Масата е и ще си остане през всичките вкове едно неорганизирано цяло. Тя е аналогична на протоплазмата на една жива клетка. Вярно е, че всичките жизнени процеси стават в тази протоплазма, ала тя е неорганизирана без ядро. В него са централизирани всички ръководни сили на развитието на цялата клетка. Съвременната биология не може да ни разкрие процеса на сформирането на ядрото. Ние не знаем, как се е появило то, ние го намираме във всяка, дори и най-малката, клетчица. Днес схващането на Хекел, че имаме безядрени клетки - „монери", не издържа критика. Не представляват ли ядра, които организират живота на масата, онзи единици, които със своето дело издигат хората, народите и света? Ще кажем, че в обществения живот, тези единици са рожба все на масата, ние го забелязваме това, ние виждаме тяхното издигане пред очите си. Би трябвало човек да бъде безумен, да твърди, че тези единици физически не са рожба на масата, на своята среда. Можем, обаче, да оспорим твърденията, че тези хора са също и духовна рожба на своята среда. Една ниско стояща маса не може да създава гении, а ние най-често виждаме гениални прояви всред първобитни народи.За днешното културно време египетският народ е бил робски народ. А културата, която Египет е оставил в памет на човечеството, е ненадмината. Може би не е далечно времето, когато и „Книгата на мъртвите" на Хермес Трисмегист ще бъде настолно ръководство за дирене пътеки на живот на културното човечество. Само че тогава тя ще носи надслов „Книгата на живите". Индия, със своите още съществуващи касти, далеч няма атрибутите на издигната страна и нация. А тя е завещала на световната съкровищница великото неизчерпаемо богатство на източната и древна мъдрост. Тя е жива, човечеството спонтанно, незабелязано идва пак към нея. Да говорим ли още за другите народи?- У нас, в България, много често се говори за поглед към „родното", за нашето народно творчество, нашето богатство на песен, приказка, мит. Масата не знае, обаче, че ако не бяха богомилите, ние далеч нямаше да имаме какво и да е творчество.
Животът всякога обезценява този, който само взема от него. Човек трябва да може винаги да придаде нещо реално на самия живот, на неговия напредък, на неговото пресъздаване, сир. на пресъздаването на формите, в които той се излива. В това отношение ценен фактор е само личността, тази личност, която е пропита от високото съзнание за значението на живота. Тогава тя е творческа личност. Може да твори само този, който знае какво е предназначението на живота въобще. Има два вида знание и познаване на предназначението на живота. Едното е интуитивно знание. Него го имат всички големи учени, философи и мислители, които са оставили творчески следи в историята на човешкото развитие. Другото знание на живота е присъщо на дълбоко посветените в окултната мисъл люде. Те знаят защо са дошли на земята и защо живеят. Те знаят самия смисъл на целокупния живот. Ние считаме, че само тези хора са творчески полезните в света и истинските творци на благата, които не вехнат през вековете. В това осветление на нещата, един Мусолини, един Хитлер и много други от този род не могат да бъдат творци на живота. Те издигат като културен фактор култа на войната. Какво творчество има във войната! Какво благо може да даде тя на народите?! - Мизерия, страдания, нищета, глад и плач. Коя маса народна е творила при такива условия.Нека вземем пример от нашия народ тук в България.Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това. - Тръгнете из нашите села и ще се убедите, че при днешните условия тези хора са неспособни да творят нищо полезно. А на какво са учени те? Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение. И масата, народът е надут и недомисля за резултатите от една война. Той е винаги готов да върши това, което му заповядват. Твори ли с това масата, народът, колективитета? - Не, това са пътеки на разрушение! Масата не може да твори щом се води по пътищата на разрушението. Ала тя може да се впрегне винаги в доброто. За това трябва просветители, за това трябват организатори за инициативи, които създават блага. Първият просветител, това е селският учител. Той трябва да бъде общественик в окултен смисъл на думата. Той трябва да бъде високо начетен, да разбира смисъла на своя собствен живот и значението от пресъздаване на формите, в които се той излива. Този човек, този учител не политиканствува. Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро. Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности. Тяхната служба е да просветяват и възпитават непрекъснато себе си, с което те ще съдействуват за издигането на другите хора около тях. А не са малко нещата, с които трябва да се занимават сами. Едно голямо зло в село, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол. със своето пиянствуване той е дискредитиран вече. Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо.
Тези единици в своя живот почват винаги от себе си, те работят за своето пресъздаване! В този път те обобщават всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят. С пример, със знание и умение, те учат хората първом да обърнат поглед към себе си, да разберат своята същност и смисъла на живота; те ги учат да не чакат от никъде помощ в личния и в обществения живот - да развият напълно своята самодейност. Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота.