НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
9
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
9
:
65
резултата в
20
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Заминава си Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 04.10.1981 г.
Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за
душата
на човека и едва след това за физическото тяло и че няма неизлечима болест.
Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката – портал на VІІІ Приморски полк, построяването на парка – мавзолей "Владислав Варненчик". Като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. След 1936 г. той се занимава с лечителство в страната и чужбина – традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение.
Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за
душата
на човека и едва след това за физическото тяло и че няма неизлечима болест.
Широко пропагандира идеите на вегетарианството и на живота по законите на Природата и Космоса. Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания. През периода от 1944 г. до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура.
към текста >>
2.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
Включва следните 21 теми: Живот,
Душа
, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос.
Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението.
Включва следните 21 теми: Живот,
Душа
, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос.
В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
към текста >>
Душа
на девойка и дух на войн
_____________________ Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ(1900-1940) Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 ГЕОРГИ РАДЕВ (от Борис Николов)
Душа
на девойка и дух на войн
Наричахме го Жорж. С него се запознах още от първите събори. През 1921 г. на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г.
към текста >>
И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има
душа
на девойка и дух на войн!
Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня.
И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има
душа
на девойка и дух на войн!
" След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн. ____________________Източник: 69. ГЕОРГИ РАДЕВБОРИС НИКОЛОВ
към текста >>
При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има
душа
на девойка и Дух на войн.
" По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има
душа
на девойка и Дух на войн.
____________________Източник: 69. ГЕОРГИ РАДЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Снимки на Георги Радев Георги Радев
към текста >>
3.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Включва следните 21 теми: Живот,
Душа
, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос.
Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението.
Включва следните 21 теми: Живот,
Душа
, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос.
В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
към текста >>
Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на
душата
, където, в същност, протича истинското съществуване.
"Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски) Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот!
Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на
душата
, където, в същност, протича истинското съществуване.
Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах.
към текста >>
С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и
душата
на нашия обичен приятел и брат, към който образ и
душа
да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица от който път той премина между нас.
И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко.
С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и
душата
на нашия обичен приятел и брат, към който образ и
душа
да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица от който път той премина между нас.
Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги! Спомням си думите на Надсон: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите ù още звучат! _______________________
към текста >>
Преди всичко той беше делови човек – делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше
душата
му с огън и възторг.
То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции. Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса. Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно, кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв беше и Георги Радев, и затова, именно, той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя.
Преди всичко той беше делови човек – делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше
душата
му с огън и възторг.
Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело. Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост.
към текста >>
Това бети, това бе твоята
душа
, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България.
Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха, обаче, някои хора. И от там дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братската среда ти бе в своята творческа обстановка. И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя.
Това бети, това бе твоята
душа
, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България.
В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята". Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно.
към текста >>
Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата
душа
, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна.
Съдържание на 7-8 бр. ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ Буча Бехар Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша.
Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата
душа
, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна.
Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г". Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат! ____________________
към текста >>
4.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата
душа
.
" И двете беседи неделни които държа, той спомена нещо за него в беседите. Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо". Сега казвам Ви каквото съм чула. Това е едно отношение от по-друг порядък. Значи отношение на Учителят към един човек, който е уважавал и обичал.
Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата
душа
.
Дядо Благо беше верен, предан, искрен. Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни. Мисля че и на „Росна капка", на други песни.
към текста >>
всекиму в
душата
–
помощта носи й за души страдални. И туй непрестанно върши тя самата като нежна майка
всекиму в
душата
–
постоянно сади семенцата драги, от които никнат добрините благи. Работи със нея...
към текста >>
свойта
душа
мила
от които никнат добрините благи. Работи със нея... Таз велика тайна кой добре разбира,
свойта
душа
мила
сутрина разкрива, както кринът бели на роса небесна и на слънчевата светлина чудесна.
към текста >>
с добрини
душата
.
овреме човека топло озарява, буди и възраства в него семенцата и му пълни тайно
с добрини
душата
.
Работи със нея... Плодове тъй сладки, в Любовта узрели, най-блажен ще бъде тоз, който ви вкуси.
към текста >>
5.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от
душата
му източник на Сила, знания и духовна светлина.
След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага.
Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от
душата
му източник на Сила, знания и духовна светлина.
За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов!
към текста >>
Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в
душата
.
Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров.
Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в
душата
.
Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война. Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата на Христос, за да го изпитат, той какво им каза? Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю?
към текста >>
Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че
душата
му е готова да служи на Доброто.
Тогаз вие ще ги привлечете. Когато у вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него.” През всички години на своя живот Минчо Сотиров поддържал кореспонденция със своите близки, с братята и сестрите, които заедно с него се подвизавали в Светлото Дело, което Учителят вършел. Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя.
Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че
душата
му е готова да служи на Доброто.
В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.”
към текста >>
Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в
душата
.
Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината.
Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в
душата
.
Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата! ____________________
към текста >>
6.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Куртев е участвал с цялата си
душа
.
През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”. Ето че времето дошло. В Айтоската градина започнал да се организира братски живот, в който Г.
Куртев е участвал с цялата си
душа
.
Неговото присъствие и духовно ръководство там е повдигало съзнанието на много от посетителите, дошли за няколко часа да се поразговорят за светлите неща в живота. За вътрешния живот на Георги Куртев през годините на Школата може да се добие представа и от следния документ отразяващ неговите размисли: РЕФЕРАТ Върху мисълта на Учителя: “Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще Бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхнат.”Според думите на Учителя, ученикът на Окултната Школа ще бъде подлаган на много големи и трудни изпитания. И действително, ние които се считаме и мислим за такива, не трябва по никой начин да се плашим от изпитанията, които ни се дават.
към текста >>
А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
Душа
!
Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога!
А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката
Душа
!
" Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това.
към текста >>
7.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Душата
й пристига на тоя свят изпълнена с копнеж за нещо ново, неизвестно, чудно, прекрасно.
"Всичко е за добро" Прикачени миниатюри Невена Неделчева от Георги Петков във в-к Братски живот, бр.35, 2009 г. Тя е родена в малкия провинциален Симеоновград, заобиколен с високи планински склонове.
Душата
й пристига на тоя свят изпълнена с копнеж за нещо ново, неизвестно, чудно, прекрасно.
Нейната романтична нагласа от дете я води към мечтата да пътува, да отиде някъде далече, в незнайни страни. На тази мечта е подчинен и стремежът й да овладее Есперанто, с което се справя съвършено. След като завършва профилираната гимназия за учителки в гр. Стара Загора, тя работи известно време в тази професионална сфера. Решаваща в оформянето на нейната представа за света и за достоен жизнен път е срещата й с Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в
душата
си почувствах Неговото благословение...“.
Ето какво сподели тя за романа „Марта”: „Когато го написах, грабнах черновата и отидох при Учителя с надежда да му прочета няколко страници и Той да ми даде мнението си. Започнах да чета, а Той слушаше внимателно. След известно време понечих да спра, а Той мълчаливо ми даде знак да продължа. И така, страница след страница - и няколко часа, докато не изчетох целия роман. Само от време на време ме прекъсваше и ми даваше своите указания и допълнения.
Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в
душата
си почувствах Неговото благословение...“.
Така Невена книга след книга написва 18 романа, детски разкази, приказки, някои отпечатани на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. През 1971 г. взема участие в литературен конкурс за разказ на Есперанто в Италия и печели трета награда с диплом и медал. Малко по-късно с друг разказ - „Светлина“ печели първа награда в Испания. В своето творчество тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на литературата.
към текста >>
Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в
душата
си почувствах Неговото благословение...".
Ето какво сподели тя за романа „Марта": „Когато го написах, грабнах черновата и отидох при Учителя с надежда да му прочета няколко страници и Той да ми даде мнението си. Започнах да чета, а Той слушаше внимателно. След известно време понечих да спра, а Той мълчаливо ми даде знак да продължа. И така, страница след страница - няколко часа, докато не изчетох целия роман. Само от време на време ме прекъсваше и ми даваше своите указания и допълнения.
Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в
душата
си почувствах Неговото благословение...".
Само в периода от 1968 до 1979 година Невена Неделчева написва 10 романа. Всеки свой роман тя копира в 4 екземпляра и дава на близки приятели да го четат. Един екземпляр от творчеството си дава на Пенка Илиева от Габрово (1908-1998 г.). Двете са връстници и добри приятелки. Родени са в една и съща година, в един и същи месец: Пенка на 12-ти, а Невена - на 19 август.
към текста >>
8.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
(Луна в перихелий, секстил Меркурий, съвпад Венера, съвпад Марс, квинтил Юпитер, тригон Уран.) Показва силна връзка с майка си, която рано загубва и която е била много добра
душа
, отзивчива към нуждите на околните.
Може да боледува от много нервни болести.В миналото не е слушал това, което Божествената мъдрост и любов () са му диктували. Бил е враг на астрологията и е гонел жестоко астролозите. Учителят променя това му отношение и той се обръща към астрологията и преведе няколко астрологии от английски.Идването му в братството, послушанието, което проявява към Учителя и активното му включване във всички екскурзии на Витоша и Рила, омекотиха тези аспекти и ги трансформира в положителни - построява му се нов хороскоп. (Слънце квадрат Нептун) го води към съществата от невидимия свят, като извисява аурата му, но го подтиква към спиритически сеанси, с които се занимава повече от пет години, както споменах, преди да влезе в братството. Обикна планината и постоянно ходеше на екскурзии.
(Луна в перихелий, секстил Меркурий, съвпад Венера, съвпад Марс, квинтил Юпитер, тригон Уран.) Показва силна връзка с майка си, която рано загубва и която е била много добра
душа
, отзивчива към нуждите на околните.
Както споменах, майка му постоянно е била духовно около него, учела го е и пазила в неразумния му младежки живот. Той има отношение към жените и обществото въобще. (Като подпредседател на профсъюзите е бил много популярен и уважаван от хората.)Луна в V дом в Телец уравновесява неустойчивостта на Луната, характерът тих, любезен, но решителен и самоуверен. Проявява упоритост, предвидливост и доброта към всички и има много приятели. (Луна в перихелий съвпад Венера) му дава плодовито въображение, склонност към изкуството и музиката.
към текста >>
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята
душа
на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация.
Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята
душа
на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация.
Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
към текста >>
Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в
душата
на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя."
Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в
душата
на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества.
към текста >>
А свободата е едно Божествено право на съществувание, естествено състояние на
душата
.
По-късно, когато отива в Англия, за да занесе там идеите на Бялото Братство, той дефинира в една-единствена фраза своята позиция. Поводът е следният. Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство. На това предложение той отговаря: „Ние ще водим нашата собствена борба! " Тази е позицията на силния, на свободния човек и на идеалиста, който знае, че ако сам не постигне свободата си, никой няма да му я поднесе на тепсия.
А свободата е едно Божествено право на съществувание, естествено състояние на
душата
.
За Вено духът на свободата е Дух и на величествената Рила, където космическият пулс на живота се долавя по високите върхове и плата на планината. И Крум е често горе, там са мечтите му, там е и силата неговата връзка с Разумния свят, с чиято помощ той ще ги реализира. Често му се налага да минава по заледени хребети, където под отблясъците на слънчевите лъчи зеят дълбоки пропасти, а снежни козирки надвисват бездни. Там само една погрешна стъпка може да сложи край на мечтите му. Когато шеметно се спуска със ските си по полегатия склон, скрити под пухкавия сняг опасности го дебнат.
към текста >>
" И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва
душата
му.
Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз. И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам!
" И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва
душата
му.
В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска. Той се чувства малко отпаднал, но е активен и отново полезен на всички. Понеже няма жилище, временно спи в един таван, където опъва палатката си. Така изкарва една зима.
към текста >>
9.
