град.

Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче.

Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството.

За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове.

Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.

Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой.

10. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок.

Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр.

Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад".

Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града.

Чакалов постъпва във Филаделфийския медицински университет.

След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски.

Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.

Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей.

Тези бележки могат да се прочетат в книгата „Младият Петър Дънов“ - Георги Христов

Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му

На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на

Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат.

Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.

А той отговарял: "Каквото дадете".

Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи.

Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч.

Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.

XXII на снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а на снимка N 6 как е изглеждал като млад.

След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща

Те са описани в справките, които дадох.

Обеща да ми ги предаде.

И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора.

А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене.

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова;

зад тях – първите им деца Мария и Атанас

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

11. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

„Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява.

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.

Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888.

Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.

Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец.

Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно в квадрат, текстът е навсякъде маркиран с червени музикални ноти.

Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец.

Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.

", той отговаря: „Каквото дадете".

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

12. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка.

Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

13. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка,

В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители.

Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г.

се откриват две градски мисии.

Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда.

в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П.

На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов.

Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г.

Парадунангиа от Кападокия".

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

14. Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

15. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г.

Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси

Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

16. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.

- по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част.

Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя".

На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие".

250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок.

Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.

Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн.

17. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю".

Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. "

списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.

Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17)

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

18. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.

Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали.

Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли.

На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.

През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина.

„Младият Петър Дънов“ Георги Христов

19. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

20. Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)

Младият Петър Дънов - проповед в

Кади от светата църква на ул.

Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

21. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов

Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов

Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество.

Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“.

Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов

22. Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България

Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.

Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна

23. Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'

Първото издание на "Науката и възпитанието" е издадена във Варна, Печатница на К.

Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик на Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”.

Преработката на книгата от Г.Радев става по молба на Учителя.

24. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят.

Страданията ви ще се прекратят.

Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.

Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.)

Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл.

При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро.

Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.

Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.

Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена.

Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма.

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ.

Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители.

Защото не се спазва едно правило, дадено от Учителя.

Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу.

Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.

Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.

Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му.

"Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.

Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.

Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие".

След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение.

Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра.

Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е.

На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд".

Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска.

Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.

Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.

Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.

Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.

Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".

И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял.

Кой ги създаде?

От небето ли паднаха или земята ги роди?

" В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?

Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад.

Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града.

Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата.

А какви сладки приказки между двамата!

Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."

В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.

Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.

Владимир Калудов

25. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ.

Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани.

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.

По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.

Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.

Колко са сладки мислите Господни!

Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години.

Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря.

Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки.

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?

Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.

Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: -

Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите.

Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце.

Те са синове на заблуждения и чада на беззакония.

Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.

Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда.

Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему.

От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.

Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.

Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство.

Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.

Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.

Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец.

Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.

Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира.

Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство.

Той бди над теб ден и нощ.

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.

Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие.

Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен.

От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява.

Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички.

Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?

И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание?

Надей се на Господа, защото Той е вече много близо.

Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш.

Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир.

Радвай се в Господа!

Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост.

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.

Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил?

Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ.

Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни.

Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.

е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ.

Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.

По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство.

Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ.

сладки мислитѣ Господни!

Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години.

Радвай се Сионе денъть на спасението ти изгрѣ.Ето това е словото Господне.

Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки.

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.

Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.

„Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А —Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ!

Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.

Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: —Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля.

Радвай се царь сионовъ, защото Богъ твой тя помаза за да сѫдишъ народитѣ.

Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце.

Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония.

И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми.

Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение.

И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда.

Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему.

Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.

Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ.

Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство.

Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.

Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?

Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ.

Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане.

Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.

Той бди надъ тебъ день и нощь.

Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.

Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ.

Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.

Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ.

Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява.

Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички.

любовь, вѣра, надѣжда и благость?

И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание?

Надѣй се на Господа, защото той е вече много близо.

Ще чуешъ гласътъ му и ще се възрадвашъ.

Идатъ дни въ които праведнитѣ ще се радватъ че Господъ е тѣхенъ пастиръ.

Радвай се въ Господа.

Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ.

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.

Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ?

26. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Посещава различни градове в страната.

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.

А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки.

градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.

Роден е в град Сливен.

Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград.

Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго.

Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище.

За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.

Но не се задържал дълго и там.

През 1859 година отново отишъл в Цариград.

Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила.

пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга.

В това положение той не паднал духом.

ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ

Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия.

Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат.

Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим.

Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена.

Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.

че страданието е законно и той го приема без да мърмори.

От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.

Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи.

Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.

Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века.

Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.

Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум.

По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**.

Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.

Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”.

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.

В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното:

“През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.

В своите тетрадчета, Пеню Киров често е записвал и свои разсъждения по философски въпроси, които са го вълнували.

Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта.

Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща.

Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите.

Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава.

Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.

- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.

Ел-Шадай на Витоша

27. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Страданията ви ще се прекратят.

Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.

Ние имаме да благодарим на Господа Бога нашего , че ни е открил Своята истина в Своето свято слово и ни е избрал да станем Негови чада.

Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него.

Ето аз ви нося радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби.

Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази.

Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи.

От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.

28. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят.

Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.

Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум.

Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех.

Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава.

Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.

Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове.

Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.

Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.

Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.

Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води.

Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа.

Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение.

Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.

Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.

И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога.

29. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате.

Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.

Макар да сте бедни и отхвърлени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава.

Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде.

При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]

Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат.

Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още.

Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно.

Аз ще съм радостен всякога да чувам [съобщения] от вази.

30. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него.

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.

Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота.

Адресът ми е просто тъй, както се подписвам.

Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7.

31. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.

В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.

Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко.

Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.

Този, който ви е родил, бодърствува над вас.

Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят.

Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.

Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.

Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.

Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа.

Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.

Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.

Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана.

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.

За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.

И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.

Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.

И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.

И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.

За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота.

Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство.

Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови.

Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.

Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.

В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви.

За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.

Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.

32. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Надявам се да сте тъй също добре телом и духом.

Времето тук е хладно.

И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо.

Бъдете трезви, казва провидението, защото в който ден не се надевате тогава ще стани това.

33. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада.

34. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Ходих при г-жа д-р Желязкова и й предадох Вашия поздрав.

Напечатайте го и го разпратете на всекаде за знание.

Все що е нужно е дадено.

Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд.

35. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители.

Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света.

Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса.

Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови.

Поздравете го от мене и му кажете, че аз се много радвам за неговото богоугодно дело.

Имайте радост заедно.

36. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Радвайте се, аз имам радостна вест.

Архангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.

Ний ще дадем благата вест.

Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил.

А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени.

Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко.

Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.

Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.

37. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания.

Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене.

Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай.

В Новия век трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии.

38. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.

Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват.

Търпение казват, нема друго спасение, с много скърби и страдания ще требва да влезите в царството Божие.

Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си.

Не бойте се, вам ще ви се даде помощ и то скоро от Господа.

39. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обещание.

Радвайте се, времето наближава.

Нашата надежда не е в человеци.

Мир вам — приемете даденото обещание.

40. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма.

Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда.

Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази.

Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни.

„Ако ме любите, ще опазите моите заповеди и аз ще умоля Отца и ще ви даде друг утешител — Духа на Истината." [Йоан.

41. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Имайте радост, спасението е близо.

Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът.

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.

42. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т.

Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г.

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.

4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.

Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце.

43. Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.

4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата.

44. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.

Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г.

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.

4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.

Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце.

45. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г.

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.

4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.

Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце.

"Свидетелствата Господни са дадени.

С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство.

Божието Обещание е предадено.

46. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров и Тодоров,Писмото ви приех — радвам се за вашето решение.

47. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Колко са сладки Неговите думи и повеления!

Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си.

Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;

„Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2]

48. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола.

Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с адското зло, нито ще правим почит на греха.

49. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Надявам се да сте приели моята по-предишна пощенска [карта].

Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.

50. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител.

Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега.

Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости.

Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.

Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям.

Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре.

Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.

Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите.

Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр.

Господ Исус му е смазал вече главата.Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно.

и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език.

- Орхание (Ботевград); 1903 г.

- помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г.

В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).

51. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо.

При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе.

80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.

Тя е създадена в Бургас през 1888 г.

като клон на основното дружество с централа в Цариград.

52. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Д-р Миркович85 ще Ви предаде моя поздрав и някои неща, които съм го натоварил лично да Ви съобщи.

От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще".

Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух.

Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него.

Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов.

Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота.

Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина.

Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита.

Искайте и хлопайте и ще ви се даде.

Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе...................

Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П.

53. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа.

От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.

Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това?

Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде.

Никому не трябва да се надеем, освен Нему.

Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш.

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.

Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.

Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна...................

Хадърча (дн. Николаевка).

След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.

54. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Радвам се на подобрението ви.

Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал.

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.

Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река.

Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа).

от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра).

Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.

родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.

се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас.

в Хадърча се ражда Петър Дънов.

е адресирано до Сливен (вж. кн.

55. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.

Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов.

Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин!

На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло.

Казано е, че България ще пострада.

56. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом.

Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града.

Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората.

Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет.

Моята радост е пълна.

Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет.

Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува.

Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство.

Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.

Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост.

Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина.

Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота.

Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение.

Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг.

момче, което страда от хроническа треска, през два, през три дни се го хваща и то сутрин, без треперание, а само огън го обхваща.

57. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви.

Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише.

Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.

Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа.

Аз се радвам за любовта на Вашите домашни.

Господ да ги благослови и да им даде мир и радост.

Пожелавам Ви мир и радост Господня.

58. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

Моят адрес е тоя засега.

В града той престоява почти до края на м.

в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.

Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница.

застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".

Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?

59. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.

Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих.

Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име.

Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления.

Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му.

Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение.

60. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска.

Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка.

61. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу.

Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада.

От нашия приятел Киров приех писмо наскоро, той е добре, те всички се хвалят с радостта която имат в Господа Исуса.

“Верни и истини са неговите думи и за всеко приемание.” Ний сме опитали и сме намерили, че неговите думи са по-сладки от меден сок.

62. Сватбени снимки на Минчо Сотиров и Александра Матеева

Младоженците Александра Матеева и Минчо Сотиров - 1900 г.

63. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.

Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".

Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.

И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост.

Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание.

чрез страдания.

Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.

Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.

Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.

Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.

64. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.

Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7].

Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги.

Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си.

65. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Според Божията милост и благост ще се видим в град Варна на 6. IV.

Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение.

Попитай ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори.

66. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Надявам се Вашите домашни да полагат най-добрите си услуги за Вашето добро.

Надейте се на Божията Милост и благост и Господ ще Ви помогни.

Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници.

В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват.

Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и любов.

67. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение.

Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение.

Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени.

И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко?

[П. П.] Тази книга, за която ми говори, ако можеш да ми доставиш адреса на английски, ще бъде много добре.

68. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа.

Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу.

Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа.

69. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция.

То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата.

те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България.

Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния.

В старопрестолния град Търново съборите стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили.

Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади.

Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото.

Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях.

Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж.

Той им казваше:Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята.Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина.

В очите им се чете радостта на новия ден, който иде.

Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях.

В ранната утрин е прохладно и свежо.

После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител.

Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане.

Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека.

Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага.

Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти.

Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град.

У тях преобладаваше белият цвят.

Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше.

Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи.

Той задаваше работа и упражнения през свободните часове.

Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане.

Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.На друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха.

Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше.

Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана.

Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята.

С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.

Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.

Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители".

Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.

Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време.

Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.

Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.

Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града.

А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.

За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.

- Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах.

70. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

В двете писма от Учителя към които са дадени линкове, става въпрос за организирането на срещата.

Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа.

Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу.

Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа.

Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.

Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.

Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов.

В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.

Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника.

Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му.

Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.

Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.

Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник.

Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ.

На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено!

Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи.

Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно.

Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.

Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа?

Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов."

започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини).

Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.

Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.

Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си.

Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне.

Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.

От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.

71. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

Съобщението ти ме радва.

Не можеше да бъде и другояче - слабият трябваше да даде място на по-силния.

72. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом.

Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда.

Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.

Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени.

73. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее.

Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух.

И надея се страхът ви да изчезне.

Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата Воля.

74. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо.

Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.

75. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна.

В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора.

24:13]Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там.

Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си.Искаш ли да видиш къде си?

Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи.

Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете.При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи.

Да Му възнасяме хвалби и благодарения.Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом.Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора.

„Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата.

Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим.

76. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.

Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.

Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".

Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.

Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения.

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща.

Казва се: който победи, нему ще се даде венеца на Живота.

Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии.

Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе.

Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност.

И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.

Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.

Мир да бъде над тях.

77. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви.

Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа.

Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им.

Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля.

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.

Вашите съобщения ме радват.

Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето.

Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние.

И дано имам радостта за Вази да слушам, че успевате във всичко което е истинно и добро.

78. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.

Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.

Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".

Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода.

Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа.

Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги.

Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.

Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал?

Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.

И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице.

И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

79. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.

Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове.

Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".

Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.

Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.

Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това, когато дойде Слънцето на Живота.

НАГОРЕ

0.37794899940491