НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
325
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
От ума си ще прекараш Любовта в
душата
си.
Както имаме ден и нощ. Тези два предела са когато любовта влезе в сърцето. С тази мярка ще мериш нещата. Когато всичката Божествена Любов влезе в сърцето ти, тогава тази Любов ще мине в ума ти - там има друга мярка: права мисъл и крива мисъл. С тази мярка ще мериш.
От ума си ще прекараш Любовта в
душата
си.
Тя ще причини разширение на душата ти. Твоята Любов трябва да бъде всеобемляюща и тогаз ще прекараш Любовта в силата си, т.е. в духа си. Тогаз Царството Божие ще вземеш със сила, със силата на Любовта. След товавече може да се приложи втория закон.По четири начина ще вземеш Царството Божие.
към текста >>
Тя ще причини разширение на
душата
ти.
Тези два предела са когато любовта влезе в сърцето. С тази мярка ще мериш нещата. Когато всичката Божествена Любов влезе в сърцето ти, тогава тази Любов ще мине в ума ти - там има друга мярка: права мисъл и крива мисъл. С тази мярка ще мериш. От ума си ще прекараш Любовта в душата си.
Тя ще причини разширение на
душата
ти.
Твоята Любов трябва да бъде всеобемляюща и тогаз ще прекараш Любовта в силата си, т.е. в духа си. Тогаз Царството Божие ще вземеш със сила, със силата на Любовта. След товавече може да се приложи втория закон.По четири начина ще вземеш Царството Божие. Тогаз ще знаеш как да постъпваш с ближния си.
към текста >>
Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата
душа
, сърце.
След товавече може да се приложи втория закон.По четири начина ще вземеш Царството Божие. Тогаз ще знаеш как да постъпваш с ближния си. Ближния си не може да обичаш повече от себе си. Някой мъж казва: „Аз обичам жена си като Бога". Това не може.
Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата
душа
, сърце.
Най-напред трябва да приемете от Бога. Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, умът ти и силата ти. и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото. Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката.
към текста >>
Той ще изпълни
душата
ти, сърцето ти, умът ти и силата ти.
Ближния си не може да обичаш повече от себе си. Някой мъж казва: „Аз обичам жена си като Бога". Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога.
Той ще изпълни
душата
ти, сърцето ти, умът ти и силата ти.
и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото. Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката. Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни.
към текста >>
и после ти ще изпълниш
душата
, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога.
Някой мъж казва: „Аз обичам жена си като Бога". Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога. Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, умът ти и силата ти.
и после ти ще изпълниш
душата
, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога.
Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото. Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката. Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син.
към текста >>
В сърцето, ума,
душата
и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния.
Това недоволство произтича от следующето: Нарушил си първото нещо - любов към Бога няма. Всички имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували имаш, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите.
В сърцето, ума,
душата
и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния.
Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й. Ако тя даваше вода от това корито, коритото няма да се изпразни. От чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои.
към текста >>
Във всяка
душа
ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце,
душа
, ум и дух, и четири вливания от Бога.
Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече. В новото учение ще имате чували от най-хубав плат.
Във всяка
душа
ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце,
душа
, ум и дух, и четири вливания от Бога.
Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора ще се излива нова вода в коритото. Тогава ще почне водата да се движи.
към текста >>
Законът гласи: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си ум и с всичката си сила".
" Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора ще се излива нова вода в коритото. Тогава ще почне водата да се движи. Със старото учение да ликвидирате.
Законът гласи: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си ум и с всичката си сила".
Този закон спасява. Ако нещо може да ви спаси, ако нещо може да ви повдигне, този закон е. Това е абсолютна истина. Ако си учител мога да дам други методи, но преди всичко трябва абсолютна искреност към себе си.Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря. От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма.
към текста >>
", вие ще кажете: „Да възлюбиш Бог с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и с всичката си сила".
Моисеевият закон е учение без основа.Да не казвате: „Това е велика работа, това не е за нас". Не се смущавайте! Вие можете да се свържете с това велико. Не се иска от вас да промените целия свят. Вие можете да дадете място да се прояви тази Божествена Любов, както Бог иска.Когато ви попитат: „В какво седи Божията Любов?
", вие ще кажете: „Да възлюбиш Бог с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си
душа
и с всичката си сила".
И след това ще кажете: „Царството Божие се взема със Сила". И след това ще кажете: „Възлюби ближния си като себе си". Последното след първото. Затова отначало ще кажеш: „Аз отивам да взема, да взема много и после като се върна ще им донеса на другите". Всички искат любов от вас, но трябва да я вземеш от някъде.
към текста >>
Кажеш ли това, веднага от
душата
ти ще се снеме един товар.
Тебе те смъди нещо. Казваш си: „Да му кажа сега истината....за една малка диня не струва! " Бостанджията казва на домашните си: „Един вагабонтин направи така и така". Ти ще се върнеш при него и ще му кажеш: „Колкото струва динята ще ти дам". Ще кажеш, че си изял белязаната диня.
Кажеш ли това, веднага от
душата
ти ще се снеме един товар.
Като минеш покрай бостана и да ти се яде диня, ще кажеш: „Ще мина и без диня". Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане? - Бостанджията ще е там и ще ти даде диня. Ще ви кажа един анекдот. Един убил 99 души.
към текста >>
Легнал му на
душата
голям товар.
Като минеш покрай бостана и да ти се яде диня, ще кажеш: „Ще мина и без диня". Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане? - Бостанджията ще е там и ще ти даде диня. Ще ви кажа един анекдот. Един убил 99 души.
Легнал му на
душата
голям товар.
Не можел да си намери покой. 99 души го измъчвали. Изповядва се пред едного. Онзи му казва: „Не знам дали ще ти се прости. Ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини.
към текста >>
Енергията от всяка твоя дума се връща в
душата
ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш.
Някой път ще дойдат тези тежести в сърцето ти. От черната ложа идат и ви кажат: „Изповед на вас не ви трябва. И без баня може". Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия.
Енергията от всяка твоя дума се връща в
душата
ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш.
Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата не може да пее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи.
към текста >>
Всякога в един наряд имаме за цел щото Божествените сили, КОЙТО действуват в целия ни организъм (сърце,
душа
, ум и дух) да добият едно хармонично развитие.
30% казват: „Това е глупаво нещо". Тези мисли не са техни. На всички тези категории ще дам съответни наряди. Тези, които казвате, че всичко е глупаво, ще им дадем много умни наряди. Тъй както става ще ви обясня психологическите резултати в някои отношения - образуват се ред негативни сили.
Всякога в един наряд имаме за цел щото Божествените сили, КОЙТО действуват в целия ни организъм (сърце,
душа
, ум и дух) да добият едно хармонично развитие.
Ако в ума ви стане подпушване, в сърцето ви също, тогаз всичко у вас ще дойде в напрежение, няма да намерите спокойствие. Това не е наука. Мъж и жена вървят заедно, изпълняват наряд. Мъжът казва на жена си: „Никакъв наряд от тебе не искам. Никаква молитва от тебе не искам". Защо?
към текста >>
2.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Няма да допуснеш страх в
душата
си.
В духовната наука, при развиване на силите, които трябва да развиете има една опасност. Тя се крие в следното: Не изхождате от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз, ти си уплашен и силата ти не може да се прояви.
Няма да допуснеш страх в
душата
си.
Няма да допуснеш да ти се обели кората. Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък - жена ти, слугата ти. Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана. Няма да се размътваш. Тоз, който иска да работи трябва да бъде тих и спокоен.
към текста >>
Защото когато имате любов в
душата
си, с присърце ще работите.
Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око. (Брат Ковачев: „Техният събор съответствува ли с нашия по време? ") - Не съответствува. Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се обмислят добре когато има любов.
Защото когато имате любов в
душата
си, с присърце ще работите.
Когато нямате любов в душата си, най-великите работи са тежест за душата ви. Ако нямате любов животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив.
към текста >>
Когато нямате любов в
душата
си, най-великите работи са тежест за
душата
ви.
(Брат Ковачев: „Техният събор съответствува ли с нашия по време? ") - Не съответствува. Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се обмислят добре когато има любов. Защото когато имате любов в душата си, с присърце ще работите.
Когато нямате любов в
душата
си, най-великите работи са тежест за
душата
ви.
Ако нямате любов животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше.
към текста >>
3.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата
душа
, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества.
Нищо повече! Когото и да е от вас, Природата ще го познае. Как го познава? Тя всеки ден прави своите изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави?
За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата
душа
, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества.
Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи.
към текста >>
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една
душа
, един Дух – този Дух да е синът на Истината.Сега ще пристъпим към сравнението.
Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа! “ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света?
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една
душа
, един Дух – този Дух да е синът на Истината.Сега ще пристъпим към сравнението.
Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си там при първия лъч, който се покаже. Той е най-важният. Той е царският син.
към текста >>
Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в
душата
ти най-дълбоките впечатления.
Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече.Ако се качиш на някой планински връх, пак е същият закон.
Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в
душата
ти най-дълбоките впечатления.
И като слезеш, този връх трябва да го носиш в сърцето си като един жив връх. Ако четеш книги, същият закон е. Прочети книгата на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-видния проповедник! Ако отиваш да видиш някои картини, иди разгледай тези на най-видния художник, не на посредствения – на най-видния! А пък тия, обикновените картини, ще ги видиш, когато наблюдаваш хората: кой кога яде... Тях като наблюдаваш, ще видиш обикновените картини.
към текста >>
Това е любовта на черната светлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човешката
душа
.
Значи лъжливо е твърдението. Тъй съдя аз. Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирам заради теб.“ Да, да, вие сте в любовта, която уморява хората. Това не е Любов – това е смърт, това е смрад.
Това е любовта на черната светлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човешката
душа
.
И не мислете, че този, Великият, вътре в света... В Бога има едно велико качество. Бог обича в нас най-доброто, Бог люби в нас най-доброто. Вие ще намерите този стих в Писанието: „Възлюбил е Истината вътре в човека.“ Най-възвишеното, най-чистото вътре в нас – това Бог обича. Някои искат да знаят дали Господ се интересува от техния обикновен живот. От вашия обикновен живот може да се интересуват хиляди други хора, но не и Бог.
към текста >>
И като я намериш, ще я откъснеш, ще я държиш в своята
душа
, ще я запишеш в своята памет – и Природата ще пише пак: „От това дете човек ще стане!
Друг пък казва: „Носът му да видиш, устата му какви са...“ Друг казва: „Мустачките му какви са.“ Тия всичките хора имат нисък идеал.Ще намериш вътре в своя приятел онова качество, което го отличава от всички други хора. Ще кажеш: „В него има една черта, която другите я нямат. Еди-каква си е тя.“ – Тя не е отвънка. Тя не е в неговите очи, не е в неговия нос, нито в неговата уста. Тя е на най-високото място в тия клони.
И като я намериш, ще я откъснеш, ще я държиш в своята
душа
, ще я запишеш в своята памет – и Природата ще пише пак: „От това дете човек ще стане!
“Имате учител, казвате: „Нашият учител е много учен – той по химия, по физика, по астрономия, по философия, по това, по онова много знае.“ – Не, това не е вашият учител. Това е натоварена камила. Това, което отличава вашия учител, не седи в туй. Това са панделки, това са украшения, но где е шапката? И тогава знаете ли как се преиначават идеалите?
към текста >>
При онзи ученик, на когото
душата
трепти, който всеки ден мисли за своя Учител – при него ще дойде Учителя.
И когато някой брат от тях реши да дойде на Земята, какво казват? Той ще дойде при най-добрия. И сега може да ми цитират кой е най-добрият. – Който има стремеж, който има идеал – най-високия идеал. При него той ще дойде.
При онзи ученик, на когото
душата
трепти, който всеки ден мисли за своя Учител – при него ще дойде Учителя.