Упражнение за свързване с Невидимия свят, дадено от Учителя в 'Закон за късите и дългите линии', 23 януари 1924
, 23.01.1924 г.
После ще движите ръцете си нагоре към главата и ще произнесете думата ум.След това ще разтворите ръцете си настрана и ще произнесете думата
душа
.
Движението е важно в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенстваш. Следователно правата идея е тази: да се движим към Бога, от когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие.Упражнение: Ще теглите ръцете си от гърдите до под лъжичката и ще произнесете думата сърце. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано с тях.
После ще движите ръцете си нагоре към главата и ще произнесете думата ум.След това ще разтворите ръцете си настрана и ще произнесете думата
душа
.
И най-после ще приберете ръцете си пред челото и ще произнесете думата Дух. Значи Духът включва в себе си всички движения. Закон за късите и дългите линии
към текста >>
10.
Бележки на Минчо Сотиров от проведен разговор с Учителя, 23 януари 1915 г., Бургас
, 23.01.1915 г.
Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е
душата
- това значи, че Духа работи.
Който има вяра, има безстрашие, който няма вяра, има колебание. Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията Мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата сама по себе си носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле.
Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е
душата
- това значи, че Духа работи.
Няма ли топлина - ума работи, а това не е молба вече. Във Вярата нещата трябва да тълкуваме в правата смисъл - винаги да благодарим. Страданията са резултат на лекувание. Разумна вяра има тоя, който вярва без да критикува. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, сто, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи.
към текста >>
Човешките души нямат качествата на падналите души, на падналите ангели, а са по
душа
по-чисти.
Да приближите ума си към Бога и да работим. Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без разсъждение. Как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим на страна знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му.
Човешките души нямат качествата на падналите души, на падналите ангели, а са по
душа
по-чисти.
______________ Източник: 4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 23 януари 1915 годинаМинчо Сотиров Изгревът - Том 25
към текста >>
11.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
И човек трябва така да пречиства своята
душа
.
И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото. Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране.
И човек трябва така да пречиства своята
душа
.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н.
към текста >>
Така, аз знаех вече в моята
душа
, че Той е Месия.
Духът на Спасителя дойде върху мене. Светият Дух започна да говори с мене чрез един вътрешен глас. Той ми даде няколко знака, чрез които да намеря Изкупителя. Неговата фигура, както виси на кръста, често пленява- ше моята мисъл. Аз имах привилегията да преживея няколко чудеса като отговор на моите молитви.
Така, аз знаех вече в моята
душа
, че Той е Месия.
Въпреки че всички тези неща ме доведоха до вяра в Него, аз не се осмелявах да изляза явно да изповядам вярата си, защото бях главен равин на България. Минаха много години, докато се реша да направя това. Най-после напуснах дейността си в България и дойдох тук, в Израел. Тук много страдания и разочарования ме споходиха, за да ме смирят. Вътрешният глас на Месия ме изпрати в Йерусалим, където прекарах цял месец в самотност.
към текста >>
12.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
месечно списание, посветено за развитието на
душата
, ума и сърцето
Аз видях добрини незнайни, Но, ей, се събудих - със древна умраза Светът си живее - с неправди безкрайни! Бъчваров ВИДЕЛИНА
месечно списание, посветено за развитието на
душата
, ума и сърцето
25.2. НА СЪРДЕЧНИТЕ ВРАТА Виделина. Г. 8, кн. 6-7,1910 Т.И. Бъчваров На сърдечните врата
към текста >>
Толстой, в известното на мнозина писмо, писано до дъщеря му, Алекнадра, когато преди смъртта си /1910 г./ бе се отстранил от Ясная Поляна, казва, че новия религиозен обновител на света ще се яви в първата половина на XX век и ще принадлежи на азиатската раса: „Той е вече роден, казва Толстой, но още не съзнава великата мисия, която го очаква”.Както четеца ще види в изложените по-натъй мисли на бележитата съвременна ясновидка, г-жа Анни Безант, времето за идването на Миров Учител вече тропа на вратата на световната арена, желаният мир за всяка
душа
настъпва с неговото идване.
