Думата е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките. Често срещаме да се говори за някого, че той бил причината да се направи нещо, да се създаде нещо полезно за обществото, за човечеството. Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи. Ето един низ от невидими нишки от първоизточника до самото реализиране на идеята.
Този невидим низ от нишки влиза в психологическия фактор, който фактически гради живота. И той се повтаря както в индивидуалния живот на хората, така и в обществения. Цялата ни проява е свързана и зависима все от този психологически фактор, който видимо не се подчинява на никаква закономерност. Човек може често да бъде сам начало и край на въздействието на този психологически фактор, сир. идеята може да се зароди в него и той сам да реализира. Трябва, обаче, да се отбележи, че няма нищо, което да е извършено на земята от дадена личност или общество, което да не окаже своето пряко или косвено въздействие върху другите. Тук се крие и големият смисъл на този психологически фактор в живота. Психологическият фактор гради и руши едновременно. Например мълвата и клюката са едни страшни рушители на живота. Никой не знае откъде идва тя, кой е пуснал, но тя върви от уста на уста и от мозък на мозък. Впива се като паразит в душата, в ума и сърцето на хората и отнема, често, всякаква воля за добро. В туй отношение извънредно много зло допринасят вестниците, които разнасят тази поквара и сеят неусетно в сърцата и мозъците на слабите души. Можем да кажем смело, че днес клюката и мълвата, разнасяни нашироко чрез вестниците, държат в робство масите и ги тикат към всевъзможни злини за себе си в живота. Ако хората биха поумнели и биха спрели да четат всичката тази психологическа поквара, която се разнася чрез вестниците и подобни печатни работи, биха се освободили от много нещастия и биха дали в себе си място на много благородни внушения и замисли.
Психологическият фактор намира своите проводници и в прочитните книги. Съдържанието на книгите става собствено естество на човека. Той копнее заедно с героите на книгите, той скърби или се радва заедно с тях. Често книгата, когато е сензационна, създава масова психоза. Хората са в едно нервно напрежение и то от един и същи род. Защото те четат една и съща книга. От нея се учат, в нея намират разрешение на своите въпроси, чрез нея най-после те добиват житейска опитност. Колко жалко! Но, така е. Днес хората знаят наизуст всичките перипетии в похожденията на сензационния романист Джек Лондон, ала те са неспособни да издържат и на най-малкото напрежение, неудача или сътресение. Това е психологическото въздействие на този род книги. Че кой не знае за психозата обхванала младежта, когато Гьоте издал своя „Вертеп". Тогава тръгнали всички да се самоубиват.
Ако може да се говори за „силни" личности в историята на човечеството, то трябва да посочим великите Учители на човечеството. В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на мисълта и учението на великите Учители. Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството.
Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина. При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора. Това е естествения ход, когато семето падне на добра почва. То се развива и дава плод стократен. При вторият случай, нещата, идеите намират отпор и не се възприемат, поради консервативността и егоцентричността на средата. Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие.
Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците. На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа.
Пътят на развитието, обусловен от психологическия фактор, върви по една крива и е ирационален. Възприемането на възвишените творчески идеи не може никога да върви по някаква външна закономерност. Никаква официална власт или доктрина не е в състояние да наложи възприемането на онези идеи, които не умират. Единствените условия за тяхното възприемане и, следователно, живеене, това е преситата от условността в днешния свят и от произлизащите от него неестествени отношения на нещата. Психологическият фактор работи по един крайно ирационален начин. Нови идеи се възприемат и разнасят от хора, които не представляват нищо в света. И те стават фактор в живота на много хора, те с новото, което носят, тикат живота напред.
Ако историци и социолози биха били дълбоко проникнати от ролята на психологическия фактор в живота, те биха разбрали много неразгадаеми пътеки на световните събития. Биха се добрали много по-лесно до първоизточника на нещата и биха намерили най-добрите лекарства за лекуване на човешките злини и болести.