Ето, срещнах те тази сутрин. О, колко прекрасно нещо съзерцаваха очите ми. Но аз никого не гледах, никого не виждах, очите ми бяха затворени. А тебе те ограждаха светли души, усмихнати лица, лъчезарни образи.
Вид ли ме Ти? Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го.
Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи. Шепна Твоето име, целувам ги благодарна.
За мен Ти си празник. За някои, може би, той е възкресението, а за мен, - Твоето светло пришествие.
Възлюбленни! Възлюбленни мой !
Посещение.
Погледни ме, скъпи, съкровени мой Дух! Твоят поглед ме изкъпва с кристална вода, и аз ставам бяла, чиста, както разпукващата се пъпка на благоуханния карамфил. Твоят поглед разтапя веригите, които моят род ми е завещал. Ти отвързваш узите от нозете ми, освобождаваш ръцете ми и вдъхваш сила на моята крилата душа. Днес е твоето посещение. Искам да се облека за Теб в светли одежди. Днес моята радост издава пеещи лъчи, които карат моята лира непобутната с ръка да звучи... Защото, това е Твоят ден - великата дата, в която Ти си ме посетил. Този ден блести измежду скалите на времето като диамант. Той не прилича на другите дни. О, много от тях си ми дал, и те са скъпата огърлица на Твоята Вечна Любов.
Днес е Твоето посещение - моето велико тържество и моята радост и покой.