/Исая 53:1-5/.Какъв, прочее, трябва да очакваме бъдещия Учител. Ако дойде между белите кавказци, ще го познаят ли желтокожите азиатци? Ако дойде между жълтите, ще го познаят ли белите горделиви европейци и американци? Не ще ли ги обземе мъздруването на древните фарисеи: „От Назарет нещо добро може ли да излезе? ”Бележитият пророк на Славянството Лев Н.
Толстой, в известното на мнозина писмо, писано до дъщеря му, Алекнадра, когато преди смъртта си /1910 г./ бе се отстранил от Ясная Поляна, казва, че новия религиозен обновител на света ще се яви в първата половина на XX век и ще принадлежи на азиатската раса: „Той е вече роден, казва Толстой, но още не съзнава великата мисия, която го очаква”.Както четеца ще види в изложените по-натъй мисли на бележитата съвременна ясновидка, г-жа Анни Безант, времето за идването на Миров Учител вече тропа на вратата на световната арена, желаният мир за всяка
душа
настъпва с неговото идване.
Светът ще претърпи промени; живота на хората ще се обнови; нова цивилизация ще настъпи.Де ще първо да се яви? Да се е родил? Във Витлеем или Назарет - не важи. Важни са думите и делата Му. По тях ще го познаем, наистина, че е Син Божий, по чин Мелхиседеков - свещеник на Бога Вишнаго.
към текста >>
13.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
месечно списание, посветено за развитието на
душата
, ума и сърцето
Аз видях добрини незнайни, Но, ей, се събудих - със древна умраза Светът си живее - с неправди безкрайни! Бъчваров ВИДЕЛИНА
месечно списание, посветено за развитието на
душата
, ума и сърцето
25.2. НА СЪРДЕЧНИТЕ ВРАТА Виделина. Г. 8, кн. 6-7,1910 Т.И. Бъчваров На сърдечните врата
към текста >>
Толстой, в известното на мнозина писмо, писано до дъщеря му, Алекнадра, когато преди смъртта си /1910 г./ бе се отстранил от Ясная Поляна, казва, че новия религиозен обновител на света ще се яви в първата половина на XX век и ще принадлежи на азиатската раса: „Той е вече роден, казва Толстой, но още не съзнава великата мисия, която го очаква”.Както четеца ще види в изложените по-натъй мисли на бележитата съвременна ясновидка, г-жа Анни Безант, времето за идването на Миров Учител вече тропа на вратата на световната арена, желаният мир за всяка
душа
настъпва с неговото идване.
/Исая 53:1-5/.Какъв, прочее, трябва да очакваме бъдещия Учител. Ако дойде между белите кавказци, ще го познаят ли желтокожите азиатци? Ако дойде между жълтите, ще го познаят ли белите горделиви европейци и американци? Не ще ли ги обземе мъздруването на древните фарисеи: „От Назарет нещо добро може ли да излезе? ”Бележитият пророк на Славянството Лев Н.
Толстой, в известното на мнозина писмо, писано до дъщеря му, Алекнадра, когато преди смъртта си /1910 г./ бе се отстранил от Ясная Поляна, казва, че новия религиозен обновител на света ще се яви в първата половина на XX век и ще принадлежи на азиатската раса: „Той е вече роден, казва Толстой, но още не съзнава великата мисия, която го очаква”.Както четеца ще види в изложените по-натъй мисли на бележитата съвременна ясновидка, г-жа Анни Безант, времето за идването на Миров Учител вече тропа на вратата на световната арена, желаният мир за всяка
душа
настъпва с неговото идване.
Светът ще претърпи промени; живота на хората ще се обнови; нова цивилизация ще настъпи.Де ще първо да се яви? Да се е родил? Във Витлеем или Назарет - не важи. Важни са думите и делата Му. По тях ще го познаем, наистина, че е Син Божий, по чин Мелхиседеков - свещеник на Бога Вишнаго.
