Защо ти е слугиня? А ти? – Има ли от тебе по-добра слугиня? От тебе, майката-царица?
Детето ти да бъде здраво, ти с любящите си царски пръсти чинийката измий! Мисълта ти царска да присъствува: Здраво да бъде и умно моето дете! С любов я изплакни, с любов я избърши! С любов се докосни до всичките му дрешки I До всичко, до което твоето дете ще се докосне! И кърпичката му с любов ти изпери и изглади! И винаги умът ти да присъствува: В светлината на великата природа да живее!
Твоите царски пръсти, твоите царски мисли ще изградят това, което слугинята не може
* * *
А кога детенцето си къпеш, или преобличаш, мисли за чистотата – Бог каквато я познава! Утринната му закуска кога даваш, или му приготвяш храна за обяд, мисли за силите, кои природата е вложила в нея! За тях мисли! И дай му я така, както тя я дава! Недей с подправки ти разваля неговия вкус! – На своето дете! – Така: Красива! Чиста! – Чисто и красиво то да бъде! Царския ти ум красивото в красивия живот, в твоето дете да влей ! И чистото!
Но тук не свършва твоята служба. Царството ти безпределно е.
Кога детенцето си в люлката полагаш, или го вземаш на ръце, мисли, че в Божиите ръце го ти полагаш, поемаш го с Неговите ръце. Когато го в училище изпращаш, или на дълъг път, остави разумната природа спътник покровител да му бъде! Друго не мисли!
* * *
А приказчица когато започне да чете, или пък някоя и друга книжка, вниманието си царско обърни, и прочети ги първо ти! Да знаеш! Царицата да знае, какво из царството се върши. Чрез книжките е лесно царството ти да се раздели. А ти внимавай! Вниманието ти царско да присъствува! Съгласие да има! Единство! Както в природата единството: По свой път, но всичко към една и съща цел да се стреми!
Защо ти е слугиня. – А ти?
