ХЕЛИОДЪТ
Тайнствената основна сила при духовното лекуване от разстояние
от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати
Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух. Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация. Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало, лъчистата сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът". Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила.
В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна.
Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества. Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното вещество. Всъщност обаче такава тясна граница тук не може да се тегли.
Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос:
„Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие. И все пак официалните протоколи ни казват нещо друго. В многобройни публични експерименти Хутер е дал доказателство, че може да почувствува, що се намира зад затворени врати и дебели стени. При това той е различавал мъртви предмети от живи същества. Първите по това, че неговите излъчвания минавали през тях, когато при живи същества като растения, животни и хора той чувствувал силна съпротива и едно съответно противоизлъчване. Това го довело до неговото откритие, че животът е донейде една чувствителна обмяна.
Както Хутер може да възприема предметите според тяхната стойност и характер, тъй чувствувал той у всеки човек и известни болезнени разстройства, които той усещал ту като тъпи, остри или възпалени, ту като „корави" или „меки". По този начин били изследвани чрез ясночувствуване известни болестни разстройства у много болни.
Ала Хутер не се спрял до диагнозата на болните, а потърсил и намерил пътя за лекуването им. Той различава два вида излъчвания:
1) Така наречените елементарни лъчи, които изхождат от всички предмети, но принадлежат към близките лъчи, одични лъчи или одични излъчвания, които както е известно, бидоха открити преди половина век от Фрайхер фон Райхенбах. Но между „Од" и „Хелиод" има съществена разлика. Те нямат нищо общо Одичната обвивка се простира на около 50-100 см. навън от тялото, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние. Освен туй одът не е сам по себе си някаква лъчиста сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила. А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто духовно. Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила.
2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля."
В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното:
„Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи. Жизнените лъчи са по-тънки от химичните. Аз чувствувам духовното направление на отделните хора с помощта на тия тънки жизнени лъчи. Хелиодните лъчи са носители на душевния живот, мислите, чувствата и настроенията".