към текста >>
14.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
”.
В много от писмата на същата кореспонденция се говори и за добродетелите. На Събора на Веригата през 1911 г. (от 10 до 15 август в Търново), на стената в стаята, където са се провеждали заседанията, до образа на Христос е била окачена нова картина – графичен черно-бял Пентаграм с размери 65х50 см (Фиг.1). Фиг.1 – ГРАФИЧЕН ПЕНТАГРАМ от 1911 г. Учителя подробно разяснил значението на символите, показани в този Пентаграм.
Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
”.
Тук в лъчите има фигури и се четат имената на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В горния край на лъча на Правдата е поставен образът на Христос. Извън лъчите се виждат букви и символи. В края на събора всички присъстващи са получили точно копие на Пентаграма, отпечатано като плакат (65х50 см). Литографският камък, от който са приготвени отпечатъците, е изработен в Литографското ателие на Иван Празе, което се е намирало тогава на ул.
към текста >>
Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата.
Бил е донесен от София в специална голяма дървена кутия (Фиг.2). Присъстващите са били възхитени от размера и цялостното въздействие на това прекрасно художествено пресъздаване на Пентаграма. За това се говори в редица техни спомени. Фиг.2 – ГОЛЕМИЯТ ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – 1922 г Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености.
Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата.
Картините са по-големи и са изведени извън лъчите, срещу върховете им. Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера. Има промени и във вече съществуващите символи – окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг; буквата Ж е пренесена с едно поле по-нагоре вляво. Над върха, където се срещат лъчите Истина и Правда, се вижда почти в цял ръст лъчезарната фигура на Учителя, с разтворени ръце, които благославят. В допълнение, извън кръга на Пентаграма има изрисувани още образи – над кръга се виждат три ангела, а под кръга – пет детски главички, символ на човешките души.
към текста >>
Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
” върху нея.
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон.
Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката
душа
” върху нея.
Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му. Среща се само негово печатно копие като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
към текста >>
15.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Днес не остава нищо друго, освен да му пожелаем мир на
душата
.
Този случай обяснява много неща и предупреждава онези, които в дадени моменти стават слуги на онези, които работят срещу Бялото Братство. За Любомир Лулчев казахме много неща. За него могат да се кажат още толкова неща. Към мен имаше изключително добро отношение. Той беше един актьор от сцената по времето на Школата на Учителя.
Днес не остава нищо друго, освен да му пожелаем мир на
душата
.
__________________________Източник: 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВД-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ Изгревът - Том 4 Снимки на Любомир Лулчев Любомир Лулчев
към текста >>
16.
Упражнение за осъзнаване влиянието на геометричните фигури върху душата и тялото
, 03.02.1924 г.
на геометричните фигури върху
душата
и тялото
Упражнение за осъзнаване влиянието
на геометричните фигури върху
душата
и тялото
В лекцията си Елементи в геометрията, от 3 февруари 1924 г. пред Младежки Окултен Клас, Учителя дава следното упражнение: Ще ви дам едно упражнение, което трябва да правите в продължение на 7 дни. (от 3.ІІ.–10) Упражнението се състои в следното, да кажем че първия ден понеделник имате едно неразположение на духа. Напишете си веднага една точка, след това една права линия и до нея триъгълник.
към текста >>
Същото упражнение може да се прочете в книгата "Окултни упражнения" - "Упражнения за осъзнаване влиянието на геометричните фигури върху живота на
душата
и тялото"
Това нещо става и във вашия ум. Често вие вдигате покрива на ума си, вашия триъгълник отгоре, и остава само четириъгълникът, една отворена плоскост, при която се нарушава равновесието на ума ви Какво трябва да правите? Казвам: турете триъгълника, покрива на вашата къща, отгоре на четириъгълника, покрийте го с керемиди, замажете стените направете вратите здраво и тогава можете да бъдете спокойни духом. Това не е ли философия? Елементи в геометрията
Същото упражнение може да се прочете в книгата "Окултни упражнения" - "Упражнения за осъзнаване влиянието на геометричните фигури върху живота на
душата
и тялото"
към текста >>
17.
