МИСЛИ ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
Факт е, че привържениците на вегетарианския режим в нашето време растат ежедневно. Подбудите, които разполагат към този режим са различни - хигиенични, етични или просто природосъобразността на вегетарианската храна - т.е. тази храна е най-естествена за човека, съдейки се по строежа на храносмилателната му система.
От видни авторитети се твърди напоследък, че храната, наред с физиологическата си служба в организма, оказва и известни въздействия върху психологичните качества на животните и специално на човека. Достатъчно е да погледнете на характера и нравите на различните представители месоядни и тревопасни, за да се убедите в казаното.
За случая нас ни интересува вегетарианската храна като такава за човек.
Човешкият организъм се нуждае от определено количество масти, въглехидрати и белтъци за денонощие. А освен тях и от онези малки величини, без които организмът не би функционирал нормално - това са витамините. Както посочените храни, така и витамините, ние можем да сберем в тяхната чистота направо от растителната храна, вместо да ги дирим от труповете на други животни. Защото знайно е, че месото, наред с хранителността си, съдържа много токсини (отрови), които остават в нашия организъм и последният ще трябва да се справи с тези тъй вредни вещества. А и самият начин на придобиване месото - убиването, затъпява в нас оная страна на етиката и характера, които иначе ни предават истинския човешки образ, издигайки ни над кръвожадието, хищничеството. И без друго, твърде много жестокости има в нашия век, които ни отдалечават от действителния човешки образ и те значително биха намалели, ако убиването и изяждането на животинските тела се изоставаше от каквото и да било гледище. При това, да яде човек месо е привичка. Никога той не е ял месо.
Известни учени и сега, продължават да препоръчват месния режим. (Ние се съмняваме, обаче, дали самите те употребяват тази храна така, както я препоръчват). Но независимо от това, позициите на месоядството са разклатени от вегетарианството. - Един български учен напоследък в стремежа си да защити месния режим, изпада до наивни положения. За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи клетки, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци.
Никой не отрича верността на това. Но ние питаме: какво в природата е абсолютно, че и вегетарианството да бъде такова? А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява?
Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм. Тази тения живее само в човека. И човек, за да се зарази от нея, трябва да е ял заразено от цистицеркуса (ларвата) на тенията в свинско месо. Тенията, казва той, е безгръбначно, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е. първия човек още е бил месоядец, защото иначе не би се заразил от тения; следва, че месото е естествена храна за човека", заключава той.
Ние мислим, обаче, че това е едно неточно, несолидно твърдение, защото къде е живяла тази тения, ако действително е по-стара от вида човек, преди човек да е бил обособен като човек, защото ние не я намираме в маймуните, които се третират като родоначалници на човека (а и те са също по-млади от типа червеи). А от друга страна нека се има пред вид и следното: В природата всякога са се създавали нови видове, било чрез бавни промени или мутации. Така, че Tenia solium може би е един нов вид, приспособен да живее в човешкия организъм от времето, когато човек си е присадил привичката да се храни с месо, макар и да принадлежи към действително стария тип червеи. Следователно положението, че човешкият прадед е бил месоядец, съдено от развоя и местожителството на поменатата тения, не търпи никаква научна критика.
Колкото и да се умува, вегетарианството се налага и ще се наложи по силата на новото време, на етиката, на която то служи, хигиената, а и защото то е и първата крачка към новото светоразбиране и нека не .си правят илюзия господата учени - негови противници, че ще го провалят с теоретизиранията си, както и привържениците му, че ще го защитят с разбиранията си. То ще се наложи поради възходящия подем на новите и благородни схващания и приложения за морала, живота и науката.
П. К.