А онзи ученик, който мисли за това-онова – Учителя ще мине покрай къщата му и ще каже: „Тук седи един от забравените ученици“ – и ще си замине. А щом мине покрай дома на първия, ще каже: „Тук седи един от учениците, когото трябва да посетя тази вечер.“Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен! Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. Но приложение трябва!
към текста >>
Ако веднага, като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята
душа
с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!
Седиш, паднал си духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта. Какво да правя? “ Кажи: „Утре ще ида да посрещна Слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.“Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл? Природата в туй отношение е крайно взискателна. Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането си и се вслушва за какво ще помисли това дете.
Ако веднага, като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята
душа
с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!
“ Лекция на Общия окултен клас 11 септември 1923 г., вторник, 19 часа София-Извор
към текста >>
4.
Учителя държи беседа пред ръководителите на братски групи - 11 септември
, 11.09.1923 г.
Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в
душата
и в духа.
Мисълта без ум може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите додето трае този наряд. Чистота е необходима, за да се избегнат нещастията на земята.
Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в
душата
и в духа.
Всички нещастия в живота идват от това, че липсва чистота. Това е един велик закон. Всички същества абсолютно трябва да го пазят. Затова трябва да се почне от чистотата. Без чистота практически нищо не може да се постигне.
към текста >>
5.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 14.12.1923 г.
Враговете на
душата
само смутове внасят.
Желая да имате познания истински за живота. Живота не е в богатството, ни в сиромашията, не е в силата и безсилието. Живота е в Любовта, в Бога висшето благо. Не огорчавайте Духа, казва Писанието. Не отнемайте условията на проявлението Му.
Враговете на
душата
само смутове внасят.
Сега държиш зрелостен изпит за принципите и добродетелите на живота. Извадете основното от всичко казано досега от всичките ваши съществувания. Разберете съвършено думите на вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си. Желая ти да растеш и плод да дадеш. Една е Любовта у Бога.
към текста >>
6.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.12.1923 г.
Цялата
душа
на человека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда.
Трябва да спазваш правилата на живата природа. Ядене умерено. Не знаете ли, че студената вода е вредна. При това на всяко място вода не се пие. Разумно живеене е потребно не само привидно, но и по същество.
Цялата
душа
на человека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда.
Бодри и весели духом, това е потребно сега. Бог е Бог на живите, а не на мъртвите Моят поздрав на всички приятели. Само Божията Любов. (Свещеният подпис)
към текста >>
7.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 2.01.1924 г.
Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона, но дълбоко в
душата
трябва да има нещо съществено, което да го отличава.
Любезна Е. Получих вашето писмо. Има много положения в живота, които трябва да станат ясни. Всеки ученик на Любовта трябва да се научи да служи на Бога с всичкото си сърце. Външният свят не трябва да става причина да го отклонява от това служене.
Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона, но дълбоко в
душата
трябва да има нещо съществено, което да го отличава.
Пълнота трябва, новораждане трябва от Дух и Вода, Любов непрестанна. Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо.
към текста >>
8.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 12.01.1924 г.
Великото в живота е онова, което повдига
душата
и е прави победителка над всичко земно.
(получено на 14.01. 1924 г., Василов ден, Бургас) (препис) Любезни Минчо Сотиров, Получих вашето писмо с приноса.
Великото в живота е онова, което повдига
душата
и е прави победителка над всичко земно.
Когато Божественото в човека се събуди то само му дава тази насока на право проумеване на чистото и святото у човека. Само едната неизменна и Вечна Любов на Бога, Която изтича от Него дава това благо. Да Люби човек Истината, да прилага Правдата, да изявява Мъдростта е начало на Божия живот във всяка душа. Работете усърдно и непрестанно: всичко в живота трябва да е сведено към тая насока. Моя мир да бъде с всички вас, които любите Истината.
към текста >>
Да Люби човек Истината, да прилага Правдата, да изявява Мъдростта е начало на Божия живот във всяка
душа
.
Любезни Минчо Сотиров, Получих вашето писмо с приноса. Великото в живота е онова, което повдига душата и е прави победителка над всичко земно. Когато Божественото в човека се събуди то само му дава тази насока на право проумеване на чистото и святото у човека. Само едната неизменна и Вечна Любов на Бога, Която изтича от Него дава това благо.
Да Люби човек Истината, да прилага Правдата, да изявява Мъдростта е начало на Божия живот във всяка
душа
.
Работете усърдно и непрестанно: всичко в живота трябва да е сведено към тая насока. Моя мир да бъде с всички вас, които любите Истината. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) 12 януари 1924 г. София
към текста >>
9.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 18.02.1924 г.
Трябва да се изправи вътрешния живот на
душата
.
София, 18.II.1924 r. Любезна Елена, За болния препоръчвайте му диета и пост и молитва към Бога. Болестите изпитват вярата на човека.
Трябва да се изправи вътрешния живот на
душата
.
До толкова, доколкото той има пълно упование, дотолкова ще може да му помогнете. За Бога нема нещо невъзможно. Но трябва непреодолима Любов към живия Господ на живота. За книгата, тя е турска попара. Тия, които са я писали немат абсолютно никакво понятие за Истината.
към текста >>
10.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
2. Спомен на Катя Грива: МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
За тази песен е известно, че е дадена през пролетта на 1924 г. За въздействието на тази песен може да се прочете в спомените на Борис Николов и Катя Грива: 1. Спомен на Борис Николов: Песни и танци на слънцето От спомена на Б.Николов: Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота;
2. Спомен на Катя Грива: МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
От спомена на Катя Грива: Както Словото на Учителя е живо, така е жива и Неговата музика. Тя съживява, укрепва и повдига. Маг беше Той да извади всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни затруднения. С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си окъпан, като новороден гледаш и не вярваш на очите си.
към текста >>
Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в
душата
ти и в духът ти.
Що е това? Ти не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината. Цялата буря от противоречия е изчезнала. И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него.
Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в
душата
ти и в духът ти.
Текст на песента: Грее, грее Грее, грее, грее светлината, грее, грее, грее светлината, грее, грее, грее светлината,
към текста >>
Слово от Братски я съвет по случа й Празника на пролетта - 1970 година "Пейте и възпявайте на Господа с
душата
си, с ума, със сърцето си.
На тревите, на водите, на цветята, на децата радост носи за сърцата Спомен на Борис Николов "Песни и танци на слънцето"
Слово от Братски я съвет по случа й Празника на пролетта - 1970 година "Пейте и възпявайте на Господа с
душата
си, с ума, със сърцето си.
Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят
към текста >>
Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на
душата
към този живот.
Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила.
Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на
душата
към този живот.
Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията?
към текста >>
(Химн на Великат а
Душа
) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето.
Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде"
(Химн на Великат а
Душа
) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето.
Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година.
към текста >>
То събужда силите на
душата
, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея.
Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
То събужда силите на
душата
, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея.
София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов Изгревът - Том 1 5_09 Песни и танци на слънцето Спомен на Катя Грива
към текста >>
ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
Братският съвет: Борис Николов Изгревът - Том 1 5_09 Песни и танци на слънцето Спомен на Катя Грива 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И
ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
Както Словото на Учителя е живо, така е жива и Неговата музика. Тя съживява, укрепва и повдига. Маг беше Той да извади всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни затруднения. С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си окъпан, като новороден гледаш и не вярваш на очите си. Какво стана, как стана?
към текста >>
Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в
душата
ти и в духът ти.Друг път ти си болен.
Що е това? Ти не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината. Цялата буря от противоречия е изчезнала. И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него.
Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в
душата
ти и в духът ти.Друг път ти си болен.
Застанал си пред Него. Учителят ти казва: "Пей! " А ти мълчиш. "Пей! ", казва Той. А ти през това време си мислиш: ще мога ли някога да запея?
към текста >>
Трепти човешката
душа
, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя.
Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни. Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в Неговите песни.Една област от музиката на Учителя, от която се страхувам да пиша, е мистичната музика. Кой новодошъл на Изгрева като чуе песните на Учителя не проронва сълзи, изблик на такова благословено чувство, от което не може да издържи и заплаква. Що е молитвата без песен? Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго.
Трепти човешката
душа
, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя.
Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение.
към текста >>
Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез
душата
се извисяваш чрез молитвите Му към Бога.
Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в Неговите песни.Една област от музиката на Учителя, от която се страхувам да пиша, е мистичната музика. Кой новодошъл на Изгрева като чуе песните на Учителя не проронва сълзи, изблик на такова благословено чувство, от което не може да издържи и заплаква. Що е молитвата без песен? Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя.
Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез
душата
се извисяваш чрез молитвите Му към Бога.
Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо.
към текста >>
- Това е стремежа на човешката
душа
, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя.
Изпей го, както Той го е дал. И чак тогава резултата ще дойде при теб". Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя.
- Това е стремежа на човешката
душа
, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя.
Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му. Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш.
към текста >>
Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека".Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява
душата
му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят.
Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене. Аз благодарях вътрешно с мисълта си на Учителя. Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва. Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е чистотата на тоновете.
Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека".Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява
душата
му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят.
Изгревът - Том 8 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА
към текста >>
31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва. Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека".Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява душата му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят. Изгревът - Том 8
31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
към текста >>
11.
Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 12.03.1924 г.
Прочети го и си отбележи в него най-доброто, което допада на твоята
душа
.
София, 12.III.1924 г. Любезни Иване, С Ангел Келешев ти изпращам Високия Идеал.
Прочети го и си отбележи в него най-доброто, което допада на твоята
душа
.
Любов, Мъдрост, Истина трябва да стоят в душата ни от всичко по-горе. По вашата работа само лично бих ви говорил. Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина трябва да се кланят. Аз желая вие да се примирите с маловажните неща да не стават спънки за Любовта. Где може да се съберете, това е второстепенна важност.
към текста >>
Любов, Мъдрост, Истина трябва да стоят в
душата
ни от всичко по-горе.
София, 12.III.1924 г. Любезни Иване, С Ангел Келешев ти изпращам Високия Идеал. Прочети го и си отбележи в него най-доброто, което допада на твоята душа.
Любов, Мъдрост, Истина трябва да стоят в
душата
ни от всичко по-горе.
По вашата работа само лично бих ви говорил. Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина трябва да се кланят. Аз желая вие да се примирите с маловажните неща да не стават спънки за Любовта. Где може да се съберете, това е второстепенна важност. Разумният ученик на Божествената школа се подига по-горе от всички изкушения.
към текста >>
12.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 2.04.1924 г.
В живота само Божията любов може да изглади всички недоразумения в живота на
душа
та.
2. IV. 1924. София Любезни Георги, Да бъде с вас мира Христов.
В живота само Божията любов може да изглади всички недоразумения в живота на
душа
та.
Временните противоречия на живота са като малките прашинки, подигнати от вятъра. Те ще се използват от Духа на Божията Мъдрост. Вяра непреодолима в същността на Божието ръководство. Потърсете ме в ден скърбен. Аз ще ви помогна и ще ме прославите.
към текста >>
13.
Писмо от Учителя до всички приятели (архив на Минчо Сотиров), София
, 15.04.1924 г.
Онова, което внася живот в
душата
е Божията Любов на Духа;
15 април 1924 г., София (получено на 21 април 1924 г. по Петко Епитропов) (препис) До Всички
Онова, което внася живот в
душата
е Божията Любов на Духа;
Онова, което внася в душата светлина и знание е Божият Дух на Мъдростта; Онова, което внася свобода и радост в човешката душа е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй от Когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите.
към текста >>
Онова, което внася в
душата
светлина и знание е Божият Дух на Мъдростта;
(получено на 21 април 1924 г. по Петко Епитропов) (препис) До Всички Онова, което внася живот в душата е Божията Любов на Духа;
Онова, което внася в
душата
светлина и знание е Божият Дух на Мъдростта;
Онова, което внася свобода и радост в човешката душа е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй от Когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта.