Упражнение за осъзнаване връзката с разумните същества, работещи за повдигането на душата ни
, 06.02.1926 г.
с разумните същества, работещи за повдигането на
душата
ни
Упражнение за осъзнаване връзката
с разумните същества, работещи за повдигането на
душата
ни
Това упражнение - задача за 20 дена, Учителя дава в лекцията си "Меки и твърди вещества" пред младежкия окултен клас. Описание на упражнението в книгата "Посока на растене", изд. 1938 г. и в книгата, "Посока на растене", Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение.
към текста >>
Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте
душа
, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане.
Това упражнение - задача за 20 дена, Учителя дава в лекцията си "Меки и твърди вещества" пред младежкия окултен клас. Описание на упражнението в книгата "Посока на растене", изд. 1938 г. и в книгата, "Посока на растене", Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение.
Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте
душа
, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане.
Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”.
към текста >>
Щом вдъхна в него, той стана жива
душа
.
Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв.
Щом вдъхна в него, той стана жива
душа
.
Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват.
към текста >>
Духна в него и той става жива
душа
.
И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното.
Духна в него и той става жива
душа
.
Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе. После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа. "Меки и твърди вещества" Същото упражнение може да се прочете в книгата "Окултни упражнения", глава - "Други физически упражнения"
към текста >>
После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива
душа
.
То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе.
После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива
душа
.
"Меки и твърди вещества" Същото упражнение може да се прочете в книгата "Окултни упражнения", глава - "Други физически упражнения"
към текста >>
18.
Упражнение за връзка с Бога, дадено в беседата 'Хигиена на човешката душа'
, 08.02.1917 г.
беседата "Хигиена на човешката
душа
"
Упражнение за връзка с Бога, дадено в
беседата "Хигиена на човешката
душа
"
В първата си беседа със сестрите от цикъла "Великата Майка", "Хигиена на човешката душа", Учителя дава следното упражнение: Сега, през останалите пет минути, без да мърдате, отправете мисълта си към Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението. Например някой ден казвате, че няма да одумвате, но дойде някой, каже нещо лошо за вас, вие започвате да одумвате и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло и пак нямате благословение – то е, защото одумвате.
към текста >>
В първата си беседа със сестрите от цикъла "Великата Майка", "Хигиена на човешката
душа
", Учителя дава следното упражнение:
Упражнение за връзка с Бога, дадено в беседата "Хигиена на човешката душа"
В първата си беседа със сестрите от цикъла "Великата Майка", "Хигиена на човешката
душа
", Учителя дава следното упражнение:
Сега, през останалите пет минути, без да мърдате, отправете мисълта си към Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението. Например някой ден казвате, че няма да одумвате, но дойде някой, каже нещо лошо за вас, вие започвате да одумвате и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло и пак нямате благословение – то е, защото одумвате. Сега започнете упражнението с една, две, три, четири или пет минути – опитайте се да не мърдате никак, да можете да контролирате себе си.
към текста >>
Хигиена на човешката
душа
Каквото придобиете от тези упражнения, не го казвайте никому. За да може едно желание, една мисъл да се реализира, трябват дванадесет месеца. За да се роди една мисъл, трябва една година, други изискват десет години и т.н. Добрите мисли и желания образуват дрехите на Ангелите. Мислите и желанията са дрехи, в които се обличат Божествените духове.
Хигиена на човешката
душа
към текста >>
19.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
Скръбта и тъгата пробуждат
душата
- песен от Марин Камбуров (клип в youtube)
3. Спомени за Марин Камбуров, от Вестник Братски живот бр.37 4. Снимки на Марин Камбуров 5. Песни на братята Петър и Марин Камбурови 6. 06.10.2012. Концерт, посветен на 110 годишнината от рождението на Марин Камбуров.
Скръбта и тъгата пробуждат
душата
- песен от Марин Камбуров (клип в youtube)
7. “Един живот с песен”, Концерт от творби на Марин Камбуров в София, от Вестник Братски живот бр.70 За Петър Камбуров може да се прочете от темата: 1899_12_01 (стар стил) Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя Прикачени миниатюри ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>
20.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята
душа
срещна чрез Словото Великия Учител.
След години Мария си спомня: За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него.
Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята
душа
срещна чрез Словото Великия Учител.
Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика. Ученик е онзи, който чрез душата си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си.
към текста >>
Тя е великият закон, който изпълва
душата
на ученика.
С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят.
Тя е великият закон, който изпълва
душата
на ученика.
Ученик е онзи, който чрез душата си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си. Да, тогава Любовта става извор и тя живота ражда. Мария Златева участва активно в живота на Братството - предимно в концерти и Паневритмията. Нейни спомени има Изгревът - Том 1 За Мария Златева може да се прочете в:
към текста >>
Ученик е онзи, който чрез
душата
си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си.
Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика.
Ученик е онзи, който чрез
душата
си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си.
Да, тогава Любовта става извор и тя живота ражда. Мария Златева участва активно в живота на Братството - предимно в концерти и Паневритмията. Нейни спомени има Изгревът - Том 1 За Мария Златева може да се прочете в: 1. Мария Златев - Светозар Няголов, Светъл лъч към човешките души
към текста >>
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в
душата
ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в
душата
ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли.
към текста >>
В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в
душата
ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот.
След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо.
В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в
душата
ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот.
Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец.
към текста >>
Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята
душа
срещна чрез Словото Великия Учител.
Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него.
Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята
душа
срещна чрез Словото Великия Учител.
Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика. Ученик е онзи, който чрез душата си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си.
към текста >>
Тя е великият закон, който изпълва
душата
на ученика.
С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят.
Тя е великият закон, който изпълва
душата
на ученика.
Ученик е онзи, който чрез душата си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си. Да, тогава Любовта става извор и тя живота ражда. Източник: 4_01 Любовта е изворМАРИЯ ЗЛАТЕВА Изгревът - Том 1 "Моят Висок Идеал"
към текста >>
Ученик е онзи, който чрез
душата
си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си.
Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика.
Ученик е онзи, който чрез
душата
си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си.
Да, тогава Любовта става извор и тя живота ражда. Източник: 4_01 Любовта е изворМАРИЯ ЗЛАТЕВА Изгревът - Том 1 "Моят Висок Идеал" (спомен на Мария Златева)
към текста >>
И макар да се прибирах в къщи преуморена,
душата
ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа.
И макар да се прибирах в къщи преуморена,
душата
ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка.
към текста >>
Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за
душата
ми.
За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение.
Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за
душата
ми.
С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
към текста >>
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би – което е най-вярното – самата песен проникна дълбоко в
душата
ми, пренесе ме в някакъв чуден свят и ме изпълни с нещо безкрайно хубаво.
Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите видях млад човек, после научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента „Любовта е извор“ и всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би – което е най-вярното – самата песен проникна дълбоко в
душата
ми, пренесе ме в някакъв чуден свят и ме изпълни с нещо безкрайно хубаво.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво със свещен трепет. След свършване на песента се загледах в отворения прозорец на полуетажната бяла сграда насреща в двора. В стаята имаше мъже, жени, едни насядали, други – прави. На прозореца застана мъж на средна възраст, в сив костюм. Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли.
към текста >>
В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в
душата
и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот.
Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли. Последваха нови песни. След това настана необикновена тишина.Всички се изправиха и зашепнаха молитва. Някои отново седнаха. Мъжът в сивия костюм заговори тихо, меко.
В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в
душата
и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот.
Колкото повече го слушах, толкова повече словото му внасяше живителни струи в самата ми същност. Да отивам да слушам това слово за мен стана насъщна необходимост. Светлината на това слово сочеше верния път в живота. За Паневритмията Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от салона, на малки групи.
към текста >>
НАГОРЕ