към текста >>
Онова, което внася свобода и радост в човешката
душа
е Божията Истина.
по Петко Епитропов) (препис) До Всички Онова, което внася живот в душата е Божията Любов на Духа; Онова, което внася в душата светлина и знание е Божият Дух на Мъдростта;
Онова, което внася свобода и радост в човешката
душа
е Божията Истина.
Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй от Когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля.
към текста >>
14.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха.
към текста >>
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
към текста >>
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта.
към текста >>
15.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Думите Ви за Бога събудиха моята
душа
,
3. Изгревът - Том 14 Глава: МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА IIIСавка Керемидчиева ПИСМО НА УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ Мой Обичен Учителю, Ч.Р.Д. Ч.И.Д. 12.VII.1924 г., Мусала
Думите Ви за Бога събудиха моята
душа
,
приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха живота ми от света. Под Светлите Ви думи за Бога, аз се родих изново и за пръв път почувствувах Любов в сърцето си.
към текста >>
мой, това са думи за
душата
.
Под Светлите Ви думи за Бога, аз се родих изново и за пръв път почувствувах Любов в сърцето си. Поднасям Ви тази малка книжчица „Избрани мисли за Бога" - от Теб, Учителю
мой, това са думи за
душата
.
Това са нови хоризонти за всеки, който се отвръща от света и се стреми към нещо велико - към Бога! Твоята Илрах.
към текста >>
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха.
към текста >>
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
към текста >>
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта.
към текста >>
16.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Тогава Учителят й дал духовното име Аверуни, което тя запазила свято в
душата
си през целия си живот.
“Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас! ” Учителят приел сериозно тази по детски изнесена молба. Казал й да си купи едно Евангелие и да го чете. След две години тя отново отишла при него.
Тогава Учителят й дал духовното име Аверуни, което тя запазила свято в
душата
си през целия си живот.
Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите на Учителя, където е учила духовното познание. Интерес проявила и сериозно изучавала френология, хиромантия, дори ирисовата диагностика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсила основата на нещата. Понякога е изпадала в противоречия между мистичното и официалното знание. Но Учителят е приемал въпросите й естествено и отговарял на всяко привидно противоречие с дълбоко обяснение.
към текста >>
ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за
душата
. У.
прави така. Той винаги с готовност става нощя заради Бога. Колко е приятно човек да става заради Господа - хубаво е нощем да става човек, да става и да се моли. След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. У. ми каза на отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. У.
ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за
душата
. У.
ми каза: Ти си цял барометър, щом си разположена и с Бога, времето е хубаво и обратно. 16. II. 1934 От У. Да не се колебааете в нищо. Аз толкоз пъти ви казах да не говорите за другите, че вие така ме обиждате.
към текста >>
ПЪТЯТ НА
ДУШАТА
У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание. Веднъж попаднал в този свят, човек започва да вижда по особен начин света около себе си. Своите мисли за живота, за мястото на човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп. “Житно зърно”.
ПЪТЯТ НА
ДУШАТА
Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш всичко.
към текста >>
Това е Пътят ти,
душа
, към Бога!
Веднъж попаднал в този свят, човек започва да вижда по особен начин света около себе си. Своите мисли за живота, за мястото на човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп. “Житно зърно”. ПЪТЯТ НА ДУШАТА Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна.
Това е Пътят ти,
душа
, към Бога!
Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш всичко. Сега тя мълчи, защото сърцето й е изпълнено. Ти любиш само Бога - ти живееш.
към текста >>
Ти съзнаваш себе си като
душа
, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш всичко.
ПЪТЯТ НА ДУШАТА Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе.
Ти съзнаваш себе си като
душа
, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш всичко.
Сега тя мълчи, защото сърцето й е изпълнено. Ти любиш само Бога - ти живееш. * * * Тя слезе от планината, дето първий небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му.
към текста >>
Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в
душата
си, имаш Учител на пътя си.
Сега тя мълчи, защото сърцето й е изпълнено. Ти любиш само Бога - ти живееш. * * * Тя слезе от планината, дето първий небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му.
Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в
душата
си, имаш Учител на пътя си.
Вече тя мълчи и благодари, защото умът й се изпълня. Това е Пътят ти, ученико, към вечното! * * * Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота.
към текста >>
Съзнай себе си като
душа
; съзнай себе си като ученик!
Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота!
Съзнай себе си като
душа
; съзнай себе си като ученик!
“Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността! Аверуни Житно зърно, год. VII През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя.
към текста >>
“Това е висшето благо, което може да носи една
душа
” - говори Духът.
Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик!
“Това е висшето благо, което може да носи една
душа
” - говори Духът.
Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността! Аверуни Житно зърно, год. VII През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.” Тя е оправдала неговото поръчение.
към текста >>
17.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната
душа
.
Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха.
към текста >>
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
Любовта е здравословното състояние на
душата
.
Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
към текста >>
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Това, което дава възможност на човешката
душа
да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта.
към текста >>
18.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
"ГОСПОДИ, ЖЕЛАЯ ОТ СЪРЦЕ, ОТ УМ, ОТ
ДУША
И ОТ СИЛА ДА ИЗПЪЛНИМ ТВОЯТА БЛАГА ВОЛЯ, ДА Я ИЗПЪЛНИМ СЪВЪРШЕНО, БЕЗ НИКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ!
Ще гледаш да си на своето място, защото, ако изтикаш някого, ще си навлечеш най-голямото нещастие. Там, дето се крие щастието на едного, там се крие нещастието на другиго. Такъв е законът. Ти имаш място. Сега ще ви дам една от най-важните формули, ще кажеш тъй:
"ГОСПОДИ, ЖЕЛАЯ ОТ СЪРЦЕ, ОТ УМ, ОТ
ДУША
И ОТ СИЛА ДА ИЗПЪЛНИМ ТВОЯТА БЛАГА ВОЛЯ, ДА Я ИЗПЪЛНИМ СЪВЪРШЕНО, БЕЗ НИКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ!
" Тази формула ще употребявате всеки ден, всеки момент, и като спите и като сте будни и като ядете. Щом кажете тъй, вие сте на вашето място, щом я забравите, вие сте на чуждо място. Сега ще ви дам втора формула: Когато направите една погрешка, повикайте Божественото във вас да изправи тази погрешка. Кажете в себе си тъй:
към текста >>
Това ще произведе в твоята
душа
нещо хубаво.
Сега всички сте на курорт, платили са други за вас. Иначе, всички вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо. Това е най-хубавото: към всички без изключение да храните хубави чувства.
Това ще произведе в твоята
душа
нещо хубаво.
Ако отношението ти към хората е различно, тогава ти ще постъпиш по различни начини, към други по друг начин. Към растенията, към пчелите, към животните - по друг начин. Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Божията воля, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах.
към текста >>
19.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Мъчно е една
душа
да се утеготява и измъчва.
Смятате, че всичко ще ви тръгне наред. Но има един процес, помнете това, че който тръгне в Господа трябва да го пречистят. Вземете Йосифа (ст. 17), братята му го продадоха. Баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет.
Мъчно е една
душа
да се утеготява и измъчва.
Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! Защо така? Имате две тела, които са в противно движение - едното отива нагоре, другото надолу. Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния.
към текста >>
Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по
душа
.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя.
Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света.Ст. 32 - „Даде им град вместо дъжд и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н. Бута все в слабите места, за да оправи хората.
Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по
душа
.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя.
Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата - праведните ще управляват.Този псалом засега и политически работи. Сега ще прочетем и 125 псалом. Ст. 1-„Които се надеят на Господа " Ст. 3 - „Защото жезълът на нечестието " - а то е, управлението на жезъла - значи, управлението на нечестивите няма да бъде над праведните. Ст. 5 - Мир на Израиля!
към текста >>
Какви сили е имал в
душата
си да благославя Господа!
За да ти даде по-добри условия. И разбира се като те вади, ще се скъсат някои коренчета.Ст. 10-11 - „Който порази големи народи, И изби крепки царе;Сиона царят Аморейски И Ога царят Васански И всичките Ханаански Царства " -Това са все грехове-царе-разни грехове, които Господ ще изкорени. Царе са символи на грехове, престъпления, които този цар е направил на своите поданици - ще ги изкорени Господ.Тук имате един човек от преди 3000 години.
Какви сили е имал в
душата
си да благославя Господа!
Питам ви: Вие след 3000 години, ще бъдете ли слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже и стремежа е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си. Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех?
към текста >>
20.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
Ние не гледаме на външното на нещата, а на онова, което е скрито вътре в
душата
.Да приведете имуществото, което имате в ред, в известност и порядък.
Това управление, на чистотата е наше, ние го знаем.Аз от вас искам да си изпълните задълженията пред небето, повече не искам. Ще пипате най-внимателно. Търговските лъжи не са опасни, както попските. Проучвайте Евангелието - Стария завет, как са живели. Морала е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда.
Ние не гледаме на външното на нещата, а на онова, което е скрито вътре в
душата
.Да приведете имуществото, което имате в ред, в известност и порядък.
Всички трябва да работят - не само един или двама. Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас. Ще оформите всичко според съществуващия ред и порядък на земята. Тя земята е пълна с пари. България е пълна със заровени пари, но не е морален закон да се изровят.
към текста >>
21.
( - есента на 1924) Под ръководството на Учителя се образува духовна група от 16 човека за проучване на бес...
, 10.1924 г.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Дълго време човек трябва да работи върху себе си. Той има материал, който трябва да обработи. Мисли, желания, действия, воля – това е материалът, върху който трябва да се работи. И всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога. Природата заставя всички същества да работят, после им дава условия да се занимават, да учат.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Глава: 70. Ръководен от Любовта и Мъдростта
към текста >>
22.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 21.10.1924 г.
Само тогава ще дойде вътрешният мир на
душата
и силата на нашия Дух.
Любезна Е. Всичко е добре, когато се върши от Любов към Бога. Това съзнание трябва да проникне у всички. Животът е благо, умът е дар. Струва си да се посвети всичко Нему.
Само тогава ще дойде вътрешният мир на
душата
и силата на нашия Дух.
Изучавайте, прилагайте всичко, що е изнесено в беседите. Само така ще добиете оная вътрешна самоувереност в Истинността на Божията Истина. Всяко съмнение, колебание, двоумение е излишно, когато можем веднага да проверим Истината на Словото. Бог е Любов и освен Неговата Любов няма друга. Всяко начало, всяка сила от Него излиза.
към текста >>
23.
Учителя дава песента 'Кажи ми Ти Истината II' - гр.София
, 26.11.1924 г.
Например вземете следното упражнение: Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята
душа
!
Радости и скърби"). Учителя казва: При сегашното схващане на музиката в какво седи силата на пеенето? Една песен или едно упражнение може да се изпее по различни начини. В музиката има само един правилен начин – той е идейният образ, когато музикантът се усеща щастлив, че е схванал тази първообраз при пеенето или свиренето изобщо.
Например вземете следното упражнение: Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята
душа
!
Това е едно просто изречение. Как бихте го изпели? – По различни начини. Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали?
към текста >>
Защото то изразява едно състояние на
душата
.
От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение, вие ще страдате. Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение. Защо обичате това изречение?
Защото то изразява едно състояние на
душата
.
Де е отговорът на песента? Кой ще е отговорът, как мислите? – Отговорът е настроението, което вие ще получите. Човек трябва да бъде готов, за да възприема нещата чрез слушане. Може да ти се каже нещо, което трябва или да го направиш, или да го напишеш, или от Писанието да го научиш, или най-после да го изразиш чрез живота си.
към текста >>
за моята
душа
.
Това са няколко различни положения. Текст на песента: Кажи ми Ти Истината II Кажи ми Ти Истината, която носи свобода
за моята
душа
.
Кажи ми Ти Истината, която от Любовта излиза и от Мъдростта просиява. Само тази Истина носи Вечен живот и
към текста >>
Свобода за човешката
душа
.
Кажи ми Ти Истината, която от Любовта излиза и от Мъдростта просиява. Само тази Истина носи Вечен живот и
Свобода за човешката
душа
.
Ще ходя в тоя път на Истината и Живота, Господи, Боже мой. Песен - формула от Учителя, „Песни от Учителя, с. 144, 197.
към текста >>
24.
Учителя дава песента (упражнение) 'Кажи ми Ти Истината'
, 26.11.1924 г.
Вземете следното упражнение “Кажи ми ти истината, която носи свобода за моята
душа
!
Учителя дава песента (упражнение) "Кажи ми Ти Истината" Дадена на 26 ноември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 7-а лекция, "Пелените на живота. Радости и скърби".
Вземете следното упражнение “Кажи ми ти истината, която носи свобода за моята
душа
!
” Това е едно просто изречение. Как бихте го изпяли? По различни начини. Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали?
към текста >>
Защото то изразява едно състояние на
душата
, Де е отговорът, как мислите?
От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение вие ще страдате. Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение. Защо обичате това изречение?
Защото то изразява едно състояние на
душата
, Де е отговорът, как мислите?
Отговорът е настроението, което вие ще получите. Човек трябва да бъде готов за да възприема нещата чрез слушане . Текст на песента: Кажи ми Ти Истината Кажи ми Ти Истината,
към текста >>
за моята
душа
.
Човек трябва да бъде готов за да възприема нещата чрез слушане . Текст на песента: Кажи ми Ти Истината Кажи ми Ти Истината, която носи свобода
за моята
душа
.
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов ("Кажи ми Ти Истината" и "Благата песен")
към текста >>
25.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 23.12.1924 г.
Да изпълним волята Божия с Любов - това е идеала на
душата
.
Тя продължава своя път. Тя е свободна и весела, пълна с мир. Благодарете всички на Господа. Тя ще ви помага отгоре и ще бъде близо до вас и децата ви. Живота тук и отвъд е едно благо от Господа.
Да изпълним волята Божия с Любов - това е идеала на
душата
.
Само Божията Любов. Поздрав на всички! (Свещеният подпис) 23.XII.1924 г. София
към текста >>
26.
Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 27.01.1925 г.
Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката
душа
трябва да се използуват за полезна и добра работа.
София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот.
Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката
душа
трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна.
към текста >>
Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята
душа
, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае
Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи.
Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята
душа
, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае
Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения.
към текста >>
27.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 30.03.1925 г.
Пази
душата
си чиста всякога.
Грешките на другите са добри уроци. Желая ти да бъдеш умен и незлобив. В правия път на посвещението, потребни са: Невинност, кротост, търпение и чистота. Така само се преодоляват ония вътрешни сплетни на духовния живот. С пълна Любов на разумност, с Истинска Мъдрост на възмъжалост, с Истина и свобода на Духа да се върши волята Божия.
Пази
душата
си чиста всякога.
Моя Мир да бъде с вас. Само Божията Любов. (Свещеният подпис.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
към текста >>
28.
Писмо от Учителя до Стефан Тошев, София
, 8.04.1925 г.
Трябва жива вяра и непреодолима велика
душа
.
Той представлява донякъде духа на българите. Даже и в духовните хора понякой път се зараждат най-оригиналните идеи. Но в живата природа все е отмерено и разумно. Там гдето има някое отклонение от правилата на тия велики закони на същества във възходяща степен, които правят някои малки пертурбации. Надявам се да успявате.
Трябва жива вяра и непреодолима велика
душа
.
Човек трябва да е готов да се жертва за Бога всякога и с оная вътрешна пълнота. Само онзи, който това разбира, може да се повдига и да бъде благоугоден на небето. Господ да ви даде потребното. Моя Мир да бъде с всички вас там. Само Божият любов.
към текста >>
29.
Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 15.04.1925 г.
Светлината носи винаги нещо отрадно за
душата
.
София, 15.IV.1925 г. Любезни Иван Жеков,
Светлината носи винаги нещо отрадно за
душата
.
Тя внася топлина в живота и му придава особена мекота. Зная, ти се трудиш да ходиш денем, за да не се спъваш. Не оставя и да ти турят очила, през които по-ясно да виждаш. Толкова очила, колкото Бог е положил в очите на душата те са достатъчни. Дръж Любовта високо.
към текста >>
Толкова очила, колкото Бог е положил в очите на
душата
те са достатъчни.
Любезни Иван Жеков, Светлината носи винаги нещо отрадно за душата. Тя внася топлина в живота и му придава особена мекота. Зная, ти се трудиш да ходиш денем, за да не се спъваш. Не оставя и да ти турят очила, през които по-ясно да виждаш.
Толкова очила, колкото Бог е положил в очите на
душата
те са достатъчни.
Дръж Любовта високо. Ходи с крилата на Мъдростта. Дишай чистия въздух на Истината и винаги ще бъдеш свободен. В грешките на хората много не се чопли. Счупено, изядено не търси.
към текста >>
30.
Учителя в разговор с ученици на Изгрева предвижда атентата в църквата „Св. Неделя“, 1925 г.
, 16.04.1925 г.
Акордиране на човешката
душа
- т. 1
“ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ. Повече от сто души бяха убити и още повече – ранени. Чак тогава разбрахме защо Учителя чете от „Плач Иеремиев.“
Акордиране на човешката
душа
- т. 1
Глава: 5_04. Плач Иеремиев
към текста >>
31.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 16.04.1925 г.
„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си ум, с всичката си сила. “
В живота трябва растене. „Растете в благодатта", казва писанието. А живота сам по себе си иска усилвание във всички добродетели. „ Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего на небесата. “ А Любовта е основа:
„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си
душа
, с всичкия си ум, с всичката си сила. “
Само така се добива онова постоянно състояние с Утешителя Дух святи, който носи Постоянно Божиите блага за душата. Бог на всичката пълнота ще даде Духа си на всички, които го търсят, които вярват и го възлюбват. Божията любов да сгрява сърцата ви в мир и радост. Поздрав на всички ученици. (Свещеният подпис.)
към текста >>
Само така се добива онова постоянно състояние с Утешителя Дух святи, който носи Постоянно Божиите блага за
душата
.
„Растете в благодатта", казва писанието. А живота сам по себе си иска усилвание във всички добродетели. „ Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего на небесата. “ А Любовта е основа: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. “
Само така се добива онова постоянно състояние с Утешителя Дух святи, който носи Постоянно Божиите блага за
душата
.
Бог на всичката пълнота ще даде Духа си на всички, които го търсят, които вярват и го възлюбват. Божията любов да сгрява сърцата ви в мир и радост. Поздрав на всички ученици. (Свещеният подпис.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг. Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий!
към текста >>
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг.
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър.
към текста >>
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг. Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий!
към текста >>
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг.
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър.
към текста >>
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг. Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий!
към текста >>
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг.
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър.
към текста >>
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
към текста >>
35.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг. Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг. Я чакай да пипна! А, че това е същински сняг и то през юлий!
към текста >>
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг.
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър.
към текста >>
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
към текста >>
36.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.
, 23.08.1925 г.
Там ще получи търсеното знание, копнежът на
душата
и за там се приготовлява специално.
Младите сестри и братя са студентки и студенти. Те посещават редовно своите лекции в университета, идват на обед в „шестдесет и шест" - домът на Учителя. Прелетяват до този дом и във всяко свободно време, като не изпущат беседите и всяка дума, казана от него.Но те очакват още нещо.Тази година ще имаме събор в Търново.*За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм. С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове.
Там ще получи търсеното знание, копнежът на
душата
и за там се приготовлява специално.
За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето!
към текста >>
37.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Пети ден - 27 август
, 27.08.1925 г.
Отче наш.Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила".Едно правило:Пази ума си чрез светлината,
душата
си - чрез топлината,а тялото си - чрез чистотата!
1. Добрата молитва (тайно, с вдишване).2. Пътят на живота.3. Благословен Господ Бог наш (песен).4. Молитвата на избраните.5. Молитвата на Духа - на Царството.6.
Отче наш.Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила".Едно правило:Пази ума си чрез светлината,
душата
си - чрез топлината,а тялото си - чрез чистотата!
Само съвършеният живот дава чистотата.Само съвършената Любов дава топлината.Само Духът носи пълната светлина.Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:Светлина за ума,топлина за сърцето и душата,чистота за тялото и клетките.Гледайте да приложите тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.Гимнастически упражнения. "Летопис на изгрева" - Том 1, Теофана Савова Глава: 27 август, четвъртък
към текста >>
Само съвършеният живот дава чистотата.Само съвършената Любов дава топлината.Само Духът носи пълната светлина.Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:Светлина за ума,топлина за сърцето и
душата
,чистота за тялото и клетките.Гледайте да приложите тия правила.
Пътят на живота.3. Благословен Господ Бог наш (песен).4. Молитвата на избраните.5. Молитвата на Духа - на Царството.6. Отче наш.Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила".Едно правило:Пази ума си чрез светлината,душата си - чрез топлината,а тялото си - чрез чистотата!
Само съвършеният живот дава чистотата.Само съвършената Любов дава топлината.Само Духът носи пълната светлина.Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:Светлина за ума,топлина за сърцето и
душата
,чистота за тялото и клетките.Гледайте да приложите тия правила.
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.Гимнастически упражнения. "Летопис на изгрева" - Том 1, Теофана Савова Глава: 27 август, четвъртък
към текста >>
38.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Шести ден - 28 август
, 28.08.1925 г.
Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в
душата
си, той ще го покани у дома си.
В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравявате, а само я поглеждате, да видите какъв е изразът й, и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мен у дома! От дълго време те очаквах! " Така е и с братята.
Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в
душата
си, той ще го покани у дома си.
Този стих е жив, ще ви дойде на гости.Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи ще намерите Мъдростта, която е отгоре и тя ще внесе чистотата. После можеш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб, да бъдеш мирен.
към текста >>
Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в
душата
и се проявява навън.
Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти.
Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в
душата
и се проявява навън.
То струва милиони."„Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го."Гимнастически упражнения.Беседа в 7 часа сутринта. "Летопис на изгрева" - Том 1, Теофана Савова Глава: 28 август, петък
към текста >>
39.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади
Душа
”.
Бялата стихия не се шегува и никак не дава ухо на нежния ни призив. Тя просто ни грабва един по един, че и на групи, и ни поваля из преспите. Някой, като че иска да ги грабне и с тях да литне из небето. Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни.
Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади
Душа
”.
Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири...Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад.
към текста >>
40.
Учителя дава песента Аум- гр.София
, 2.12.1925 г.
Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие на човешката
душа
.
„ИЗГРЕВЪТ – ТОМ 15” „Аум" е песен, мелодия или упражнение. Текста е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен - мелодия, нежна, възвишена, затрогваща. Какво точно е „Аум"?
Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие на човешката
душа
.
В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят на нея. Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата душа. Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея. Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души. Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи твари.
към текста >>
Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата
душа
.
Текста е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен - мелодия, нежна, възвишена, затрогваща. Какво точно е „Аум"? Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят на нея.
Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата
душа
.
Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея. Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души. Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи твари. И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине.
към текста >>
Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе
Душата
му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество.
Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити. Той разбираше съдържанието на тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина. Моля ви помогнете ми".
Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе
Душата
му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество.
Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото. Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! " Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си". - „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека.
към текста >>
Страшна мъка сви
Душата
Му.
И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина! " Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог. Навсякъде тишина. Саваот беше сам.
Страшна мъка сви
Душата
Му.
Безкрайно страдание го притисна. Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум".
към текста >>
41.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Свободата е качество на човешката
душа
и стремеж на човешкия дух.
След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика.
Свободата е качество на човешката
душа
и стремеж на човешкия дух.
Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново.
към текста >>
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като
душа
и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като
душа
и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен.
към текста >>
Това е възкресението на
душата
, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си.
Това е възкресението на
душата
, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята душа. А външната връзка с Бога е говорът на моята душа към Бога. Обмяната между Бога и човека е говорът му чрез Словото. А Словото Го имаме от Учителя. Връзката с Бога е връзката с Царството Божие.
към текста >>
Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята
душа
.
Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята
душа
.
А външната връзка с Бога е говорът на моята душа към Бога. Обмяната между Бога и човека е говорът му чрез Словото. А Словото Го имаме от Учителя. Връзката с Бога е връзката с Царството Божие. По вътрешната връзка, която имаме ще получим мислите на ангелите към човеците.
към текста >>
А външната връзка с Бога е говорът на моята
душа
към Бога.
Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото. Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята душа.
А външната връзка с Бога е говорът на моята
душа
към Бога.
Обмяната между Бога и човека е говорът му чрез Словото. А Словото Го имаме от Учителя. Връзката с Бога е връзката с Царството Божие. По вътрешната връзка, която имаме ще получим мислите на ангелите към човеците. А по външната връзка ще изпратим мислите на ученика към Бога.
към текста >>
Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в
душата
му.
Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави?
Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в
душата
му.
Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава." Къде управлява Мъдростта? Тя управлява в света на Мъдростта. Чрез какво управлява? Чрез Светлината, която там се нарича Виделина.
към текста >>
А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката
душа
".
Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете.
А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката
душа
".
И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача. Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата - по неговия плод. Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член на някакво общество или организация? Отговорете ми сега. Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат изпълнение Волята на Бога?
към текста >>
42.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 19 февруари
, 19.02.1926 г.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Дълго време човек трябва да работи върху себе си. Той има материал, който трябва да обработи. Мисли, желания, действия, воля – това е материалът, върху който трябва да се работи. И всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога. Природата заставя всички същества да работят, после им дава условия да се занимават, да учат.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Глава: 70. Ръководен от Любовта и Мъдростта
към текста >>
43.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 20 февруари
, 20.02.1926 г.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Дълго време човек трябва да работи върху себе си. Той има материал, който трябва да обработи. Мисли, желания, действия, воля – това е материалът, върху който трябва да се работи. И всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога. Природата заставя всички същества да работят, после им дава условия да се занимават, да учат.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Глава: 70. Ръководен от Любовта и Мъдростта
към текста >>
44.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 21 февруари
, 21.02.1926 г.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната
душа
се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Дълго време човек трябва да работи върху себе си. Той има материал, който трябва да обработи. Мисли, желания, действия, воля – това е материалът, върху който трябва да се работи. И всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога. Природата заставя всички същества да работят, после им дава условия да се занимават, да учат.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Глава: 70. Ръководен от Любовта и Мъдростта
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка
душа
-лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи...Наистина благодат е горещата вода.
Лека полека се изтеглихме на Зеленка. Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите на Цеко, що всеки израз у него е римуван -„Топла вода пийте, от студа се скрийте.” или „Пийте топла водица,
да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка
душа
-лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи...Наистина благодат е горещата вода.
За всичко е благодат: едно че сгрява, друго - и болести пропъжда. Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред.
към текста >>
Сега пъплим по „Бери
душа
” - най-стръмното.
Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред. Коминчето пуши над главата му и той весело и леко носи на гърба си 20 килограма.
Сега пъплим по „Бери
душа
” - най-стръмното.
Тъй го нарекъл един брат, комуто това място се видяло веднъж цяло изпитание; и наистина е такова - право нанагорница и хлъзгаво, хлъзгаво. Тук най-много се почива. А каква гледка от тук! Небето е синьо, синьо като цветето незабравка, като Маришките езера.Отсреща Стара планина цяла в сняг. Ей го и Мургаш с накривен овчи калпак - приготвен, като за сватба.
към текста >>
Горе е тя - природата - най-великата книга, прочетена от малцина до сега.Слизаме по „Бери
Душа
”.
Ах, защо завинаги не останем тук? Колко е красиво тук и чисто! Но не, дългът отново ни зове там, при нашите братя и ние заедно с тях да се трудим и работим. Сега, между другото, ни чакат саждите на града, димът от въглищата и мътните вади по улиците. А горе е тъй хубаво и чисто.
Горе е тя - природата - най-великата книга, прочетена от малцина до сега.Слизаме по „Бери
Душа
”.
Сега е по-леко, защото е нанадолнище. Последен поглед към Софийската долина от „Зеленка”. Слънцето вече потъва зад Люлин.На връх планината две високи дървета, отрупани със сняг. Последните слънчеви лъчи са ги запалили в розов блясък. Приличат на жертвени факли.Всички сме весели.
към текста >>
46.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади
душа
”.
Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира. Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар.
Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади
душа
”.
Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват. Милват Неговото дълбоко замислено - прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи.
към текста >>
47.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Какво ли им е на
душата
!
Въздухът „там” доле и тук горе са две различни неща. Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие.С нас припкат деца. Но тук, няма старо и младо - всичко се е подмладило, всичко живо грее от радост. Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя. В храсталака изпитници четат за предстоящата сесия. Горките!
Какво ли им е на
душата
!
Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали. Между тях съм и аз. Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме. Цигулар отдалече свири Bersiaga. Колко е хубаво!
към текста >>
Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в
душата
ни светло, светло.
Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове.
Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в
душата
ни светло, светло.
Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю! Поклон и благодарност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16.
към текста >>
48.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади
душа
”, и морна легнах на моравата.
В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад. Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път.
Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади
душа
”, и морна легнах на моравата.
Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам.
към текста >>
Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади
душа
”.
В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи. Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото.
Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади
душа
”.
По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя, живот. Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали...Ето ме на Ел-ше-дар. Дъждът все ромони. Доле в колибата пуши.
към текста >>
Прие мъката ми, стопи я в
душата
си, превърна я в мощ и Сила.Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване.
На голямата роена поляна правим окръжност. Той ни ръководи - правим гимнастически упражнения. Затоплихме се. Бузите заруменяват...Той, Великият направи това. Без думи, без разпит, без обещания.
Прие мъката ми, стопи я в
душата
си, превърна я в мощ и Сила.Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване.
Някой недодялано, небрежно нахвърли там начупени и криви линии, остави петна, да някой; това платно вече не ставаше за нищо - да, съвсем за нищо. Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно.Запях тогава от все сърце:„Тъги, скърби са богатство за живота в душа скрити за бъдни добрини,за благи плодове, за светли дни, за светли дни,
към текста >>
за живота в
душа
скрити
Бузите заруменяват...Той, Великият направи това. Без думи, без разпит, без обещания. Прие мъката ми, стопи я в душата си, превърна я в мощ и Сила.Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване. Някой недодялано, небрежно нахвърли там начупени и криви линии, остави петна, да някой; това платно вече не ставаше за нищо - да, съвсем за нищо. Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно.Запях тогава от все сърце:„Тъги, скърби са богатство
за живота в
душа
скрити
за бъдни добрини,за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни! ”Сега мога да си лягам. Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша.
към текста >>
49.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.06.1926 г.
Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на
душата
.
София, Изгрев, 18. VI. 1926 г. Любезна Е.
Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на
душата
.
Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К.
към текста >>
50.
Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева
, 4.07.1926 г.
Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една
душа
и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се!
Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“. И ето, той идва, потупа те по гърба, погледне те и се усмихне. Когато ти си се обезсърчил, той е дошъл. Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии.
Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една
душа
и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се!
Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън.
към текста >>
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
“В безграничната Божия Любов има радост и веселие за всички души“. Три пъти тихо произнесохме тази формула полугласно. Учителя беше обърнат на юг, а ние – към него. Часът е 6.30 . Времето в началото на събранието беше дъждовно, но стана смяна.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Глава: 73. Спирайте се върху общите принципи
към текста >>
51.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
Тържествено е в
душата
ми.
Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови! Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите".
Тържествено е в
душата
ми.
Радостно ридание кърти сърцето ми. Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория.
към текста >>
52.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
Тържествено е в
душата
ми.
Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови! Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите".
Тържествено е в
душата
ми.
Радостно ридание кърти сърцето ми. Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория.
към текста >>
53.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
Тържествено е в
душата
ми.
Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови! Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите".
Тържествено е в
душата
ми.
Радостно ридание кърти сърцето ми. Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория.
към текста >>
54.
Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.
, 12.07.1926 г.
На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни."
1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни."
На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни."
На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин Спомени на Борис Николов
към текста >>
На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни."
1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни."
На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни."
На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин Изгревът - Том 3ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА
към текста >>
55.
Разговори на Учителя с ръководителите - 9 август. Протокол
, 9.08.1926 г.
И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи
душата
чрез пътя на вечната светлина.
- Светлината.И тъй в последните дни аз ще отворя вашите умове за да приемете светлината и тогава вие заставате върху съвършенството чрез пътя на моята Любов. Затова само на достойните ученици е поверена тайната - закона на освобождаването - за да влезат в Пътя, да намерят Истината и да бъдат Свободни.Всичко това, което давам тук, давам го защото аз никаква карма няма да понеса, нито вие които сте тук в тази школа, а други ще приемат една част от кармата, които ще засвидетелствуват този пръв закон за света.Защо няма да приемете никаква карма? - Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение на деветото число.Новото са портите, през които ще минете. Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина на Бога.С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас. За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот.Светлината (I), която е началото на деветото число трябва напълно да завладее вашите умове.Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява.
И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи
душата
чрез пътя на вечната светлина.
Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец. Когато получите обещанието тогава ще се освободите от всичките закони и всичките закони ще се проявят като сила вътре във вас. Тогава ще живеете в четвъртото измерение на Светлината, която ще бъде навсякъде. Това е тайната и силата на моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате мрака.
към текста >>
56.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади
душа
“.
Спомен на Боян Боев: Всичко е за Бога Спомен на Боян Боев ВСИЧКО Е ЗА БОГА На 1 ноември 1926 г. рано сутрин потеглихме през Драгалевци.
Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади
душа
“.
Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“.
към текста >>
“Вади
душа
“ трябва да се нарече „Буди
душа
!
рано сутрин потеглихме през Драгалевци. Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“. Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза:
“Вади
душа
“ трябва да се нарече „Буди
душа
!
“. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме. Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката. Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ . Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати.
към текста >>
Това да бъде тайно в
душата
му.
Само като мениш службите, ще прогресираш. Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия.
Това да бъде тайно в
душата
му.
Този идеал – „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя. Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други идеали. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит.
към текста >>
Гледаш, че една
душа
страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот.
После, когато проявиш тази добродетел, това растение пак се явява. Това не е въображение, това е реално. Когато казва някой, че не живеем добър живот, това е старото; такава мисъл да не стои в ума ви. В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си.
Гледаш, че една
душа
страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот.
Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб.
към текста >>
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Тъй че в човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво може да свърши той. Провидението избира тези, които имат добра воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от борови гори.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Глава: 12. Всичко е за Бога
към текста >>
57.
Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол
, 20.12.1926 г.
И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи
душата
чрез пътя на вечната светлина.
- Светлината.И тъй в последните дни аз ще отворя вашите умове за да приемете светлината и тогава вие заставате върху съвършенството чрез пътя на моята Любов. Затова само на достойните ученици е поверена тайната - закона на освобождаването - за да влезат в Пътя, да намерят Истината и да бъдат Свободни.Всичко това, което давам тук, давам го защото аз никаква карма няма да понеса, нито вие които сте тук в тази школа, а други ще приемат една част от кармата, които ще засвидетелствуват този пръв закон за света.Защо няма да приемете никаква карма? - Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение на деветото число.Новото са портите, през които ще минете. Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина на Бога.С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас. За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот.Светлината (I), която е началото на деветото число трябва напълно да завладее вашите умове.Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява.
И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи
душата
чрез пътя на вечната светлина.
Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец. Когато получите обещанието тогава ще се освободите от всичките закони и всичките закони ще се проявят като сила вътре във вас. Тогава ще живеете в четвъртото измерение на Светлината, която ще бъде навсякъде. Това е тайната и силата на моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате мрака.
към текста >>
Новолунието е необятната Божия Любов за
душата
.
* * * Верую на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно Новолунието и девето число съдържат една и съща идея.
Новолунието е необятната Божия Любов за
душата
.
Девето число е великата еволюция чрез слънчевите лъчи. На девето число ще се храните с плодове и житени зрънца. Когато се храните с житеното зърно да се съсредоточите към онова жито, което трябва да сеете чрез вашата любов. Когато се храните с плодовете съсредоточете се към онова необятно дърво, което е образувало закона на предвечната мъдрост и е дало условия за да развивате вашите плодове, с които да храните деветия ангелски чин.I - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм на земята, проявявам Мъдростта и делата в Истината на Божията Правда . Амин !
към текста >>
58.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Щом искаш да даваш, ще я пееш хубаво. Щом имаш Любов, ще я пееш хубаво. Песента „Давай, давай“ трябва да се изпълни с движения. Учителя показа движенията на песента „Давай, давай“. От Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Махар Бену Аба Имате песента „Давай, давай“. Изпейте „ла“. То показва един извор. Ти си извор, трябва (да) течеш.
към текста >>
59.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
И той си смути
душата
и гледаш живее някой по Бога, но не му върви, а друг не върви по Бога, а е богат.
И ние трябва да убедим външните хора, че той е пътя за отиване към духовния свят. Сега, от това ято заболее някой - те не се спират заради него, а го оставят на някое затаено място и си продължават пътя. И у нас заболяват някои, много често заболяват - това са пречки в дейността на обществото. Ще бъдете много внимателни и се пазете от заболявание, в широк смисъл. Черната ложа за да пречи на някой, казва му: „Какво си видял като се молиш толкова време".
И той си смути
душата
и гледаш живее някой по Бога, но не му върви, а друг не върви по Бога, а е богат.
Това са кармични работи. Ако вървиш по Бога и си беден, то ако не беше по Бога щеше да се изгубиш досега съвсем. Пример: Англия от ред години дава уроци на държавите - Русия, на Далечния Изток, Германия в колониите, България разкъса на Берлинския конгрес, но сега и тя се намира в затруднено положение. Против нея работят ред други държави и тя има да разрешава една важна задача. И ако най-малко се разхлаби, ще се нахвърлят върху нея и ще се изгуби цялата култура.Има едно единство, но то съществува само между мистични същества - те управляват сега.
към текста >>
60.
Разговор на Учителя с ръководителите - 24 април. София
, 24.04.1927 г.
Всеки има една
душа
- индивид, върху който трябва да работи и после за себе си.
Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 24 април 1927 год., понеделникна Витоша при екскурзията от софиянциПри радостта угощаваме - тогава ние губиме, защото ще плащаме разноските, а при скърбта печелим - тогава нас угощават. Имайте светлина - вяра в Бога и тогава глава няма да ви боли. Човек, който не живее добър живот е паразит - осъден е на смърт. Всяко искателство има една жива страна.
Всеки има една
душа
- индивид, върху който трябва да работи и после за себе си.
Учителят трябва да знае, а и ученика да е подготвен. Царят е независим докато е здрав, разболее ли се става зависим от лекаря -така е и с грешния. Ако овчарят е добър, вълк не ще дави овците, които не са страхливи! Искаш ли да водиш, да спасяваш, тръгни ти пръв, а не да подкарваш другите. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI.
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери
душа
”.
Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна. Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори.
При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери
душа
”.
Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска. Цялата софийска долина е пурпурна на изгряващото слънце. Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път.Далече, високо са още нестопените снегове.
към текста >>
Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя
душа
”.
Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака. Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя
душа
”.
„Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо.О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана. Асавита - Духът на Емануила.
към текста >>
И ти, пътниче през вековете, ако нявга ти се случи да я прочетеш, спомни си за мен добро и кажи: „Боже, дай мир и радост на
душата
й”.Слизаме.Върху нас се изля проливен дъжд.
„Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо.О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана. Асавита - Духът на Емануила.
И ти, пътниче през вековете, ако нявга ти се случи да я прочетеш, спомни си за мен добро и кажи: „Боже, дай мир и радост на
душата
й”.Слизаме.Върху нас се изля проливен дъжд.
Това беше страхотна баня, която мокри до мозъка на костите ни заведе у дома. Там преоблечени и стоплени с чай ние носим насладата в душите си от чудния пролетен ден. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
62.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Русия с жълтата раса.Югославия я
задушават
, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия.
Утежнения има и ще се увеличат за да се събудят хората, народите. И времето е толкова близо, та ще го видите и няма защо да ви кажа - всички народи ще опитат. Война на Изток - ще има /тук няма да има, в Европа/. Война ужасна, с употреба на всички задушливи газове. Дано се отложи 4-5 години, за да си отдъхнете.
Русия с жълтата раса.Югославия я
задушават
, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия.
В Русия толкова републики се създадоха и са свободни. Изобщо политическия строй ще се измени в насока на свобода на народите. Сегашното затишие е почивка временна и после пак „път". Но понеже е общо, всичко се носи лесно. Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила.
към текста >>
" - всички тия работи са тайни - не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девственна не е
душата
, но ще дойде ден да се очисти!
В раншните времена на братските вечери ядат и пият, и се напиват, и това пророка осъжда. Колкото повече забраняваме едно нещо, толкова е по-опасно, но трябва да се урегулирва. Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато почне лъжата и любов не по Бога, там е вече лошо. Може да се разреши моментално отделянето между двама, които се обичат, но ще се яви омраза. В резултат работата се лесно разрешава: „Вземи триона и отрежи сухия клон!
" - всички тия работи са тайни - не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девственна не е
душата
, но ще дойде ден да се очисти!
Но да не се съблазнявате. Ние сме в един грешен свят. Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш миризмата му. Заминалите 225,000,000 хора искат пак да дойдат. Но всичко ще се оправи - най-трудните задачи трябва да се разрешат.
към текста >>
63.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Като че ли сме една
душа
- една - единна с
душата
на природата.
Правим красиви упражнения, приличащи на нежна музика. Пак тъй в кръг - сядаме пак. Отдаваме се на размишление. Каква тишина! Като че ли не сме на земята.
Като че ли сме една
душа
- една - единна с
душата
на природата.
Всичко се слива в една светла точка - Началото - Творецът, който всичко това е създал. И макар да се чувствуваш „нищо” в този миг, това „нищо” е пълно с толкоз щастие, че човек не би го сменил с никое земно щастие, което е „много нещо”, но често пъти е само суетен шум и празна глъчка.Сега пък заставаме на две редици. Команда от Учителя за ритмичен ход. Сгъване на ръце върху гърдите и разтваряне. Преминават едните редици в другите.
към текста >>
64.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Аз това го пазех като една тайна в
душата
си.
се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение? Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета.
Аз това го пазех като една тайна в
душата
си.
Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя.
към текста >>
65.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Втори ден - 20 август
, 20.08.1927 г.
7 часа.Мото: Само Божията Любов носи живот за всяка
душа
.
„Само Божията Любов е Любов". След закуската същата формула. * * * Беседа.
7 часа.Мото: Само Божията Любов носи живот за всяка
душа
.
/три пъти/.„Събуди се братко мили". Размишление. Учителят каза: Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл. Псалом 133. Братя в единомислие
към текста >>
66.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август
, 25.08.1927 г.
Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика
душа
и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли.Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате.
В няко и случаи има съдействие. В някои случаи има едно разколебавание, но то е проформа. Всички ония велики хора, които са живели в живата природа са изказали велико нещо. Материята е едно от условията да се прояви духът. Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация.
Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика
душа
и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли.Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате.
В тази жива природа, всичко е строго определено.Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове
към текста >>
Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в
душата
, да го извадите и обработите.9 часа вечерта.Само Божията Любов носи пълния живот.
Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите.
Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в
душата
, да го извадите и обработите.9 часа вечерта.Само Божията Любов носи пълния живот.
(С Б Л Н П Ж) /три пъти/ Изгревът - Том 14 Глава: РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаII. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г.
към текста >>
67.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Нозете гмичкат в пробитите обувки, но
душата
е пълна с възторг и богоговение.
Казват, при ведро небе, то тъй прекрасно и нежно блестяло наистина, като същинско Божие Око. В него най-хубаво се отразява небесната радост и благост. Сега то е тъмно, почти черно. Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква. Дрехите ни отрупани със сняг.
Нозете гмичкат в пробитите обувки, но
душата
е пълна с възторг и богоговение.
Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет!
към текста >>
68.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Нозете гмичкат в пробитите обувки, но
душата
е пълна с възторг и богоговение.
Казват, при ведро небе, то тъй прекрасно и нежно блестяло наистина, като същинско Божие Око. В него най-хубаво се отразява небесната радост и благост. Сега то е тъмно, почти черно. Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква. Дрехите ни отрупани със сняг.
Нозете гмичкат в пробитите обувки, но
душата
е пълна с възторг и богоговение.
Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет!
към текста >>
69.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Не срещам жива
душа
, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед.
Чия ли невидима глава той украсява? До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват. Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината. Самотно отекват стъпките ми.
Не срещам жива
душа
, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед.
Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града.
към текста >>
Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-
душа
”.
Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка.
Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-
душа
”.
Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе.
към текста >>
Аз на „Буди-
душа
” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха.
Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”.
Аз на „Буди-
душа
” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха.
Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се.
към текста >>
Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на
душата
.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон.
Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка. Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш. Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе.
Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на
душата
.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон.
Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора.
към текста >>
И пак шъпна: да бих била велик поет, бих писала за Учителя звездна, роена, слънчева, изворна, песнопойна поезия - най-хубавата поезия за Човека, който ми показа Божествената красота на природата и звездния мир и ме приближи към моята
душа
.
Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде. Нещо велико радостно парна сърцето ми, че заедно със залците поглъщах и щастливите си сълзи. Да, днес е „Празникът на Будителите”.Ето ме вече в стаята си, прибрала морните си сгорещени нозе под топла завивка. Седя в леглото си и пиша тия редове.
И пак шъпна: да бих била велик поет, бих писала за Учителя звездна, роена, слънчева, изворна, песнопойна поезия - най-хубавата поезия за Човека, който ми показа Божествената красота на природата и звездния мир и ме приближи към моята
душа
.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева
към текста >>
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади
душа
.
1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката.
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади
душа
.
Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа.
към текста >>
- Вади
душа
трябва да се нарича Буди
душа
.
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза:
- Вади
душа
трябва да се нарича Буди
душа
.
Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др. - Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние.
към текста >>
Това да бъде тайно в
душата
му.
Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия.
Това да бъде тайно в
душата
му.
В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога! " Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител! " -И всички хора ти се радват.
към текста >>
Гледаш, че една
душа
страда.
По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте. Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите.
Гледаш, че една
душа
страда.
Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен.
към текста >>
Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази
душа
да се научи да не се връща пак в стария живот.
Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда.
Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази
душа
да се научи да не се връща пак в стария живот.
Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили.
към текста >>
70.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Като че ли
душата
се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и Прекрасното.След това почна концерта на храненето.
Тъй леко и свободно се лееха гласовете, с такава услада се извиваха, споени от чудните слова, като че наистина сме на небето, а не на земята. Естествено след това дойде молитвата. Как се молихме, с каква жар. Като благодарни деца, които са получили от майка си нещо много мило и скъпо за тях. Всеки чрез свещените думи на молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж.
Като че ли
душата
се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и Прекрасното.След това почна концерта на храненето.
Той дойде като най-съвършени рефрен на гимнастиката, песните и молитвата. Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата.
към текста >>
Особен бе този поглед; нещо трепна в
душата
ми, като че сам Той ме насочи към това откритие.
Едни ставаха от сладка дрямка на припек, други, от четене беседи. Но всички вече почнахме да се прибираме за път.Слизаме през Симеоново. Ето я и юзината, Боровата гора. Ето го „Изгрев”. Никаква умора.Сънят донел със себе си сега най-пухкавата си постеля, най-меката си възглавка и ни кани при себе си.Чудно, на Витоша открих, че част от псевдонима ми в Асавита е взет от тайнственото библейско име „Мелхиседек”, ето: Хелмира в Асавита - Хелми-Ра.Спомням си, когато го дращех днес върху хартията, озарена от радост за чудното откритие, внезапно погледът ми падна върху Учителя, който ме гледаше.
Особен бе този поглед; нещо трепна в
душата
ми, като че сам Той ме насочи към това откритие.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 8 ноември 1927 година
към текста >>
Една
душа
, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък!
- Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертва-П\п, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А които иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение.
Една
душа
, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък!
Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството.
към текста >>
Ще даде възможност на
душата
да се изяви и тя ще се задоволи.
Тя не е във времето. Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки и ще даде на човека това, което той желае.
Ще даде възможност на
душата
да се изяви и тя ще се задоволи.
Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон! Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно!
към текста >>
Всички бяхме в един ум, в едно сърце, в една
душа
.
Благата на човеците са в Божиите ръце! Ще работите разумно - не по буквата на закона трябва да се води човек, а по духа на нещата! Стана време за обяд, разговорът се прекъсна. Всички насядахме на полянката в традиционния кръг. Гледката беше красива!
Всички бяхме в един ум, в едно сърце, в една
душа
.
Една вътрешна връзка ни обединяваше в Едно Цяло. Планинските върхове, които се издигаха наоколо, допълваха картината. Като привършихме обяда, отново се събрахме около Учителя. - Някой казва: трябва да бъдем вегетарианци. - Иди при овцете да научиш това.
към текста >>
71.
Учителя дава песента 'Тъги, скърби са богатство'
, 7.12.1927 г.
"Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в
душа
скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни."
Учителя дава песента "Тъги, скърби са богатство" Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година. Учителя съветва:
"Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в
душа
скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни."
Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение.
към текста >>
за живота, в
душа
скрити,
Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика." Текст на песента: Тъги, скърби са богатство Тъги, скърби са богатство
за живота, в
душа
скрити,
за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни,
към текста >>
72.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди
душа
”.
Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени. Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички.
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди
душа
”.
Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя. И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя. Още един-два завоя и ето ги пушеците от Ел Шадар. Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури.
към текста >>
Ето ни по „Спаси
душа
”.
- Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците. Събираме се за молитва. Ел Шедар ехти от горещата ни благодарност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”. (Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг!
Ето ни по „Спаси
душа
”.
Различно я наричаме вече стръмната пътека. Тук много пъти стават падания и ставания по дебелия сняг и е тъй приятно, че ти се ще по-често да падаш по него.Почиваме на „Зеленка”. Спущаме се надоле. Слизаме към Водениците, заминаваме селото.Изведнъж рязка промяна. Задуха мразовит вятър.
към текста >>
Пръстите записват последните слова, а
душата
вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията.
Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън.
Пръстите записват последните слова, а
душата
вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията.
„Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година
към текста >>
Една
душа
може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи.
Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година - Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота.
Една
душа
може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи.
Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним. На човешкото не можем да се подчиним.
към текста >>
Тя да мине през неговата
душа
.
Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната! Ще платиш повече за хляба, но да е от прясно брашно. - Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов.
Тя да мине през неговата
душа
.
Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов. Божията Любов не е в тези работи. Като станеш проводник на Божията Любов, хората ще ти станат мили. Като ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш.
към текста >>
Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може
душата
постепенно да се изявява.
Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой го схваща като нещо обикновено. - Не, не! То е един велик свят! Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си на Земята.
Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може
душата
постепенно да се изявява.
То е най-красивото нещо! Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите. Ще знаеш колко косми имаш на главата си. После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти... Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го
задушат
.
Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли. Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи...Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците на съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.Тръгваме... В 6 часа сме над Драгалевските воденици. Слънцето не се яви.
Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го
задушат
.
Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела. Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни. Ето ги и нашите приятели -селските псета. Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни. Лесът се събужда.
към текста >>
Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди
душа
” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”.
До него е и зюмбюлчето! Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него. Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха.Въздухът е тъй упоителен и чист. Тъй леко и с жадност го поемат гърдите като целебна сила. Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите.
Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди
душа
” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”.
От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила...Настигат ни туристи за „Алеко”. Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка! Те бързат да предварят закапващия се дъжд.
към текста >>
74.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Най-после се събуждам от своя блян: „Черният Мойсей” раздруса
душата
ми в ридания.
От що е туй? Само от това ли, че сме на планината? Само от това ли, че храната ни е тъй свежа, хубава и охотна? Или и за това, че Учителят е с нас и пълни сърцата ни с Висок идеал -Идеал към Бога.След обяда Учителят даде да прочетем книжката „Черният Мойсей” от Григорий Петров. Според прочетеното, разбрах че „Черният Мойсей” е имал свръхчовешка воля, с неподражаема примерна добродетел.
Най-после се събуждам от своя блян: „Черният Мойсей” раздруса
душата
ми в ридания.
Аз искам да бъда като него. Не, аз искам само да му се поклоня, да целуна черните му скъпи ръце. Той, роб, слуга, нищожество за хората, непознат и презрян, но пълен с безсмъртния божествен пламък на Духа -на вечното добро. Златно, не, диамантено, слънчево сърце - отломка от самаго Бога. Какъв велик пример за подражание на тия, които се стремят към светли постижения, но са лишени от „средства” и „условия”.
към текста >>
75.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи. Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан. После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по гърба им.
Акордиране на човешката
душа
- т. 2
Глава: 47. Но ви избрах от света
към текста >>
76.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на
душата
, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки!
О, Родино мила! Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено излъчване на тяхната вътрешна мощ. Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори.
Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на
душата
, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки!
И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух. Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка.
към текста >>
Разотиваме се рано, в
душата
ни слънце, което показва пътя към Бога.
Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си.
Разотиваме се рано, в
душата
ни слънце, което показва пътя към Бога.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>
77.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на
душата
, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки!
О, Родино мила! Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено излъчване на тяхната вътрешна мощ. Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори.
Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на
душата
, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки!
И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух. Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка.
към текста >>
Разотиваме се рано, в
душата
ни слънце, което показва пътя към Бога.
Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев. Като че ли сме вече у дома си.
Разотиваме се рано, в
душата
ни слънце, което показва пътя към Бога.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>
78.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Между
душата
на човека и личността има голяма разлика.
Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм. Наоколо тези скали са складирали много енергия. Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре).
Между
душата
на човека и личността има голяма разлика.
Личността на човека се занимава с дребнави работи, а душата — с възвишени и душата е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата на човека. В човека има нещо по-съществено от ума и сърцето му. Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате. Душата е нещо велико! Тя е свободна от ограничения.
към текста >>
Личността на човека се занимава с дребнави работи, а
душата
— с възвишени и
душата
е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата на човека.
Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм. Наоколо тези скали са складирали много енергия. Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре). Между душата на човека и личността има голяма разлика.
Личността на човека се занимава с дребнави работи, а
душата
— с възвишени и
душата
е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата на човека.
В човека има нещо по-съществено от ума и сърцето му. Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате. Душата е нещо велико! Тя е свободна от ограничения. Във всеки човек има Божественост, но скрита.
към текста >>
Душата
е нещо велико!
Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре). Между душата на човека и личността има голяма разлика. Личността на човека се занимава с дребнави работи, а душата — с възвишени и душата е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата на човека. В човека има нещо по-съществено от ума и сърцето му. Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате.
Душата
е нещо велико!
Тя е свободна от ограничения. Във всеки човек има Божественост, но скрита. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката душа не знае какво нещо е престъпление (греха). Трябва да се учите да съзнавате това.
към текста >>
В следващата епоха ще има условия за проява на човешката
душа
.
В човека има нещо по-съществено от ума и сърцето му. Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате. Душата е нещо велико! Тя е свободна от ограничения. Във всеки човек има Божественост, но скрита.
В следващата епоха ще има условия за проява на човешката
душа
.
Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката душа не знае какво нещо е престъпление (греха). Трябва да се учите да съзнавате това. Човек тук на земята е безкрайно малка част, от това, което е горе. Неговият дух на небето изпраща една малка част от себе си тук на земята, чрез която черпи опитности. Но ако изпрати по-голяма част от себе си тук на земята, той става гениален.
към текста >>
Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление (греха).
Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате. Душата е нещо велико! Тя е свободна от ограничения. Във всеки човек има Божественост, но скрита. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа.
Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление (греха).
Трябва да се учите да съзнавате това. Човек тук на земята е безкрайно малка част, от това, което е горе. Неговият дух на небето изпраща една малка част от себе си тук на земята, чрез която черпи опитности. Но ако изпрати по-голяма част от себе си тук на земята, той става гениален. Страданията на човека произлизат само от низшето, животинското естество на човека.
към текста >>
Душата
на човека се показва такава, каквато си е, само на Онзи, които я обича и се крие от онзи, които не я обича.
Трябва да се учите да съзнавате това. Човек тук на земята е безкрайно малка част, от това, което е горе. Неговият дух на небето изпраща една малка част от себе си тук на земята, чрез която черпи опитности. Но ако изпрати по-голяма част от себе си тук на земята, той става гениален. Страданията на човека произлизат само от низшето, животинското естество на човека.
Душата
на човека се показва такава, каквато си е, само на Онзи, които я обича и се крие от онзи, които не я обича.
Разговори с Учителя Глава: 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА В УЧИЛИЩЕТО НА ПЛАНИНАТА
към текста >>
Духът на вечното изпълва
душата
.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно.
Духът на вечното изпълва
душата
.
Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити.
към текста >>
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето.
към текста >>
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
към текста >>
Душата
на човека е истинският човек.
Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени.
Душата
на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга.
към текста >>
Душата
е нещо велико!
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото. А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални.
към текста >>
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати.
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.
към текста >>
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
към текста >>
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
към текста >>
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
към текста >>
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
към текста >>
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
към текста >>
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо.
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
към текста >>
Молитвата е дишане на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
Молитвата е дишане на
душата
.
При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо. Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София. Поздрав до всички братя и сестри. Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
79.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Духът на вечното изпълва
душата
.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно.
Духът на вечното изпълва
душата
.
Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити.
към текста >>
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето.
към текста >>
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
към текста >>
Душата
на човека е истинският човек.
Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени.
Душата
на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга.
към текста >>
Душата
е нещо велико!
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото. А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални.
към текста >>
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати.
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.
към текста >>
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
към текста >>
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
към текста >>
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
към текста >>
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
към текста >>
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
към текста >>
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо.
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
към текста >>
Молитвата е дишане на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
Молитвата е дишане на
душата
.
При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо. Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София. Поздрав до всички братя и сестри. Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
80.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Духът на вечното изпълва
душата
.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно.
Духът на вечното изпълва
душата
.
Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити.
към текста >>
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето.
към текста >>
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
към текста >>
Душата
на човека е истинският човек.
Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени.
Душата
на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга.
към текста >>
Душата
е нещо велико!
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото. А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални.
към текста >>
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати.
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.
към текста >>
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
към текста >>
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
към текста >>
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
към текста >>
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
към текста >>
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
към текста >>
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо.
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
към текста >>
Молитвата е дишане на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
Молитвата е дишане на
душата
.
При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо. Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София. Поздрав до всички братя и сестри. Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
81.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Духът на вечното изпълва
душата
.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно.
Духът на вечното изпълва
душата
.
Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити.
към текста >>
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето.
към текста >>
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
към текста >>
Душата
на човека е истинският човек.
Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени.
Душата
на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга.
към текста >>
Душата
е нещо велико!
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото. А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални.
към текста >>
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати.
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.
към текста >>
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
към текста >>
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
към текста >>
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
към текста >>
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
към текста >>
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
към текста >>
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо.
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
към текста >>
Молитвата е дишане на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
Молитвата е дишане на
душата
.
При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо. Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София. Поздрав до всички братя и сестри. Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
82.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Духът на вечното изпълва
душата
.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа. При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места на Рила. Каква тишина цари тук! Леки вълни играят по синята езерна повърхност. Човек се чувствува далеч от всичко земно.
Духът на вечното изпълва
душата
.
Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити.
към текста >>
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето.
към текста >>
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
към текста >>
Душата
на човека е истинският човек.
Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени.
Душата
на човека е истинският човек.
Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга.
към текста >>
Душата
е нещо велико!
Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съвършено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото. А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални.
към текста >>
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в хората. Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати.
В следващите епохи ще има условия за проява на човешката
душа
.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.
към текста >>
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Всички хора са написани Божествени книги. Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги. Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката
душа
не знае какво нещо е престъпление.
Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
към текста >>
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
към текста >>
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
към текста >>
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
“ Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в душата. Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
към текста >>
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Учителя каза:Само там, дето има любов. Само на този, когото обича. А се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато си е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек. Достатъчно е човек да вдигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
към текста >>
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо.
Тя е едно мистично, особено състояние на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
към текста >>
Молитвата е дишане на
душата
.
Няма по-хубаво състояние от това. Молитвата никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия.
Молитвата е дишане на
душата
.
При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо. Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София. Поздрав до всички братя и сестри. Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
83.
Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.
, 09.1928 г.
Акордиране на човешката
душа
- т.3
Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация. Африка и Азия някога са били свързани, но се разделят на два континента. От Хималаите се пращат клонове в разните народи. Иде духовен глад, а вие вече сте подготвени за онези дни, когато ще трябва да се подпомогне светът с нови идеи. И как ще ви търсят тогава, как ще ви търсят!
Акордиране на човешката
душа
- т.3
Глава: 68. Победата е на наша страна
към текста >>
84.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Ти си прекрасна загадка, която пълниш
душата
с чистота и възторг.
Като че ли той пее, нещо разказва, шепне, доверява. Може да се гледа с часове в него, без да омръзва, без ни миг да губи красотата си. Не виждам де стъпям. Очите ми са устремени към него; сякаш той ме зове. Защо? Може би, за да чуя неговата хвалебна песен към онова слънце, от което произтича всяка прелест и всяка красота.Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в живота.
Ти си прекрасна загадка, която пълниш
душата
с чистота и възторг.
Не си ли ти скъпоценен пръстен върху ръката на Твореца? Или брилянт, най-скъп и величествен от Короната Му! Колко те обичам, ясна звездо, колко те обичам! Стори ме да дойда при тебе! Няма тежката ми земна нога да стъпи върху тебе, но само отстрана и отблизо ще те съзерцавам.Побелява.
към текста >>
Две кротки очи, дълбоко в
душата
гледат, като че не гледат, виждат, като че не виждат, казват, като че не казват...Говори Той: Едни се смеят, други се очудват, а трети застават в дълбока размисъл... Кой му изтъка този абен костюм и ризата му накичи с голям брилянт?
Кой е центърът, който я привлича? Кой! Този, който ни научи да обичаме Бога, природата. Като блестящо сребро е копринената му коса, сляла се отзад и към ушите със също такава бяла брада. Като че неземен венец свети над раменете му.Бронзово лице.
Две кротки очи, дълбоко в
душата
гледат, като че не гледат, виждат, като че не виждат, казват, като че не казват...Говори Той: Едни се смеят, други се очудват, а трети застават в дълбока размисъл... Кой му изтъка този абен костюм и ризата му накичи с голям брилянт?
Кой? - Майката природа. Около врата му ослепително бяло шалче от лен. Как ярко свети скъпоценния камък! Може би, за пръв път от своето раждане из недрата на земните глъбини е накичило достойна гръд.
към текста >>
за живота в
душа
скрити
Но трябва да се пие още малко чай, нозете да се затоплят в гореща вода, после преоблечен в чистото легълце. Чак тогава: Лека нощ! Тогава идва сладко сънуване, което се дава само на юнаците: гори, планини, скали, реки, езера, слънце и звезди, и много, много цветя и пение на птички.Заспивам. Държа перото и едвам записвам последните редове; струва ми се, че нежна ръка взима тихо перото от ръката ми и го слага настрана. Струва ми се, че някой успивно ми пее:„Тъги, скърби са богатство
за живота в
душа
скрити
за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, (2) за светли дни, дни, дни.” Изгревът - Том 26
към текста >>
85.
Писмо от Учителя до учениците на В.Б.Б и до специалния клас, София
, 31.01.1929 г.
Тази светлина води изпадналата
душа
през тъмнината.Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината.
Писмо от Учителя София 31.1.1929 г. До учениците на В.Б.Б. До специалния класСветлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира.
Тази светлина води изпадналата
душа
през тъмнината.Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината.
Окото да види слугата, който го донася, и умът да прочете писмото на оня, който го праща.Свещеният плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща.Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух. Само така ученикът може да се доближи да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта.Великите идеи живеят в благородните души, светлите мисли - в светлите умове, чистите желания - в чистите сърца.Там, където има светлина, чистота духовна, свобода Божествена, там Духът царува.
към текста >>
Окото да види слугата, който го донася, и умът да прочете писмото на оня, който го праща.Свещеният плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща.
Душата
на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух.
Писмо от Учителя София 31.1.1929 г. До учениците на В.Б.Б. До специалния класСветлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води изпадналата душа през тъмнината.Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината.
Окото да види слугата, който го донася, и умът да прочете писмото на оня, който го праща.Свещеният плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща.
Душата
на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух.
Само така ученикът може да се доближи да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта.Великите идеи живеят в благородните души, светлите мисли - в светлите умове, чистите желания - в чистите сърца.Там, където има светлина, чистота духовна, свобода Божествена, там Духът царува.
към текста >>
86.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929
, 24.06.1929 г.
Целта на Любовта е освобождението на човешката
душа
, а щом няма освобождение при любовта, това не е Любов.
да познаете Бог навсякъде и във всичко. Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете. Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини). Нашето съществуване на земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим. Бог ни изпитва постоянно, да види доколко отношенията ни към хората и към самите нас са отношения към Него.
Целта на Любовта е освобождението на човешката
душа
, а щом няма освобождение при любовта, това не е Любов.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни Боян Боев - Разговори с Учителя
към текста >>
87.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва!
към текста >>
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
към текста >>
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост!
към текста >>
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
88.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва!
към текста >>
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
към текста >>
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост!
към текста >>
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
89.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва!
към текста >>
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
към текста >>
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост!
към текста >>
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
90.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва!
към текста >>
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
към текста >>
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост!
към текста >>
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
91.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага. Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете. Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва!
към текста >>
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява. Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си. Не, не! Те падат като порой върху това свято място. И те ще станат кристали - копия, брадвички. Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат на едри бисери.Изостанала съм назад.
към текста >>
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът на
душата
ми.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи.
към текста >>
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво!
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост!
към текста >>
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
92.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
93.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
94.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
95.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса.
към текста >>
96.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят
душата
с възхищение, с преклонение.
Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава. Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество. Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони.
Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят
душата
с възхищение, с преклонение.
Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина.Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора. Дълбоко зелено езеро приличащо на блато.
към текста >>
По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят
душата
.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето.
Дивно видение е то! Наистина като два брата близнака - чеда на една майка, те и тук са неразделни -тихи, многоводни, отразяват в себе си шеметно високите скали, заедно с белия сняг по тях, заедно със смриковите кичури, заедно с тайнствените пукнатини и нарези по тях. Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас.
По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят
душата
.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето.
Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно!
към текста >>
„Пази свободата на
душата
си!
И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите:
„Пази свободата на
душата
си!
Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! " Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
към текста >>
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като
душа
, отворена да възприема говора на планината.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като
душа
, отворена да възприема говора на планината.
Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера.
към текста >>
Мир и светлина на
душата
му.
Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят.
Мир и светлина на
душата
му.
Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим.
към текста >>
97.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и
душата
му” от Оскар Уайлд.
Наредихме се в кръг около шатрата на русенци. Там е пълно. Учителят говори. Огнището пращи във високи пламъци, които дъждът не може да угаси.Някои си направиха колибки от клек, върху които хвърляха по едно платнище. Те приличаха на красиви кичести звънчета, от които запалена свещ осветяваше отвътре.Музика, песни, въпреки дъжда.
Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и
душата
му” от Оскар Уайлд.
Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите.
към текста >>
98.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и
душата
му” от Оскар Уайлд.
Наредихме се в кръг около шатрата на русенци. Там е пълно. Учителят говори. Огнището пращи във високи пламъци, които дъждът не може да угаси.Някои си направиха колибки от клек, върху които хвърляха по едно платнище. Те приличаха на красиви кичести звънчета, от които запалена свещ осветяваше отвътре.Музика, песни, въпреки дъжда.
Дъждът престана по едно време.Симеонов чете „Рибарят и
душата
му” от Оскар Уайлд.
Свириха „Славянски .танци" от Дворжак и ноктюрно от Шопена. После всичко се приютява за сън. Ние се присланяме върху мокрия клек и уж спящи чакаме да съмне. Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък.Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите.
към текста >>
99.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката
душа
и напразно ги дирим отвън себе си.
Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта.
Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката
душа
и напразно ги дирим отвън себе си.
Човек имал в себе си някои запушени извори - дарби, на които, като на този извор да им даде направление да текат.Вечерта отново се събираме до големия огън, дето големите сухи дънери пращят в милиони искри и яркочервени пламъци. Жарта е разсипала огнен харман, около който ние се приличаме и слушаме четенето на Давидови псалми и разкази от Михалаки Георгиев.Всички си отиват по палатките. Няколко братя разговарят с Учителя. Но всички те ме гледат, викат ме. Един брат казва: „Феите на изворите ме помолиха да ти направим колибка от клек.” Тръгвам накъдето братът ме води.
към текста >>
Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката
душа
и напразно ги дирим отвън себе си.
Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта.
Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката
душа
и напразно ги дирим отвън себе си.
Човек имал в себе си някои запушени извори - дарби, на които, като на този извор да им даде направление да текат.Вечерта отново се събираме до големия огън, дето големите сухи дънери пращят в милиони искри и яркочервени пламъци. Жарта е разсипала огнен харман, около който ние се приличаме и слушаме четенето на Давидови псалми и разкази от Михалаки Георгиев.Всички си отиват по палатките. Няколко братя разговарят с Учителя. Но всички те ме гледат, викат ме. Един брат казва: „Феите на изворите ме помолиха да ти направим колибка от клек.” Тръгвам накъдето братът ме води.
към текста >>
100.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
Душата
ми тържествува.
Този ден е описан в спомена на Олга Славчева: 19 август [1929 г.], ПреображениеВ хладната утринна дрезгавина се движим към Бъбрека. Времето е ведро - ще имаме хубав изгрев. Върху скалата вече са се събрали доста. Там е и Учителя.
Душата
ми тържествува.
- Боже мой, едничък Той виждаше моите самотни сълзи, че само аз от сестрите останах непригледана, сякаш немила и недрага под откритото небе. Но Той -Учителят - подобно Божествено око бди и чака... А понеже никой не се досети сам, Той я поръча за мен.Като върволица жерави се точим по огромната ливада. Изток просветна. Венера и Юпитер почнаха да смалят обема си, да губят от чаровния си нощен блясък. Орион, като скъпоценна огърлица изчезна в своята съкровищница.
към текста >>
НАГОРЕ